Трима убити и 12 ранени в Страсбург, нападателят е прострелян

-

26.01.2018

Енчо Господинов, добруджанец

Ходя си в родния край два-три пъти годишно. Било да видя роднини и приятели, било да поплувам между „Албена” и Балчик, да опитам виното на брат ми, когато се избистри в края на декември, или да видя дали бялата лястовичка не се навърта наоколо да даде кураж на онези днешни добруджанци, които не можаха да забогатеят в мътните години на прехода, въпреки най-хубавата земя в радиус от 1000 километра наоколо (минимум…).

През последните 25-30 години, докато работех по бежански лагери и дипломатически конференции, по военни конфликти и дълги среднощни заседания в сградата на ООН в Ню Йорк, все се заканвах, че върна ли се един ден в България, непременно ще изкарвам по 2-3 месеца в „небесните пасбища” на Добруджа, както би се изразил Джон Стайнбек. Там, където малкото овчарче от Медвен Захарий Стоянов се научава да чете, за да стане един от националните ни гиганти; там, където в летните вечери звездите бяха по-едри и от тези над Фамагуста; и където черешите и дините, които нощем крадяхме от градини и бостани през летните ваканции, за нас бяха най-сладките в света.

Горе-долу си спазвам графика. Но вместо по 2-3 месеца, стоя най-много до седмица, когато започвам да дотягам на роднини и приятели, или те на мен…. Пак има дини и череши, но най-често те или не са добруджански, или не са толкова сладки както в детството ми. А може и да се лъжа…

Магията я няма

и това е естествено. Няма как приказките, преживени в детството (на миналия век), да останат същите 50-60 години по-късно…. Няма как моите деца и внуци да усетят миризмата на току-що окосено сено рано сутрин, пръхтящите ноздри на конете, опъващи каишите на косачката или жътварката; изплашените писъци на пъдпъдъци и яребици, излитащи с ужас от стъпканите си гнезда под конските копита… Няма как да научат вкуса на току-що набраните пролетни печурки край торищата до гората, където пладнуваха хиляди овце от безброй стада…
Децата и внуците ни, както и на хиляди други българи, са пръснати от Лондон до Лима и от Чикаго до Рио…. За уханието на прясно окосеното сено и вкуса на крадените посред нощ дини могат да научат или ако аз им разкажа, или ако прочетат Йовков и Ивайло Петров.

Бялата лястовица в красивия градски парк на Добрич гледа дали Моканина идва да я потърси. Снимки: авторът

Но по всяка вероятност няма да прочетат, нито единия, нито другия. Добруджа отдавна не е същата, няма го нито Йовков, нито Дора Габе, нито дори присмехулникът Ивайло Петров, който на 19 януари имаше рожден ден…. Няма я магията на Антимовския хан, няма я Сарандовица, няма го Сали Яшар и песента от колелетата на каруците му. Няма ги и старите добруджанскжи благородници, богати и не толкова, красиви и уморени от жътвата, весели и тъжни, поетични като от разказ на майстора от Жеравна. Или на Присмехулника от селцето Бдинци, на двайсетина километра западно от Добрич където се е родил Ивайло Петров. Всички те, поколението на моите родители, и на техните родители, и т.н., бяха създали един красив мит за добрия, човечния, благородния и вълшебен свят, наречен Добруджа, населен с хора широко скроени и с усет към прекрасното… Поне така ме учеха учителите ми в Добрич и по-късно в университета в София. А така го чувствах и аз, роден в митичния край, където полята и морето се сливат в синьо-зелена феерия…

Естествено, няма да плачем за миналото… Било каквото било. Животът продължава, за малцина красив и богат, за мнозина – не толкова…. Миналата седмица се върнах от Добрич. Беше хубаво – роднини, приятели, вкусни добруджански манджи и още по-вкусното вино на брат ми, което мирише на диви ягоди. От сорта грозде, който италианците наричат “Кастел”, а добруджанци – липа. Бяла или черна липа. Дребни зрънца, страховито ароматни, на пазарите в Ню Йорк и Женева бяха най-скъпите сортове, които продаваха за ядене, но вино не правеха от него… Било вредно? Може би… Напук на слуховете, много добруджанци продължават да си го пият…

Добруджанец бере грозде в двор в Смолница, за да направи вино с дъх на диви ягоди. Снимка: авторът

Но Добрич вече не е същият град от моето детство… Единственото, което е същото, е леденият вятър, който зиме духа откъм Букурещ или Констанца, връхлита върху Добрич, обледенява улици, шосета, стълбове и жици, кърши клони на дървета и тласка автомобилите в канавки и хендеци, от които излизане няма, докато не дойде фадромата… И чак тогава се уморява този проклет вятър и спира нейде в предградията на Варна, докато Добрич си ближе раните…

