На 11 август 1877 г. (23 август по нов стил) се състои най-тежкото сражение на Шипченския проход. Това е един от критичните моменти по време на руско-турската война, като руските войници и българските опълченци, командвани от ген. Столетов, едвам успяват да удържат на натиска на Сюлейман паша. В решаващ епизод от битката се превръща пристигането на подкрепленията на ген. Радецки, които отблъскват турските сили.
От 9 (21) до 11 (23) август 1877 г. на връх Св. Никола, връх Шипка и Орлово гнездо войските на Сюлейман паша срещат руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След битката при Стара Загора Сюлейман паша насочва войската си (27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия) за преминаване на Шипченския проход. Придвижванията на турските войски остават неизвестни за руското командване и то ги очаква на друго място.
Едва на 7 (19) август ген. Столетов донася, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (Тридесет и шести Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“.
На 9 (21) август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. Положението на защитниците на прохода се влошава и от липсата на вода. Турската пехота държи под постоянен обстрел единствения водоизточник – един ручей в източното подножие на връх Св. Никола.
В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично. Отблъсквайки 7 атаки през първия ден, руско-българският отряд дава 250 убити и ранени.
Решителният и най-тежък бой започва на 11 (23) август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. Суеверен страх обхваща турците, когато срещу тях полетяват трупове. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия.
Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав.
По време на тридневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души. Турците минават към отбрана, което е повратен момент във войната за свобода на България и предначертава бъдещия краен успех.
„В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
Аз категорично не виждам някъде, където НАТО се е намесил, да е станало по-добре – от демокрацията до икономиката. И намирам, че в крайна сметка това изостри, а не притъпи напрежението по света.
Нека маститите анализатори пресметнат колко пъти Русия е нападала и колко пъти е нападана.
Оценявам самото съществуване на НАТО като неоснователно и безпричинно, доколкото няма заплаха от мащаба на НАТО – сиреч от Варшавския договор, който отдавна не съществува – която да предполага такава гигантска функция, мащаби, разходи и проявления.
Считам, че не може да има глобална война, защото икономиката на богатите по планетата е толкова преплетена, че те нямат интерес от такова пряко взаимно изтребление.
Примерно, американските милиардери едва ли имат интерес да убиват руските олигарси и обратно. Много по-фарисейско, по-коварно и по-вероятно като перспектива е да се воюва с посредници, облечени в някаква идеологическа идиотска мантия.
Нали най-големият бич уж беше комунизмът! Защо светът стана по-лош след неговото рухване?
В момента, ако кажеш кой е изгонил турците от България, ти си неприличен и яростен русофил. Има такава отвратителна идеологизация, че някои казват:
„Уважавам Достоевски, ама не уважавам Путин“, като че ли Достоевски има потребност от българско признание.
Не всички имат такава култура и не всички имат доблест.
Смятам, че Русия отново не е разбрана, няма поука от никаква историческа ретроспекция. Те не могат да разберат, и това е от времето на монголските походи и походите на рицарите, че руснакът може всичко да понесе, освен унижението на чуждо управление. Така става и при Наполеон, когато Наполеон казва: „вие не сте вече крепостни“, така става и при всичките тези опити по-късно, в Кримската война и пр.
Никакъв урок не е изведен от ирационалното поведение на руснаците, което обаче е изпълнено с достойнство.
И на Нюрнбергския процес се обсъжда тази тема – имали са всички сведения колко имат, какво могат, с какви сили разполагат, и въпреки това онова чувство, заради което белогвардейците тръгват с Хитлер срещу Сталин, мисля, че още не е осмислено. А една история, която не е осмислена, тя още не е наука.
Нашите мастити русофоби защо не помислят, че ще честваме отново през септември Съединението.
Ами какво е съотношението между българското и небългарското население в Източна Румелия и какво е съотношението между руското и неруското население в Крим.?
Ако вървим по етнически показател, то тогава Източна Румелия е много по-анексирана, отколкото Крим сега.
Но тук трябва да кажем на нашите читатели, че независимо дали е болшевишка, княжеска, царска или имперска, Русия винаги е била обект на външен натиск.Това обяснява защо руснаците в повечето случаи, с изключение на културния контекст, гледат с недоверие на останалия свят.
Защото Кримската война е индикация на коварството на Запада, който нахлува в Русия, след като самата Русия е помогнала на Австрия и на Германия да потушат унгарското въстание през 1848 г.
Защо маститите анализатори не направят сметка за едно съотношение в исторически план – колко пъти Русия е нападала и колко пъти Русия е нападана.
В крайна сметка, в повечето случаи, когато Русия е нападала, то е било, за да освободи балканските християни. Във всички други случаи всяка военна акция на Русия е била в отговор, а не предприета от нея.
Единственото нещо, което можем да кажем със сигурност, е, че първа жертва на войната става истината.
Факт е, че при сегашното противопоставяне руснаците са много по-умерени в разпространяването на данни за ужасяващите жестокости и от двете страни. Но в случая това не е толкова важно. Много активна е в момента войната… да я наречем медийна, пропагандна. И понеже няма идеологическа мантия, няма друга причина, затова Западът разпространява, че в Русия идва сталинизмът, че Путин е новият диктатор, цар и прочее.
Цялата работа е, че онази дума, която се отнася за Русия и отчасти за Америка, е необятност.
Тя все още буди апетити. Вижда се, че много общи неща има и в руската, и в западната икономика. Имаше предположение, че ако имаше американски сгради в бивша Югославия, американците не биха я бомбардирали. Но ето, американците са си извлекли урока от войната в Ирак и във Виетнам по-рано – те вече не употребяват сухопътни сили и собствени войници.
Нали знаете лафа, че американците ще се бият с Русия до последния украинец? Това е кощунство. И като политически метод, и като морална аргументация.
Е, как българският народ да не разбира, като може да превключи всякакво копче на радио, на телевизор, на компютър?
Как да не разбира примерно, че 40 души са изгорени в Одеса, двама от които, казват, са етнически българи?
Как да не разбира как се потули работата с малайзийския самолет над Украйна? Ами ако не разбира, значи той няма ум за една 14-годишна девица!
Патриотарството е професия. Патриотизмът е свещено чувство, което няма нищо общо с хонорарни карти, със субсидии и с предложения за министерски кресла.“
