2012 г.

В Западна Австралия започва работа радиотелескопът Australian Square Kilometre Array Pathfinder (ASKAP), принадлежащ на CSIRO. Той представлява първа фаза от строителството на най-големият в света радиотелескоп Square Kilometre Array (SKA), което ще приключи през 2019 г. Общата площ на телескопа ще бъде 1 кв. километър. Ще работи в много широк честотен диапазон и ще бъде 50 пъти по-чувствителен и 10 хиляди пъти по-бърз от досега съществуващите радиотелескопителескопи. При бюджет от 1,5 млрд. евро проектът ще достигне пълна мощност през 2024 година. Участват 20 страни, като антените ще бъдат разположени в Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка.

2011 г.

Умира Стив Джобс.

На фирмения сайт на Джобс се появява съобщение, което гласи: „Apple загуби един мечтател и съзидателен гений, а светът губи един удивителен човек. Онези от нас, които имаха щастието да работят със Стив и да го познават изгубиха скъп приятел и вдъхновяващ наставник. Стив остави след себе си компания, каквато само той би могъл да построи, а неговият дух ще бъде винаги една от главните опори на Apple“.
Стив Джобс твърди: „Смъртта най-вероятно е единственото най-добро изобретение на Живота. Тя е агентът на промяната. “

2011 г.

Израелският физик и химик Дан Шехтман получава Нобелова награда за химия.

2006 Г.

С решение № 697 от 29.09.2006 г. Минстерският съвет на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, реши да обяви 5 ОКТОМВРИ ЗА ДЕН НА УЧИТЕЛЯ (Обн. ДВ.бр.80 от 3.10.2006г.)

2004 г.

Обявено е че Емирейтс Стейдиъм ще е името на футболния стадион в Лондон, Англия, използван от футболния клуб Арсенал, известен до този момент като Ашбъртън Гроув. Той е третият по големина в Англия след Уембли и Туикенхъм.

2003 г.

Израел бомбардира базата на групировката “Ислямски джихад” в Сирия. Това е първата израелска атака на сирийска територия за последните три десетилетия.

2000 г.

Стотици хиляди сърби излизат по улиците на Белград и другите големи градове и настояват бившият югопрезидент да предаде властта. Слободан Милошевич губи президентските избори от кандидата на блока Демократична опозиция на Сърбия – Воислав Кощуница, но отказва да признае поражението си. Президентските избори се провеждат на 24 септември 2000 г. През май 1999 г. Слободан Милошевич е обвинен за извършване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войните след разпадането на Югославия в началото на 90-те години. Прокурор по делото е Карла дел Понте.
През 2001 г. в Белград започва да се води дело срещу Милошевич по обвинения в служебни и финасови злоупотреби, а на 1 април същата година той е арестуван. Задържането му в Белград е обосновано с довода, че срещу него в момента се води вътрешно политическо дело и могат да му бъдат предявени обвинения за военни престъпления.
През май 2001 г. Трибуналът за военни престъпления приема съдебно разпореждане за арестуване на Милошевич за нарушаване на Женевските конвенции. Но тъй като в Югославия съществува конституционната забрана за екстрадиране на югославски граждани трябва да бъде създаден нов закон, който да позволи предаването на Милошевич. През юни 2001 година е приет декрет за сътрудничество с Трибунала в Хага. Няколко дни по-късно той е екстрадиран и е настанен в затвора Шевенинген.
На 3 юли Милошевич се явява за първи път пред съда в Хага, където заявява, че няма да използва защитници, тъй като според него Трибуналът е незаконна институция, която служи за оправдание на военните престъпления на НАТО. След като Милошевич не се изказва за вината си, съдията Ричард Мей записва, че той пледира невинен. Междувременно международен екип от адвокати заминава за Хага за да даде правни съвети на бившия югославски президент. В този екип се включват адвокатите Кристофър Блек, Рамзи Кларк и други адвокати от Канада и Европа.
През септември същата година Карла дел Понте подписва нов обвинителен акт за военни престъпления и престъпления срещу човечеството по време на войната в Хърватия в август 1991 г. – юни 1992 г. В него Милошевич е обвинен за смъртта на над 700 хървати и насилственото прогонване на над 170 000 души. Междувременно става ясно, че Дел Понте ще разшири обвиненията си относно Косово като добави сексуални престъпления и насилствена депортация на хиляди косовски албанци.
На 23 ноември Милошевич е обвинен в геноцид по време на войната в Босна и Херциговина в периода 1992- 1995. Той носи отговорност за насилствено експулсиране на повече от 250 000 души от Босна, както и за смъртта на хиляди мюсюлмани по време на клането в Сребреница.
На 12 февруари 2002 година започва процесът срещу Милошевич. Той се разглежда на два етапа. Първият е по делото Косово, води продължава от 12 февруари до 11 септември 2002 г. На него се явяват 124 свидетели. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошаване на здравословното състояние на Милошевич.
Втория етап на процеса включва делото Босна и Хърватия, по него са призовани 171 свидетели. Слободан Милошевич умира внезапно в затвора на 11 март 2006 г.

