Американският боксьор Майк Тайсън заявява, че приключва кариера си в професионалния спорт, макар че продължава да излиза на ринга, потвърждавайки претенциите си за титлата на световен шампион в супертежка категория.

Бившият министър-председател на Израел Б. Натаняху е обвинен в присвояване на държавно имущество, заради което е обискиран дома му.

Руски ракети разрушават пазара в центъра на Грозни.

Край Ерусалим е открита гора на България, в която символично са посадени 50 000 дръвчета – според броя на спасените от унищожение български евреи по време на Втората световна война.

Подписва се Рамков договор между САЩ и КНДР. Той цели по-голяма ядрена сигурност на Корейския полуостров.

Президентът Желю Желев заминава на официално посещение в Москва, където с Борис Елцин подписва Декларация за отношенията между България и Руската федерация.

Д-р Желю Митев Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ „Климент Охридски“ през 1958 г. От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Член е на БКП, но е изключен като антимарксист през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност“ в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“, която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.

След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет.

През декември 1989 г. влиза като депутат в VII Велико народно събрание /ВНС/. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за председател – президент на Република България. През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори за президент.На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.

След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация “Д-р Желю Желев”, чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух. През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

Автор е на книгите: “Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция” (1976 г.), “Модалните категории” (1978 г.), “Физическата култура и спорта в урбанизираното общество” (1979 г.), “Фашизмът” (1982 г. и 1990 г.), “Човекът и неговите личности” (1991г.), “Релационна теория за личността” (1993 г.), “Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта” (1995 г.), “Реалното физическо пространство” (1996 г.), “Новата висша политика на България и НАТО” (1995 г.), “Обръщения на Президента към народа и Парламента” (1996 г.), “В голямата политика” (1998 г.), “Политически речи 1962-2002 г.” (2003 г.).

Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн – САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет “Неофит Рилски” (2004 г.). Той е носител на наградата “Катерина Медичи”, присъдена му от Международната Академия “Медичи” (1991 г.); на международната награда с медал “За заслуги към Европа” (1993 г.) и на наградата “Преход”, разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).Заедно с това Д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.Той е почетен член е на Ротъри клуб – Ню Йорк.

В Москва се провежда заседание на Комитета на министрите на външните работи на страните от Варшавския договор.

Умира Вълко Вельов Червенков – български общественик, политик и държавник, функционер на БКП, министър-председател на България (1950-1956 г.) и генерален секретар на БКП (1950-1954 г.).

Роден е на 6 септември 1900 г. в Златица. Член е на БКП от 1919 г. Участва в организацията на терористичните действия на КП (1923-1925 г.) и в атентата в църквата “Св. Неделя” (1925 г.), за което е осъден задочно на смърт. През 1925 г. заминава нелегално в Москва. Като емигрант работи в апарата на Коминтерна (1938-1941 г.). Член е на задграничното бюро на ЦК на БКП (от 1941 г.), ръководител и главен редактор е на нелегалната радиостанция “Христо Ботев” (юли 1941 г. – септември 1944 г.). След Деветосептемврийския преврат (1944 г.), като член на т. нар. Отечественофронтовско правителство, прокарва комунистическа политика за борба срещу демокрацията и участва в установяването на тоталитаризма в България. С негово участие в България е въведен режим на терор, насилие и потъпкване на правата на човека. На 9 декември 1961 г. е освободен от всички държавни длъжности, през ноември 1962 г. VIII конгрес на БКП го изключва от БКП. Възстановен е през 1969 г.

Подписан е договор за дружба и сътрудничество с Ангола. Двете страни се договарят за разширяване и задълбочаване на взаимноизгодното си сътрудничество в различните отрасли на икономиката, науката и изкуството. Договорът е сключен за срок от 20 г.

Приключва двудневното официално посещение в България на заместник-федералния канцлер и федерален министър на външните работи на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер.

Завършва Третият конгрес на Съюза на българските писатели.

