Парламентът гласува оставката на втория кабинет на Бойко Борисов с 218 гласа за, 0 гласа против, 2 гласа /от депутати на ГЕРБ/ въздържал се.

2002 г.

Българският президент Георги Първанов и македонският Борис Трайковски се срещат в Банско „на четири очи“. Трайковски изразява задоволството си, че България ще стане член на НАТО.

В Белгия е показана най-голямата шоколадова фигура с формата на динозавър. Тя е дълга 14 метра и 97 см, висока е 7 метра и 47 см и с обща маса от 4600 кг.

От космодрума Байконур е изстреляна междупланетна станция „Марс 96“, в която БАН участва с 3 апаратури. Станцията „Марс 96“ не успява да постигне целта си.

Кралица Елизабет (1900 – 2002 г.) се подлага на операция на дясното бедро. 90 минутната операция е извършена в болница Крал Едуард VII.
Елизабет-Анжела-Маргарет е родена в Лондон на 4 август 1900 г. Кралицата майка на Великобритания е дъщеря на граф Боус-Лайън, съпруга на принц Албърт (от 12 май 1937 г. – крал Джордж VI). През Първата световна война доброволно става медицинска сестра. А. Хитлер я нарича „най-опасната жена в Европа“. Съпругът й умира (на 6 февруари 1952 г.), но тя отстъпва трона на дъщеря си Елизабет II. Прозвището „кралица майка“ получава при визитата си в САЩ и Канада (1954 г.). Известна е почитта й към британския премиер М. Тачър. На 9 май 1995 г. произнася прочутата си реч по повод 50 години от победата над фашизма. През 2000 г. Великобритания празнува 100-годишния си юбилей. Умира в Лондон на 30 март 2002 г. Погребана е в семейната гробница в Уиндзор.

В. „Стършел“ престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември същата година неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.
Христо Колев Пелитев е български писател хуморист и сатирик. Следва право и славянска филология в СУ “ Св. Климент Охридски” (до 1950 г.). Работи във в-к „Народна младеж“, „Работническо дело“, „Стършел“, в сп. „Български воин“, в Партиздат. От 1960 г. е редактор, заместник-главен редактор и главен редактор на в-к „Стършел“. Член е на СБП. Първия си хумористичен разказ публикува през 1947 г. Съставя сборник с хумористична и сатирична проза съвместно с П. Незнакомов. През 1977 г. излизат неговите „Избрани разкази, фейлетони, приказки за хора и животни, пътеписи“.

Завръща се от първата си мисия американска космическа совалка „Колумбия“.

В София се провежда Първи конгрес на Съюза на научните работници.
Съюзът на учените в България (СУБ) е творческо обществено-професионално сдружение. Основан е през 1944 г. в София от група учени. До 1990 г. е под името Съюз на научните работници. Негов първи председател е Асен Хаджиолов. Издава бюлетин “Научен живот” (1958-1990 г.), сп. “Наука” (1990 г.) и сп. “Сиенца мондо” (на есперанто). Член на Световните федерация на научните работници (от 1948 г.).

