Тодор Живков произнася реч, в която обявява, че българските турци могат да изберат родината си и ако сметнат, че това е Турция, да напуснат България. Думите на Живков стимулират масовото изселване на български турци през следващите месеци, наречено от медиите „голямата екскурзия“.

На 10 май 1989 г. Българският парламент гласува облекчения за пътувания в чужбина, правото на задграничен паспорт за гражданите, промени в Наказателния кодекс. Тези промени се изискват от Хелзинкските договорености, но се правят и за улесняване на изселването на турците от България. През май – август 1989 г. 300-400 000 български турци напускат България, като разпродават на безценица имуществото си. Българските власти организират прибирането на реколтата с помощта на бригадири – войници и ученици. В НС на 1 август е внесена протестна декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството срещу прогонването на българските турци. Двадесет дни по-късно Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.

Умира Роми Шнайдер (Розмари Албах Рети) – актриса. Тя е родена на 23 септември 1938 г. През 1953 г. дебютира в киното. Снима се в касови филми в Германия и Австрия – “Сиси” (1955 г.). През 60-те години се снима в Италия и САЩ – “Работата” (1961 г.), “Процесът” (1962 г.), “Победителите” (1963 г.), “Кардиналът” (1963 г,), “Какво ново, котенце?” (1965 г.). От края на 60-те години се снима най-вече във Франция във филмите: “Нещата от живота” (1970 г.), “Макс и железарите” (1971 г.), “Сезар и Розали” (1972 г.), “Невинни с мръсни ръце” (1974 г.), “Влакът” (1974 г.), “Старата пушка” (1975 г.), “Жената на прозореца” (1976 г.), “Обикновена история” (1978 г.), “Смърт на живо” (1979 г.), “Банкерката” (1980 г.), “Под подозрение” (1981 г.), “Кафе “Сан Суси” (1982 г.). При Лукино Висконти създава една от най-репрезентативните си роли в “Лудвиг” (1972 г.).

Умира Хуан Рамон Хименес – испански поет. Той е роден на 24 декември 1881 г. в Могер. Лауреат е на Нобелова награда за литература през 1956 г. Хуан Рамон Хименес е свързан с “поколението от 1898 г.”, признат е за водач на испанския модернизъм. Автор е на сборника “Печални арии” (1903 г.). В сборника “Пролетни балади” (1910 г.) се ориентира към андалуския фолклор. За сборниците “Духовни сонети” (1917 г.), “Дневник на поета младоженец” (1917 г.), “Вечност” (1918 г.) е типичен интересът към вътрешния свят на човека. Хименес пише лирична проза (сборникът “Платеро и аз”, 1914 г., “Звярът от дълбините на душата”, 1949 г.) и критически есета (“Испанци от три свята”, 1942 г., “Безкрайната река”, 1961 г.).Поезията му оказва влияние върху Р. Алберти, Х. Гилен и др.

Умира Херман Абендрот – немски диригент, ученик на Ф. Мотал. Той е роден на 19 януари 1883 г. във Франкфурт на Майн. От 1903 г. ръководи симфонични оркестри в Мюнхен, Любек, Есен, Кьолн. От 1922 г. дирижира концерти в Берлинската държавна опера. От 1934 до 1945 г. е ръководител на отдела по педагогика в Императорската музикална палата. Диригент е на лайпцигския Гевандхаус оркестър и преподавател в Лайпцигската консерватория. След 1945 г. е главен диригент и професор във Висшата музикална школа във Ваймар; ръководител на симфоничния оркестър на Лайпцигското (от 1949 г.) и Берлинското радио (от 1953 г.). Член е на Немската академия на изкуствата. През 1928, 1936 и 1953 г. гастролира в България.

За първи път човек покорява връх Еверест (Джомолунгма). На върха на най-високата планина в света стъпват Едмънд Пърсивал Хилари, новозеландски алпинист и шерпът Тензинг Норгей. На върха се развяват четири флага – на Великобритания, Непал, Индия и ООН. Най-високият връх на света (8848 м) има три официални имена: Еверест, Джомолунгма, Сагарматха. Названието Еверест получава от англичаните през 1865 г. в чест на президента на Геодезическия комитет на Индия ген. Джордж Еверест. Името Джомолунгма е задължително за Китай и е тибетско и означава богиня-майка на земята. По-късно индийските географи се опитват да заменят тези имена със санскритското „Сагарматха“, което означава „високо в небесата“.