Вечер градът опустява рано. Улиците са тъжни. Рядко се виждат млади хора. Безработицата ги е прогонила или във Валенсия, или в Манчестър, или в Дрезден. Малцината, които са останали тук, се радват, ако намерят работа за 500-600 лева на месец. От 120-130 хил. жители преди 30 години, днес градът се е свил наполовина, както казват местните хора. Не мисля, че има гладуващи, но бедни със сигурност има, както ми казва един приятел, шеф на местна хуманитарна организация. От двайсетината заводи, фабрики, предприятия и т. н. преди „вечния” ни преход, сега не е останало почти нищо. Рядко се виждат усмихнати хора. Повечето добруджанци са надянали същите маски на лицата си като хората от всички краища на България: угрижени, самотни, замислени, потънали в собствените си бездни…

А иначе градчето си е ОК, както би казал един мой съученик, сега пенсиониран инженер с много скромна пенсия… Виждат се както нови сгради с прилична архитектура, така и стари турски или цигански къщици, които още не са бутнати… Повечето турци се преселиха на юг – като моя съученик Себайдин, сега в Истанбул… Исмет, с прякор Офето (баща му го кръстил на майтап на Отечествения Фронт през далечната 1950…) – също е в Истанбул. Самито, приятел на баща ми – отдавна е в Бурса. И Турхан, бръснаря, също …. Идват си често в родния край, не могат да прежалят Добруджа и младостта си. Идват си и плачат от радост и от скръб… Нещо ги тегли насам и говорят за Добруджа като за Рая там, горе… За някогашната Добруджа, от детството им.

Бялата лястовица и черните овце

Тя може да се види в новия градски парк на Добрич, кацнала край езерото, в което някога карахме лодки и ухажвахме момичетата от гимназията… Тя не лети, направена е от някакъв траен материал от скулптора си, но гледа внимателно дали към нея не се задава Моканинът, в търсене на надежда за болното си дете… Няма го обаче Моканинът, запилял се е и той вероятно някъде между Валенсия и Барселона, да гледа лозята на испанците или да им поддържа дворовете. Дори когато си дойде за кратка ваканция, Моканинът не може да се види на новите голф игрища между Балчик и Калиакра… Аз като пишман голфър, ходя от време на време с моя приятел Румен, бивш журналист от „24 часа”, сега преподавател по голф-науки-и-практики – да удрям бялото топче над зелената трева в „Трейшън клифс” или на другите две игрища наоколо. Но освен заможни руснаци или румънци не видях от местните хора да се радват на шотландската игра… Изглежда Моканинът не играе голф: или няма време, или не му се харчат пари за тази странна за местните хора игра, чийто дядовци са играли на челик или на „чаракман”, далечни добруджански братовчеди на голфа…

Добруджански двор на съвременна къща в Балчик, с изглед към морето. Дизайнерите на този оазис са млади добруджанци, лекари, решили да останат в родния край… Снимка: авторът

Една вечер, докато вървях към магазина на моя приятел Жоро Лазаров, видях една елегантна бяла кола, паркирана до хотел „Добруджа”. Загледах се в големия борден дисплей вдясно от волана и сложните навигационни уреди на тази красавица. После видях, че е един от последните модели „Тесла”, с „толбухински” номер… Предполагам, че беше собственост на „Жеко Бонвивана”, известен от творчеството на Ивайло Петров като „Жеко Бована” – за по-кратко…. Когато споделих това с Жоро Лазаров, той каза:”А-а-а, имаме ги три!” Три „Тесли” в малкия Добрич, чийто театър едва диша и май само името „Йордан Йовков” е останало от него и от някогашните му звезди? Една от тях беше Мариана Аламанчева, която също отлетя от нас тия дни като бяла лястовица.

В творчеството на Йовков няма цигани. Има турци. Благородни и добри. И те повечето такива си бяха, аз израснах сред тях. Сега са останали малко. За сметка на това циганите са мнозинство в повечето добруджански села. Много от тях бяха заселени тук по времето на Тодор Живков, някъде през 60-те години на миналия век. Докараха ги тук, защото имаше много свободна земя. Оземлиха ги, построиха си хората къщички, децата им тръгнаха на училище, всички работеха – кой механизатор, кой занаятчия, изкарваха си хляба, никой от тях не крадеше, като закъсваха в края на месеца идваха при баща ми за някой лев назаем или за „стъкло вино”, както се казваше в Добруджа. Следващия месец си връщаха заема. Виното – не. Но бяха кротки, само тук-там по някой цигански барон или бабаит правеше золуми, но или милиционерите го ступваха набързо, след което Манго, осъден по бързата процедура, правеше от 3 до 6 месеца тухли без да му плащат, за да му дойде акълът в главата.
Или лудият Танас от Голяма Смолница ги биеше превантивно с дървен кол край казана за ракия, просто така, за историческо назидание и с възпитателна цел. И циганите кротуваха. А Танас с буйния си нрав никак не се вписваше сред благите герои на Йовков. Тип като него по-можеше да се срещне при Ивайло Петров… Един-два свирепи персонажа от „Хайка за вълци”, натоварени да проведат колективизацията в Добруджа , понякога ми напомнят за Танас Топалов, чийто брат Иван беше най-кроткият човек от Владивосток до Пунта Аренас…

