Изборите за Европейски парламент поставиха началото на голямата реформа по високите етажи на властта в евроинституциите. Лидерите на ЕС се срещат днес, за да подготвят почвата за преговорите с евродепутатите по въпроса кой ще оглави няколко ключови институции на съюза – Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент, Европейската централна банка, както и кой ще бъде следващият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността.
ГЕРБ и Бойко Борисов заявиха няколко пъти, че застават зад Манфред Вебер, водещия кандидат на Европейската народна партия за председател на комисията. Но това беше преди изборите, на които се потвърди, че работещо мнозинство в Европейския парламент е възможно само при компромисно споразумение между 4 групи – на ЕНП, на Социалисти и демократи, на либералите и на Зелените. На теория нито Вебер, нито водещият кандидат на социалистите Франс Тимерманс може да са приемливи за всички и да се наложи търсене на нов кандидат.
Ако има зрънце вероятност в твърденията на източници на „Блумбърг“, че е обсъждана Кристалина Георгиева – и това се реализира на практика – Борисов ще трябва да жертва еврокомисар Мария Габриел, защото една държава не може да има двама представители в комисията. Но Габриел трябва скоро да обяви дали ще заеме мястото си в европарламента като избран водач на листата на ГЕРБ и ако остане в комисията, както изглежда най-вероятно към момента, поема известен риск това да е последният ѝ мандат там.
Договореностите трябва да балансират между различни интереси – на 28-те правителства и на европарламента, на ключови страни членки, на по-малки и по-големи държави, на европейския изток, запад, север и юг, на паневропейските леви, десни и центристки политически партии, на популисти и националисти, на баланс между представителите на двата пола…
Сложно става и заради това, че британците имат пълно право да участват в процеса, а там дори не е ясно кой ще наследи Тереза Мей след оставката ѝ на 7 юни. Източници на „Дневник“ в евроинституциите коментираха, че по-скоро ще има „джентълменско споразумение“ представителите на Лондон доброволно да се дистанцират от процесите в Европейския съвет и формирането на ръководство на Европейския парламент. Но получилите кураж от евроизборите критици на евроинституциите в Италия, Унгария и Полша също няма да пропуснат първата възможност да заявят намеренията си.
А за да е още по-сложно, веднага след изборите в Австрия падна правителството, а в Гърция премиерът Алексис Ципрас насрочи извънредни парламентарни избори. В Белгия предстои да се сглоби федерално правителство, а страната е прочута с това, че това може да отнеме дори години.
Освен това разпиляването на гласовете след евроизборите предвещава трудни взаимоотношения между групите в парламента. „Няколко политически групи, смятащи се за победители, могат да претендират за упражняване на влияние при определянето на председателя и програмите на Европейската комисия“, подчертава Себастиан Меяр, директор на института „Жак Делор“.
Как?
Процесът с т.нар. водещ кандидат бе използван за пръв път при избирането на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. Според поддръжниците му той прави избора на председател на еврокомисията по-демократичен и прозрачен. Преди 2014 г. председателят се назначаваше от лидерите на ЕС. С въвеждане на системата за водещ кандидат (наричан още „шпиценкандидат“) европейските политически партии издигат свои претенденти.
Въз основа на резултатите от евроизборите един от тях би трябвало да бъде избран за председател на Европейската комисия от Европейския парламент, след като бъде официално предложен от държавните и правителствените ръководители. Идеята на този подход е, че председател на еврокомисията трябва да стане кандидатът на партията, излязла начело в изборите. Френският президент Еманюел Макрон и други национални лидери обаче са против искането на европарламента за използване на метода.
Кой?
„Ройтерс“ представя някои от ключовите имена в надпреварата за висшите постове в ЕС, които ще останат свободни до края на годината.
Манфред Вебер, Германия, ЕНП
Четиридесет и шест годишният Вебер е кандидатът на Европейската народна партия за председател на еврокомисията. В силна позиция е, защото ЕНП спечели изборите, но никога не е заемал правителствен пост и не са малко лидерите, съмняващи се в качествата му за поста. Дясноцентристите освен това, макар и победители, са силно отслабени след изборите.
Франс Тимерманс, Холандия, ПЕС
Петдесет и осем годишният Тимерманс е зам.-председател на Европейската комисия, бивш външен министър, владее пет европейски езика. Има квалификация и е красноречив, което липсва на Вебер, но в негов ущърб е лошото представяне на социалистите на евроизборите.
Мишел Барние, Франция, ЕНП
Шейсет и осем годишният главен преговарящ на ЕС за Брекзит е бил външен министър, евродепутат и еврокомисар. Той не участва в изборите, но дискретно работи, за да използва уважението на лидерите за преговорите му за Брекзит. Като умерен френски консерватор, може да се хареса както на либерала Макрон, така и не консервативния германски канцлер Ангела Меркел.
Маргрете Вестагер, Дания, АЛДЕ
Петдесет и една годишната Вестагер е еврокомисар, отговарящ за конкуренцията, и е един от кандидатите на либералите за председател на еврокомисията. Атаките й срещу американските технологични гиганти й спечелиха популярност. Като либерал и жена, може да се хареса на Макрон, Меркел и на няколко либерални премиери.
