Парламентът разреши възможността за двойно увеличаване на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа. Промяната в Кодекса на труда беше приета на второ четене с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се.
С колективен трудов договор може да се уговаря по-голяма продължителност на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година, записаха депутатите.
От БСП обвиниха управляващите, че отнемат трудови права на работещите. От ГЕРБ обясниха, че увеличението на извънредния труд е една възможност, ако работниците са съгласни.
Георги Гьоков /“БСП за България“/ коментира, че предложението за увеличаване на извънредния труд е крайно неприемливо, защото е в ущърб на работниците и служителите.
Масово работещите полагат извънреден труд много над допустимата продължителност и сега от нас се иска с едно натискане на бутона „за“ да узаконим това и вече да направим възможно законно работодателят да задържа работника с един час повече, т.е. от осемчасов работния ден да стане деветчасов, защото 300 часа извънреден труд означава точно това, каза той.
Абсолютна лъжа е, че се отменят права на българските работници, защото остава в сила забраната за извънредния труд, заяви председателят на парламентарната комисия по труда и социалната политика Хасан Адемов /ДПС/. В България извънредния труд е забранен, остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя – със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно, обясни той. Адемов добави, че не променят и осемчасовият работен ден.
Светлана Ангелова /ГЕРБ/ коментира, че няма механично увеличаване на извънредния труд със законопроекта, а това е възможност. Тя обясни, че след като работниците не са съгласни, след като синдикатите няма да подпишат колективния трудов договор, няма да има увеличение на часовете за извънреден труд. Работодателят не може еднолично да реши за увеличение на извънредния труд, отбеляза Ангелова.
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева коментира,че това предложение защитава правата на работниците и даде пример с форсмажорни обстоятелства, когато дадена поръчка трябва да се завърши в срок, за да се получат парите за заплати. Самите работници влизат в положение, защото първо този извънреден труд се заплаща.
Калин Поповски /“Обединени патриоти“/ даде пример с родилно отделение, в което не достигат акушерки. Две извънредни дежурства по 12 часа са 24 часа, за годината са малко по-малко от 300 часа. Без тази поправка трябва директорът на болницата да им плаща незаконно извънреден труд, коментира той. Поповски посочи, че парламентът трябва да позволи на директора с тази поправка да им заплати извънредните часове.
Георги Свиленски от левицата попита защо извънредният труд се увеличава точно на 300 часа. Работодателите го искат, но синдикатите не го искат. Как ще стане доброволно, „ще стане доброзорно“, коментира той.
Хасан Адемов посочи, че проблемът не е в тези 300 часа, а в заплащането на извънредния труд. Според него, ако могат да променят размера на заплащането, веднага ще решат въпроса с извънредния труд.
Държавен служител, който има най-малко четири месеца служебен, трудов, и/или осигурителен стаж, има право на редовен платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни, приеха депутатите. Досега се изискваха осем месеца.
При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, реши още парламентът. До момента Кодексът на труда предвиждаше шест заплати при пенсиониране да се изплащат, ако работникът или служителят е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж.
Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Сроковете не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда, записаха още депутатите.
Не беше прието предложението на БСП ставката за нощен труд да бъде регламентирана в Кодекса на труда и тя да бъде не по-малко от 35 процента от договореното възнаграждение за всеки отработен час.
