Рене Превал полага клетва като президент на Хаити, повече от две години след напускането на страната от бившия президент Жан Бертранд Аристид. Превал е избран за президент на 7 февруари 2006 г. с петгодишен мандат. При управлението на Аристид, Превал е министър-председател, а преди това и президент от 1996 до 2001 г.
Изправен пред въоръжен бунт и международна изолация, бившият президент Жан Бертранд Аристид се оттегля от властта и живее в изгнание в Южна Африка.

Приключва тридневният Девети конгрес на младежката организация на гръцката комунистическа партия ККЕ, който се провежда в Атина. На конгреса е избрано ново ръководство на организацията. Във форума участват 63 делегации на младежки организации към комунистически партии от 51 държави.

Проведен е учредителен конгрес на Либерален съюз, в който участват Либералнодемократическата алтернатива, Либералнодемократичната партия на свободата и Свободната радикалдемократическа партия. Новата формация, оглавена от бившия съветник на президента Желю Желев – Румен Данов, предлага програма на правителство, което ще се състави след изборите от 2001 г. и би трябвало да разчита на сътрудничество с ДПС.

Умира Франк Синатра – американски певец и киноактьор. Роден е на 12 декември 1915 г. в Хоубоукън, Ню Джърси, САЩ. Като певец Синатра дебютира през 1937 г. с “Хоубоукън фоул”. През 1937 г. записва първата си плоча в Балтимор. Утвърждава се като солист на “Томи Дорси биг бенд” (1940-1942 г.). Работи с Хари Джеймз, Каунт Бейзи, К. Джоунз, Бъди Рич, Били Мей, Нелсън Ридъл и др. Синатра се превръща в първата суперзвезда на попмузиката. Поддържа популярността си в продължение на 50 години. Избрани негови албуми са “In the Wee Small Hours”, “Songs for Swingin’ Lovers” , “Come Fly with Me”, “Only the Lonely”, “Come Dance with Me”, “Nice’n’ Easy”, “Ring-a-Ding Ding”, “Sinatra and Basie”, “September of My Years”, “Sinatra – A Man and his Music”, “Sinatra at the Sands”, “That’s Life” , “Frank Sinatras’s Greatest Hits”, Vol. I, Vol. II, “My Way”, “Ol’ Blue Eyes is Black”, “Sinatra – The Man Down”, “The Dorsy/Sinatra Sessions – 1940-1942”, “L. A. is my Lady”. В киното работи от 1941 г.- “Нощите на Лас Вегас”. Снима се в мюзикъли, психологически драми, уестърни, приключенски филми. Доказва драматичния си талант в “Домът, в който живея” и “Сега и за вечни времена”, като и за двата филма получава “Оскар”. Опитва силите си и в режисурата със “Само храбрец”. Синатра участва в “Човекът със златната ръка” , “Около света за 80 дни”, “Висшето общество”, “Момчета и кукли”, “Гордост и страст”, “Дупка в главата”, “Канкан”, “Четворката от Тексас”, “Списъкът на Адриан Месенджер”, “Детективът”, “Първият смъртен грях”, “Рали Конънбойл II”.

Открита е двудневната Шеста национална конференция на СДС, която решава в ръководството на СДС да не се допускат хора с комунистическо минало (клауза за „чисто минало“).

