Врачански ученици от клуб „Пламъкът на традициите“ към Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Иван Ценов“ пресъздадоха ритуала Еньовден в двора на Етнографско-възрожденския комплекс „Св. Софроний Врачански“. Събитието се проведе в партньорство с фондация „Родов завет“ и събра участници от пети до девети клас.

Целта е децата не само да изиграят обредите, а да ги съпреживеят и да разберат смисъла им, каза за БТА ръководителят на клуба и преподавател по английски език Мая Генкова. По думите ѝ чрез пресъздаването на празници от българския календар учениците се потапят в различна среда, която ги изгражда като уверени личности и българи. „По този начин те виждат онази сила, която предците ни са носили като знание“, допълни Генкова.

Тя разказа, че през цялата година клубът работи съвместно с фондация „Родов завет“ и пресъздава обреди и празници, свързани с традиционната култура и словото. Според нея Еньовден е празник, който съчетава небесното и земното, а билките и слънцето са символи на животворната сила на природата. Генкова изрази благодарност към учениците за нестихващия им ентусиазъм и способността им да влизат в различни образи.

„Очарована съм от работата с децата и от широко отворените врати на ППМГ“, каза Десислава Иванова от фондация „Родов завет“. Тя отбеляза, че днес, във време, в което високите технологии все по-често отдалечават хората от живото общуване, е много важно да се помнят обичаите и да се възстановяват. Тя допълни, че любопитството на учениците показва стремеж да разберат каква мъдрост са оставили предците им.

Според Иванова традициите не се възпроизвеждат буквално, а се адаптират към съвременния начин на живот чрез съчетание на проучени обичаи, съвременна музика, танц и сценично представяне. „Мъдростта на предците не е просто знание, тя е начин на живот“, каза още тя. Според нея ѝ интересът на учениците, с които фондацията работи вече втора година, показва, че младите хора откриват смисъл и значение в тези послания.

На празника присъстваха общински съветници, кметът на община Враца, гости и родители. Преди време ученици от клуба представиха пърформанса „По стъпките на предците“.  

Катар стана едва четвъртият отбор в историята на Световните първенства, който си отбелязва автоголове в два поредни мача от турнира, съобщи MisterChip на личната си страница в социалната мрежа X.

Това се случи в третия кръг на груповата фаза на Световното първенство през 2026 г. срещу Босна и Херцеговина (1-3), когато топката в собствената си врата прати катарецът Махмут Абунада.

Това се е случвало преди в следните мачове:

България (1966) – срещу Португалия и Унгария, разписват се Иван Вуцов и Иван Давидов.

Нигерия (2014, 2018) – срещу Франция и Хърватия.

Русия (2018) – срещу Уругвай и Испания.

Катарците с една точка на това световно завършиха четвърти и последни в групата. Швейцария я спечели групата си (7 точки), докато Канада завърши втора (4). Трети е Босна и Херцеговина (4) с доста прилични шансове за 1/16-финал. 

Катар стана едва четвъртият отбор в историята на Световните първенства, който си отбелязва автоголове в два поредни мача от турнира, съобщи MisterChip на личната си страница в социалната мрежа X.

Това се случи в третия кръг на груповата фаза на Световното първенство през 2026 г. срещу Босна и Херцеговина (1-3), когато топката в собствената си врата прати катарецът Махмут Абунада.

Това се е случвало преди в следните мачове:

България (1966) – срещу Португалия и Унгария, разписват се Иван Вуцов и Иван Давидов.

Нигерия (2014, 2018) – срещу Франция и Хърватия.

Русия (2018) – срещу Уругвай и Испания.

Катарците с една точка на това световно завършиха четвърти и последни в групата. Швейцария я спечели групата си (7 точки), докато Канада завърши втора (4). Трети е Босна и Херцеговина (4) с доста прилични шансове за 1/16-финал. 

Изложбата „Ново раждане“, посветена на 150 години от рождението на Кръстьо Сарафов, бе открита таи вечер в новото арт пространство „19:42“, в НАТФИЗ. 

