дом блог страница 55

НА 11 ЮНИ Е РОДЕН ВЕЛИКИЯТ РИХАРД ЩРАУС /ВИДЕО/

Рихард Щраус (на немски: Richard Strauss) е роден на 11 юни 1864 г. в Мюнхен, Кралство Бавария. В младостта си получава от баща си широко, макар и консервативно, музикално образование. Още на шестгодишна възраст той написва първата си музикална пиеса. От този момент нататък композирането на музика става дело на живота му.

През 1874 г. Щраус за първи път чува оперите на Рихард Вагнер . Влиянието на музиката на Вагнер върху стила на Щраус би могло да бъде решаващо, но отначало баща му му забранява да изучава Вагнер – в къщата на Щраус музиката му се смяташе за нискокачествена.

По-късно Рихард Щраус пише и казва, че дълбоко съжалява за това обстоятелство.

През 1882 г. постъпва в Мюнхенския университет, където учи философия и история, но година по-късно напуска и заминава за Берлин. Там Ричард бързо получава поста асистент-диригент при Ханс фон Бюлов, който го замества в Мюнхен, когато се пенсионира през 1885 г. През този период творбите му са много консервативни.

Стилът на Щраус се променя забележимо, когато среща Александър Ритер. Ритер, известен цигулар и композитор, е съпруг на една от племенниците на Рихард Вагнер. Ритер беше този, който убеди Щраус да изостави консервативния си младежки стил и да започне да композира симфонични поеми. Благодарение на страстта към симфоничните поеми се появява първата от тях, която показва зряло майсторство – „Дон Жуан“.

Сред другите му симфонични поеми: „От Италия“ (1886), „Смърт и просветление“ (1889), „Макбет“ (1890), „Тъй рече Заратустра“ (1896), „Дон Кихот“ (1898), „Домашна симфония“ ” (1904), „Алпийска симфония” (1915) и др.

Сред оркестровите произведения на Щраус са известни: сюитата „Буржоа в благородството“ (1917) и „Метаморфози“ (1943). Композиторът композира камерна музика, солови произведения и опери. Между другото, Щраус се обръща към операта в края на 19 век. Въпреки че редица негови опери (Guntram, 1894, Extinguished Lights, 1901, Salome, 1905) бяха приети двусмислено от публиката, те донесоха слава на композитора и доходи, което му позволи да построи своя къща в Гармиш-Партенкирхен.

Други произведения на композитора в този жанр: Der Rosenkavalier (1910), Ariadne auf Naxos (1912), Woman without a Shadow (1918), Intermezzo (1923), Елена Египетска (1927), Arabella „(1932), „Ден на мира“ (1936), „Дафне“ (1937), „Любовта на Даная“ (1940) и други, които имат голям успех сред публиката, като до 1940 г. Щраус композира опери със завидна редовност.

С идването на власт на нацистката партия в Германия, композиторът продължава да работи и композира и живее в Берлин. По-късно той ще бъде обвинен във връзки и сътрудничество с нацистите и ще бъде изправен пред съда, но след това ще бъде оправдан.

Рихард Щраус умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен (Германия) на 85-годишна възраст.

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 11 ЮНИ

 

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:  1580 – Испанските конкистадори основават Буенос Айрес 1770 – Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф 1864 – Роден е Рихард Щраус – германски композитор и диригент 1925 г. – Вътрешния министър Иван Русев изпраща предписания до окръжните управители във Варна, Русе и Шумен за ограничаване дейността на четите на Вътрешната добруджанска революционна организация 1960 – Състои се първият старт на Международната трансатлантическа ветроходна регата за яхти с едночленен екипаж ОСТАР

ПРАЗНИЦИ:

  • Православната църква чества Св. апостоли Вартоломей и Варнава. Св. Богородица „Достойно естъ“. Св. Лука Симферополски
  • Празник на икономистите в България (Отбелязва се от 2005 г. с решение на МС по повод 110 г. от създаването (1895) на първото българско икономическо дружество в България, преименувано през 1990 г. в Съюз на икономисите в България)
  • Европа  – Ден на розовото вино

2016 Г.

Почива Кристина Грими, американска певица (* 1994 г.)

2013 г.

Почива Робърт Фогел, американски икономист, носител на Нобелова награда (* 1926 г.)

2012 г.

Почива Теофило Стивенсон, кубински боксьор (* 1952 г.)

2011 г.

Почива  Ангел Заберски, български композитор, оркестратор, вокален педагог (* 1931 г.)

2005 г.


Умира Гена Димитрова – българска оперна певица (сопран). Родена е на 6 май 1941 г. в с. Беглеж, Плевенско. Завършва пеене в БДК в София (1966 г.), ученичка е на проф. Хр. Бръмбаров. Пее в „Ла Скала“ и във всички големи оперни театри в Европа и Америка. От 1967 г. е солистка в Софийската народна опера. Печели I награда на IV международен конкурс за млади оперни певци в София (1970 г.). През 1996 г. Гена Димитрова е удостоена с орден „Стара планина“ I степен.

 

 

2000 г.

Умира Милчо Димитров Лалков – български историк. Роден е на 5 септември 1944 г. в гр. Бяла, Варненско. Завършва СУ “Св. Климент Охридски” през 1969 г., специалност История и профил „История на Византия и балканските народи“. През 1973 г. специализира във Виена , през 1979 г. в Германия и през 1993 г. в Холандия. Получава титлата кандидат на историческите науки през 1976 г. В периода септември 1944 г. – февруари 1947 г. Милчо Лалков защитава дисертация на тема “Българо-югославските политически отношения и връзки”. През 1992 г. с доктората си на тема „България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903 ” получава научната степен доктор. Лалков става доцент през 1981 г. и професор през 1995 г. За периода 1977 г. – 1978 г. е заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена, а от 1982 г. е ръководител на Катедрата по „История на Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на Софийския университет. Лалков чете лекции по история на балканските народи в различни университети в България и в Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, САЩ. През 1995 г. е награден с Хердерова награда. Негови съчинения са: „Балканското национално-освободително движение (1804-1878 г.)“, „Балканската война 1912-1913 г.”, „От надеждата към разочарованието. Идеята за федерация в Европейския югоизток 1944-1948 г.” , „Между възторга и покрусата. България по време на войните 1912-1918 г.”, „Югославия 1918-1992 г.”, „Драматичният път на една държавна идея“ .

 

 

1979 г.


