© Фокус |
Доц. д-р Наталия Киселова, преподавател в СУ по Конституционно право, в интервю за предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“ (разговорът е проведен на 03.04.2023 година)
Доц. д-р Наталия Киселова – преподавател в Софийския университет по конституционно право е мой гост. Здравейте.
Добър ден на вас и на вашите слушатели.
Доц. Киселова, България направи своя избор вече, но каква оценка поставиха гражданите на родните политици? Вашия прочит на картината?
Тъй като към настоящия момент все още не е излязла окончателната избирателна активност, ако сравняваме с избирателната активност на предишните избори, през октомври, може да се каже, че не се е повишила много избирателната активност. И в този смисъл отново сме около 40-те процента, което означава че 6 от всеки 10 имащи право на глас, не е упражнило избирателното си право.
Това може би трябва да ни тревожи наистина като народ, като държава – 6 от 10.
Обществото не е достатъчно да кажем, че е уморено, а според мен има много по-дълбоки причини, които трябва да бъдат анализирани. Защото усилията да се повиши избирателната активност през даване на повече възможности за гласуване, наред с машините и…
Хартията.
… чрез хартия, тъй като с вас предишният не разговор беше по отношение промените в Изборния кодекс, затова си позволявам да го напомня, и това не доведе до по-висока избирателна активност. А хубаво ще бъде да се направи анализ, да се види колко избиратели са гласували с машина, колко са гласували чрез хартиена бюлетина.
Имаше вече такива извадки от „Галъп“ и „Тренд“, даже преди малко аз ги прочетох в нашия ефир. Избирателите на „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ в най-голяма степен са предпочели да гласуват с машина, а съответно на БСП и ДПС са единствените две партии, при които избирателите им са предпочели хартиената бюлетина пред гласуването на машина. Но да, като съотношение ми говорите за цяла България общо.
Общо. Там, където разбира се има машини.
Да, да, там трябва да се направи анализ. Имаше проблеми с машините по места.
Разбира се, разбира се.
Но това е нещо очаквано, все пак е машина, нали?
Тук става дума за случаи, в които в отделна секция, а не като цяло да не са сработили. Също така много сложен става протоколът, и тази сложност влече повишаване на изискванията към членовете на секционните комисии.
Преди малко имахме брифинг и на Централната избирателна комисия (ЦИК). Там стана ясно, че да, основните проблеми идват от броенето на бюлетините, сумирането на преференциите.
По-скоро от последващите действия.
От последващите действия, да.
И тук вече трябва да се помисли за много по-сериозно обучение на членовете на секционните комисии, а не е достатъчно да бъдат предложени от партиите, които имат право. Тук само ще си позволя да кажа, че ЦИК представи един електронен протокол на своя сайт, и можеха спокойно да направят въвеждане, за да проверят дали ще им излязат резултатите. Защото не може да имате повече гласували от броя на избирателите.
Така е.
Не може да имате повече бюлетини отколкото хора са гласували. Нали, това са такива контроли. И оттам вече да се премине към едни по-задълбочени анализи дали има и други причини, поради които избирателната активност продължава да спада.
Според вас има ли?
Според мен начинът, по който партиите се отнасят към нас, избирателите, по принцип.
По принцип има, така ли, според начина, по който се отнасят партиите с нас, гражданите, има?
По време на предизборната кампания имам предвид. Защото проблемите, които има обществото и държавата, не са проблемите, които бяха поставени в дневния ред на предизборната кампания. Съгласете се, че Паметника на съветската армия едва ли е толкова сериозен проблем в сравнение с инфлацията, цените на стоки от първа необходимост. Така че ето ви заместване. Но пък този проблем с паметника страхотно замести санкциите по „Магнитски“.
Например, да. Нещо много важно също така. Но с какви проблеми се занимаваха политиците и кои са важните според вас? На какво обърнаха внимание политиците и какво оставиха назад, доц. Киселова, по време на предизборната си кампания?
Част от темите, които бяха повдигнати в предизборната кампания, касаеха кой е виновен за сегашното положение и в общи линии прехвърляне на топката едни към други. Разбира се, всяка една от партиите, които са участвали в последните 4-5 парламента, че те вече станаха повечко, имат вина и съпричиняване за настоящото положение, както по отношение на състоянието на законодателство, което създава проблеми, така разбира се и по отношение на някои въпроси, които възникват в последствие. Но според мен разделителните линии ще продължат да бъдат и след края на предизборната кампания по оста про-Украйна, про-Русия, как България да продължи да подпомага, респективно да бъде неутрална по отношение на войната в Украйна. Другият въпрос, който ще бъде много сериозен, и по който можем да кажем, че имаше в хода на кампанията изказване във връзка с това как да изглежда финансово бюджетът: повече разходи или доста по-консервативен бюджет. Разбира се, да кажем третата тема е във връзка със съдебната система, тъй като аз съм юрист, нали, гледам тези теми.