В периода 16 – 20 ноември в София се провежда Втора национална конференция на българските писатели. На последното й заседание възниква проблемът с т.нар. случай “Солженицин“, свързан с реакцията на писателите към предложената за гласуване протестна телеграма до Нобеловия комитет в Стокхолм, присъдил наградата за литература на Ал. Солженицин. Против телеграмата гласува Благой Димитров, а Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев гласуват с „въздържал се“.
Александър Солженицин е руски писател хуманист и общественик. През 1941 г. завършва Физико-математическия факултет на Московския университет и задочно 2 курса на Филологическия факултет в МИФЛИ (Московски институт по филологии и литература). От есента на 1941 г. е в действащата армия, а от есента на 1942 г. е офицер, командир на батарея за звуково разузнаване. Служи на различни фронтове по време на Втората световна война. Арестуван е през февруари 1945 г. и е осъден на 8 години концлагер. След изтърпяване на присъдата през 1953 г. е заточен до живот в Казахстан. През 1956 г. е реабилитиран и работи като учител във Владимирска област в Централна Русия, след което се заселва в Рязан. Известност му носят повестите “Един ден на Иван Денисович” (1962 г.) и “Матьориният двор” (1963 г. ). След 1965 г. никъде не се печатат негови произведения. През 1969 г. е изключен от Съюза на писателите, след като през 1967 г. изпраща писмо, в което се обявява против цензурата.
След излизането на първия том на “Архипелаг ГУЛАГ” (1974 г.) е обвинен в държавна измяна, арестуван е, отнето му е гражданството и е експулсиран в Германия. От 1976 г. живее в щат Върмонт, САЩ. На 27 май 1994 г. се завръща в Русия. През 2002 г. учредява награда на свое име. Автор е на : “Архипелагът ГУЛАГ” (1974 г.), “Раково отделение” (повест, 1968 г.), “В първия кръг” (повест, 1968 г.), епопеята “Червеното колело” (т. 1-8, 1971-1991 г.), “Решило телето дъба да събаря” (1975 г.; допълнена 1991 г.), “Април 1917 г. Върмонт; Париж” (1993-1995 г., т. 1-2), “Публицистика” (т. 1-2, 1995-1996 г.). пише разкази, пиеси, киносценарии и публицистика. Събраните му съчинения са издадени в Москва през 1990 г.(т. 1-8).

В района на Тихия океан е наблюдаван най-интензивният в историята “метеоритен дъжд” (2300 метеорита в минута).

Кралят на Мароко – Мохамед V се завръща в страната след двегодишно заточение в Мадагаскар.

Публикуван е Законът за авторското право.
Авторското право е изключителното право на автора да възпроизвежда, издава и разпространява произведенията си. Защитата на авторското право се съдържа в Закона за авторското право и сродните му права. През 1974 г. България се присъединява към универсалната конвенция за авторското право, подписана в Женева (1953 г.).

Опозиционните лидери Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов отправят писмо до министър-председателя Кимон Георгиев с искане за ново отлагане на изборите.
Кимон Георгиев е политически и държавен деец. Роден е на 11 август 1882 г. в Пазарджик. Завършва Военното училище в София и участва във войните 1912–1918 г. като офицер. Един от основателите на Военния съюз, Кимон Георгиев е избран за член на централното му ръководство. Участва в ръководството и на създадения през 1922 г. Народен сговор. Той е сред главните организатори на държавния преврат на 9 юни 1923 г. Включва се в изграждането на Демократическия сговор. Министър на железниците, пощите и телефоните от 1926 г. до 1928 г. във второто сговористко правителство на А. Ляпчев. Налага се като лидер в Политическия кръг „Звено“, активно участва в подготовката и провеждането на държавния преврат на 19 май 1934 г. Министър-председател е от 19 май 1934 до 22 януари 1935 г. Във вътрешната си политика прокарва идеята за надпартийна власт и управление на елита. За целта е отменена Търновската конституция и е разпуснато Народното събрание. Във външната си политика се стреми към сближаване с Югославия и Франция, възстановява дипломатическите отношения със СССР. Влиза в конфликт с царя. След януари 1935 г. преминава в опозиция. Постепенно заема демократични позиции и търси сътрудничество с БЗНС „Ал. Стамболийски“, а по-късно и с РП. Привърженик е на сътрудничеството със СССР. Обявява се срещу съюза на България с хитлеристкия блок в началото на Втората световна война 1939–1945 г. През 1942 г. заедно с ръководения от него Политически кръг „Звено“ приемат предложението на БРП за образуване на Отечествен фронт. Избран е в Националния комитет на ОФ. От 9 септември 1944 до ноември 1946 г. е министър-председател на първото отечественофронтовско правителство. След това заема редица важни държавни постове: министър на външните работи (до декември 1947 г.), министър на електрификацията и мелиорациите (до март 1959 г.), председател на Комитета по строителство и архитектура, заместник -председател на МС, заместник- председател на Националния съвет на ОФ и пр.