„Ново раждане“ е пътуване не само сред архивни документи, фотографии и спомени, но и към безсмъртното присъствие на една ярка творческа личност. Личност, чиято отдаденост на театъра остава пример и вдъхновение за поколения български артисти. Изложбата ни кара да се докоснем отново до неговото наследство и до ценностите, които той завещава и които продължават да живеят в нашата академия и днес“, коментираха от академията.

Беше прочетен поздравителен адрес от президента Илияна Йотова. „Тази впечатляваща експозиция отдава заслужена почит на една от най-значимите личности в историята на българския театър. Чрез богатия снимков материал, архивните документи, художествените произведения и ценните артефакти, изложбата разкрива малко познати страници от живота и творческия път на човек, чието име се е превърнало в символ на талант, професионализъм и всеотдайност към сценичното изкуство. По този начин, НАТФИЗ не само отдава почин на своя патрон, но и изпълнява своята важна мисия да съхранява, развива и популяризира духовното наследство на България“, пише държавният глава.

Бяха прочетени и поздравителните думи от ректора на Бургаския държавен университет „Асен Златаров“ – проф. Сотир Сотиров. „С тази изложба вие не само отдавате заслужена почит към живота и делото на патрона на НАТФИЗ, но и съхранявате жив спомена за един голям творец, оставил трайна следа в българската култура“, пише той . 

„Денят е символен. 24 юни, рождество на Йоан Предтеча. Когато мислехме датата за днешния ден, за днешното събитие, имахме доста голям избор, но в крайна сметка се случи така, че интуитивно откриването на тази зала, откриването на тази изложба и празникът се обединиха около думата раждане. Така идеята за „Новото раждане“ – прекрасно име за тази изложба, и раждането, което празникът предполага, сякаш станаха едно неделимо цяло“, каза ректорът на НАТФИЗ – проф. Мирослав Дачев.

По думите му като че ли за първи път, Кръстьо Сарафов оживява толкова силно визуално: „Не като глас, не като сценично поведение, а визуално. Вижте колко много събрани на едно място, портрети, архивни кадри, документи, снимки… Няколко от нещата са извадени буквално от забвението на галериите, от забвението на архивите и оживяват днес“, добави той. 

Александър Сарафов, един от наследниците на Кръстьо Сарафов, припомни част биографията на актьора: „Става дума за едно дете, което от малко знае какво е, каква е неговата професия, какво е неговото призвание. Интересното при него е, че цялото му семейство са революционери, офицери, доктори и изведнъж най-малкият син в семейството заявява, че ще стане актьор. В  семейството настъпва хаос. По това време актьорската професия не е приемана за една от най-престижните по това време. Но той си е твърдоглав, самият той след това заявява едва ли някога някога е бил по-бит и по-преследван за това, че иска да се занимава с актьорската професия“.

„Въпреки всичко това, Кръстьо печели държавна стипендия и заминава да учи в императорската драматична школа в Петербург. Със самочувствие на отличник, завръща се през 1899. На 23 години решава, че вече е научил всичко и успява. Първата му роля обаче се оказва неуспешна. Ролята е на Иван Александрович Хлестаков в „Ревизор“, каза Александър Сарафов.

Вечерта завърши с прерязване на символична лента от проф. Дачев и заместник-министъра на образованието – Сеня Терзиева-Желязкова. Наследството на Сарафов оживя и чрез персонажа Волпоне. Беше представен откъс от един от най-емблематичните спектакли на големия актьор.

Както писа БТА, „Ново раждане“ включва над 50 броя лични снимки на Кръстьо Сарафов, както и непоказвани досега фотографии от представления с негово участие, сред които „Волпоне“, „Първите“, както и последното му – „Егор Буличов и другите“. Изложбата представя също портрети от Дечко Узунов, Петър Вълчев и Михаил Кръстев. Бронзова скулптура на Кръстьо Сарафов, дело на майстора Андрей Николов, е също сред експонатите. Има скици на костюмите, с които е играл Сарафов, афиши и лични негови документи. Куратор е изкуствоведът Доротея Янева.