И в тази връзка споменахте и за законодателството, че създава проблеми. Къде точно и в коя част законодателството създава проблеми?
Имам предвид закони, които е било необходимо да бъдат подобрени или променени. Поели сме ангажимент по Плана за възстановяване, а тези липси на парламент всъщност забавят и възможността да се получат средства срещу изпълнение на ангажименти. Един от тях, да кажем, беше законът, с който да може да се търси отговорност на главния прокурор. Сега отново има, тъй като беше приет само на първо четене, но имаше пък и друг законопроект, който предлага съвсем различна концепция за търсене на отговорност. Така че просто сме спрели все едно на пауза и сега отново се връщаме към застиналите въпроси с малко по-нови субекти.
Като казахте малко по-нови субекти, интересни бяха резултатите от вчера, да, донякъде очаквани, но впечатление може би направи ИТН, която се върна на политическата сцена самостоятелно.
Има две възможности. Едната е покрай инициативата за референдум за промяна на системата на държавно управление да са възбудили част от избирателите, които да ги подкрепят, но възможно е да има и контролиран вот. И вече в зависимост от това как изглеждат по места подкрепата и в кои секции, може и да се направи и допълнителен анализ, защото има методики, по които се сравнява как пред годините гласуват избирателите в определена секция, и ако има резки промени на много голям брой избиратели, това говори за въздействие.
Готови ли са според вас да се коалират основните фаворити на гражданите?
Имате предвид ГЕРБ-СДС от една страна и „Продължаваме промяната“-„Демократична България“?
Точно така, да.
На теория да, защото всяка една от партиите, участвалите във вчерашните избори, заявяваше, че иска най-доброто за България и за своите избиратели. В този смисъл ако най-доброто е да има правителство, то предполагаме, че би трябвало да могат да седнат да разговарят и да се обединят около няколко общи въпроса или цели. Поради насложилите се обаче лични отношения, доста нападки преживяхме и преди да бъде разпуснато предишното Народно събрание, както и доста силното его на част от лидерите, може би ще бъде пречка.
Кой има по-силно его?
А, това политическите психолози ще кажат, но интервюто на г-н Борисов в последните дни преди изборите, той каза „Няма по-опитен от мен“ – това какво трябва да ви говори? Нали, повече държи на опита отколкото да каже „И аз съм сбъркал“, нали. Така че трудно е към настоящия момент. И според мен те затова изчакват и окончателните резултати и обмислят как да постъпят, но според мен този път не бива да се бърза да се казват тежки думи. И ако си спомняте „Продължаваме промяната“ миналата година бяха втори, и още в нощта след избора заявиха: „Ние няма да направим коалиция с ГЕРБ, а ще бъдем опозиция“.
Да, но снощи всички запазиха мълчание.
И в този смисъл според мен по-скоро преосмислят поведението си и ще поставят някакви условия, което е нормално.
Какви условия би поставила ГЕРБ според вас, и съответно „Продължаваме промяната“? Коалицията ГЕРБ-СДС и съответно „Продължаваме промяната“-„Демократична България“.
Според мен ГЕРБ няма да поставят официално…
Споменахте няколко интересни неща: „Магнитски“, главния прокурор.
… официално не биха поставяли непреодолими условия. Докато „Демократична България“ в по-големия коалиционен формат са формацията, която през цялото време казва че с ГЕРБ и ДПС може да се разговаря за конституционни промени на плоскостта радикална промяна на прокуратурата и реформиране на Висшия съдебен съвет. Т.е. още от фона на предизборната кампания си го заяви г-н Христо Иванов, така че той и в днешния ден вече заявява, че има решение на така създалото се съотношение на силите. Така че предполагам, че той като по-умерен ще бъде този, който ще търси възможности за разговори с ГЕРБ. Освен това г-н Иванов беше министър на г-н Борисов, и познава маниера му на работа. Предполагам поради тази причина и той излъчва такива по-консенсусни сигнали.
Да, интересно е поведението на лидерите, ние го следим и анализираме. Доц. Киселова, стана ясно, че президентът даде една заявка, че няма да бави свикването на 49-то Народно събрание. На какво му дава право Конституцията? Какви са вашите очаквания и анализи по този въпрос?
