/АКМ/

Всички пазим културата, наследството и идентичността си, но в малките населени места е по-трудно, каза секретарят на Народно читалище „Христо Ботев – 1927“ в плевенското село Коиловци Станка Николова. Тя беше гост в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“.

Николова разказа за ролята на читалището като пазител на българските традиции. Тя отбеляза, че българските читалища са нещо уникално по своята същност. Те се средища, каквито няма никъде по света. Но в работата на селското и градското читалище има разлика.

Първо разликата идва от това, че в селата нямат тези възможности като в града за спонсорство, дарителство и като работа с целевите групи. В някои от селата няма училища и детски градини. Почти невъзможно е да се организират школи. Допълнителна трудност за селата, които се разположени близо до административния център, е това, че местните деца посещават школи в големия град и в селата се връщат предимно за ваканциите.

„Въпреки тези трудности, ние намираме начин и сили да правим неща, които да въвлекат цялата общност,“ продължи Николова. Тя добави и това, че в селата преобладават възрастните хора над 65 години, което не ги прави по-малко значими. Според нея при тях се усеща напрежение тип депресия, защото са социално изолирани, а са жизнени и дейни хора, които са свикнали да работят. За да бъдат те привлечени към дейностите на читалището, от културната институция в село Коиловци са организирали клуб, който са нарекли „Клуб на готините баби“ (КГБ). Дейността в клуба е започнала по проект. Жените и преди са се събирали на седенки, където са обсъждали ежедневните си проблеми. Събиранията са продължили организирано, като чрез проекта към тях е добавена и арт занималня. В нея от читалището са започнали да ги обучават да работят с хартия и на квилинг – изкуството на хартиения филигран. Клубът и арт занималнята работят вече шеста година, като всяка следваща година модулите се надграждат.

В момента Народно читалище „Христо Ботев – 1927“  има одобрено второ проектно предложение. Вече членовете на клуба ща бъдат обучавани и за работа с глина. В село Коиловци има грънчарска пещ, в която да пекат своите изделия. „Така ще продължим да ги обучаваме, а душевните разговори, които те осъществяват при нас са най-доброто за тях. Така те се чувстват пълноценни“, твърди секретарят на читалището. Готовите изделия се предлагат на благотворителни базари.

Тя добави, че за селските читалища идеалният момент за работа с деца са ваканциите, когато градските  почиват. От много години към читалището в село Коиловци съществува ваканционен клуб „Здравей, лято!“

Още от юни, когато училище завършват най-малките, те ги събират и ги питат какво искат да правят. Изготвят програма, чиято цел е да отдалечи децата от телевизорите и най-вече от телефоните. Започнали са с игри от времето на бабите и дядовците и от времето на родителите. Организират им игри като „Намери съкровището“, учат ги да скачат на ластик и други.

От читалището, отново по проект, организират фолклорен събор, чието четвърто издание е било тази година. В него дават сцена за изява на фолклорни групи и самодейни състави от цялата страна. Така не само съхраняват, но и допринасят за разпространението на българското материално и нематериално културно наследство. „За да запазим и съхраним за поколенията корените на нашите прадеди, ние в нашето читалище си мислим, че трябва да ги показваме по-често и да запалим искрата у младите хора. Да има приемственост. Да не се забравя, как се играят българските хора и ръченици“, каза още Станка Николова.

Според нея субсидията за читалищата е недостатъчна дори за покриване на заплата и осигуровки на служителите, камо ли за странични дейности. Понякога се отпускат допълващи целеви субсидии. Николова смята, че спасението е кандидатстването по донорски програми за финансиране, но и там повечето изискват собствен принос, а за малките читалища това е непосилно. Повечето техни дейности са с културна насоченост, а по-голяма част от финансирането е за биоразнообразие, здравеопазване, училища и младежки дейности, а това е трудно за изпълнение в селата. „Къде е държавата, защо не протегне ръка целенасочено именно към читалищата, макар и под формата на кандидатстване. Не искаме парите даром“, добави тя.

В заключение каза още, че и материалната база на места куца.

По време на представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“ гости в Националния пресклуб на БТА в Плевен бяха директорът на художествена галерия „Илия Бешков“ д-р Цвета Евлогиева-Кацарова, ръководителят на отдел „Връзки с обществеността и медиите“ в Регионалния исторически музей – Плевен Елвира Миланова и художникът Христо Вачев.

