Световният ден на зрението се отбелязва на втория четвъртък на октомври по инициатива на Световната здравна организация (СЗО).

Тази дата е отбелязана в календара, за да привлече световното внимание към проблемите на слепотата, зрителните увреждания и рехабилитацията на хората със зрителни увреждания. В Световния ден на зрението участват различни организации, свързани с този проблем. Денят е и основното събитие на глобалната инициатива за превенция на слепотата Vision 2020: Правото на зрение, създадена от СЗО и Международната агенция за превенция на слепотата. Освен това събитията, провеждани в рамките на Деня, всяка година са посветени на определена тема.

Слепотата е невъзможността да се вижда. Водещите причини за хронична слепота включват катаракта, глаукома, свързана с възрастта дегенерация на макулата, непрозрачност на роговицата, трахома и очни заболявания при деца (като тези, причинени от дефицит на витамин А). Свързаната с възрастта слепота и слепотата, причинена от неконтролиран диабет, нарастват в световен мащаб.

Според СЗО приблизително 2,2 милиарда души по света са слепи или с увредено зрение. Очните заболявания засягат повече от 19 милиона деца. Освен това 82% от всички хора със зрителни увреждания са хора на възраст 50 и повече години. И тъй като броят на възрастните хора се увеличава в много страни през последните години, повече хора ще бъдат изложени на риск от свързана с възрастта загуба на зрение. Повечето случаи на слепота обаче могат да бъдат избегнати с навременно лечение.

В рамките на Световния ден на зрението се провеждат образователни и превантивни дейности, насочени към предотвратяване на очни заболявания. В някои страни през това време жителите имат възможност да бъдат прегледани от офталмолог. В края на краищата редовните очни прегледи от специалист помагат да се идентифицират възможните проблеми на най-ранните етапи и следователно да се предприемат навременни превантивни мерки и да се избегнат големи проблеми.

Освен това не забравяйте за мерките за предотвратяване на очни заболявания. Затова лекарите съветват да спрете пушенето, тъй като никотинът има пагубен ефект върху зрението; редовно консумирайте храни, които укрепват кръвоносните съдове на ретината: боровинки, касис, моркови, черен дроб на треска, зеленчуци; прекарват по-малко време пред телевизора и играят електронни игри; и когато работите на компютър, използвайте модерен монитор и висококачествени програми.

Не забравяйте, че редовното посещение при офталмолог и спазването на прости правила за живот ще ви помогнат да поддържате добро зрение за дълго време.

Датата 10 октомври е известна по света като Световен ден срещу смъртното наказание. Той е създаден през 2003 г. по инициатива на Световната коалиция за премахване на смъртното наказание с цел намаляване на броя на смъртните присъди в света и оттогава се провежда ежегодно.

Световната коалиция срещу смъртното наказание е основана през 2002 г. в Рим. Днес тя включва 167 национални и международни правозащитни организации, включително неправителствени организации, адвокатски колегии, профсъюзи, местни и регионални власти. Глобалната цел на Коалицията е премахването на смъртните присъди и екзекуциите във всички страни, където смъртното наказание е законно.

Не е тайна, че екзекуциите се използват в света от древни времена. Едва през втората половина на 20-ти век се поема курс към премахване на смъртното наказание в световен мащаб, а не само в една държава. Въз основа на факта, че смъртното наказание няма място в едно демократично общество, през 1983 г. по инициатива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е приет протокол към Европейската конвенция за правата на човека за премахване на смъртното наказание в мирно време, а през 2002 г. протокол за премахване на смъртното наказание при всякакви обстоятелства. И в резултат от 1997 г. в страните членки на Съвета на Европа (СЕ) не е екзекутиран нито един човек, а премахването на смъртното наказание се превърна в необходимо условие за приемане в СЕ.

Днес в повечето страни по света смъртното наказание е забранено от закона или не се прилага на практика (т.е. има официален мораториум или присъдите не се изпълняват). Редица държави, които използват смъртното наказание, са предприели мерки за стесняване на обхвата му. Но в 54 щата (към 2024 г.) това смъртно наказание продължава да се прилага, включително в Съединените щати (в 32 щата).

В Русия от август 1996 г. смъртните присъди не се изпълняват, от февруари 1999 г. има мораториум върху смъртното наказание, а от 2009 г. на всички руски съдилища е забранено да издават такива присъди. Беларус остава единствената страна в Европа и постсъветското пространство, където се изпълняват смъртни присъди.