Този съюз е доброволна идейно-творческа организация на български литературоведи, поети, белетристи, драматурзи и критици. Идеята за учредяване на творческа организация на книжовните дейци възниква след Освобождението. Пръв опит представлява свиканият през 1894 г. събор на български писатели и журналисти по случай 50 години от основаването на първото българското периодическо сп. “Любословие”. През 1902 г. е образувано Дружество на българските писатели и публицисти. СБП се създава с културни и чисто професионални задачи. Към края на 1913 г. наброява 51 члена. Пръв председател е Ив. Ст. Андрейчин. Почетни членове са Ст. Михайловски и Ив. Вазов, който през 1919 г. е избран и за почетен председател. Членовете на СБП са разпределени в 6 секции – “Белетристи”, “Поети”, “Драматурзи”, “Критици”, “Детско-юношески писатели”, “Кинодраматурзи”. Младите писатели, които не са членове на съюза, са организирани в Кабинет на младия писател, който се ръководи от устав, утвърден от Управителния съвет.

Умира Йосиф Цанков – български композитор и пианист. Роден е на 7 ноември 1911 г. в Русе. Учи пиано при Н. Георгиева-Агура и Теофана Калчева. Завършва юридическо образование в СУ “Св. Климент Охридски” (1939 г.). Първата си песен – “Ела с мен в Хавай” написва през 1930 г., а през 1936 г. създава квартет “Цанков”. От 1937 г. до 1941 г. е композитор на театър “Одеон” в София. За “Одеон” композира оперите: “Мая” (1935 г.), “Продадена любов” (1937 г.), “Жуана” (1939 г.), “Дръж се, Жужи” (1941 г.), “Златната вдовица” (не е поставяна). Едновременно с ангажиментите си към театъра ръководи фабриката за грамофонни плочи “Лондон рекърдс” (1937-1940 г.). През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на “Радиопром” (по-късно “Балкантон”). Член е на Съюза на българските композитори от 1948 г. Сред най-известните му песни до 50-те год. са “Керванът”, “Продадена любов”, “Облаци бездомни”, “Спи, моя малка синьорина . През 60-те години създава “Старите песни”, “Събота вечер”, “Гълъби над София”, “Твоята китара”, “Когато луната изплува” и др. На негово име е учредена награда на СБК, която се връчва на фестивала “Златният Орфей”.

Приключва четиридневното официално посещение в България на федералния канцлер на Австрия д-р Йозеф Клаус. Подписан е договор за правна помощ и е договорено сключването на спогодба за икономическо сътрудничество и производствено коопериране.

Подписана е търговска спогодба с Финландия.

Във вода е пусната първата английска атомна подводница.

Провежда се конференция на министрите на външните работи на СССР, Албания, България, Чехословакия, Полша, Румъния, Унгария и ГДР. Прието е съвместно заявление по германския въпрос. Срещата е в отговор на проведеното на 19 септември същата година съвещание на външните министри на САЩ, Великобритания и Франция в Ню Йорк, на което трите страни обсъждат въпросите за прекратяване състоянието на война с Германия, ревизия на забраната наложена върху редица отрасли на германската промишленост и създаването на германска армия. Социалистическите страни настояват за незабавно сключване на мирен договор с Германия и създаване на единна германска държава, като не се допусне ремилитаризирането й.

Китайската армия завзема Тибет.

Приет е Закон за съдене на членове на правителството, свързан с подготовката на съдебните процеси срещу Трайчо Костов и министрите Иван Стефанов, Манол Сакеларов и Петко Кунин.

В периода 8 – 21 октомври тридесет и девет подсъдими от организацията „Военен съюз“ са изправени пред съда. Главният обвиняем ген. Кирил Станчев е осъден на доживотен затвор за създаване на организация с „фашистка идеология“ с цел „събарянето, подриването и отслабването на установената власт в държавата“.

