/МК/

Селекционерът на Босна и Херцеговина Сергей Барбарес определи групата от 26 футболисти, които ще представят страната на Световното първенство в Мексико, Канада и САЩ. Босненците си осигуриха място на Мондиала след паметни победи в баражите срещу Уелс и Италия, като се превърнаха в първия тим, който официално обявява своя състав за предстоящия форум.

Лидер на тима остава капитанът Един Джеко. Въпреки че е на 40 години, нападателят продължава да бъде ключова фигура в редиците на драконите и ще изведе съотборниците си на вторите световни финали в историята на страната.

Босна и Херцеговина попадна в група В, където ще премери сили с домакина Канада, Катар и Швейцария.

Белият дом е поканил главните изпълнителни директори на „Тесла“ (Tesla) Илон Мъск и на „Епъл“ (Apple) Тим Кук да придружат президента на САЩ Доналд Тръмп при посещението му в Китай тази седмица. Това съобщи Блумбърг, цитирайки високопоставено лице от Белия дом.

Главният изпълнителен директор на „Голдман Сакс“ ( Goldman Sachs) Дейвид Соломон, основателят на „Блекстоун“ (Blackstone) Стивън Шварцман, ръководителят на „БлекРок“ (BlackRock) Лари Финк, изпълнителният директор на „Ситигруп“ (Citigroup) Джейн Фрейзър и Дина Пауъл Маккормик от „Мета Платформс“ (Meta Platforms) също са сред тези, за които се очаква да са част от делегацията на Доналд Тръмп за срещата му с китайския лидер Си Цзинпин, според информацията на Блумбърг.

Групата от топ мениджъри ще се присъедини към Тръмп при виизтата, по време на която американският президент се надява да бъдат сключени редица бизнес сделки и споразумения за покупки с Пекин, според Блумбърг, цитирана от БТА. 

Компаниите не отговориха веднага на исканията за коментар от  Ройтерс.

Властите в Китай обявиха, че Тръмп ще направи държавно посещение от 13 до 15 май, информира Синхуа.

Главният изпълнителен директор на “Енвидиа“ (Nvidia ) Дженсън Хуан няма да пътува до Пекин по време на визитата на президента Доналд Тръмп в Китай тази седмица, съобщи днес информиран източник, цитиран от Ройтерс.

Според източника Хуан не е бил поканен, тъй като Белият дом се фокусира повече върху въпроси, свързани със земеделието и гражданска авиация, като например поръчки за самолети на „Боинг“ (Boeing). Белият дом не коментира информацията.

Тръмп изгради отлични отношения с Хуан и се съгласи да позволи износа на  чиповете за изкуствен интелект Ейч200 (H200) на компанията за Китай. Министърът на търговията на САЩ Хауърд Лътник обяви на 22 април, че те все още не се продават заради трудностите, които срещата местните компании за получаване на разрешителни от китайското правителство.

В Севлиево беше открита изложба на седем музея, посветена на 150 години от Априлското въстание. Събитието се състоя в Историческия музей в града.

Експозицията, озаглавена „За свободата“ – спомен за бунтовната пролет на 1876 г., представя реликви от фондовете на участващите музеи и припомня героизма и саможертвата на въстаниците от Централния Балкан.

На откриването присъства и кметът на Севлиево д-р Иван Иванов. Той каза за БТА, че Община Севлиево подготвя богата културна програма по повод важната годишнина.

Историческите събития, които са във фокуса на изложбата, водят началото си от Апостолското събрание в Гюргево през есента на 1875 г., когато са взети решения за подготовката на въстание през пролетта на 1876 г. и за създаването на революционни окръзи. Първи Търновски революционен окръг обхваща обширна територия, а за негови апостоли са определени Стефан Стамболов, Христо Караминков и Георги Измирлиев.

Въстаническите действия в района се развиват драматично. След предателство и арести на част от дейците въстаниците се укрепват в Дряновския манастир, където в продължение на девет дни – от 29 април до 7 май 1876 г. – водят тежки сражения срещу османските сили.

Паралелно с това въстание избухва и в селища от Севлиевския Балкан, където местното население, подкрепено от чети, се включва в боевете, припомнят от Историческия музей в Севлиево.