Освен това през последните години, след терористичните атаки, няколко правителства възобновиха използването на смъртното наказание „като средство за защита на гражданите и държавата“ и „в името на борбата срещу тероризма“, като по този начин сложиха край на мораториумите, които преди е на място от много години. Което доведе до рязко увеличаване на броя на смъртните присъди в света. Особено много е записано в 5 държави: Китай, Иран, Саудитска Арабия, Египет и Сирия.

Въпросът за смъртното наказание все още е доста остър в обществото днес. Няма консенсус. Аргументите на привържениците на това наказание са ясни: възпиращо средство, невъзможност за рецидив, снизходителност на доживотната присъда. Според противниците на смъртното наказание обаче това средство за наказание нарушава неотменимото право на човека на живот, което е прокламирано във Всеобщата декларация за правата на човека.

Освен това самопризнанията често се получават под натиск или по друг начин, който не позволява правото на обжалване, а смъртните присъди по обвинения в тероризъм се налагат след бързи, но несправедливи процеси. Освен това никоя съдебна система не е застрахована от грешки. Това означава, че ако една държава има смъртно наказание, е неизбежно от време на време да бъдат екзекутирани невинни хора.

Осмият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун в своето послание, посветено на Деня срещу смъртното наказание, през 2016 г. призова за премахване на смъртното наказание, включително за осъдените за тероризъм, обяснявайки това с факта, че смъртното наказание не не води до намаляване на престъпността. Според него „ ефективните мерки за борба с тероризма, както всички операции по сигурността, трябва да се основават на правата на човека и върховенството на закона “. Освен това прилагането на смъртното наказание не само не предотвратява тероризма, но дори допринася за неговото разпространение. „ Опитът показва, че екзекуцията на терористи се използва от техните организации за пропагандни цели чрез създаване на образ на мъченици, което повишава ефективността на кампаниите за вербуване “, обясни Бан Ки Мун.

Като цяло смъртното наказание води до дехуманизация на обществото и поражда жестокост сред хората. Академик Андрей Сахаров каза: „ Наличието на институцията на смъртното наказание дехуманизира обществото. Говорих и продължавам да говоря против смъртното наказание (и не само в СССР) и защото тази мярка за наказание предвижда наличието на постоянен ужасен апарат от изпълнители, цяла институция на смъртното наказание . В страни, където смъртното наказание е законно, екзекуторите всъщност са законни убийци. Така държавата оправдава убийството в общественото съзнание и подкопава основния принцип на обществения морал и етика, какъвто е пълната неприкосновеност на човешкия живот…

Смъртното наказание е жестоко, унизително и неефективно наказание. Прилагането му е изпълнено с произвол, дискриминация и грешки. Ето защо, за да се привлече вниманието към проблема със смъртното наказание и да се намали разпространението на неговото използване, беше създаден Световният ден срещу смъртното наказание.

Тази дата традиционно се отбелязва с множество събития в различни страни по света – от културни и образователни програми до дипломатически действия и протести. Сред най-популярните са тематични изложби, концерти, флашмобове, пресконференции, публични дебати с участието на експерти, бивши затворници, роднини на екзекутирани жертви за повишаване на осведомеността за същността на смъртното наказание.

Пилот на TURKISH Airlines почина по време на полет при принудително кацане.

Пилотът Илчехин Пехливан припадна по време на 12-часовия полет, принуждавайки другите пилоти на борда да се отклонят от курса към от курса към JFK в Ню Йорк.

Airbus 350 е излетял от Сиатъл във вторник вечерта и е бил на път за Истанбул, когато се е случила трагедията.

Уебсайтът за проследяване на самолети FlightRadar24 показва самолета, летящ на север над Канада, преди да се обърне над остров Бафин .

59-годишният е работил за авиокомпанията от 2007 г. и е преминал медицински преглед през март, каза националният превозвач.

Говорител публикува в X: „След неуспешен опит за оказване на първа помощ, екипажът и вторият пилот решиха да направят аварийно кацане, но Илчехин Пехливан почина преди кацането.

„Пожелаваме милостта на Аллах към нашия капитан и търпение към скърбящото му семейство, всички негови колеги и близки.“

Пътниците, които сега са блокирани в Ню Йорк, ще летят до Истанбул от Ню Йорк, каза говорителят.