Роден е Никита Сергеевич Михалков – руски сценарист, режисьор и актьор. През 1963-1966 г. учи в театралното училище “Шчукин”. През 1971 г.завършва ВГИК. В киното е от 1961 г. – “Мъгли над Борск”. Първите му роли са: “Крача по Москва” (1963 г.), “Проверка” (1966 г.), “Червената палатка” (1970 г.), “Песен за Маншук” (1970 г.). Играе в “Сибириада”, 1979 г., както и в екранизации на литературна класика: “Дворянско гнездо” (1969 г.), “Станционният надзирател” (тв, 1972 г.), “Незавършена пиеса за механично пиано” (1977 г.), “Вяра, надежда и кръв” (2000 г.). Дебютът му като режисьор е късометражния филм “Спокоен ден в края на войната” (1971 г.). Филмите му като режисьор са: “Свой сред чужди, чужд сред свои” (1974 г.), “Робиня на любовта” (1976 г.), “Незавършена пиеса за механично пиано” (1977 г.), “Пет вечери” (1979 г.), “Няколко дни от живота на Обломов” (1980 г.), “Роднини” (1982 г.), “Без свидетели” (1983 г.), “Очи чорние” (1987 г.), “Угра” (1990 г.), “Анна” (1994 г.), “Изгорени от слънцето” (1994 г.), “Сибирският бръснар” (1999 г.). Съсценарист е на филмите: “Ненавист”, “Транссибирският експрес”, “Кръв и пот” и др.

Войските на съюзниците завземат Аахен. Той е първият освободен град на територията на Германия.

Сключен е договор за създаване на икономически съюз между Белгия, Нидерландия и Люксембург (Бенелюкс).

В гетото на гр. Минск фашистите унищожават последните евреи.

По обвинение в шпионаж в полза на Германия е арестуван руският авиоконструктор Алексей Туполев.

Умира Васил Христов Радославов – политически и държавен деец, действащ член на БАН. Роден е на 15 юли 1854 г. в Ловеч. Завършва право в Хайделберг, Германия, защитава и докторат. След като се завръща в България, става един от лидерите на Либералната партия. Участва неколкократно в управлението на държавата като министър на правосъдието (29 юни 1884 г. – 15 юли 1886 г., 9 – 12 август. 1886 г.), министър на вътрешните работи (12 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). По време на Регентството е министър-председател (16 август 1886 г. – 28 юни 1887 г.). При управлението на Стефан Стамболов (1887 г. – 1894 г.) оглавява т. нар. легална опозиция. Включен е в състава на коалиционното правителство на К. Стоилов като министър на правосъдието (19 май – 17 септември 1894 г.) и министър на народното просвещение (17 септември – 9 декември 1894 г.). По-късно минава в опозиция на управляващата Народна партия (1894 г. – 1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 г. до 27 ноември 1900 г. Определя до голяма степен политиката на правителството, поради което управлението през 1899 г. – 1901 г. е известно като Радославов режим. През лятото на 1903 г. Радославов е обвинен в измяна на родината и княза, в използване на властта за лично облагодетелстване и е осъден от Държавен съд на осем месеца затвор и отнемане завинаги на гражданските и политическите права. Няколко месеца по-късно е амнистиран. Отново е министър-председател в един от най-тежките периоди за България (4 юли 1913 г.–21 юни 1918 г.). Едновременно с това до 21 септември 1915 г. е министър на вътрешните работи и народното здраве, а след това и министър на външните работи и изповеданията. След подписването на Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от главните виновници за втората национална катастрофа.

Гръцката армия преследва чети на ВМРО и навлиза на българска територия, като окупира Петрич. Българската армия не оказва съпротива и се оттегля. Съветът на ОН нарежда на Гърция да се оттегли и да изплати обезщетение от 30 000 000 златни лв. В историята това събитие е познато като “Петричкият инцидент”.

В Мюнхен е открит първият планетариум.

След тридневни боеве 3-а армия овладява Кубадинската позиция.

