Умира Джими Хендрикс (Джони Алън Хендрикс, преименуван на Джеймз Маршал Хендрикс през 1946 г.) – американски рок и блус-китарист и певец. Роден е на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, САЩ. Оказва огромно влияние върху развитието на музиката. Повлиян е от блус-китаристи като Мъди Уотърс, Би Би Кинг. Започва да концертира под името Джими Джеймз. Свири със Сам Кук, Би Би Кинг, Литъл Ричард, Айк и Тина Търнър, У. Пикет, “Айсли Брадърс”, Кинг Къртис. През 1965 г. сформира групата “Джими Джеймз енд Флеймс” и свири в клубовете на “Гринич Вилидж”. В Лондон създава триото “Икспириънс” заедно с Ноел Рединг – китара, и Мич Мичъл – ударни инструменти, с което записва първия си хит “Хей, Джо” и най-значимите си албуми. Свири на фестивалите в Монтерей (1967 г.) и Уудсток (1969 г.). След това създава групата “Бенд ъф Джипсис”, която съществува само няколко месеца. Последният му голям концерт е на о. Уайт (1970 г.). Умира в Лондон от свръхдоза наркотик.

Закрита е изложбата „2500 години изкуство по българските земи“, която е открита на 28 юни в Париж. Изложбата е посетена от 6 000 души.

Родена е актрисата Катя Паскалева (1945 – 2002). Катя Паскалева завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство“. Работи в Драматичен театър “Толбухин” (от 1967 г.), в Драматичен театър “Пловдив”, в Драматичен театър “Пазарджик”, в Драматичен театър „София“, в Държавен сатиричен театър. Играла е роли във филмите „Козият рог“, „Краят на песента“, „Иван Кондарев“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Катина“, „Памет“, „Спирка за непознати“, „Мълчанието“ и др. Ролите й в театъра са: Албена в „Албена“ от Йовков, Розалинда в „Както ви харесва“ от Шекспир, Нина Заречная в „Чайка“ от Чехов, Мег в „Рожден ден“ и Сара в „Любовникът“ от Х. Пинтър, Йохана в „Сватба“ от Е. Канети, Вела във „Вампир“ от Антон Страшимиров, Мадлен в „Амеде“ от Йонеско и др. Получени награди: „Фемина“ за най-добра женска роля в Брюксел; актриса на годината в Панама; за най-добра женска роля на Международния фестивал в Карлови Вари; „Златна роза“ (колективна) за филмите „Вилна зона“ и „Иван Кондарев“; втора награда. за женска роля на годината на СБФД и САБ. Умира на 23 юли 2002 г. в София.

Роден е актьорът Руси Чанев. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Той е дългогодишен титуляр в театър “София”, където играе в постановките: “Нервна система”, “Рожден ден”, “Имен ден”, “Когато гръм удари, как ехото заглъхва”, “Живей и помни”, “Синьо-белият скреж”, “Атентатът в затворена улица”, “Професионалист”, “Среща с непознати”, “Хамлет”, “Първите”, “Закуска с неизвестни лица”, “Зимна приказка”, “Антигона”, “Индийското въже”, “Години на странстване”, “Легенда за майката”, “Къщата” и др. Снима се в телевизията: “На полза роду” (1964), “Влизането забранено” (1965), “Случка от лятото” (1967), “Каин и магьосникът” (1977) и др. В киното е от средата на `60-те години на ХХ в. В края на `70-те години става особено популярен след излизането на “Авантаж”. Филмография: “Понеделник сутрин” (1965), “Горещо пладне” (1966), “Цар и генерал” (1966), “Най-дългата нощ” (1967), “Иконостасът” (1969), “Птици и хрътки” (1969), “Бялата одисея” (1973), “Бразилска мелодия” (ТВ, 1975), “Осъдени души” (1975), “Войници на свободата” (1977), “Кръвта остава” (1980), “Илюзия”, “Мера според мера” (1981), “Константин философ” (1983 – 1986), “19 метра вятър” (1986), “Време разделно” (1988), “Голгота” (ТВ, 1993), “Приятелите на Емилия” (1996), “Суламит” (1997 г.), “Версенжеторикс” (1999), “Подгряване на вчерашния обяд” (2002 г.). Съсценарист, заедно с Г. Дюлгеров на най-представителните им съвместни филми – “Авантаж” и “Мера според мера”.

