В Норвежко море на дълбочина 386 м потъва съветската атомна подводница „Комсомолец“. Загиват 42 души от 69-членния екипаж. Подводницата е от състава на Северния флот. По време на катастрофата тя се намира на около 180 км югозападно от о. Медвежий, в неутралните води на Норвежко море.

Умира Леонид Канторович – руски математик и икономист, създател на линейното програмиране. През 1930 г. завършва математика в Ленинградския университет, след което преподава известно време там. През 1934 г. става професор. От 1939 г. се занимава с прилагане на математически методи в икономиката. За големите си постижения е награден с орден “Ленин” през 1965 г., а заедно с Тялинг Купманс получава Нобелова награда за икономика през 1975 г. Повечето му трудове са насочени към усъвършенстване на социалистическата планова икономика, като препоръките му са за денационализация и за използване на т. нар. “цени на черно”.

За първи път се отбелязва Денят на здравния работник в България. Дата 7 април е определена за Празник на здравния работник в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 г.

Роден е Ръсел Кроу – новозеландски актьор. От дете участва в тв филми и шоупрограми. Дебютира с филма “Ромпър Стомпър” (1992 г.), получава висока оценка от австралийското кинообщество), следва успешно участие във “Всички ние” (1994 г.), благодарение на което Кроу е поканен от Ш. Стоун да й партнира в “Бърз или мъртъв” (1995 г.). Започва холивудската кариера на актьора: “Виртуален убиец” (1995 г.) и “Поверително от Ел Ей” (1997 г.). Връх за Ръсел Кроу е ролята му в “Гладиатор” (2000 г.) на режисьора Ридли Скот, за която той получава награда “Оскар” за най-добър актьор. Филмография: “Гореща Аляска” (1999 г.), “Вътрешен човек” (1999 г.), “Доказано жив” (2000 г.), “Красив ум” (2001 г.), “Триполи” (2003 г.).

Югославия е провъзгласена за социалистическа република. Социалистическа Федеративна Република Югославия (съкратено СФРЮ) е бивша европейска държава, която се е намирала в западната част на Балканския полуостров. Създадена е през 1945 г. като наследник на Кралство Югославия под името Демократическа Федеративна Република Югославия. През 1946 г. сменя името си на Федеративна Народна Република Югославия, а през 1963 г. окончателно получава названието Социалистическа Федеративна Република Югославия.

Открит е Държавният сатиричен театър в София.

На 7 април 1957 г. в София отваря врати нов театър. Наречен е Държавен сатиричен, а ръководството му поема големият български режисьор и педагог Стефан Сърчаджиев. Първото му представление е „Баня“ (описана като „драма в 6 действия с цирк и фойерверк от Владимир Маяковски“). По това време това е единственият в България по своята жанрова формулировка театър, който съчетава сатира, гротеска, памфлет, лирическа комедия, историческа комедия, мюзикъл.

Политбюро на ЦК на БКП решава на мястото на Централния дом на журналистите в България да се създаде Съюз на българските журналисти като „обществена културно-творческа организация на журналистите от периодичния печат, БТА и радиото“.

Обявена е амнистия за българските емигранти, като се предвижда и връщане на имуществото им.

В „Държавен вестник“ е публикуван указ на Президиума на Народното събрание за освобождаване на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси. Като причина за решението се изтъкват “ допуснати от него груби грешки при ръководене работата на Министерския съвет и във връзка с отношенията ни със Съветския съюз“. Обвинен е в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г.

Влиза в сила уставът на Световната здравна организация (СЗО). Той е приет през 1946 г. по време на Международната конференция по въпросите на здравеопазването, провела се в Ню Йорк. Този Устав служи като основа за създаването през 1948 г. на Световната здравна организация. От 1950 г. дата 7 април се отбелязва като Световен ден на здравето. СЗО е специализирана междуправителствена организация на ООН по проблемите на здравеопазването. Седалището на организацията е в Женева. Има 6 регионални бюра – в Копенхаген, Вашингтон, Делхи, Хараре, Кайро и Манила. България членува в СЗО от 1948 г.

Като координатор на международното сътрудничество в областта на здравеопазването СЗО изпълнява програми за подобряване на здравните услуги, за премахване на острите заразни заболявания, за опазване на околната среда, за укрепване на професионалното сдружаване. Стимулира научните изследвания, оказва помощ в откриването на нови храни и лекарства. Работи заедно с УНИЦЕФ за световни компании по имунизация; в центъра на интереса й е борбата със СПИН, спонсорира изследвания за борбата с рака, насърчава превенциите на смъртността в резултат на тютюнопушенето.