Тухларната

Едно лято, през ваканцията, баща ми ме прати да работя в тухларницата на Смолница, за да си изкарам парите за морето. Тогава беше така: от три месеца лятна ваканция, децата работеха на полето през юни и юли, а август прекарваха на вълшебните варненски плажове. „Албена” още не беше построена. Там правех тухли от 3 часа сутринта до към обяд, когато свършвахме обръщането на калъпите по хармана и ги оставяхме да изсъхнат, преди да отидат в пещта за изпичане. Работех с Васко Кинаджията от Козлодуйци, който – когато не беше пиян – прожектираше предимно съветски и индийски филми в читалищата на десетина села наоколо; с пет-шест циганина, едни току-що излезли от затвора, а други на път да влязат в него – повечето за убийства… Другият тухларин беше Райно, директорът на училището в Смолница, и Танас Топалов, митичния Робин Худ на тази част от Добруджа…. Танас крадеше изискано, със стил, предимно скъпи вещи от незаключените добруджански къщи; после лежеше по 5-6 месеца в затвора, докато баща му бай Васил, кротък и добър пчелар, не го освободеше с връзките си в ОК на БКП… Като излезеше от затвора, и преди пак да влезе в него, Танас правеше тухли за някой лев – добре платена работа тогава, понеже беше каторжна. Тухларната беше до казана, където 5-6 села около Смолница варяха ракия, и всеки ден, някъде към 10 сутринта майката на Танас му донасяше закуската. Тя се състоеше от 12 пресни яйца на очи, един самун топъл хляб и 5-6 прясно откъснати домата от градината. Преди да седне да закусва на тревата, Танас внимателно си измиваше ръцете във варел с вода, после си наливаше 300 грама ракия при казанджията в едно тенекиено канче и започваше ритуала. Омиташе всичко за 5-6 минути, после си доливаше още 100 грама ракия, и вдъхновен от гледката, както и от ракията, грабваше един дървен кол от някоя каруца наблизо и подмяташе циганите. Биеше ги сравнително внимателно, с превантивна и възпитателна цел, така да се каже, да не помислят и да крадат, а да работят като стахановци на тухларната… Тогава в Добруджа нямаше Хелзинкски комитет, нито роми, имаше цигани, милиция, Танас с неговото разбиране за правосъдие и прилична етническа толерантност с временни наказателни операции. Нямаше и цигански гета, хората си имаха прилични къщици и живееха заедно с българи и турци.

Кът от градски парк на Добрич. Снимка: авторът

Танас беше едър, кокалест, отличен побойник, юмруците му бяха колкото магарешка глава, а и нравът му беше такъв. В дните между затвора и тухларницата Танас четеше Жул Верн, Балзак, „Пармският Манастир”, и „Червено и Черно”, денем ни разказваше за подвизите на Фанфан Лалето, а вечер слушаше по Би Би Си или Свободна Европа първите песни на „Бийтълс” и „Ролингстоунс”. Легенда беше Танас. И първият дисидент в Голяма Смолница. Той възпитаваше циганите, а милицията го превъзпитаваше него. Постоянно, докато един ден Танас умря.

Сега циганите в Добруджа водят жалък живот. Много от тях отдавна са без работа и се прехранват както могат. Едни забягнаха в Западна Европа и заради една част от тях белгийци, французи, швейцарци и германци си скубят косите и проклинат насаме неолибералите, старолибералите, глобализма, Юнкер и теорията за „приобщаването”. Други, които останаха в селата около Добрич, са или механизатори, или безработни, или професионални крадци. Старата къща на дядо ми в Смолница няколко пъти беше обирана и брат ми все се чуди кога ли ще я навестят пак…. Като беше жив баща ми, казваше: „При немотията, която ги мъчи, даже се учудвам, че не крадат повече и по-често…” Той ги съжаляваше искрено. Няма работа за тях, няма я някогашната милиция и тухлената фабрика за превъзпитание, няма го и Танас с превантивните си мерки… Глобализация и циганизация вървят ръка за ръка там, където някога е звучала песента на колелетата.

