Сензационната хипотеза на учени от САЩ получи ново потвърждение. Възможността за връзка между смъртността от COVID-19 и ваксинациите срещу туберкулоза бе призната и от ръководителя на ФМБА Вероника Скворцова. Ако е така, руското население е много по-добре защитено от коронавируса, отколкото американците и италианците. Но как така? И защо западните страни се отказаха от спасителната БЦЖ, докато бившият социалистически блок не го направи? „В международните прегледи това сега се обсъжда широко … Тя може да има определено значение и да играе роля.“ С тези думи ръководителят на Федералната медицинска и биологична агенция Вероника Скворцова коментира хипотезата, че честотата на коронавирусната инфекция и смъртността от нея е много по-ниска в страните, в които бебетата са ваксинирани срещу туберкулоза. Русия, като повечето държави от бившия социалистически лагер, е една от тях. Строго погледнато, това прилича на сензация, пише „Поглед инфо“. Ваксината срещу туберкулоза по света всъщност е една-единствената – така наречената БЦЖ, отглеждана преди век, или „Бацил на Калмет – Герин“, кръстен на своите известни създатели. Преди няколко години в Съединените щати, уж са създали нов и успешно са го изпитали върху мишки, но той не е дошъл до масово използване при хора. Вярно е, че има различни щамове БЦЖ, като датските се считат за най-малко ефективните от най-често срещаните, а в Руската федерация използват свой, също ефективен. Учени от САЩ доказаха мощта на ваксината БЦЖ срещу COVID-19 Това разяснение не е необходимо, за да се похвалим дежурно и да се скараме на някой друг, а за да се напомни, че не се шегуваме с такива неща. След Майдана Украйна спря да купува руски ваксини по принципни съображения, в резултат на това епидемиологичната ситуация там стана критична и опасна за околните страни. С течение на времето украинците преминаха към датския щам, който дава по-голям брой усложнения, но не предизвиква особени оплаквания в самата Дания, тъй като не е необходим за масова ваксинация. Но да се върнем към Скворцова. От забележките на бившия министър на здравеопазването може да се заключи, че тя е запозната с проучването на епидемиолозите от Тексаския университет, които са анализирали междинни резултати от епидемията КОВИД-19 в 178 държави. Корелацията се оказва изумителна: там, където задължителните ваксинации с БЦЖ отдавна ги няма или никога не са провеждани, темпът на епидемията е коренно различен: десетки пъти повече заразени, десетки пъти повече смъртни случаи. „Не очаквахме да видим такава забележима разлика“, призна един от изследователите. Подчертаваме веднага: наличието на някаква връзка тук е просто хипотеза. Просто е много трудно да пренебрегнете епидемиологичния контраст, който хваща окото както в глобален, така и в национален мащаб. В основните огнища на пандемията – САЩ, Италия и Испания – няма задължителна ваксина БЦЖ. Германия също я няма, а тя е една от челните по брой заразени. В провинциите на старата ФРГ, където задължителните противотуберкулозни ваксинации за деца са отменени през 1975 г., има много повече заразени и мъртви, отколкото в ГДР, където БЦЖ се бие до края на 90-те години. Фактът, че придобитият имунитет срещу туберкулоза действа и в случай на коронавирус САРС-2, звучи парадоксално за специалистите и те се опитват да обяснят какъв е този парадокс. Вирусите и бактериите не са „роднини“, а коренно различни форми на живот, отдалечени един от друг. Някои вируси са насочени само към бактериите; за тези организми обикновено е характерна доста тясна специализация. Това е предопределено от биологията на същите коронавируси: те „мамят“ защитната система на клетката със специален протеин, за да проникнат вътре, да се размножават и да излязат. Този протеин като ключ не е универсален – само строго определени клетки в тясно свързани организми могат да се „излъжат“. За коронавируса, който връхлетя цялата планета, който получихме от панголините, това са клетки на стомаха и белите дробове. Съвсем различен въпрос са туберкулозните микобактерии, или MTBC, най-известният от които е т.нар. „Бацил на Кох“. Те могат да засегнат почти всички органи – би имало място за размножаване. Освен това човек може да се зарази с микобактерии не само от други хора и бозайници като цяло, но и от птици, змии, дори аквариумни риби. Вярно, това всъщност няма да доведе до туберкулоза – „рибните“ микобактерии при човек бързо ще умрат поради разликата в телесната температура, но няма нищо изненадващо в такава инфекция. Ако вирусите са примитивни и изключително уязвими към външни влияния, тогава микобактериите са много по-добре организирани и „независими“ и следователно упорити. За да може коронавирусът, който се е появил някъде по повърхността, да загуби вирулентност – способността да заразява хората, трябва да минат минути, най-много – часове, особено при горещина и при минусови температури. В случая на Бацила на Кох минути и часове се превръщат в месеци и години. В продължение на