Народното събрание избира състава на комисията по досиета. За председател е избран предложеният от Коалиция за България Евтим Костадинов. Негов заместник е Орхан Исмаилов, от ДПС. За секретар на комисията е избран Румен Борисов, предложен от НДСВ. Останалите членове на комисията са: Татяна Кирякова (БСП); Апостол Димитров (БСП); Георги Георгиев (БСП); Трифон Трифонов (НДСВ); Валери Кацунов (ДСБ) и Екатерина Бончева (БНС).

Умира професор Людмила Боева – български медиевист, русист. През 1956 г. тя завършва руска филология в Саратовския държавен университет „Н. Г. Чернишевски“. След това е аспирант в Московския държавен педагогически институт. В годините между 1959-1970 г. Людмила Боева е преподавател по руска литература в държавния университет „Ян Амос Коменски“, Братислава. Тя защитава дисертация на тема „Руски сатирични повести през XVII в.“ и хабилитационен труд „Пародията в руската литература през XVII в.“ в Карловия университет, Прага. От 1969 г. Боева е доцент по история на руската литература в Братиславския университет. В периода 1971-1982 г. е научен сътрудник в Института по литература при БАН, а от 1982 г. е доцент в катедра руска литература на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1988 г. защитава дисертация за научна степен „доктор на филологическите науки“ на тема „Проблема жанров в русских повестях XVII в.“, а година по- късно е професор по руски фолклор, стара руска литература и руска литература на XVIII век в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Людмила Боева е позната като медиевист в Русия, Чехия, Словакия, Полша, Франция, Холандия, Германия и др. Основните й трудове са: „Въпрос древнерусской литературы“ (1981 г.), „Старата Киевска Русия“ (1983 г.), „Проблемы русской литературы XI-XVIII веков“ (1985 г.), „Древнерусские повести“ (1992 г.). Съставител и съавтор е на христоматиите: „Русский фольклор. Очерки и образцы “ (1991 г.), „Древнерусская литература“ (1992), „Русская литература XVIII века“ (2001 г.).

Тялото на Кърт Кобейн е намерено три дни след смъртта му от електротехник, дошъл да инсталира охранителна система в къщата.
Кърт Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. в Абърдийн (близо до Сиатъл), САЩ. През 1984 г. Кърт Доналд Кобейн и Крис Антъни Новоселич решават да създадат своя група, заедно с барабаниста Дейл Кроувър. Новосформираната група се установява в Сиатъл и избира името „Нирвана“ (Nirvana). През 1988 г. барабанист на групата става Чад Чанинг. Нирвана свирят като подгряваща група на няколко концерта, но желанието им е да издадат свой албум и започват работа по него. Скоро подписват договор със звукозаписната компания „Съб Поп“. През юни 1989 г. излиза дебютният албум на Нирвана — „Bleach“. След напускането на тогавашния барабанист — Чад Чанинг, Нирвана сменят много музиканти докато не се спират на Дейв Ерик Грол. През 1991 г. групата подписва договор с компанията „Голдмаунтън“, а на 23 септември същата година се появява вторият им албум — „Nevermind“, включващ най-успешната им песен — „Smells Like Teen Spirit“. След него излизат албумите „Incesticide“ (1992 г.) и „In Utero“ (13 септември 1993 г.). През март 1994 г. Нирвана снимат свои акустични изпълнения за предаването на MTV — „Unplugged“. По това време Кърт Кобейн изпада в дълбока депресия, като започва да взема наркотици. Според официалната версия Кърт Кобейн се е самоубил.

Започва обсадата на Сараево. Обсадата е известна като най-дълга в историята на военното дело и е част от войната в Босна. Тя продължава 1417 дни. Според проучване, извършено от екип босненски експерти са нанесени щети за 14 млрд. евро. Войната в Босна взема 200 000 жертви.

За председател на „Хелзинкски наблюдател“ е избран Румен Воденичаров. На тази длъжност той остава до 1998 г., а по-късно е секретар на сдружението. Воденичаров е роден на 17 декември 1938 г. Завършва специалност химия във Висшия химико-технологичен институт в София и до 1971 г. работи в Института по органична химия на Българската академия на науките /БАН/. За периода 1971 – 1989 г. работи като инженер-химик в Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт /НИХФИ/, като от 1985 г. е старши научен сътрудник в НИХФИ. Има повече от 20 научни публикации в наши и чужди списания. На 16 август 1989 г. той е избран за председател на софийската група на „Независимото дружество за защита на правата на човека в България“. Воденичаров е водеща фигура в дружеството. През 1990 – 1991 г. е депутат във Великото народно събрание, като съосновател на СДС. През 1997 г. е уволнен от НИХФИ от правителството на СДС.
Воденичаров е инструктор в Планинската спасителна служба. Участва в 10 високопланински експедиции в Хималаите, Каракорум и новозеландските Алпи.