След двучасова артилерийска подготовка в 9,00 ч на 19 октомври започва атаката на Кубадинската позиция. В участъка на пробива 217-а германска пехотна дивизия и германската бригада „Боде“ първоначално са спрени пред предната позиция. Когато конната дивизия на ген. Ив. Колев (действаща спешена) овладява предната позиция в своя участък, отбраняващите се пред германците започват да се изтеглят. През този ден успех постига и левият фланг на 1-ва пехотна софийска дивизия. Решителни за операцията са действията на 20 октомври. Конната и 1-ва пехотна дивизия първи пробиват главната позиция. Техният успех е използван от 6-и турски корпус, 4-а пехотна преславска дивизия и германските войски, които нанасят сериозно поражение на противника в своите полоси. Този ден частите на 4-а пехотна дивизия пленяват около 2300 противникови бойци и командири. На 21 октомври атаките продължават по целия фронт. Използвайки резултатите от огъня на артилерията, 4-а пехотна дивизия изтласква отбраняващите се руска и сръбска дивизия и се вклинява дълбоко в центъра на противниковата отбрана. Генерал Ст. Тошев, маневрирайки умело с резерви и артилерия, усилва турския корпус и 1-ва пехотна дивизия, които до края на деня овладяват цялата позиция. Успешно се развива настъплението и в Източния сектор. Разбитите противникови войски, като оставят силни заслони, започват организирано оттегляне.

Конната батарея на капитан Георги Векилски с огън „На картеч“ отразява

контраатаката на 4 румънски дружини при с. Карлъкьой (Румъния).

Издадена е присъда по Деклозиеровата афера – на 8-10 г. затвор са осъдени 14 души – депутати от БЗНС и Народнолибералната партия на Никола Генадиев, видни политически и стопански дейци. На 25 септември 1918 г. те са помилвани от царя, а на 14 ноември 1919 г. Главният военнокасационен съд отменя присъдите им.

По време на Първата световна война Англия и Франция опитват да спечелят на своя страна България в избухналия през лятото на 1914 г. военен конфликт чрез незаконна търговска сделка, изгодна за част от търговските и политическите кръгове в страната. След като обещаваните от Лондон и Париж териториални отстъпки се оказват недостатъчни за българското правителство, те предприемат друга тактика. През лятото на 1915 г. с материална подкрепа на Англия и Франция в България пристига френският търговец Ф. Деклозиер, който пристъпва към изкупуване на част от българската реколта на цени, по-високи от пазарните. С тази акция той се стреми да попречи на изпращането на тези храни за Германия. В своята дейност Деклозиер привлича и някои от представителите на опозиционните политически партии. Деклозиеровата афера не дава очакваните резултати. Правителството на д-р В. Радославов взема мерки спрямо помощниците на френския търговец и ги хвърля в затвора. Скоро след това следва и официалното обвързване на България с Австро-Унгария и Германия. След края на Първата световна война в Париж съглашенските държави осъждат България да заплати загубите на Ф. Деклозиер.

Бойците на 21-ви пехотен средногорски полк с командир полковник Владимир Серафимов разгромяват турците при с. Аламидере (днес Полковник Серафимово).

В българския флот са зачислени 6 миноносеца: „Смели”, „Храбри“, „Дръзки“, „Строги“, „Шумни“ и „Летящи“.

В периода 19 – 21 октомври в София се провежда първият конгрес на Младолибералната партия, който приема устав и програма.

Младолиберална партия (тончевисти) е политическа формация, която се обособява през 1904 г. след отцепването на Д. Тончев и група негови сподвижници от Либералната партия на д-р В. Радославов. Печатния й орган е в. „Свободно слово“ (1904-1912 г.). Поради обстоятелството, че програмата й не се отличава съществено от програмните разбирания на радославистите, Младолибералната партия не успява да се изгради като значителна политическа сила в страната. Взема участие в коалиционния кабинет на д-р В. Радославов (1913-1918 г.) и по този начин е отговорна за въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. и последвалата след нея втора национална катастрофа. През 1920 г. се обединява с Националлибералната партия, с което престава да съществува като самостоятелна политическа групировка.

Роден е Пенчо Иванов Златев – български офицер, генерал-лейтенант. Участник е в Балканската и Първата световна война. Той е един от създателите и ръководителите на нелегалния Военен съюз. До 1934 г. е инспектор на кавалерията. От 19 май1934 г. до 22 януари 1935 г. е министър на войната в кабинета на К. Георгиев. От 22 януари 1935 до 21 април 1935 г. е министър-председател. След падането на кабинета се оттегля от политическия живот. Умира на 24 август 1948 г. в София.