В Бургас е открита художествена галерия.

Швейцарецът Алберт Хофман за първи път синтезира ЛСД – халюциногенно средство предизвикващо временни психози, съпроводени от халюцинации.

Диетиламид на лизергиновата киселина, по-известен със съкращението ЛСД (транслитерация на немското съкращение LSD от Lysergsäure-diethylamid) е мощно психоактивно вещество, което спада към групите на халюциногените и ентеогените. Първоначално е получаван по полусинтетичен път от алкалоиди на моравото рогче (вид паразитна гъба). Нелегалното му разпространение е във вид на пощенски марки, захар на бучки, цветни изображения на герои, както и като микрокомпонент на различни по форма и цвят таблетки и капсули. Приема се чрез облизване или поглъщане на дозата. Ефектите на ЛСД са непредвидими и могат да имат дълготрайни или дори постоянни психоемоционални последствия — както позитивни така и негативни. Той може да причини психично и сетивно объркване (по-големи дози са в състояние да причинят коренни когнитивни промени, например синестезия), при което се получават халюцинации с много интензивни цветове. Тези халюцинации създават усещане за изкривяване на звука и се съпътстват от липса на ориентация за време и пространство. Възможно е настъпването на паника и параноичен страх от преследване. При продължително употребяване на ЛСД може да се развие шизофрения или дълбока депресия.

Роден е Франсис Форд Копола – американски кинорежисьор, сценарист и продуцент. Завършва киношколата при Калифорнийския университет. Сценарист на “Най-дългият ден”, “Великият Гетсби”, режисьор на трилогията “Кръстникът” (1970 г., 1974 г., 1990 г.). Други филми: “Ти вече си голямо момче”, “Дъждовни хора”, “Разговор”, “Дракула”, “Апокалипсис сега”, “Джак” (1996 г.), “Ударът” (1997 г.), “Супернова” (2001 г.).

Умира Владимир Серафимов – български военен деец, полковник. Завършва Военното училище в София (четвърти випуск – 1883 г.). В Сръбско-българската война през 1885 г. е подпоручик, командир на 5-та рота от 5-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември), в разузнавателния отряд на ротмистър Ан. Бендерев (9 – 11 ноември) и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Проявява се в сражението на войските от десния фланг при с. Градищница, като смело повежда ротата си и освобождава селото. По-късно служи в 9-ти пехотен Пловдивски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 21-ви пехотен Средногорски полк, проявява се във военните действия в Южните Родопи. Заради заслугите му във войната от 1934 г. село Алами дере в Родопите носи неговото име – Полковник Серафимово.

Американският президент Франклин Рузвелт подписва декрета, с който е отменен “сухият” режим в страната.

Сухият режим представлява частична или пълна забрана за производство и продажба на алкохолни питиета и напитки. Най-често това понятие се свързва с провеждането на такава държавна политика в САЩ през периода 1920-1933 г. Сухият режим, като федерално право, е въведен с поправка 18-та на Конституцията, ратифицирана на 16 януари 1920 г., забраняваща продукцията, вноса, износа, превоза и продажбата на всякакви алкохолни напитки и питиета на територията на САЩ. Реформаторите открито твърдят, че прилагането на сух режим се налага заради пиянските прояви на имигрантите-работници. Такова отношение се оказва с обратен ефект, тъй като, вместо да бъдат интегрирани в обществото, новите имигрантски маси се консолидират в престъпни групировки. В действителност периодът на действие на сухия режим е времето на формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. На практика пиенето на алкохол в САЩ продължава и дори се увеличава, но става в по-лоши условия, консумира се по-ниско качество и на по-високи цени. Сухият режим разединява американското общество, разделяйки го на сухи, т.е. поддръжници на сухия режим, и мокри, т.е. негови противници. Премахването на сухия режим става едно от главните обещания на кандидата за президент Франклин Рузвелт. То става през 1933 г. чрез 21-та поправка на Конституцията.

Американският учен Г. Айвс демонстрира първия в света видеотелефон.

Англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини. В този ден той открива в Рим Седмия международен конгрес на хирурзите. Вайълет Гибсън стреля в лицето на „дучето“, но той обръща главата си. С превръзка на лице пред свиканото предварително за същия ден съвещание на ръководството на НФП, министрите и областните секретари, Мусолини прави важно изявление: “Ние погребахме старата демолиберална държава и живеем във фашистка държава; ние контролираме политическите сили, контролираме моралните сили, контролираме икономическите сили, значи сме напълно в корпоративна фашистка държава.” Краят на речта е ефектен: „Не напразно избрах мото на живота си – „Живей опасно“ (прочут израз на Ницше – б. М. С.) и ви казвам както стария боец – „Ако напредвам – следвайте ме; ако отстъпвам – убийте ме; ако умра – отмъстете ме.“

На 11 септември 1926 г., отново в Рим, срещу колата на Мусолини анархистът Джино Лучети хвърля бомба. В резултат са ранени няколко души. Но тъй като Лучети е емигрант и се връща в Италия за покушението, фашистите засилват обвиненията си срещу всички емигранти-антифашисти и даващата им убежище Франция.

Умира Атанас Шопов – български общественик, писател, член на БКД (1884 г.). Учи в руско медицинско училище. Следва право в Париж и Петербург. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е секретар и редактор в Българската екзархия в Цариград, консул в Солун. През 1887 г. и 1891 г. предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава проучванията си в трудовете: “Народността и езикът на македонците” и “Из живота и бита на българите във вилаетите”. Сътрудничи на сп. “Читалище”, в. “Право”, “Ден”, “Век” и други периодични издания. Автор е на статии по педагогически въпроси и на стихотворения. Превежда от гръцки и френски език. Съчинения: “Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник” (1881 г.), “Македония от етнографско, историческо и езиково гледище”, “Сръбските претенции над Скопската епархия”, “Истината върху конституционния режим на младотурците” и др.

Роден е д-р Петър Дертлиев – политически деец, един от създателите на СДС и на конституцията на Република България; лекар, рентгенолог. Завършва медицина. Арестуван е многократно като организатор на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за народен представител на БРСДП (о) във Великото народно събрание (1946 г.). През 1948 г. е осъден на 10 години затвор заради убежденията си. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от инициаторите е за възстановяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII Велико народно събрание, избран от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България. Д-р Петър Дертлиев умира на 5 ноември 2000 г.

Роден е Мелвин Калвин – американски биохимик, член на Националната академия на науките във Вашингтон. Завършва Мичиганския колеж за минно дело и технологии през 1931 г. От 1937 г. е ръководител на Химическия факултет, а от 1947 г. – професор в Калифорнийския университет в Бъркли. От 40-те години на ХХ в. работи над проблема за фотосинтезата. Около 1957 г. изяснява механизма на усвояването на CO2 от растенията при фотосинтеза. Чуждестранен член е на Лондонското кралско дружество, почетен член на много чуждестранни академии и научни дружества. Носител е на Нобелова награда за химия за 1961 г.

Русия, Сърбия и Черна гора признават независимостта на България.

След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

Умира Алексей Михайлович Жемчужников – руски поет, почетен член на Петербургската академия на науките (от 1900 г.), братовчед на А. К. Толстой. Създава заедно с него и братята си Владимир и Александър образа на Козма Прутков (колективен псевдоним и сатиричен образ в руската литература, създаден през 50-те и 60-те год. на XIX в.). Пише сатирични поеми: „Странна нощ“ (1850 г.), „Лудият“ (1852 г.), „В какво е цялата работа?“ (1872 г.).

При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разбива четата на офицерските братства начело с капитан Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. Веднага след това братствата основават Македоно-одринска тайна революционна организация за борба с левицата в ТМОРО с председател подполк. Стоян Николов, която действа в 5 района: Джумайски, Петрички, Малешевски, Поройски и Мелнишки.

Завършва Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция, в които участват 123-ма делегати. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател – Владимир Димитров.

Роден е Алън Уолш Дълес – американски държавник. Брат на Дж. Фр. Дълес. Завършва юридически науки. От 1916 г. до 1926 г. е на дипломатическа работа, а след това е партньор в голямата юридическа фирма „Съливан енд Кромуел“. През 1942-1945 г. оглавява системата на политическо разузнаване на САЩ в Европа. От 1947 г. е в Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Директор е на ЦРУ в периода 1953-1961 г.

Родена е Габриела Мистрал (псевдоним на Лусия Годой Алкаяга) – чилийска поетеса и дипломат. През 1930-1931 г. преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в Ню Йорк и в университета в Пуерто Рико. От 1932-1945 г. започва дипломатическата си кариера – в Италия, Испания, Бразилия и в Лос Анджелис. През 1946 г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в ООН. Лириката й обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава сборниците: “Сонети и смърт” (1914 г.), “Отчаяние” (1922 г.), “Тала” (1938 г.), “Давилня” (1954 г.). През 1945 г. получава Нобелова награда за литература.