Полското правителство узаконява профсъюза „Солидарност”.

Умира Васил Бакърджиев – ветеран на българското филмово производство. Той учи във филмовите школи на Н. Ларин и Константин Сагаев. Първия му самостоятелен филм е „Чарли Чаплин на Витоша, или Човекът с куфара“ (1942 г.). Между 20-те и 40-те години създава значителна продукция: „На тъмен кръстопът“ (1929 г.), „Кражба в експреса“ (1931 г.), „Фамозният килим“ (1933 г.), „Пред Отечеството да забравим омразата“ (1934 г.),“Под родното небе“ (1937 г.), „Врагове“ (1938 г.), „Мене ме, мамо, змей люби“ (1942-1946 г.). Сценарист, актьор, продуцент и режисьор на филмите си, Бакърджиев отбелязва присъствие и в късометражното ни кино с „Водопроводът Рила-София“ (1930 г.), „Посрещането на югославския крал Александър в София“ (1934 г.). Той е един от учредителите на Съюза на българските филмови дейци. На него дължим заснемането на събитията около 9 септември 1944 г. От 1948 г. е режисьор-оператор в Българска кинематография. До 1953 г. Бакърджиев работи в Студия за научно-популярни филми и създава творбите: „Той не умира!“ (1949 г.), „Тих бял Дунав“ (1950 г.), „Димитровска младеж“ (1950 г.). Повечето от филмите му, обаче, не са запазени.

Започва строежът на хидрокомплекса Никопол-Турну Мъгуреле.

Народният театър „Иван Вазов“ започва гастроли в Москва. Най-старият театър в България е наследник на софийската драматична група „Сълза и смях“, която от 1904 г. се нарича Български народен театър. От 1906 г. до 1952 г. носи името Народен театър, през 1952–1962 г. – Народен театър „Кръстю Сарафов“, през 1962–1977 г. и от 1982 г. – Народен театър „Иван Вазов“. През 1923 г. по време на представление избухва пожар, който нанася големи поражения. Театърът е възстановен окончателно през 1929 г. По време на бомбардировките в столицата (1943–1944 г.) театърът е засегнат сериозно, но е възстановен още през 1945 г. Преустроен е основно през 1971–1975 г. Като режисьори и драматурзи на народния театър трайна диря оставят Ю. Д. Яковлев, П. К. Яворов, Н. Лилиев, Н. О. Масалитинов и др. На сцената му се изявяват някои от най-изтъкнатите български артисти – Кр. Сарафов, А. Будевска, В. Кирков, Хр. Ганчев, Ат. Кирчев, С. Огнянов, Е. Снежина, З. Йорданова, Вл. Трендафилов, Ив. Димов, К. Кисимов и много др. В репертоарната му политика влизат произведения на най-известните европейски и световни автори, както и на най-видните представители на българската литература.

В София, в Националния археологически музей, е открита изложбата „Тракийска култура и изкуство“.

Умира генералисимус Чан Кай-ши (Цзян Цзе-ши) – китайски общественик и политик. През 1906 г. той завършва Военна академия за нисш и среден клас офицери в Баудин/Паотин (Северен Китай). Печели конкурс и място в японската военна академия и в периода 1907-1911 г. е на служба там. През 20-те години XX в. Чан Кай-ши постъпва в партията “Гоминдан”. Той е привърженик на нейното ляво радикално крило, верен последовател на идеите на Сун Ят-сен. Като главнокомандващ на Национално-революционната армия Чан Кай-ши участва в Северния поход на Мао Дзе-дун (1926-1927 г.). На 12 април 1927 г. той предотвратява опита за преврат, ликвидира метежа, организиран от агентите на Коминтерна в китайското национално-освободително движение и създава централизирано управление в Китай. Чан Кай-ши е последователно председател на ЦК на “Гоминдан”, президент на Република Китай, председател на ИС и главнокомандващ въоръжените сили. В годините между 1930-1934 г. извършва пет похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. След нападението на Япония на 7 юли 1937 г. Чан Кай-ши обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите и влиза в съюз с ККП. След капитулацията на Япония и победата на народната революция през 1949 г. се оттегля на о-в Тайван, където създава Китайска република.

България подписва търговска спогодба с Република Судан. Африканската държава е аграрна страна с поливно земеделие и номадско и полуномадско животновъдство. Основна продоволствена култура е памукът, а също така и сусам, фъстъци, сорго, просо, фурми. В животновъдството се отглежда едър рогат добитък, овце и кози. Развит е и риболовът. В Судан се добива суров каучук и тропическа дървесина, хромови, манганови руди и сол. От леката промишленост е развита текстилна, обувна, консервна, захарна, а от тежката металообработване, нефтопреработване, циментова, дървообработваща промишленост. Главни промишлени центрове в Судан са Хартум, Омдурман, Порт Судан, Атбара. Страната изнася памук, суров каучук, фъстъци и сусам.

