Фабиан Хюрцелер несъмнено е едно от най-интригуващите имена в съвременния футбол, държейки „титлата“ на най-младия мениджър във Висшата лига. Специално за зрителите на DIEMA SPORT треньорът на Брайтън даде ексклузивно интервю, разкривайки детайли за своя необикновен път.
Неговата дълбока страст към играта е движещата сила за прехода от играч към треньор.
В този разговор журналистът Траян Симеонов надниква в мотивите, уроците и философията, които са оформили неговата уникална треньорска идентичност.
Страстта ми е насочена към футбола. Аз съм обсебен от играта и винаги съм искал да бъда свързан с футбола. Когато бях млад играч, в повечето случаи съм бил капитан на своите отбори, така че това бе сериозна отговорност, която ми бе дадена от треньорите. А на мен чувството на отговорност ми харесваше. Освен това още от ранна възраст гледах на играта от различна перспектива. Когато спрях да играя на професионално ниво поради различни причини, за мен беше ясно, че искам да бъда треньор. Искам да гледам на играта по различен начин, да продължа да поемам отговорности. Желанието ми бе да търся решение на проблемите, защото така виждах възможност да задоволя своята страст и обсесия към футбола. Точно затова още от толкова ранна възраст направих крачката към това да бъда старши треньор.
Какво е чувството да бъдете играещ треньор толкова години и какво ви харесваше най-много в тази роля?
В интерес на истината не ми харесваше особено, защото в такава ситуация можеш само да загубиш. От една страна като треньор ще бъда отговорен за това, че не взимам правилните решения, а от друга, ако играчът Фабиан Хюрцелер не играе добре, отново съм виновен. Това беше много изискваща ситуация, защото трябваше да поддържам игрова форма и да бъда един от най-добрите на терена, защото в противен случай губиш доверието на играчите. А от друга страна винаги аз трябваше да взимам решенията преди, по време и след мачовете. Беше много натоварваща фаза от живота ми, от която научих много. Но ако трябва да съм напълно честен и да направя равносметка на случилото се, не бих поел подобна роля отново, защото винаги ще съм в губещата позиция.
Преди време известният футболист и ваш бивш съотборник в Байерн Емре Джан казва, че ще имате страхотна треньорска кариера. Какво научихте на терена като играч, което ви помага и днес като мениджър?
Мисля, че взимането на решения на игрището и разбирането на играта много ми помагат. Аз винаги съм играл в халфовата линия, а там се изисква много комуникация и добра наблюдателност. Трябва да усещаш ритъма на играта и да го контролираш, когато владееш топката. Нужно е да организираш играчите около себе си, но най-основното, което вече споменах, е че обичам да нося отговорност. По онова време обичах да имам постоянна комуникация с треньорите, тъй като по този начин говорихме за футбола по различен начин. Много е различно да говориш с треньорите си за футбол от позицията на играч. Така че основните неща са взимането на решения на терена и поемането на отговорност извън него.
Преминавайки към настоящата ситуация, как бихте оценили времето си в Брайтън и колко трудно беше да се адаптирате към Висшата лига?
Беше трудно да се адаптирам към Висшата лига, защото това е най-доброто първенство в света. Всеки уикенд имаш предизвикателство, за което трябва да си на най-високото възможно ниво, ако искаш да постигнеш нещо значимо и да бъдеш успешен. Следователно изпитанието пред мен бе голямо, но го приех положително. За времето си до момента в Брайтън виждам много позитиви, но и негативи. Има аспекти, в които можем да се подобрим, но естествено има и други неща, които правим много добре. Времето ми в Брайтън е един неспиращ процес и гледам на кариерата си на треньор по същия начин – в процеса на учене няма финална точка, то е константно. Затова винаги се стремя да продължавам да се подобрявам, да си давам самооценки и да се адаптирам към различни ситуации. Така че по този начин виждам престоя си в Брайтън към момента.
Иска ми се да поговорим и чисто тактически. Вие сте част от новата генерация мениджъри, които имат интерес към философия тип „висок риск – висока награда“. Бихте ли описали вашата футболна идеология по подобен начин?
Генерално не бих казал, че имам рисков стил на игра, защото на първо време ние го тренираме много усилено. За мен е много важно играчите да се чувстват комфортно с нещата, които правим всеки уикенд. Ако трябва да опиша своя стил на игра, бих казал, че е ключово да стартираме изграждането на атаките си с къси подавания от защитата, опитваме се винаги да търсим начини за противопоставяне на отбори, практикуващи висока преса. Искаме да доминираме във владението на топката, което за мен е едно от най-трудните неща във футбола, но това е нашата идентичност. Също вярвам, че по този начин играчите ми се развиват по най-добрия начин. Без съмнение трябва да играеш добре и без топка – опитваме се да пресираме интензивно противника и да създадем дефанзивна стабилност. Искаме да си връщаме притежанието колкото се може по-бързо. Още един елемент, който не искаме да подценяваме, са статичните положения. Това е фаза от играта, която става все по-важна във футбола и трябва да сме на едно от първите места в класациите в този аспект от играта, който придобива отново популярност. Вече не говорим само за играта със и без топка – статичните положения сами по себе си са нова важна фаза на игра и ние трябва да сме на топ ниво в това отношение.
