- Голяма активност се наблюдава напоследък на страните от групата БРИКС, състояща се от Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка. Освен честа размяна на официални посещения между лидерите им, те имат активни контакти и със Западния свят в момент на високо напрежение около кризата в Украйна. Някои смятат блока по-скоро за маркетингово название, но малцина биха отрекли, че той набира все по-голямо признание с огромния си потенциал като човешки ресурси и бързо развиващи се високотехнологични икономики.
Темата коментира за БНР проф. Мартин Биндер, преподавател по политология и международни отношения в университета в Рединг, Великобритания.
Има ли БРИКС амбиция за по-тежка дума в световните дела и да предложат алтернативен световен ред, който не е доминиран от Запада?
„Това винаги е била една от основните цели на страните от БРИКС – да изградят алтернативен световен ред, който не е доминиран от Съединените щати и техните западни съюзници – от техните норми, правила и институции – и в който незападните развиващи се сили играят по-голяма роля. Големият въпрос, разбира се, е доколко реалистично е тези държави да изградят такъв световен ред.“
Бразилия беше най-вече в центъра на вниманието напоследък. Да започнем с посещението на президента на страната Лула да Силва в Китай, където той отново повдигна въпроса за край на доминацията на американския долар и създаване на собствена валута за БРИКС.
„Призовавайки за край на доминацията на щатския долар, Лула май се опитва да удовлетвори Китай, който натиска за интернационализация на собствената му валута. От друга страна атаките срещу долара – за „дедоларизация“ – не са нещо ново, защото БРИКС следват тази политика още от 2009 година. Важно е да се разбере, че дневният ред на БРИКС за „дедоларизация“ отразява опитите им да се противопоставят на всички аспекти на западната доминация. Така че тези страни се приемат като предизвикателство за Г-7, а Новата банка за развитие на БРИКС – като алтернатива на международните финансови институции, създадени на конференцията в Бретън Уудс. Някои икономисти твърдят, че „дедоларазацията“ вече е в ход и че доларът ще загуби статута си на водеща международна валута. И накрая, разбира се, западните санкции срещу Русия показаха уязвимостта на страни като нея, подложени на санкционни удари – заради зависимостта им от долара и от системата СУИФТ. Затова стремежът към самостоятелна валута на БРИКС набира все по-голяма сила.“
„Блумбърг“ излезе с прогноза, че се очаква страните от БРИКС да задминат водещите световни икономики от Г-7.
„Точно това може да се случи в бъдеще. Като цяло идеята за възникването на БРИКС и тезата, че незападните страни стават по-важни и по-могъщи, се основава на представата за неравностоен икономически растеж. Това е и основната движеща сила за функционирането на този блок. Русия и Бразилия обаче не оправдаха очакванията за икономически растеж през второто десетилетие от създаването на БРИКС.
Освен това БРИКС се трансформира все повече в политически блок. Икономическият растеж, разбира се, е важен, но е важно също да си даваме сметка, че БРИКС е политически клуб от страни, които имат сходни каузи, приоритети и разбирания за световната политика. Това са страни, които работят заедно, защото не са доволни от статуквото и затова се обединяват срещу доминирания от Запада световен ред.“
Руският външен министър Сергей Лавров беше в Бразилия през седмицата. Може би за първи път Лула да Силва осъди руското нарушаване на териториалната цялост на Украйна, но пък остана на твърдата си позиция за търсене на политическо решение на конфликта. Освен това той призова САЩ и ЕС да престанат да насърчават войната и да започнат да говорят за мир. Може ли политик като Лула обаче да бъде реален посредник за мирно решение?
„Смятам, че всеки сериозен опит да се постигне мир в Украйна трябва да бъде приветстван. Но що се отнася до въпроса дали БРИКС, и конкретно Бразилия, могат да бъдат истински посредници за мир в Украйна, аз съм доста скептичен. Защото останалите страни от БРИКС очевидно са на страната на Русия. С частично изключение за Бразилия, за което споменавате, БРИКС като цяло не осъжда руското налхуване. Лула прехвърля част от вината за войната към Запада и Украйна. Китайският президент Си наскоро посети Русия, за да възроди стратегическото партньорство на Пекин с Москва и за да изрази подкрепа за Путин. Индия купува три пъти повече руски нефт от преди руското нахлуване в Украйна. А Република Южна Африка покани Китай и Русия да участват в съвместно военноморско учение през февруари. Така че макар и някои от страните от БРИКС да казват, че са неутрални, това, което всъщност се случва, е израз на определена подкрепа за Русия и Путин. Затова трудно биха могли да играят съществена посредническа роля.“
Има една крилата фраза на някогашния албански лидер Енвер Ходжа в зенита на най-добрите албанско-китайски отношения преди големия разрив между двете страни на идеологическа основа, в която той казва: „Ние, албанците и китайците, съставляваме една четвърт от населението на планетата“. Знам, че това звучи като виц, но пък предполагам, че не малко по-бедни и по-малки държави, гледайки тези нови разрастващи се икономики, не биха имали нищо против от по-близки отношения с Китай и респективно блока БРИКС като възможна по-добра алтернатива на Запада.
„Възможно е. Населението на страните от БРИКС съставлява над 40 на сто от световното население. Брутният им вътрешен продукт е 30 процента от глобалния. Освен като търговски партньори, те се представят и като алтернатива на западния световен ред. Западният модел става все по-малко привлекателен и Западът може да вини за това само себе си.
Помислете за глобалната финансова криза, за агресивната война на Запада срещу тероризма, за нахлуването в Ирак без мандат от Съвета за сигурност на ООН. Войната в Либия също не беше приета добре от незападния свят – там тя се възприе като просто насилствена смяна на неудобен режим. Всичко това не помага западният модел да стане по-привлекателен.“
Г-н Биндер, сигурно е много интересно да се занимавате с такъв нов проект, какъвто е БРИКС.
„Мисля, че е много вълнуващо. Много е интересен също контрастът между посещението на Лула в Китай и преди това във Вашингтон през февруари, когато прекара само два дни в Америка, през които стана дума основно за демокрацията и климатичните промени. В Китай той прекара два пъти повече време, и то с голяма делегация от повече от 200 бизнес лидери. Това говори много за важността, която страни като Бразилия отдават на отношенията си със Съединените щати – как тези с Китай стават по-важни за тях.“
https://epicenter.bg/