Умира Събчо Атанасов Събев – български оперен певец, баритон. Роден е на 5 април 1899 г. във Венеция. През 1932 г. завършва римската академия “Санта Чечилия”. Солист и водещ баритон на Софийската опера. Изпълнява: Алеронсо (“Фаворитката” на Г. Доницети), Ж. Жермон (“Травиата” на Дж. Верди), Риголето (“Риголето” на Дж. Верди), Ренато (“Бал с маски” на Дж. Верди), Елецки (“Дама пика” на П. И. Чайковски) и др.

Във Варшава е подписан договор между Народна република България и Полската народна република за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ. Договарящите се страни се задължават да си оказват военна и всякаква друга помощ в случай на нападение от друга държава, да се консултират взаимно по всички важни международни въпроси, засягащи техните интереси, да укрепват и развиват стопанските и културните връзки помежду си. Договорът е подписан за 20 години. Подновен е от правителствата на двете страни на 6 април 1967 г. за същия срок.

Лидерът на опозицията в Народното събрание Никола Петков изразява отрицателно отношение към проекта за конституция на ОФ и от името на парламентарната група на опозиционния БЗНС прочита нов проект. В Народното събрание на 20 май започва обсъждането, а на 27 май и общите парламентарни дебати по проекта на ОФ за конституция. Въпреки неодобрението на Н. Петков, на 20 юни Шестото Велико народно събрание приема на първо четене проекта на ОФ за конституция на България с 302 гласа от присъстващи 366 депутати. Така на 4 декември се приема Конституция на Народна република България. Присъстващите 364 депутати (включително тези от опозиционната БРСДП) единодушно я одобряват. Тя влиза в сила на 6 декември 1947 г. и закрепва промените след 9 септември 1944 г., както и републиканското устройство на страната.

Военният съд на командването на Велешка област осъжда на строг тъмничен затвор следните българи, помощници на българската власт: Любен Бръчков, Тодор Каргов, Благой Чушков, Лазар Кицов, всички от Велес.

По решение на Светия синод за управляващ Маронейската епархия е определен митрополит Кирил Пловдивски с помощник епископ Иларион Нишавски, а за управляващ Струмишко-Драмската епархия – митрополит Борис Неврокопски с помощник-епископ Харитон Драговитийски.

Умира Богдана Иванова Гюзелева- Вульпе – българска оперна певица (сопран), педагог, композитор. Тя е родена на 5 февруари 1878 г. в Търново. Съпруга е на И. Вульпе. През 1908 г. се завръща в България и пее в Българската оперна дружба, където изпълнява някои централни роли – Неда („Палячи“ от Леонкавало), Графиня Розина („Сватбата на Фигаро“ от Моцарт), Кармен („Кармен“ от Бизе) и др. Композира по собствени либрета 3 опери и 3 оперети, симфонични картини по фолклорни мотиви, песни. Богдана Гюзелева-Вульпе е авторка на оперите „Психея“ (1915 г., поставена в Българската оперна дружба), „Съюзници“ (1917 г., поставена в театър „Одеон“). От 1917 г. до 1928 г. живее във Виена, Берлин, Измир (Гърция).

Провеждат се избори за XXII ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор (44 % от гласовете) – 173 места. Опозицията получава 58 места: БЗНС “Врабча 1” – 42, Демократическа партия – 12, Работническа партия – 4.

Роден е Бернар Шарл Анри Клавел – френски писател. По време на Втората световна война той участва в Съпротивата. През 1956 г. Бернар Клавел публикува романа “Нощният работник”. Централно място в творчеството му заема тетралогията “Великото търпение” (том 1-4, 1962-1964 г.). На сложната съдба на френската младеж са посветени романите “Малатаверна” (1960 г.) и “Херкулес на площада” (1966 г.). Някои от романите му са екранизирани: Романите “Испанецът” (1959 г.), “Пътуване до бащата” (1965 г.) и др. Клавел е автор и на романите “Повелителят на реките” (1972 г.), “Когато оръжието мълчи” (1974 г.) и др.; цикълът “Небесни стълбове” (том 1-5, 1976-1981 г.); изкуствоведчески работи: “Животът на Пол Гоген” (1958 г.), “Животът на Леонардо да Винчи” (1967 г.), публицистичната книга “Избиване на младенците” (1970 г.). През 1968 г. получава Голямата награда на Париж и наградата “Гонкур”.