Умира Джон Уейн – американски актьор и режисьор. Роден е на 26 май 1907 г. Учи в университета в Южна Калифорния. В киното работи като статист от края на 20-те години. Първата си значителна роля получава през 1930 г. при Раул Уолш в “Голямата пътека”, след което се снима в над 150 приключенски, военни, исторически и каубойски филми. През 1939 г. създава най-хубавата си роля на екрана – Ринго Кид в легендарния уестърн на Джон Форд “Дилижансът”, изграждайки образ на привлекателен, смел и силен духом авантюрист, готов да се справи с всяка трудна ситуация. Той се снима във филмите: “Дългото пътуване към дома” 1940 г., “Назад в Батаан” 1943 г. , “Принесени в жертва” 1945г. , “Ангелът и нехранимайкото” 1946 г. , “Форт Апахи” 1948 г. , “Тримата кръстници” 1948 г., “Червената река” 1949 г. , “Тя носеше жълта кърпа” 1949 г. , “Рио Гранде” 1950 г., “Тихият човек” 1952 г., “Кавалеристите от Ню Форест” 1954 г., “Търсачите” 1956 г., “На крилете на орлите” 1957 г., “Рио Браво” 1958 г., “Хатари” 1961 г., “Най-дългият ден” 1962г., “Човекът, който застреля Либърти Валънс” 1962 г., “Кръчмата на Донован” 196 3г., “Първата победа” 1964 г., “Синовете на Кейт Елдър” 1966 г., “Елдорадо” 1966 г., “Бронираният фургон” 1967 г., “Истински характер” 1970 г., за който получава “Оскар” , “Рио Лобо” 1970 г. , “Каубоите” 1971 г., “Самотният детектив Маккю” 1974 г., “Ръстер Когберн” 1975г., “Стрелецът” 1977 г. Режисьор и изпълнител е на главните роли в спорните военно-националистични филми “Аламо” от 1960 г. и “Зелените барети” от 1968 г.

 

 

1975 г.


Приета е Конституцията на Република Гърция.

Приетата през 1975 г. гръцка Конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани. Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Президентът се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател. Законодателната власт се упражнява от 300-местен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е смесена-пропорционална, което позволява създаването на твърдо мнозинство в Парламента от спечелилата партия.

 

 

1964 г.


Роден е Петър Попйорданов – българският театрален и филмов актьор. През 1988 г. той завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на професор Кр. Азарян. Започва да играе в Малък градски театър „Зад канала“, а след това и в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Участва във филмите: „А сега накъде“, „Вчера“, „Адио Рио“, „Сезонът на канарчетата“, „Кладенецът“, „Граница“. През 1994 г. се снима в „Козият рог“, през 1996 г. в „Приятелите на Емилия“, през 1997 г. в „Испанска муха“ и през 1998 г. в „След края на света“ . Петър Попйорданов участва и в няколко телевизионни сериала. Това са „Сомбреро блус“ и „Дунав мост“, 1999 г., „Хайка за вълци“ , 2000 г. и „Ярост“, 2001 г. През 2001 г. играе в театралната постановка „Призраци в Неапол“. Комедийният му талант намира изява в телевизионното предаване „Клуб НЛО“. Петър Попйорданов се изявява и като телевизионен водещ. През 1992 г. получава наградата на Съюза на артистите в България за млад актьор, а през 1994 г. печели Голямата награда „Златна роза“ за мъжка роля.

 

 

1960 г.

Умира Павел Стоянов Атанасов – български фолклорист. Той е роден на 30 ноември 1867 г. Първоначално работи като учител, а по-късно – свещеник. Основател е на читалище, както и на кооперативно земеделско стопанство. Издирва и събира народни песни, които преработва и допълва, без да променя характера им. Някои от тях отпечатва в „Сборник за народни умотворения“. Подарява на Музикалния институт при БАН 742 песни, 540 от които изпълнява сам, а на Етнографския музей – „Спомени“ за живота и обичаите в Добруджа. Автор е на песни, най-известната от които е „Текнали са девет чешми“, написана през 1955 г.

 

 

1960 г.


Състои се първият старт на Международната трансатлантическа ветроходна регата за яхти с едночленен екипаж ОСТАР. Това е една от най-популярните гонки за мореплаватели самотници. Нарича се още „Олимпиада на самотниците“. От Плимътското пристанище потеглят 4 яхти: „Джипси мот“ на Франсис Чичистър, „Джестър“ на Бюнди Хаслър, „Кардинъл върчу“ на Дейвид Люис и „Ейра“ на Валънтайн Хауълс (петият участник – французинът Жан Лакомб, поради тежък щорм отплава с „Кап Хорн“ по-късно).

Победител в първия „ОСТАР“ е Фр. Чичистър, който пристига в Ню Йорк за 40 денонощия и 12 часа. През 1968 г. в „ОСТАР“ стартира и първата жена – Едит Бауман (ФРГ, бивша). В „ОСТАР-76“ участва и българския капитан Г. Георгиев с яхта „Кор Кароли“. В състезанието през 1976 г. участват 125 яхти от 17 страни, а победител е Жан-Клод Паризи.

 

 

1956 г.


Умира Корадо Алваро – италиански писател. Роден е на 15 април 1895 г. в Сан Лука. Писателят издава първият си сборник със стихове, посветени на Първата световна война през 1917 г. Повестта му „Хората от Аспромонте“ от 1930 г. е реалистично изображение на селския живот в Италия през годините на фашисткия режим. С изтънчен психологизъм се отличава романът „Кратка младост“ от 1946 г. Дневникът на писателя за периода 1927 г.-1947 г. – „Почти цял живот“ е публикуван през 1954 г.

 

 

1951 г.

Роден е Игор Кирилов Чипев – български журналист, фотограф и книгоиздател. Внук е на българския издател Т. Ф. Чипев. Игор Чипев завършва Великотърновския университет през 1980 г. и от 1973 г. до 1980 г. е технически секретар в Центъра за научна информация по медицина. През 1980 г. става отговорен секретар в сп. “Българска фотография” и е на тази длъжност до 1987 г. От 1987 г. до 1990 г. е редактор в сп. “Българско фото”, а от 1990 г. до 1992 г. завежда отдел в Националната художествена галерия . Чипев е директор на издателство “Спектър” от 1993 г. до 1998 г. и изпълнителен директор на книжарници “Книжен свят” от 1999 г. до 2000 г. От 2000 г. досега е директор на Националния център за книгата към Министерството на културата.

 

 

1937 г.

