Ясновидецът Влайо Жечев от новозагорското село Коньово предсказвал
бъдещето много по-успешно от Ванга, но пророчествата му донесли само
неприятности.

Легендарният феномен Влайчо Желев, или дядо Влайчо, е роден на 15 август
1894 година в Коньово, Новозагорско. Никой не пише за него приживе, но
сред народа дядо Влайчо е изключително популярен. Наричат го
Безсребреник, защото не вземал и стотинка, и казват, че ясновидската му
дарба била по-силна от тази на Ванга.

Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война. „Пасях воловете в
гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват.
Казват ми: Много знаеш…“, пише в спомените си феноменът.

Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос

Тогава го наричат чичо Влайчо, а на 28 години вече от уважение към
способностите му се обръщали към него с „Дядо Влайчо“.

Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се
върне от фронта жив и здрав и кой – не. Пророкува и на бойното поле,
където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и
да стреля по врага. Командирът го праща в тила, да готви и пренася
храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи отпред с
храната, а магарето – след него.

След завръщането си от фронта става последовател на Петър Дънов. Сам той
започва да създава сказки на различни теми, прави първите опити за
окултни тълкувания, пише стихове и откровения. Макар че се жени, Дядо
Влайчо не живее със съпругата си – отдал се е на целомъдрие.

Силата на дарбата му се отключва след тежко боледуване през 1920 г.
Необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват
учениците на Господ.

„Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Каза някой от
тях: „Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде? Те
избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път“, разказва Влайчо
пред роднините си.

През 1938 г. по височайша покана в двореца във Враня Влайчо се среща
дори с цар Борис III. Посредник на срещата е царският съветник Любомир
Лулчев. Царят живо се интересува дали ще има наследник на трона.
Пророкът предрича,че престолонаследникът ще е от мъжки пол.
Неблагоприятно е предсказанието за перспективите пред наследника като
цар на България. Говори се, че прогнозата на Влайчо била: „Нито ще е
цар, нито ще е царствен!“ Затова, въпреки че познал пола на детето,
нямало начин пророкът да се хареса на височайшата особа и си останал
непризнат и недолюбван.

Легенди се носят и за срещата му с Ванга при Петър Дънов от онези години.

„Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга“, веднага поставил
въпроса Дънов. Петричката пророчица току-що се била омъжила. „Ти скоро
се омъжи, сестра Ванга, но виждам, когато не е далеч времето, че ще
останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват“,
веднага изрекъл той, а ясновидката от Рупите останала потресена. Дънов
накарал Ванга да предскаже бъдещето на Влайчо. Тя започнала да обяснява,
че той обича природата и да гледа пчели, но ще дойде време вместо да
събира мед, него да приберат. И се оказва права.

Заради популярността му сред народа комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за
„шарлатанин“ и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с
материалистичната марксическа идеология. Амбициозен началник на
милицията в Нова Загора дори решил с практически експеримент да докаже,
че Влайчо е лъжец. Започнал да пише цифри на гърба на цигарена кутия и
карал ясновидецът да ги отгатва. Без колебание феноменът му казал кои са
цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията.

Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено.
Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина.
Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо
предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че
познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за
народен враг.

И ясновидецът попада в шестгодишен ад

Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в
страшния концлагер „Белене“. Откаран е там само три месеца след
кончината на Вожда – през месец ноември на 1949 г. По свидетелства на
бивши лагеристи надзирателите не спирали да го измъчват. Още в самото
начало милиционерите го изправят на плаца в центъра на лагера. Времето
било доста студено. За назидание дядо Влайчо е съблечен чисто гол пред
погледите на останалите лагеристи. След това е вързан за предварително
подготвен кол. Плисват върху разтрепераното му тяло кофи с ледено
студена вода. Някакъв милиционер-садист, облечен в топла шуба, започва
да се подиграва с ясновидеца, отнасяйки се подигравателно към дарбата
му, мислейки че страдалецът е шарлатанин.

Тракайки със зъби, дядо Влайчо промълвил : „Не си губи времето с мен, а
побързай за вкъщи! Там сега имат много по-голяма нужда от теб.“

Милиционерът започва да му се подиграва отново, заявявайки му, че скоро
той ще се нуждае от свети Петър. Изглежда този жесток човек е мислел да
остави Влайчо да умре. Но тогава дотърчал роднина на садиста и му
съобщил, че боледуващото му от месеци дете е починало.

Потресен, коравосърдечният надзирател се затичал към вкъщи. Но само след
около минута, набегом се връща при клетия мръзнещ – разтрива го и го
загръща в топлия си кожух.