Умирането на пилоти по време на полет не е безпрецедентно, като миналата година капитан на LATAM почина в тоалетната.

56-годишният Иван Андаур летял от Маями за Сантяго през август, когато получил инфаркт.

Вторият пилот бил принуден да направи аварийно кацане на международното летище Токумен в град Панама.

Същия месец 40-годишен пилот почина точно преди да лети от Пуна до Нагпур.

Капитан Манодж Субраманям колабира на вратата за качване и е транспортиран до болница, където е обявен за мъртъв.

Работници на летището се притекли на помощ и направили CPR на пилота, но било твърде късно. https://www.thesun.co

Германските компании купуват все повече електроенергия в чужбина. Въпреки че рекордните цени остават през 2022 г. и разходите за електроенергия на едро са спаднали значително в целия ЕС, Германия изостава значително от своите съседи, захранвани с ядрена енергия. Разликата в цените между страните достига почти един път и половина.

След рекордните цени през 2022 г. средната годишна цена на електроенергия на едро в европейските страни е намаляла значително, с три или повече пъти. За първи път обаче се появиха значителни различия между самите държави. Така например във Франция средната годишна цена на едро през 2024 г. е 48,6 евро за MWh, според борсата NordPool, докато в Германия тя е 70,7 евро за MWh.

Разликата от почти един път и половина се обяснява със спецификата на производството на електроенергия. Ако във Франция ядреното производство все още представлява повече от 70% от производството на електроенергия, то в Германия делът на вятърните и слънчевите електроцентрали нараства, представлявайки повече от 65% от производството през второто тримесечие, а производството на газ и въглища остава доста скъпи поради факта, че котировките на тези горива не са се върнали на нивата отпреди кризата. Заради санкциите, контрасанкциите и прекъсването на „Северен поток“ германският пазар остана без руски газ, а нарастващият дял на LNG само поддържа по-високите цени.

В резултат на това германските компании търсят по-достъпна електроенергия, която намират в съседни страни, които са запазили ядрената енергия с доста стабилни производствени цени. Последните реактори в Германия бяха спрени през април 2023 г.

Тогава Германия се превърна в нетен вносител на електроенергия и покупките й в чужбина само растат. Не само във Франция, но и в ядрените Белгия и Швейцария.

Германското министерство на икономиката съобщи, че през второто тримесечие на 2024 г. вносът на електроенергия се е увеличил с 18,4% спрямо април-юни 2023 г. до 18,1 TWh. В резултат на това разликата с износа нараства до 11,1 TWh. Това представлява повече от 10% от потреблението на електроенергия в Германия през второто тримесечие.

Германският отдел потвърди, че германските предприятия в чужбина търсят по-достъпна електроенергия.

„Най-голямо количество е внесено от Франция (4507,3 GWh), следвана от Дания (3431 GWh) и Швейцария (3020 GWh). Тъй като Франция, заедно с Германия, е един от най-големите производители на електроенергия в Европа, по-голямата част от вноса обикновено идва от съседната на Германия страна. Средната цена на едро във Франция беше 30,96 евро за MWh, което е значително по-ниско от това в Германия. – съобщиха от Министерството на икономиката.

Ведомството отбелязва и увеличение на доставките от Белгия.

„Най-голямата промяна беше в нетния внос от Белгия, който се увеличи с 431% до 1247,1 GWh, движен от 107,8% увеличение на брутния внос и 46% спад на брутния износ. Основната причина за това е променящата се разлика в цените в двете страни. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. средните цени на едро и в двете страни са намалели, но спадът в Белгия (2023: 92,81 евро/MWh; 2024: 54,44 евро/MWh) е по-голям, отколкото в Германия.“ – допълват от германското ведомство.

Специализираното издание Carbon Credits смята, че разликата не е само в текущата цена, но и в стратегията, тъй като „Германия загуби още една световна война“. Франция също нямаше намерение да бъде ядрена сила, припомниха те. Но тя беше принудена да стане такава след петролната криза през 70-те години. За по-малко от 20 години в страната се появиха около пет дузини реактори на атомни електроцентрали, които започнаха да осигуряват на страната 75% от електроенергията.

В Германия през 2010 г. заложиха на възобновяеми енергийни източници – слънчева и вятърна енергия.