Умира Йероним Петрович Уборевич – руски офицер и военачалник . Той е роден на 2 януари 1896 г. Завършва Константиновското артилерийско училище през 1916 г. и участва в Първата световна война 1914 –1918 г. като подпоручик. След Октомврийската революция от 1917 г. е един от организаторите на т. нар. Червена гвардия в Бесарабия. Участва в Гражданската война на болшевиките срещу националните и патриотични сили на Русия като командващ армия. След войната заема различни командни постове в Червената армия. От август до декември 1922 г. е военен министър на Далекоизточната република и главнокомандващ на войските при налагане на болшевишката власт в Далечния изток. От 1935 г. Уборевич е командващ армията I ранг – армейски генерал. Обвинен е в национално предателство и шпионаж и е арестуван, а по-късно – осъден на смърт от военен съд и разстрелян.

 

 

1937 г.


Умира Джордж Гершуин – американски композитор. Той е роден на 26 септември 1898 г. в Бруклин – Ню Йорк. С композиране започва да се занимава под влияние на Ървин Бърлин и Джером Керн. Първата си оперета „В осем и половина часа“ създава през 1919 г. Слава му донася „Ла, ла Люсил“ през 1920 г. През 1924 г. е представена триумфалната „Рапсодия в синьо“ („Рапсодия в стил блус“) с диригент П. Уаймън и с участието на автора. Същата година Гершуин създава оперетата „Лейди, бъдете добра“ и няколко песни. Следват: Концерт за пиано и оркестър във фа от 1925 г., симфонията-поема „Един американец в Париж“ 1928 г. , „Кубинска увертюра“ и операта „Порги и Бес“ – първата американска национална опера и негово най-значително произведение. Към „леките“ жанрове се отнасят филмовата музика, песните, клавирните пиеси и други.

 

 

1930 г.

Роден е Христо Симеонов Топузанов – български режисьор. Работи в научнопопулярното кино. От 1959 г. се занимава с анимация. С “Парад” (1960 г.) постига първия си успех. В следващите си филми експериментира не само с кукли, но и с изрезки. Експериментите му в “Ножичка и момиченце” (1966 г.), “Кравата, която …” (1967 г.), “Урок по цигулка” и др. са “естетически и смислово защитени” (Александър Янакиев). В повечето от творбите си за възрастни Топузанов разработва идеи и проблеми, пряко свързани с ежедневието на човека, с неговите надежди и мечти. Критикувайки милитаризма, конформизма, пасивността и абсурдите на обществото, защитава нуждата от разумно човешко съществуване, от целенасочено житейско поведение – “Вдъхновение” (1974 г.), “Икар и гравитацията” (1976 г.), “Масичка” (1978 г.), “Ако” (1979 г.). Филми за деца: “Ножичка и момиченце” (1966 г.), “Пис-пис” (1980 г.). Топузанов е сценарист на повечето свои филми: “Вълчи старини” (1991 г.), “Юнакът” (1994 г.).

 

 

1925 г.


Вътрешният министър Иван Русев изпраща предписания до окръжните управители във Варна, Русе и Шумен за ограничаване дейността на четите на Вътрешната добруджанска революционна организация. Това е предприето с оглед да се подобрят отношенията с Румъния. Подобни предписания са изпратени на 12 и 26 юни и 23 юли. На 25 март 1915 г. е проведен първият конгрес на добруджанската емиграция, който учредява Добруджанска организация. Четири години по-късно в София е проведена конференция на Добруджанската организация, която издига идеята за автономия на Добруджа с оглед присъединяването й към България. На 30 май за автономна Северна Добруджа се изказва и Централният добруджански народен съвет във Варна. В София на 21 – 25 ноември 1919 г. се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз „Добруджа“ с председател д-р Петър Вичев. На 25-27 март 1923 г. в Търговище се провежда 7-ми конгрес на Добруджанската организация. След конгреса, на заседание на ръководството в Русе, е взето решение за създаване на Вътрешна добруджанска революционна организация. В края на август са утвърдени програма и устав, който предвижда ЦК от 7-8 души и Задгранично бюро в България, създаване на 7-ми района в Добруджа и на местни комитети и чети начело с войвода организатор. За главен войвода е избран комунистът Дочо Михайлов. На следващия, 8-ми конгрес, проведен на 25 – 26 май 1924 г., се стига до разцепление. Избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.

 

 

1923 г.


По време на Юнското въстание се води сражение край Пазарджик. Поради слабото си въоръжение въстаниците са принудени да отстъпят, а след това и да се разпръснат. Александър Стамболийски отказва да емигрира в Югославия, както му предлагат негови близки и се опитва да се скрие в околните села. Превратът го заварва в родното му с. Славовица, където работи по проекта за изменение на Търновската конституция. Научавайки за станалото в София, той вдига по тревога земеделските дружби от Славовица и околните села. Събира голям отряд, с който тръгва към Пазарджик и още на 10 юни стига до покрайнините му. Вместо веднага да атакуват града, въстаниците отлагат акцията за следващия ден. На 14 юни е заловен в с. Голак и е отведен в с. Ветрен. По-късно Александър Стамболийски е предаден на полковник Сл. Василев и е откаран в Пазарджишкия гарнизон. Там го поема капитан Ив. Харлаков, началник на отряд, изпратен от София за залавянето му. Под предлог, че ще го води в столицата, Харлаков отвежда Стамболийски в родното му село. След нечовешки мъчения във вилата му, го убива.

В Юнското въстание, насочено срещу държавния преврат на 9 юни 1923 г, участват членове и съмишленици на БЗНС. Във въстанието се включват и някои организации на БКП и отделни комунисти, както и анархокомунисти. То избухва в редица краища на страната: Карловско, Хасковско, Старозагорско, Новозагорско, Чирпанско, Карнобатско, Бургаско, Шуменско и др. В Плевенско начело на въстаналите застава Ал. Оббов, министър от последното земеделско правителство. В деня срещу преврата той успява да напусне столицата. Негови помощници са Ц. Матов и майор Г. Кочев. В помощ на въстаниците се вдигат и плевенските комунисти, предвождани от Ас. Халачев, Ив. Зонков и др. Срещу преврата се надига и населението от Търновско, Свищовско и Севлиевско, както и в Ловешко, Луковитско, Ябланишко, Троянско, Габровско и др. В Северозападна България въстава населението в Оряховско, Белослатинско и Видинско.

 

 

1922 г.