Не е никак случайно тогава, че оня нехранимайко от Берлин, който ритна позорно едно момиче в подлеза на метрото (и цяла Германия се вцепени от ужас), се оказа „наш циганин”, от Добруджа… Пак наши бяха и „братовчедите му”, които се изпикаха на паметника на Васил Левски в София… А един друг, пак много наш циганин, при един запой с много ракия, се скарал преди месец с моя кумец Марин, бивш счетоводител и пенсиониран фермер, отишъл си в къщи, взел пушката и най-хладнокръвно го застрелял. Ето, това вече не се вписва в характерологията на Йовковите персонажи. Пак ми прилича на “Хайка за вълци”. Затова много хора вече питат къде е Танас със сопата, макар да знам, че това не звучи изискано и от Хелзинкския комитет ще се намусят, ако го прочетат.

Но истината настоява да кажа на висок глас, че има и много кротки и талантливи хора между циганите, които лично познавам. Мехмед, наричан още „Меметчето”, беше по-добър съсед на баща ми, когато беше в дядовата къща в Смолница, отколкото някои от нашите българи… И какво ли би казал Йовков днес, ако научеше, че чистокръвен добруджански българин, бивш депутат, се беше забъркал в някаква каша с 4 тона суджуци уж за уважаемия премиер? Или как би реагирал почтеният Петър Габе, бащата на Дора Габе, също депутат в Народното събрание преди десетки години, един от най-добрите фермери в Добруджа за времето си? Ами какво да кажам за (само)убития изверг от клането в Нови Искър неотдавна, който някои вече наричат „добруджанския талибан”? Тези черни овце в стадото взеха да изместват белите лястовици на Добруджа.
И все си спомням в такива случаи за колегата Иван Делчев, с когото работехме в стария „Поглед”. Иван казваше: „Всеки народ прилича на циганите си. И обратното.” Тогава, през 1977, Иван се беше върнал от 2-3 години живот в Хелзинки и разказваше на нас, хлапаците-репортери, че във Финландия местните цигани толкова добре били превъзпитани, приобщени и променени, че децата им вече се раждали със сини очи и руси косици…

http://e-vestnik.bg

Няма да се добива природен газ в Генерал Тошево, реши РИОСВ-Варна

от

-

25.01.2018

Експертният съвет на Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна окончателно реши да не се добива природен газ в Генерал Тошево, съобщи БНР. Решението се взе на закритото заседание на екоинспекцията, на което беше разгледан докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение за проучвания и добив на природен газ от находище „Спасово“, община Генерал Тошево.

Докладът за оценка на въздействието върху околната среда беше отхвърлен с 34 гласа „за“ и само 3 „против“.
Според РИОСВ-Варна има вероятност да бъдат замърсени подземните води и водоносният хоризонт. Мотивите на „Басейнова дирекция“ против приемането на ОВОС на проекта са, че има несъответствие на този план с плана за управление на водите.

Решението може да се обжалва.

Междувременно пред сградата на РИОСВ-Варна граждани и организации излязоха на протест. Те категорично се обявиха против добива на газ в Генерал Тошево.

Припомняме, на провелия на 17 декември 2017 година референдум в община Генерал Тошево относно добива на природен газ, 96% от местното население гласува против.

На засеганието участие взеха и трима представители на неправителствени организации – Андрей Ковачев, Петко Цветков и Димитър Георгиев.

Председателят на Инициативния комитет срещу добива на газ в Генерал Тошево Атанас Атанасов обясни, че гражданите са в стачна готовност, ако решението не е в тяхна полза. „Ще изчакаме комисията да си свърши работата и ще искаме от директора на Регионалната инспекция да ни уведоми за крайното решение. Ако бъде отрицателно за нас, положително за инвеститора, тогава обявяваме стачни действия“, посочи той. По думите му единството решение, което обществото ще приеме, е отхвърляне на инвестиционното намерение на „Росгеоком“ и отказ за предоставяне на концесия.

След гласуване на РИОСВ протестиращите бяха видно доволни от решението.
Припомняме и че инвестиционното намерение за добив на природен газ в община Генерал Тошево предизвика множество протести. Недоволството обедини и вдигна на крак много земеделци, организации и жители не само от общината, а от няколко области в страната. Главните притеснения за добива на газ са, че това ще замърси околната среда и ще постави под риск реколтата на земеделците и здравето на населението. https://news.bg/

В ДЛС Тервел съставиха 17 акта за нарушения в горите

от

-

25.01.2018

17 акта за нарушения в горите съставиха през изминалата седмица служителите на ДЛС „Тервел”. При обход на територията на ловното стопанство е установена незаконната сеч на общо 8 куб. м дърва за огрев. Санкционирани са 9 физически лица.

В периода от 15 до 22 януари в обхвата на Североизточно държавно предприятие са извършени общо 717 проверки. 128 от тях са на обекти за добив на дървесина, 74 – на превозни средства, 452 – на ловци, а 63 – на други физически лица. Съставени са 22 акта и 2 констативни протокола, единият от които е за нерегламентиран добив на 1,5 куб. м дърва за огрев в ДГС „Генерал Тошево”.
При системните проверки в ДЛС „Шерба” са задържани 2 куб. м дървесина, като за нарушенията са съставени 4 акта и констативен протокол.
Акт по Закона за горите отчитат и от ДЛС „Балчик”, показва още справката на СИДП за последната седмица. През зимните месеци, когато опитите за нерегламентиран добив на дърва за огрев зачестяват, засилен контрол се извършва на територията на всички горски и ловни стопанства към предприятието в четирите области Варна, Добрич, Търговище и Шумен.

