След лавинообразното засаждане на десетки хиляди декари с лавандула през последните години и в условията на пренасищане и стагнация на пазара на етерични масла, се очаква много лавандулопроизводители да се откажат от това производство. В интервю за АгроКлуб Гергана Андреева, изп. директор на Българската асоциация на етерично-маслените култури, парфюмерия и козметика* заяви, че ще има сериозно доброволно отказване от отглеждането на лавандула. Кой ще остане на пазара с лавандула и етерични масла, каква е реколтата тази година и как се движи пазарът на лавандулово масло, какво отражение даде covid кризата върху сектора на етеричните масла и козметиката, четете в интервюто:
На какъв етап е прибирането на лавандуловата реколта в южна България и какви са очакванията за добив и качество на маслото?
В момента сме в средата на кампанията. Имаме още около две седмици до приключване на кампанията. Качеството на маслото е добро. За разлика от северна България, качеството е много по-добро, въпреки че рандеманите са в пъти по-ниски. Но това се дължи и на сорта, който се предпочита в южна България – osnowno Хемус. Той е по-нискодобивен, но с по-високо качество. Полученото масло е с правилното съотношение на линалилацетат и линалол и отговаря на параметри по БДС стандарт за българско лавандулово масло.
Като заговорихме за сортовете, смятате ли, че е правилна тактиката от страна на земеделци да залагат на няколко сорта лавандула в стопанствата си – по логиката, че едните са с по-висок добив, но по ниско качество на маслото, а другите – с по-нисък добив, но по-високо качество на маслото?
Не, не смятам, че тази практика да се засаждат няколко различни сорта, която предприемат земеделците в Северна България е правилна. Смятам, че това е най-погрешната тактика. Това е погрешно, защото всеки сорт си има свои специфики и те трябва да се съобразяват. Всеки сорт си има време на технологична зрялост, време, в което растението натрупва най-много масло. Растенията зреят по различно време и имат различна технология на готовност за жътва и преработка. Когато зелената маса на едната част от насажденията на един земеделец е готова за жътва, какво ще прави с останалите сортове.
Да не забравяме също, че всички те растат на една и съща почва. Как ще се извършват агротехническите мероприятия, които се изискват за отглеждането на лавандулата. Всеки сорт има различно календарно разпределение на агротехническите мероприятия. Единият сорт ще трябва да се плеви, полива, тори и т.н. по едно време, а другият – по друго време… Как точно ще става това?
Затова казвам, че тази тактика е абсолютно неправилна. И това, което ще се получи накрая, ще бъде един хамур (смесица – бел.авт.), който не е ясно с какви показатели ще бъде. Много е важно в крайна сметка, маслото, което се добие от преработената зелена маса, да даде количествени и качествени показатели, които отговарят на БДС стандарт за лавандулово масло. И не е свободно съчинение да правиш масла от каквото излезе…
Когато се получи подобна ситуация, производителят се сърди, но когато се видят всички показатели на маслото, излиза, че то всъщност е лавандин, лаванден – някакъв вид масло, но не и лавандулово масло по БДС стандарт. И тогава то става непродаваемо.
А пазарът търси лавандулово масло по стандарт?
Много е важно производителите да съобразят, че ползвателите, купувачите на лавандуловото масло са фирми, които работят в парфюмерийно-козметичната промишленост, във фармацевтичната промишленост, където е още по- стриктно, в хранително-вкусовата промишленост и в ароматерапията – там една формулация, или т.нар. рецептура на продукта не се създава от днес за утре или съгласно суровината. Тя изисква определени суровини с определени показатели, за да се получи формулацията за съответното лекарство, козметичен или ароматерапевтичен продукт…
Kачеството е това, което определя цената… И няма как за некачествен продукт да се очаква висока цена?
Абсолютно е така! И това се отнася за всеки продукт. Tо е икономически принцип – търсенето определя предлагането. Клиентът е този, който ти казва от какво има нужда.
