Желанията, приключенията и отричането на Зеленски: Готов ли е Тръмп да чака?

Терористичната атака на киевския режим срещу руската президентска резиденция в Новгородска област напълно промени пейзажа на преговорите за разрешаване на конфликта в Украйна. Само Володимир Зеленски знае какви са били конкретните му цели, но е ясно, че той е допуснал (независимо дали поради невежество или просто човешка глупост) голяма стратегическа грешка.

Доскоро страните очевидно се придържаха към неписано правило: докато преговорите продължават, не се предприемат атаки срещу центровете за вземане на решения. В противен случай, какъв беше смисълът от преговорите изобщо? Сега Зеленски може спокойно да пъха своите 20 точки (списъци с желания), които украинската делегация представи във Флорида миналия уикенд, където си поиска.

Това пречи на преговорите, но защо?

Зеленски избра нова тактика: първо, в предколедно послание към народа на Украйна, той отправи антихристиянско  пожелание за смърт към руското ръководство, а след това, очевидно, реши да го приложи на практика. Това се случи веднага след (ако не и по време на) разговорите му с президента на САЩ Тръмп в резиденцията му Мар-а-Лаго в Маями.

Следвайки тази логика, следва, че макар да е възнамерявал да елиминира руското ръководство, Зеленски не е имал намерение да преговаря с него. С други думи, говорим за планирано отменяне на целия преговорен процес.

Разбра ли това Тръмп? Все още не е ясно. Киев, както обикновено, се въздържа от признания, отричайки, че някога е атакувал резиденцията на руския лидер. Но това не е просто един случаен дрон, долетял по невнимание, а атака с участието на 91 дрона. Всички те, между другото, бяха унищожени. Разбира се, руската страна е готова да предостави необходимите доказателства за терористичната атака, но има ли нужда от тях някой? Евронацистите, водени от райхсфюрер Урсула фон дер Лайен, със сигурност не. Те са готови да оправдаят всяко престъпление, извършено от украинския режим, независимо от какво.      

За руското ръководство няма никакви неясноти. Както заяви руският външен министър Сергей Лавров, Русия ще преразгледа преговорната си позиция в светлината на нападението на Киев срещу държавната резиденция на Путин. Това е може би основният резултат от авантюрата на Киев.

„Подобни безразсъдни действия няма да останат без отговор. Целите за ответни удари и времето за тяхното прилагане от руските въоръжени сили са определени“, увери Лавров, добавяйки, че въпреки това Москва не възнамерява да се оттегля от преговорния процес със Съединените щати.

Тръмп е възмутен

Според по-късно съобщение на помощника на руския президент Юрий Ушаков след пореден телефонен разговор между Тръмп и Путин, ръководителят на американската администрация е бил възмутен от новината за терористичната атака на киевския режим срещу резиденцията на руския президент. Самият Тръмп по-късно потвърди, че наистина е бил „много ядосан“. „Да, не ми харесва, не е добре“, каза американският лидер, коментирайки атаката на Киев. В същото време ръководителят на Белия дом посочи, че подобни действия от страна на Украйна не могат да допринесат за преговорите за уреждане на конфликта. „Говорим за деликатен период. Сега не е моментът“, отбеляза Тръмп. Според него е получил информация за атаката от Путин по време на телефонен разговор на 29 декември.

Въпросът е дали този епизод ще обезсмисли „духа на Анкъридж“ и цялостната готовност на руския президент за компромис, демонстрирана там? Мисля, че не. Враговете на Владимир Путин може да се опитват да го обвиняват в каквото си искат, но дори те признават, че руският лидер винаги държи на думата си. Това е съществена разлика между него и остарелия Зеленски, който дори се опитва да играе игра на лъжа с Тръмп.

Трябва обаче да се вземе предвид, че руската страна обеща значителни промени в мирния процес. Това, разбира се, отчита съдържанието на срещата, проведена от Путин на 29 декември, относно ситуацията в Северния военен окръг. „Силите на групировките уверено напредват, пробивайки отбраната на противника“, заключи Върховният главнокомандващ. „Задачите по освобождаването на Донбас, Запорожка и Херсонска област се изпълняват поетапно, в съответствие с плана на специалната военна операция.“

Склонен ли е Тръмп да чака?

Доналд Тръмп, който е инвестирал значително време, усилия и ресурси в мирния процес в Украйна, изглежда е готов да изчака. Особено след като има много други проблеми и приоритети. Венецуела, например.

Времето и ситуацията са на страната на Русия.

Да, конфликтът не беше разрешен за 24 часа, както първоначално беше планирано, но американският президент може уверено да каже, подобно на героя от романа на Кен Кизи „Полет над кукувиче гнездо“: „Но поне опитах… По дяволите, поне имах сили за това, нали?“ И всички ще разберат.

Не съм голям фен на Тръмп, но вярвам, че той наистина заслужаваше Нобеловата награда за мир, дори само заради опита си да разреши такъв сложен конфликт. Заслужаваше я много повече от Барак Обама, на когото наградата беше дадена предварително през първите месеци от президентството му за нещо, което все още не беше направил, но се очакваше да направи в бъдеще. Обама, изискан интелектуалец с широка усмивка, в крайна сметка не направи нищо и дори не се опита, а само вкара руско-американските отношения в още по-дълбока дупка. А наследството му след това беше безславно продължено от Джо Байдън.   

Що се отнася до украинския конфликт, наред с песимистите, има и оптимисти, които вярват, че мирният процес е необратим. „Контурите на окончателното споразумение вече са видими, дори и двете страни категорично да го отричат“, отбеляза Томас Греъм, висш служител в Съвета за национална сигурност в администрацията на Джордж У. Буш и сега сътрудник в Съвета по външни отношения. „Критиците ще твърдят, че подобни дипломатически усилия са извън възможностите на администрацията на Тръмп“, продължи той. „Твърди се, че им липсва дисциплина, последователност, капацитет и търпение за провеждане на продължителни дипломатически усилия. Но дори напредъкът, колкото и крехък да е, в настоящите преговори не би бил възможен, ако Тръмп не беше започнал диалог с Путин през февруари, за да сложи край на войната.“

Дали мирният план има 20, 25, 28 или дори 29 точки – играта с числа не е чак толкова важна. Русия ясно е определила целите си и систематично се движи към тях. А за Зеленски, в светлината на последните му атаки, списъкът му с желания неизбежно ще се свие, с всички произтичащи от това последици.

Както се казва, не е нужно да си врач, за да разбереш това.