Всеки народ си избира управляващите: Прогнозират поскъпване на тока за бита с между 15% и 30% след европредседателството ни

от

-

23.01.2018

Ако цените на свободния пазар се приемат за референтни, цената на електроенергията за бита ще поскъпне с между 15% и 30% от 1 юли. Прогнозата е на работодателските организации в АОРБ, които днес представиха своите приоритети за развитие през 2018 година.

Бизнесът има съмнения за картел при предлагането на електроенергията на свободния пазар, стана ясно от думите на Васил Велев от АИКБ. Според тях цените на електроенергията са увеличени спекулативно и няма основание за това.

Съмнения за картел

Организациите в АОРБ са категорични, че трябва да се „въведе ред“ в пазара на електроенергия.

„Пазарът на електроенергия е манипулиран, има недобри търговски практики, не се изпълнява европейският регламент, цените манипулативно са повишени. Няма основание за такъв скок на цените. Той ще се отрази на произвежданите стоки и услуги и продукти и ще се прехвърли на регулирания пазар като повишени цени за домакинствата от 1 юли, ако ситуацията не бъде променена“, посочи Велев.

Според него има мерки, които могат да нормализират пазара, но те все още не се изпълняват. Затова бизнесът настоява за ускоряване на реформите. „Свидетели сме на цени в енергетиката, които не са в икономическите реалности – те са спекулативни и манипулативни. От това печелят група от хора, а губи цялото общество“, каза още Велев.

Председателят на управителния съвет на АИКБ заяви, че бизнесът не може да представи доказателства за картел, освен числата, с които разполага от публичните отчети на компаниите, а от тях се вижда, че на собствените платформи държавните централи продават на много по-ниска цена, отколкото на борсата.

„На борсата се пускат малки количества на завишена цена и по този начин се манипулира пазарът,“ твърди Велев и риторично попита къде отива разликата между ниската цена на собствени платформи и високата на борсата и тази, която се предлага на предприятията.

Ролята на държавните институции

В момента цената на регулирания пазар е 76 лева за мегаватчас.

„На нас търговци от отделни предприятия ни предлагат електроенергията на цени от 110 –125 лева за мегаватчас“, каза Велев. Според неговите изчисления ако тези цени се приемат за референтни, КЕВР ще трябва цената да се увеличи от 76 лева на 85 – 90 – 100 лева, в зависимост от това, какво ще се случи на 1 юли на регулирания пазар.

„Цената за домакинствата ще се повиши, ако се запази това положение – при различните предприятия числата са различни, но струпването е между 30% и 65% поскъпване на активната енергия, ако ситуацията не бъде овладяна“, допълни той.

Васил Велев потвърди, че не бяха променени графиците за търговия на борсата.

„Това е напълно по силите на Министерство на енергетиката и Българският енергиен холдинг, обясни Велев и потвърди за среща миналата година с двете асоциации на търговците, от която нищо не е произлязло.

„За нас е непонятно защо това не се прави, след като е нъпълно във възможностите на Комисията за защита на конкуренцията да разследва тези търговски практики, които не са нормални и добри“, каза Васил Велев.

От работодателските организации са убедени, че няма причина за скок на цените на електроенергията.

Те ще изпратят сигнал до КЗК, която да установи има ли нерегламентирано договаряне между производителите на ток и търговците на електроенергия.

„Ще пристъпим към протестни действия в началото на февруари, но се надяваме КЗК да се самосезира, както да се вземат мерки от Министерството на енергетиката и Българският енергиен холдинг. Българската енергийна борса трябва да промени графика си на работа“, категоричен е Велев.

Той напомни, че работодателските организации определиха дата на протеста 31 януари, но синдикатите поискаха отсрочка, за да вземат решение, но сега се „отдръпват“.

Готови за протест

И в четирите работодателски организации ще се вземат решения за участие в протестите в близките дни, но те са сигурни, че ще участват съвместно, както преди четири години.

”Няма по-голям проблем за националната сигурност от цената на електроенергията”, каза Кирил Домусчиев от КРИБ. По думите му държавните дружества не са ефективни и това се отразява на цялата икономика на страната.

Той е на мнение, че е необходим нов Закон за енергетиката, за да се либерализира енергийният пазар и цялостна реформа в сектора.

“В енергетиката има „икономическа шизофрения“, каза Божидар Данев, председател на БСК и обясни, че имаме свръхмощности, няма търсене, а цените се увеличават.