2000 г.

Давид Коен – извънреден и пълномощен посланик на Израел в Република България, получава Орден „Стара планина” I-ва степен.

1994 г.

Подписано е политическо споразумение между Гражданското движение “Конституционен форум” и Националния съюз “Демократична България“ за участие в изборите като Български патриотичен съюз.

1994 г.

ЮНЕСКО обявява този ден за Международен ден на учителя.

1992 г.

В София е подписан договор за приятелски отношения и сътрудничество между България и Украйна.

1981 г.

Завършва Третият конгрес на Българското историческо дружество. Българското историческо дружество (БИД) е научно дружество, основано по инициатива на преподаватели от Висшето училище (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“) и от средните училища през 1901 г. под името Историческо дружество. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председатели на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време – Д. Агура, В. Н. Златарски, П. Ников, Ал. Бурмов и др. Българското историческо дружество издава „Известия на историческото дружество в София“, организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война (1914–1918 г.) се превръща в национална организация. Започва да издава „Българска историческа библиотека“ (1928–1933 г.), а от 1945 г. като орган на Българското историческо дружество започва да излиза сп. „Исторически преглед“. През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания. През 1970 г. се провежда I конгрес на Българското историческо дружество, а през 1972 г. Международна научна конференция по проблемите на българската историография след ІІ световна война. От същата година издава сп. „Векове“.

1970 г.

В периода 5 – 9 октомври се състои официално посещение в България на министър-председателя на Турция Сюлейман Демирел.

1969 г.

Умира Иван Радков Радославов – български литературен критик и историк, теоретик на българския символизъм. Завършва средното си образование в София. Следва право в Лозана. През 1917 г. е аташиран към културната дипломатическа мисия за защита на българските национални интереси в Берн. Заедно с Т. Траянов и Л. Стоянов редактира най-голямото българско символистично списание „Хиперион“ в годините между 1922-1931 . Съставител и редактор е на поетичната антология „Млада България“ (1922 г.). Сътрудничи със статии, стихове, рецензии, прегледи на списанията „Ново време“, „Работническо дело“, „Наш живот“, „Художник“, „Съвременна мисъл“, „Родно изкуство“, „Завети“, „Септември“.
Бил е директор на печата, директор на Пловдивската народна библиотека. Автор е на: „Идеи и критика“ (1921 г.), „Портрети“ (1924 г.) и на ценната „Българска литература 1885-1930” (1935 г.). Превежда: „Таис“ от Анатол Франс (1905 г.), „Поеми в проза“ от Шарл Бодлер (1910 г.) и др.

1968 г.

В София се открива първата Международна изложба панаир на книгата.

1962 г.

Групата „Бийтълс“ издава първия си сингъл „Love Me Do“.

1961 г.

Между България и Република Гана са подписани търговска спогодба, спогодба за научно-техническо сътрудничество и спогодба за културно сътрудничество.

1947 г.