Конституцията е предвидила, че в едномесечен срок след произвеждане на изборите държавният глава трябва да свика новоизбраното Народно събрание и ако погледнем календара, това е до 1 май.
1 май се пада почивен ден тази година.
Това е официален.
Официален празник, да, официален празник.
Той е официален празник, по смисъла на Кодекса на труда.
Да.
Това е първото условие, с което държавният глава трябва да се съобрази. На следващо място, в Изборния кодекс е предвидено задължение за Централната избирателна комисия, че до 48 часа след произвеждане на изборите трябва да започне да обявява поредица от данни. Това са тези партии, които са прескочили 4-процентната бариера.
Броя мандати и да започне да разпределя мандатите измежду прескочилите 4-те процента.
Всичко това го виждаме вече, то е в процес, данните се показват.
И трябва да оповести колко мандата получава всяка партия във всеки избирателен район. И тъй като измежду кандидатите има водачи или членове на листи в повече от един избирателен район, те биват обявени за избрани и в двата, в които партията получава мандати.
И е необходимо вече в еднодневен срок, след като оповестят, а това ще стане четвъртък-петък, да подадат заявление в кой избирателен район желаят да бъдат обявени за избрани. И вече, след като бъдат изключени, се обявяват следващите в листата. Тази дейност трябва да приключи в неделя, 7 дни след изборите.
И вече, след като бъде оповестен окончателния състав на 49-то Народно събрание, предстои неговият състав да бъде обнародван в „Държавен вестник“. И всъщност, въз основа на това решение на Централната избирателна комисия, президентът вече можем да кажем, че е подканян да свика на първо заседание народните представители.
Кога го виждате това първо заседание? Защото знаем, наближава и Великден.
И тъй като това оповестяване ще се случи в седмицата между Цветница и да кажем Разпети петък, много е вероятно президентът според мен да свика народните представители в седмицата след Великден. Той, разбира се, не е длъжен да се съобразява с тези религиозни ритуали – имам предвид на Велика сряда и Велики четвъртък, но така или иначе е възможно да станем свидетели и в следващата седмица на свикано Народно събрание. Така че е въпрос вече на дни.
Редовно или служебно правителство според вас се задава на хоризонта?
Към настоящия момент е трудно да се каже дали ще се събере достатъчно подкрепа, за да оцелее дълго едно редовно правителство, но ако използвам шахматен термин, не само президентът е на ход с връчването на първи проучвателен мандат, след като се конституира 49-то Народно събрание, но и ГЕРБ, тъй като през кампанията те убеждаваха избирателите, че са онези, които знаят, които могат да се справят с тежкото положение, в което сме изпаднали. Поради тази причина най-много от избирателите, които отидоха до изборните помещения вчера, са дали доверие на тях и в този смисъл върху ГЕРБ пада най-голямата тежест. Според мен те не трябва да чакат консултациите при президента, а е необходимо да започнат разговори.
Но пък близкият резултат, паритетът между първия и втория не дава ли също такава тежест на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ – като отговорност говоря?
Тъй като все пак се разграничиха, не са толкова близки резултатите – едно е да са 100, 200, 1000 гласа, но вече няколко хиляди гласа дават психологическо предимство на ГЕРБ, според мен, и те ще се опитат да лидират процеса в Народното събрание и да търсят подкрепа за съставяне на правителство.
Добре, най-голяма е отговорността на ГЕРБ. Тогава според вас кои са възможните варианти в случая на ГЕРБ и оптимистичните, за да направят един редовен кабинет?
Зависи на каква плоскост, дали външнополитическият фактор ще надделее, или вътрешнополитическите проблеми ще са водещи при преговорите, които ПГ на ГЕРБ и нейният председател – предполагам това ще бъде Борисов, ще изведат в разговорите с другите парламентарни групи. И вече, в зависимост от това дали е външнополитическият, ще се обърнат, предполагам, към „Продължаваме промяната“ и ДПС, а ако не – то тогава към всички останали и ще се опитат да изолират „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, или да разцепят групата – и това е възможно.
Краткият ви отговор на моя въпрос – редовно или служебно правителство се задава на хоризонта?
Време е за редовно правителство, но не бива да изключваме…
То е време, но дали ще успеят?
Но не бива да изключваме и служебното, което от временно стана доста по-продължително.
От редовното.
Т.е. има инструмент да има правителство.
Съгласна съм с вас. Надяваме се всички да има редовно правителство и България да излезе от тези кризи, в които се намира в момента.
Дано!
Дано! Благодаря ви, че бяхте наш гост.
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