В САЩ пристигат 88 германски учени, автори на всички най-важни секретни разработки в нацистка Германия.

Роден е Панайот Славчев – български аранжор на популярна музика, пианист, композитор, диригент. Завършва СУ “Св. Климент Охридски” – специалност химия; от 1969 г. до 1981 г. е старши асистент в Медицинска академия. Отговорен редактор е в БТ – редакция “Забавна музика” и “Младежки предавания” от 1981 г. Член е на СБК. Активната му дейност, свързана със забавната музика, започва през 60-те години, когато основава Представителния оркестър към Центъра студентски дом на културата в София – “Метроном” (1965-1981 г.). С авторитет се ползва създаденият от него “Младежки конкурс за забавна песен” (1970 г.). Автор е на повече от 700 аранжимента, много от които допринасят за успешното представяне на песни и изпълнители на различни международни конкурси. Негови са аранжиментите на 2 песни, спечелили Голямата награда “Златният Орфей”: “Сонет” (1978 г.) (муз. Б. Киров) и “Вечерница ти пак бъди” (1979 г.) (муз. Ат. Косев). Специални награди за аранжимент получава и на международен фестивал “Песни за морето” в Рощок, ГДР (бивша, 1985, 1986 г.). Автор на оркестрови преработки на различни музикални произведения. В “Диалози за пиано и симфоничен оркестър върху теми от Тончо Русев” (първа награда на СБК за 1985 г.) и симфоничната сюита “Ступелиада” съчетава мелодиката на българската забавна песен с изразните средства на виенската класика и романтизма.

България започва да прилага стопанските и финансови санкции, приети от Обществото на народите срещу Италия поради конфликта й с Етиопия (до 14 юли 1936 г.).

Умира Георги Стоянов Тодоров – български офицер, генерал от пехотата (от 15 август 1917 г.). Роден е на 10 август 1858 г. в Болград. Брат е на Ал. Теодоров-Балан. През 1879 г. завършва Военното училище в София с първия випуск. Учи в Николаевската академия на Генералния щаб в Санкт Петербург; участва в Съединението и Сръбско-българската война (1885 г.). През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 7-ма пехотна Рилска дивизия. От 2 август 1915 г. е генерал-лейтенант. По време на Първата световна война е командващ II-ра армия в Македония, а по-късно на III-та армия в Добруджа. От началото на 1918 г. е помощник-главнокомандващ на действащата армия.

САЩ и Съветският съюз установяват дипломатически отношения.

Умира Иван Иванов Фичев – български офицер, генерал-лейтенант ( от 1 януари 1914 г.). Роден е на 15 април 1860 г. в Търново. Учи в Априловската гимназия в Габрово и Роберт колеж в Цариград (1887 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) служи в VIII-ма опълченска дружина. Завършва Военното училище (1882 г.). През 1885 г. е произведен в чин “капитан”. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота. Участва с дунавски полк в защитата на Видинската крепост (12 – 16 септември 1875 г.). През 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино. През 1892 г. работи като началник на учебното бюро при военното министерство. В периода 1893-1895 г. е главен редактор на военните издания. От 1 януари 1903 г. е началник-щаб на I-ва пехотна Софийската дивизия, а от началото на 1907 г. е началник-щаб на II-ра пехотна Тракийска дивизия. Произведен е в чин “генерал-майор” през 1908 г., началник на щаба на войската е (март 1910 г. – декември 1915 г.). Под негово ръководство Генщаба разработва плановете за войната с Турция. След Междусъюзническата война (1913 г.) е член на българската делегация за подписване на Букурещките мирни преговори. От 1 януари 1914 г. е началник на III-та военно-инспекционна област, а от 1 септември 1914 г. е министър на войната. По негова идея и под негово ръководство през 1914 г. се открива Военната академия. Уволнен е от армията по собствено желание на 17 август 1915 г. Пълномощен министър е в Букурещ (1921-1923 г.), член е на БАН (1920 г.).