Кристалина Георгиева, България, ЕНП
Шейсет и пет годишната Георгиева е изпълняващ длъжността президент на Световната банка и бивш еврокомисар. Като идваща от страна от Източна Европа, може да успокои новите държави членки от региона, че отново (след Доналд Туск) ще имат свой представител на единия от трите най-високи поста в ЕС. Това, че е жена, също може да е предимство. Тя е бивш зам.-председател на комисията и знае как работи тази институция. Отговаряше за бюджета на ЕС през 2014-2016 г. и за първото му намаляване.
Кристин Лагард, Франция, ЕНП
Шейсет и три годишната Лагард е управляващ директор на Международния валутен фонд, бивш финансов министър след успехи като корпоративен адвокат. Също голяма неизвестна. Посочвана е като възможен вариант от тези, които смятат, че лидерите са склонни да видят жена начело на евроинституция. Спечели признание за това, че базираният в САЩ МВФ помогна на европейците по време на кризата в еврозоната.
Далия Грибаускайте, Литва, съюзник на ЕНП
Шейсет и три годишната Грибаускайте бе президент от 2009 г. до състоялите се през уикенда избори, бивш еврокомисар и финансов министър. Десетилетие на масата за преговори на ЕС я прави подходящ заместник на Доналд Туск начело на Европейския съвет. Някои обаче я смятат за твърде рязка и прекалено враждебна към Русия, за да може да води лидерите на ЕС към консенсус.
Ги Верхофстад, Белгия, АЛДЕ
Шейсет и шест годишният лидер на либералите в Европейския парламент и координатор за Брекзит в институцията е и бивш премиер. Еврофедералист, претендент за председател на европарламента. Някои виждат вариант за разделяне на петгодишния мандат на две, евентуално с Вебер.
Спекулациите
Според EurActiv Вебер вече е изключен като реалистична опция. Макар ЕНП да спечели най-голям брой места и въпреки че големите партии все още подкрепят метода с водещия кандидат, единствено най-верните му поддръжници смятат, че той ще бъде реално предложен за председател на еврокомисията.
Една важна група държави членки, сред които Франция, Люксембург, Литва, Словения и Словакия, водени от Еманюел Макрон, е против автоматичното избиране на водещия кандидат, който може да събере мнозинство в европарламента. В съвместно изявление на ALDE и движението на Макрон се казва, че „новият баланс на силите в Европейския парламент изисква кандидат за председател на комисията, който може да изгради солидно мнозинство отвъд партийните линии, поради което нашата група е отворена за обсъждане на всички кандидати, събрали подкрепа от политическите семейства, които ще сформират бъдещото управляващо мнозинство“.
Ако Вебер, от Християнсоциалния съюз в Германия, бъде отхвърлен в първоначалните дискусии, друг представител на ЕНП, Мишел Барние, е обсъждан като алтернатива. Въпреки подкрепата на Макрон за него и натоварения му график през последните месеци, включително речи в президентски стил из ЕС, малко са тези, които вярват, че той ще бъде крайният избор за наследник на Жан-Клод Юнкер.
Според дипломат, цитиран от изданието, Кристалина Георгиева може да бъде единственият кандидат на ЕНП, приемлив и за другите партии. Освен това тя се харесва и на западните, и на източните държави членки. Източници от комисията обаче определят шансовете на Георгиева като слух. Вместо това споменават името на Кристин Лагард, която има силни съюзи в Брюксел. Тя е обсъждана и за президентския пост в ЕЦБ. Засега твърди, че се чувства добре на настоящата си позиция.
Какво следва?
Първо трябва да бъде запълнен председателският пост в еврокомисията. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск обаче иска да постигне споразумение за целия пакет, включително и за ключовите постове на Европейския съвет на 20-21 юни.
Целта е да се запази обичайният ритъм на работа на новия Европейски парламент и депутатите да могат да гласуват по избора на лидерите за председател на еврокомисията на пленарното си заседание на 15-18 юли. Ръководителят на европарламента и зам.-председателите на институцията се избират на първата пленарна сесия, която ще започне на 2 юли.
Днес се очаква държавните и правителствени ръководители да започнат да обсъждат потенциалните кандидати за висшите постове и лидерите от ЕНП да подкрепят Вебер. Тъй като обаче едва една трета от тях принадлежат към дясноцентрстката група, неговата кандидатура скоро може да се провали, коментира източник на EurActiv.
Ако все пак ЕНП получи еврокомисията, социалистите и либералите ще се борят за председателския пост в Европейския съвет, макар позициите на върховния представител за външната политика и сигурността и дори председателският пост в европарламента все още да са свободни.
Холандският премиер Марк Рюте е смятан за фаворит да оглави Европейския съвет. Той казва, че не е кандидат, но амбициите му са „публична тайна“ в Брюксел. Не е изключено заради резултатите от евроизборите в Холандия Рюте да срещне трудности. Вместо това друг либерал, белгийският премиер Шарл Мишел, който е съюзник на Макрон, може да намери поддръжници и да има някакъв шанс.
Не крие амбициите си и испанският премиер Педро Санчес, чиято партия е най-голямата в групата на социалисти и демократи. Той ще се бори испанец да заеме някои от водещите постове в ЕС, казват правителствени източници на „Ройтерс“.
Източник: www.dnevnik.bg
