Дядо Мраз е герой от негово стихотворение, който по-късно руснаците използват
Въпреки че Елин Пелин е популярен, той е много непознат.
Това казва Елин Иванов за своя дядо – писателя Елин Пелин. Един от най-големите български творци се изучава в училище, но голяма част от творчеството му остава неразбрано и изтълкувано погрешно през годините. Затова и мисията на неговия внук е да разказва за Елин Пелин и да запознава читателите с разказите му, без да се интерпретират погрешно.
Нито “писател на селския бит”, нито “селски певец” е Елин Пелин, както го наричат сега. В това твърдо вярва неговият внук и не би искал хората да ограничават писателя само с тези епитети. “По време на тоталитарната власт Елин Пелин е наричан писател на селския бит, селски певец, това тръгва като синоним от 1949 г. насам. Приживе никой не го е наричал така. Проф. Иван Шишманов и Димитър Митов, който издава в.“Литературен глас”, както и проф. Александър Балабанов, проф. Тодор Боров не използват такъв епитет за него”, разказва Елин Иванов пред “24 часа”.
Според него трябва да се промени мисленето на поколения, които са израснали с твърдението, че Елин Пелин е пишел само за селото, както и да се пренапишат хиляди статии. “Той е певец на човека, разказвач на човешката душа. Както френският художник Жан Франсоа Миле казва: “Мястото на пейзажа е да опише човешките качества, както и обратното”.
Дядо ми използва природата,
за да опише човека, и човека,
за да опише природата”,
разказва Елин Иванов.
Малко преди 75-годишнината от смъртта на Елин Пелин на 3 декември се заговори много за неговото творчество и по-конкретно – разказа му “На браздата”. Поводът стана участничка в предаването “Стани богат”, която не знаеше какви са героите Белчо и Сивушка. А пропуските в знанията ѝ отвориха широка дискусия.
“Елин Пелин е много дълбок автор, но има неразбиране в неговото творчество, наслагвано от едно време. Тези клишета, че е бил певец на селото, отблъскват младото поколение и ако учителите нямат широк кръгозор на нещата, почват сух анализ на творчеството му”, обяснява Елин Иванов.
Той анализира всички творби и герои на дядо си. И според него няма друг писател, който да използва трагизма, доброто, злото в един разказ. Всичките му произведения са с отворен сюжет, като той не дава морална оценка, а самият читател си я създава сам.
Елин Иванов не познава дядо си, тъй като се е родил след неговата смърт. Но баба му Стефанка и баща му – журналистът Боян Иванов, са му разказвали много през годините. Завършил е педагогика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Военната академия и доста дълго работи като учител в София. Живял е няколко години в Монреал и Торонто, където също е бил учител. Като свой дълг да разказва за дядо си приема срещите си с читателите. Така се запознава със стотици възрастни и деца, на които говори за творчеството на Елин Пелин.
“Трябва да се обърне внимание на тези творци, защото такива като дядо ми са около 15 човека в цялата ни история. Те дават кислорода в кръвта на тялото на нацията ни. Човек трябва да диша, да се развива, иначе се връщаме към пълен битовизъм”, казва Елин Иванов.
Какъв е бил Елин Пелин, за какво е писал, го питат децата на срещите, а той го запознава ги с “Ян Бибиян” – първият научнофантастичен роман у нас, както и с Дядо Мраз – герой от негово стихотворение, което руснаците по-късно ползват. Други негови геори са Зайо Байо, Кума Лиса и Кумчо Вълчо. А децата се възхищават как Елин Пелин не е завършил 7-и клас, но е бил член-кореспондент на Академията на науките. Затова и внукът му ги вдъхновява, че невинаги сухото поставяне на оценки може да определи човека като личност и ще определи как ще се развие. Съветва ги да прочетат след години пак негови разкази, за да открият нови неща, които не са забелязали при първия си прочит.
“Много космополитен неограничен писател е Елин Пелин. Пише за деца, за възрастни, поет белетрист е.
Може да се каже, че
неговото творчество
е поезия в разкази”,
казва внукът му
Писателят се ражда през 1877 г. в село Байлово. Името му е Димитър Стоянов, но остава известен с псевдонима си – Елин Пелин, въпреки че се е подписвал и като Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица и др. Животът му никога не е бил лек. В София пристига на 19 години, когато няма познати и без никакви връзки, сам създава контакти. Един от тях е известният професор Иван Шишманов. Точно той го изпраща за 6 месеца на командировка с Яворов в Париж, където изследва френския театър. Заедно с Пейо Яворов Елин Пелин е пазител на хранилището на Народната библиотека в София, а по-късно е директор на къщата музей на Иван Вазов.
Внукът му се възхищава, че освен човек на словото дядо му е бил и много добър с математиката. Създавал е логически и математически задачи, които е вписвал във вестниците “Чавче” и “Светулко” под рубриката “Бай Станьо познавачът”. Рисувал е много хубаво, като дори първото му желание е да бъде художник, а не писател, но не са го приемали в рисувалното училище, защото е трябвало да има препоръка от друг художник. В Националния литературен музей се пазят негови рисунки, графики и скечове.
Пише и поезия, но в София му открадват тетрадка с 400 стихотворения, които той не успява да възстанови. Малкоизвестен факт е, че се е занимавал и с радиоелектроника. Било му е хоби и той прави един от първите ръчно изработени апарати, който сега се пази в музея в родното му село Байлово.
Елин Пелин чества 60-ата си годишнина през 1938 година в цветущо здраве. Като рибар и ловец се е разхождал из планините с цар Борис III, с когото са били приятели. Двамата почти всяка събота и неделя са ходили по Рила и Пирин. Но почти 10 години по-късно, през 1949 г., умира от инфаркт. Една от причините за смъртта му според неговия внук е стресът, на който е бил подложен.
След преврата на 9 септември
1944 г. един комунистически
деец прави опит за убийството
на писателя
Той обаче се припознава и вместо него убива редактора на вестник “Българан” Борис Руменов. “Това се е отразило на здравето му. Имал е семейство, две деца, съпруга, преживял е кошмар”, казва Елин Иванов.
Въпреки че е бил е приятел на царя, Елин Пелин никога не е искал материални облаги или постове. “Когато са ходили на прием по различи поводи в двореца, дядо ми е казвал на съпругата си: Стефанке, дай да се нахраня тук, че там да не ме гледат хората”. Четох различни уж спомени, че дядо ми ходил в двореца и ял на корем. Но това не е вярно”, обяснява внукът му.