Изложбата е част от инициативите и тържествата, с които, в рамките на цялата 2026 година, НАТФИЗ отдава почит на видния български артист и театрал, чието име носи.

Шотландия: 1. Ангъс Гън, 22. Нейтън Патерсън, 13. Джак Хендри, 26. Скот МакКена, 3. Андрю Робъртсън,  7. Джон МакГин, 23. Кени МакЛийн, 19. Люис Фъргюсън, 4. Скот МакТоминей, 17. Бен Доук, 20. Лоурънс Шакланд

Бразилия: 1. Алисон, 13. Данило, 3. Габриел Магаляеш, 4. Маркиньос, 16. Дъглас Сантос, 5. Каземиро, 8. Бруно Гимараеш, 20. Лукас Пакета, 6. Раян, 9. Матеуш Куня, 7. Винисиус Жуниор

Винисиус рано-рано даде аванс на Бразилия срещу Шотландия в последен мач от група  C на световното първенство, който се играе в Маями.

5-крататните първенци на планетата откриха още в 7-ата мин. Асът на „Реал“ (М) се възползва от груба грешка в отбраната. МакКена бе притиснат от Раян и топката се отклони към Винисиус. Крилото финтира стража на Шотландия и на празна врата не сбърка.

В другия мач от групата в Атланта отпадналият от първенството тим на Хаити води 1:0 на Мароко. Резултатът бе открит от Лени Жоузеф, който отбеляза с петичка.

Най-важното в журналистиката са хората и думите. Това каза журналистът Любен Генов на откриването на фотоизложбата „Журналистиката – моята стихия. Любен Генов на 90“, посветена на годишнината му, тази вечер в Клуба на фоторепортера в София. Експозицията с мото „70 години, посветени на журналистиката, в снимки“ представя архивни фотографии от близо седем десетилетия професионален път.

В словото си Любен Генов благодари на присъстващите за приятелството и общата работа през годините. Той определи журналистиката като професия, която създава трайни човешки връзки. Генов припомни уроците на своя колега и приятел Стефан Продев за отношението към словото и отбеляза, че думите трябва да бъдат уважавани като най-ценния инструмент на журналиста.

Юбилярът подчерта още, че журналистът не бива да се страхува да критикува, а редакторската работа изисква взискателност и отговорност. Той завърши изказването си с благодарност към колегите и приятелите си, определяйки срещата като „незабравимо преживяване“.

Дъщеря му, журналистката Екатерина Генова, отбеляза, че баща ѝ е посветил живота си на добрия български език и високите стандарти в професията. Тя каза, че още при първите ѝ публикации той безкомпромисно е редактирал текстовете ѝ с прочутата си „гумичка за лоши думи“ и е прилагал същия подход и към младите журналисти, с които е работил през годините.

Генова подчерта, че баща ѝ е умеел да създава силни журналистически екипи и да обединява хора от различни поколения. Тя припомни професионалния му път във вестниците „Отечествен фронт“, „Труд“ и „Поглед“, както и интереса му към българската история и личности като Константин Величков и Гоце Делчев.

Издателят на вестник „24 часа“ Венелина Гочева посочи, че поколения журналисти са се учили от издания като „Отечествен фронт“ и „Поглед“, които според нея са били школа за професионализъм. Тя отбеляза, че макар медийната среда да се е променила и да е преминала към дигитални платформи, читателите на печатните издания продължават да съществуват.

Гочева разказа и за дългогодишното си приятелство с Екатерина Генова, като подчерта, че журналистическата школа на Любен Генов е оставила отпечатък и върху следващите поколения. 

Кметът на град Гоце Делчев каза, че Любен Генов е благословен от съдбата, защото е намерил своето истинско призвание. Роден е за журналист и през целия си живот е бил именно такъв.

„Някъде бях прочел, че самият Любен Генов казва за себе си, че е вестникар. Никога не се е правил на нещо повече – вестникарството е неговият занаят. За мен той е прекрасен човек и журналист от онази рядка порода професионалисти, които днес почти не се срещат. Притежава уникалната способност педантично да следи информационния поток, да пише увлекателно, да не пропуска нито един детайл, да превръща всеки факт в четивен новинарски материал и най-важното – да бъде верен на принципите на обективната журналистика, която не борави с непроверена информация“, каза той.