Бихте ли казали, че тактиката ви се променя не само според съперника, но и според представянето на Вашия отбор след всеки мач?
Като цяло ние искаме да се придържаме към нашия стил на игра и изградените принципи, защото тренировъчният ни процес се гради на тези основи. Ако винаги се опитвам да променям някои неща след всеки мач, така ще загубим своята идентичност и основни принципи. Затова искам в повечето случаи да не променяме своя стил на игра, но разбира се заради изискванията на първенство като Висшата лига и нуждата винаги да гониш най-високия възможен стандарт, в някои моменти трябва да направиш малки промени в зависимост от опонента през уикенда.
Трудно ли ви е да предадете своите убеждения на играчи, които са дори по-възрастни от вас?
Не, напротив. Обичам да работя с тях. Това, което аз правя като треньор, е да се вслушвам в техните съвети и да се уча от тях. В крайна сметка обаче финалното решение е мое. Аз съм човекът, който води останалите и задава конкретния стил на игра. Въпреки това за мен е от огромно значение да се уча от нашите лидери, защото те имат опита във Висшата лига, имат много мачове зад гърба си, знаят как да печелят трофеи и имат сериозни успехи, затова би било проява на инат от моя страна, ако не се възползвам от техните съвети и мнения. Правя това по време на целия сезон и понякога правим самооценка и анализираме ситуациите заедно.
Напоследък има много дебати дали треньорът трябва да се адаптира към отбора си или обратното, играчите към неговата тактика. Какво е вашето мнение по този въпрос?
Мисля, че трябва да е малко от двете. Очевидно е, че клубът те иска в своя отбор заради стила, който налагаш. Ако дойдеш в отбора и промениш коренно философията си за играта, тогава не правиш нещата, в които вярваш и не се чувстваш уверен. От друга страна в някои моменти, както досега говорихме, трябва да има малки промени. Трябва да осъзнаеш в какво е силен всеки един играч и да им бъде дадена възможност да играят на най-добрата си позиция и да изпълняват роля, която им позволява да играят на най-високо ниво. Затова вярвам, че трябва да се придържаш към своя стил на игра, но трябва да видиш какъв профил футболисти имаш, за да извлечеш най-доброто от тях.
Вярвате ли в идеята, че един отбор трябва или може да бъде изграден около определен играч?
Мисля, че за клуб като Брайтън посланието винаги трябва да е „ние“, а не „аз“, тъй като никой не е по-голям от клуба. Нито един играч не може да постигне каквото и да е самостоятелно, затова казвам на играчите си, че ако ние сме успешни като отбор, тогава и всяка една от индивидуалностите ще бъде забелязана от други клубове. Винаги това е бил нашият подход.
Какво не бихте толерирали никога от своите играчи – нито в мачове, нито по време на тренировки?
Аз съм германец и смея да твърдя, че имам добра дисциплина. Смятам, че уважението спрямо съотборници на и извън терена е важно. Трябва да се отнасяме един към друг като част от голямо семейство и правя всичко възможно, за да създам такава атмосфера на игрището и извън него. Освен това има и ясни принципи как да се проявява лидерство и как искаме да играем. Всеки трябва да е съгласен с тях и както казах, никой не е по-голям от клуба и е нужно играчите да се съобразяват с това.
Кой беше най-трудният период за Вас като мениджър във Висшата лига и как се справихте с него?
Генерално, ако имаме лоша серия от резултати, в която да не можем да спечелим 4-5-6 мача, това е период, в който е наистина трудно, но точно тогава не трябва да се реагира прекалено емоционално. Важно е в очите на останалите да бъдеш предвидим в решенията си, да останеш верен на идеите си и на това, което те прави силен или те е направило силен в миналото. В такива моменти трябва да работиш повече от всички останали, като това важи и за играчите на терена срещу опонента. Точно тогава трябва да имаш дори повече вяра в собствения си модел на игра, за да преодолееш този период. Имаше подобни моменти през миналия и настоящия сезон, затова трябва винаги да си готов да търсиш решения на проблемите. Но най-важното е да останеш верен на себе си, да не правиш резки промени и да бъдеш предвидим за останалите. Друго нещо от съществено значение е да не се реагира много емоционално и когато се намираш в добра форма, ключово е да държиш баланс, да подкрепяш играчите и да ги накараш де предизвикват себе си през целия сезон.
И накрая, с какво би се занимавал Фабиан Хюрцелер, ако не можеше да бъде свързан по никакъв начин със спорта, включително и с падел, който знам, че харесвате?
Хм, никога не ми е задаван подобен въпрос. Но наскоро казах в едно интервю, че като малък исках да стана модел. Имам чувството, че вече съм прекалено възрастен за това. Бих се занимавал с недвижими имоти, или пък станал актьор, за да участвам във филми.