Тридесет и осмият конгрес на БРСДП изразява готовността на партията да вземе активно участие в „по-нататъшното утвърждаване на ОФ власт“.
Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е наименование на марксистката партия в България след сливането на Българската социалдемократическа партия и Българския социалдемократически съюз през 1894 г. Разединени, двете партии и предимно БСДС установяват, че не могат да постигнат желаното от тях влияние в обществено-политическия живот на страната. Поради това именно съюзистите са тези, които първи повдигат въпроса за обединение с партистите (привържениците за БСДП). Първоначално Д. Благоев и неговите последователи не са склонни да приемат направеното им предложение за обединение на двете партии. Впоследствие обаче се съгласяват с него и на 10 февруари 1894 г. е подписано съглашение между БСДП и БСДС за сливането им в една обща партия, наречена БРСДП. По-късно Д. Благоев преценява направената в тази насока стъпка като грешка, тъй като бившите съюзисти отдалечават още повече своите разбирания от схващанията на партистите, които строго се придържат към учението на К. Маркс и Фр. Енглес и техните ученици – лидерите на Втория интернационал К. Кауцки, В. Плеханов, Авг. Бебел, Жул Гед и др.
Между двете бивши течения изникват остри разногласия по редица въпроси от организационно и идейно естество – за мястото и ролята на демократическия централизъм, за мястото и ролята на печата и особено много – за социалната среда на партията и чии интереси ще защитава тя. Превес получават привържениците на бившите партисти. От 1897 г. Д. Благоев започва издаването на теоретичния орган на партията – сп. „Ново време“, а неговите най-близки съратници участват в редактирането на печатните органи на БРСДП – в. „Социалист“ (1894-1897 г.) и в. „Народ“ (1897-1898 г.). В започналия да излиза през есента на 1897 г. в. „Работнически вестник“ още в първите му броеве се откроява талантливото перо на Г. Кирков. От 1898 г. този вестник става и печатен орган на партията.
Привържениците на съюзистите след ранната смърт на Сл. Балабанов се групират около Я. Сакъзов. Той и някои от неговите съмишленици, като Е. Дабев, К. Бозвелиев и др., участват години наред както в централното ръководтво на БРСДП, така и в нейните печатни издания. Въпреки това в противовес на партийния устав Я. Сакъзов предприема издаването на ново списание, наречено „Общо дело“. Самото му заглавие подсказва и основната идея в концепцията на бившите съюзисти. За разлика от течението на Д. Благоев, което ратува за една „пролетарска марксистка партия“ в България, Я. Сакъзов и неговите последователи застъпват тезата за марксистка партия, която да изразява интересите не само на наемните работници, но и на другите „производящи слоеве“ в страната.
Всички опити за помирение между двете течения в края на XIX в. и началото на ХХ в. остават напразни и през лятото на 1903 г. се стига до разцепление в редовете на БРСДП. Образуват се две самостоятелни политически организации, които носят едно и също име – БРСДП, само че с различни добавки: „тесни“ и „широки“.

1944 г.

В Крайова е сключено споразумение между България и Югославия, подписано от Добри Терпешев и Йосип Броз Тито, за участие на български войски във военни действия срещу Германия на югославска територия.

1942 г.

В периода 3 – 5 октомври в Добрич е проведен Велик добруджански събор, който взема решение за разпускане на дружествата „Добруджа“ поради окончателното решаване на Добруджанския въпрос.
Добруджанският въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор (1878 г.) Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата й от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор (1878 г.), който ревизира Санстефанския договор, оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

1941 г.

Умира Луис Брандейс – бивш съдия от Върховния съд на САЩ, първият еврейски член на най-висшата съдебна инстанция в Америка.

1934 г.

Умира Хараламби Н. Карастоянов – един от първите български фармацевти, основател на аптекарската кооперация в България. Учи в Русия, взема участие като доброволец в шипченските боеве. Ранен е при Сливница във войната със Сърбия (1885 г.), след което остава инвалид. Бил е професор в Държавния университет и председател на Опълченското дружество “Шипка”.

1932 г.

В Хасково е роден Костадин Карамитрев (1932 – 2011), дългогодишен председател на Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ). Родът му води началото си от с. Доганхисар (Дедеагачко), Беломорието, и е свързан с националноосвободителните борби. Дядо му Киро е братовчед на Капитан Петко Войвода. Костадин Карамитрев е бежанец от Западна Тракия (през 1944 г.). Има висше инженерно-строително образование, научна степен „доктор”, старши научен сътрудник. Заемал е ръководни стопански и административни длъжности в областта на строителството, благоустройството, регионалното планиране и развитие, местната власт и в гр. София.
След промените от 1989 г. е един от главните инициатори за възраждане на организираното тракийско движение у нас. През 1990 г. е избран за председател на тракийската организация и е преизбиран от ХІХ-ия и следващите конгреси. На XXII конгрес (Общо събрание) от 20 май 2006 г. в Бургас е избран за председател на УС на ВК на СТДБ, а Общото събрание от 11 май 2011 г. във Варна единодушно го избра за почетен председател на организацията.
Значителен е приносът му за разработването на новата стратегия на СТДБ: за национално тракийско движение, „Тракия без граници”, „Интеграция на Тракия в рамките на ЕС”, за създаване и управление на Еврорегион „Тракия”. Работи за възобновяване на връзките с българите в чужбина, за възраждането на българщината и православието в изконните български земи.
Носител на най-високото държавно отличие орден „Стара планина” І ст. Асоциацията на българите в Украйна го удостои със званието „Личност на годината – 2010” за големия му принос в укрепването на културните връзки между България и Украйна и сътрудничеството с Асоциацията, за утвърждаване и защита на българщината там.
Умира на 15 юни 2011 година.