„До 2025 г. Германия ще похарчи 580 милиарда долара за възобновяеми енергийни източници и свързаната с тях инфраструктура. Въпреки факта, че емисиите на CO2 са намалели само с 2% от 2010 г., те трябва да намаляват с 6% всяка година до 2030 г., пише Carbon Credit. Те отбелязаха, че емисиите във Франция все още са значително по-ниски от тези в Германия и страната печели допълнителни 3 милиарда долара от продажбата на електроенергия в чужбина.

„С други думи, германският план Energiewende беше перфектният контра-отговор на френския план Messmer. Той демонстрира дали енергийната сигурност и икономиката с нулеви нетни емисии могат да бъдат постигнати само чрез зелена енергия“, допълва изданието. Той цитира мнението на един експерт, че Германия се е превърнала в експериментална лаборатория за спиране на ядрената енергия в една развита икономика: „Нито една страна в света не е направила това“. https://eadaily.com

Лидерите на страните от Общността на нациите на Съвета на държавните ръководители на ОНД в Москва приеха обръщение към народите на страните от Общността и световната общественост във връзка с предстоящата 80-годишнина от Победата на съветския народ във Великата Отечествена война.

Държавните ръководители на ОНД призоваха народите на Общността и целия свят да „предотвратят възраждането на фашизма, нацизма, милитаризма и да спрат опитите за започване на нова световна война“.

„Наш общ дълг е свято да почитаме паметта на загиналите за свободата и мира на Земята, да защитаваме с всички сили справедливата кауза, за която са се борили и дали живота си, да укрепваме по всякакъв начин единството на всички хора. на добра воля в борбата срещу всякакви прояви на нацизъм и неонацизъм, както и срещу заплахите от нова световна война“, се казва в изявлението.

Лидерите на страните от ОНД припомниха, че Великата отечествена война стана най-кръвопролитната в човешката история, отнела живота на милиони хора.

„Най-тежката война в историята на човечеството завърши победоносно през май 1945 г., до голяма степен благодарение на единството, непоклатимата устойчивост и героичната саможертва на нашите народи. Военното братство и трудовият подвиг осигуриха победата във Великата отечествена война. Гордеем се, че, преминали през всички изпитания, народите на нашите държави дадоха неоценим принос за постигането на окончателната Победа над фашизма“, се подчертава в документа.

Държавните глави отбелязаха особеното значение на антихитлеристката коалиция като „уникално историческо обединение на усилията на държави с различни политически системи за противодействие на универсалната заплаха“. В същото време те припомниха, че действията на нацистките лидери, които носят цялата отговорност за избухването и провеждането на Втората световна война, са обявени за престъпни с присъдата на Международния военен трибунал.

„Подчертаваме, че установените в присъдата факти на експулсиране и унищожаване на цивилни граждани от нацистите и техните съучастници трябва да се разглеждат като геноцид на народите на Съветския съюз. Днес не трябва да забравяме фундаменталните оценки на престъпната дейност на нацистките лидери, дадени от Нюрнбергския трибунал и потвърдени от Общото събрание на ООН“, се отбелязва в призива.

Опитите да се възложи еднаква отговорност за избухването на войната на СССР и нацистка Германия са неморални и богохулни по отношение на паметта на освободителите на света от „кафявата чума“, се подчертава в документа.

„Остро осъждаме желанието да се оправдаят истинските виновници за войната, да се омаловажи ролята на нашите народи в поражението на нацизма, да се реабилитират съучастниците на хитлеристките палачи и онези, които се бориха срещу антихитлеристката коалиция, сътрудничеха на нацистите движение и е извършил военни престъпления и престъпления срещу човечеството“, се казва в изявлението.
Лидерите на страните от ОНД призоваха „да осъдят и предотвратят фалшифицирането на историята, да се противопоставят решително на оправдаването и прославянето на нацистки, фашистки и подобни националистически движения, техните последователи, включително изграждането на паметници и мемориали, пропагандиращи расизъм, религиозна дискриминация, ксенофобията и свързаната с нея нетолерантност във всичките й форми и проявления“.