Родена е Зорница Попова – българска композиторка. Завършва Теоретическия факултет на БДК, специалност „Пиано“ (1954 г.). Учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на ДМТ „Стефан Македонски“, където работи до 1974 г. Член е на СБК от 1985 г. Занимава се със забавна музика от средата на 60-те години на ХХ в. Първата й композиция е оркестровата пиеса „Шега“. Две години по-късно К. Семов изпълнява и първата нейна песен – „Въртележка“. С песни на Зорница Попова са дебютирали много български певци: М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов, дует „Ритон“, В. Маринов, К. Бодурова. Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала „Златният Орфей“ от 1967 г. Сред отличените са: „Всяко начало“ (изп. Б. Киров) – трета награда на радио конкурса „Пролет“ (1980 г.), „Днес си малко странна“ (изп. Р. Кирилова) – втора награда на същия конкурс през 1987 г., „Колко радост има“ (изп. К. Бодурова) – трета награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден (1979 г.), „Песен за стария моряк“ – първа награда (1987 г.), и „Моряшка любов“ (изп. Г. Христов) – награда на СБК на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ (1985 г.). „Слънцето е в моите коси“ (изп. М. Иванова и Р. Попов) е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс (1976 г.). През 1985 г. е удостоена от СБК с награда за цялостно творчество. Създава по поръчка на Радио Берлин песни по немските текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман. Зорница Попова е постоянен член на журито на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, Германия. Голяма част от песните й са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. През 1983 г. излиза албумът й „Избрани песни“. Получава награди от „Златният Орфей“ (1988 г., 1992 г., 1993 г.); Мелодия на години на Русия (1990 г.); III награда от Каван, Ирландия (1993 г.); награда на публиката на радио конкурса „Една песен за младостта“ (1972 г.) и на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1987 г.) и др.
Умира на 2 юни 1994 г.

В София е основан Всебългарски съюз „Отец Пайсий“ с председател софийския митрополит Стефан за борба против Ньойския договор и за обединение на българите.

Роден е Димо Димитров Коларов – български оператор. Завършва Академията за изящни изкуства в Прага. Снима телевизионни, игрални и документални филми: “Хайдушка клетва” (1958 г.), “На малкия остров” (1958 г.), “Командирът на отряда” (1959 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Слънцето и сянката” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Вълчицата” (1965 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Голямата скука” (1973 г.), “Буна” (1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (1976 г.), “Капитан Петко войвода” (тв, 1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (тв, 1983 г.). Умира на 7 март 1997 г. в София.

Обнародван е Закон за жандармерията.
Жандармерията е основана на 26 юли 1881 г. с указ на княз Александър Батенберг като структура за осигуряване на реда в Княжество България. В началото е съставена от въоръжени руски пеши отряди и конници за борба с престъпниците и черкезите. До септември 1944 г. е разформирована и възстановявана три пъти. Първият период на съществуването й е до Балканската война, вторият – от 1919 г. след Ньойския договор до 1925 г., третият – от 19 февруари до 11 септември 1944 г. От 1948 г. до 1961 г. съществува като Вътрешни войски по съветски модел. През 1985 г. НС „Вътрешни войски“ са възстановени като обновена структура за осигуряване на вътрешния ред. Просъществуват до 1997 г., когато с новия Закон за МВР се преобразува в НС „Жандармерия“.

В с. Кричим, Пловдивско, е основан воден синдикат „Въча“ за производство на електроенергия.

Българските части навлизат в Призрен.

Роден е Асен Димитров Диамандиев – български музикален педагог, хоров диригент и композитор. През 1942 г. завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия (дн. БДК) в София. В периода 1946-1958 г. работи като диригент на Пловдивското певческо дружество. Преподава солфеж и теория в Държавното музикално училище в Пловдив (1946-1967 г.), директор е на училището (1951-1967 г.). В годините 1967-1973 г. е председател на Окръжния съвет по изкуство и култура в Пловдив. Преподава солфеж (1971 г.) във ВМПИ в Пловдив (професор от 1971 г., ректор на института от 1972 г.). Автор е на хорови песни, обработки на народни песни за хор и на инструментални пиеси във фолклорен дух. Съставител е на учебници и помагала по солфеж.

