Ежегодната научна конференция в Казанлък, посветена на писателя, художник и общественик Димитър Чорбаджийски – Чудомир, е още един начин да почетем делото му и неговия принос за града и за България в сферата на културата. Това каза пред БТА директорът на Националния парк-музей (НПМ) „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов, който е и научен ръководител на тазгодишната конференция. Форумът, който се провежда днес в Литературно-художествен музей „Чудомир“, е част от 32-ите Чудомирови празници и ще премине под надслов „Никой не е по-силен от слабостите си“, а доклади ще представят учени от цялата страна.
Д-р Ангелов напомни, че конференцията се организира вече повече от десет години от Литературно-художествения музей и от едноименната фондация, със съдействието на Исторически музей „Искра“ и НПМ „Шипка – Бузлуджа“. Той допълни, че една друга добра традиция, която неизменно се спазва, е публикуването на представяните доклади и посочи, че вече е излязъл от печат и новият том с разработки от миналогодишната конференция на тема „Дните може да изглеждат дълги, но годините са кратки“.
По думите на историка днес предстои да бъдат представени любопитни доклади, а участие ще вземат учени и изследователи от различни образователни и културни институции. „Включените теми са разнообразни – сред тях са езикът на Чудомир, контактите му с различни български творци, неговото епистоларно наследство. Засегната за пореден път ще бъде и темата за неговия по-голям брат Георги Чорбаджийски, който е една значима за общественополитическия живот на Казанлък фигура от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век“, посочи д-р Чавдар Ангелов.
Докладът, с който д-р Ангелов ще вземе участие в тазгодишния форум, е посветен именно на Георги Чорбаджийски в качеството му на дългогодишен председател на Съюза на запасните подофицери в Казанлък и на приноса му за увековечаване на паметта на Хаджи Димитър и неговата чета. Историкът разказа, че Георги Чорбаджийски ръководи Съюза от 1922 до началото на 1945 година. Местното дружество се е наричало Бузлуджа, а патронният празник на организацията е бил Илинден – денят, в който е погребан Хаджи Димитър след сражението на историческия връх Бузлуджа. В материала си той проследява деятелността на Георги Чорбаджийски в тази посока през 30-те години до средата на 40-те години на миналия век.
„Постарал съм се да покажа приносите му за организацията на честванията на паметта на Хаджидимитровата чета, както и дългогодишните му усилия да бъде изграден паметник на Хаджи Димитър на историческия връх Бузлуджа и участието му в грижата за лобните места на войводата и на неговите четници“, обясни д-р Чавдар Ангелов. Той допълни, че Георги Чорбаджийски е сред казанлъчаните, които имат принос за обособяването на лобното място на Хаджи Димитър и околното пространство в Национален парк.
„Това е една много голяма задача, която се реализира по-късно – през 1959 година, но началото е поставено през 30-те години“, каза историкът и подчерта, че именно Георги Чорбаджийски е сред хората, които подтикват държавата към изработване на специализирано законодателство, за да може тази историческа местност да бъде опазена и предадена на поколенията и да можем до ден днешен на това място да отдаваме почит към делото на героите.