Политбюро на ЦК на БКП утвърждава „някои мероприятия против турчеенето на цигани, татари и българи с мохамеданско изповедание“. Изрично се настоява да не се допуска насилие, но започва бързо преименуване на циганите и българите мохамедани. На съвещание на ЦК две години по-късно се обсъжда работата сред българите-мюсюлмани и се поставя въпросът за започналата смяна на имената. Отправен е упрек към „изоставащия“ в това отношение Благоевградски окръг. Няколко дни по-късно градският комитет на БКП там нарежда да се извърши масово преименуване на българите- мюсюлмани. Привлечени са служители на МВР и войскови части. Използва се подмяната на личните паспорти, за да се принуждават хората да сменят имената си. Насилието предизвиква масови брожения, които са особено остри в селата Рибново, Корница и Брезница. Има и ранени партийни активисти. ЦК е принуден да изпрати в района своя комисия начело с ген. Иван Бъчваров, която да отмени наложените мерки, като хвърли вината върху местното ръководство.

Политбюро на ЦК на БКП разглежда резултатите от извършената проверка в „трудовата група край гр. Ловеч“, т. е. в лагера, където общата цифра на починалите от тежкия режим и в резултат на убийства е 147 души. Най-много убийства са извършени от август до ноември 1961 г. На заседанието Политбюро осъжда извращенията и взема решение за незабавното му закриване. Това става след като през март 1962 г., след получени сигнали, Политбюро назначава комисия начело с Борис Велчев да разследва ситуацията в лагера. На 23 април са освободени всичките 30 жени от „трудовата група“ в с. Скравена, а до края на месеца от Ловеч са освободени 209 мъже, 5 са предадени на съд. Със заповед на министъра на вътрешните работи Дико Диков от 8 май се ликвидира трудовата група край Ловеч.

Провеждат се избори за народни съвети, народни съдии и съдебни заседатели. За кандидатите на ОФ са подадени 99,82 % от гласовете.
Отечественият фронт е образуван през 1942 г. На 17 юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ е оповестена неговата програма. С нея се отправя призив за обединяване на патриотичните и демократичните сили в България, без разлика на политическа и верска принадлежност, за обща борба срещу хитлеристите и техните български поддръжници. В програмата се поставят общонационални външнополитически задачи: скъсване на съюза с Германия и други държави от оста, изтегляне на германските войски от България, спиране износа на храни и материали за Германия, възстановяване на дипломатическите отношения със СССР, САЩ и Англия и др. Задачите, свързани с демократизацията на страната, са: незабавно освобождаване на цивилните и военните лица, преследвани заради техните идейни убеждения, премахване на противоконституционните и противонародни закони, разтуряне на фашистките организации, прочистване на държавния апарат. Определена е и икономическата политика, която трябва да се следва: запазване на националните богатства и труд от чуждо посегателство, провеждане на политика, с която да се гарантира работа за всички, създаване условия за развитие на стопанството на България и др. В програмата се посочва най-близката цел: събаряне на противонародното правителство и създаване правителство на ОФ, което да гарантира независимостта, свободното обществено-политическо и икономическо развитие на страната.
До края на 1942 г. са сформирани над 100 местни отечественофронтовски комитети. През септември 1943 г. е образуван Национален комитет на ОФ от представители на Българската работническа партия, Българския земеделски народен съюз „Пладне“, Политическия кръг „Звено“, Българската работническа социалдемократическа партия и независими интелектуалци. След 9 септември 1944 г. се съставя първото отечественофронтовско правителство, в което влизат представители на БРП (к), пладненци, звенари, социалдемократи и независими общественици. Министър-председател става К. Георгиев.
На Втория си конгрес през февруари 1948 г. ОФ прави сериозни промени в организационното си устройство. От междупартийна коалиция се превръща в масова обществено-политическа организация, която възприема програмата на БРП(к) за изграждане на социализма по сталински модел.

80-годишният Уинстън Чърчил, заемащ поста премиер-министър на Англия, подава оставка и завършва своята политическа кариера. Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е избран в Парламента като депутат от Консервативната партия през 1900 г. Четири години по-късно, по конюнктурни съображения преминава в Либералната партия. Многократно оглавява различни министерства. Той е един от организаторите на Дарданелската операция 1915 г., чийто провал го принуждава да подаде оставка. През 1940–1945 г. е министър-председател на коалиционното правителство. Заради участието на България в Първата световна война 1914–1918 г. и Втората световна война 1939–1945 г. като съюзник на Германия Чърчил заема враждебно отношение спрямо страната ни. Той е инициатор за създаване на съюз на всички антифашистки сили за борба срещу Германия. Заедно с президента Рузвелт сключва договор със СССР за съвместна борба срещу фашизма. По негова идея се сключва договорът “заем-наем” и съюзниците оказват материална помощ на Съветския съюз по време на цялата война. Чърчил взема участие в Техеранската (1943 г.), Кримската (1945 г.) и Потсдамската конференции (1945 г.), които определят следвоенното устройство на света и предоставят Източна Европа на Съветския съюз. В източноевропейските страни са установени тоталитарни режими. В отговор на политиката на Сталин и издигането на “желязна завеса” по границите на източноевропейските страни в речта си на 5 март 1946 г. в САЩ Чърчил призовава за създаване на военно-политически съюз на САЩ, Великобритания и западноевропейските страни за защита на демокрацията от комунизма. Тази реч се смята за началото на “студената война”.
Чърчил е известен и като писател, публицист и автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература.

