- Декларация на Велизар Енчев, бивш посланик на България в Хърватия и част от инициативния комитет за бойкот на търговските вериги:
- ПРОМОЦИИТЕ ПРЕЧУПИХА ДОСТОЙНСТВОТО НА БЪЛГАРИТЕ
- ЗА ДА ПОКАЖЕМ, ЧЕ СМЕ НАРОД, А НЕ ТЪЛПА, КАКТО НИ НАРЕКОХА ГЛАШАТАИТЕ НА ВЛАСТТА, НА 13 МАРТ БОЙКОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА!
Четвъртият пореден бойкот на големите хранителни вериги в България завърши като третия – вместо загуби, хипермаркетите отчетоха повишение на оборотите. Според Националната агенция за приходите, на 5 март, ден преди бойкота, приходите от търговия с хранителни продукти възлизали на 25,5 млн. лв. На 6 март оборотите били 29,3 млн. лв., което е увеличение от близо 4 милиона лева…
Ако при първия бойкот на 13 февруари оборотите на веригите паднаха с близо 30 процента, при третия и четвъртия оборотите им се увеличиха. С едно важно уточнение – бойкотът на 6 март донесе 4 милиона повече оборот, но на стоки с 50% промоция. Което означава, че печалбата на търговските вериги са паднали, а потребителите са пазарували по-изгодно за тях.
Това са фактите, представени ни от НАП. Факти, които Инициативният комитет за бойкота не е в състояние нито да провери, нито да оспори.
Нека не си затваряме очите пред този феномен, който е уникален. Реакцията на българските потребители на бойкота е без прецедент и изобщо не може да се сравнява с бойкотите на високите цени на хипермаркетите в Гърция, Хърватия, Черна гора и Сърбия. В тези страни се случи точно обратното – в дните на бойкотите гражданите масово бойкотираха, хранителните вериги бяха празни и това доведе до незабавни мерки на правителствата за намаляване на търговските надценки.
Бойкотът срещу високите цени на хранителните стоки в чуждите търговски вериги, някои от които са два пъти по-високи, отколкото в същите вериги в Германия и Австрия, е в услуга най-вече на пенсионерите, социално слабите и работещите бедни в България.
За съжаление именно тези социални групи не само пренебрегнаха бойкота на веригите, но направиха точно обратното и в дните на втория, третия и четвъртия бойкот окупираха магазините заради промоциите.
Вместо масово да бойкотират високите цени на чуждите вериги, третиращи ги като „втора категория“ европейци, стотици възрастни хора се тълпяха пред входовете на магазините преди отварянето им рано сутрин.
Жалко е да се каже, но трябва да се чуе – промоциите пречупиха достойнството и социалната солидарност на българите.
И понеже управниците се страхуват само от масовата съпротива, след като видя, че хората са купени с евтини промоции, правителството забрави обещанието да сложи таван на цените на основни хранителни стоки след бойкота на 13 февруари.
Земеделският министър вече говори само за скъсяване на веригата на доставки, за да се намалят посредниците между производителите и крайните потребители. Но това изобщо не е гаранция за намаляване на чудовищно високите търговски надценки на храните във веригите, някои от които са 100 процента.
Кога българинът ще осъзнае, че трябва да е гражданин, а не поданик на властта и веригите? Че министрите и хипермаркетите са му слуги, а не той на тях. Че с робско търпение и малодушно примирение някак си се преживява. Но това не е достоен живот, а срамно оцеляване.
Бойкотът не е битка за промоции, а борба промоционалните цени да станат постоянни. Бойкотът цели българите да плащат за основни хранителни стоки толкова, колкото плащат германци и австрийци в същите вериги.
За да покажем, че сме Народ, а не тълпа, както ни нарекоха глашатаите на властта, на 13 март бойкотът продължава!
