Адвокатстващите на извратеняците от хижа Петрохан затъват все повече в лъжи и манипулации – къде от некомпетентност, къде – злоумишлено. Последното, което тиражират е, че понеже в случая не ставало дума за сексуални отношения с малолетно лице (под 14-годишна възраст), което родителите са поверили на грижите на „ламата“, а за такива с непълнолетно, на 15-годишна възраст, то това не било престъпление понеже било доброволно.

Трябва да е ясно следното: престъпление по чл. 151, ал. 3 от НК е: съвкупление с непълнолетно лице „чрез използване на положение на зависимост или надзор“. Става дума за непълнолетно лице, поверено за грижа, обучение, тренировки, духовно развитие, настойничество и прочие. Това се разбира под „зависимост или надзор“, има достатъчно съдебна практика и доктринални публикации по темата. Съгласието на непълнолетното лице и доброволния характер на сексуалните отношения с лицето, под чийто надзор са или от което са в зависимост, са напълно ирелевантни и не отменят престъпния характер на деянието. Това е така, защото се приема, че съгласието на непълнолетния се формира не автономно, а под: психологически натиск, влияние от авторитет, страх от последици, емоционална зависимост и др. Казусът в Петрохан е точно от такова естество.

Но хайде наказателноправниците да обясняват по-активно всичко това, защото на мен, като конституционалист, не ми е работа.

(От фейсбук)

Празникът на любовта задава въпроса дали сме готови да живеем с другия – дори със саможертва, защото любовта иска саможертва. Ако не съм готов да се отдам изцяло на другия, то това не е любов. Не можем да пробваме любовта. Тя няма срок, тя е вечна. Това каза в интервю за БТА енорийският свещник в католическата църква „Свети Павел от Кръста“ в Русе отец Валтер Горра.

Той обясни, че на днешния ден католическата църква почита св. св. Кирил и Методий, както и св. Валентин. По думите му преди няколко десетки години празникът на любовта не е бил толкова разпространен. „Той навлезе по-силно в обществото с това, което беше свързано с търговията. Тя се възползва от този празник“, каза отец Валтер. 

Свещеникът обясни, че малко позната е историята на св. Валентин, обявен за почитане още през пети век. Той е римски свещеник и мъченик. Легенда разказва, че Валентин бил лекар. Арестуван е заради помощта, която оказвал на християни в затвора. Докато бил там, възстановил зрението на дъщерята на стражаря. По-късно бил обезглавен.

По думите на отец Валтер комерсиалното е дало повече импулс да се роди този празник. „Това не го казвам негативно. Но трябва да спрем нашето внимание върху това, че днес има нужда двойките да изживеят своята любов според даденото от самия Бог. Това означава, че за да бъдат двойка, мъжът и жената трябва да са се слели в живота. Тази любов между двамата е дадена от Бога“, обясни свещеникът. 

Според него в днешния ден е необходимо да се акцентира върху чувствата към другия – дали са чисти, здрави, вечни, дали са достатъчни един мъж и една жена да бъдат двойка, която ще остане до края. 

„Любовта е мисията, която Бог дава на човек. Когато Бог създаде мъжа и жената, първото призвание на човека бе да бъде двойка – да се обичат двамата, да се обичат завинаги“, обясни отец Валтер. 

По думите му празникът трябва да се разграничи от комерсиалното. „За да открием отново призванието на човека – „аз съм роден, за да обичам“. Мъжът и жената трябва да се обичат винаги и да търсят компромиса, за да бъдат заедно. Тогава този празник ще намери своя център, своето значение“, каза отец Валтер. 

Според него ние трябва да използваме днешния ден, за да погледнем вътре в себе си и да си отговорим на въпроса за какво и защо съм с този човек. 

„А отговорът е да го обичам завинаги, да имаме общо бъдеще, да създадем заедно семейство. Семейството е първата клетка на обществото, защото здравото семейство е здрава общност, здрав град, здрава държава, здрав континент, здраво човечество“, обясни енорийският свещеник. 

По думите му християнското семейство има голяма роля в проповядването на Евангелието. Едно здраво семейство, в което мъжът и жената се обичат, е голям пример. 

А дали днешният ден е празник на виното или на любовта, или и на двете, отец Валтер с усмивка казва, че първото чудо на Иисус Христос е, когато превръща водата във вино. „Виното е знак на радост, но това не означава, че трябва да прекаляваме с него. Виното е дар от Бога, то е символ на кръвта Христова“, обясни той. 

Според свещеника там, където живеем, където работим, където срещаме другите хора, там намираме делото на Бога и трябва да знаем, че всичко е от него и при него трябва да се върнем. 