минути тя живее във вряща вода и в разтвор на белина, и в лед векове. В човешкото тяло Бацилът на Кох може да остане през целия живот, без да се проявява по никакъв начин, тъй като не отделя токсини. Смята се, че една трета от населението в света е заразена с туберкулозни микобактерии, но само една на всеки десет може да премине на открит етап – познатата туберкулоза, когато микобактериите активно се размножават и пациентът става заразен за другите. Трудно е да се излекува открита форма на туберкулоза, но е невъзможно да се унищожат напълно микобактериите в организма. Алтернатива на тежка форма на заболяването е предварителното предизвикателство към имунния отговор на клетките. Всъщност БЦЖ е щам от вариант на кравешкия тип туберкулозна микобактерия, отглеждана в специална среда. В резултат на това тя губи патогенността си, но все още провокира така наречения клетъчен имунитет – същият като в случая с опасния Бацил на Кох. В резултат на това човек все пак е в състояние да се зарази, но има вероятност да избегне неконтролираното му възпроизвеждане и открития стадий на туберкулозата. Особено опасно е за малките деца – туберкулозният менингит може да убие за часове. От там и задължителната инжекция БЦЖ, която беше направена и все още се прави в Русия през първата седмица от живота на човек. Възможно обяснение на предполагаемата връзка между тази ваксина и устойчивостта на организма към коронавирус се основава на факта, че САРС-2 и Бацилите на Кох все още имат нещо общо – те са именно клетъчни патогени. С други думи, клетъчният имунитет, предизвикан от БЦЖ, от микобактерии също може да инхибира проникването на вируса. Но това, повтаряме, все още трябва да бъде доказано. Между другото, това не е единствената загадка, свързана с ваксината БЦЖ. Все още не е известно защо тя действа много по-зле в държави, разположени по-близо до екватора, отколкото в северната или южната част на планетата. Версията за генетичните различия на човешката популация вече е опровергана, сега се използва друга – уж клетките, например, на пакистанците не получават подходящия имунитет поради излагане на други микроорганизми, които не са характерни за по-студените ширини. При евентуална връзка между БЦЖ и коронавирус най-интересното е, че продължителността на клетъчния имунитет е 15 години максимум, но това е достатъчно, за да оцелее най-уязвимият стадий на развитие на организма за MTBC. Напротив, възрастните хора проявяват най-малка резистентност към коронавируса, въпреки че повторната ваксинация с БЦЖ е доста рядка – само при повишен риск от повторна инфекция. В крайна сметка, ако връзката бъде доказана, това ще бъде вторият „туберкулозен фактор“, благодарение на който Русия и руснаците бяха сравнително подготвени за глобалната пандемия. Първият е осигуряването на устройства за механично обдишване. В Италия има осем от тях на 100 хиляди души, във Великобритания – 13, в САЩ – 19, в Русия – 27,3, и в Москва – 40. И всичко това заради туберкулозата. Както се казва, „не щастието, а нещастието помогна“. В западните страни (като Италия, Испания, САЩ) БЦЖ беше буквално изоставен поради „добър живот” – честотата на туберкулозата там е изключително ниска, въпреки че преди сто години това заболяване е една от основните причини за смъртта. Що се отнася до Русия, през последните 10 години заболеваемостта от туберкулоза е намаляла почти двойно, а смъртността от нея се е намаляла три пъти. Това е огромен успех за страна, включена в списъка на 20-30 най-малко проспериращи страни в света, ако броим броя на случаите на 100 хиляди души. Въпреки това, туберкулозата все още е широко разпространена в няколко региона на Руската федерация, предимно в Далечния Изток и Сибир, което прави невъзможно отмяната на БЦЖ в продължение на десетилетия. В известен смисъл това е нашето проклятие. Дори в имперските времена туберкулозата не беше само „болест на бедните“ в Русия, както я наричаха в западните страни. Именно от туберкулозата умира съпругата на Александър II, Мария Александровна, и техният син, наследникът на трона Николай Александрович. Повратният момент настъпва едва през 20-те години на миналия век, когато един от основателите на БЦЖ, Калмет, предава ваксината на известния руски имунолог Лев Тарасевич и съветското правителство въвежда програма за народни ваксинации. Въпреки мащабната ваксинация в ранна детска възраст, ситуацията рязко се влоши през „дивите деветдесет години“, предимно заради затворите. Инфекцията там беше масивна, а лечението беше половинчато. В резултат на това туберкулозните микобактерии преживяват един вид еволюция – те пораждат щамове, резистентни към лекарства, а в някои случаи на имунния отговор, причинени от БЦЖ. Създаването на нова ваксина срещу туберкулоза официално се счита за един от основните приоритети на световната наука. Но сега, по очевидни причини, приоритетите са до известна степен ревизирани – КОВИД-19 излезе на преден план, появата на ваксина, срещу когото се прогнозира за есента.
