– На среща с европейските посланици в началото на седмицата президентът Радев изрази загриженост от процесите на разединение в Европа – на Източна и Западна, Северна и Южна. Направи го ден, след като в Аахен бе подновен договорът между Франция и Германия. Виждате ли някаква връзка между двете събития, г-н Гърдев?
– В словото на президента имаше една част, в която изрично говори точно за новия договор. Новият договор между Германия и Франция бележи един процес в Европа, който бе започнат и ускорен от новия френски президент Еманюел Макрон. Договорът има няколко направления – политически, външно-политически, военен, икономически. И във всеки един от тези аспекти се забелязва изключително сериозна интеграция между тези две държави. Можем сериозно да кажем, че Германия и Франция създадоха в Аахен европейския А отбор.
– Макрон продължава своята линия за създаване на „ядро“ в Европа, така ли, вътрешнополитическата ситуация във Франция не го е разколебала?
– Категорично, подкрепен е от Германия и вече може да говорим за едно претрансформиране на Европейския съюз.
– Как ни засяга това? България май не изпрати наблюдател в Аахен?
– В България има едно успокоение, че нищо няма да се промени. Нямахме наблюдател за разлика от Румъния.
– Кое е различното, което прави този договор толкова интересен, при положение, че става дума за преподписване на документ от 60-те години на ХХ век?
– От 1966 г., когато е подписан договорът, досега е изминало доста време, нещата в света се промениха. Имаме Европейски съюз с две водещи държави – Франция и Германия, които са подписали и Лисабонския договор, и Маастрихския договор. Когато в един момент подписват такъв всеобхватен договор като този от Аахен, това означава, че настъпват сериозни промени и се променят взаимоотношенията и балансите в ЕС. Ако разгледаме точка по точка този договор, се вижда, че той е много по-различен от договора от 1966 г. Предишният договор говори за засилено сътрудничество, обмен и обучение на млади хора, създаване на общи образователни програми. Днес става дума за друго.
– Какви са отличията?
– Днес може да говорим за изцяло нов стратегически съюз.
Например – за сътрудничество между двата парламента. Германският Бундестаг и френското Национално събрание приеха веднага резолюция, в която заявяват, че трябва да ускорят взаимодействието между тях. Предвижда се създаването на обща парламентарна асамблея от по 50 депутати от Германия и Франция. Ще се провеждат годишни междуправителствени срещи. Наред с редовните срещите за съгласуване на законодателната дейност, ще провеждат и срещи за изработване на общи позиции в Европейския парламент. Целта е да се прокарва обща политика в европейските органи и в Европейската комисия.
Да си спомним какви предложения имаше Макрон миналата година – за общ бюджет на еврозоната и общ финансов министър на еврозоната, за създаване на европейски валутен фонд, за данъчни инспектори, за общи европейски полицейски сили. Всичките тези неща ще ги видим в действията на германските и френските депутати, проявени в бъдещите органи за управление на ЕС.
Когато говорим за външната политика има много сериозни различия с договора от 60-те години. Налице е категорично заявление от страна на Франция да постави въпроса за членството на Германия в Съвета за сигурност на ООН – в чл. 8 от договора е залегнало задължението на Париж да реформира Съвета за сигурност.
– Това на практика не променя ли следвоенното устройство на Германия? След Втората световна война ГДР бе създадена на базата на съветската окупационна зона, а ФРГ – на базата на обединените окупационни зони на САЩ, Франция и Великобритания. Когато двете германски държави се обединиха, новата държава стана правоприемник на ФРГ и така се запазиха част от ограниченията, наложени й след 1945 г.
– Ако трябва накратко да охарактеризираме този договор, то е, че Франция извежда Германия от следвоенното устройство на Европа. Да, процесът на реформиране на Съвета за сигурност на ООН сигурно ще отнеме време, но позицията на Германия там ще бъде отстоявана от Франция и това е записано в стратегически договор между двете държави. Националистите във Франция в лицето на Льо Пен осъдиха този договор, казвайки, че Франция губи суверенитет. А Алтернатива за Германия упрекна Меркел, че е готова да финансира недобрата в момента икономика на Франция.