1930 г.

В периода 5 – 12 октомври в Атина е свикана I Балканска конференция за сътрудничество с участието на всички балкански страни. Българската делегация е водена от проф. Стефан Киров.

1929 г.

Във Франция се разбива английски дирижабал, в резултат на което загиват 47 души, в това число и министъра на британските въздушни сили лорд Томсън.

1929 г.

Роден е Ричард Гордън – американски астронавт. От 1953 г. работи към изпитателните и метеорологичните части на ВМФ. В групата на астронавтите е от 1963 г. В дните между 12 и 14 септември 1966 г. лети с космическия кораб „Джемини-11“ заедно с Ч. Конрад като втори пилот. Пребивава в орбита общо 71 часа, като прави 44 обиколки около Земята, преминавайки разстояние около 1,8 млн. км. Излиза два пъти в открития Космос. В дните между 14 –24 ноември 1969 г. лети до Луната заедно с Ч. Конрад и А. Бинкато, пилот е на основния отсек на кораба „Аполо-12“; прави 44 обиколки около Луната.

1927 г.

Дейци на ВМРО (Ип. Развигоров, Ил. Линков и Бл. Кралев) убиват в Щип бригадния генерал Михайло Ковачевич. Той е командващ Брегалнишкия военен окръг. Обявено е военно положение във Вардарска Македония, затворена е българо-сръбската граница (до 5 февруари 1929 г.) и на 30 октомври са убити бащата (Михаил Гаврилов – 65 г.) и големият брат (Христо Гаврилов – 36 г.) на Иван Михайлов в Щип. На 8 октомври 1927 г.е обявено военно положение в Кюстендилски и Петрички окръг (поддържано с укази от 19 март 1930 г. и 5 юли 1933 г.) и е засилена граничната охрана.
ВМРО е националнореволюционна организация на македонските българи. Организацията е създадена през есента на 1919 г. от Т. Александров, П. Чаулев и ген. Ал. Протогеров. Ръководителите й са привърженици на идеята за присъединяване на Вардарска и Беломорска Македония към България, но поради нейното поражение в Първата световна война 1914 г.–1918 г. приемат идеята на ВМОРО за автономия на Македония. В организацията първоначално участват и привърженици на Я. Сандански (Серската група), но след това напускат нейните редове. ВМРО изпраща изложение по македонския въпрос до Парижката мирна конференция 1919 г.–1920 г. с настояване да бъдат приети и изслушани нейни представители. На дипломатическото представителство на Сърбо-хърватско-словенското кралство в София се внушава, че трябва да подобри положението на българите в Македония. По примера на ВМОРО се възстановява четническият институт. Изградена е няколко хилядна четническа организация в Пиринския край, отчасти в Кюстендилско и Софийско. През февруари 1920 г. са изпратени в Македония няколко малки чети. Към края на същата година се появяват признаци за разцепление на македонското движение. Създадена е Македонска федеративна организация от арх. Н. Юруков, д-р Хр. Татарчев и д-р Ф. Атанасов. Тя обявява, че ще води борба за независима федеративна Македония, в управлението на която ще вземат участие всички населяващи я народности. Ръководството на организацията установява тесни връзки с БЗНС и правителството на Ал. Стамболийски. С помощта на българските власти се опитват да изтласкат ВМРО от Пиринско и Вардарска Македония. ВМРО предприема ответни удари. Убит е един от идеолозите на ВМОРО Г. Петров и министърът на вътрешните работи Ал. Димитров. Ръководството на ВМРО установява тесни връзки с Военния съюз и буржоазните опозиционни партии. Организацията не взема пряко участие в държавния преврат на 9 юни 1923 г., но отделни нейни четници участват в залавянето и убийството на министър-председател Ал. Стамболийски. ВМРО подкрепя сговористкото правителство при потушаването на Септемврийското въстание 1923 г. Поради запазване на Нишката спогодба със Сърбо-хърватско-словенското кралство и подписването на нови споразумения отношенията между ВМРО и сговористкото правителство в края на 1923 г. се изострят. Правителството на проф. Ал. Цанков извършва през март 1924 г. арести на много македонски дейци. В края на април 1924 г. ЦК на ВМРО подписва декларация, в която заявява, че ще се бори за създаване на единна, самостоятелна, независима Македония. Организацията започва преговори с Коминтерна и Съветския съюз, а на 6 май 1924 г. подписва във Виена с представители на Балканската комунистическа федерация манифест. Независимо, че след публикуване на Майския манифест Т. Александров и ген. Ал. Протогеров се отказват от подписите си, ръководството на ВМРО губи доверието на българското правителство. В организацията настъпва разрив. За това допринася и убийството през август 1924 г. на Т. Александров. Неговото място в ЦК заема Ив. Михайлов. Извършена е жестока разправа с противниците на Т. Александров в Горна Джумая (дн. Благоевград), Разложко, Неврокопско (днес Гоцеделчевско), Петричко, София, Пловдив и Свиленград. Във ВМРО се обособяват две групи: на ген. Ал. Протогеров, подкрепен активно от Ал. Цанков, и на ген. Ив. Михайлов – от А. Ляпчев и ген. Ив. Вълков. През 1925 г. привържениците на Майския манифест създават Вътрешна македонска революционна организация (обединена) (ВМРО (об.)). Засиленото съперничество между двете групи нараства. По нареждане на Ив. Михайлов през 1928 г. е убит ген. Ал. Протогеров. След неговата смърт ВМРО фактически се разцепва на две отделни организации. Започва взаимно изтребление между двете организации, което продължава няколко години и отслабва тяхната роля като националнореволюционни организации. След държавния преврат на 19 май 1934 г. са забранени, както всички други политически, професионални и националнореволюционни организации в страната.