Сраженията в региона завършват с разгром и тежки последици – стотици жертви и разрушени населени места. Осем от ръководителите на въстанието са обесени на площада в Севлиево.

В изложбата участват Регионалният исторически музей във Велико Търново, Регионалният исторически музей в Габрово, Историческият музей в Горна Оряховица, Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна, Историческият музей в Дряново, Историческият музей в Бяла черква и Историческият музей в Севлиево.

Експозицията е водещо събитие в програмата на Община Севлиево за отбелязването на 150-годишнината от Априлското въстание.

Първоначално отпуснатите билети за феновете на Локомотив (Пловдив) за финала за Купата на България по футбол бяха разпродадени за няколко часа, а в продажба са пуснати нови такива, информираха от клуба.

БТА припомня, че в неделя от Българската професионална футболна лига (БПФЛ) пуснаха в продажба за привържениците на „черно-белите“ само блокове 19, 20 и 21 в сектор „Б“ на Националния стадион „Васил Левски“. 

От Локомотив обявиха, че от 12 май (вторник) пропуски за финала са достъпни и на касите на “Лаута”. Касата на входа на спортния комплекс ще работи без почивен ден от 11:00 до 19:00 часа.

Билетите могат да бъдат закупени и в системата на Eventim.bg онлайн, на всички каси на Eventim в страната, както и в партньорските обекти – бензиностанции OMV, Orange, Technopolis и Български пощи.

От клуба уточняват, че на финала само деца до 7 години ще влизат безплатно, но без запазено място. Абсолютно всички деца, които са на възраст до 16 години, ще трябва да бъдат с придружител и коректно попълнена декларация.

Финалът между между Локомотив (Пловдив) и ЦСКА е на 20 май (сряда) от 19:00 часа.   /БТА

Изложбата „По следите на учениците: Кирило-Методиевският маршрут в България“ беше открита в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. С нея се отбелязват църковният празник на светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий и професионалният празник на библиотечната общност.

Експозицията, която включва 15 пана, беше открита от директора на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, проф. дин. Димо Чешмеджиев, и гл. ас. д-р Елка Златева от КМНЦ-БАН. Автори са проф. Славия Бърлиева и гл. ас. д-р Елка Златева, а дизайнът е дело на Тотка Григорова, Ива Велинова и Анита Борисова.

„Тази година представяме две изложби в Пловдив. Едната беше открита през януари в Народната библиотека и беше посветена на архивното наследство на проф. Динеков, като бе организирана съвместно с Държавния архив. Втората изложба, която неслучайно откриваме днес, е посветена на Кирило-Методиевската традиция по българските земи“, каза при представянето гл. ас. д-р Елка Златева.

По думите ѝ тази традиция функционира по тези земи вече 11 века, а изложбата ограничава географски обхвата ѝ единствено в рамките на днешна България.

Тя посочи, че експозицията е посветена на инициативата за разработването на европейския културен маршрут „Кирил и Методий“ и гостува в Пловдив, тъй като общината вече е официален член на тази международна инициатива. Маршрутът е носител на сертификат на Съвета на Европа, който признава Кирило-Методиевската традиция за европейско културно наследство.

„Тази традиция има различни измерения – тя е религиозна, а днешният празник е доказателство за това, но също така е писмена, образователна и културна традиция“, заяви гл. ас. д-р Златева.

Тя уточни, че самите маршрути са наречени „пътешествия във времето и пространството“, защото представляват географска памет, свързана с различни културни феномени.

Проф. дин. Димо Чешмеджиев отбеляза, че Първото българско царство има огромната заслуга да приеме Кирило-Методиевите ученици.

„Кирил и Методий най-вероятно никога не са идвали в България, но тяхното дело всъщност се съхранява тук“, подчерта той. Чешмеджиев добави, че в изложбата са представени някои от първите центрове на дейността на учениците и на книжовната дейност по българските земи.

Експозицията представя част от местата, които съхраняват паметта за делото на светите Кирил и Методий и техните ученици по българските земи – средновековни ръкописи и епиграфски надписи, храмове и манастири, архитектурни резервати, паметници, научни институции, училища, читалища и библиотеки, както и религиозни и светски празници.