Публикуван е Закон за кинематографията. По силата на закона се национализират частните филмови предприятия в България и средствата за производство и експлоатация на филми. Фондацията „Българско дело“ прекратява съществуването си и на нейно място при Комитета за изкуство, наука и култура се създава Държавно предприятие „Българска кинематография“. Година по-късно КИНК приема решение по „състоянието и работата на българска кинематография“. В него се критикува това, че не е създаден национален игрален филм, не са осигурени сценарии, не се проявява бдителност към „упадъчните и развращаващи антихудожествени американски и западноевропейски филми“ и не се пропагандират достатъчно „високохудожствените съветски филми“. За главен директор на ДП „Българска кинематография“ е назначен Енчо Стайков.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) югославският лидер Йосип Броз Тито подписва споразумение със СССР, което позволява „временно разполагане на съветски войници на югославска територия.“

Роден е Петър Кендеров – български математик. През 1966 г. завършва математика в МГУ “М. В. Ломоносов”, след което специализира в университета във Франкфурт на Майн. Завежда Секцията по изследване на операциите, после е заместник-директор на Института по математика към БАН, а от 1989 г. до 1993 г. е и директор. Кендеров е член на Американското математическо дружество от 1978 г. Той е президент на Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”. Има над 100 научни публикации в областта на общата топология, многозначните изображения, изпъкналия анализ, коректността на оптимизационни задачи. Много от публикациите са в чужди математически списания. От 1994 г. е академик, а от 2000 г. е “доктор хонорис кауза” на Пловдивския университет.

Роден е Колин Пауъл – американски политик и 65-ти генерален секретар на САЩ. Той е син на имигранти от Ямайка. Пауъл посещава държавни училища и градския университет в Ню Йорк, където се дипломира като бакалавър по геология. По време на студентските си години, той се включва в програмата на учебния корпус за запасни офицери и при завършването и през 1958 г. получава звание втори лейтенант. След две годишна служба във Виетнам, армията изпраща Пауъл в университета “Джордж Вашингтон“, където през 1969 г. получава титлата магистър по бизнес администрация. През 1972 г. е избран да премине престижната едногодишна програма за обучение на Белия дом, и получава възможност да изучава американската политическа система, докато работи в административно – бюджетното управление. След службата си в Южна Корея Пауъл се връща във Вашингтон, и работи в Пентагона четири години по време на управлението на президента Джими Картър. След това работи една година като старши съветник в Министерството на енергетиката. През 1983 г. става военен асистент на Секретаря по отбраната Каспър Уайнбъргър. След работата си в Министерството на отбраната, Пауъл се връща в армията като командващ Пети корпус в Западна Европа. През 1986 г. се връща в Белия дом, този път като заместник-съветник по националната сигурност при президента Роналд Рейгън. Година по-късно – 1987 г., Пауъл е назначен като съветник на президента по въпросите на националната сигурност, какъвто остава до януари 1989 г. През октомври 1989 г. става председател на Съвета на началник-щабовете на американските въоръжени сили, и работи на тази длъжност по времето на президентите Джордж Буш и Бил Клинтън до пенсионирането си през 1993 г. След оттеглянето си от армията, Пауъл прекарва две години в писане на своята автобиография “Моето американско пътуване“, публикувана през септември 1995 г. Преди да поеме поста държавен секретар, генералът в оставка работи като основател и председател на организацията „Надеждата на Америка: съюз за младежта”, която действа съвместно с компании, благотворителни и обществени сдружения за пропагандирането на доброволната помощ за ощетени деца. Колин Пауъл полага клетва като държавен секретар на САЩ на 20 януари 2001 г. Пенсиониран е като генерал с четири звезди (генерал – полковник).

Завършва двудневното заседание на Висшия военен съвет. На него е решено офицерите да не заемат граждански длъжности и „армията да се прибере в казармите“. Уволнени са 42 офицери републиканци. Във войската превес получава промонархическото крило.