Спомени за Рилския манастир на Владимир Караманов –  учител, историк, етнограф и общественик, един от най-добрите историографи и познавачи на Кюстендилския регион, представи в Националния пресклуб на БТА в Кюстендил Рилка Петрова – главен експерт в Държавния архив в Кюстендил. Петрова участва в представянето на юлския брой на списание ЛИК на БТА, озаглавен „България в ЮНЕСКО“. Рилският манастир е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.

Архивът в Кюстендил разполага с оригинал, писан на ръка от Караманов и озаглавен „Преди 60 години на Рилския манастир“, с автор Владимир Караманов, от 1952 г.

„Рилският манастир, най-голямата българска светиня, в миналото бе посещаван масово от богомолци от всички краища на България, едни, пътуващи с кола, други – с коне и магарета, а трети – пеша“, пише Караманов в спомените си.  Той разказва, че особено масово е било посещението за храмовия празник или Отчов ден, който се отбелязва на 19 октомври по стар стил.

„Всеки българин и благочестив християнин, старо и младо, се счита за особено щастлив, ако може да посети тая народна светиня поне един път в живота си. Пътят до манастира бе удобен за пътуване с кола и добитък. И ние, тогавашните младежи, горяхме от желание да отидем другарски до манастира и то пеша“, пише още Караманов, разказа Рилка Петрова.

Тя допълни, че Караманов подробно описва пътуването от Кюстендил до Рилския манастир, което е продължило три денонощия. При пристигането си в манастира групата младежи била настанена в стая, отстъпена им от калугер отец Серапион. „Дадохме му два лева тогавашни, като един вид подарък за услугата да ни докарва зеленчук от манастирската градина…“, свидетелства още в спомените си Караманов.

В спомените му оттогава е отбелязано и съществуването на „манастирското дюкянче, намиращо се на долния етаж на Хрельовата кула“, което съществува и днес, посочи Рилка Петрова. В дюкянчето и тогава се продавали икони, кръстчета, броеници. 

Караманов разказва за посещението на групата в постницата, наричана „Св. Лука“, както и за провирането им през скалната пещера, където е живеел и умрял светеца – чудотворец. Караманов разказва подробно за участието си в риболов в реката под манастира. „Тя беше доста пълноводна, но много бистра….. уловихме много риба пъстърва…“, посочва още в летописа си кюстендилския етнограф.

Караманов описва в спомените си и за банкет, който направили в стаята си младежите тогава, който продължил до късно след полунощ, както и за забележката, която получили от спящия в съседното помещение отец Серапион. Отецът им напомнил, че „манастирът не е кръчма за веселие, а място за покой, тишина и съзерцание“. Групата младежи тогава, „току-що завършили средното си образование и станали вече свободни граждани“, били предупредени и от името на братството, „че са недоволни от такива гости като нас, затова ако продължаваме със скотското настроение, няма да бъдем търпени в манастира и ще трябва да го напуснем“.

Ден по-късно групата се сбогувала с дядо Серапион, „комуто мушнахме в ръка една двулевова монета, като подарък… Преди да заминем, отбихме се и в канцеларията, където оставихме подарък една сума от 5.00 лева, както това бе обичай да подаряват на манастира богомолците по някой подарък в замяна на гостоприемството…“, пише още Караманов.

„През живота си много пъти съм отивал в манастира, посрещнат там от братството, като скъп гост, окръжен управител и държавен адвокат, гощаван както подобава на такъв гост, имам много спомени от тия пътувания, но най-мил и хубав спомен и впечатление ми е направило това пътуване наше с магарето…“, разказва Владимир Караманов в спомените си.

Самият Владимир Караманов е баща на поетесата Веса Паспалеева, каза Рилка Петрова. Тя посочи, че от 1903 г. до 1907 г. той е секретар на кюстендилския окръжен управител, а след това е назначен за окръжен управител в Плевен. През 1908 г. се кандидатира за народен представител, но не е избран. На 20 август 1913 г. е назначен за окръжен управител в Кюстендил. От 1 ноември 1919 г. до 4 март 1931 г. упражнява адвокатска професия. На 12 октомври 1944 г. е арестуван по обвинение във фашистка дейност и престоява в кюстендилския затвор шест месеца. После му отнемат правото на пенсия.

Юлският брой на списание ЛИК на тема „България в ЮНЕСКО“ беше представен днес в централата на ЮНЕСКО в Париж. 

През юли изданието на Българската телеграфна агенция (БТА) излезе едновременно на три езика – на български, както и в превод на френски и английски език. 