Представените обекти разкриват многопластовия характер на Кирило-Методиевската традиция и са опорни точки при разработването на българския дял от европейския културен маршрут „Кирил и Методий“, сертифициран от Съвета на Европа през 2021 г.

Изложбата е реализирана от КМНЦ–БАН с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България и гостува в Пловдив по покана на Народна библиотека „Иван Вазов“.

На 1 май 2026 г. Община Пловдив стана пълноправен член на международната инициатива, в която членуват университети и изследователски центрове, музеи и туристически организации, общини и неправителствени организации от България, Гърция, Италия, Полша, Северна Македония, Чехия, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия.

Под ръководството на Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – Сандански, се води разследване за противозаконно повреждане на чужда движима вещ и закана с престъпление против личността, което би могло да възбуди основателен страх у пострадалите за осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно насилие.

Досъдебното производство е образувано със съставяне на протокол за оглед на местопроизшествие.

По делото е установено, че през нощта на 08.05.2026 г. в с. Дамяница, община Сандански, В.В. нанесъл удари с брадва по чужд лек автомобил „Фолксваген“.

С действията си той е счупил предните фарове и светлоотразителния стоп, деформирал предния капак и надраскал задния калник.

Освен това той се заканил с убийство на майка си и дъщерите си, като размахвал брадва и се опитвал да включи моторна резачка.

В.В. е привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления. С постановление на прокурор лицето е задържано за срок до 72 часа.

Районна прокуратура – Благоевград внесе в съда искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия.

По първоначални данни причинената от В.В. щета за повреждане на чужда движима вещ е в размер на около 1500 евро.

Проф. Димитър Чолаков, художникът Анатолий Станкулов и зам.-кметът по образование и култура на общината Даниела Савчева откриха благотворителната изложба „Изкуство в помощ на изкуството“ в Общинския младежки дом в Шумен. Чрез продажбата на картини, включени в експозицията, се набират средства за национална платформа в подкрепа на талантливи ученици и студенти в областта на изкуствата.

Савчева каза, че Община Шумен с удоволствие е подкрепила благотворителната инициатива. „Сигурна съм, че изложбата ще бъде посетена. Днес денят е много натоварен, но ние държахме точно днес това изкуство и тази изложба да присъстват в празничния ни ден и в програмата ни. Пожелавам успех и сме с отворени сърца всеки път, когато има такива инициативи, съм сигурна, че ще ги подкрепим, защото каузата е страхотна“, коментира тя.

Експозицията е организирана от фондация Imeon-Balkans. В нея са включени произведения на художници и преподаватели от четири висши училища – Националната художествена академия, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, каза за БТА директорът на фондацията Юлия Борчева. Тя добави, че организацията досега е подкрепила 13 студенти от три висши училища.

Станкулов каза за БТА, че в експозицията участват близо 30 автори, като над половината от тях са професори, доценти и асистенти. Той отбеляза, че най-ценното в кампанията е, че преподаватели и художници даряват свои творби в подкрепа на талантливи студенти.

„Младите хора, които обучаваме, които се раждат и ще останат в България, са нашето бъдеще“, каза проф. Димитър Чолаков при откриването на изложбата.

Той се обърна към младите хора на церемонията с думите: „Правете това, което ви идва отвътре, и винаги бъдете такива, каквито сте, защото това е пътят. Не се съобразявайте с нищо. Започнете ли да се съмнявате или да се съобразявате, нещата започват да лъкатушат“.

Както БТА съобщи, в програмата за Деня на Шумен – 11 май са включени над 12 събития. Литургия, литийното шествие и тържествен ритуал поставиха началото на програмата днес.

Първият българин, участвал в престижната Обиколка на Италия, Николай Михайлов, взе отношение по горещите теми около провеждането на етапите от Джирото на родна земя. Опитният състезател коментира най-дискутирания въпрос – паданията на част от колоездачите и състоянието на пътната настилка у нас.

Попитан дали лошият асфалт е в основата на инцидентите, Михайлов бе категоричен в своята позиция. „Относно падането, което стана вчера, защото то е най-коментирано, искам да кажа, че абсолютно, повтарям абсолютно, качеството на асфалта не е причина състезателите да падат“, сподели той. Според него подобни ситуации са част от ежедневието в това голямо състезание и не зависят от локацията. „На база на моя дългогодишен опит и участията ми в това състезание мога да кажа, че на това състезание постоянно стават падания, почти ежедневно, независимо дали ще карат на български асфалт, на италиански или където и да било другаде“, допълни родният ас.