Роден е професор Здравко Йорданов – български виолончелист. През 1952 г. завършва Държавната музикална академия с виолончело при К. Попов. През 1953-1954 г. специализира в Московската консерватория. След това работи като преподавател по виолончело в Средното музикално училище в София. Йорданов е автор на „Виолончелова техника“ (3 т., 1963-1968 г.). Член е на клавирно трио с Г. Бадев и А. Диков и на квартет „Димов“, с който концертира. Репертоарът му включва творби от всички стилове и епохи. За първи път в България Йорданов изпълнява някои произведения от Й. Брамс, Виеру, Б. Мартину, А. Хачатурян, Л. Пипков, Д. Христов, Л. Николов, Ив. Спасов, Ал. Владигеров и др.

Роден е Артър Хейли – английски писател. По време на Втората световна война той служи в Кралския въздушен флот в Близкия и Далечния изток. След демобилизирането си се преселва в Канада, където живее почти 20 години. Работи като търговски посредник и редактор на рекламни търговски издания. През 1965 г. Хейли се установява в САЩ и живее на Бахамските острови. През 1956 г. в съавторство с Джон Кясъл пише телевизионната пиеса “Полет в опасност”, посрещната с изключителен интерес, а по-късно филмирана и романизирана. Първите му самостоятелни творби – “Във висшето общество” и “Окончателна диагноза”.Негови романи “Хотел” (1965 г.), “Летище” (1968 г.), “Колела” (1971 г.), “Банкери” (1975 г.), “Свръхнатоварване” (1978 г.), “Опасно лекарство” (1984 г.), “Вечерни новини” (1990), “Детективи” (1997 г.) и др.

Умира доктор Кръстьо Кръстев – български литературовед, критик и естет. Той завършва гимназия в София и изучава старогръцки, немски и френски език, чете в оригинал “Илиада”. Стенограф е в Народното събрание. През 1888 г. завършва философия в Лайпциг при проф. В. Вунд и защитава докторска дисертация на тема “Метафизичното схващане на душата според Лотце”. След това е директор на Педагогическото училище в Казанлък. През 1890 г. Кръстев създава и редактира “Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество”. Освен това той работи като преподавател по немски език в мъжката класическа гимназия в София. Започва издаването и на сп. “Критика”, продължение на “Литературно-научно списание”. Кръстев е създател и редактор на сп. “Мисъл”. През 1895 г. е преподавател по философия във Висшето училище. До 1907 г. е лектор пак там, а след студентските размирици е уволнен и става директор на Педагогическото училище в Скопие. В годините 1908-1919 г. Кръстев чете лекции в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, като извънреден професор по философия. От 1900 г. е член на БАН.
Доктор Кръстев пише литературни студии, които печата в сп. “Мисъл”, сътрудничи на “Периодическо списание”, “Критика”, “Денница”, “Демократически преглед”, “Труд”, “Пряпорец”, “Демократ”, “Народ”, “Гражданин” и др. Някои от съчиненията му са: “Етюди и критики” (1894 г.), “Литературни и философски студии” (1898 г,), “Алеко Константинов. Литературен силует” (1907 г.), “Млади и стари” (1907 г.), “Христо Ботйов – П. П. Славейков – П. Тодоров – П. К. Яворов” (1917 г.) и др.

Роден е Грегъри Пек – американски актьор и продуцент. Той завършва школа за драматични изкуства. Актьорската му кариерата започва в театъра. От 1944 г. се снима активно в киното. В периода 1947-1952 г. е в списъка на 10-те най-популярни звезди на американското кино. От края на 60-те години Пек се снима спорадично в касови филми, изграждайки и първия си отрицателен персонаж – Менгеле в „Момчетата от Бразилия“ (1978 г.). През 1995 г. получава награда „Цезар“ за цялостно творчество. Филмографията му включва: „Славни дни“ (1944 г.), „Омагьосан“ (1945 г.), „Дуел на слънце“ (1946 г.), „Краткият щастлив живот на Франсис Макомбър“ (1947 г.), „Случаят “Парадайн“ (1947 г.), „Капитан Хорейшо Хорнблоуър“ (1949 г.), „Снеговете на Килиманджаро“ (1952 г.), „Дейвид и Бачеба“ (1952 г.), „Римска ваканция“ (1953 г.), „Банкнота от един милион лири“ (1954 г.), „Моби Дик“ (1956 г.), „Жената модел“ (1957 г.), „Голямата земя“ (1958 г.), „На брега“ (1959 г.), „Върхът на живота“ (1960 г.), „Оръдията на Навароне“ (1961 г.), „Да убиеш присмехулник“ (1962 г., „Оскар“), „Нос Страх“ (1962 г.), „Денят на отмъщението“ (1964 г. ), „Мираж“ (1965 г.), „Арабеска“ (1966 г.), „Златото на Маккена“ (1968 г.), „Изоставен“ (1969 г.), „Председателят“ (1970 г.), „Стрелба“ (1971 г.), „Били Двете шапки“ (1973 г.), „Знамението I” („Поличба“) (1976 г.), „Макартър – метежният генерал“ (1977 г.), „Морски вълци“ (1980 г.), „Сиво и синьо“ (тв, 1982 г.), „Ватиканска история“ (1983 г.),“Зеленото жито“ (1987 г.), „Старият Гринго“ (1989 г.), „Чужди пари“ (1991), „Нос Страх“ (1991). Продуцент на „Най-хубавият ден от нашия живот“ (1972 г.), „Моби Дик“ (тв, 1998 г.), „Американски пророк: Историята на Джоузеф Смит“ (2000 г., документален).