Подписано е предизборно политическо споразумение между партиите и сдруженията, обединени в СДС – единна опозиция. Към нея се присъединяват и нови политически формации като Нова социалдемократическа партия, Обединения християндемократически център и др.
Съюзът на демократичните сили (СДС) е учреден на 7 декември 1989 г. в София като коалиция от следните политически партии и организации: Независимо дружество за защита правата на човека в България, Национално движение „Еко-гласност“, Независима федерация на труда „Подкрепа“, Комитет за защита религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Комитет на репресираните след 1945, Федерация на независимите студентски дружества, Движение „Гражданска инициатива“, Българска работническа социалдемократическа партия (обединена) (от 5 януари 1990 г. – Българска социалдемократическа партия) и БЗНС „Никола Петков“. Скоро след това за членове на СДС са приети и Радикалдемократическата партия, Зелената партия в България и Демократическата партия. За председател на Координационния съвет е избран Желю Желев, за секретар – Петър Берон, а за говорители – Румен Воденичаров и Георги Спасов.
Като политическа формация СДС си поставя задачата да се бори за демокрация в страната, изразяваща се в създаване на ново трудово и социално законодателство, изработване на нова конституция, деполитизация на армията и милицията, пълна автономия на висшите учебни заведения, самоуправление на научноизследователските институти и художествено-творческите обединения, пълна свобода на словото, печата, събранията и сдруженията и пр. Като управляваща сила през 1991-1992 г. СДС се заема с раздържавяването на икономиката на страната и трансформирането и съобразно принципите на пазарното стопанство. При второто си идване на власт СДС се заема с решаването на някои важни външнополитически проблеми като ориентирането на страната към европейските и евроатлантическите структури, с тенденция в недалечно време България да стане член на Европейския съюз и на НАТО.

Открит е втори конгрес на Съюза на българските композитори.

Умира Вичо Димов Иванов – български писател. Той е роден на 25 май 1901 г. в с. Петров дол, Варненско. Писателят сътрудничи на литературния периодичен печат – списанията „Хиперион“ и „Българска мисъл“, седмичника „Литературен глас“ и др. От 1934 г. Иванов работи като главен библиотекар в Пловдивската народна библиотека и музей. След Деветосептемврийския преврат 1944 г. той заема редица административни длъжности в министерството на информацията, Радио София и БТА. От 1964 г. е директор на Българския културен център във Варшава. Първата му книга с разкази „Бунт“ излиза през 1926 г. Иванов е автор на книги с повести и разкази, очерци за художници и писатели, спомени, впечатления и срещи, книги за Чехословакия и Полша, съставя „Възпоменателна книга Васил Левски. 1837-1873-1937 г. ”.

Умира Никола Захариев Табаков – български педагог, публицист и обществен деятел. Роден е на 31 октомври 1891 г. Завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”(1915 г.). Взема участие в Първата световна война. Работи като учител и директор на Сливенската мъжка гимназия до 1934 г., директор е на Варненската мъжка гимназия (1927-1928 г.), учител е в Бургас и София (1934-1945 г.), член е на Висшия учебен комитет при Министерството на просветата (1928-1933 г., 1938-1941 г.). Научен сътрудник е в института “Ботев – Левски” при БАН (1955-1958 г.). Редактор е на сп. “Училищен преглед” (1931-1933 г.). Пише по проблеми на възпитанието и образованието. Научните му интереси са в областта на българската възрожденска литература. Съчинения: “Добри Чинтулов” (биографичен очерк, 1955 г.), “Братя Миладинови” (биографичен очерк, 1963 г.).

Подписана е спогодба за икономическо, промишлено и техническо сътрудничество с ФРГ.

Родена е Кейт Бланшет – австралийска актриса. Наричана е “австралийската Мерил Стрийп”. Филмографията й включва “Police Rescue”, “Heartland”, “Parklands”, “Paradise Road”, “Thank God he Met Lizzie”, “Оскар и Лусинда”, “Елизабет”, за което получава “Златен глобус” и номинация за “Оскар”, “Идеалният мъж”, “Pushing Tin”, “Талантливият мистър Рипли”, “The Man Who Gried”, “Дарбата”, “Бандити”, “Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена”, “Шарлот Грей”, “Местни новини”, “Небеса”, “Властелинът на пръстените: Двете кули”, “Вероника Герин”, “Властелинът на пръстените: Завръщането на краля”, “The Last Ride”.