Повод за избора на темата е 47-а сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. През тази година тя се провежда в Париж под българско председателство в периода от 6-16 юли. 

Шестдесет години списание ЛИК приобщава към достиженията на културата, за което работи и ЮНЕСКО. Това каза генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев в централата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) на представянето на юлския брой на изданието, чиято тема е „България в ЮНЕСКО“.

Той отбеляза, че списанието, издавано от БТА, излиза едновременно на три езика – български, английски и френски. Събитието е в деня на официалното откриване на заседанията на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО като част от съпътстващата програма на сесията, която през тази година се провежда във френската столица под българско председателство в периода от днес до 16 юли. Екземпляр от списанието е подарък за участниците от всички делегации на форума. Чрез онлайн видеовръзка в представянето на списанието участват и гостите в зала „МаксиМ“ на БТА в София и в 40 национални пресклубове на агенцията в страната и чужбина. 

Изключителна чест и отговорност за мен като министър на културата на Република България е да приветствам представянето на специалния брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция – посветен на темата „България в ЮНЕСКО“ – именно тук, в централата на ЮНЕСКО в Париж. Тук, където културното многообразие се среща със стремежа към мир и устойчиво развитие чрез образование, наука и култура. Това каза министърът на културата Мариан Бачев на представянето на юлския брой на изданието днес.

Той отбеляза, че изборът на тази тема е пряко свързан с българското председателство на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО – значимо събитие, което подчертава активната роля на България в глобалния културен диалог и последователните ни усилия за опазване на материалното и нематериалното наследство на човечеството.

Издаването на списание ЛИК за ЮНЕСКО е повод всички делегати на сесията тук да открият ролята и приноса на България за ЮНЕСКО и навсякъде. България наистина е държава, която развива международното сътрудничество по отношение на световното наследство. Това каза Лазаре Елунду Асомо, директор на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, на представянето в Париж на юлския брой на списанието ЛИК на БТА, чиято тема е „България в ЮНЕСКО“.

Много съм щастлив, че съм сред вас с министъра на културата на България за представянето на сп. ЛИК. Това представяне идва тъкмо навреме по повод 47-ата сесия на Комитета за световното наследство на ЮНЕСКО и се председателства от проф. Ненов в Париж. Това са поводи, които ни позволяват да отбележим колко е важно да имаме сътрудничество между България и ЮНЕСКО за световното наследство, но и като цяло заради важния принос на България за международното сътрудничество в културата и други области вече 60 г., посочи Елунду Асомо.

Благодарение на Българската телеграфна агенция и на главния редактор Георги Лозанов, ние виждаме възродено списание. Едно изключително важно издание, което всъщност представя всички, нас, в сферата на културата. Това каза председателят на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО проф. Николай Ненов  на представянето на списание ЛИК в централата на организацията в Париж.

И ето, днес, благодарение на Министерството на културата, виждаме една изложба, която вече открихме, ще се докоснем до нематериално културно наследство, каквото са Бистришките баби, ще чуем после концерт на проф. Жени Захариева, която ще може да представи български произведения, каза той.

В залата присъстваха делегати на ЮНЕСКО, проф. Бетани Хюз, както и Бистришките баби, които са вписани в списъка на списъка на световното нематериално наследство.

Проф. Хюз е британски историк и автор на документални филми. Тя направи световноизвестната поредица Treasures of the World, като част от нея е и документалният филм Treasures of Bulgaria (Съкровищата на България). Филмите й се излъчват в над 120 държави с аудитория над два милиарда души. Treasures of Bulgaria: Land of Roses е част от третия сезон на поредицата и е посветен на богатото културно наследство на България. Проектът представя страната ни като изключително културно средище с дълбоки исторически корени и неподправена природна красота. 

/ДВ

Престижната роля на Габрово като член на мрежата творчески градове на ЮНЕСКО носи на града отговорност, мотивация и амбиция. Това каза за БТА кметът на Габрово Таня Христова. Христова участва в представянето на юлския брой на списание ЛИК на БТА, озаглавен „България в ЮНЕСКО“, в националния пресклуб на БТА в Габрово.

„Поздравления на БТА и на списание ЛИК за това, че се посвещава специален брой на България и на ЮНЕСКО, мисля, че България е изключително важен участник в тази световна инициатива и културата, която ние носим със себе си, трябва да бъде споделяна. Габрово е изключително добър пример за това как ЮНЕСКО може да трансформира един град и да използваме културата като нещо, което е стимул за развитие, нещо, което наистина може да носи позитивни ефекти“, каза по време на представянето на списание ЛИК Таня Христова. 