Влайчо може би е един от малкото световни феномени, които могат да
предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще
се измъкне жив от ада на комунистическите лагери.

През 60-те години в. „Работническо дело“ организира национален конкурс –
анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато пророчицата от
Рупите остава втора.

Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично
Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Той обаче й
разказва мрачни неща както за баща й, така и за бъдещето на страната.
Въпреки това й казва, че ще има опит за атентат срещу Тодор Живков, като има предвид организирания от Иван Тодоров-Горуня.

За дарбата му най-добрите свидетелства са от хората, които са пращали
многобройни благодарствени писма, съхранени до днес в специален музеен
кът, посветен на пророка в родното му село, казват близките на ясновидеца.

Повече от 20 години наследниците му се опитват да надникнат в тайната на
агентурните разработки, да узнаят кой и за какво е донасял срещу
провиделеца и лечителя, но досието му остава под ключ в архивите на
Сливен, Стара Загора и София.

„Искаме да разберем защо е бил репресиран. Арестуван е в Ямбол, оттам го
пращат в Бургас, откъдето пък е изпратен в Перник. Работил е в мините –
в Бобов дол, но никой не казва защо. 6 години – общо и в Белене – 1949
г. – 1955 г. В самите мини е спасил хора от срутване – казал им днес да
не ходят и те наистина го послушали и се спасили. Срещата с царя
действително се е състояла.

Лулчев го е завел в двореца като посредник

Бях 13-годишен и също бях в София по това време, но подробности за
разговора им не съм чувал. Освен това със сигурност мога да кажа, че
царят е идвал и в нашето село и е присъствал на някаква сватба, като е
дарил златни пари на булката, но не зная дали специално за среща с чичо,
казва пред „168 часа“ единственият наследник на пророка, неговият
племенник Жечо Жечев.

– Вярно е и за срещата с Ванга и Дънов, но също не зная за какво са говорили. Оставил е предсказания и за цели години – времето, политиката и т. н. Уважава Ванга. В автобиографията си пише за нея като за „миличката сестра Ванга“. Вярно е също, че е предрекъл смъртта на Георги Димитров, но едва ли това е причината да го изпратят в лагер. Поводи можеха да се намерят много, защото както преди 9.09.1944 г. при него идваха да се крият партизани, след това пък приютяваше
горяни.“

Съпругата му Мария Жечева, която е автор на книга за
ясновидеца, също потвърди необикновените факти около феномена.

„Имаме много благодарствени писма, защото освен като пророк той се е
изявявал като лечител – много хора е излекувал, даже се явявал в
сънищата им, уверява Жечева. – Например на една жена, на чиято гърда
излиза нещо и трябвало да я оперират и през нощта се явява и й казва за
някакво лекарство и тя се излекува. Жената е още жива.“

В работата си по книгата тя се е срещала с мнозина свидетели на дарбата
на Влайчо:

„Книгата не съм я писала за пари, а само за да се знае за него. За
съжаление после я преписаха и романизираха, като са добавени различни
неверни неща и измислици. В същото време голяма част от чудесата са
истина. Отговаря на истината случаят с милиционера в Белене, чието дете
е починало. Той е от пазарджишкия край и потвърди случката и пред нас.
Началникът на милицията в Нова Загора също свидетелства за това, че го е
изпитвал, и накрая от яд е захвърлил кутията с цигари.“

„Беше много скромен, с четвърто отделение, но ни е оставил и своя
автобиография. В нея пише: „В Европа Ванга е втора, а първи е –
многоточие, явно е искал да каже за себе си – разказва Мария Жечева. –
Познаваше всичко. Действително, като отидеше някой при него, той излизаше и го викаше по име

На опашката нямаше ред. Извикваше хората според нуждата им. Била съм
свидетел как казва: „Да влезне Георги от Раднево!“, а хората протестират
и ги питам какво става, а те казват този Георги дойде сега преди малко и
веднага го прие, а ние чакаме. И когато дядо Влайчо излезе от вкъщи и го
изпрати, тогава им каза: „Недейте да протестирате, защото този мъж има
болна жена и трябва да я отведе веднага до София при определен лекар.
Направо познаваше имената на хората и се обръщаше към тях. На нас също е
познавал. Каза, че децата ни ще се изучат и наистина – дъщеря ни е
лекарка, а синът ни стана инженер“, разказва Жечева.

„Много интересен е случаят с партизанския командир Чочоолу, който
въпреки че не вярва на такива неща, дойде у нас“, споделя още тя. – И на
него позна.