По думите му въпреки войните и конфликтите в света любов има и тя не може да изчезне.  „Лошото е, че се говори само за лошото. Нека да разказваме повече за доброто, за хората, които всеки ден дават всичко от себе си, които са посветили живота си на тези, които страдат. Защо не говорим за лекарите, които спасяват човешки животи, защо не говорим за учителите, които учат децата ни, защо не говорим за майките и бащите, които всеки ден работят много, за да отглеждат добре синовете и дъщерите си. Можем да говорим за всички хора, защото навсякъде има добро“, каза отец Валтер. 

Според него любовта има различни лица, но трябва да говорим за Божията любов.  „Трябва да говорим за Божията любов, която влиза в сърцето на човек, и тази същата любов той трябва да я раздава на другите. Защото грешната любов може да бъде много опасна“, допълни отец Валтер. 

От  „Радостни обреди“ са подготвили изненади за младоженците, избрали за вричането си във вярност 14 февруари

6 сватби са насрочени в Пловдив за днешния празник на любовта и виното. Имало е заявка и от още една двойка, но младоженците са преместили ритуала за следващия ден – 15 февруари.

Общо 26 брака са сключени в Пловдив в седмицата на любовта преди Деня на свети Валентин, съобщи за „24 часа“ шефката на общинското предприятие „Радостни обреди“ Чудомира Пинджева. Няма особен наплив за датите около 14 февруари, обичайно хората избират за сватбените си церемонии по-топлите месеци.

От предприятието са подготвили изненади за младоженците, избрали за вричането си във вярност днешния ден. 

Левски допусна две загуби от Лудогорец, но не бива да бъде отписван. Това обяви президентът на Несебър Недялко Москов, който следи изкъсо това, което се случва във всички нива на родния футбол.

„Имам детайлен поглед върху Левски, защото бях в Белек по време на подготовката им и ги гледах. Смея да кажа, че много добре познавам цялата Първа лига. Мой треньор от Несебър беше на стаж при Веласкес сега. Прави ми впечатление, че всички много бързо взеха да отписват Левски след двете загуби от Лудогорец. В тези два мача „сините“, бих казал, че в голяма част от тях надиграваха „орлите“, особено в Разград. Разликата идва от бюджетите – Лудогорец дава заплати, каквито в Левски не могат да си позволят, но пък са 7 точки пред шампионите. Представете си, ако столичани имаха такъв бюджет, Веласкес щеше да е дръпнал с 20 точки вече! Селекцията на „Герена“ е добра, както и на „Армията“. За мен ЦСКА може да направи Левски шампион накрая, колкото и нелогично да звучи. Разбира се, Лудогорец също надгради с новите. Шампионатът ще е много интересен до края. Единственият отбор в челото, който отстъпва спрямо есента, е Черно море. Говоря за това, което видях от началото на пролетта. Надявам се да се оправи времето и отборите още повече да разгърнат потенциала си, предвид лошите терени в момента. В дъното на класирането също е много интересно, защото Добруджа назначи Ясен Петров и се видя колко класен треньор е още в първия мач. Аз мисля, че той може да ги спаси, макар мнозина ги отписваха след есента. Но да се върна на Левски – Веласкес е най-добрият треньор в Първа лига. Левски и Лудогорец ще се борят за титлата, а ЦСКА и ЦСКА 1948 също ще са в челото ще решават една от квотите за Европа“, каза Москов пред „Мач Телеграф“.

/ТНП/

/ТНП/

Защо най-подходящото време за дегустирането му е преди хранене и с какви чаши да го пием – в най-подробната енциклопедия на КК „Труд“

“ВИНОТО. Българска енциклопедия” от Ясен Бориславов се появява за пръв път през 2004 г. с амбицията да запълни една отдавна назряла потребност на книжния пазар – нуждата от справочник, който да въведе винолюбивия български читател в света на виното с неговата дълга, сложна и богата на културни напластявания история, неговите технологии, стилове, вкусове и ритуали. В новото пето допълнено издание се включва и Веселина Маринова, главен редактор на DiVino, с актуална информация за българските вина.

Ето откъс от ценното пето издание на енциклопедията.

Енциклопедия “ВИНОТО” запознава с традициите на винопроизводството в различни райони по света.

Дегустацията –

правила и аксесоари

Усещанията, които едно вино оставя в устата и след преглъщане, са свързани едновременно с обонянието и с вкуса. Носът по правило участва по-активно от езика и често като “вкус” се възприемат впечатления, които всъщност се дължат на обонянието. Движението на виното в устната кухина изпраща сигнали както към сензорите на езика, така и към носа. В това всеки сам може да се убеди – когато човек отпие глътка вино със запушени ноздри, вкусовото усещане е незначително.