1926 г.

Умира Беньо Цонев – езиковед, един от основоположниците на българската езикова наука. Завършва класическа гимназия в Загреб през 1884 г. Следва славянска и романска филология във Виена в годините между 1886-1888 г. През 1890 г. учи в Лайпциг при известните слависти В. Ягич, А. Лескин, Бругман и Кертинг. Професор и пръв титуляр е на Катедрата по български език във Висшето училище (днес Софийски университет “Свети Климент Охридски”), където чете лекции по история на българския език, българска диалектология и кирилска палеография от 1893 г. до 1926 г.). Автор е на “История на българския език” (т. I-III, 1919-1937 г.). Проучва и издава среднобългарски писмени паметници – Добрейшово четвероевангелие, Врачанско евангелие. Занимава се с въпросите за мястото на българския език сред останалите славянски езици, както и с историческите му връзки с руския, румънския и унгарския езици. Превежда творби от френски, немски, руски и сърбохърватски. Автор е и на стихове.

1922 г.

Роден е Румен Георгиев Цанев – български биолог биохимик, академик от 1979 г., чуждестранен член на Чехословашката Академия на науките от 1982 г. Основател е на лаборатория по цитохимия, която по-късно прераства в Институт по молекулярна биология. Директор е на института от основаването му. Автор е на повече от 150 научни труда. Работи върху създаването на математически модели в биологията; върху нуклеиновинте киселини, клетъчната пролиферация и диференцировка, както и върху механизмите на карцерогенезата. Носител е на Орден “НРБ”, I степен (1982 г.); Димитровска награда (1969 г., с колектив). Автор е на съчиненията: “Биохимия на клетъчното деление” (1964 г., в съавторство, на руски език), “Един възможен молекулярен механизъм на клетъчната диференцировка” (1971, на руски език, в съавторство), “Клетъчен цикъл и чернодробната функция” (1975 г., на английски език), “Субструктура на нуклеозомите” (1978 г., на английски език), “Роля на хистоните при клетъчна диференцировка” (1980 г., на английски език), “Репликация на хроматина” (1982 г., на английски език), “Стабилни ДНК-белтъчни комплекси в еукариотния хроматин” (1987 г., на английски език).

1921 г.

В Лондон е основан Международният ПЕН клуб. Международният ПЕН клуб е организация на писатели, есеисти, новелисти. Негов пръв председател – Дж. Голсуърти.

1915 г.

