Безплатна тематична работилница към изложбата на кири-е „Митове и легенди от цял свят“ ще се проведе в Триъгълната кула на Сердика, филиал на Регионален исторически музей – София. Желаещите ще могат да създадат свои кири-е картини. Входът за тях е свободен, съобщават организаторите.
Събитието съпътства изложбата „Митове и легенди от цял свят“ – кири-е от български и японски автори, която се състои в рамките на 36-ите Дни на японската култура в България. Експозицията се организира от сдружение „Накама“, с подкрепата на Senga Art&Space, Регионален исторически музей – София и посолството на Япония. В нея се представят около 100 картини със сюжети от различни митове, легенди, местни предания и приказки, съпътствани от описания на български и английски език, които разказват за историите им.
/ВСР
/ВБ/
Българският президент Георги Първанов и македонският Борис Трайковски се срещат в Банско „на четири очи“. Трайковски изразява задоволството си, че България ще стане член на НАТО.
От космодрума Байконур е изстреляна междупланетна станция „Марс 96“, в която БАН участва с 3 апаратури. Станцията „Марс 96“ не успява да постигне целта си.
Кралица Елизабет (1900 – 2002 г.) се подлага на операция на дясното бедро. 90 минутната операция е извършена в болница Крал Едуард VII.
В. „Стършел“ престава да бъде издание на ЦК на БКП, но на 30 декември същата година неговият главен редактор Христо Пелитев получава заповед за уволнение именно от ЦК. През 1989 г. ЦК на БКП назначава на този пост Орлин Орлинов и отново обявява вестника за свое издание.
Завръща се от първата си мисия американска космическа совалка „Колумбия“.
В София се провежда Първи конгрес на Съюза на научните работници.
В периода 16 – 20 ноември в София се провежда Втора национална конференция на българските писатели. На последното й заседание възниква проблемът с т.нар. случай “Солженицин“, свързан с реакцията на писателите към предложената за гласуване протестна телеграма до Нобеловия комитет в Стокхолм, присъдил наградата за литература на Ал. Солженицин. Против телеграмата гласува Благой Димитров, а Марко Ганчев, Валери Петров, Христо Ганев и Гочо Гочев гласуват с „въздържал се“.
Публикуван е Законът за авторското право.
Опозиционните лидери Никола Петков, Коста Лулчев и Петко Стоянов отправят писмо до министър-председателя Кимон Георгиев с искане за ново отлагане на изборите.
България започва да прилага стопанските и финансови санкции, приети от Обществото на народите срещу Италия поради конфликта й с Етиопия (до 14 юли 1936 г.).
Умира Иван Иванов Фичев – български офицер, генерал-лейтенант ( от 1 януари 1914 г.). Роден е на 15 април 1860 г. в Търново. Учи в Априловската гимназия в Габрово и Роберт колеж в Цариград (1887 г.). През Руско-турската война (1877-1878 г.) служи в VIII-ма опълченска дружина. Завършва Военното училище (1882 г.). През 1885 г. е произведен в чин “капитан”. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като командир на рота. Участва с дунавски полк в защитата на Видинската крепост (12 – 16 септември 1875 г.). През 1891 г. завършва Генералщабна академия в Торино. През 1892 г. работи като началник на учебното бюро при военното министерство. В периода 1893-1895 г. е главен редактор на военните издания. От 1 януари 1903 г. е началник-щаб на I-ва пехотна Софийската дивизия, а от началото на 1907 г. е началник-щаб на II-ра пехотна Тракийска дивизия. Произведен е в чин “генерал-майор” през 1908 г., началник на щаба на войската е (март 1910 г. – декември 1915 г.). Под негово ръководство Генщаба разработва плановете за войната с Турция. След Междусъюзническата война (1913 г.) е член на българската делегация за подписване на Букурещките мирни преговори. От 1 януари 1914 г. е началник на III-та военно-инспекционна област, а от 1 септември 1914 г. е министър на войната. По негова идея и под негово ръководство през 1914 г. се открива Военната академия. Уволнен е от армията по собствено желание на 17 август 1915 г. Пълномощен министър е в Букурещ (1921-1923 г.), член е на БАН (1920 г.).
Родена е Зорница Попова – българска композиторка. Завършва Теоретическия факултет на БДК, специалност „Пиано“ (1954 г.). Учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на ДМТ „Стефан Македонски“, където работи до 1974 г. Член е на СБК от 1985 г. Занимава се със забавна музика от средата на 60-те години на ХХ в. Първата й композиция е оркестровата пиеса „Шега“. Две години по-късно К. Семов изпълнява и първата нейна песен – „Въртележка“. С песни на Зорница Попова са дебютирали много български певци: М. Нейкова, М. Иванова, Д. Венкова, Г. Христов, дует „Ритон“, В. Маринов, К. Бодурова. Нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала „Златният Орфей“ от 1967 г. Сред отличените са: „Всяко начало“ (изп. Б. Киров) – трета награда на радио конкурса „Пролет“ (1980 г.), „Днес си малко странна“ (изп. Р. Кирилова) – втора награда на същия конкурс през 1987 г., „Колко радост има“ (изп. К. Бодурова) – трета награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден (1979 г.), „Песен за стария моряк“ – първа награда (1987 г.), и „Моряшка любов“ (изп. Г. Христов) – награда на СБК на конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“ (1985 г.). „Слънцето е в моите коси“ (изп. М. Иванова и Р. Попов) е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс (1976 г.). През 1985 г. е удостоена от СБК с награда за цялостно творчество. Създава по поръчка на Радио Берлин песни по немските текстове на Д. Шнайдер и Х. Хофман. Зорница Попова е постоянен член на журито на конкурса „Песни за морето“ в Рощок, Германия. Голяма част от песните й са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков. През 1983 г. излиза албумът й „Избрани песни“. Получава награди от „Златният Орфей“ (1988 г., 1992 г., 1993 г.); Мелодия на години на Русия (1990 г.); III награда от Каван, Ирландия (1993 г.); награда на публиката на радио конкурса „Една песен за младостта“ (1972 г.) и на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора“ (1987 г.) и др.