Той припомни, че в АОБР членуват предприятия, които произвеждат 86% от брутната добавена стойност на икономиката и 82% от работните места в страната.

Цветан Симеонов от БТПП обяви, че чрез европейските партньори ще бъдат информирани европейските институции за водената политика и проблемите на българския бизнес.

https://www.investor.bg

Преди кръга: Арда – Монтана

от

-

04.04.2026

Арда Кърджали се изправя срещу тима на Монтана в първия съботен мач от 28-ия кръг на efbet Лига. Двубоят на „Арена Арда“ стартира в 14:30 часа, като главен арбитър на срещата ще бъде Мариян Гребенчарски. Мачът ще бъде предаван пряко в ефира на DIEMA SPORT, а ние от Gong.bg ще проследим всичко най-интересно минута по минута.

..още
..по-малко

Източник Gong.bg

Куба започна да освобождава затворници под наблюдението на САЩ

от

-

04.04.2026

Куба започна да освобождава затворници от затворите само няколко часа, след като комунистическото правителство обяви мащабна амнистия. Тя съвпадна с най-интензивната кампания за натиск, упражнявана от САЩ през последните десетилетия, съобщава Ройтерс.

Предвижда се да бъдат освободени над 2000 затворници като част от това, което държавните медии в Куба нарекоха вчера „суверенен и хуманитарен“ жест – най-голямата подобна амнистия в страната от 10 години насам.

САЩ заявиха, че следят отблизо дали сред освободените ще има хора, които те смятат за политически затворници, пише БТА.

Въпросът за политическите затворници отдавна е основна спънка в преговорите между Вашингтон и Хавана. Освобождаването на всички или на по-голямата част от политическите затворници би могло да се разглежда като значителна отстъпка от страна на Куба в сегашните преговори със САЩ.

Източник 24часа

Спектакълът „Милион мечти“ проследява развитието на мюзикъла през последните 12 години на сцената на Варненската опера

от

-

04.04.2026

Спектакълът „Милион мечти“ проследява развитието на мюзикълния жанр през последните 12 години на сцената на Варненската опера, съобщават от Театрално-музикалния продуцентски център (ТМПЦ). Премиерата на спектакъла е днес, 4 април, от 19:00 ч. в Драматичния театър във Варна.

Събитието включва откъси от емблематични мюзикъли, обединени от режисьора Сребрина Соколова в театрално-музикална гала. Водени от маестро Страцимир Павлов, оркестър, солисти и балет ще разкажат историята на жанра с любими на публиката мелодии от „Уестсайдска история“, „Любовта никога не умира“, „Исус Христос Суперзвезда“, „Брилянтин“ и други заглавия.

Спектакълът е със специалното участие на певеца Орлин Павлов. На сцената са и солистите Илина Михайлова, Лилия Илиева – Михайлова, Рейналдо Дроз, Велин Михайлов, Балена Ланджева, Нейчо Петров – Реджи, Калоян Николов, Даниел Добрев. Хореограф е Надя Димокова.

В действието се разгръща репетиционен процес, в който се преплитат реалност и фантазия. Публиката става свидетел на вътрешния живот на една трупа с нейните конфликти, хумор, любов, разочарование и надежда. Постепенно репетицията се превръща в празник, а хаосът – в хармония, уточняват от театъра.

„Милион мечти“ е послание, че няма малка сцена, когато мечтите са големи, че изкуството оцелява чрез хората, които вярват в него, и всяка песен е стъпка, а всяка роля – шанс и ново начало, казва режисьорката Сребрина Соколова.

Мюзикълната гала „Милион мечти“ е включена и в тазгодишната програма на Опера в Летния театър, допълват организаторите.

Източник БТА

Временна организация на движението ще бъде въведена в Стара Загора заради футболен мач

от

-

04.04.2026

Във връзка с провеждането на футболна среща на стадион „Берое“ между отборите на Берое – Стара Загора иЦСКА – София днес ще бъде въведена временна организация на движението в Стара Загора, съобщиха от Общината на официалния си сайт.

Ограничението ще важи за времето от 17:30 ч. до 19:30 ч. и от 21:00 ч. до 22:00 ч., като ще бъде спряно движението на личен транспорт в следните участъци: по ул. „Августа Траяна“, от кръстовището с ул. „Свети Отец Паисий“, в посока стадион „Берое“; по ул. „Княз Александър Батенберг“, от кръстовището с ул. „Генерал Столетов“, в посока стадион „Берое“; както и по ул. „Илия Куртев“, ул. „Св. Георги Клисаров“, ул. „Мавзолея“, ул. „Тунджа“ и ул. „Бончо Бонев“ – в двете посоки; и ул. „Охрид“, ул. „Странджа“ и ул. „Братя Митови“ – в посока стадион „Берое“.