Роден е Михалис Какоянис – гръцки сценарист и режисьор. Следва право в Лондон, където завършва и школа за драматично изкуство. Работи като радиорежисьор и актьор в лондонски театри. През 1951 г. се завръща в Гърция. Дебютира като режисьор с комедията “Неделно пробуждане” (1953 г.). Международния успех на “Въпрос на достойнство” (1957 г.) му дава възможност да осъществи големи международни продукции. Внимателно подбира сътрудниците си – актрисата Мелина Меркури – “Стела” (1955 г.), Ели Ламберти – “Момичето в черно” (1956 г.), композитора Микис Теодоракис – “Електра” (1961 г.), “Зорба Гърка” (1964 г.), оператора Ласали – “Зорба Гърка” (1964 г.). Филми: “Пропадналият” (1960 г.), “Денят, в който рибите изплуваха” (1967 г.), “Троянките” (1971 г.), “Атила’ 74” (1975 г.), “Ифигения” (1977 г. ), “Вишнева градина” (1999 г.).

 

 

1922 г.

Иларион Сливенски е избран за сливенски митрополит. Светското му име е Григорий Арабаджиев и е роден на 8 февруари 1870 г. в Севлиево. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в Петропавловската семинария край Лясковец. След като учителства три години в Севлиево, постъпва в Киевската духовна академия, която завършва през 1898 г. Завръща се в България и e назначен за учител в Казанлъшкото педагогическо училище. През 1904 г. Иларион Сливенски приема монашеството и служи като протосингел в Сливенската митрополия. На 15 януари 1906 г. е удостоен с архимандритско достойнство. През 1908–1909 г. е ректор на Цариградската българска духовна семинария, след което отново е протосингел в Сливенската митрополия. В периода 1916–1918 г. е лектор в Сливенската гимназия. В края на ноември 1917 г. е ръкоположен за епископ Велички. Иларион Сливенски умира на 13 март 1939 г.

 

 

1910 г.


Роден е Жак-Ив Кусто – френски океанограф, режисьор и подводен изследовател. От 1957 г. е директор на Океанографския музей в Монако. Заедно с Е. Гаян изобретява акваланга. Първият му късометражен филм – “На дълбочина 18 метра” от 1943 г. постига голям успех. Кусто снима научнопопулярни филми, завладяващи със своята фантазия: “Отломки от крушението” – 1945 г. , “Дневник на плаването” – 1950 г., “Червено море” 1952 г., “Морски музей” 1953 г., “В света на безмълвието” с Луи Мал – 1956 г. , “Свят без слънце” – 1965 г., “Живот в Ледовития океан” – 1974 г. и др. Кусто умира на 25 юни 1997 г.

 

 

1903 г.

Умира Иван Николаевич Дурново – руският държавник. Роден е на 13 март 1834 г. в Черниговска губерния. Той е генерал-губернатор, а от 1889 г. е министър на вътрешните работи. Иван Николаевич Дурново провежда съдебно-административната, земската и градската контрареформи. Води реакционерска политика и ограничава правата на земствата.

 

 

1899 г.


Роден е Ясунари Кавабата – японски писател белетрист. Завършва английска и японска литература в Токийския университет (1924 г.). Дебютира в литературата като студент в сп. “Нова мисъл” (1921 г.). Създател е на сп. “Артистична епоха”, трибуна на авангардната литература в Япония. През 1968 г. получава Нобелова награда за литература. Член е на Японската академия на науките (1954 г.), президент е на японския ПЕН-клуб (1948-1965 г.). Книги: “Снежната страна” (повест, 1937 г., на български език 1977 г.), “Хиляда жерава” (повест, 1945 г., на бълг. език 1977 г.), “Гласът на планината. Роман” (роман, 1953 г., на бълг. език 1982 г.), “Старата столица” (роман, 1961 г.). Самоубива се на 16 април 1972 г.

 

 

1873 г.

По време на поредния разпит пред следствената комисия в Пловдив хасковският учител Мирчо Попов издава подробния план на вътрешните комитети за бъдещото въстание. На 5 май 1873 г. турските власти в Хасково провеждат първите разпити на Атанас Узунов. Той отказва да дава отговор на поставените му въпроси. Тогава за първи път са разпитани и други хасковски граждани, между които са комитетските дейци Стоян Заимов, Мирчо Попов и Петър Берковски. Пет дена по- късно са проведени нови разпити на тримата членове от Хасковския революционен комитет. При направените очни ставки и с други свидетели се доказва, че те познават Атанас Узунов. На 4 май последният е заловен при опит да убие осъдения на смърт за предателство хасковски чорбаджия хаджи Ставри Примо.

 

 

1867 г.


Роден е Шарл Фабри – френски физик. През 1927 г. става член на Парижката Академия на науките. След завършване на политехническото училище в Париж преподава в лицея “Сен Луи”. От 1894 г. е доцент, а след това професор в университета в Марсилия. От 1921 г. е професор в Парижкия университет и директор на Института по оптика в Париж. Основните му трудове са за приложението на спектроскопията в метеорологията, астрофизиката и др. Заедно с А. Перо конструира интерферометър, установява международната система за дължина на вълните, дава определение на метъра на основата на дължината на вълните на червените линии на кадмия. Открива озон във високите атмосферни слоеве. Член е на Лондонското Кралско дружество от 1931 г. Фабри умира на 11 декември 1945 г. в Париж.

 

 

1864 г.


Роден е Рихард Щраус – германски композитор и диригент. Изучава музикална теория и инструментация при Ф. В. Майер. От 1898 г. до 1918 г. е главен диригент на Берлинската опера, а от 1919 г. до 1924 г. – на Виенската. По време на фашизма е назначен за президент на т. нар. Имперска музикална палата, но е свален от този пост през 1935 г. Най-значителните произведения на Щраус са програмно-симфоничните произведения, симфоничните поеми и опери. Симфоничните поеми продължават традициите на програмния симфонизъм на Х. Берлиоз и Ф. Лист и оркестровия стил на Р. Вагнер. Сюжетите и темите им често са взети от класическата литература – “Макбет”, 1886 г., “Дон Жуан”, 1888 г., “Тил Oйленшпигел”, 1895 г., “Дон Кихот”, 1897 г., от старинните легенди и др. В оперите използва традициите на митологичната опера – “Саломе”, 1905 г. ; “Електра”, 1908 г. ; “Ариадна в Наксос”, 1912 г. и на старата комична опера – “Кавалерът на розата”, 1911 г. Произведенията на Щраус се характеризират с изящество, мелодична красота, смелост и богатство на хармонията, красива оркестрация. Заедно с това в тях се срещат и елементи на натурализъм – “Домашна симфония”, 1903 г. Щраус умира на 8 септември 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен.