Умира Евгений Багратионович Вахтангов – руски режисьор, актьор, театрален критик и теоретик. Той е роден на 13 февруари1883 г. в Владикавказ, Северна Осетия. От 1913 г. е основател и ръководител на Студентската драматична („Мансуровска“) школа-студио, която от 1921 г, става трета студия към МХАТ, а от 1926 г. – театър „Е. Б. Вахтангов“. През 1909 г. Вахтангов постъпва в Московското театрално училище на Н. И. Адашев. Участва в постановките на „Живият труп“ от Л. Н. Толстой, „Синята птица“ от Метерлинк, „Хамлет“ от Шекспир и др. В режисьорската си работа се придържа към идеите на К. Станиславски и ги доразвива в: „Сватба“ от Чехов (1920 г.), „Чудото на св. Антоний“ от Метерлинк (1921 г.), „Ерик ХIV“ от Стриндберг (1921 г.), „Принцеса Турандот“ от Гоци (1922 г.) и др.

Роден е Джон Фицджералд Кенеди – американски политик. От 1961 г. до 1963 г. Джон Кенеди е 35-ят президент на САЩ. Джон Кенеди завършва икономика в Харвардския университет. През 1941-1945 г. служи във военноморския флот на САЩ в Тихия океан. По-късно – през 1945 г. се занимава с журналистика. В годините между 1947 и 1953 г. е член на Палатата на представителите в Конгреса на САЩ от щата Масачусетс (от листата на Демократическата партия). От 1953 до 1961 г. е сенатор. През 1960 г. той побеждава на изборите кандидата на Републиканската партия Р. Никсън. На 20 януари 1961 г. встъпва в длъжност президент на САЩ. Вътрешната програма на президента е свързана с ускоряване на темповете на икономически растеж, ограничаване на расовата дискриминация и пр. Във външната политика администрацията му сменя доктрината за “масираното възмездие” с доктрината за “гъвкавото реагиране”. Призовава за укрепване на военните блокове и за нарастване на военната мощ на САЩ, намесва се в решаването на спорни международни проблеми по пътя на преговорите, обявява се за по-реалистичен подход в отношенията със СССР. През 1963 г. кабинетът на Кенеди подписва Московския договор за забрана на изпитанията с ядрено оръжие в трите сфери. Политическият курс на Кенеди предизвиква нападки от страна на крайно реакционните кръгове на САЩ. Убит е на 22 ноември 1963 г. в Далас, щат Тексас и погребан е в Арлингтънското национално гробище.

Артилерията на Съглашението започва тежък обстрел срещу позиците на Българската армия на връх Голяма Яребична в Македония.

Битката при Яребична по време на Първата световна война се провежда от 29 до 31 май на едноименния връх в Паяк планина. Сражават се гръцко-френските части с частите на Трета бригада от Пета дивизия. Битката завършва с поражение за България. Пленени са 1712 български войници и офицери от 49-и пехотен полк.

Потъва канадският параход “Императрицата на Ирландия”(Empress of Ireland) плаващ по река Св. Лаврентий. Броят на жертвите достига 1032 души. Канадският параход, тръгнал от Квебек се сблъсква с норвежкият товарен кораб Сторстад (Storstad), плаващ срещу течението на реката и натоварен с въглища до ватерлинията. Причината за катастрофата е мъглата, типична за сезона на това място.

В Париж се състои премиерата на балета “Пролетно коронясване” от Игор Стравински. Композиторът е роден през 1882 г. в Ораниенбаум, днес Ломоносов. Учи пиано от детските си години като гимназист изучава теория на музиката, а по-късно е ученик на Римски-Корсаков. Първите зрели творби на Стравински са една симфония, вокалната сюита “Фавнът и овчарката” и оркестровата пиеса “Фойерверк”. През 1908 г. той се запознава със С. Дягилев, тогава редактор на списание “Светът на изкуството”, а по-късно и организатор на “Руските сезони” в Париж. Оттук творческият път на композитора в продължение на много години е свързан с неговата трупа “Руски балет”. По поръчка на Дягилев композиторът написва последователно трите си балета: “Жар-птица” (1910 г.), “Петрушка” (1911 г.) и “Свещена пролет” (1913 г.). Творчеството на Стравински се дели на 3 периода. Неговият авторски каталог е извънредно богат и съдържа произведения от всички жанрове: оперите “Славеят”, “Сватба”, “Мавра”, “Едип цар”, “Животът на негодника”, както и творби в смесени жанрове: “История на войника”, “Приказка за лисицата, петела, котарака и овена” и др. Композиторът създава 7 балета, между които “Пулчинела”, “Агон”, “Аполон”, “Игра на карти”, “Целувката на феята” и др. Популярни са и неговите симфония в до, симфония в 3 части, симфония на палмите, оркестрови пиеси, камерна музика и др. През последните две десетилетия от живота си Стравински работи с американския диригент Робърт Крафт. Руският композитор умира през 1971 г . в Ню Йорк.