На бунт се вдигат войниците от 27-ми пехотен Чепински полк. С него е поставено началото на Войнишките бунтове (1915 –1918 г.).
Войнишки бунтове представляват стихийни бунтове на войници от различни части на българската армия по време на Първата световна война. Въвличането на България във войната през октомври 1915 г. се посреща с недоволство от народните маси. Нежеланието на българските войници да участват във войната проличава още в първите дни след започването на военните действия. Първи се надига 27 пехотен Чепински полк на 5 октомври 1915 г. Правителството на д-р В. Радославов декларира, че участието на България във войната ще бъде кратко, но през есента на 1915 г. войната се превръща в окопна. Всичко това предвещава, че краят на войната не е толкова близко и става причина през 1916 г. брожението сред войнишките маси да се засили, като в 11, 21, 25 и 46 пехотен полк прераства във вълнения. В началото на 1917 г. до българските войници достигат известията за станалите събития в Русия – избухването на Февруарската революция и свалянето на император Николай II от трона и Войнишките бунтове вземат по-масов размер. Тогава се образуват и първите войнишки комитети. След излизането на Русия от войната през есента на същата година лозунгът на съветското правителство за незабавен мир активизира още повече антивоенните настроения в българската войска. Така започват да зачестяват отказите на войниците да изпълняват заповедите на своите офицери. Бунтове избухват в повечето от пехотните полкове.
Засилените брожения и бунтове във войската (както и тези в тила) заставят цар Фердинанд I през юни 1918 г. да се раздели с правителството на д-р В. Радославов и да повери управлението на страната на кабинет от демократи и радикали, оглавен от Ал. Малинов. Новият министър-председател, обаче издава декларации, че кабинетът му ще следва линията на неговия предшественик до „окончателната“ победа над съглашенските войски. Всичко това става причина за ново разгаряне на бунтове. В разпространяваните нелегални позиви войниците издигат искане за прекратяване на войната до 15 септември 1918 г., като в противен случай заплашват с масово напускане на фронта. Цар Фердинанд I и правителството на Ал. Малинов не предприемат нищо в отговор на техните искания. В Радомир Райко Даскалов оглавява въстанието и с прокламация обявява пред въстаналите войници т. нар. Радомирска република. Александър Стамболийски е определен за председател на Временното правителство, а Райко Даскалов за главнокомандващ републиканските войски. Същия ден с телеграми до столицата и по-големите градове в страната е обявено провъзгласяването на републиката. Като главнокомандващ Райко Даскалов повежда републиканските войски към София. Изпратен е ултиматум до правителството на Александър Малинов да предаде властта на въстаническите сили. Българското правителство, подкрепено от всички парламентарни групи, обявява столицата за обсадена крепост и назначава за неин комендант ген. Александър Протогеров, член на ЦК на ВМРО. След разгрома на Войнишкото въстание през 1918 г. и превземането на Радомир от правителствените войски Радомирската република е унищожена.

1915 г.

България влиза в Първата световна война на страната на Централните сили.

1912 г.

България и Гърция обявяват война на Турция. Започва Балканската война (1912 – 1913 г.). Това е война на България, Сърбия, Гърция и Черна гора (държавите от Балканския съюз 1912-1913 г.) против Османската империя. Предизвикана е от нерешения национален въпрос на Балканите през последната четвърт на XIX и началото на ХХ в. По волята на западните европейски велики сили значителни части от полуострова, населени с българско, гръцко, сръбско и албанско население, остават в пределите на империята след Руско-турската освободителна война. По този начин обществено-икономическото и културно развитие е възпрепятствано, както от съществуващите феодални порядки в Османската империя, така и от упражнявания национален и религиозен натиск
Конкретен повод за войната стават кланетата над българското население в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (юли 1912 г.). В отговор на жестокостите на османските власти правителствата на България, Гърция, Сърбия и Черна гора отправят до Високата порта искане за административни реформи в европейските предели на империята и след последвалия категоричен отказ от нейна страна те пристъпват към обща мобилизация на войските си.
Начало на военните действия поставя Черна гора. В края на септември 1912 г. нейните войски нахлуват в Северна Албания. Това става повод за прекратяване на дипломатическите отношения между Османската империя и четирите балкански правителства. На свой ред на 5 октомври същата година България и Гърция обявяват война на Турция. На 7 октомври към тях се присъединява и Сърбия. При започване на войната балканските съюзнички разполагат общо с 645 000 души войска и 1412 оръдия, а армията на Османската империя възлиза на 420 000 души и 930 оръдия.

1910 г.

Португалия отхвърля монархията и се обявява за република.

1902 г.

Роден е Рей Крок – американски бизнесмен, основал империята за бързо хранене – Макдоналдс. Рей Крок умира през 1984 година.

1900 г.