 „Причината е поради несъобразената висока скорост, която състезателите развиха в този момент, защото както видяхме това беше на спускане, на мокър асфалт, повтарям на мокър асфалт, след което имаше много остър десен завой, в който състезателите за мен влязоха с несъобразена скорост и впоследствие видяхме какво се случи“, обясни Михайлов. Колоездачът напомни и за спецификата на професионалната екипировка: „Имайте предвид, че и професионалните велосипеди са с тънки гуми, малко по-дебели от пръст, така че сами може да си представим какво сцепление една такава гума може да има върху мокър асфалт“.

Михайлов не скри и огромното си вълнение от факта, че такова голямо спортно събитие се провежда в България. „Като цяло и като някакво обобщение искам да кажа, че преживяхме, аз лично преживях една сбъдната мечта като участник в Джиро д’Италия сега Джиро д’Италия да дойде в България“, сподели той. Накрая той отправи и послание към своите сънародници, вярвайки в потенциала на този спорт. „Искам да пожелая просто на всички българи да опитат от спорта колоездене, защото знаем, че той не е много популярен в България, но нека му дадат шанс и да видят за какво удоволствие става въпрос. Това е един антидепресант, който трябва да се опита, не може да се опише“, каза Михайлов и добави: „Разбира се, тук в България се раждат изключително много талантливи деца, на които трябва да се даде шанс“.

Съществува една много популярна книга, чрез която в университетите на Запад студентите и неспециалистите започват да навлизат в сложното първоначално възприемане на Китай – изследването на Хенри Кисинджър „За Китай“ (2011 г.), пише КМГ.  Тя не е преразказ на историята на Китай, нито на неговата обособена специфика, а разкрива задълбочено отношенията между САЩ и Китай. Още в предговора, в който се подчертава че „Китай ще играе основна роля в света през ХХI век“ и че „Китай се превърна в икономическа суперсила и главен фактор във формирането на глобалния политически ред“, Кисинджър е категоричен че „взаимоотношенията между Китай и САЩ станаха централен елемент в търсенето на световен мир и глобално благополучие“ (Кисинджър, 2012, стр. 12). По този начин Кисинджър отхвърля настрана „зловещите перспективи на Студената война“.

Подобно разбиране се среща и от китайска страна. Висшият ръководител на ККП и КНР Си Дзинпин, който още през 2013 г. предложи идеята „Да създадем китайско-американски междудържавни отношения от нов тип“, при които „Китай и САЩ могат и са длъжни да вървят по нов път, различен от този в историята, които се характеризираха с противопоставяне и конфликти между Великите сили“, при които „благоприятното сътрудничество между Китай и САЩ ще послужи като баласт на световната стабилност и ще бъде катализатор за установяване на мир в целия свят“ (Си, 2024, стр. 336-337).

1. Трудният път на разбиране и взаимодействие през последното десетилетие

През последното десетилетие, въпреки общото разбиране за необходимостта от поддържане на сътрудничество между двете суперсили, американо‑китайските отношения на практика периодично се влошаваха и кумулативно губеха доверие, вместо да постигнат устойчиво подобрение.

Не става дума за „постоянно влошаване“, а за циклична ескалация на отношенията – те периодично се стабилизираха тактически (при взаимни срещи, с различни договорки), но структурно вървяха към по‑голямо напрежение. Сътрудничеството беше признато като необходимо, но ограничено на практика. И двете страни говореха за нуждата от сътрудничество (за климатичните промени, взаимната търговия, пандемията), но в ключови зони – технологии, сигурност, геополитика – доверието системно намаляваше. Влошаването беше частично и секторно, но водено най-вече от САЩ и натрупващо се чрез търговски конфликти, технологично „ограждане“, по повод на Тайван и Южнокитайско море, чрез взаимни санкции и ограничения. При Тръмп 1.0 конфликтът започна и беше шумен, при Тръмп 2.0 конфликтът се институционализира и стана по тих, но по-дълбок.