„Изразяваме дълбоката си загриженост от нарастващия брой умишлени опити и случаи на оскверняване или унищожаване на паметници, издигнати в чест на онези, които са се борили срещу нацизма по време на Втората световна война, и настояваме за уважение към мемориалите и гробовете, независимо от тяхното местоположение, гарантирайки безпрепятствен достъп до тях, недопускане на вандалски прояви и унищожаването им. Призоваваме онези, които оскърбяват паметта на войниците освободители и възхваляват нацистките престъпници и техните поддръжници, да бъдат осъдени и изправени пред съда“, се казва в призива.

В тази връзка държавните глави приветстваха резолюцията на Общото събрание на ООН „Борба с прославянето на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетолерантност“. Освен това те изразиха своя ангажимент към целите и принципите на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация. „Разглеждаме широката подкрепа на тези важни документи като потвърждение на решимостта на международната общност да предотврати повторението на трагичните грешки от миналото и да изгради бъдещето на обединяващи принципи“, се подчертава в документа.

На срещата на върха беше взето и решение за създаване на почетното звание на ОНД „Град на трудовата слава“. Той ще бъде присвоен на градове, чиито жители имат специален принос за постигането на Победата, съобщи MIR24.

На 9 октомври 1944 година на среща в Кремъл между Сталин и Чърчил английският премиер показва на съветския лидер листче с изписани срещу няколко държави проценти. Сталин поглежда листчето и слага знак на съгласие. Написаното гласи следното:

„Румъния – 90% на руснаците, 10% на “други”

Гърция – 90% Великобритания, в договор със САЩ”, 10% за Русия

Югославия – 50 на 50%

Унгария – 50 на 50 %

България – 75% за Русия, 25% за “други”.“

След няколко месеца трябва да се състои срещата на „големите“ в Ялта (тя се провежда от 4 до 11 февруари 1945 г.), на която ще се обсъжда следвоенното разделение на Европа между победителите. Английската дипломация и самият Чърчил бързат да подготвят нейните решения, които ще отворят и гарантират за десетилетия новото бъдеще на света.

Петте балкански държави, които в една или друга степен са воювали или помагали и съдействали на хитлеристка Германия, е трябвало да се завърнат в традиционните за тях зони на влияние. И двамата лидери конкретизират тази необходимост.

В мемоарите си Чърчил определя документа като „циничен“. И поради това е настоявал да бъде унищожен. Сталин обаче е държал да бъде запазен. Не защото е циничен, а понеже е изключително важен.

Защо е важен?

Дори да приемем, че става дума за сделка между две държави, към която ще се присъедини трета, документът прави важно уточнение на съществени подробности в световния ред, които ще положат, така да се каже, материалната основа на бъдещето споразумение между победителите във войната. Това уточнение се отнася до т. нар. „зони на влияние“, чиито граници сега именно е необходимо да бъдат потвърдени или оспорени. Вижда се, че победителите не се канят да вземат нищо повече от онова, което е в техните зони на влияние и което по традиция им принадлежи. И Чърчил, и Сталин, а заедно с тях и Рузвелт, за разлика от историците, социолозите и политолозите, отлично знаят, че правата на държавите, които ръководят, не се разпростират извън тяхната зона на влияние. И по същество декларират, че и в бъдеще няма да имат претенции за повече от съгласуваното. След една такава война не е възможно да не се направят подобни уточнения, защото именно войната ги накара да си припомнят как е разделен светът от край време. И какво е щяло да се случи, ако Германия бе победила.

Хитлер искаше да разруши този ред и да промени границите на зоните на влияние, за да установи своето собствено господство над целия свят. Това застраши целостта на света, неговата извечна геополитическа хармония и условията за нормалното му съществуване. Този ред не изключва конфликтите между т. нар. „велики държави“, ала позволява те бързо да бъдат преодоляване с общо съгласие за ненакърнимостта на геополитическото статукво. С това трябва да си обясним защо, след като открито или тайно, САЩ, Англия и Франция поощряват Хитлер и му помагат материално, се отказват от него и му обявяват война и преминават на страната на СССР. Съветският съюз не посяга на границите на зоните на влияние и няма намерение да установява нов световен ред чрез завоюване на територии или разширяване на влиянието си. Нищо че лидерите на западните държави публично говорят друго.