Започва седемдневното посещение на първия секретар на ЦК на КПСС и председател на Министерския съвет на СССР Никита Хрушчов в България. Тодор Живков иска от него доставка на селскостопанска техника, помощ в проучването на нефта в Северна България и нов кредит, но Хрушчов отклонява тези искания.
Никита Хрушчов е роден през 1894 г. Той взима участие в Гражданската война (1918-1920 г.). От 1929 до 1931 г. учи в Московската промишлена академия, след което работи в московския партиен апарат (1931-1935 г.). От 1935 г. до1938 г. заема поста първи секретар на московския градски партиен комитет. По време на войната като партиен комисар воюва на много фронтове и получава званието генерал-лейтенант (1943 г.). От декември 1949 г. Хрушчов е секретар на ЦК на ВКБ (б). Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея. След смъртта Й. В. Сталин той заема неговата длъжност. Организира разобличаването му и разкрива ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на ХХ конгрес на КПСС през февруари 1956 г. Хрушчов започва ликвидирането на “култа към личността на Й. В. Сталин”. Опитва се да въведе демократизъм в тоталитарната система и да съчетае демокрацията в обществото с т. нар. демократически централизъм и с монопола на комунистическата партия върху политическата власт и ръководството на обществото и държавата. Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов се опитва да активизира земеделието в СССР, отпуска огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан. Във външната политика проявява инициатива и постига сближаване със САЩ, което води до разбирателство по някои въпроси на световния мир и международната сигурност. След ХХ конгрес на КПСС Хрушчов освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на “култа към личността”. Започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов се създават условия за творческа свобода на интелектуалците. Свален от длъжност и пенсиониран по решение на пленум на ЦК на КПСС от 1964 г.

Умира Стефан I – български екзарх. Той е роден на 7 септември 1878 г. в с. Широка лъка, Смолянско. Завършва Духовна семинария в Самоков и Духовна академия в Киев. След завръщането си в България става учител в Пловдивската мъжка гимназия, а от 1910 г., след като приема монашество, е изпратен за протосингел в Българската екзархия в Цариград. През 1915-1919 г. Стефан I е на специализация в Швейцария и защитава докторат по философия и литература във Фрибургския университет, като същевременно изпълнява и дипломатически мисии на българските правителства. През 1921 г. Стефан I е ръкоположен за епископ Маркианополски, а през следващата година получил назначение за софийски митрополит. На 21 януари 1945 г е избран за български екзарх. Една от големите заслуги на Стефан I е спечеленото съгласие от Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата, наложена през 1872 г. Той е и един от инициаторите за спасяване на българските евреи от преследванията на фашистка Германия. Като екзарх се стреми да запази демокрацията в България и да защити авторитета на Българската православна църква. Затова е преследван след 9 септември 1944 г. През 1948 г. с правителствено решение екзархът е свален от длъжност и е поставен под домашен арест в с. Баня, Пловдивско, където остава до края на живота си. Погребан е в Бачковския манастир. През 2002 г. Стефан I е провъзгласен за “праведник на света” в Йерусалим за участието му в спасяването на българските евреи. Заедно с патриарх Кирил са първите православни архиереи в света с това признание.

По време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили и за негов главнокомандващ е назначен маршалът на СССР И. С. Конев. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната, Комитет на министрите на външните работи и Обединен секретариат.
На 28 май 1955 г. българското Народното събрание ратифицира договора, според който държавите се задължават да си оказват взаимни консултации по важни международни въпроси и военна помощ при нападение върху някоя от тях. След предаване на ратификационните грамоти договорът влиза в сила на 5 юни 1955 г.
След 1962 г. Албания не участва в работата на органите на договора, шест години по-късно обявява й неговата денонсация.
Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор, без Румъния, изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

Приета е Хагската конвенция за защита на културните ценности при въоръжен конфликт, разработена върху основата на „Пакта Рьорих“. Тя възлага на държавите задължение да опазват при въоръжен конфликт културните ценности, разположени както на тяхна територия, така и на територията на противника.

Роден е Робърт Земекис – американски режисьор, продуцент, сценарист, актьор. Филмовата му кариера започва през 80-те години на ХХ в. – снима рекламни клипове и типични холивудски комедии. Най-големи успехи в работата си като режисьор постига с филмът „Форест Гъмп“ (1994 г.; 6 награди „Оскар“, включително за най-добър филм и за най-добра режисура), който го нарежда сред най-добрите режисьори от 90-те години на ХХ в. Филмография: „Завръщане в бъдещето“ (1985 г., 1989 г., 1990 г.), „Кой накисна заека Роджър“ (1988 г.), „Смъртта й отива“ (1992 г.), „Форест Гъмп“ (1994 г.), „Контакт“ (1997 г.), „Прозрачно минало“ (2000 г.), „Корабокрушенецът“ (2000 г.).