Той търсеше някакво изгубено дете

Чичо му каза, че детето се намира край еди-кое си село в един стар голям
кладенец за поливане и отиват и го намират. Чочоолу много се учудил, че
наистина има такива познания. Както по-късно един инженер от Стара
Загора ми е разказвал, Чочоолу извикал един кореспондент от вестник
„Септември“ да опише този случай. След излизането на статията много
народ вече тръгна у нас. А на хората, които идваха за помощ, никога не
вземаше пари. Даже когато му пращаха пари с писмо, той отговаряше на
писмото и връщаше обратно парите с отговора.

Много помагаше и на ТКЗС-то. Той работеше в ТКЗС-то накрая като пчелар и
почти не вземаше пари – по-точно вземаше по-малко, за да има за другите
да им се повишат заплатите. Имаше едно заболяване на захарното цвекло.
Той се срещна с председателя и агронома и им каза: „Вземете мерки срещу
тази болест, защото в противен случай нищо няма да вземете от това
захарно цвекло.“ Те го послушали и през тази година село Коньово става
национален първенец в производството на захарно цвекло“, споделя Жечева.
– В лагера искали да го убият и го карали да излезе извън очертанията на
лагера, за да го гръмнат. Но той се обърнал към тях и им казал: „А, момчета,

аз нямам намерение

да бягам

– щом сте ме довели, значи тук ми е мястото, и се върнал. След това, за
да му отмъстят, го затворили за една нощ при два много буйни коня.
Особено едната кобила била много опасна. Вкарали го вечерта при тях и на
сутринта били сигурни, че вече е убит. А той прегърнал най-лудата кобила
и рекъл – ще има едно мъжко конче. Разказва ми го един от Пазарджишко,
който е бил лагерист в Белене.

„Присъствал съм на много от чудесата и нямам никакво съмнение в дарбата
му. Запазили сме и някои от предсказанията му по години, но не всички,
защото самите ние не сме смятали, че ще дойде време, когато тези неща ще
представляват интерес“, допълва съпругът й Жечо Жечев.

Въпреки мъченията в лагерите, Влайчо доживява до 87 години. През целия си
живот той живеел като аскет – без много ядене, алкохол, цигари, месо и
похот. Винаги казвал на хората

да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота

„Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва
да премине“, добавял той.

Говори се, че малко преди да си отиде от този свят през 1981 г.,
пророкът на народа, както вече го наричали, разказал какво вижда за
следващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа промяна и
комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има
екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има
негодна почва. Затова давал съвети да се ядат повече плодове и
зеленчуци, които виреят на високо. По този начин нямало как да поемем от
отровите на земята.

1. Апокалипсис до 2040 г.? Компютърна програма предсказва края на цивилизацията!
2. Daily Post се притесни: Ванга предсказа, че Путинова Русия ще управлява света!
3. Нова порция страховити предсказания на Нострадамус: През 2018 г. почва нова световна война, Везувий се събужда, а континентите с
4. Казахстанската Ванга смрази мрежата със зловещо предсказание за непознати животни убийци и море от жертви
5. Вижте кои сънища предупреждават за надвиснала опасност
6. Баба Ванга се зареждала с вода от Рупите
7. Новите предсказания на Ванга, за които не сме и подозирали
8. КАКВА ЩЕ БЪДЕ 2017 Г., СПОРЕД НОСТРАДАМУС
9. Английски сайт гръмна с предсказание на Ванга за Доналд Тръмп! Вижте мрачното й видение за него
10. Това момиче от Франция е новата Ванга! Нейното предсказание разтрепери цялата планета /ВИДЕО/

Колега от Варна на пребития от роми командос Валентин Димов изготви петиция, чрез която изразява подкрепата си към семейството му и настоява за спешни законодателни мерки.

Ето какво написа той във Фейсбук профила си:

„Колеги и приятели, Нека всеки, който реши, че действията на тези двама младежи от станалите вече “традиционни” явни демонстрации, с които едни лица за пореден път показват, че са над Закона и прецени, че колегата от Министерство на отбраната Валентин Димов и неговото семейство заслужават подкрепа, да подпише и популяризира петицията. И нека да не се политизира.