 

 

1843 г.

Умира Петър Християнович Витгенщайн – руски генерал-фелдмаршал (1826 г.), граф, княз (1834 г.). Роден е на 17 януари 1769 г. Произхожда от немски аристократичен род. Служи в руската армия от 1781 г. Участва във войните с Полша (1794-1795 г.), с Франция (1805-1807 г.). Във войната от 1812 г. командва Първи пехотен корпус, защитаващ петербургското направление. Ръководи бойните действия на руските войски в Източна Прусия (1812 г. – началото на 1813 г.). След смъртта на Кутузов известно време е главнокомандващ. По време на Руско-турската война (1828-1829 г.) е главнокомандващ до февруари 1829 г. на руската армия.

 

 

1770 г.


Английският мореплавател Джеймс Кук открива Големия бариерен риф – най-дългия коралов риф в света (2300 км). Разположен е на 348 698 кв. км покрай бреговете на Австралия. Състои се от над 2900 рифа и 940 острова и коралови рифа. Включен е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО.

 

 

1580 г.


Испанските конкистадори основават Буенос Айрес. 300 години по- късно градът става столица на Аржентина. Той е разположен на десния бряг на Рио де ла Плата, при нейното вливане в Атлантическия океан и е една от най-големите градски агломерации в света. Градът е крупен търговски и промишлен център и е най-големият транспортен възел в страната.

 

 

1496 г.


Христофор Колумб завършва второто си пътешествие, след което, обаче, изпада в немилост пред испанската кралица, защото не успява да открие пряк път до Китай.

Мореплавателят е роден през 1451 г. в Генуа. В периода 1476 г.- 1484 г. живее в Лисабон и на португалските острови Мадейра и Порту Санту. Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV век, той съставя проект за западния, според него, най-кратък морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалският крал отхвърля неговия проект, Колумб се завръща в Кастилия, където с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция с екипаж от 90 души през 1492 г.- 1493 г. е направена с корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до остров Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Там Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. и това става официалната дата на откриването на Америка. От 14 до 24 октомври експедицията посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточното крайбрежие на остров Куба. На 6 декември Колумб и хората му достигат остров Хаити. През нощта на 25 декември флагманският кораб “Санта Мария” засяда на риф, но екипажът се спасява. Корабът “Ниня” завършва изследването на северните брегове на Хаити и на 15 март 1493 г. Колумб се завръща с него в Кастилия. С това се слага край на първата експедиция за откриване на Индия.

Втората експедиция от 1493– 1496 г. Колумб оглавява с чин адмирал. Тя се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. От 3 до 19 ноември 1493 г. са достигнати островите Доминик и Гваделупа, на северозапад – още около 20 от Малките Антилски острови и накрая остров Пуерто Рико. След това корабите акостират на северния хаитянски бряг. От 12 до 29 март 1494 г. в търсене на злато Колумб извършва завоевателен поход във вътрешността на Хаити. След това отново поема на път и на 5 май 1494 г. достига остров Ямайка. Следват архипелага Хардинес дела Рейна, полуостров Сапата и остров Пинос. През периода 19 август – 15 септември 1494 г. Колумб изследва южния бряг на Хаити и през следващата година продължава завоюването на острова. На 10 март 1496 г. експедицията потегля и на 11 юни се завръща в Кастилия.

Третата експедиция , която Колумб организира е през 1498-1500 г. Тя се състои от 6 кораба, 3 от които отплават през Атлантическия океан. На 31 юли 1498 г. те достигат остров Тринидат, навлизат от юг в залива Пария и достигат устието на река Ориноко и полуостров Пария. С това се поставя началото на опознаването на Южна Америка. През 1500 г. Колумб е арестуван по донос и изпратен в Кастилия, където е освободен.

През 1502-1504 г. той организира Четвъртата експедиция, в която включва 4 кораба. С тях на 15 юни 1502 г. достига остров Мартиника, а петнадесет дни по- късно – Хондураския залив. От 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. Колумб достига и карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. На 25 юни 1503 г. експедицията претърпява корабокрушение до остров Ямайка и помощта от Санто Доминго идва след една година. В Кастилия Колумб се завръща на 7 ноември 1504 г.

Откритията на мореплавателя са съпроводени с колонизация на земите до които достига. Основавани са испански селища и масово се изтребва коренното индианско население. В научната литература се водят дискусии относно приоритетната роля на Колумб за откриването на Америка. Установено е, че островите и крайбрежните области на Северна и Североизточна Америка са посещавани от нормани стотици години преди Колумб. Не е изключено европейци и жители на Африка да са достигали бреговете на тропическа Америка. Но тъкмо откритията на Колумб имат световно историческо значение, доколкото след него, американските земи влизат в сферата на географските представи на европейците. Мореплавателят умира на 20 май 1506 г.

 

Назначиха Борис Михайлов отново за шеф на НАП, първия път смени Спецов (Обзор)


Юристът е с опит и от приходната агенция, и като адвокат по данъчно право. Има и диплома на икономист, оглавявал е фонд “Земеделие”

Опитен юрист с икономическо образование отново ще бъде начело на НАП. По предложение на финансовия министър Гълъб Донев кабинетът назначи Борис Михайлов на освободения от Милена Кръстанова пост. Тя е депозирала искане за освобождаване от длъжността.

За първи път Михайлов оглави приходната агенция на 5 август 2022 г., когато на власт дойде служебният кабинет на Гълъб Донев. Тогава той зае мястото на Румен Спецов, който беше отстранен, за да се върне начело на данъчната агенция едва с идването на власт на правителството на Николай Денков година по-късно. Преди да застане първия път начело на НАП, Борис Михайлов за около една година ръководеше Държавен фонд “Земеделие”.

Кариерата му на шефския пост в НАП първия път обаче се оказа кратка – едва 305 дни

На 6 юни 2023 г. той бе освободен, за да може още на следващия ден Румен Спецов отново да оглави агенцията.  Официалният мотив за освобождаването на Михайлов тогава беше ниска събираемост от ДДС, но в действителност финансовият министър Асен Василев настояваше да работи със Спецов като шеф на данъчните.

Според официалната справка за биографията му Борис Михайлов

има завършени две магистратури

– по икономика в Университета за национално и световно стопанство и по право в курс по мениджмънт в САЩ, както и квалификационни курсове в България в областта на приватизацията и приватизационните фондове, стоковите, фондовите и валутните борси.

