Борис Димовски успява да живее в своето време и да го надживее. И определено неговите карикатури са нещо, което и сега е актуално. Това каза директорът на Регионалния исторически музей – София доц. д-р Венета Ханджийска на откриването на изложбата, посветена на 100-годишнината на карикатуриста тази вечер.
И си мисля, че днес, ако беше жив в нашето съвремие, щеше да има изключително вдъхновение за своето творчество, допълни тя.
Според изкуствоведа и уредник на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Красимир Илиев Димовски е направил 10-20 хиляди рисунки, около 5 хиляди карикатури са част от това творчество. По думите му е много трудно изследването на такова творчество. Особено, когато оригиналите са изгубени.
„Това, което може да се види, е невероятно трудолюбив човек“, каза Илиев. Според него от една страна Димовски рисува на фронта на идеологическата карикатура, която е насочена към злодеите отвъд Желязната завеса. От друга страна, той създава неща, които са свързани с всичките тези кривици, неуредици, които съпътстват ежедневието на социалистическия човек, но не само на човека, но и на неговия началник, на началника на неговия началник, за да се стигне до началника на държавата, който, както всички знаете, през 1968 г. е нарисуван като негов подпис, разказа Илиев.
Изкуствоведът посочи, че знаем много малко за Димовски и предстои да научим неща, които все още са загадка.
Кин Стоянов, издател на в. „Щастливец“, в който е работил Борис Димовски, каза, че е важно човек да бъде подбудител. „Борис Димовски беше медиатор между българския народ и неговата несрета. Това беше неговото, може би, най-съществено и най-важно качество“, каза той.
Димовски беше така един ходещ учител по нравственост и по морал, докато беше жив. Той наистина е подбудител. А на един подбудител му отива да е патрон на Деня на будителите, допълни Стоянов.
Според карикатуриста Ивайло Нинов Борис Димовски е невероятен художник, философ, мислител. По думите му е много лесно да се рисува с много щрихи, с много чертички. Много е трудно да се рисува с една линия – лаконична, в която да има всичко, което искаш да кажеш на тези, които гледат рисунките ти. Невероятен майстор, каза той.
Нинов посочи, че Димовски рисува душата на човека. „Той рисуваше с доброта към това, което рисува, към този, когото рисува. Той беше летописец на времето, в което живя“, каза още Ивайло Нинов.
Синът на Николай Хайтов – Здравец Хайтов, каза, че един будител трябва да бъде благороден, човечен, да очовечава, да прави човека по-човек. Той посочи, че изложбата е структурирана в няколко части. Едната е посветена на България – неговата тревога, терзание за онова, което се случва след 1989 г. „Изключителното в неговите рисунки е философията, уникалността и дарбата, които носи. Другата много интересна тема, която се разглежда в изложбата, е политическият шарж. Интересен раздел са дружеските шаржове – портретите на негови приятели артисти, писатели, музиканти, дейци на културата“, каза Здравец Хайтов.
Той допълни, че се издава албум в чест на 100-годишнината на Борис Димовски и изрази надеждата изложбата да стане пътуваща.
По време на събитието директорът на РИМ-София награди дарителите на музея за тази година.
Борис Димовски е роден на 20 октомври 1925 г. в село Яврово. Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Рисува на живо в предаването „Всяка неделя“. Димовски илюстрира над 200 книги за деца и възрастни, сред които сборника с епиграми и карикатури „Люти чушки“ на Радой Ралин, който предизвиква скандал през 1968 г. с илюстрираната под „Сит търбух за наука глух“ свинска опашка, в която Тодор Живков вижда собствения си подпис. Работата му е свързана и с театъра. Умира на 26 март 2007 г.
