- От 7 месеца 2000 кв. метра цветни пана от IV и V век са на произвола
- Ще бъдат нанесени още щети, предупредиха от фондация „Америка за България“, която финансира с 13 млн. лева паметника
Епископската базилика на Филипопол – паметник от световна величина с несекващ брой посетители, от 7 месеца е подложена на проверки и забрани на реставраторите да поддържат мозайките. По част от тях е избила зелена плесен, както и соли от влагата.
Това става 3 години и 7 месеца след откриването
на обекта,
в който фондация „Америка за България“ вложи 13 млн. лева за реставрация, консервация и експониране на този шедьовър от Късната античност. Именно с него Пловдив кандидатства за вписване в ЮНЕСКО. И в момента тече процедура.
Повече от 30 г. цветните мозайки от IV и V век, изобразяващи над 100 вида птици, геометрични фигури, плетеници и медальони, бяха затулени в пясъци и бурени.
В резултат на финансирането от „Америка за България“ и участието на община Пловдив тези богатства бяха извадени на показ и експонирани.
Над 200 хил. туристи са минали през базиликата от откриването досега, без да се броят хилядите, посетили културните събития в нея – това е един от най-популярните обекти у нас.
На директора на общинския институт „Старинен Пловдив“, който стопанисва обекта – проф. Елена Кантарева-Дечева, обаче е наложена категорична забрана за намеса върху мозайките. А тъкмо тя ги реставрира камъче по камъче. И признава, че сърцето й се къса, като ги гледа в какво състояние са сега.
На 15 април т.г. директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов пуска сигнал до Инспектората по опазване на културното наследство, че от екипа на Кантарева действат иманярски, като търсят под съществуващите пластове други мозайки.
„Това е вид археологическо проучване, на каквото те нямат право“, обясни Кисьов пред „24 часа“. (Виж позицията му по-долу.)
На следващия ден, 16 април, инспекторатът на министерството издава административна мярка екипът на „Старинен Пловдив“ да преустанови всички дейности, свързани с намеси в базиликата. Срокът за това е постоянен.
От Кантарева е изискано да представи пълна документация до 1 юни за всички намеси в обекта. Тя го прави и обжалва в съда заповедта. Засега няма окончателно решение.
Почти месец по-късно – 14 май т.г., кметът на Пловдив издава идентична заповед, с която забранява на „Старинен Пловдив“ всякаква дейност и намеса в обекта.
„От април досега нищо не правим по мозайките, защото би било нарушение на двете разпоредби“, обясни проф. Кантарева. В своя позиция до министерството, кмета и „Америка за България“ тя посочва, че само месец след забраната „по подовите мозайки в определени участъци се наблюдава развитие на плесен и соли“, което влияе деструктивно на паметника и създава лошо впечатление у посетителите.
Предложила е да реши проблема чрез превантивна консервация, но отговор досега няма.
Вчера, на 27 ноември, „24 часа“ засече цяла бригада проверяващи начело с директора на инспектората Александър Трайков, археолози и представител на ГДБОП. Те дойдоха внезапно в базиликата и тръгнаха да оглеждат мозайките.
Лично Кантарева им показваше пораженията
Проверяващите гледаха, снимаха и мълчаха. Смути ги присъствието на нашия екип и помолиха да не ги следваме. По-късно стана ясно, че комисията констатирала, че мозайките са в добро състояние.
Според Кантарева световната практика е, когато мозайки са експонирани на оригиналното им място, както е в Пловдив, опазването им да става с регулярна поддръжка.
Но в Закона за културното наследство няма понятие „превантивна консервация“. И именно от тази празнота произтича и проблемът с филипополската базилика.
Мозайките са оставени на произвола 7 месеца и по тях не се извършва дори почистване от прах и други замърсявания, защото наложената забрана е за всички дейности.
Стига се до парадокси да не може да се профилактира климатичната инсталация, тъй като е над мозайките. Ако изгори лампа, не може да се смени, тъй като е над цветните пана и това би се изтълкувало като намеса, която е забранена.
„Всичко това – почистването и поддръжката, дейност ли са – дейност са“, отговарят служители на базиликата. И казват, че са с вързани ръце.
„Тази огромна площ от 2 дка няма как за кратък период да се почисти
и да върне блясъка си отпреди забраната“, казват от „Старинен Пловдив“. Институтът разполага с лаборатория за реставрация, но нямат разрешение нищо да правят по базиликата.
Фондация „Америка за България“, която реално подари на Пловдив базиликата, реагира на ставащото в нея.
„Атакувани с несъстоятелни обвинения са проф. д-р Елена Кантарева и нейният екип в опит да се подкопае професионалният им авторитет“, гласи позицията на дарителя.
Изразява се „дълбоко разочарование, че през последните 2 години, вместо да се фокусират конструктивни усилия за включването на римското мозаечно наследство на Филипопол в списъка на ЮНЕСКО, неясни и противоречиви интереси възпрепятстват екипа от опитни реставратори, който възстанови камъче по камъче 2000 кв. м цветни пана, да си върши работата“.
Според „Америка за България“ настоящата ситуация представлява сериозна заплаха не само за ценното наследство, но подкопава труда на реставратори, дарители, научни екипи, граждани и доброволци.
„Разрастването на конфликта ни принуди да изразим публична позиция в името на базиликата и културното наследство на България, преди да бъдат нанесени още щети“, се казва в становището на фондацията.
Досега кметът на Пловдив не е коментирал публично проблема с плесента по мозайките. Неговият заместник по културата Пламен Панов лаконично обясни, че няма пречка „Старинен Пловдив“ да поддържа мозайките и да ги почиства.
Оттам отговарят, че това би означавало да нарушат разпоредбите на инспектората на Министерството на културата и на самия градоначалник.
Доц. Костадин Кисьов: Има обстоятелства,
които никой не знае, ще ги изнеса
Никой не е спрял „Старинен Пловдив“ да поддържа мозайките. Наложена им е забрана на дейностите, защото разбиват надолу и търсят други мозайки, което е чиста иманярска дейност и вид археологическо проучване, каквото те не могат да правят, заяви пред „24 часа“ директорът на Археологическия музей в Пловдив доц. Костадин Кисьов, на когото е възложено наблюдение на обекта.
Според него през 2021 г. е регистрирано, че „Кантарева и хората са слизали на по-долни пластове“.
„И се чудя защо продължават да го правят“, казва археологът.
По думите му на тази база инспекторатът на Министерството на културата и кметът на Пловдив са издали разпоредбите за ненамеса. „Но никой не им е забранил да почистват от плесени експонирания горен пласт.
В точка втора от заповедта пише, че могат да изпълняват поддържащи консервационни дейности и ако се появи плесен, да я чистят“, изтъкна Кисьов. Той твърди, че от камерите видял как служители на „Старинен Пловдив“ хвърлят боклуци върху мозайките.
Кисьов е категоричен, че по никакъв начин не иска ръководеният от него музей да стопанисва базиликата.
На въпроса защо Елена Кантарева да съсипва мозайките, след като лично тя ги е реставрирала, той отговори: „Никой не отрича приноса“.
„Ще има решение на проблема. Утре, 28 ноември, ще изнеса всички подробности. Има обстоятелства, които никой не ги знае“, обясни археологът.
Според него кметът на Пловдив е бил длъжен да издаде заповед, за да изпълни принудителна административна мярка на инспектората, в противен случай го грози глоба.