Дегустацията е изследване и разгадаване на виното в три части – оценка на външния вид, проучване на аромата и анализиране на вкуса. Би могло да се добави и четвърта част – говорене. Но тя има смисъл единствено ако всичко около първите три е извършено по правилата.

Вкусовите сензори на човека се намират в папилите на езика и са неравномерно разпределени. С върха на езика се усеща сладкият вкус, със страничните фаланги – киселините, със задната част – горчивият вкус (затова той е най-изразителен в момента на преглъщането), а соленият се възбужда най-силно от страничните фаланги в предната част. Във виното се срещат и четирите основни вкуса, но водещи са сладкият и киселият. Соленият и горчивият обикновено са замаскирани от първите два и от осезателните усещания, но те са важни, защото, участвайки в общия ансамбъл, създават усещане за плътност и дълбочина.

Най-подходящото време за дегустиране е преди обяд и преди вечеря. Тогава сетивата са най-изострени, взискателни и строги. Разбира се, не е нужно да се чака точно определен момент. Виното не е лекарство, за да се взема под час, въпреки че кардиолозите му приписват някои безценни профилактични свойства при сърдечносъдови заболявания.

La robe – роклята, или

видът на виното е много

определящ за качеството му

Визуалните впечатления от виното дават значителна информация за неговата възраст, аромат, вкус, настоящи и бъдещи повреди и като цяло за неговите качества. Външният вид (французите му казват la robe – роклята на виното) се оценява според бистротата, нюансите в цвета и неговия интензитет. Всеки от тези три показателя носи определени послания.

Хубавото вино трябва да бъде идеално бистро и искрящо. Това е първият визуален знак за добро качество. Ако е замъглено и не е идеално прозрачно, ако има петна на повърхността, това означава, че здравословното му състояние е подозрително – има някакви технологични дефекти или микробни замърсявания, които скоро ще го деградират. Липсата на блясък обикновено издава ниска киселинност. Вероятно на вкус ще бъде плоско и безизразно.

Бистротата може да варира в следните степени – искрящо бистро с блясък (гланц), бистро, опалесциращо (когато се забелязва колоидна консистенция и леко отразява светлина), мътно, мътно с утайка. Тук трябва да се направи едно уточнение. Невинаги утайката е знак за лошо качество. Старите червени вина почти винаги имат утайки, поради което за някои се препоръчва да се декантират. При по-млади вина също се случва да има утайка. Това обикновено става, ако виното не е филтрирано. При модерните технологии за филтриране порьозните повърхности, през които виното преминава, понякога са толкова фини, че често освен мъртви клетки, дрожди и твърди частици задържат и някои от веществата, които дават пълнота на вкуса. По тази причина някои производители предлагат за една специална категория ценители нефилтрирани вина, като това обикновено е отбелязано на етикета.

По нюансите в цвета лесно може да се види докъде е стигнало развитието на виното, може да се отгатне вкусът, а често и произходът му.

“Носът” на виното

Думата “нос” е събирателен термин за общото впечатление от всички аромати, които виното отделя. Дегустаторите рядко говорят за миризми. Тази дума е твърде груба и напълно неподходяща за свят на нежно загатнати и изтънчени усещания, какъвто е светът на фините вина.

За разлика от вкусовете, които са ограничени, при ароматите разнообразието е много голямо. При вино с богат и балансиран букет те обикновено се маскират взаимно и се усещат цялостно, както се усеща аромат на парфюм или се разпознават най-много един-два, ако изпъкват. Опитен дегустатор може да долови отделни нюанси на плодове, цветя, билки, подправки, минерали, както и нетипични миризми, предизвикани от неправилна технологична обработка като гума, сяра, ацеталдехид и т.н.

Ароматът на свежа прясно окосена трева (понякога с нюанс на коприва) е типичен за вина от Совиньон блан, отгледани при по-хладен климат.

Дегустатори от по-старата школа разделят “носа” на две групи обонятелни усещания – аромат и букет. За аромат обикновено се говори при млади вина. Нарича се също плодов или сортов аромат. Това са ароматични съставки в гроздето, които след ферментацията се запазват във виното. Букетът е резултат от трансформациите на плодовите (сортови) аромати в процеса на ферментацията и след известно отлежаване на виното в бъчва и/или бутилка. Той е по-сложен, многопластов и се нарича също комплексен аромат.

Вкусът на виното

Кръг на вкусовете за пръв път се публикува именно в енциклопедия “ВИНОТО”.

След като човек е оценил цвета на виното и неговите аромати, тоест получил е предварителна информация за онова, което може да се очаква от него, идва най-важният и приятен момент – вкусването.