И понеже ставаше дума за отношения между суперсили, определящи бъдещето на света, всички останали страни и блокове наблюдаваха с тревога тези геополитически търкания. В частност, за Европейския съюз – който се намира между стратегическата сигурност със САЩ и икономическата взаимозависимост с Китай – сложността на поддържане на взаимноизгодни отношения бе огромна, понеже се наложи трудно да балансира, вместо да избира едната посока. САЩ настояват за стопроцентова лоялност, Китай – за открита и честна търговия, а ЕС се опитва да запази и двете. По този начин нарасна големият риск Европейският съюз да остане регулаторна сила без геополитическа и геоикономическа тежест, ако този баланс се превърне в безкрайно колебание.

Именно по тази причина не само Европейския съюз, но и всички други страни по света със загриженост, но и с надежда, наблюдават отношенията Китай – САЩ, очаквайки по-добри перспективи.

2. Инициативите на Китай за глобално развитие, глобална сигурност и глобално управление

В опити да реши глобалните проблеми ида затопли отношенията не само със САЩ, през последното десетилетие Китай изгради цялостна алтернативна рамка за глобално управление, която не е една инициатива, а пакет от взаимно допълващи се визии. Те са отговор на два ясно развиващи се процеси: от една страна, ерозията на следвоенния либерален ред, воден от САЩ и защитаван от ЕС и останалите страни от Запада; от друга страна, усещането в Глобалния Юг, че международната система работи „за малцина“ чрез дефинирани от Великите сили правила, въвеждани санкции и ограничения извън международното право.

Първата от тези китайски инициативи бе Инициативата за глобално развитие (Global Development Initiative – GDI), обявена през 2021 г. от Си Дзинпин на най-високо световно равнище – в ООН. По своя смисъл тя е подкрепа и обогатяване на Целите за устойчиво развитие (SDGs), но с „китайски средства“. Основната идея е че развитието е първично човешко право и ключ към стабилността. Китай твърди, че без икономическо развитие няма национална и глобална сигурност, че без развитие на инфраструктурата – няма стабилни и качествени институции, че без нарастващи и достойни доходи – няма истинска демокрация. Затова Инициативата за глобално развитие се фокусира върху практични, измерими области: борбата с бедността, продоволствената сигурност, здравеопазването, индустриализацията, изграждането на инфраструктура и осигуряването на достъпна енергия, дигиталната свързаност и т.н. Инициативата се реализира чрез двустранни проекти, осигуряване на кредити и грантове, непрекъснат технологичен трансфер, обучение на кадри, свързване с инициативата „Един пояс, един път“. Всичко това прави GDI привлекателна за развиващите се държави, но проблематична за Запада, който твърди че тя създава риск от дългова зависимост (който риск и без нея е огромен), че при нея има липса на прозрачност (типична и за транснационалните корпорации), че създава екологични притеснения и че променя геополитическия подтекст.

Втората от китайските инициативи е Инициативата за глобална сигурност (Global Security Initiative – GSI), често погрешно наричана „инициатива за глобално управление“, обявена през 2022 г. отново от Си Дзинпин. Основната ѝ идея е че сигурността трябва да бъде неделима – никоя държава не може и не бива да се чувства сигурна за сметка на друга. Към основните ѝ принципи спадат такива като уважение към суверенитета, ненамеса във вътрешните работи на други страни, отхвърляне на „блоковото мислене“, критиката към военни съюзи и предпочитането на диалога вместо налагането на санкции. Китай предлага и насърчава регионалните формати за сигурност, посредничеството, икономическите стимули за мир и търсенето на баланс, а не на хегемония. Като пример на тази Инициатива може да се посочи активната дипломатическа роля на Китай в Близкия изток и Африка.

На трето място ще посочим Китайската визия за глобално управление (Global Governance – GG), която не е разписана програма, а философия за сложния свят, в който живеем. Основна теза на визията е че светът е твърде разнообразен за един „универсален“ модел. Т.е., налице е вече многополюсен свят, който изисква реформи на структурата и функциите на ООН, МВФ, Световната банка, в които да се чува по силно гласът на Глобалния Юг, за да се постигне „демократизация на международните отношения“. Казано по друг начин, според Китай демокрацията е контекстуална, не универсална; стабилността е по важна от процедурите; редът предхожда свободата.