Състои се откриване на I ОНС на Княжество България. За председател е избран Петко Каравелов.

Американският изобретател Томас Едисон провежда първото изпитание на електрическа лампа с нагреваема жичка.

В хода на Руско-турската Освободителна война руските и румънските войски затварят обръча около Плевен.

През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Тя е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

В Букурещ излиза първият брой на в. „Народност“. Негови редактори са Иван Богоров, Иван Грудов и Иван Касабов. Вестникът се възприема като трибуна на т.нар. „млади“ сред българската емиграция във Влашко. Последният брой е издаден на 6 юли 1869 г.

В Париж се състои премиерата на операта “Орфей” по Офенбах.

Роден е Димитър Николов Петков – български общественик, държавник и журналист. Участва в Руско-турската война. През 1881 г. води борба срещу пълномощията на княз Александър Батенберг, заради което е осъден на доживотен затвор. Пуснат е на свобода след няколко месеца, започва да издава в. „Свирка“. Избран е за депутат през 1884 г., един от лидерите на Народнолибералната партия. Председател е на VI обикновено НС (1892-1893 г.), на IV ВНС (1893 г.) и на VII обикновено НС (1893 г.). Министър е на вътрешните работи в кабинета на Р. Петров (1903 г.), министър-председател (1906-1907 г.). Кмет е на София (1887-1893 г.). Редактира в.“Независимост“, „Независима България“, „Свобода“, „Нов век“. Убит е на 26 февруари 1907 г., в София.

Започва гражданската война в Швейцария.

Роден е Алфред Бернхард Нобел – шведски химик, изобретател. Собственик е на повече от 300 патента в областта на синтеза и производството на взривни вещества. Завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал „Летерстед“ на шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си „бездимен барут“. Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Член е на Кралската шведската академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден. Почетен доктор е по философия на университета в Упсала (1893 г.). Кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември в Италия. След няколко дни близките му откриват документ, с който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. швед. крони) за международен награден фонд за висши научни постижения. Приходите от фонда, по негово желание, се разделят на пет части: за награда за физика; за химия; за медицина и физиология; за литература; за мир. Изричното му желание е да се награждават само приживе кандидати от цял свят, без значение на националността им. От първата година на наградите – 1901 г. до днес обявяването на лауреатите се извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел , а официалната церемония по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), едновременно в Стокхолм и Осло. Наградените в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек.

Край нос Трафалгар британският флот начело с адмирал Хорейшо Нелсън, състоящ се от 27 линейни кораба, разбива обединената ескадра на Франция и Испания ръководена от П. Вилньов с 33 линейни кораба. Нелсън прилага маневрената тактика и така унищожава 1 и пленява 17 кораба. В боя той е ранен смъртоносно. С Трафалгарското сражение Великобритания си извоюва господство по море.

Френският крал Луи XIV влиза в Париж след потушаване на Фронда (френско социално-политическо движение против абсолютизма).

Подписан е Рипонският договор, който слага край на войната между епископите на Англия и Шотландия.

Сключена е Брестската уния, съгласно която епископите на руската църква намиращи се на полска територия признават властта на папата.

Експедицията на Фернандо Магелан преминава протока, който свързва Атлантическия с Тихия океан и днес носи неговото име.

Фернандо Магелан е португалски мореплавател. Отначало е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанската служба. Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. Установено е единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

Умира Козма Пражки – първият чешки хронист. Учи в Прага и Лиеж. От 1110 г. е декан на катедралата “Св. Вит” в Прага. Автор е на “Чешка хроника” (започната през 1119-1120 г.), която съдържа ценни данни за историята (особено 3 книги, в които са описани съвременните на автора събития между 1092-1125 г. за историята на Чехия). Като представител на висшето духовенство Козма Пражки защитава интересите на Католическата църква и на династията Пшемисловци. Неговите последователи дописват събитията в хрониката му до началото на ХIII в.