Бил е ревизор в Министерството на финансите, данъчен инспектор и началник на отдел в данъчната администрация, както и собственик и управител на консултантска фирма в областта на финансите и правото. Над 10 години е работил като адвокат по данъчно и наказателно право. От 10 юни 2021 г. до 4 март 2022 г. беше изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие”.

Имуществените му декларации от времето, когато е заемал поста,

показват завидно благосъстояние

– имал е спестявания и наличности за над 1 милион лева, два апартамента в София по над 200 кв. метра.





Източник 24часа

Цигуларят Васко Василев и китаристът Карлос Йаве представиха проекта си Fusion на фестивала „Варненско лято“


Цигуларят Васко Василев и китаристът Карлос Йаве представиха своя проект Fusion във Фестивалния и конгресен център във Варна. Гостуването им бе част от програмата „Интермецо“, която се реализира съвместно между театралния и музикалния фестивал „Варненско лято“. 

В началото на концерта Васко Василев благодари за поканата на актрисата Цветана Манева, която е част от организационния екип на Международния театрален фестивал (МТФ) „Варненско лято“ и почетен председател на фондация „Виа Фест“. 

Програмата на двамата музиканти започна с изпълнения на музика от Бах и Сен-Санс и продължи с песента „Гранада“ и произведения на Паганини и Пабло Сарасате. Василев анонсира рядко изпълнявания руски танц от балета „Лебедово езеро“ на Чайковски, след което прозвуча и Зимата от „Четирите годишни времена“ на Антонио Вивалди. 

По време на изпълненията на пиеси от Стинг и Пако де Лусия, половин час преди края на концерта, Васко Василев скъса струна и се наложи Карлос Йаве да свири сам на сцената, докато той я смени. След това цигуларят се пошегува, че китаристът трябва да получи двоен хонорар тази вечер. Концертът продължи с Унгарски танц №5 от Брамс, валсове и чардаши. След аплодисментите като бис бе изпълнен и Чардаша на Виторио Монти. 

Васко Василев е свирил със световноизвестни изпълнители като Майкъл Джексън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго. Карлос Йаве е фламенко китарист от родния град на Пако де Лусия – Алхесирас в Испания и творчеството на големия изпълнител и композитор оказва силно влияние върху музикалното му развитие. Образованието и артистичният му път преминават през престижни фламенко школи, джаз семинари и международни турнета.

/МК/

„Час ЛИК“ на БТА е мястото за срещи отблизо с лицата на българската култура, наука, образование и религия. Подкастът може да бъде проследен в интернет страницата и в YouTube канала на БТА.

 



Източник БТА

Александър Василев отпадна във втория кръг в Католика



LAP.BG

Александър Василев отпадна във втория кръг в Католика


Националът на България за Купа „Дейвис“ Александър Василев отпадна във втория кръг на сингъл на турнира от сериите „Чалънджър 75“ в Католика (Италия) с награден фонд 97 640 евро.

19-годишният българин отстъпи пред номер 231 в световната ранглиста Андреа Гуериери (Италия) с 6:7(7), 5:7. Срещата продължи час и 58 минути.

Василев започна трудно и изостана с два пробива за 1:4 в първия сет, но успя да направи обрат до 6:5. След това се стигна до тайбрек, който беше равностоен до 5:5 точки. Националът обаче загуби следващите две разигравания и изостана в резултата.

Българинът поведе с 2:0 във втората част, но допусна изравняване при 2:2. Той отново пое инициативата и спечели три поредни гейма от 2:3 до 5:3, но загуби следващите четири гейма и отпадна от надпреварата.




Google
Добави ни в предпочитани източници в Google




Източник Gong.bg

Турция обвързва “Боташ” с повече капацитет за пренос на газ и ток и магистрала “Черно море”


Външният министър на южната ни съседка настоява за разширяване на граничните пунктове

Турция обвързва преразглеждането на споразумението между своята газова компания “Боташ” и българската “Булгаргаз” с няколко други проекта – увеличаване на капацитета за пренос на газ и ток от Турция през България към Европа, изграждането на магистрала “Черно море”, увеличаването на пропускливостта на ГКПП Капитан Андреево и построяването на нови гранични пунктове. Това се разбира от интервю на БТА с турския външен министър Хакан Фидан, който е у нас във връзка със среща на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (за форума виж повече на 5-а стр.)

Попитан дали Турция е готова да преразгледа споразумението, Фидан припомня, че договорът бе подписан през 2023 г., когато бяха прекъснати доставките на газ от Русия за България и страната ни търсеше алтернативни източници. “В този период Турция възприемаше като своя отговорност допринасянето за енергийните доставки и

предложи необходимата подкрепа на своя съсед

и съюзник България. Основната цел на договора беше да улесни достигането на България до различни източници и да допринесе за регионалната енергийна сигурност”, казва той. И припомня, че двете компании в момента предоговарят условията, като “нашата цел е, подписвайки всеобхватно споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката, което ще включва увеличаване на капацитета за пренос на природен газ между Турция и България, да развием още повече отношенията си”.

“Увеличаването на капацитета на газоподаването от Турция към България е от стратегическо значение не само за двустранните ни отношения, но и за енергийната сигурност на Източна Европа. Особено когато вземем предвид увеличаващите се енергийни нужди на страните в региона, включително и на Украйна, виждаме необходимостта от увеличаване на капацитета, който е наличен сега. В момента капацитетът за газоподаване от Турция към България не е достатъчен за изпращането през България на исканите допълнителни количества. Наясно сме, че са необходими допълнителни инвестиции от страна на България. Готови сме да работим заедно, за да ги направим възможни”, казва по темата турският външен министър.

Другото желание на южната ни съседка в областта на енергетиката е трансферният капацитет за пренос на ток от Турция през България да се увеличи със 700 до 1100 мегавата (400 мегавата е сега – б.р.), за което в момента се подготвя стартиране на прединвестиционно проучване. Целта е да се изпълни проект за пренос на зелена енергия между Турция, България, Азербайджан и Грузия, казва Хакан Фидан.

“По отношение на транспорта искаме

да открием втората жп линия между България и Турция

и да осъществим проекта за Черноморска магистрала. Готови сме да работим с България за засилването на свързаността в региона”, казва турският външен министър.

В последния месец на кабинета “Желязков” по настояване на Турция бе подписан междуправителствен меморандум, който дава възможност на южната ни съседка да покани свои фирми, които да участват в процедура за концесиониране на магистрала “Черно море” не само между Бургас и Варна, но и между Малко Търново и Бургас и частта между Варна и Дуранкулак. Целта на Турция всъщност е да изгради липсващата част от магистрален пръстен около Черно море, който е част от стратегически транспортен коридор от Централна Азия към Турция и от Ирак към Турция, който обаче трябва да има своето продължение на българска територия, за да улесни товарите от Азия към Европа.