Публикуваме без редакторска намеса и целия текст на петицията:

Ние, гражданите на Република България изразяваме категоричната си подкрепа за семейството на пребития български военнослужещ и баща на две прекрасни български момичета Валентин Димов. Считаме за недопустимо използването на физическа сила, когато е в абсолютен разрез с визираните в Наказателния кодекс на Република България хипотези, определящи случаите на неизбежна отбрана и крайна необходимост. Същата е употребена без ясна обосновка, за пореден път на публично място и с особена агресия и е довела до тежко физическо състояние на пострадалия български гражданин, а също така до тежко психическо и емоционално състояние на неговото семейство и близки. Обезпокоени сме от зачестилите в последните години тежки криминални деяния, извършени с особена дързост и агресия, на публични места и в повечето случаи от въоръжени групи лица с придобита ниска степен на образование и довели до трайни увреждания на пострадалите, в т.ч. и до летален край. Настояваме да предприемете съответните мерки в спешен порядък и според Вашите правомощия за превенция и недопускане на подобен тип общественоопасни деяния, както и за прилагането на визираните в Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за изпълнение на наказанието и задържането под стража разпоредби, като на извършителите на подобен род деяния им бъде налагано наказание „Лишаване от свобода“ към максимума. Всички ние желаем да останем в красивата ни Родина, заедно с нашите семейства и деца – български граждани.

Петицията можете да подкрепите на адрес: https://www.peticiq.com

Над 600 работещи в транспортния бранш у нас облякоха жълти жилетки и с развети трикольори поеха пеша към Европарламента на площад Люксембург вчера. Това е първият български международен протест срещу пакета“ Мобилност“, известен още като пакета „Макрон“.

9 български тира и 1 литовски затвориха площад Люксембург в белгийската столица.В Брюксел прозвуча и българският химн.

“Основният проблем в предвидения пакет е връщането на водачите и камионите в страната на регистрация. Това означава, че нашите превозвачи трябва да се приберат до България, независимо че фирмата може да има бази в Европа”, коментира изпълнителният директор на Камарата на автомобилните превозвачи в България Димитър Димитров.

Друг текст, срещу който протестират нашите фирми е „равно заплащане за един и същи труд, на едно и също място. “При средна ставка 10 евро на час, това означава, че шофьор трябва да получи от българския си работодател 7200 евро командировъчни. Никой шофьор – нито във френска, нито в немска фирма, взима тези пари. Взимат между 2000 – 2400 евро, колкото и нашите шофьори“, обясни Димитров.

Oт своя страна транспортният министър Росен Желязков подчерта, че протестът „не е форма на натиск, а демонстрация на ясно и категорично послание против разделението на Европа на централни и периферни държави“.

Ние протестираме срещу тези предложения, тъй като те са дискриминационни, издигащи бариери пред автомобилния транспорт с пагубни последици, които предизвикват огромна административна, организационна и финансова тежест, фрагментиране на европейския пазар на транспортни услуги. Вместо постигане на определените цели тези регулации ще влошат показателите на автомобилния транспорт и ще причинят драматично нарастване на разходите, загуба на конкурентоспособност и дори изключване от пазари на трети страни, се казва в декларацията.

Ние – браншът и гражданите на Европейския съюз, се нуждаем от добре балансирани, професионално, икономически, социално и екологично обосновани решения.

Комисията по транспорт на Европейския парламент подкрепи вчера предложението камионите, извършващи товарни превози в ЕС, да се връщат веднъж на три седмици в държавата, където е регистрирана фирмата собственик. Това не е окончателно решение и въпросът предстои да бъде обсъден в пленарната зала на ЕП.
Транспортната комисия одобри само един от трите доклада, които разглеждаше и които засягат също условията за извършването на международни пътни превози. Отхвърлени бяха двата доклада, свързани с почивките на водачите и техните възнаграждения. По-късно вчера евродепутатите от комисията трябваше да решат как ще продължат работата по тези теми и до късно не бе известно какви текстове ще бъдат подложени на гласуване в пленарната зала – същите, променени или нови.
Вчерашното решение е само стъпка от очертаването на становището на ЕП в преговорите с Европейската комисия и Съвета на ЕС. Преди началото на заседанието пред ЕП в Брюксел се събраха стотици шофьори от България, Румъния и Полша, които протестираха срещу опитите условията на техния труд да бъдат променени. Протестът бе подкрепен от български евродепутати от всички групи, а в залата на заседанието присъства министърът на транспорта Росен Желязков.

Комисията по транспорт на Европейския парламент на практика вчера очерта курс на големи загуби за българските превозвачи, който ще доведе до ликвидиране на транспортни фирми и изтичане на дефицитна работна ръка към западните държави в Европейския съюз. С това решение пролича и колониалната политика, която води като цяло Европейския парламент спрямо страни като България, Румъния и Полша.  БТА/НДТ