Роден е Курт Фон Шлайхер – германски генерал, политик. Започва офицерската си кариера през 1903 г. в 3. гвардейски пехотен полк, командван от ген. Хинденбург. По време на Първата световна война служи в Генщаба, а след това е адютант на главния интендант Вилхелм Грьонер. Активно участва в сформирането на военизираните доброволчески отряди (фрайкорпс). През 1926 г. е назначен за началник на отдел “Сухопътни сили” към военното министерство и за няколко години се издига до военен министър (1932 г.). От края на 20-те години на ХХ в. е една от най-влиятелните, но малко популярни политически фигури в Германия. Подържа президентското управление и идеята за елитарна “нова държава”. През пролетта на 1932 г. преговаря с Хитлер за подкрепа на канцлера Фон Папен. Лятото на същата година режисира оставката му и сам заема канцлерския пост (4 декември 1932 г. –30 януари 1933 г.). В управлението си стъпва върху широк фронт, интегрирал профсъюзите, паравоенните организации, армията и част от ГНСРП. Опитът на Курт Фон Шлайхер да попречи на Хитлер по пътя му към властта струват живота му. На 30 юни 1934 г., в “Нощта на дългите ножове”, по заповед на фюрера Курт Фон Шлайхер и съпругата му са убити от членове на Гестапо.

Роден е Густав Густавович Шпет – руски философ-идеалист, последовател на феноменологията на Е. Хусерл. Завършва Историко-филологическия факултет на Киевския университет (1905 г.). Частен доцент (от 1910 г.) и професор (1918-1923 г.) в Московския университет, вицепрезидент на Руската академия на художествените науки (1923-1929 г.). Според Шпет универсалното разбиране означава търсене на “първите начала” и “принципите” на битието, които той нарича “смисъл” и “идеи”. Действителността не е просто “дадена” в опита, тя е “предварително замислена” и откриването на нейния смисъл се постига чрез разкриване на интуитивните актове на човешкия разум. Шпет разбира интуицията в духа на рационализма на Р. Декарт, Б. Спиноза и Г. Лайбниц: интуитивното “узряване на същността” може да бъде напълно изразено и съобщено чрез средствата на дискурсивните логически определения, разумът вижда същността (“смисъла”) така непосредствено, както непосредствено се възприемат чувствено дадените вещи, опосредстването е производен момент, той е описание, доказателство, интерпретация. В съчинението си “Вътрешната форма на думата” (1927 г.) представя философията на езика като основа на философията на културата. Шпет изпреварва множество идеи на по-късната философия, по-специално на учението за тълкуването. Известен е като преводач, превежда на руски език Дж. Байрон, Ч. Дикенс, Хегел и др. Умира на 23 март 1940 г.

Турският министър на външните работи Савфет паша заявява пред извиканите от него български митрополити Доситей, Панарет, Григорий и Аверкий, че екзарх Антим I вече не се ползва с доверието на правителството. Антим I (Атанас Михайлов Чалъков) е първият български екзарх. Роден е в Лозенград (днес в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен е през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на Първото ВНС в Търново.

Роден е Жак Леб – американски биолог. Един от основоположниците на физико-химическата биология. Завършва Страсбургския университет през 1884 г. Работи в редица университети в Германия. През 1889-1891 г. е в Неаполската зоологическа станция. От 1891 г. е в САЩ. Професор е в Чикагския (от 1892 г.) и Калифорнийския (от 1902 г.) университети. От 1910 г. е в Рокфелеровия институт в Ню Йорк. Автор е на трудове по физиология на мозъка, изкуствена партеногенеза и др. Работи върху химическата теория за регенерация на тъканта.

Във Франция е въведена нова единица мярка за дължина – метър, която в последствие става основна единица за дължина и се означава с m. Според Международната система единици (SI: Système International d’Unités), метърът се определя като дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време 1/299 792 458 от секундата. По този начин, скоростта на светлината във вакуум се дефинира като точно 299 792 458 m/s. Исторически метърът отначало е бил определян като една милионна част (1/1 000 000) от четвъртината на меридиана, минаващ през Париж. В българските популярни издания понякога се употребява означението м вместо установеното от SI означение m.