“В общия ни дневен ред е и разширяването на ГКПП Капитан Андреево, през който всяка година преминават повече от 4 млн. коли и 10 млн. пътници, така и на останалите ни гранични пунктове, както и разкриването на нови. Целта ни е, докато намаляваме пречките за търговията, да поддържаме граничната сигурност на най-високо ниво”, казва турският външен министър.





Източник 24часа

Книгата “Талантливото мече Боги”, вдъхновена от истинската история на Богомила Велева, беше представена в София



Книгата “Талантливото мече Боги”, вдъхновена от истинската история на Богомила Велева, беше представена в София. Тя е издадена с подкрепата на инициатива “Операция плюшено мече”. Богомила Велева е част от менторската програма „Скритите таланти на България“ – образователен проект на „Операция: Плюшено Мече“.

Богомила е живяла години наред в изолация от света с нейните сестри, а след като хората научават за този случай, сестрите са изведени и заживяват в Център за настаняване от семеен тип, разказа Зорница Николова от инициативата. Тя посочи, че “Талантливото мече Боги” е втората книга, която “Операция плюшено мече” помага да бъде издадена.

Идеята е чрез книгата да разкажем истории на младежи и да покажем, че дори в най-тъмните моменти човек не трябва да спира да търси светлината, каза още тя. Николова прочете откъс от книгата пред събралите се на събитието.

Ти си много специална. Всички сме тук с теб, за да ти покажем, че можеш да мечтаеш безкрайно, можеш да сбъднеш всичките си мечти, каза министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова на Богомила Велева. Министър Ефремова допълни, че такива събития я карат да вярва, че България има път напред с талантливи млади хора, които да вярват в доброто и да го тържествуват. “Надявам се да намерите много други талантливи мечета”, пожела Ефремова на инициативата.

Някои истории бележат успеха си много бързо и много лесно. Други действат плавно и тихо и ставаме свидетели на красивия резултат чак накрая, каза Гергана Йорданова, ръководител и програмен координатор към програмата „Скритите таланти на България“. Тя разказа, че с Богомила са се запознали през 2022 г., докато тя е била в прогимназията. Нашият екип започна системна работа с нея, намерихме ѝ ментор и успяхме да ѝ помогнем да стане ученик в Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография, където сега е 11-ти клас. Боги е пример за следване не само от малките, но и от възрастните, каза още Йорданова.

Историята на Боги е много вълнуваща, защото ще даде крила на други младежи да повярват, че винаги има път, стига да вярваш в себе си, и че ще има добри хора, които да ти помогнат, каза Михаела Качарова от сдружението. Това е история на доброто и надеждата, каза още Качарова.

Благодарение на тази книга и аз сбъднах една своя детска мечта, каза авторът на книгата Страхил Топов. Той обясни, че за него е привилегия, че се е запознал с Богомила Велева и илюстратора на книгата Даниела Сърбакова. Те са невероятни момичета, които носят много светлина и талант в себе си, добави Топов.

Даниела Сърбакова, илюстраторът на книгата, сподели, че светлината, която е видяла в Богомила и сестрите ѝ, е изключително голяма, и изрази надежда и читателите да я усетят.

Надявам се с историята в книгата да успея да вдъхнови хора, които минават или са минали през трудности, да видят светлината в себе си и да я покажат, защото това може да бъде тяхното спасение, каза Богомила Велева пред събралите се на представянето на книгата.



Източник БТА

10 ЮНИ: Световен ден на мотоциклета

AMB 001 Pro е най-скъпият мотоциклет в света, произведен в 88 бройки започва да се доставя на поръчителите в края на 2023 г.

 

Традицията да се празнува Световният ден на мотоциклетиста се появи на 22 юли 1992 г., когато в няколко страни ентусиастите оставиха колите си в гаражите и отидоха на работа с мотоциклети и скутери. Първоначално денят се нарича Ride to Work Day, което може да се преведе от английски като „Да работиш на мотоциклет“, и едва по-късно постепенно се превърна в Ден на мотоциклетиста.

В средата на 90-те години, според резултатите от доброволното преброяване, в акцията са участвали над 5 хиляди души.

През 1997 г. беше открит официалният уебсайт на Световния ден на мотоциклетистите (ridetowork.org), който служи като основна платформа, на която ентусиастите на мотоциклети общуват, обменят мнения и опит в управлението на „стоманени коне“ и, разбира се, се подготвят за годишното събитие .

До 2000 г. действията се организираха неофициално: достатъчно беше да се посочи датата на специален уебсайт и да се споразумеят там със съмишленици. По-късно се появи организацията с нестопанска цел Ride To Work Inc., която предоставя правна и техническа поддръжка на мотоциклетисти в САЩ и Европа. Тази организация има представителства в Русия, Канада, Мексико, Еквадор, Пуерто Рико, Израел и Филипините.

Интересното е, че до 2008 г. датата на Деня се считаше за третата сряда на юли, но след това Денят на мотоциклетистите беше преместен на третия понеделник на юни. Промяната на датата е направена, за да се изберат климатичните условия, които биха били най-благоприятни за мотоциклетистите по света. Което от своя страна дава възможност на най-голям брой мотористи да се включат в акцията. И от 2024 г. беше решено празникът да се празнува на втория вторник на юни .

Основната цел на акцията е необходимостта от деклариране на правата на мотоциклетистите, без да се нарушават правата на останалите участници в движението. Мотористите правят това доста успешно. В тяхна полза например мотоциклетите намаляват риска от задръствания, не изискват много място за паркиране и консумират малко гориво, а това има положителен ефект върху околната среда.

Нека припомним, че първият мотоциклет е патентован от немския изобретател Готлиб Даймлер през 1885 г., а предшественик на „моторния кон“ е велосипедът. Но тогава мотоциклетите не влязоха в масово производство. Вместо това компаниите продаваха двигатели, които бяха предложени да бъдат инсталирани на велосипеди. Първият фабрично произведен мотоциклет за продажба е произведен от Hildebrand & Wolfmüller в края на 19 век. Това беше и първият мотоциклет, докаран в Русия. Още тогава вярваха, че това е реален начин да се отърват градовете от хилядите конски каруци, които заемат много място и е необходимо да се почисти след животните.

Първият мотоциклет в света с двигател с вътрешно горене.