Започва да излиза в. „Работническо дело“ като орган на БРП (к), с главен редактор Крум Кюлявков, заменен след месец от Димитър Ганев.

„Работническо дело“ е обществено-политически вестник; орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Излиза в София до февруари 1944 г. Подновен е след 9 септември 1944 г. До 1939 г. е орган на Работническата партия, а след сливането й с БКП (1939 г.) е приемник на в. „Работнически вестник“ и орган на Българската работническа партия. Редакцията на вестника се състои от следните членове: Хр. Калайджиев, А. Стоянов, Е. Стайков, Ц. Драгойчева, Д. Ганев, Тр. Костов и др. За да се предпазят тези кадри, за отговорни редактори са обявявани редови партийни членове, които да поемат ударите на властта срещу вестника. До 9 септември 1944 г. 36 души от тези редактори са хвърлени в затвора.

Обявено е военно положение в България. Решението е взето на 8 септември 1944 г. от кабинета на Константин Муравиев. Кабинетът на Константин Муравиев съществува само няколко дни – от 2 до 8 септември 1944 г. През това кратко време той успява да наложи оставката на проф. Богдан Филов от Регентския съвет, да забрани някои от казионните организации и да обяви война на хитлеристка Германия. Обявената му война от правителството на СССР на 5 септември 1944 г. сериозно разколебава неговите позиции и на 8 срещу 9 септември е свален. След станалата правителствена промяна Муравиев е задържан и осъден от Народния съд на доживотен затвор. По-късно присъдата му е смекчена и в средата на 50-те години е пуснат на свобода.

Родена е професор Аксиния Джурова – български изкуствовед, медиевист, славист. Тя завършва българска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1965 г.) и история и теория на изкуството в Московския университет (1969 г.). От 1974 г. е доктор е по изкуствознание. От 1970 г. е научен сътрудник е в Институтът по изкуствата при БАН, а от 1984 г. е професор е по визуално изкуство в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. През 1972 г. специализира в Белградския университет. Гост-професор е в Йейлския университет, САЩ (1989 г.), в C.N.R.S. – Париж (1992 г.), във Венеция (1995 г., 1997 г.). От основаването през 1986 г. на Центъра за славяно-визуални проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет “Св. Климент Охридски” е негов директор. От 1986 г. до 1997 г. е вицепрезидент на MAIRSK, от 1997 г. е генерален секретар на MAIRSK при ЮНЕСКО. Аксиния Джурова е първата жена, работила с фондовете на Ватиканската библиотека и първата жена събеседник на японския мислител Дайсаку Икеда в поредицата му от диалози със световни личности. Работи в областта на средновековното изкуство (изследва и популяризира илюстрирани славянски и визуални ръкописи) и в оперативната критика за съвременното изобразително изкуство. Носител е на наградата на СБХ за изкуствознание и критика „Н. Райнов“ (1975 г.). Основните й трудове са – албуми: „Христо Йончев-Крискарец“ (1973 г.), „Елза Гоева“ (1974 г.), „Владимир Пешев“ (1977 г.), „Иван Вукадинов“ (1978 г.); книги: „Славянски ръкописи, документи и карти за българската история от Ватиканската апостолическа библиотека и секретния архив на Ватикана, IX-XVII в.“ (1978 г., на италиански 1979 г.), „Славянски ръкописи в Британския музей и библиотека“ (1977 г., на английски 1978 г.), „1 000 години български книжни Орнаменти и миниатюри“ (1981 г., на руски, немски, английски), „24 миниатюри от Томичовия псалтир“ (1982 г.), „Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската апостолическа библиотека“ (1985 г.), „Славянски, гръцки и ориенталски ръкописи във фонда на Центъра за славяно-визуални проучвания “Иван Дуйчев“ (1988 г.), „Томичовият псалтир“ (1990 г.), „Въведение в славянската кодикология“ (1997 г.), „Славянски ръкописи от сбирката на Центъра за славяно-визуални проучвания “Иван Дуйчев“, XIV-XIX в.“ (2000 г.), „Духът на лъва. Диалог между Дайсаку Икеда и Аксиния Джурова“ (1999 г. на японски, 2000 г. на български, „Каталог на славянските ръкописи от Самоков, XIV-XIX в.“ (2001 г.).