Тя припомни, че Габрово е станал част от мрежата на ЮНЕСКО като град на творческите индустрии през 2017 г., когато са обединени усилия с културните институти и с хора, които вярват, че това, което носи Габрово като потенциал, е достойно да стане част от престижната мрежа. 

„Благодаря от този важен за България ден на всички, които през 2017 г. ни подкрепиха в намерението Габрово да е творчески град на ЮНЕСКО. Габрово е част от мрежата на ЮНЕСКО с три изключително важни елемента – ние сме град на занаятите и индустрията, разбира се, хуморът и сатирата – като специфична част от неповторимата идентичност на габровци, и нещо, което е много важно – че Габрово е пазител на богатия местен фолклор. Тази инициатива е изключително силна мотивация за активната ни работа в днешните времеви измерения, защото мисля, че всички вече разбират колко силна е системата на културни преживявания и изобщо на екосистемата на културните институции и творците, които ние успяваме да увличаме. Благодарение на тази важна стъпка, която се случи през 2017 г. , следващите години бяха белязани от много инвестиции в културна инфраструктура, в трансформация на значими пространства“, каза още кметът на Габрово. 

Според Христова културният календар на града става много богат и разнообразен след 2017 г., когато Габрово става творчески град на ЮНЕСКО. Градът е амбициран и с духа и философията на ЮНЕСКО иска да покаже, че чрез инвестиции в културни инициативи и творчески индустрии може да се постигне трансформация на един град. 

„Негативните тенденции могат да се преобърнат, знак за това е намерението ни, което вече вярвам, че ще бъде реален елемент от културната ни среда – създаването на център за изкуство на името на Кристо и Жан-Клод. Мисля, че и в момента с инициативата в Париж се случва нещо, което показва, че ние наистина сме на правия път. Мисля, че от Габрово ще тръгне една важна инициатива, която ще покаже колко значим и важен е Кристо за културния живот на България, а, разбира се, то ще тръгне от Габрово като един устойчив процес. Мисля, че това, което правим, е изключително амбициозно и вярвам, че ще отговаря на съвременните тенденции в развитието на културата и творческите индустрии“, каза Таня Христова. 

Според кмета на Габрово използването на израза културна екосистема е смисълът на устойчивите политики. Тя вярва, че културата може да бъде важен стълб. На годишната среща на творческите градове тази година във Франция е станало дума точно за това. Това, че Габрово е част от мрежата на ЮНЕСКО и иска да направи културата начин на мислене, начин на творческо и житейско преобразяване, е част от целите на екипа на кмета. Сред амбициите на града е да бъде силен участник в надпреварата за Европейска културна столица. 

На представянето на списание ЛИК, което се състоя в централата на ЮНЕСКО в Париж и чрез видеовръзка с всички национални пресклубове на БТА в страната и чужбина, в пресклуба на БТА в Габрово гостува и Цветомира Койчева, началник на Държавен архив – Габрово.

Световната тенис общност бе разтърсена от тежката контузия и отказването на Григор Димитров по време на осминафиналния му сблъсък на „Уимбълдън“ в понеделник вечер. Първата ни ракета се изправи срещу лидера в световната ранглиста Яник Синер и започна впечатляващо, като спечели първите два сета с 6:3 и 7:5.

A sight we never want to see.

Grigor Dimitrov is forced to retire while leading two sets to love. Everyone at #Wimbledon is wishing you a speedy recovery, Grigor 💚💜 pic.twitter.com/qBwiMbq3e2

— Wimbledon (@Wimbledon) July 7, 2025

В третия сет, при резултат 2:2, Димитров почувства силна болка в дясното рамо, което го принуди да прекрати участието си в срещата и да напусне най-престижния турнир на тревна настилка със сълзи в очите.

Цялата тенис общественост реагира със съчувствие към 34-годишния българин, който бе на прага на забележителен успех преди да бъде спрян от физически проблем. Пожелания за скорошно възстановяване към Димитров отправиха редица престижни тенис институции, сред които „Ролан Гарос“, US Open,ATP Tour и други официални организации и медии.

Към вълната от подкрепа се присъединиха самият Яник Синер и легендарната българска тенисистка Мануела Малеева, която също пожела сили и бързо оздравяване на своя сънародник, като написа „Кураж, Григоре! Брутално…“.