Ще има възможност живущите в района да бъдат пренасочвани към съседни улици, като при необходимост ще бъдат допускани след представяне на документ за самоличност. Ще бъде осигурено и преминаването на обществения транспорт, който ще се движи съгласно утвърденото си маршрутно разписание.

След приключване на мероприятието движението на моторни превозни средства ще бъде възстановено своевременно, допълниха от местната администрация.

От Община Стара Загора вчера (3 април) обявиха и предварителен график за миене на улиците в града.

/БИ/

Източник БТА

Земетресение с магнитуд 5,9 разтърси край Индонезия

от

-

04.04.2026

Земетресение с магнитуд 5,9 бе регистрирано край бреговете на Индонезия. Това съобщиха от Европейско-средиземноморският сеизмологичен център.

Според данните на центъра епицентърът на труса е бил на 142 км източно от Манадо, град, в който живеят ок. 451 хил. индонезийци.

Земетресението е с дълбочина 49 километра. Засега не е постъпвала информация за пострадали. Не е издавано предупреждение за цунами.

В четвъртък Индонезия бе разтърсена от силно земетресение с магнитуд 7,6, което взе жертва и причини разрушения, пише БТА.

Източник 24часа

ЦСКА ще търси 11-и пореден триумф над Берое

от

-

04.04.2026

Берое приема ЦСКА в интригуващ сблъсък от 28-ия кръг на efbet Лига. Двубоят на стадиона в Стара Загора започва в 19:30 часа, като срещата ще се предава на живо в ефира на DIEMA SPORT, а ние ще я проследим минута по минута в Gong.bg. Главен съдия на мача е Тодор Киров.

Двата тима влизат в сблъсъка с добро самочувствие след успехи преди паузата за националните отбори. Домакините от Берое, които заемат 14-а позиция в класирането, прекъснаха негативната си серия с ценна победа над Монтана. От друга страна, футболистите на Христо Янев надвиха Добруджа и бързо се отърсиха от тежкото поражение от Лудогорец, като към момента заемат четвъртото място в подреждането. Статистиката е категорично на страната на столичани, които са в серия от 10 поредни победи срещу този съперник, включително изразителното 5:1 по-рано през сезона.

По време на прекъсването на шампионата ЦСКА разгроми Оборище Панагюрище с 6:0 в контрола, в която над всички бе Леандро Годой. Аржентинецът, известен с прякора Кошмара, заби четири попадения и се очаква именно той да поведе атаката под Аязмото за сметка на Йоанис Питас. Кадровите проблеми в защитата на „армейците“ са свързани с отсъствието на наказания Лумбард Делова. Хосу Урибе също има липси в отбраната, тъй като няма да може да разчита на Сантиаго Брунели, който бе изгонен в предишния кръг.

Победата е от изключително значение и за двата лагера – Берое търси отдалечаване от опасната зона, докато ЦСКА се стреми да бетонира мястото си в челната четворка преди началото на решителните плейофи в efbet Лига.

подкрепя българския спорт

Източник Gong.bg

4 АПРИЛ: ПРАЗНУВАМЕ ЛАЗАРОВДЕН

от

-

04.04.2026

Православната църква отбелязва на 4 април църковния празник Лазаровден, който винаги е в предпоследната събота преди Великден.

Това е един от чаканите дни в годината, защото го свързваме с наближаващия Великден, а и с пролетта.

По традиция се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница).

Лазаровден или Лазарница е християнски празник, кръстен на Свети Лазар. В Новия Завет Лазар e ученик на Христос и брат на Мартa и Мария-Магдалина, кoготo Иисус извежда от гроба и възвръща към живот. Според преданието Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (остров Кипър). Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. В Североизточна България на Връбница “разпускат, пускат умрелите” от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число. Вярването за разпускането на мъртвите поражда и паленето на огън при гробовете, което се извършва преди изгрев слънце на Връбница. В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато приключи лазаруването, лазарките си поделят събраното.

В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На Лазарова събота се поставя начало на Пасхалното тържество. По време на св. Литургия на Лазаровден Църквата прославя Христос като Възкресение и Живот, Който още преди своите страдания и смърт, с възкресяването на Лазар е утвърдил предобраза на всеобщото възкресение на човечеството. Именно заради възкресяването на Лазар Христос бил прославен от народа като дългоочаквания Месия, Цар Израилев, като изпълнение на старозаветните пророчества.

На вечернята преди празника Вход Господен в Йерусалим (Цветница, Връбница, Вайя) се четат пророчествата за Царя-Месия от Стария Завет заедно с евангелските разкази за влизането на Христос в Йерусалим.

На този ден празнуват всички, които носят имената Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар.

4 април: Международен ден на Интернет

от

-

04.04.2026

В много страни по света на 4 април ежегодно се отбелязва Денят на Интернет , който е одобрен от папа Йоан Павел II през 1998 г. и е посветен на смъртта на Свети Исидор Севилски.

