© kendov.com |
Есента на миналата година служебният правосъден министър Крум Зарков и този на иновациите и растежа Александър Пулев представиха Законопроекта за несъстоятелност на физически лица. Или още образуването на процедура по личен фалит и как да бъде смекчена отговорността на физическото лице. Законът е част от плана мерки за възстановяване и устойчивост, наложен от Европейският съюз, а от 5 април т.г. вече е одобрен от МС.
Алтернативни опити за създаване на подобен закон биват правени в България от години, като например десетгодишната абсолютна погасителна давност за частични задължения, която зависеше по-скоро от кредиторите, отколкото от длъжника.
Новият законопроект обаче обещава цялостно уреждане на задълженията на длъжника и едновременното удовлетворение на кредиторите в едно съдебно производство. Според експерти това би спестило време, средства и притеснение от страна на задлъжнелите лица, дали това обаче наистина е така „Фокус“ пита финансовият анализатор Васил Кендов.
Г-н Кендов, вярвате ли, че този закон наистина ще спести време и средства на физическото лице и кредиторите?
Тъкмо обратното. С този закон се въвежда фигурата на ликвидатора.
В България дори незапознатите знаят, че ЧСИ имат изключително големи правомощия при събирането на средствата. Като цяло, ЧСИ успяват да съберат около 1.3 млрд. на година, което никак не е зле. Процедурите са ясни, а явно и достатъчно ефективни.
Вместо да използваме тях и изградената система за събиране на средства от длъжници, с новия закон Крум Зарков се опитва да въведе нова фигура за нашето законодателство – „Ликвидатор на имущество на физически лица – ФЛ“. Сами разбирате, че личните финанси на един човек не са като тези на някоя корпорация. Няма толкова договори и интереси, че да се изисква специален ликвидатор, работещ с години по продажбата на няколко имота и автомобила, каквото е имуществото на 99% от хората в България.
Естествено, винаги може да се намери оправдание, че ще „изтървем“ този 1%, но ако бяха толкова загрижени вносителите, да бяха предложили да има ликвидатор само за имущества над 5 млн. примерно. Все пак на този ликвидатор се плаща и тогава задължението нараства драстично. Дори схемата за заплащането му е предвидена в закона. В нея се предвижда ежемесечно възнаграждение. Каква е изгодата на ликвидатора тогава да приключи бързо?
Какво е бъдещето на този закон?
Предвид очаквания от ЕС втори транш по програмата за възстановяване и развитие смятам, че ще бъде направен опит да се приеме максимално бързо, веднага щом парламентът започне работа. Този закон е един от 22, които бяха поставени като условие за получаване на 724 млн. евро. Сами разбирате, че в момента се бърза и се коват закони „на крак“.
Ефективен ли е този закон, съгласно нашата политика?
Да си призная честно аз повече забележки към закон не бях виждал. Нямаше нито една заинтересована страна, която да не го разкритикува. Най-свирепи бяха атаките от Асоциацията на банките, камарата на ЧСИ и знайни и незнайни асоциации.
Ето какво казват съдиите: „Съдиите имат и доста забележки по правната логика на закона. „Производството изкуствено и излишно е усложнено с привнасяне по механичен начин на норми на Търговския закон към една материя, която трябва да е проста и ясна и хората, дори сами четейки закона, да могат да потърсят защита. Законът в този му вид ще затрудни и правоспособни юристи“, каза Комитова.
И може би с право.
Аз също не намирах здрава логика в този нов закон. Сред вносителите му не видях нито един от дългогодишните поддръжници на идеята за въвеждането му. Стигнах до извода, че този закон е превеждан от друга правна система. Познавайки англосаксонската, мисля, че е или от законодателството на САЩ или това на Обединеното кралство.
Ако приемем тази теза, уравнението ще се равни. В този случай нямат нужда от локални експерти и съответно предложението ще е тотално непригодно за нашето законодателство, което на свой ред се доказа с множеството отрицателни становища на всички заинтересовани страни.
Г-н Кендов, закъсняхме ли? Мислите ли, че такъв тип закон се приема почти пред свършен факт – във време на инфлация и високи и все по-високи лихви?
Законът за несъстоятелност на физическите лица (ЗНФЛ) всъщност е много стара идея в България. Реално за него заговорихме официално на пресконференция още през 2009 година.
Естествено, много преди това се е говорило за този закон, но под една или друга форма банките успяваха да осуетят работа по неговото въвеждане. Не защото има нещо лошо или защото така ще се нарушат драстично техните интереси, а защото така им беше по-комфортно да работят. Хипотетично се приемаше, че ако човек знае, че ще дължи неизплатения кредит цял живот и дори наследниците му ще наследят задължението, то той ще направи всичко възможно да го изплати.
Реалността обаче беше друга – банките в рамките на 2 до 3 години успяваха да „оглозгат“ личното имущество на длъжника, а и той в този период успяваше да емигрира в чужбина или да се приспособи така, че да не могат да му вземат повече нищо. С две думи останалият период до живот беше подарен на ЧСИ-тата, наети от банките да събират вземанията, за да си играят на котка и мишка с нередовния длъжник по отношение на бъдещите му доходи.
