Медиацията помага на страните в съдебния спор да подобрят комуникацията си и да намерят решение за своя проблем. Това каза в интервю за БТА заместник-председателят на Районния съд съдия Цветомира Велчева по повод решението на Народното събрание да има задължителна информационна среща за процедура по медиация при определени граждански и търговски дела. На второ четене бяха приети промените в Гражданския процесуален кодекс, които са част от пакета законови промени, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост.
Съдия Велчева е преминала през обучение за обучители по медиация още миналата година. Вече към Окръжния съд в Ловеч е изграден Център за медиация, към който са заявили готовност за провеждане на процедури по медиация 12 обучени медиатори.
„Искрено се радвам, че ще бъде въведена задължителната медиация, защото ние в момента имаме само доброволна такава, която използваме като алтернативен способ да намираме решения за хората във висящи производства. Медиацията беше предвидена да влезе в сила като задължителен способ за доброволно уреждане на споровете още през миналата година, но Конституционният съд отмени текстовете в Закона за медиацията и в Гражданско процесуалния кодекс. Тогава дори беше проведена процедура за избор на медиатори и бяха избрани четирима за Ловешка област“, обясни Велчева.
По думите ѝ идеята е в рамките на образувани висящи производства съдът да напътства страните според конкретиката на случая към провеждането на информационна среща – медиация, която е в рамките на до три часа. „Смисълът е те да отидат пред медиатора и той да се опита да намери решение на правния спор. Но вече не през позициите, които страните са заявили в съдебната процедура, а насочвайки ги към идентифициране на някакъв техен личен интерес, който те желаят да удовлетворят. И по този начин да ги накара да генерират решение“, добави съдията.
Тя каза още, че може пак да се стигне до съда и постигнатото споразумение да получи правни последици.
„Те могат да разширяват рамката и да уреждат и други въпроси, които са различни от тези, отнесени през съда. И това е изключително благодатно в определени категории спорове – отношения, които имат някаква трайност, които предполагат, че хората трябва да запазят общуването помежду си, да подобрят нивото на комуникация, за да могат да продължат да живеят съвместно“, каза още Велчева.
По думите ѝ на практика зад правния спор стоят разнообразни конфликти, продиктувани от различни фактори. Медиацията учи хората на това как да общуват ефективно и да управляват конфликтите.
Медиаторът при задължителната медиация е юрист, но той не се занимава със същината на правния спор, а само ръководи страните. Процедурата е поверителна. „Само при определени обстоятелства данни, които са станали известни на медиатора, могат да бъдат изнасяни. Например, когато става въпрос за насилие, за интереси на детето, трябва задължително да се сигнализират и органите и там медиацията приключва. Там, където имаме насилие, медиация не може да има“, каза съдията.
Съдът е длъжен да разясни на страните възможностите за алтернативно решаване на споровете. Това се прави основно по граждански дела, но понякога и в наказателните от частен характер, добави тя.
Велчева посочи, че още от миналата година на практика към Окръжния съд има изградена инфраструктура, за да може съдът да насочи страните към медиация. Такива центрове съществуват във Варна и в София от 2015 година.
Центърът в Ловеч е специализирано помещение, което има пряк достъп от страничния вход на съда за удобство и спокойствие на страните. Оборудвано е според всички изисквания за провеждането на медиация.
„Миналата година аз и колега от Окръжния съд преминахме обучение за обучители по медиация. След което ние направихме обучение в три съдебни района в страната – Враца, Монтана и Видин. И всъщност подготвихме съдебните медиатори. Те са избрани, но на практика не функционират. И понеже нещата много се забавиха със задължителната медиация, решихме, че няма смисъл да се бавим. Така в момента правим безплатна медиация. Идеята е държавата да заплаща за медиация в рамките на тази информационна среща от три часа“, заяви Цветомира Велчева.
В ловешкия съдебен район вече има реално случили се медиации, които не са приключили със споразумения, но значително се е подобрила комуникацията на спорещите страни.
„Те се върнаха в процеса и вече водят много по-активен диалог. Дори имахме случаи, в които страни 50 години не си бяха говорили. Въпреки че след медиацията тонът е приповдигнат, все пак има разговор, което е обнадеждаващо и създава усещане, че има шанс да намерим добро решение, да помирим хората и животът за тях да продължи по по-различен начин. По същия начин ще функционира, когато влезе в сила задължителната медиация, само че там има набор от дела, които задължително се препращат“, посочи съдията и добави, че в западните общества медиацията съществува от 40 години.
В Италия има много добри резултати, около 40 процента от делата успяват да приключват успешно през медиационни процедури.
Адвокатите са много важно и свързващо звено, защото могат да подготвят добри споразумения, които след това да отидат в съда за одобряване. Никой не ни гарантира обаче в една медиационна процедура успешен изход.
„Възможно е да не е подходящ момент, а самите хора да не са податливи на медиация. Много фактори влияят на това. На практика медиацията са психологически прийоми и техники, с които да се насърчат страните да говорят. Използвах такива техники в едно дело и успях да накарам страните да постигнат съгласие около отделни параметри. Те спряха делото, защото искаха да доизчистят отношенията си, след това оттеглиха исковата молба“, разказа още съдия Цветомира Велчева.