Get well soon, my friend. Wishing you all the best ❤️‍🩹 @GrigorDimitrov pic.twitter.com/pKvd9hnDOB

— Jannik Sinner (@janniksin) July 7, 2025

Heartbreaking 💔

Wishing you a speedy recovery Grigor ❤️‍🩹#Wimbledon pic.twitter.com/wkryXFE3VM

— Roland-Garros (@rolandgarros) July 7, 2025

The ending to a match nobody wanted to see.

Let’s all take a moment to applaud how brilliant Grigor’s performance was tonight 👏❤️@Wimbledon | #Wimbledon pic.twitter.com/l184TibCn7

— ATP Tour (@atptour) July 7, 2025

Heartbreaking ❤️‍🩹

Get well soon, @GrigorDimitrov! pic.twitter.com/69SOLMVtxo

— US Open Tennis (@usopen) July 7, 2025

Включването на Национален парк „Пирин“ в списъка с обектите на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО носи големи ползи за опазването и устойчивото развитие на защитената територия, каза за БТА главният експерт в Дирекция „Национален парк Пирин“ Николина Ангелинина при представянето на юлския брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“. По думите ѝ засиленият международен интерес повишава и вниманието към управлението на защитената територия, към опазването на биологичното разнообразие и налагането на по-строги мерки то да бъде запазено.

Национален парк „Пирин“ се намира в най-красивата и посещавана част от Пирин планина – в Северен Пирин, посочи Ангелинина. Това е най-малкият национален парк в България, но и най-старият – създаден е през 1962 г. с цел да се запази неповторимото биологично разнообразие и природна красота на обекта. През годините неговата територия е многократно увеличавана, за да достигне до сегашната от близо 40 хиляди хектара.

За да се запази това наследство, през 1983 г. Национален парк „Пирин“ е включен в списъка с обектите на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО. Тогава площта, включена в списъка, е едва 27 хиляди хектара, а след предложение от 2009 г., през следващата 2010 г. се добавят още 12 хиляди хектара. Понастоящем почти цялата територия на парка е част от световното природно наследство на ЮНЕСКО, посочи Николина Ангелинина.

Национален парк „Пирин“ се отличава с алпийския си характер, има над 90 върха с височина над 2500 метра, като най-високият от тях е Вихрен с височина 2914 метра, разказа главният експерт към парковата дирекция. Тя посочи още, че сред природните богатства на парка е набраздената от 35 циркуса планина, в чиито легла и по скалните тераси се намират над 200 планински езера с ледников произход.

Националният парк има и огромно биологично разнообразие, което е впечатляващо за територията на парка. От флората тук се срещат над 1300 вида висши растения, което представлява около една трета от флората на България. Тук има 18 пирински ендемита – растения, които се срещат само тук и никъде другаде по света. Наред с това има и голям брой български и балкански ендемити.

Половината от територията на парка е заета от гори, като почти 90 процента от тях са иглолистни видове. Тук се намира и най-старото дърво в България – Байкушевата мура, която е на над 1300 години.

Фауната на националния парк също е с впечатляващо разнообразие, като тук има над три хиляди безгръбначни животни, а от гръбначните се срещат 50 вида бозайници, 10 вида земноводни, още толкова влечуги и 166 вида птици.

Сред представителите на фауната, които обитават парка, са още кафявата мечка, дивата коза и символът на парка – скалният орел, който достига до 2,2 метра размах на крилата.

Това, че Национален парк „Пирин“ е включен в списъка на обектите на световното природно и културно наследство на ЮНЕСКО, е допринесло за повишеното международно внимание към този обект, обобщи Николина Ангелинина. По думите ѝ много от чуждестранните туристи са научили за парка именно заради това, че е част от списъка от години. „Има и туристи, които специално обикалят всички природни обекти по света, някои от тях имат и специални книжки, с които идват и си отбелязват кои места са посетили“, посочи още Ангелинина.

Гост в пресклуба на БТА в Благоевград при представянето на новия брой на списание ЛИК „България в ЮНЕСКО“ беше Здравка Димитрова, която е ръководител отдел „Връзки с обществеността“ на Регионален исторически музей – Благоевград.

Националният отбор за волейболистки под 19 години удари уверено на световното първенство в Осиек (Хър) Перу с 3:0 (25:17, 25:18, 25:23) след победата над световния шампион САЩ предния ден.

Така България излезе на второ място в класирането след лидера Полша и в 1//-финалите среща Мексико.