Но този „циничен“ документ показва още, че самите зони на влияние, колкото и да са недосегаеми, все пак допускат до определена мяра физическо присъствие и най-вече влияние чрез различни пропагандни средства на друга велика сила. Така практически всяка велика сила оказва въздействие и дори извършва подривна дейност в чужда зона на влияние. Понякога, когато „титулярът“ отслабне значително, настъпва реална промяна на съотношенията в съответната зона и на местните политици и държавници им се струва, че е започнала нова ера и е възможен „нов цивилизационен избор“. Така стана в последните десетилетия в държавите от Източна Европа, респективно в България. Това е най-измамното чувство у един държавник; то го подвежда в действията му, разлага общественото съзнание и нанася тежки щети на собствената му държава. Защото много скоро влиянието на „титуляра“ бива възстановено с възстановяване на неговата предишна сила и позволилият си да влезе в „чуждата собственост“ доброволно се изтегля, ала като непременно оставя след себе си разрушения, икономичеса пустош, объркан политически елит, безпомощна армия. И нехае за съдбата на своите слуги и сателити.

След Първата световна война настъпват сериозни изменения в геополитическото разположение на редица държави. Разпада се Австро – Унгария, създава се Югославия, приключва процесът на обособяването на националните държави в рамките на Османската империя. Затова се получава парадоксът през една държава да преминават разделителните линии на различни зони на влияние. Както е в Югославия.

Процентите, които Чърчил е изписал в бележката, говорят доколко силна ще е намесата на великите сили в разрешаването на политическите въпроси в посочената държава. Там, където паритетът е установен, те ще се решават от всички велики сили. Това би трябвало да означава, че тази държава ще е неутрална, но на практика не става така. Но пък, примерно в Австрия и Унгария се позволява многопартийна система, в която съответно левите и десните партии да имат еднакво важно място в живота й. За Гърция пък, където комунистическата партия и оглавяваната от нея съпротива срещу окупацията, бива позволено да се намали знаително влиянието й. Знае се на каква жестока разправа са подложени след края на войната антифашистите в Гърция.

Казано накратко, Чърчил и Сталин, а с тях и Рузвелт се съгласяват да запазят световния ред с установените от историята зони на влияние във вида и в границите, в който ги сварва авантюрата на Хитлер.

„Циничният документ“ е валиден и днес – поне за държавите, записани в него. Това е без съмнение. И поради това в тях се очакват в най-скоро време значителни сътресения. Процентите влияние не са променени, макар че съответните титуляри малко ги поизоставиха, след като преживяха трусове и икономически и политически кризи. Нещата се връщат на обичайното си място. Тогава тежко на техните политически елити и за почти цялата им „политическа класа“. Няма как да не се повтори възмездието, което заслужиха след края на Втората световна война.

Нека тогава неолибералните историци и политолози да крещят, че отново са ни предали и продали. Казвам това на шега, защото дори няма да имат смелост да си го помислят, камо ли да го изрекат.

Урокът на въпросната среща между Чърчил и Сталин и съгласувания от тях „циничен документ“ е изключително важен и е безценен урок по геополитика.

Този документ формулира един от най-важните и с трайно значение резултати от Втората световна война: възстановяване на действащия до нея световен ред.

Панко АНЧЕВ

https://pogled.info

Петима руски алпинисти загинаха на връх Дхаулагири (8167 метра) – седмият по височина връх в света. Tе се подхлъзнали и полетели в пропаст, съобщи организатор на експедицията в Непал.

Руснаците направили опит да изкачат Дхаулагири, а връзката с тях е била загубена в неделя. Тогава са достигнали 7700 метра височина, без да разчитат на помощта на шерпите.

Акция с хеликоптер

Смъртта им беше потвърдена, след като спасителен хеликоптер забелязва телата им във вторник.

Радиовръзката между руснаците и членовете на екипа в базовия лагер се е разпаднала, обясняват организаторите на експедицията им в Непал.

Дхаулагири се намира в западните части на Непал. Все още не е взето решение дали телата да бъдат свалени от планината, тъй като това изисква добро планиране и ангажирането на шерпи с подходящо за целта оборудване.

Българите, покорили Дхаулагири:

Българи за пръв път изкачват Дхаулагири през 1995 г. – Радко Рачев и Тончо Тончев. На 24 и 25 септември 1997 г. Тончо Тончев и Николай Петков изкачват върха без предварителна подготовка на маршрута – първо българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил.

На 30 септември 2017 г. върхът е изкачен от Боян Петров, който изчезна през май 2918 г. при изкачване на връх Шиша Пангма, Тибет, Китай. https://blitz.bg