За Любен Генов мога да кажа, че може би такъв смел главен редактор не се е раждал. Мога да дам много примери, когато единствено „Поглед“ е пускал неща, които другаде не са излизали, каза фоторепортерът Иван Григоров.

По повод 90-годишнината президентът Илияна Йотова връчи на Любен Генов Почетния знак на президента на Република България за неговия принос към българската журналистика, редакторска и обществена дейност.

Има една особена категория хора, бих казала – една особена порода хора, които имат невероятния талант, даден им сякаш свише, да затварят времето между страниците на един вестник. И в тези страници да има живот. Малцина са избраните, които умеят да правят това. Ето, пред нас стои нашият колега Любен Генов, който го е правил цели 70 години, каза президентът Илияна Йотова, преди да поднесе наградата на юбиляра. 

Фотоизложбата „Журналистиката – моята стихия. Любен Генов на 90. 70 години, посветени на журналистиката, в снимки“ проследява близо седемте десетилетия, които Генов е посветил на журналистиката, чрез архивни фотографии, свързани с професионалния му път. Повечето от снимките са дело на фоторепортера Иван Григоров. Сред авторите на фотографиите е и Рада Петкова. Част от фотосите са предоставени от Българската телеграфна агенция (БТА).

Любен Генов е роден на 24 юни 1936 г. в град Пазарджик. Завършва славянска филология с чешки език в Софийския университет. Влиза в журналистиката през 1959 г. като технически уредник във в. „Народна младеж“. Най-активните му години преминават в едни от най-тиражните и влиятелни издания у нас преди 1989 г. Бил е главен редактор на вестниците: „Поглед“ (легендарното издание на Съюза на българските журналисти, където прави професионален тандем с Евгений Станчев), „Труд“, „Отечествен фронт“.

Любен Генов е автор на автобиографични и публицистични книги, които изследват историята на медиите в България, като „Играй честно“ (Част 1 и 2) – мемоарни текстове за вестникарския занаят, „Вестникът“ – хроника на печатните медии, и „Поглед към Евгений“ – в съавторство с Енчо Господинов и Александър Перпелиев. Той е баща на телевизионната водеща, журналист и дългогодишен директор на БНТ 2 Екатерина Генова.

Швейцария спечели първото място в група В на световното, след като победи с 2:1 един от съдомакините Канада в последните двубои от първата фаза. Швейцарците финишираха със 7 точки. Въпреки загубата канадците са втори с 4, като изпревариха Босна и Херцеговина по голова разлика. Балканците нанесоха загуба на Катар с 3:1, но на 99,9% също се класират на 1/16-финал като един от най-добрите отбори на трето място в групата. Катар остана последен само с една точка.

Преди мача във Ванкувър канадците изкараха на почетна обиколка Ишмаел Коне, чиито крак бе счупен на двубоя с Катар.

Канадците държаха първото място в групата до първите секунди на второто полувреме, когато Рубен Варгас от „Севиля“ откри за Швейцария. В 57-ата минута Йохен Манзамби от „Фрайбург“ направи 2:0. Канадците върнаха едно попадение в 76-ата минута, когато се разписа Промис Дейвид, който рита за белгийския „Унион Сан Жилоа“.

Все пак това е грандиозен успех за канадците, които пради това световно нямаха и победа, а сега влязоха в елиминациите. 

В съседния на Ванкувър американски град Сиатъл босненците нямаха никакви проблеми с аутсайдера. Карим Алайбегович от „Залцбург“ откри резултата 29-ата минута, а само 5 по-късно Махмуд Абонада си вкара автогол. Така световното подгони рекорда за най-много попадения в собствената мрежа, поставен в Русия.

В 42-ата минута Хасан Ал Хайдос намали, но в 80-ата Ермин Махмич от „Либерец“ вкара третия гол за Босна.