Тези китайски инициативи се посрещат в страните от Глобалния Юг най-често позитивно и като съдържателна съществена алтернатива на западните условия и правила, понеже постигат бързи резултати чрез реални проекти. Обратно, на Запад на тези проекти се гледа скептично, критично и дори много подозрително, понеже се възприемат като печеливша за Китай конкуренция за влияние и за „меко подкопаване“ на либералния ред и разписаните от Запада „правила“. Същевременно повечето народи (включително народите на Запад!) и международни институции гледат благосклонно на подобни инициативи, понеже те по своя характер са глобално предпочитани, а не са с еднозначен бенефициент. Например, Институтът Worldwatch във Вашингтон отдавна настоява също за преразглеждане на световната сигурност (Worldwatch Institute, 2005) – това е положително за Запада, понеже е от „западен“ институт; когато същото е от китайски източник – не се гледа толкова положително.

Споменаваме тези взаимосвързани китайски инициативи, понеже те вероятно ще бъдат обсъждани в бъдеще при предстоящи контакти на най-високо равнище.

3. Какво да се очаква в бъдещите отношения между Китай и САЩ?

Както посочихме по-горе, при Тръмп отношенията с Китай преминаха от изненадващи ходове към постоянство – а това прави съществуващата конфронтация по предсказуема, но не и по лека.

Може обаче да се очаква при среща на най-високо равнище да бъдат поставени на дневен ред два типа въпроси: глобални и междудържавни (Китай – САЩ).

Между САЩ и Китай, въпреки ожесточената конкуренция, съществуват няколко ключови глобални въпроси, по които те не само могат, но и трябва да си сътрудничат. Основното предизвикателство е, че политическото напрежение често възпрепятства съвместните действия. В момента отношенията са в състояние на „крехка стабилност“, където двете страни търсят прагматични решения, но също така се подготвят за дългосрочно съперничество, като се сключат „сделки“ (по любимата терминология на Тръмп).

Три са основните глобални теми, които могат да бъдат поставени на масата на преговорите.

Първо, за климатичните промени и зелената енергия – това е най-обещаващата област за сътрудничество. Двете държави са най-големите емитери на въглероден диоксид в света, като заедно формират почти половината от глобалните емисии. Никой климатичен проблем не може да бъде решен без съучастие, а без тяхното сътрудничество всякакви глобални споразумения за климата са обречени на провал. Те могат да си партнират в разработването на технологии за чиста енергия (слънчева, вятърна, батерии), въпреки че в момента Китай има значително предимство в тяхното производство.

Второ, за глобалната търговия, развитието на икономиките и критичните минерали. Въпреки че по тези въпроси конкуренцията е най-ожесточена, именно икономическата зависимост принуждава двете страни да преговарят. Търговските войни от 2025 г. насам нанесоха щети и на двете икономики, което доведе до търсене на „управлявано разкачване“ на взаимната зависимост. В началото на 2026 г. преговарящите обсъждаха създаването на „Съвет по търговията“ и „Съвет по инвестициите“, които да намират сектори за растеж, без да се застрашава сигурността на никоя от двете страни. Ключовите теми от взаимен интерес тук са критичните минерали и селскостопанската продукция. Както е известно, Китай доминира веригата на доставки на редкоземни елементи (необходими за електроника, батерии, изтребители), което тревожи САЩ, като вероятно ще се преговаря за „разхлабване“ на достъпа за американската индустрия. На свой ред, Китай вероятно ще разшири ангажимента си да купува милиони тонове американска соя, което подпомага фермерите в САЩ и осигурява храна на Китай.

Трето, за глобалното здравеопазване и бъдещите пандемии. Въпреки че интересът към тази тема намаля след ограничаването на COVID-19, тя остава критична. Доказа се, че вирусите не признават граници и че пандемиите нанасят огромни икономически щети и на двете държави. Превенцията и ранното реагиране са в техен взаимен интерес. Проблемът е че Световната здравна организация (СЗО) е в криза след оттеглянето на САЩ, което доведе до забавяне на проекти за борба с туберкулоза, малария и ХИВ/СПИН в развиващите се страни. Това създава вакуум, който Китай би могъл да запълни, но без координирани усилия със САЩ и други развити страни, ефективността ще пада.