Родена е Вера Тодорова Недкова – българска художничка.
Вера Тодорова Недкова е родена в Скопие. През 1930 г. завършва Държавната художествена академия, Виена (живопис) при проф. Карл Щерер (1930 г.); „Meisterschule“, Виена (консервация и реставрация) при проф. Р. Маурер (1933 г.). През 1931 г. е във Флоренция, където изучава тосканските художници. В България е член на Дружеството на новите художници. Работи в реставраторския отдел на Археологически музей в София. Творчеството й се развива от плоския, фресков обем към живописно-линеарна схема. Нейни самостоятелни изложби: София (1934 г., 1939 г., 1984 г.), Виена (1934 г.), Западен Берлин (1973 г.) и др. Някои творби: „Акт“ (1935 г.), „Плаж“ (1941 г.), „Семейство“ (1942 г.), „Бутилки“ (1960 г.), „Старинен площад в Сибир“ (1962 г.), „Автопортрет“ (1964 г.), „Ранно утро в Созопол“ (1965 г.), „Малта“ (1973 г.), „Мартенски сняг“ (1973 г.), „Язовир“ (1977 г.) и др.
Умира на 7 юли 1996 г. в София.

Оклахома става 46-ят щат след присъединяването си към съюза. За столица е избран най-големият град – Оклахома.

В Англия е патентована първата кинокамера.

САЩ откупват на концесия строителството на Панамския канал.
Панамския канал е географски воден път с международно значение в Центална. Америка. Дължината му е 81 600 м. Свързва пристанищата на Карибско море (Кристобал, Колон) и на Тихия океан (Панама, Балбоа). Построен е през 1914 г., каналът е официално открит през 1920 г. От 1914 г. до 1979 г. се намира под юрисдикцията на САЩ, до 2000 г. се управлява от специална комисия, след което преминава под пълната власт на Панама.

От 16 до 18 ноември в София се провежда първият конгрес на Народно-либералната партия.
Народно-либералната партия (стамболовисти) е политическа организация, образувана през 1886–1887 г. след отцепването на привържениците на Стефан Стамболов от каравелисткото течение на старата Либерална партия и реорганизиране на дружинките на организацията „България за себе си“. Изразява интересите на промишлено-търговската буржоазия. Нейни лидери са: Ст. Стамболов (до убийството му през 1895 г.), Д. Греков, Д. Петков и Н. Генадиев. Партията управлява страната от 1887 г. до 1894 г. и от 1903 г. до 1908 г. Взема участие и в коалиционния кабинет на В. Радославов (1913–1918 г.).

Умира Гаврил Баев Кръстевич – изследовател на българска старина, книжовник, уредник на новобългарски книжовен език, почетен член на БКД (днешен БАН, 1872 г.). Роден е в Котел през 1820 г. Учи в Карлово при Р. Попович. Подпомогнат от Ст. Богориди, учи в Куручешменското училище в Цариград (1837 г.) и завършва право в Париж (1843 г.). От 1845 г. до 1850 г. е секретар на А. Богориди, а след това е управител на о-в Самос. Работи като съдебен служител в Цариград. Редактор е на сп. “Български книжици” в годините 1859-1860 г. Взема участие в борбата за независима Българска църква и в уреждането на Българска екзархия. След Освобождението е директор (министър) на вътрешните работи в Източна Румелия, секретар на главния управител, а през 1884 г. – главен управител. Умира в Цариград. Издава “История българска” (т. I, 1869 г.), в която прокарва теория за хунския произход на българите. Участва в споровете за изграждането на новобългарския език. Той е един от основоположниците на Пловдивската книжовна школа.

Роден е Паул Хиндемит – германски композитор, музикален теоретик, диригент, цигулар и алтист. От 13-годишна възраст свири в оркестри. Едновременно с това учи във Франкфуртската консерватория (в класовете по композиция и цигулка). Концерт-майстор е на Франкфуртския оперен театър (1915-1923 г.), алтист в струнния квартет Л. Амар – П. Хиндемит (1921-1929 г.), професор е в берлинската Висша музикална школа (1927-1937 г.). Автор е на опери, балети и симфонии, съчинения от много камерни жанрове, произведения от най-сложните форми и прости инструктивни пиеси за любители-музиканти.
Паул Хиндемит умира на 28 декември 1963 г. във Франкфурт на Майн.

