-
Макар че тази година месец юни е дъждовен и хладен, през 2023 астрономическото лято ще започне на 21 юни, сряда, в 17:57 ч. българско време.
Това е денят на лятното слънцестоене, който е най-дългият ден в годината, траещ 15 часа, 19 минути и 35 секунди за Астрономическата обсерватория на СУ „Св. Климент Охридски“ в София, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
На този ден Слънцето огрява най-добре Северното полукълбо на Земята, понеже на обяд се издига най-високо в небето. За наблюдател, намиращ се на Тропика на Рака, по обяд Слънцето преминава точно през зенита, а за София то се издига до височина 70 градуса и 46 дъгови минути над южния хоризонт, в 13:28:25 ч. за обсерваторията на СУ, поясни Маркишки. Това всъщност е моментът на т.нар. местно пладне по истинско слънчево време за същото наблюдателно място.
В деня на лятното слънцестоене Слънцето се намира в най-източната част на съзвездието Бик (Телец), близо до границата му със съзвездията Близнаци и Орион.
След датата на слънцестоенето продължителността на дните започва да намалява, но отначало незабележимо – едва с по няколко секунди през всеки от следващите дни, уточни физикът.
Астрономическото лято през 2023 година свършва на 23 септември от 9:50 часа българско време.
22 септември е денят на есенното равноденствие. Тогава тъмната и светлата част на нощта са приблизително еднакви, но денят е малко по-дълъг – 12 часа 9 минути и 55 секунди. Причините за това са две. Първата е, че за изгрев се смята първия „милиметър“ от слънцето, който се показва над хоризонта, а не средата на слънчевия диск. Втората причина е, че ние виждаме слънцето да изгрява преди то да изгрее поради специфики в пречупването на светлината от въздуха.