Под натиска на представителя на Международното социалистическо бюро Карл Легин в София се провежда обща конференция на синдикалните централи на тесни и широки социалисти. Конференцията завършва без обединение.

Роден е Херберт фон Караян – австрийски диригент и композитор, олицетворение на Залцбургския и Байройтския фестивали. Дебютира на 9-годишна възраст в Моцартеума в родния си град като пианист. През 1917 г. задно с група интелектуалци поставя началото на фестивала в Залцбург. До 1989 г. е художествен директор на Залцбургския фестивал. Дълги години е главен диригент на Западноберлинската филхармония. От 1951 г. Караян дирижира на Вагнеровия фестивал в Байройт (“Пръстенът на нибелунгите”, “Нюрнбергските майстори певци”, “Тристан и Изолда” и др.). Записва много плочи с изпълнения от музикалното наследство на Моцарт, Брукнер и Пучини. При него специализират българския диригенти Е. Чакъров, Е. Табаков и др.

Великите сили разпределят реформените райони в Македония: Австро-Унгария – санджак Скопие, Русия – санджак Солун, Англия – санджак Драма, Франция – санджак Сяр, Италия – санджак Битоля. През май 60 европейски офицери заемат постовете си в Македония.

Роден е Събчо Събев – български оперен певец, баритон. През 1932 г. завършва римската академия “Санта Чечилия”. Той е солист, водещ баритон на Софийската опера. Добри негови постижения са: Алеронсо (“Фаворитката” на Г. Доницети), Ж. Жермон (“Травиата” на Дж. Верди), Риголето (“Риголето” на Дж. Верди), Ренато (“Бал с маски” на Дж. Верди), Елецки (“Дама пика” на П. И. Чайковски) и др.

Атина е домакин на първите съвременни олимпийски игри.

Състои се един от най-шумните процеси на XIX век – Оскар Уайлд губи делото за клевета, заведено от него срещу маркиз Куинсбъри. Куинсбъри обвинява Уайлд в хомосексуални връзки със сина на маркиза лорд Алфред Дъглас. След като не изпълнява препоръката да напусне Англия, на 15 май 1895 г. Оскар Уайлд е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение.

Русия е заставена да подпише изработения вече проект за Българо-турската спогодба. След нея подписи слагат и представителите на Великите сили, участвали в Цариградската посланическа конференция. Цариградската посланическа конференция е свикана заради отказа на Русия да признае акта на Съединението. Тя заседава в столицата на Османската империя с известно прекъсване от края на октомври 1885 г. до началото на април 1886 г.
Спогодбата е изработена от българския министър на външните работи и изповеданията Илия Цанов и турския велик везир Кямил паша. На 24 март 1886 г. е подписан Топханенски акт, чрез който се постига международно признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. Спогодбата е подписана и от българския външен министър. По силата на този акт управлението на Източна Румелия се поверява на българския княз. Като компенсация Османската империя получава 20-ина села от Родопската област, населени с мюсюлманско население, които тя успява да завладее по време на Родопския метеж 1878 г. Комисия, назначена от българския княз и Високата порта, е натоварена да проучи Органическия устав и в срок от 4 месеца да го промени съгласно нуждите на Източна Румелия. Всички останали разпореждания на Берлинския договор се запазват. Спогодбата става известна като Топханенски акт, тъй като е подписана в султанския дворец Топхане.

Провежда се последното редовно заседание на Светия синод на Българската екзархия в Цариград. Екзархията е учредена със султански ферман от 28 февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. До Освобождението обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата „Св. Богородица“ и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). Създаването на Екзархията е резултат от дългогодишната борба на българския народ за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност, т.е. участие на духовници и вярващи в църковното управление и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия, от своя страна, се обявява против образуването на Българска екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична, т.е. отцепническа. До освобождението на България от османско иго Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ.

Във Враца пристига назначеният от Екзархията за врачански митрополит Аверкий. Според разкази на очевидци местното население му устройва невиждано дотогава тържествено посрещане.
Аверкий Петрович е роден в Сопот. Образованието си получава в Духовната семинария в Белград и в Духовната академия в Киев. Година след назначаването му за врачански митрополит, поради разногласия с местните власти, напуска епархията. Аверкий става предстоятел на българския храм „Св. Стефан“ в Цариград. Занимава се с активна преводаческа дейност, подпомага и българчета, които желаят да се учат в Русия.