По предложение на Георги Губиделников е избрана парламентарна анкетна комисия за разследване делата на Стамболовото управление. Комисията е в състав: д-р Димитър Моллов, д-р Минчо Цачев, Стоян Михайловски, М. Бояджиев, Димитър Попов и Велчо Велчев. В „Доклад на парламентарната анкетна комисия“ от 1895 г. те посочват многобройни нарушения на повечето Стамболови министри.
Георги Георгиев Губиделников е представител на едрата буржоазия, един от ръководителите на финансовата група около Българска търговска банка. Роден е в Русе на 12 януари 1864 г. Следва право във Франция, след което работи като адвокат. Взема участие в създаването на застрахователно дружество „България“ в Русе. Участва в Управителния съвет на Българската търговска банка, а от 1905 г. до 1941 г. е неин главен директор. Едновременно с това е акционер и член на управителните съвети на дъщерните предприятия на банката – АД „Бъдеще“, АД „Адрее“, АД „Бяло море“ и др. Представител на Народната партия в ХV-то и ХVIII-мо ОНС. Умира на 30 март 1952 г.

След намесата на австро-унгарския пълномощен министър в Белград е спряно настъплението на българските войски. Започват преговори за примирие.

Умира Джура Якшич – сръбски поет, драматург, прозаик и живописец. Автор е на историческите драми: “Преселването на сърбите” (1864 г.), “Елисавета, черногорска княгиня” (1868 г.), “Станое Главаш” (1878 г.). Живопис – “Убийството на Кара Георги”, “Княз Михаил на смъртния одър” и др. Рисува композиции на религиозни теми. Картината му “Стражеви пост” е посветена на освободителната борба на сръбския народ.

Роден е Джузепе Анселми – италиански оперен певец (тенор), изтъкнат представител на италианското белканто. Музикалната си кариера започва като цигулар. От 1894 г. учи пеене при Л. Манчинели. Първата му изява като оперен певец е на сцената на Атинския театър в „Селска чест“ от П. Маскани (1896 г.). Гастролира в Кайро, Александрия, Русия, Испания, Англия, Аржентина. Успех му носят ролите в опери на италиански и френски композитори. Умира на 27 май 1929 г.

Патриаршията изпраща на Високата порта официалните си възражения по двата правителствени проекта за разрешаване на българския църковен въпрос. В отговора се предлага свикването на вселенски събор.

Валията на Русе нарежда на каймакамина в Шумен да вземе мерки срещу внасянето и разпространението на изданията на Георги Раковски в пределите на Османската империя.

Фредерик Шопен изнася последния си концерт в Лондон една година преди смъртта си.
Фредерик Францишек Шопен е полски композитор и пианист. Роден е на 22 февруари 1810 г. в Желязова Воля, близо до Варшава. През 1817 г. написва 2 полонези в духа на М. К. Огински, а през 1818 г. изнася първия си концерт. Учи в лицей (1823-1826 г.), където продължава да усъвършенства музикалната си техника, концертира, изучава теория на композицията. През 1928 г. посещава Берлин, а през 1829 г. – Виена, където се изявява като композитор и пианист. В родината си, възприема опита на Огински, Елснер, Шимановски, Курпински, Островски и др. Създава 2 концерта за пиано с оркестър (1829-1830 г.), трио за пиано (1829 г.), “Голяма фантазия” (1930), “Голямо концертно рондо” за пиано и оркестър (1828 г.), “Соната” (1828 г.), редица полонези и мазурки, ноктюрно в ми минор (1827 г.) и първите от дванадесетте “Големи концертни етюди” (1829-1830 г., завършени в Париж). След Полското въстание (1830-1831 г.), което го заварва във Виена, заминава за Париж през Мюнхен и Щутгарт. Там създава Първото скерцо (1831-1832 г.), Първа балада (1831-1835 г.), “Революционен етюд в до минор” (1831 г.). От септември 1831 г. живее в Париж. През 1848 г. гастролира във Великобритания. Фредерик Шопен умира на 17 октомври 1849 г. в Париж
От 1927 г. във Варшава се провежда международен конкурс за пианисти на неговото име. Създадено е общество “Ф. Шопен”, което се занимава с голяма концертна, научно-изследователска, издателска и организационна дейност.