На практика до момента във всеки парламент се внасяше по един законопроект за ЗНФЛ, но никога не влизаше за гласуване. Такъв внесоха и патриотите, и омбудсмана. Дори БСП имаха такъв проект. Личното ми мнение е, че този закон винаги се е използвал за намек срещу банките, точно преди избори. Не мога да го докажа, но ако проследите хронологията на обявените за публично обсъждане варинти на ЗНФЛ, ще видите, че тезата не е съвсем лишена от логика.
През миналата 2022 година обаче приемането на такъв закон беше поставено като изискване за отпускането на България на следващия транш от средствата по Плана за възстановяване и развитие на ЕС. Когато „замирише“ на пари в българския политически живот, нещата стават на живот и смърт. Министерството на Крум Зарков (БСП) изключително бързо състави такъв закон и го публикува за обсъждане в края на 2022.
С приемането на този закон се налага и промяна на множество членове, а и създаването на изцяло нови такива в Търговския закон. Можеше ли да се избегнат промените в търговския закон ?
Моето мнение е, че този закон е изключително лошо конструиран. Който го е правил или по-скоро превеждал, явно не познава структурата на личните финанси. Опитали са да взаимстват практики от Търговския закон, но това не е практично и създава хаос. Всичко можеше да стане много по-лесно.
Нека да обясним какво е синдик и какво наложи въвеждането на този термин?
Синдик или ликвидатор е фигура, заимствана от търговското право. Когато една компания фалира, но има активи, нейните кредитори трябва да се удовлетворят. Но една компания има много отношения и договори, възникват спорове, заведени са дела… Там наистина е сложно.
Аз смятам, че няма нужда от синдик, когато говорим за фалит на ФЛ. Нещо повече – убеден съм, че това ще оскъпи процедурата.
Длъжникът има право да упражнява правата си и да открие производство по несъстоятелност, ако е добросъвестен. Това е основното условие на длъжника в този закон. Какво мислите за критериите по определяне на добросъвестност?
Както обичам да казвам – това е един мъртво роден закон, който в този си вид ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Всичко около него се върти около определението за „добросъвестен длъжник“. Мога да си представя как се доказва „добросъвестност“ в нашето законодателство.
Далеч съм от мисълта да анализирам всички недостатъци на този законопроект, но още в мотивите на вносителите ще видите несъответствие. Според тях с този законопроект се цели да се съберат по-ефективно парите на кредиторите, а аз бих казал, че целта трябва да бъде да се помогне на длъжника да влезе отново в легалната икономика, да не бяга в чужбина и да се създадат условия този човек отново да плаща данъците си тук. Да отглежда децата си и да потребява тук, а не в чужбина.
Няма нужда да създаваме нови процедури за събиране на средства. ЧСИ и без това ги събират достатъчно добре. В случая мнението ми съвпада с това на камарата на ЧСИ (което е доста необичайно), според което законопроектът е толкова лош, че дори не става за основа за дебати.
Длъжникът ли е единственият виновник за своята свръхзадължненост и взима ли се под внимание човешкият фактор в този закон?
Въпросът за вината не се дебатира в този законопроект. Не мисля, че трябва да се търси вина, въпреки че ако познавате процеса на кредитиране, ще видите как в един договор за кредит имаме от едната страна, банката и банковия служител с цялата статистика, отдели, юристи, процедури и магистърска степен по икономика, който определя условията по договора и параметрите по кредита (параметрите се определят от банката, а не от клиента), които са така определени, че да не се изпада в неплатежоспособност, а от другата страна, имаме примерно шивачка, която се е подлъгала от рекламите за хубав дом и решава да си го позволи.
Но когато кредитът стане необслужван, ние питаме шивачката – ти защо не си направи сметката какъв кредит да изтеглиш? Някак си удобно забравяме, че параметрите са определени от банката и ако те не могат да направят сметката, защо очакваме шивачката да я направи? Много малко хора се замислят за вината във взаимоотношенията кредитор – кредитоискател. В тази връзка Ви благодаря за този въпрос.
Парадоксално ли е начисляването на такси, за неплащане в срок, при ясна неплатежоспособност на физическото лице?
Определено. И тези такси са убийствени. Ако не можеш да изплатиш редовната главница и лихва, защо очакваме да платиш увеличените такива? Тук трябва да се поработи в насока регулиране на тези такси, но явно тенденцията е да се прехвърлят всички разходи върху длъжника.
Какъв модел на действие на такъв тип закон предлагате?
Моделът е свързан с целта. Ако целта е бързо да се удовлетвори кредиторът, а длъжникът да може да построи наново живота си и да плаща данъци, то това няма да стане с решения на съда или с ликвидатори. Това ще стане с изчистване на процедурите, по които действат ЧСИ и съответно с по-добър контрол върху работата им, както и с въвеждане на други липсващи институции. Примерно финансов омбудсман или специализиран съд за малки претенции – искове до 10 000 лева примерно, което да забърза решаването на проблема. Със сигурност не можем да имаме ефективност единствено със закон за фалит на ФЛ. Още по-малко със този.
Велизара АНГЕЛОВА
https://www.focus-news.net/rss.php?cat=34
Източник