Но като погледнем дображелателно на нещата, виждаме, че става дума за изключително изгоден и за двете страни съюз.
Друг и друг много важен момент в този договор. Според чл. 5 се предвижда директен обмен между дипломатическия персонал на двете държави. Такъв обмен е посочен изрично за дипломатическите представителства в НАТО, ЕС и ООН. Това е нещо, което го няма като задълбочено сътрудничество в нито една друга европейска държава.
– Германия получава ли достъп до атомно оръжие с този договор? В момента само постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН, една от които е Франция, имат това право.
– След обединението на Германия всички задължения и тежести, наложени от победителките във Втората световна война на Германия останаха. Германските въоръжени сили, например, са лимитирани, те не могат да бъдат повече от 360 хил. души.
На Германия категорично е забранено да разработва ядрени оръжия. Германия до такава степен нямаше достъп до ядрени технологии, че всички проекти в които участваше бяха в партньорство с някоя от държавите победителки. Не може да се каже, че договорът с Франция сваля всичките тези забрани. Какво имаме? Едно заявление на двамата лидери, че става дума за подписване на Военен съюз. Двете държави се ангажират за общи военни действия при нападение на една от тях. И това – паралелно на чл. 5 от договора за НАТО и чл. 42 от Лисабонския договор! Оттам започват клаузи, свързани с изграждане на т.нар. обща военна култура – общи обучения на висшия команден състав, разработване на общи програми, впоследствие – разработване на общи планове за действие. След като имаме военен договор, абсолютно сигурно е, че има и тайни клаузи. Те са свързани с това как на практика ще се осъществи това взаимодействие – с какви сили, с какви средства, по какъв начин ще бъдат привеждани в бойна готовност, по какъв начин ще бъдат свързани в общо управление.
Всичко това означава, че Германия е включена във военен съюз с единствената ядрена държава в Европейския съюз (след напускането на Великобритания) – Франция. Това означава, че Германия може да разчита на ядрените сили на Франция при евентуално нападение.
Защото Франция притежава стратегически ядрени сили, които са напълно самостоятелни – Франция не участва в Групата за ядрено планиране на НАТО. Франция има и атомоносна авиация, базирана на самолетите „Мираж“.
– И какво се получава – в Аахен, столицата на Карл Велики, Макрон и Меркел възстановиха империята на Карл Велики!
– Никога историята не се повтаря в същия си вид, но виждаме един изключително сериозен процес.
– Това изключително задълбочаване на сътрудничеството между Франция и Германия застрашава ли Източна Европа?
– Застрашава ни, защото оставаме не на втора, не на трета, а на задна скорост. Това, на което редица анализатори се опитват от толкова време да обърнат внимание е следното – че Европейският съюз се реформира. Спомнете си петте варианта за преустройство на ЕС, заложени в Бялата книга на Жан – Клод Юнкер. Един от тях е Европа на две скорости.
При встъпването си в длъжност Макрон предложи на ЕС да се въведе принципът на солидарност в областта на отбраната, който да се задейства при въоръжено нападение на държава – членка. Нещо, което виждаме реално в договора Франция – Германия.
Неотдавна Франция инициира още един подобен договор между западноевропейските държави. В него ставаше дума за т. нар. европейска група за намеса със задача да осъществява бързи военни операции, ако тези държави бъдат подложени на заплаха.
– За кои държави става дума?
– Германия, Франция, Белгия, Холандия, Дания, Испания, Португалия, Великобритания и Естония. Тогава ни убеждаваха, че България е извън тези процеси, защото не притежава необходимите военни възможности. А Естония притежава ли ги?! С 4500 души въоръжени сили, няма цели родове и видове въоръжени сили, като авиация и др.! Чисто и просто Европа в лицето на Франция и Германия вижда, че процесът на създаване на обща европейска отбрана и обща европейска армия беше забавен от държави, които са бастиони на атлантизма в ЕС.