Роден е космонавтът Николай Рукавишников (1932 – 2002). Завършва Московския инженерно-физичен институт през 1957 г., работи в конструкторско бюро. Приет е в отряда на космонавтите през 1967 г. През април 1971 г. заедно с В. А. Шаталов и А. С. Елисеев лети в Космоса на борда на кораба „Союз-10“ като инженер изпитател. На 24 април 1971 г. „Союз-10“ се сближава с научната станция „Салют“, изведена по-рано в орбита. Престоява в Космоса 47 ч. и 46 мин. Лети повторно в Космоса от 2 до 8 декември 1974 г. заедно с А. В. Филипченко на борда на кораба „Союз-16“. Корабът прави около 97 обиколки на Земята за 5 денонощия 22 ч. и 24 мин. През април 1979 г. Рукавишников извършва полет с космическия кораб „Союз-33“ заедно с първия български космонавт Георги Иванов. Николай Рукавишников е първият цивилен командир на космически кораб. До края на живота си работи в конструкторското бюро, където се занимава с компютърни технологии и електроника. Автор е на изобретения, внедрени на космическите кораби. Умира на 19 октомври 2002 г.

Правителството на проф. Александър Цанков иска и получава разрешение от Междусъюзническата военнотехническа комисия за свикване на 3000 наборници за потушаване на комунистическите бунтове.

Александър Цанков участва дейно в подготовката на държавния преврат на 9 юни 1923 г. и след неговия успех става министър-председател, като поема и Министерството на народното просвещение. Един от главните инициатори е за образуването на новата политическа формация Демократически сговор (август 1923 г.), но въпреки положените големи усилия не успява да се наложи като нейн лидер. През януари 1926 г. е принуден да подаде оставката на възглавявания от него кабинет, след което е избран за председател на ХXI Обикновено народно събрание. На същия пост е издигнат и след провеждането на изборите за ХXII Обикновено народно събрание. От 15 май 1930 г. до 29 юни 1931 г. е министър в кабинета на А. Ляпчев, като възглавява отново Министерството на народното просвещение. При извършеното през 1932 г. разцепление на Демократическия сговор възглавява едно от двете му течения, което скоро след това преобразува в самостоятелна политическа партия под името Народно социално движение. След забраната на политическите партии от режима на деветнадесетомайците преминава към полулегална политическа дейност. Обявява се в опозиция на монархическия режим отдясно и ратува за по-тясно икономическо и политическо сближение на България с хитлеристка Германия. В началото на септември 1944 г. емигрира от България. Живее известно време в Германия и Австрия, а от 1949 г. – в Аржентина, където остава до края на живота си. Бидейки в емиграция, застава начело на ново правителство, което се опитва да концентрира усилията на всички емигранти от България против отечественофронтовската власт, но без успех. Поради напреднала възраст от началото на 50-те години се оттегля от активна политическа дейност. Като икономист научните му интереси са насочени към стопанската история на България и Европа. По-важни трудове: „Войната на народите“ (1916 г.), „Трите стопански системи. Капитализъм, комунизъм и националсоциализъм“ (1942 г.) и др. Автор и на спомени „България в бурно време“ (неотпечатани).

Започва формиране на 70 доброволчески чети (между 10 и 30 четници) от тракийски и македонски българи по план на Александър Протогеров (на снимката) и Петър Дървингов, ръководени от Щаб на партизанските отряди. От 22 септември започват да навлизат в Македония и Одринско, да извършват разузнавателна дейност и да формират местни чети по селата, като съдействат на българските и съюзническите войски. На 21 януари 1913 г. четите са разпуснати и се вливат в Македоно-одринското опълчение. От началото на май 1913 г. са създадени малки разузнавателни чети за наблюдение на окупираните от Сърбия и Гърция райони в Македония.