Роден е Грег Толанд – американски оператор. Той започва работа в киното през 1919 г., а от 1929 г. е оператор. Грег Толанд работи с най-големите режисьори на американското кино Орсън Уелс, Джон Форд, Уйлям Уайлър. Толанд допринася за развитието на световното кино. Негови филми са: “Задънена улица” (1937 г.), “Брулени хълмове” (1939 г.), “Гроздовете на гнева” (1940 г.), “Дългото пътуване до дома” (1940 г.), “Лисичета” (1941 г.), “Гражданинът Кейн” (1941 г.), “Седми декември” (1943 г.), “Най-хубавите години от нашия живот” (1946 г.), “Очарование” (1948 г.). Грег Толанд умира на 28 септември 1948 г.

В Петербург е открит тържествено Троицкият мост, който е третият мост на река Нева. До построяването на моста на Александър Невски през 1965 г., той е най-дългият в града – 582 м., широк – 23,4 м. и тежи 11,2 хил. тона, като се състои от 5 арки. Названието си получава от Троицката катедрала, разрушена през 1932 г. Мостът свързва Марсово поле и Троицкия площад. По оста му преминава Пулковският меридиан. През 1918 г. е преименуван на “Мост на равенството”, а след смъртта на Киров – на “Кировски”.

Роден е Джоузеф фон Щернберг – американски режисьор от австрийски произход. През 1914 г. той се мести в САЩ, където работи като монтажист, сценарист и асистент-режисьор. От 1925 г. започва работа като самостоятелен постановчик – “Ловци на спасение” (1925 г.), “Нелегалност”, “Нощите на Чикаго” (1927 г.), “Доковете на Ню Йорк” (1928 г.). През 1930 г. световен успех и популярност му носи мелодрамата “Синият ангел”. Той режисира и филмите “Мароко” (1930 г.), “Обезчестената” (1931 г.), “Русата Венера” (1932 г.), “Шанхай експрес” (1932 г.), “Дяволът е жена” (1935 г.). Във всички тях участва Марлен Дитрих. Щернберг е сценарист, а понякога и художник на своите филми. Поставя още: “Делото на Лени Смит” (1929 г.), “Американска трагедия” (1931 г.), “Престъпление и наказание” (1935 г.), “Аз, Клавдий” (1937 г., който остава недовършен), “Сага за Анатахан” (1953 г.). Джоузеф фон Щернберг умира на 22 декември 1969 г.

Роден е Делчо Събов Илчев – български зоолог ентомолог. През 1911 г. завършва естествени науки в СУ “СВ. Климент Охридкси”. От 1907 г. работи в Ентомологичната станция в София. В периода 1918 – 1925 г. е началник на станцията. Изучава пеперудната фауна на различни райони в България. Проучва вредни за селското стопанство насекоми, като разработва методи за борба с тях. Публикува статии по приложна ентомология, за лова и защитата на българската природа. Съчинения: „Принос към пеперудната фауна на Централните Родопи“ (1915 г.), „Принос към пеперудната фауна на Кресненското дефиле“ (1921 г.), „Принос към пеперудната фауна на българска Странджа планина“ (1924 г.).

Четата на Христо Ботев завладява австрийския пътнически параход „Радецки“. Около обяд, когато параходът се доближава до с. Козлодуй, по даден от войводата сигнал четниците обличат въстаническите си униформи и с оръжие принуждават екипажа да спре „Радецки“ на българския бряг. До големите и авторитетни европейски вестници („Journal de Genеve“ и „La Rеpublique Franсaise“) е изпратена телеграма, в която се известява целта на четата. Христо Ботев пише прощалните си писма до съпругата си Венета и до приятелите си в Букурещ. При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на родния бряг. Военен ръководител е Н. Войновски, а знаменосец Н. Симов – Куруто.