Роден е Атанас Иширков – български географ и етнограф. След като завършва история в България той учи география в Берлин, Виена и Париж. Професор е в Софийския университет по география и обща етнография, а от 1906 г. е член на БАН. По-важни негови трудове са: „Принос към етнографията на македонските славяни“ (1907 г.), „България“ (1910 г.), „Град Солун“ (1911 г.), „Град София през ХVII в.“ (1912 г.), „България и Бяло море“ (1914 г.), „Западните краища на Българската земя“ (1915 г.), „Физическа география на Добруджа“ (1918 г.), „Характерни черти на градовете в Царство България“ (1925 г.) и др.

По инициатива на Добродетелната дружина в Букурещ се провежда събрание с участието на около 75-80 влиятелни българи, представители на емиграцията във Влашко и Южна Русия. Събранието обсъжда “Проекта” на Добродетелната дружина от 14 януари 1867 г. и приема “Протокол”, според който българи и сърби трябва да се обединят в общо югославянско царство, под скиптъра на Обреновичи. За „достигнуванието на тая любородна цел“ е избрано настоятелство от седем души: Христо Георгиев, д-р Георги Атанасович, Михаил Колони, д-р Димитър Протич, Стефан Иванов, Георги Николопуло и Димитър Гикулеску.
Добродетелната дружина е обществено-политическа организация на русофилски настроените българи-емигранти, главно едри търговци. Създадена е през 1853 г. в Букурещ. Официално учредена на 9 март 1854 г. под името Средоточно българско попечителство „Епитропия“ от представители на заможните слоеве на българската емиграция във Влашко, на основата на съществуващия временен комитет „Епитропия“. Поставя си за цел да възглави освободителното движение на българския народ, както и дейността на българската емиграция в условията на започналата Кримска война (1853-1856 г.). В действителност обаче дейността му се ограничава до набирането на български доброволци в помощ на руската армия. След като е признато официално от руското правителство, създава свои поделения в редица други градове – Браила, Галац, Плоещ и др. След преустановяване на войната дейността му почти замира. През 1862 г. Средоточно българско попечителство „Епитропия“ се конструира в Благотворително дружество – добродетелна дружина. Основатели са Евлоги и Христо Георгиеви, Георги Атанасович, И. Бакалоглу и др. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели. По външнополитическите въпроси следва официалната руска политика.

Роден е княз Александър I Батенберг – княз на България за периода 1879-1886 г. Той е роден във Верона (Италия) и е племенник на руския император Александър II. Хесенският принц участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Избран е за български княз от Първото Велико народно събрание на 17 април 1879 г. по препоръка на руския император и със съгласието на Великите сили, подписали Берлинския договор 1878 г. Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова той се насочва към съюз с Консервативната партия, която още по време на Учредителното събрание 1879 г. се обявява за олигархично управление. С нейна помощ князът се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на генерал-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I Батенберг извършва отдавна замисления държавен преврат. След преврата конституцията е суспендирана и е въведен т.нар. режим на пълномощията, продължил до 1883 г. Този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война 1885 г., в която Александър I Батенберг е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против княза сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I Батенберг от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. До края на живота си служи в редовете на австро-унгарската армия в Грац. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

Обесен е Велчо Атанасов – Джамджията. Той е роден в Търново или в с. Килифарево, Великотърновско. 20-годишен напуска родния си край. Първоначално се установява в Брашов, а после живее в Будапеща. Занимава се с търговия и бързо се налага като преуспяващ търговец. През 1809 г. се завръща в Търново и продължава търговската си дейност. Професията му позволява да установи контакт с хора от много градове в страната и чужбина и да се изяви като най-крупния търговец в Търновския край по онова време. Наред с търговията Джамджията активно се заема и с общественополезна дейност – доставя църковнославянски книги от Русия, отпуска средства за изграждане на частно българско училище през 1822 г. През 1835 г. застава начело на Велчовата завера. Привлечени са и дейци от Търново и близките до него градове Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово, Дряново и др. В Плаковския манастир заседава комитетът, който избира капитан Г. Мамарчов, кмет на Силистра, за военен ръководител, а за негов помощник Д. Софиянлията. Игуменът на Плаковския манастир Отец Сергий, Н. Гайтанджията и Хаджи Йордан Брадата са привлечени за членове на въстаническия щаб. Според изработения план въстанието трябва да се подготви и обяви най-напред в Търновско, а след това да се разпростре и върху останалите български земи, след което Велчо Атанасов да бъде провъзгласен за български княз. Под предлог, че набира работници за поправката на Варненската крепост Д. Софиянлията трябва да събере над 2000 въстаници от Търновско, Габровско и Еленско, които да образуват ядрото на бъдещата въстаническа армия. Взети са мерки и за укрепване на старопланинските проходи. Предвидено е бунтът да избухне през май месец. Вследствие на предателство в началото на април, обаче, османските власти успяват да заловят главните заговорници. В. Атанасов, Д. Софиянлията, Хаджи Йордан Брадата са обесени, а останалите – сред които е и Г. Мамарчов са изпратени на заточение.