Наполеон Герен патентова в Ню Йорк спасителния пояс.

Умира барон Карл фон Клаузевиц – пруски генерал, военен теоретик и историк. Служи в пруската армия от 1792 г.
Карл Клаузевиц е роден на 1 юни 1780 г. в Бург. През 1803 г. завършва Всеобщо военно училище в Берлин. Адютант е на принц Август Пруски (до 1808 г.), участва във войната с Франция (1806-1807 г.). Преживява тежко поражението и националната катастрофа на Прусия след Тилзитския мир (1807 г.). Началник на Кабинета (1808-1809 г.) на председателите на Военния реорганизационен комитет ген. Б. Шарнхорст. Взема активно участие в подготовката на Военната реформа и реорганизацията на пруската армия. Като преподавател във военно училище (1810-1812 г.) пише книгата “Обзор на военното обучение (най-важните принципи на войната)”. Автор е на патриотичния документ на групата военни реформатори Шарнхорст, Гнайзенау и Боен “Трите символа на вярата” (февруари 1812 г.), в който прокарва идеята за народната война в съюз с Русия против господството на Наполеон I. Известно време служи в руската армия (1812 г.) като квартирмайстер (оператор) в кавалерийския корпус на ген. П. П. Пален и в щаба на П. Х. Витгенщайн (от октомври 1812 г.). Офицер е за свръзка в пруската армия на Г. Блюхер (1813 г.); началник-щаб на Корпуса на Л. Валмоген (от август 1813 г.). Директор е на Всеобщото военно училище (1818-1830 г.). Инспектор е на артилерията (1830 г.) и началник на щаба на пруската армия на полската граница (1831 г.). Умира от холера.
В творчеството на Карл Клаузевиц се проявяват идеите на Великата Френска революция и националноосвободителното движение в Европа. Критикува феодалната военна система. Философска основа на неговите теоретични схващания е немската класическа философия на И. Кант, Г. Фихте, Г. Хегел. Разглежда явленията във военното изкуство диалектически. Изучава повече от 130 похода и войни в периода 1566-1815 г. и пише много военноисторически съчинения. Главен труд на Клаузевиц е тритомното му изследване “За войната”, в което се разглеждат природата и същността на войната, формите и способите за воденето й. Определя някои стратегически принципи, необходими за постигане на победа – пълно напрежение на всички сили, съсредоточаване на възможно най-големите сили на направлението на главния удар, бързина и внезапност на действията, енергично използване на постигнатия успех. Има големи заслуги за разработване теорията на военното изкуство и неговите съставни части – стратегия и тактика. Много точно определя съотношението между настъплението и отбраната, значението на моралния дух на армията за победата. Изтъква значението на материалния, географския и моралния фактор, на ролята на военачалника и командирите в армията и др.

Роден е Михаил Иванович Лебедев – руски живописец. От 1834 г. живее в Италия. Автор е на пейзажи, характеризиращи се с правдиво отразяване на природата и с романтична приповдигнатост („В парка Гиджи“, 1837 г.). Оказва влияние върху развитието на руската пейзажна живопис.

На територията на Австро-Унгария шест хиляден руски отряд отблъсква атака на 30 хилядна наполеонова армия.

Умира Фридрих Вилхелм II – пруски крал от 1786 г. Роден е на 25 септември 1744 г. Племенник е на Фридрих II. Въвежда строга цензура и ограничава свободата на вероизповеданието (1788 г.). Подписва враждебната към революционна Франция Пилницка декларация (1791 г.); сключва военен съюз с Австрия (1792 г.), полага началото на коалицията на европейски монарси срещу революционна Франция.