Роден е Стефан Николов Мокрев – български белетрист, дипломат. Завършва гимназия в родния си град Търново и правни науки в София. Член е на БРСДП /т. с./. В периода 1932-1967 г. работи като дипломат. Първия си разказ печата през 1920 г. в сп. “Ново време”. Редактор е на сп. “Литературни звуци” във В. Търново от 1920 до 1921 г.. Автор е творбите: “Дивото” (разкази, 1929 г.), “Кантон 16” (повест, 1933 г.), “Гроздобер” (разкази, 1935 г.), на приказки за деца: “Тъжните мравки” (1932 г.), “Приказна книжка” (1934 г.), на драмите “Есенни хора” (1925 г.) и “Тайната” (1927 г.), на романите “Аз не съм аз” (1945 г.), “Зората иде” (1971 г.), на спомени, статии и др.

1882 г.

Роден е Робърт Годар – американски учен. Директор е на Изследователското авиационно бюро при министерството на ВМФ на САЩ в периода 1942-1945 г. В годините между 1914 – 1940 г. получава 83 патента за изобретения в областта на ракетната техника, а след смъртта му на негово име са регистрирани още 131 патента на изобретения от неговия архив. Опити с кислородно-въглеводородно течно гориво Годар започва през 1920 г., а стендови изпитания с ракетни двигатели с течно кислородно гориво – от 1921 г. През 1926 г. изстрелва ракета с течно гориво (течен кислород и газолин). В следващите години разработва и изпитва редица ракети с течно гориво. Името на Годар носи кратер на обратната страна на Луната.

1879 г.

Генерал-губернаторът на Източна Румелия княз Александър Богориди полага основния камък при възстановяването на Стара Загора по план на Л. Байер. Стара Загора е опожарена по време на Освободителната война. Лубор Байер проектира модерна правоъгълна шахматна планировка на града. С шахматна планировка са най-модерните и големи градове в света — Мексико сити, Буенос Айрес, Пекин, Токио и др. Дата 5 октомври е определена за празник на града.
Стара Загора е един от най-големите антични градове в българските земи. Градът възниква в началото на II в. край стария тракийски гр. Берое. Наречен е Августа Траяна – на името на римския император Траян (98-117 г.). Въпреки това името Берое се запазва и се употребява в различни варианти и от V в. измества напълно римското име на града. Августа Траяна е бил голям административен, стопански и културен център, който владеел обширна територия, населена предимно с тракийско население. Тук се извършвала и оживена търговия. От средата на II в. до средата на III в. в града са били изсичани и собствени монети. Разрушаван е многократно от готи (III-IV в.), хуни (V в.), авари и славяни (VII в.) и отново възстановяван. През VI в. за защита на града е издигната допълнителна крепостна стена. При извършените археологически разкопки са открити крепостни стени, бойни кули, остатъци от сгради, високохудожествени римски подови мозайки и др. Намерени са и голям брой предмети на бита и изкуството, архитектурни детайли, надгробни плочи, статуи, релефи, надписи, монети, керамика и др., които се съхраняват в Историческия музей в Стара Загора. През втората половина на VIII в. градът е възстановен от византийската императрица Ирина и е наречен Иринополис. Наскоро след това е възобновено старото му име Верея (Берое). През IX в. Верея влизала в пределите на българската държава. По време на Втората българска държава (XII-XIV в.) е известна под името Боруй. Градът е бил административен център с голяма територия и командвал значителна част от крепостите на Средна гора и Стара планина.

1878 г.

Роден е Михаил Арнаудов- български фолклорист, литературен историк, етнограф. Член е на Украинската Академия на науките, на литературната академия „Петьофи“. Арнаудов е удостоен с титла доктор хонорис кауза от университетите в Хайделберг (1936 г.) и Мюнстер (1943 г.). Следва славянска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“ в годините между 1895 г. и 1898 г., специализира в Лайпциг и Берлин (1898-1900 г.). Учи в Прага в периода 1903-1904 г.. Там защитава докторат по философия, славянска филология и индология. От 1908 г. е доцент, а от 1919 г. – професор по сравнителна литературна история. Арнаудов е декан на Историко-филологическия факултет в СУ от 1921 г. до 1922 г., директор е на Народния театър (1926 г.), ректор на СУ (1935-1936 г.). Има повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, В. Априлов, Ив. Селимински, Г. С. Раковски, Л. Каравелов и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Ив. Вазов, П. К. Яворов, К. Христов, Й. Йовков, Д. Дебелянов и др.

1878 г.