Умира княз Феликс Шванцерберг – австрийски държавник, фелдмаршал-лейтенант. В годините между 1838-1848 г. е посланик в Торино и Парма, а след това в Неапол. Като командир на дивизия в армията на ген. Радецки участва в потушаване на революцията в Италия през 1848 г. Шванцерберг е министър- председател и министър на външните работи на Австрия. С помощта на руски войски той потушава революцията в Австрия и революцията в Унгария. Във външната политика Шванцерберг се стреми да наложи австрийската хегемония в Централна Европа. През ноември 1850 г. сключва съглашение с Прусия в Оломоуц (Олмиц), което засилва австрийското влияние в Германския съюз.

Гилотинирани са якобинските водачи на Френската революция 1789 г. Жорж Дантон, Камил Демулен и др.
Дантон е член на Комитета на Общественото спасение и ръководи неговата външна политика. Той се смята за най-великия държавник на Френската революция. През 1793-1794 г. се обявява против революционния терор и влиза в преговори с противниците на Якобинската диктатура.
Демулен е адвокат, памфлетист и журналист. Той подготвя и насочва нападението срещу Бастилията и подкрепя революционното движение през 1789 г. Издава редица революционни вестници, които имат голям успех.

От колекциите на Х. Слоун е основан Британският музей. Националният музей в Лондон е открит през 1759 г. Той съдържа извънредно богата библиотека с над 2 000 000 тома и музей с 11 отдела, сред които са: „Древен Египет“, „Древен Изток и Средна Азия“, „Античност“, „Етнография“, „Средновековие“ и др. В Британския музей се намира една от най-пълните колекции на папируси в света, ценни ориенталски, гръцки, римски и средновековни старини, като статуи и фризове от атинския храм Партенон, асирийските барелефи на Нимрод и др. В библиотеката на музея се съхранява Иван-Александровото четвероевангелие.

Роден е Жан Оноре Фрагонар – френски живописец и график. Учи при Ж. Б. С. Шарден и Ф. Буше в Париж. От 1756 до 1761 г. Фрагонар работи в Италия, където рисува цикъл пейзажни рисунки от околностите на Рим и Неапол. Прави опит да рисува картини на исторически теми. Продължава традицията на “галантния” жанр на Буше. Негови картини са: “Въртележка”, “Празник в Сен Клу”, “Бедното семейство”, “Децата на фермера” и др.

Роден е Томас Хобс – английски философ материалист. През 1608 г. завършва Оксфордския университет, след което работи като гувернант в семейството на У. Кавендиш, по-късно херцог Девъншир. Възгледите на Хобс се оформят под влиянието на идеите на Ф. Бейкън, Г. Галилей, П. Гасенди, Р. Декарт. Томас Хобс е автор на философската трилогия “Основи на философията” -“За телата”, 1655 г.; “За човека”, 1658 г.; “За гражданина”, 1642 г. и на “Левиатан, или Материя, форма и власт на църковната и гражданската държава”,1651 г.

Започва Ледената битка, продължила 6 дни. Руските войски под командването на новгородския княз Александър Ярославич нанасят поражение на рицарите от Тевтонския орден и спират тяхното настъпление срещу Русия. Двете армии се срещат върху леда на Чудското езеро, след настъпление на немските рицари към Новгород в началото на 1241 г.
Александър Ярославич е новгородски княз в периода 1236-1251 г., а от 1252 г. е владимирски велик княз. Той командва руските войски, които защитават Северо-западна Русия от шведските и немските завоеватели. На 15 юли 1240 г. разгромява шведските войски на р. Нева, откъдето идва прозвището му “Невски”. Князът поддържа тесни дипломатически отношения с татарите и с другите съседи на Русия. Преди смъртта си приема монашеската схима и името Алексий. През 1491 г. храмът в гр. Владимир, където са пазени мощите му, е унищожен от пожар, но те остават невредими. През 1710 г. император Петър I пренася мощите на Александър Невски от Владимир в Александро-Невската лавра в С. Петербург. Православната църква почита паметта му на 30 август и 23 ноември. В Русия на 21 май 1725 г. е учреден орден “Александър Невски”. В чест на Александър Невски в София е построен едноименен храм-паметник, днешната патриаршеска катедрала на Българската православна църква, където се пази частица от мощите на светеца.