За разлика от горните три теми, където има почва за компромис, въпросите на сигурността и идеологиите са основната пречка пред всяко двустранно сътрудничество. Именно тук се крие най-големият риск за мирното съвместно съществуване и за нарасналото напрежение между Китай и САЩ. Бъдещето на отношенията ще зависи от способността да се удължи списъкът с партньорства и да се съкрати списъкът с проблеми. Докато по икономиката и климата могат да се правят сделки („транзакционен мир“), по въпросите на сигурността и технологиите те се подготвят за дълга битка и тежки преговори. Успехът се крие в това да се конкурират ожесточено, но без да преминават червените линии, които биха довели до директен конфликт.

Що се отнася до основните сфери на двустранните отношения, то тук вероятно също ще се постигнат взаимноизгодни „сделки“, особено в икономическо и търговско отношение, вероятно ще се премине от „търговска война“ към „транзакционен мир“. След провала на американската тактическа търговска война (с митата), фокусът се измества към сключване на конкретни сделки и временно замразяване на ескалацията. Американският министър на финансите Скот Бесент вече потвърди, че Китай е изпълнил задълженията си по търговското споразумение с президента Тръмп, включително за мащабни покупки на американска селскостопанска продукция (като соя), което създава основа за относително стабилни търговски отношения през 2026 г.

Същевременно може би ще се наблюдава „стратегическа пауза“ в чип войната. Най-важният маркер за стабилност е решението на САЩ да отложат новите мита върху полупроводниците до средата на 2027 г. Тази „стратегическа пауза“ е договорена по време на срещата на върха в Пусан (Южна Корея) в края на 2025 г., като целта е да се предотврати незабавен инфлационен шок за глобалното автомобилно производство и електрониката, които разчитат на чипове. Забраните ще се заменят със система за „условен контрол“ (наречена „Trump AI Controls“).

Високите технологии и военната сфера ще остават основното поле на съревнование, но методите ще се променят. От една страна, САЩ ще продължават да инвестират в „цифрово-индустриален комплекс“ и да възпрепятстват китайския достъп до най-чувствителните технологии (като се вижда от казуса с холандската компания Nexperia, собственост на китайска фирма, от която бяха отнети правата на глас). От друга страна, Китай ще демонстрира независим технологичен напредък – от алгоритмичните иновации на AI модела DeepSeek до разработката на собствени висок клас чипове и шесто поколение изтребители, което принуждава САЩ да преосмислят стратегията си на пълна блокада. И двете страни ще търсят постигане на военен баланс и зваимно възпиране.

Въпреки общия оптимизъм за взаимноизгодни резултати при среща на най-високо равнище между Китай и САЩ през 2026 г., съществуват две основни точки на нестабилност, които биха могли бързо да влошат отношенията: това са 2-те „Т“.

Първото „Т“ е Тайван, която остава най-опасната зона на противоречия. Въпреки че самият Тръмп проявява по-малко идеологическа обвързаност с темата, Конгресът на САЩ прие законопроекта „PROTECT Taiwan Act“, който предвижда изключването на Китай от ключови глобални финансови институции (като G20 и Банката за международни разплащания), ако възникне заплаха за Тайван според определението на Вашингтон. Междувременно Китай засилва военните си учения около острова и настоява за „пълно национално обединение“. Това създава потенциал за сериозна ескалация.

Второто „Т“ е самият Тръмп. Тръмп е често непредсказуем или поне много трудно предсказуем. Ситуацията в САЩ и предстоящите избори може да го насочат да предпочете „по-твърди“ и забележими, но неочаквани за никого решения.

Summa Summarum. До края на 2026 г. ни очакват „хладни отношения“ с по-малко идеологически борби и с повече пазарлъци. Вместо „нова студена война“, виждаме прагматичен, макар и остър, диалог, в който икономическата взаимозависимост временно заглушава стратегическото съперничество. Бъдещето зависи от това дали двете страни ще успеят да направят заедно няколко крачки напред в посока на глобалната сигурност и взаимното зачитане. Ако успеят, 2026 г. може да бъде година на „управлявана стабилност“. Ако не – „2027 cliff“ („Ръбът през 2027 г.“), за който предупреждават отдавна редица анализатори, остава реална опасност.