Умира митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски (1820 – 1906). Нешо Стоянов Бойкикев – митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски е български висш духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на БКД. Роден е на 26 октомври 1820 г. в с. Кучевища, Скопско. Учи в Скопие, Самоков и Прилеп. Приема монашество в Зографския манастир (1837). Учи в Духовната академия в Киев (1851). Учителства в Зографския манастир, а след това е управител на имотите на Добровецкия манастир в Молдавия (1869). Той е пръв екзархийски митрополит в Охрид (1872 – 1877); обвинен от турската власт за бунтовник и принуден да напусне епархията. Управител е на Ловешката епархия от 1879 г. до 1891 г., митрополит е в Пловдив от 1891 г. до 1906 г. Поддържа връзка с Георги Сава Раковски и Васил Левски. Натанаил Охридски и Пловдивски е един от организаторите на Кресненско-Разложкото въстание (1878 – 1879). Автор е на религиозни съчинения.

Княз Александър I заминава за Букурещ, на своето първо официално посещение в чужбина. За княжески наместник е назначен министър-председателят Тодор Бурмов.

Още с встъпването си на престола Александър I Батенберг изразява недоволство от ограничените правомощия, които му предоставя Търновската конституция. Затова се насочва към съюз с Консервативната партия (чиито водители още по време на Учредителното събрание (1879 г.) се обявяват за олигархично управление) и с нейна помощ се стреми да засили личната си власт. На 27 април 1881 г., с активното съдействие на ген.-лейтенант П. К. Ернрот, който по това време е военен министър в България, Александър I извършва отдавна замисления държавен преврат, след който суспендира (отменя) конституцията и въвежда т.нар. режим на пълномощията (1881-1883 г.). Но този акт не дава очакваните резултати, напротив, князът губи до голяма степен своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Това го принуждава да възстанови конституцията още преди да изтече определеният от него 7-годишен период на пълномощията. Съгласието му да приеме Съединението на Източна Румелия с Княжество България, прокламирано на 6 септември 1885 г. в Пловдив, съдейства до известна степен за закрепване на положението му вътре в страната. Външнополитическите му позиции обаче стават още по-нестабилни. След Сръбско-българската война (1885 г.), в която Александър I е главнокомандващ българската войска, настъпва обтягане на руско-българските отношения. Това създава силни настроения против него сред голяма част от българските политически дейци и сред висшия състав на армията. На 9 август 1886 г. група офицери русофили извършват преврат и свалят Александър I от престола. Въпреки извършения контрапреврат, поради отказа на руския император да одобри завръщането му в България, на 26 август същата година той абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. След абдикацията служи в редовете на австро-унгарската армия до края на живота си. Умира на 17 ноември 1893 г. По негово желание е погребан в София, където му е издигнат мавзолей.

Започват заседанията на Европейската комисия по изработване на Органически устав на Източна Румелия в Цариград. На 15 октомври комисията се премества в Пловдив.

Органическият устав на Източна Румелия е основен закон (Конституция), изготвен в съответствие с разпоредбите на Берлинския договор от 1878 г. от Европейската комисия. В състава й влизат представители на Великите сили и Турция. Комисията започва своята работа през септември 1878 г. в Цариград, един месец по-късно се премества в Пловдив. Органическият устав е приет на 14 април 1879 г. след продължителни дискусии. Съдържа 495 члeна и 13 притурки (анекси). В основни линии повтаря решенията на Берлинския договор за Южна България. Източна Румелия е определена като автономна област под политическата и военната власт на султана, начело с генерал-губернатор, предлаган от султана и одобряван от Великите сили. Управлява с помощта на Частен съвет (Директорат), в който влизат 6-тимата началници на дирекциите (министерствата) в Областта. Най-влиятелна фигура в него е главния секретар, който е и директор на вътрешните работи. Законодателната власт се осъществява от Областното събрание. Състои се от 56 души: 10 се посочват от главния управител, 10 влизат по „право“ и 36 се избират пряко от населението. Между сесиите на Областното събрание действа Постоянен комитет от 10 души, избрани сред депутатите. В административно отношение Областта се разделя на 6 департамента (окръга) и 28 кантона (околии). Органическият устав утвърждава използването на три официални езика в Областта – български, турски и гръцки. Посредством устава се гарантират основните права и свободи на населението – свобода на словото и печата, на събранията и сдруженията, равенство на всички пред закона и т.н. Уставът предвижда редица гаранции за правата на султана в Областта – да одобрява законите, гласувани от Областното събрание, да го разтуря, да разполага войска по стратегически важни места и др. Областта няма право на самостоятелна външна политика. Трябва да изплаща определена годишна вноска на Османската империя. Всичките тези ограничения имат по-скоро формален характер. На практика в резултат на упоритата съпротива на местното население Областта запазва българския си характер.