Роден е Димо Димитров Коларов – български оператор. Завършва Академията за изящни изкуства в Прага. Снима телевизионни, игрални и документални филми: “Хайдушка клетва” (1958 г.), “На малкия остров” (1958 г.), “Командирът на отряда” (1959 г.), “Първи урок” (1960 г.), “Слънцето и сянката” (1962 г.), “Инспекторът и нощта” (1963 г.), “Вълчицата” (1965 г.), “Бялата стая” (1968 г.), “Няма нищо по-хубаво от лошото време” (1971 г.), “Козият рог” (1972 г.), “Голямата скука” (1973 г.), “Буна” (1975 г.), “Изгори, за да светиш!” (1976 г.), “Капитан Петко войвода” (тв, 1981 г.), “Фалшификаторът от Черния кос” (тв, 1983 г.). Умира на 7 март 1997 г. в София.
Обнародван е Закон за жандармерията.
Роден е Асен Димитров Диамандиев – български музикален педагог, хоров диригент и композитор. През 1942 г. завършва Теоретичния отдел на Държавната музикална академия (дн. БДК) в София. В периода 1946-1958 г. работи като диригент на Пловдивското певческо дружество. Преподава солфеж и теория в Държавното музикално училище в Пловдив (1946-1967 г.), директор е на училището (1951-1967 г.). В годините 1967-1973 г. е председател на Окръжния съвет по изкуство и култура в Пловдив. Преподава солфеж (1971 г.) във ВМПИ в Пловдив (професор от 1971 г., ректор на института от 1972 г.). Автор е на хорови песни, обработки на народни песни за хор и на инструментални пиеси във фолклорен дух. Съставител е на учебници и помагала по солфеж.
Родена е Вера Тодорова Недкова – българска художничка.
САЩ откупват на концесия строителството на Панамския канал.
От 16 до 18 ноември в София се провежда първият конгрес на Народно-либералната партия.
Умира Гаврил Баев Кръстевич – изследовател на българска старина, книжовник, уредник на новобългарски книжовен език, почетен член на БКД (днешен БАН, 1872 г.). Роден е в Котел през 1820 г. Учи в Карлово при Р. Попович. Подпомогнат от Ст. Богориди, учи в Куручешменското училище в Цариград (1837 г.) и завършва право в Париж (1843 г.). От 1845 г. до 1850 г. е секретар на А. Богориди, а след това е управител на о-в Самос. Работи като съдебен служител в Цариград. Редактор е на сп. “Български книжици” в годините 1859-1860 г. Взема участие в борбата за независима Българска църква и в уреждането на Българска екзархия. След Освобождението е директор (министър) на вътрешните работи в Източна Румелия, секретар на главния управител, а през 1884 г. – главен управител. Умира в Цариград. Издава “История българска” (т. I, 1869 г.), в която прокарва теория за хунския произход на българите. Участва в споровете за изграждането на новобългарския език. Той е един от основоположниците на Пловдивската книжовна школа.
След намесата на австро-унгарския пълномощен министър в Белград е спряно настъплението на българските войски. Започват преговори за примирие.
Патриаршията изпраща на Високата порта официалните си възражения по двата правителствени проекта за разрешаване на българския църковен въпрос. В отговора се предлага свикването на вселенски събор.
Фредерик Шопен изнася последния си концерт в Лондон една година преди смъртта си.
Наполеон Герен патентова в Ню Йорк спасителния пояс.
Умира барон Карл фон Клаузевиц – пруски генерал, военен теоретик и историк. Служи в пруската армия от 1792 г.
Роден е Михаил Иванович Лебедев – руски живописец. От 1834 г. живее в Италия. Автор е на пейзажи, характеризиращи се с правдиво отразяване на природата и с романтична приповдигнатост („В парка Гиджи“, 1837 г.). Оказва влияние върху развитието на руската пейзажна живопис.
На територията на Австро-Унгария шест хиляден руски отряд отблъсква атака на 30 хилядна наполеонова армия.
Роден е Жан Лерон Д’Аламбер – френски математик и философ от епохата на Просвещението. Член е на Парижката АН (1741 г.), на Френската академия (1754 г.). Заедно с Д. Дидро редактира „Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“. Пише трудове по механика, диференциални уравнения и др. Умира на 29 октомври 1783 г. в Париж.
Прусия е провъзгласена за кралство.
Иван IV Грозни убива своя син и наследник, който влиза в разгорещен спор с него.
Умира Хенри III – крал (от 1216 г.) от династията Плантагенети. Роден е на 1 октомври 1207 г. Син е на Жан Безземния. Опитва се да управлява Англия, като разчита на чуждите феодали-авантюристи и на съюза с Римската курия. В края на 50-те години недоволните от тази политика барони намират подкрепа от дребните рицари, гражданите и заможните селяни. Кралят е принуден да утвърди “Оксфордските провизии” (1258 г.), създали в страната режим на баронската олигархия; по-късно чрез “Уестминстърските провизии” ограничава правата на аристокрацията. Отказването на Хенри III от спазването на “Оксфорските провизии” довежда до избухването на гражданска война (1263-1267 г.). През 1264 г. Симон дьо Монфор разбива кралската войска и пленява краля. След разгрома на опозиционните войски и гибелта на Монфор (август 1265 г.) правата му са напълно възстановени (1266 г.). Нарастващата роля на рицарството и на градовете подтиква Хенри III да създаде практиката за свикване на парламент.