Така се стигна до договора между Франция и Германия.
Виждаме как само за шест месеца тези държави преминаха към пълномащабни двустранни споразумения – обща външна политика, общо дипломатическо представителство, общи програми, свързани с отбраната. В договора се говори за общи разработки в областта на въоръжението и бойната техника, за обща политика за продажба на въоръжение. Това говори за общи концерни, иновативни технологии, финансиране на общите разработки. Вече има един нов танк – между германския „Леопард“ и френския „Льоклерк“.
И като извод – виждаме как ще изглежда нова Европа. В А отбора ще влязат само тези държави, които са готови да имат обща отбрана и обща финансова политика. Казано просто – общи пари и обща отбрана!
– Западна Европа има намерение да отбранява сама своята „крепост“, така изглеждат нещата отстрани. И за целта има и една „наблюдателна кула“ в Естония – на североизток. Но защо няма „наблюдателна кула“ и на югоизток, в България?
– Изключително важна тема. Изключително обезпокоително е неглижирането на тези процеси от нашата страна. У нас има хора, които непрекъснато приказват, че нещата няма да се променят, че всичко ще остане по старому.
Ние се намираме в изключително динамичен и пълен с опасности от военно-стратегическа гледна точка регион.
България не може да си позволи да остане в периферията на Европа. Тук не става дума за нещо решено и предопределено, за някаква наша „съдба“. Всичките тези процеси са следствие на готовността на една страна да участва в тях. Примерът с Естония е много показателен. Когато една държава има желание да участва ускорено в тази интеграция, тя получава място в нея. Докато ние продължаваме да спорим дали общата европейска отбрана е изгодна за нас, дали не се противопоставя на НАТО, хората направиха два военни съюза в ЕС. Две държави се противопоставяха на общата европейска отбрана – Великобритания, която спираше този процес в ЕС и Турция. Какво иска България – да влезе в руслото на турската външна политика ли?!
– Нали всички държави, за които говорим са членове на НАТО, както и Турция. Защо Анкара е против общата европейска отбрана?
– Турция пасивно възпрепятства всякакъв вид обединение на базата европейска отбрана. Като член на НАТО, в органите на Съюза Турция има възможност да наблюдава и да налага вето на всяка една инициатива, която не е изгодна за нея. И тя го прави. Турция два пъти налага вето на интеграцията между европейските въоръжени сили и НАТО. Защото по този начин Турция е изолирана от една обща европейска отбранителна политика, което фактически застава на нейните граници. Ето защо това е важно за България. Не трябва да си даваме сметка и че НАТО се трансформира. Само преди два дена Конгресът на САЩ със закон забрани на президента да разформирова НАТО. Това означава, че има такива тенденции в американската политика.
И ние в един момент можем да останем никъде.
– Това ми напомня разпускането на Варшавския договор. Според градската легенда тогава България гласува против именно опасявайки се да остане без защита до такъв мощен съсед като Турция.
– Сега пък пасивно се противопоставяме на процеси на европейска интеграция.
На фона на взаимоизгодния договор, който сключиха Франция и Германия, дойде изявлението на италианския вицепремиер Матео Салвини. Във Варшава той заяви, че Италия и Полша ще направят друга ос. Как изглежда тази ос между Италия с нейния дълг от два трилиона евро и Полша, най-големият получател на европейски средства!? Това е безсилие, което само показва кой е истинският двигател на ЕС. Франция и Германия или Италия и Полша. България трябва да се стреми към ядрото, затова днешният момент е толкова важен, колкото когато влязохме в ЕС. Според мен България няма друга печеливша перспектива, освен да бъде близо до двигателите на ЕС, а не до изоставащите.
http://epicenter.bg Красина Кръстева
