На 22 септември 1908 г. във Велико Търново с манифест княз Фердинанд обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд.
Високата порта, а след това и Великите сили признават официално българската независимост. Обявен за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява, но на тази дата през 1908 г. България – една от най-старите държави в Европа, отново се появява на картата на Европа след петвековно османско владичество.
Условията за обявяването на Независимостта на младата българска държава в началото на ХХ век били изключително благоприятни: през лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира двете от провинциите на империята – Босна и Херцеговина – т.е. да го наруши. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват действията си.
Междувременно българските власти завземат източните железници в Южна България и това поражда „известни“ икономически противоречия между Австро-Унгария и страната ни. Дори за кратко стресва Фердинанд, който се уплашва да обяви независимостта. Но правителството вече било е решило това да стане на 22 септември 1908 г. в черквата “Св. 40 мъченици” в старата българска столица Велико Търново – символичен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в черквата “Св. 40 мъченици” княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава. След това министър-председателят Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец предсъбралото се хилядно множество. Провъзгласяването на независимостта не само е голям успех забългарската дипломация, но и след него васалното княжество започва да се нарича царство България, а българският владетел вече се титулувал – цар.
Деликатната ситуация, която настъпва след нарушаването на Берлинския договор, e успешно разрешена. Първо била спечелена Британската империя, която поставя условието – да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. Преговорите започват веднага и българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. По време на тях Високата порта иска България да плаща голям данък, тогава в качеството си на министър-председател Малинов заявява, че независимост не се откупува, дори се стига до частична мобилизация на българската армия.
Русия не желае военен конфликт на Балканите и се заема да посредничи в преговорите. Тя се съгласява да опрости дълга на Османскатаимперия, останал още от Руско-турската война от 1877-78 г. – 125 млн. Франка, в замяна на което Високата порта се отказва да иска обезщетение от България и признава независимостта й. Официално това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за царство и за независима държава.
На същия ден в Санкт Петрбург е сключена руско-българска финансова сделка. С нея Русия предоставя на България заем, без гаранции и контрол, в размер на 82 млн. лв. за срок от 75 години с лихва от 4.75% годишно.
В интерес на истината, България прави няколко плащания по този заем – 1910-12 г. После избухва Балканската война, после Световната, накрая през 1917 г. болшевиките вземат властта в Русия и променят правилата на играта. Новата съветска власт начело с Ленин сама не желае нито да изплаща някакви заеми на царска Русия, нито да приема никакви плащания по кредити, давани преди революцията. Така и приключва въпросът с нашия дълг към Русия.
Затова пък възниква проблем с Австро-Унгария и Германия, които сега започват да изнудват България за цената на подвижния състав на Източните железници – локомотиви и вагони, сега използвани от БДЖ. И тук преговорите сез атягат, докато накрая Фердинанд се ядосва и заявява на финансовия си министър: «Срамота е пред Европа да се циганим за дребни суми.“
На 13 юни 1909 г. София изплаща сумата от 2 111 978 лева и 55 стотинки.
Това е точната цена на нашата не зависимост.