Роден е Жан Лерон Д’Аламбер – френски математик и философ от епохата на Просвещението. Член е на Парижката АН (1741 г.), на Френската академия (1754 г.). Заедно с Д. Дидро редактира „Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“. Пише трудове по механика, диференциални уравнения и др. Умира на 29 октомври 1783 г. в Париж.

Прусия е провъзгласена за кралство.
Прусия е историческа средновековна държава в Германия, която възниква през XII в. на основата на Брандербургското корфюрство. Основно историческо ядро на Прусия е Бранденбург, който през 1618 г. се обединява с херцогство Прусия. (възникнало през 1525 г. върху част от секуларизираните земи на Тевтонския орден, завладял териториите на прусите. Водеща роля в икономиката и политическия живот на страната има юнкерството. Руските крале от династията Хохенцолерн (Фридрих II и др.) през ХVIII – началото на ХIХ в. значително разширяват територията на държавата. През 1871 г. пруското юнкерство начело с Бисмарк „с жезъл и кръв“ завършва обединението на Германия на пруско-милитаристична основа; пруският крал става германския император. В резултат на събитията от ноември 1918 г. монархията пада и Прусия става една от германските области. След 1945 г. е разделена на по-малки области. Контролният съвет за Германия взема решение за ликвидиране на Пруската държава през 1947 г.

Иван IV Грозни убива своя син и наследник, който влиза в разгорещен спор с него.
Иван IV Василевич (Грозни) е велик княз (от 1533 г), първият руски цар (от 1547 г.) Роден е на 25 август 1530 г., с. Коломенское. Син на Василий III Иванович. Активно се включва в държавната политика от времето на създаването на т. нар. Избрана рада (1549 г.), чийто фактически ръководител е А. Ф. Адашев. Стреми се да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Василевич през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. – Астраханското ханство; под руска зависимост попадат сибирския хан Едигер (1555 г.) и Голямата Нагайска орда (1557 г.). След падането на Радата (1560 г.) Иван IV Василевич еднолично провежда политика за укрепване на самодържавната власт. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност; най-разпространени методи за борба с политически противници стават заточението и смъртното наказание; през 1565 г. е въведена причината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки бива заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на „литовския крал“. Засилва се крепостническият гнет. Сред народа Иван IV Василевич получава прозвището „Грозни“. Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Мнителността и недоверчивостта му с годините се засилват. Това се отразява в манията му за преследване, садистични наклонности, необуздан гняв (в резултат на едно такова гневно избухване през 1582 г. убива сина си Иван). Иван IV е образован за времето си човек, с литературни наклонности, за което свидетелстват широко известните му послания към А. М. Курбски, В. Грязни и др. Оказва влияние върху съставянето на редица литературни паметници от средата на ХVI в., изиграва важна роля в организацията на книгопечатането; по негова инициатива е осъществено строителството на храма „Василий Блажени“ в Москва. Умира на 18 март 1584 г. в Москва.

Умира Хенри III – крал (от 1216 г.) от династията Плантагенети. Роден е на 1 октомври 1207 г. Син е на Жан Безземния. Опитва се да управлява Англия, като разчита на чуждите феодали-авантюристи и на съюза с Римската курия. В края на 50-те години недоволните от тази политика барони намират подкрепа от дребните рицари, гражданите и заможните селяни. Кралят е принуден да утвърди “Оксфордските провизии” (1258 г.), създали в страната режим на баронската олигархия; по-късно чрез “Уестминстърските провизии” ограничава правата на аристокрацията. Отказването на Хенри III от спазването на “Оксфорските провизии” довежда до избухването на гражданска война (1263-1267 г.). През 1264 г. Симон дьо Монфор разбива кралската войска и пленява краля. След разгрома на опозиционните войски и гибелта на Монфор (август 1265 г.) правата му са напълно възстановени (1266 г.). Нарастващата роля на рицарството и на градовете подтиква Хенри III да създаде практиката за свикване на парламент.