Роден е Франсоа Мари Шарл Фурие – френски социалист утопист. Върху оформянето на светогледа му решаващо влияние оказва дълбокото разочарование от резултатите от Великата френска революция. Излага историческите и социалните си възгледи в статията “Всемирната хармония” (1803 г.), в анонимната брошура “За търговското шарлатанство” (1807 г.) и книгата “Теория на четирите движения и всеобщата съдба” (1808 г.). В книгите “Трактат за домоводческо-земеделска асоциация” (т. 1-2, 1822 г.) и “Новият стопански социетарен свят” (1929 г.) разработва подробен план за организацията на обществото на бъдещето. Фурие отхвърля социалната философия и икономическото учение на Просвещението, но възприема и развива редица идеи на френските материалисти от ХVIII в. Смята, че обществото последователно преминава през периодите на едемизма (“райската” първобитност), дивия период, варварството и цивилизацията. Отделя специално внимание на анализа и критиката на съвременния период (“периода на цивилизацията”) и разкрива неговите вътрешни противоречия. В системата на Фурие се запазват частната собственост, класите и нетрудовите доходи. За успеха на новото общество според него е необходим ръст на производителността на труда, който осигурява богатство за всички. Според Фурие общественият доход трябва да се разпределя по следния начин: капитал (4/12), труд (5/12) и талант (3/12). С укрепването и развитието на строя тези пропорции ще могат да се изменят в полза на труда. Разумно организираните могъщи “трудови армии” – регионални, национални, междунационални, ще преобразят живота на Земята. Учението на Фурие съдържа идеи и концепции, получили развитие във философията, социологията и икономическата наука, както и в специфични отрасли като социалната психология, психологията на труда, педагогиката. Неговите идеи намират отражение и във френската художествена литература (Й. Сю, Ф. Пиа, П. Ж. Беранже, Е. Потие и др.) и оказват въздействие върху развитието на френския утопичен социализъм (К. Пекьор, Ф. Видал, П. Леру, П. Ж. Прудон).

Роден е Уйлям Уърдсуърд – английски поет, един от основоположниците на романтизма в английската литература, представител на “езерната школа” (лейкисти). Произхожда от Северозападна Англия. На 17 години постъпва в Кеймбриджкия университет, където интензивно работи върху стихотворенията си от сборника “Вечерна разходка”. През 1792 г. заминава за Париж, за да присъства на “раждането на новия свят”. Великата френска революция (1789-1794 г.) оказва огромно влияние върху формирането на неговата личност и за разцвета на неговия талант. В тези години се раждат знаменитите му, проникнати от хуманизъм и демократизъм произведения, като поемата “Вина и скръб” (1794 г.) и “Разорената хижа” (1795 г.), трагедията “Погранични жители” (1796 г.), романа в стихове “Прелюд” и др. Уърдсуърд извършва дълбока реформа в областта на литературния език, въвеждайки в своите поетически произведения разговорния език на селяните от Северозападна Англия. Героите на неговите балади са представители на низшите класи, чрез което демократизира целия литературен процес на времето си. Естетическите му възгледи имат немалък принос за затвърждаване на романтизма в Британия и Америка. Според него поетите (художниците) се явяват пророци (учители) и законодатели на обществото, носещи бремето на моралната отговорност за съдбата на своите съграждани.

Умира Ел Греко – испански живописец, грък по произход. Създава експресивна живопис, изпълнена с мистицизъм, близка до маниеризма. Евангелски композиции и портрети – „Разпятие“, „Възкресение“, „Погребението на граф Оргас“. Къща-музей в Толедо, Испания (1911 г.).

Експедицията на португалския мореплавател Васко да Гама стига до Кения. Тази спирка на мореплавателя е част от морски път от Европа до Индия през нос Добра Надежда открит от Васко да Гама през 1498 г. Той организира експедиция, която заобикаля Африка и отива в индийския град Каликут. Установява търговски и дипломатически отношения с управителя на града и натоварва корабите си с подправки. През септември 1499 г. експедицията се връща в Лисабон. От нейните 168 участници се връщат само 55 (останалите загиват по пътя). Тази експедиция прокарва морски път от Европа до страните на Южна Азия, които стават по-късно португалски колонии. По-късно, начело на флот от 20 кораба, отива за втори път в Индия, разорява Каликут и основава много опорни бази на Малабарския бряг. Потушава съпротивата на местните управници и с огромна плячка се връща в Лисабон през 1524 г. По време на тази експедиция основава колонии в Мозамбик, Софала, Кошин и през 1524 г. става вицекрал на Португалска Индия.

Подписва се договор за получаване на кредит в “ломбардски памучни и модни платове”. Кредитът е за Джовани де Мурта, който се задължава да превози и продаде платовете в Месемврия (Несебър) или други черноморски пристанища. Споразумението е регистрирано при нотариуса на Генуа.