За да преминат през Дунава на 28 май 1876 г. (нов стил) Христо Ботев се качва в Гюргево заедно с част от четниците си на „Радецки“. Останалите четници, предварително разпределени на групи, се качват от пристанищата в Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет.

След като слиза на българския бряг четата полагат клетва пред знамето, ушито от Петрана Обретенова, и се насочват към селата Бутан, Добролево, Борован и Баница. По пътя към Стара планина четниците са преследвани непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 30 май са обкръжени на планинския рид Милин камък. Там водят цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов. На 2 юни Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев. След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2- на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 3 юни тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички. В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе. Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.

Роден е Гилбърт Кит Честъртън – английски писател и мислител. От 1900 г. той сътрудничи на списания и вестници с либерална насока. Публикува сборници със стихове, есета и разкази, между които за свещеника отец Браун – “Незнанието на отец Браун” (1911 г.), “Недоверчивостта на отец Браун” (1926 г.) и др. Гилбърт Кит Честъртън пише 6 романа. По-известните от тях са “Наполеон от Нотинг хил” (1904 г.), “Човекът, който беше четвърти” (1908 г.). Той е автор и на няколко книги с литературоведчески и религиозен характер. Честъртън е привърженик на теологията на томизма- автор е на “Ортодоксия”, 1908 г.- цикъл религиозно-философски есета. Той оказва голямо въздействие върху католическите писатели и мислители, а също и върху автори от детективския жанр. На 14 юни 1936 г. Честъртън умира в Бекънсфилд.

Умира Михаил Обренович III – сръбски княз от династията на Обреновичите. Обренович е княз в годините 1839-1842 и 1860-1868. Той е роден на 4 септември 1823 г., в Крагуевац. Заема престола след абдикацията и бягството на баща си Милош Обренович. Като владетел е непопулярен, тъй като налага тежки данъци, въвежда абсолютистко управление, проявява русофилски настроения и се поддава на интригите на Високата порта. Срещу Михаил Обренович избухва въстание; абдикира и бяга в Австро-Унгария. През 1858 г. се завръща в Сърбия с баща си и след смъртта му през 1860 г. го наследява. По време на второто си управление подобрява данъчната система, извършва военна реформа и с помощта на Русия налага изтеглянето на турските войски от Сърбия.

Роден е Исаак Мануел Франсиско Албенис – испански композитор и пианист. Първоначалното си образование получава в Барселона, където учи пиано при Л. Брасен и композиция при Ф. Геварт. По-късно учи пиано при Ф. Лист в Будапеща и композиция при Ф. Педрел в Мадрид. Албенис концертира в много страни от Европа, Северна и Южна Америка. От 1894 г. живее в Париж. Върху по-късното му творчество влияние оказва К. Дебюси. Основната част от произведенията на Албенис са за пиано. В тях той съчетава традициите на испанските народни песенно-танцувални жанрове- хота, сегидиля, сортсико, малагена- и музикалната класика. Най-известните му творби са: „Испанска сюита“ (1886 г.), „Испания“ (1890 г.), „Два испански танца“, „Испански напеви“, „Иберия“ (1905-1909 г.), „Навара“ (завършена от френския композитор Деода дьо Северак), „Каталония“ (1899 г.), сарсуелите „Света Ана“ (1894 г.), „Пепита Хименес“ (1896 г.), операта „Хенри Клифърд“ (1895 г.), романси и др. Албенис умира на 18 май 1909 г. в Камбо ле Бен, Френски Пиренеи.

По време на църковната служба в Карлово името на гръцкия патриарх е “изхвърлено от богослужението”, с което карловци подкрепят акцията на цариградските българи. В края на март 1860 г. представители на Цариградската българска община провеждат съвещание, в което участват Петко Р. Славейков, Гаврил Кръстевич и други влиятелни църковни дейци. Взето е решение за организиране на т.нар. “Великденска акция”, чрез която се цели официално скъсване с Патриаршията. На 3 април се провежда самата акция. По време на тържествената литургия в българската черква “Св. Стефан” Иларион Макариополски (на снимката) не споменава името на патриарха. Според църковните канони този акт означава публично отхвърляне върховенството на патриаршеската власт и демонстрира желанието на българите да имат своя самостоятелна църква. Примерът на цариградските българи е последван във всички по-големи български общини.