Католическият свети Исидор Севилски (ок. 560 г. – 4 април 636 г.) придобива слава не само с благочестието си, но и с любовта си към науката. Той е автор на една от първите книги по етимология, първият, който представя трудовете на Аристотел в Испания, и е реформатор и широко скроен човек.

Свети Исидор се счита за един от последните древни християнски философи, както и за последния от бащите на великата латинска църква. Някои историци наричат Свети Исидор най-ученият човек на своето време, оказал значително влияние върху учението през Средновековието.

Както беше посочено по-горе, Исидор Севилски е автор на 20-томния труд Etymologiae. По същество това беше първата енциклопедия в света. В него, за да се обясни значението и произхода на думите, е събран огромен материал, обхващащ цялото количество знания от епохата.

Свети Исидор се счита за покровител на учениците и студентите, а през 2003 г. папа Йоан Павел II нарече Свети Исидор и покровител на компютърните и интернет потребителите.

Католическата църква го избра за покровител на интернет, основавайки се главно на факта, че световната мрежа е огромна съкровищница на практически и теоретични човешки знания. И Исидор създава един от прототипите на съвременния интернет – енциклопедия на човешкото знание, която се използва през следващите девет века като учебно пособие.

Неуморните уебмастъри и интернет разработчици също празнуват своя професионален празник днес. Този празник все още е неофициален, но от година на година става все по-популярен. А датата на календара – 4 април – „4.04“ – създава отлична предпоставка за укрепване на традициите за празнуване на този ден.

4 АПРИЛ: Международен ден за информираност относно минната опасност и подпомагане на противоминната дейност

от

ndt

-

04.04.2026

„Без противоминни действия няма да има смислен мир. „Настоятелно призовавам всички държави-членки да гарантират, че този въпрос остава на първо място в международния дневен ред в контекста на мирните преговори, усилията за предотвратяване на щети по време на конфликти и предоставянето на спешна хуманитарна помощ във военни зони .
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш

На 8 декември 2005 г. от Генералната асамблея на ООН е обявен Международен ден за информираност и подпомагане на противоминната дейност . Съответната резолюция № A/RES/60/97 постановява той да се празнува всяка година на 4 април .

Организацията призова за създаване и развитие на национални способности за противоминна дейност в страни, където експлозивните останки от войната представляват сериозна заплаха за безопасността, здравето и живота на цивилните, както и възпрепятстват социално-икономическото развитие на национално и местно ниво.

Изглеждаше, че в ерата на високите технологии мините завинаги са отишли в сянката на по-прецизните оръжия. Въпреки това, както показва опитът от последните години, мините все още остават огромна сила и дори са получили допълнителен тласък за развитие поради въвеждането на най-новите високотехнологични разработки.

Мините, взривните боеприпаси и импровизираните взривни устройства продължават да причиняват смърт и наранявания, особено при въоръжени конфликти. Средно на всеки час един човек загива или ранява от подобно взривно устройство. Сред жертвите има много деца. Използването на импровизирани взривни устройства се увеличава, тероризирайки цивилни и заплашвайки хуманитарни организации, мисии и персонал на ООН.

Минните оръжия са особено популярни днес сред страни, които нямат мощен военен потенциал, включително така наречените страни от третия свят или терористични общности, които нямат възможност да закупят съвременни високоточни оръжия.

Основните причини за популярността на мините са тяхната простота на дизайн и лекота на работа в сравнение с други видове оръжия, както и тяхната много разумна цена. Те са лесни за инсталиране и могат да останат в позиция в продължение на много месеци или дори години, без да изискват допълнителна поддръжка или издаване на команди. Те не се влияят от промените в концептуалните положения на войната по море, нито от промените в политическия курс на страната. Те просто лежат и чакат плячката си. И днес има за цел да привлече вниманието на общностите по света към този проблем.

Повече от 20 години Службата на ООН за противоминни действия (UNMAS) отговаря на нуждите на хора, чийто живот е застрашен от взривни устройства, включително цивилни, мироопазващи и хуманитарни работници. UNMAS спасява животи, като подпомага разполагането на мисии на ООН, доставката на хуманитарна помощ, защитата на цивилни и подкрепя доброволното завръщане на вътрешно разселени лица и бежанци. Обслужващият персонал участва в дейности за възстановяване на общността и кампании, насочени към насърчаване на международното хуманитарно право и правата на човека.

Всяка година UNMAS организира мултимедийна изложба в централата на ООН в Ню Йорк, за да повиши осведомеността относно заплахите, породени от мини, експлозивни остатъци от войната и импровизирани взривни устройства. И всяка година събитията в рамките на Деня се провеждат под определено мото.

4 АПРИЛ: Световен ден на плъхове

от

ndt

-

04.04.2026