Това е Daimler Petroleum Reitwagen, или ′′ керосин вагон за 1885 коня на Daimler. Не можеш да кажеш колко секунди е отнело разпръскването му до 100 км / ч. Не защото няма данни, а защото максималната скорост на велосипеда е била 11 км / ч.
Първият тест на мотоциклета бил 17-годишният син на Даймлер Пол. Тръгнал е от града на Канстат по посока към Untert ürkheim. Беше возене на огън буквално. Седалката се загряваше и се запали, защото запалителната система беше точно под нея. Не е лош заговор за хеви метъл песни.
Единственият модел Daimler Reitwagen изгоря при пожар в завода на Daimler-Motoren-Gesellschaft през 1903 г. Снимката показва възпроизвеждането на оригиналния модел в музея на Mercedes-Benz в Щутгарт.

България загуби от Белгия на старта на Лига на нациите




Националният отбор на България по волейбол, който е световен вицешампион от Филипините през 2025 година, започна с поражение от дебютанта Белгия – 1:3 (25:20, 24:26, 24:26, 23:25) в първия си мач от Лигата на нациите, игран в Бразилия. Отборът на Джанлоренцо Бленджини спечели с лекота първия гейм, но след това направи много индивидуални и непредизвикани грешки, като отстъпи пред противника. 

Избрано от VGong

Волейболните национали се готвят за Лигата на нациите

България започна в състав: Симеон Николов, Александър Николов, Алекс Грозданов, Аспарух Аспарухов, Илия Петков, Мартин Атанасов и либеро Дамян Колев. Като резерви се появиха на терена Жасмин Величков, Преслав Петков, Стоил Палев и Венислав Антов в самия край.

Първата точка в мача бе за белгийците след успешна блокада срещу Мартин Атанасов, а България за първи път поведе при 4:3 и направи разлика при 11:8. 

Родният тим стигна до пет геймбола след атака на Аспарух Аспарухов по блокадата. Белгийците спасиха първия, но с атака по диагонала отново на Аспарухов бе затворена първата част при 25:20. Именно Аспарухов и Алекс Николов бяха водещи фигури в тима на Джанлоренцо Бленджини с по 7 точки в първата част. 

Вторият гейм започна много по-равностойно, като България често рискуваше и бъкаше сервисите. Така Белгия поведе с 8:5. Ас на Александър Николов стопи разликата до 8:9, което доведе до прекъсване от треньора на Белгия Горик Лантсогт. При 13:10 за съперника бе ред на Бленджини да спре играта. След атака в аут на Атанасов разликата набъбна до четири за белгийците. България изравни при 17:17 след успешна блокада на Илия Петков, а белгийският треньор взе нов таймаут. След това тимът на Бленджини поведе при атака в аут на Базил Дермо. Родният тим направи шест поредни точки при сервиси на Аспарухов, като той успя и да направи ас за 20:17. Белгия отново поведе с 21:20 и стигна първа до геймбол при 24:23. Българският тим го отрази, но не и втория при атака на Дермо за 26:24. Така Белгия изравни резултата – 1:1. 

Третата част също бе много оспорвана и вървеше точка за точка. България повече с 5:2 след няколко грешки на съперника от сервис, но Белгия направи обрат при 8:7. Последва разменено водачество и нова равенство при 16:16. Към този момент тимът на България бе направил 20 грешки от сервис, но след мощна атака на Алекс Николов през центъра отборът поведе с 21:20. Това предизвика прекъсване за Балгия. Джанлоренцо Бленджини също взе два пъти прекъсване в края на частта, след като тимът му изоставаше с 22:23. Балгия отново стигна първи до геймбол при 24:23, но Александър Николов изравни. Съперникът направи следващите две точки и поведе с 2:1. 

В началото на четвъртия гейм се контузи диагоналът на Белгия Базил Дермо, който стъпи накриво и излезе от игра. До този момент той бе най-резултатният играч на противника. Тимът на Бленджини поведе със 7:5, а след това и 11:7. Атака на Фере Регерс от зона две изравни резултата – 13:13, след това съперникът направи още две поредни точки, което доведе и до второто прекъсване на Бленджини за гейма. Блокада на Аспарухов доведе до 18:18. Белгия поведе с 23:21 и бе много близо до крайната победа, а след атака на Пиер Перен стигна и до два мачбола. А Мачът завърши при 25:23 след грешка на Симеон Николов от сервис.

Най-резултатен за България бе Александър Николов с 25 точки – 23 от атака при 55% ефективност и два аса. Аспарух Аспарухов завърши с 15 точки. За Белгия Пиер Перен реализира 16 точки, Базил Дермо – 14, а Фере Регерс – 11. 

Вторият мач на България е утре вечерта срещу тима на Иран. 





Добави ни в предпочитани източници в Google


подкрепя българския спорт



Източник Gong.bg

Президентите на България и Словения обсъдиха европейската интеграция на Западните Балкани



Процеса на интеграция на страните от Западните Балкани обсъдиха държавният глава Илияна Йотова и президентът на Словения Наташа Пирц Мусар. Разговорът се състоя в рамките на Срещата на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, на което българският президент бе домакин, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Тема на двустранната среща между Илияна Йотова и Наташа Пирц Мусар беше стратегическият интерес и отговорност на България и Словения за укрепване на сигурността, стабилността и просперитета на Западните Балкани. Българският държавен глава Илияна Йотова подчерта, че европейската интеграция на страните от региона трябва да се основава на принципите на добросъседство и на собствените заслуги. Йотова беше категорична, че страните, поели по европейския път, следва да изпълняват критериите за членство в ЕС.

В хода на разговора беше обсъдена и инициативата на някои държави в ЕС за въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство в процеса на разширяване. Илияна Йотова представи българската позиция, като посочи, че решенията по тези теми трябва да продължат да се вземат с пълен консенсус, което е предпоставка за устойчиви резултати при изпълняване на критериите за членство.

Илияна Йотова и Наташа Пирц Мусар отбелязаха отличните двустранни отношения между България и Словения. Словенският президент покани българския държавен глава в Любляна за участие в предстоящата годишна среща на държавите от групата „Арайолуш“ (неформален форум за политически диалог между президентите на парламентарни и полупрезидентски държави от Европейския съюз).

Държавният глава Илияна Йотова откри днес в София Срещата на върха на формата, който обединява 13 държави – Албания, България, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Молдова, Румъния, Република Северна Македония, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия, Черна гора.

/МК/



Източник БТА

Последни новини

Клюки