Избухва въстание в Ломско, Видинско и Белоградчишко за премахване на едрото османско феодално земевладение и извоюване на автономия. Реформените актове на Османската империя от 1832-1834 г. не водят до съществени промени в положението на поробеното българско население нито по отношение формата на собствеността, нито по отношение на данъчното бреме. Но те дават тласък на негодуванието и през 1850 г. революционери от Северозападна България се заемат с организиране на ново въстание. В подготовката му вземат участие и местните търговци, занаятчии и чорбаджии. За ръководители са избрани Ив. Кулин, П. Маринов и Ц. Тодоров. При избухване на въстанието броят на въстаниците достига около 16 000 души. Те обаче са лошо въоръжени и скоро османските власти надделяват във Видинско и Ломско. По-голям размах въстанието придобива в Белоградчишкия край. В продължение на няколко дни надигналите се селяни обсаждат града, но без успех. Срещу тях са изпратени османските войски, които се справят с въстаниците във Видинско и Ломско. Лишени от възможността да се противопоставят, белоградчишките селяни се оттеглят към планинските райони. Действията на въстаниците стават известни на европейската общественост. С помощта на сръбското правителство водачите на въстанието влизат в преговори с Високата порта. Под натиска на западноевропейските държави тя приема, през август – септември, представители на надигналото се население. В резултат на това се стига до удовлетворяване на най-главното искане на въстаниците. Премахнато е господарското земевладение и е предоставено право на селяните сами да избират свои местни управители (кнезове) в нахиите (околиите). Обещанията на османското правителство обаче се оказват свързани с много условности, които обезсилват до голяма степен дадените права. Турското правителство се съгласява да премахне спахийското земевладение, при условие че местното население приеме да откупи спахийските земи. А обещанието за избиране на кнезове не се осъществява, тъй като Високата порта се отказва в последствие от намерението си да предостави автономия на този край.

Въпреки неуспеха си въстанието изиграва голяма роля в националноосвободителната борба на българския народ. За неговия размах изключително голяма роля изиграват Ив. Кулин, П. Маринов, Ц. Тодоров и др.

Уисконсин става щат на САЩ.

През есента на 1846 г. делегати на конституционното събрание спорят 10 седмици за конституцията на новия щат. Предложенията им поставят извън закона правото на глас на имигрантите, позволяват на омъжени жени да притежават имущество. Това е твърде радикално за избирателите, които отхвърлят конституцията от 1846 г. На следващата година те съставят по-съкратена версия на конституцията, като пропускат собствеността на жените и правото на глас на чернокожите. През месец март 1848 г. избирателите я приемат и по този начин на 29-ти май Уисконсин става тридесетият американски щат. След 1850 г. за 4 години населението му се удвоява на над 300000 души.

Султан Махмуд II свиква разширен съвет, който взима решение да се създаде редовна турска армия. Този акт създава реална възможност за премахване на еничарския корпус, чийто войници са най-консервативният елемент в политическия живот на Османската империя. Военната реформа според Махмуд ІІ трябва да подготви почвата за цялостното модернизиране на империята. Султанът заема престола с помощта на русенския аянин Мустафа паша Байрактар след свалянето на Мустафа IV и убийството на султан Селим III. През 1808 г. еничарите вдигат бунт, целящ въстановяването на султан Мустафа IV. Махмуд ІІ убива брат си Мустафа IV и остава единствен потомък на Османовата династия. На 5 януари 1807 г. султанът официално обявява война на Русия, но резултатите от конфликта не са положителни. Предприетият от Наполеон I поход срещу Москва през 1812 г. дава възможност на султана да подпише с Русия т. нар. Букурещки мирен договор от 16 май 1812 г., според клаузите на който за граница между двете държави е приета р. Прут до сливането й с р. Дунав. Русия получава Бесарабия, а Османската империя – Влахия и Молдова. Азиатската граница между империите не се променя. Управлението на Махмуд ІІ не е белязано със знака на спокойствието. През 1815 г. започва Второто сръбско въстание, през 1821-1829 г. в ход е гръцкото националноосвободително въстание, което приключва със създаването на независима гръцка държава. Империята воюва и срещу Али паша Янински (1820-1822 г.), а през 1831-1833 г. се развива турско египетски конфликт, провокиран от амбициозния египетски васал Мехмед Али паша. Конфликтът е приключен с помощта на Великите сили и с големи териториални загуби за империята. Освен с външнополитическа активност управлението на Махмуд ІІ е свързано и радикални вътрешни реформи. По негова заповед освен, че е ликвидиран еничарският корпус са реформирани и централната и провинциалната администрация, премахнати са старите административно-териториални единици и са създадени нови. Създаден е Министерски съвет начело с башвекил, на мястото на великия везир. Махмуд ІІ е първият османски владетел, демонстрирал различно отношение към немюсюлманското население на империята – издига идеята за равнопоставеност на всички поданици. Не са малко и промените в обществения, културно-просветния и религиозен живот на Османската империя.