Не може да си играеш със сортовете. Това е специална наука. Има Институт по апробация и семеконтрол към Министерство на земеделието, има Институт по розата и етеричномаслените култури в Казанлък – това са организации, които не са създадени, за да си пият кафето. Те се занимават точно с тази наука. Ние като организация, която е вече на 21 години, създадохме, съвместно с научните работници литература за научно-развойната работа, за сортовете и техните особености, начин на отглеждане, приложение. В България има няколко много сериозни купувачи – преработватели, те са и търговци и имат необходимите контакти със световните клиенти. Това, което е практика в Южна България – производителят да си отглежда по един сорт – било то Хемус, Юбилейна или друг, след като ожъне маслото, той отива при преработвател, като предварително знае какво търси той, маслото му се плаща и няма драма…
Логично е предварително да се планира по какъв начин ще се реализира продукцията, но това не се прави навсякъде…
Разбира се, че е логично! Големият проблем при лавандулата дойде след една спекулативна година, както беше и при розите – историята помни как се даваха едни много високи цени. Тогава имаше сериозно търсене на пазара на ароматерапията и СПА индустрията в световен мащаб. Нарасна и търсенето на суровина. И какво се случи – изкорени се житото в Добруджа, засяха се десетки хиляди декари с лавандула. Всичко стана стихийно, не се направи планирано и дългосрочно. Все пак лавандулата е многогодишно растение…
Очаквате ли, че ще отпаднат част от тези лавандулопроизводители? Кои от тях ще останат на пазара?
Категорично ще отпаднат. Ще останат тези, които се занимават с този бизнес отговорно, с познания. Тези, които са се свързали с коректни партньори за посевен и посадъчен материал. Тези, които разполагат с ресурс от експерти за агротехническите си мероприятия и най-важното – тези, които разполагат с пазар – знаят на кого ще продадат това, което са произвели. И то трябва да бъде качествено, да отговаря на стандарт.
Както на всяка кофичка кисело мляко се слага печат за БДС стандарт, така той съществува и за лавандулото масло.
Ще има сериозно доброволно отказване от лавандулата, включително на едри земеделци. Те отново ще засеят рапица или жито, просто защото нямат възвръщаемост на инвестицията.
Има ли залежи на лавандулово масло?
Има останали количества масло още от 2018 г. От 2019 г. стои около 90% от лавандуловото масло. Има много ниска реализация от миналата година. На места спорадично – до януари-февруари 2020 г. имаше покупки. После настана кризата с covid-19.
Как се отрази тя на пазара като цяло?
Кризата срина пазара тотално. Над 40% е спадът при обемите на козметичните продукти – бяла козметика, ароматерапия. Все пак това не са продукти от първа необходимост. Затвориха парфюмерийните магазини по летищата… Добре че беше онлайн търговията с дезинфектантите и почистващите гелове, за да може в рамките на три месеца все пак да има някакви обороти.
Маслото стои. Парите са затворени в него.
Сега като се произведе и новото масло, ще се получат огромни залежи, така ли е?
Да, така е. Същото стана и при розата. Но аз като икономист, мога да кажа, че е по-добре да преработиш един розов цвят или една зелена маса при лавандулата и да получиш продукт, в който има пари, отколкото да си оставиш цвета да изгние на полето и да не се преработи. Сега, все пак има една преработена продукция, в която обаче са затворени много пари, на много хора.
Това е един цял сектор, който няма ликвидност – парите му са затворени в стока. Когато утре инвеститорът трябва да отделя средства за режимите, за производствените си разходи, за дестилерията, за насаждението (ако е земеделски стопанин) – откъде ще вземе тези средства?
Има ли все пак раздвижване на пазара след като вече паднаха някои ограничения във връзка с covid-19?
Има раздвижване на пазара в посока на повишаване на търсенето на бяла козметика. Ароматерапията тепърва прави малки стъпки по възстановяването си, защото СПА индустрията се реализира основно в туризма, а в момента той едва поема въздух…
Ароматерапията в посока на потребление на маслата в малки разфасовки – 10 мл. от крайни клиенти също има раздвижване от гледна точка на това, че сериозна част от етеричните масла имат качествата на имуностимулатор. Маслото от лавандула е изключително ценно и с много полезни качества за здравето на човека и външно, и вътрешно. Смятам, че не е индустрия без бъдеще, но ще има сериозни трудности заради неизбежната икономическа криза.
Това, което наблюдавам сред членовете на нашата организация, които са основните компании в България, включително и мултинационални компании, е че те действат много обрано и внимателно в момента, без грандиозни планове.
Интервю на София Белчева
https://agroclub.bg/