Георги Раковски разпуска четата си поради оттеглянето на руската армия от Балканите по време на Кримската война (1853-1856 г.) и предвид настъпващата есен.

По време на войната Раковски постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен, където създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски, разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата „Горски пътник“ и скицира спомените „Неповинен българин“. В началото на 1855 г. напуска Котел, отсяда в Свищов и пише първото си стихотворение „Постъп (марш) българский“. По късно заминава за Букурещ, а от там за Нови Сад, където започва да издава в. „Българска дневница“ (юни – октомври 1857). С него поставя началото на българската революционна журналистика, като замисля и пробния брой на в. „Дунавски лебед“. В Нови Сад издава „Предвестник горского пътника“. Започва да печата началото на поемата си „Горски пътник“, изучава българското историческо минало и проектира да създаде българско книжовно дружество.

Излиза първият брой на вестник „Ню Йорк Таймс“. Печатното издание е американски ежедневник. Тиражът му е повече от 1,1 млн. броя дневно, неделното издание е с тираж приблизително 1,7 млн. броя. Вестникът има задгранични издания. Свързан е с Демократическата партия на САЩ.

Роден е Жан Бернар Леон Фуко – френски физик, член на Парижката академия на науките (от 1865 г.) и член-кореспондент на Петербургската академия на науките от 1860 г. През 1850 г. измерва скоростта на светлината във въздух и вода. Открива вихровите токове (токове на Фуко), чрез махалото на Фуко доказва опитно въртенето на Земята. Създава оптически (поляризационна призма, фотометър) и жироскопски прибори, регулатор за дъгова електрическа лампа и др. Работи с И. Физо и Д. Араго. Умира на 11 февруари 1868 г.

Президентът на САЩ Джордж Вашингтон прави първата копка на Капитолия. Капитолия се нарича сградата на парламента (конгреса) на САЩ. Той е двукамарен – състои се от палата на представителите и сенат.

Квебек окончателно попада под английски контрол в Канада. Квебек е провинция в Източна Канада. Площта й е 1 541 кв. км., а населението е 8 000 000 души (основно франко-канадци). Административният център на провинцията е гр. Квебек, който е и голямо морско пристанище до устието на р. Св. Лавренти. До идването на европейците земите на Квебек са населявани от индианци. През 1608 г. е основана колония “Нова Франция”, която е завладяна от Англия през 1759 г. Името Квебек е от 1774 г.

Умира Христофор Жефарович – български художник и бележит график.

Христофор Жефарович е роден в гр. Дойран в края на XVII в. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че работи предимно сред австрийските сърби в Бочани, Белград, а също и във Виена. Като художник се занимава с претворяване образите на много лица от миналото на славянските народи. Изработва много икони, фрески и щампи. Най-значителното му творение е книгата „Стематография“, представляваща албум с гравюри на мед и с графики и текст. Тя се издава с помощта на сръбския патриарх Арсений IV през 1741 г. В нея личат образите на редица български и сръбски владетели, както и на някои светци. Освен това в нея се отпечатват и гербовете на 56 страни със съответните пояснения под тях, направени в стихотворна форма. Значителен интерес представлява българският герб – разярен лъв с корона на главата. От този герб по-късно се пресътворява и държавният герб на България. За първообраз на „Стематографията“ послужват съчиненията на Павел Ритер Витезович и Мавро Орбини. Жефарович издава и други свои книги с гравирани образи: „Описание на Ерусалим“ (1748 г.) и пр. Пресъздадените от него образи намират широко разпространение в българските земи и сред другите балкански народи. Те допринасят за укрепване на тяхното национално самосъзнание. Умира в Богоявленския манастир в Москва, където се съхраняват и малкото останали от него документи, сред които е и едно завещание, удостоверяващо българския му произход.