Султан Селим ІІІ абдикира под натиска на бунт, подготвен от противниците на реформите в Османската империя. На османския трон сяда братовчедът на Селим ІІІ – Мустафа ІV. Султан Селим ІІІ е на трона от 1789 до 1807 г. Той провежда военни, административни и финансови реформи. Освен това засилва централната власт. Селим ІІІ води войни с Франция (1798-1801 г.), с Русия (1806-1812 г.) и с Англия (1807-1809 г.). Той е убит на 28 юли 1808 г. след еничарски заговор.

Мустафа ІV е син на Абдулхамид I. Той е противник на реформите на предшественика си Селим III. Мустафа ІV е детрониран на 28 юли 1808 г. и е затворен в двореца. Убит е на 16 ноември 1808 г. по заповед на Махмуд II, който заема престола.

Роуд Айлънд става 13-ят щат на Америка. Той е най-малкият щат. Роуд Айлънд ратифицира конституцията праз 1790 г. и получава флаг с бял цвят с котва и 13 звезди. Котвата е традиционен символ на надеждата още от 1647 г. Въпреки размерите си – 3140 кв. км., Роуд Айлънд е важен индустриален щат. Той се намира на залива Нарагансет на Атлантическия океан. Туристи посещават района през лятото, за да практикуват водни спортове и риболов. Ежегодно се провежда музикалният фестивал Нюпорт през юли и август.

В Англия е възстановена монархията. Новият крал е Карл Втори от династията на Стюартите. След смъртта на Оливер Кромуел през септември 1658 г. генерал Джордж Монк започва преговори с Карл Втори, който по това време живее в изгнание в Берд, Холандия. Като основа на връщането на монарха става Бердската декларация, с която кралят се съгласява да амнистира привържениците на парламента и да признае промените през 1658 г. църковните и икономическите дела.

Войските на султан Мехмед ІІ Завоевателя (1451–1581 г.) превземат Константинопол. Събитието, което дълго е подготвяно от хода на османската експанзия и от конфликтите между християнските владетели, е от огромно значение за бъдещето на целия свят. С името Истанбул градът става столица на Османската империя, която разпростира територията си на три континента – Европа, Азия и Африка. Османците утвърждават властта си над целия Балкански полуостров и продължават инвазията към Средна Европа. В Азия владенията им достигат до Каспийско море. През следващия век в османската държава е включено цялото южно крайбрежие на Средиземно море до Мароко. Българските земи се оказват в центъра на тази огромна мюсюлманска империя, в непосредствена близост до нейната столица. Те са част от териториите, където действат класическите форми на османската политическа система във всички сфери на живота – икономика, управленска система, социална организация, религиозни отношения и т.н. Това предопределя съдбата на десетки поколения българи, чиито живот преминава при условията, определяни и поддържани с всички средства от османската политическа система, подчинени на нуждите и интересите на Османската империя.

Папа Йоан XXIII e обявен за низвергнат. Това се случва на свикан от него църковен събор в германския град Констанц. На този събор е изобличен заради скандалния си личен живот. Папа Йоан XXIII се опитва да избяга, но е заловен и затворен в замъка Готлибен. След замъка Готлибен Йоан XXIII е прехвърлен в Хайделберг и там през 1418 г. откупва за 30 000 флорина освобождението си. На следващата година се отрича тържествено от папския престол и новият папа Мартин V го назначава за кардинал-епископ с титла „старейшина на кардиналите“. Наричаният още „пиратът-папа“ в младостта си е корсар (морски разбойник). Избран е на папския престол след смъртта на папа Александър V.

http://www.focus-news.net