Избухва Кресненско-разложкото въстание. Отряд в състав около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село.
Кресненско – разложкото въстание ( 1878 г. – 1879 г.) е въоръжена съпротива на българското население от Македония против несправедливите решения на Берлинския договор 1878 г. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски, М. Кусевич, В. Диамандиев и др. и на комитетите „Единство“. Започва подготовка за въстание. На 8 септември в Рилския манастир се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Д. Попгеоргиев, Ил. Марков и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 октомври 1878 г. отряд в състав около 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода (Стоян Карастоилов) атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село.
Въстанието обхваща и местността Кършиака, надясно от р. Струма. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман А. Калмиков, началник-щаб Д. Попгеоргиев и главен войвода Ст. Карастоилов. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. Втори въстанически център в Разложката котловина става с. Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към с. Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. На 11 ноември е опожарена Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г. В този критичен момент търновският комитет „Единство“, който започва да играе ролята на централен в Княжеството, изпраща в Македония Ст. Стамболов. Той заедно с Н. Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание 1876 г. и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски обаче остава привърженик на четническата тактика. Свиква четоводците, действащи в района на Източна Македония, и е образувано ново военно управление начело с М. Хубмайер. Натанаил Охридски и Ст. Стамболов насочват усилията си към изграждане на Централен комитет, организиране на разпръснатите чети и подготовка за нови действия през пролетта на 1879 г. През април една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите.

1864 г.

Роден е Луис Жан Люмиер – френски химик и индустриалец. Работи в ателието на баща си, който е фотограф. Със сътрудничеството на брат си Огюст предприема опити, които водят до подобряване развитието във фотографското изкуство. През 1895 г. създава в собствената си фабрика в Лион първия кинематограф. Открива и способ за трицветно фотографиране. Във Франция е учредена ежегодна премия „Л. Люмиер“ за документален филм.

1864 г.

Индийския град Калкута е почти напълно разрушен от циклон. 60 хиляди души загиват.

1858 г.

Със застъпничеството на Стефан Богориди Иларион Макариополски е ръкоположен за епископ, с изричната уговорка, че няма да иска своя епархия.
Иларион Макариополски е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Роден през 1812 г. в гр. Елена. Отначало учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (днес към Велико Търново). През 1831 г. отива в Хилендарския манастир (Атон), където през 1832 г. приема монашество и продължава образованието си в гръцките училища в Карея (Атонския полуостров) и на о. Андрос. След това завършва гръцка гимназия в Атина. През 1841 г. пристига в Цариград, за да продължи своето образование. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в разгорялата се борба за извоюване на църковно-национална независимост. За активната му дейност по искане на Цариградската патриаршия през 1845 г. е заточен в Света гора. Освободен от там през 1850 г., той разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Иларион Макариополски е избран за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта. На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. За тази си постъпка е отново заточен, този път в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. Той е член и на първия Св. синод. През 1872 г. става търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г.

1823 г.

В Англия започва да се издава първото медицинско списание “Ланцет”.

1793 г.

Конвентът във Франция въвежда революционния календар, според който годината започва на 22 септември (първия ден на Републиката) и се състои от 12 месеца (носещи имена, отразяващи типични за съответния сезон особености) с по 30 дни, а останалите 5 дни са обявени за празници.

1713 г.

Роден е Дени Дидро – френски философ, енциклопедист. В периода 1751-1772 г. работи върху произведението си „Енциклопедия“ („Encyclopedie, ou Dictionnaire Raisonne des Sciences, des Arts et des Metriers“), издадено в 28 тома, 6 тома допълнение и 2 тома таблици. През 1773 г. продава своята уникална библиотека на руската императрица Екатерина II. Работи известно време в Санкт Петербург от 1773 г. до 1774 г. Автор е на две пиеси („Незаконороденият син“, „Баща на семейство“) и няколко романа („Жак Фаталистът“, „Внукът на Римо“ и др.), публикувани след смъртта му.
По-известните негови съчинения са: „Философски мисли“ (1746 г.), „Разходка на скептика“ (1747 г.), „Писмо за слепите в услуга на виждащите“ (1749 г.), „За красотата“ (1751 г.), „Мисли за тълкуването на природата“ (1754 г.), „Монахинята“ (1760 г.), „Разговор между Даламбер и Д.“ (1769 г.), „Сънят на Даламбер“ (1769 г.), „Философски принципи“ (1770 г.), „За драматическата поезия“ (1771 г.), „Парадокс за актьора“ (1773 г.), „Систематично опровержение на кн. на Хелвеций “За човека“ (1774), „Племенникът на Рамо“ (1779 г.), „Опит за живописта“ (издадена посмъртно; 1795 г.) и др.