Основни правила

Вкусването на виното има правила, които помагат по-добре да се “разглоби” и изследва вкусът. Отпиват се 7-8 мл вино, което внимателно се разлива в устата по различни части на езика и се премята по цялата устна кухина. Движението прилича на дъвчене. Така се извлича по-пълна информация за отделните вкусове и за осезателните дразнители – тръпчивост, плътност, алкохол. След това през зъбите и носа се вдишва съвсем малко въздух. Това помага да се открият странични привкуси и недостатъци. После виното се изплюва и една съвсем малка част се преглъща. След това се оценява общото впечатление от вкуса. То трябва да бъде приятно и да съответства на типа на виното и сорта.

Качественото вино според определението на двамата класици на френската енология Жан Риберо-Гейон и Емил Пейно е “преди всичко щастливо съотношение на съставки”. То не трябва да бъде нито кисело, нито сладко (последното не се отнася за десертните вина), нито силно алкохолно, нито излишно тръпчиво.

Качеството се оценява не само според баланса на отделните вкусове, но и според продължителността на усещането, след като виното вече е напуснало устната кухина. Затова дегустаторите говорят за къси и дълги вина или за къса и дълга глътка. Тази част от общото усещане се нарича послевкус и е особено важна при оценката.

Късият вкус е недостатък. Когато усещането заглъхва за 4-5 секунди, виното е късо. Ако продължава 10-15 секунди, е средно, а при по-голяма продължителност се говори за дълга глътка. Има вина, които запазват своя послевкус над 30 секунди. Важно е да се знае, че става въпрос за цялостното и общо приятно усещане за вкуса, а не за някоя доминанта като горчивина или киселина. Тяхното изпъкване не е знак за качество, а обратно.

Във всяка дегустация има някаква неизбежна доза субективност. Поради ред причини впечатлението от едно и също вино, опитано два пъти в различно време, може да бъде различно. Това зависи от личния вкус на дегустатора, настроението, формата на чашата, момента от денонощието, осветлението, храната – все фактори, които влияят на оценката. Затова е хубаво едно вино да се опитва няколко пъти, за да се изградят ясни впечатления за него.

Винените аксесоари

От всички винени аксесоари най-важни са чашите. С тях не трябва да се правят компромиси.

Другите атрибути имат повече ритуално, а не практическо значение. Според формата и обема си чашите могат да подчертаят достойнствата на виното или да го смачкат. Едно и също вино, поднесено в различни чаши, има различен аромат и вкус. Важни са не само формата и обемът, но и дебелината на стъклото, гладкостта и особено усещането при допир на устните до ръба на чашата. Той трябва да е идеално полиран, за да изключва всякакво странично дразнене.

Задължително е да са от идеално прозрачно стъкло, за да изпъква цветът, и със столче – то е малко пиедесталче за виното. За професионалните дегустатори чашата е инструмент, оръдие на труда и към нея те се отнасят много сериозно.

Във Франция всяка винарска област си има свои чаши с определена форма.

По-плътните червени вина се предлагат в по-обемисти и тумбести в долната част чаши, които да улавят и насочват ароматите към носа. Затова те никога не се пълнят догоре, а около една трета от обема. За белите вина чашите са по-издължени и по-малки като обем, защото заради по-ниската температура на сервиране те отделят по-малко аромати, а търсената свежест е свързана повече с вкуса, а не с носа. Освен това при по-голям обем виното се пие по-дълго и се затопля.

INAO чаша

Т.нар. дегустационни чаши са стандартни за цял свят. Наложени са от Националния институт за наименованията за произход (INAO – Institut National des Apellation d‚Origine) във Франция през 70-те години на миналия век и по-късно са утвърдени от OIV (Международната организация за лозата и виното). Те са от идеално прозрачно стъкло с яйцевидна форма, по-широки в основата и стеснени в горната част, със столче и идеално полиран ръб за устните. Обемът е около 220 мл. Някои производители разработват специални чаши не просто за бели, червени или пенливи вина, а за различни стилове и дори сортове. Има отделни чаши за ризлинг, шардоне, темпранийо, бароло и т.н.

Правилната

температура

за сервиране

Шампанско – 8-9°C

Пенливи и газирани вина – 6-7°C

Бели вина – 9-10°C

Розе – 10-12°C

Млади червени с леко тяло – 12-13°C

Червени със средно тяло – 13-15°C

Стари червени с плътно тяло – 16-18°C

Десертни вина – 15-18°C, но хересът е по-добър охладен

Търсете „ВИНОТО. Българска енциклопедия“ в големите книжарници или поръчайте на www.trud.cc и на имейл [email protected]