Последните британски войски напускат Палестина. Националният еврейски съвет, председателстван от Бен Гурион, обявява създаването на държавата Израел, съгласно решението на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. Ден след създаването на държавата Египет, Сирия, Трансйордания и Ирак започват война срещу нея. За министър председател е избран Д. Бен Гурион. В 1956 г. страната участва във войната по време на Суецката криза. По време на т. нар. Шестдневна война Израел извършва агресия срещу Египет, Сирия и Йордания и окупира Синайския полуостров, западния бряг на р. Йордан, ивицата Газа, Източен Ерусалим и Голанските възвишения. След това държавата отказва да изпълни резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за политическо решаване на Близкоизточния въпрос. През 1979 г. в Кемп Дейвид, САЩ, са подписани 3 споразумения между Израел и Египет под егидата на САЩ. Израел изтегля войските си от Синай три години по-късно. Въпреки това следва нова агресия срещу Ливан през 1982 г. и 1/4 от територията му е окупирана. През 1984 г. след сключената коалиция между политическия блок „Маарах“ и блока „Ликуд“ за национално единство през 1990 г. се разпада. През 1995 г. министър-председателят И. Рабин е убит. Изборите за Кнесет (парламент) през 1996 г. са спечелени от „Ликуд“. Съставено е правителство начело с Б. Нетаняху. От 2001 г. министър-председател на Израел е А. Шарон. През април 2006 г. Израелското правителство обявява официалния край на управлението на Ариел Шарон, три месеца след като той получава масивен удар. Заместник-министър-председателят Ехуд Олмерт е официално обявен за министър-председател на Израел. Олмерт съставя коалиционно правителство, след като центристката партия Кадима печели изборите през март 2006 г.

В Модесто, Калифорния е роден Джордж Лукас – американски филмов режисьор, сценарист и продуцент.
През 1972 г. Лукас създава компанията Lucasfilm Ltd. Година по-късно написва
сценария и режисира полуавтобиографичния “Амеркански графити” (1973), с който печели Златен Глобус и пет номинации за Оскар.
През 1973 г. се заема с писането на сценария за Star Wars (1977 г.). Основава ILM (Industrial Light & Magic), с която прави сам визуалните ефекти необходими за филма. Друга компания, наречена Sprocket Systems е основана заради монтажа и миксирането на Star Wars – по-късно същата става известна като Skywalker Sound. Идеята му за филма е отхвърлена от редица студия. Twentieth Century Fox решава да му даде шанс. Филмът чупи всички бокс-офис рекорди и получава 7 награди Оскар. Прави общо шест епизода на Star Wars. Заедно със Стивън Спилбърг създават друг касов хит – филмите за Индиана Джоунс.

Роден е Джак Брус – един от водещите бас-китаристи в рокмузиката на 60-те и първата половина на 70-те години, певец. Дебютът му е в джазовата музика като контрабасист. През първата половина на 60-те години свири в групите „Блус Инкорпорейтид“, „Греъм Бонд Организейшън“, „Блусбрейкърс“, „Манфред Ман груп“. От 1966 г. е в суперформацията „Крийм“ заедно с Е. Клептън и Дж. Бейкър. Създава и собствена рокгрупа „Джак Брус бенд“, с която продължава стила хард-рок, и концертира в Европа. Албуми: „Songs of Taylor“ (1969 г.), „Things We Like“ (1970 г.), „Harmony Row“ (1971 г.), „Jack Bruce at His Best“ (1972 г.), „Out of Storm“ (1974 г.), „How’s Tricks“ (1977 г.), „I’ve Always Wanted to Do This“ (1980 г.), „Truce“ (1983 г.), „Visions of Excess“ (1986 г.), „Will Power“ (1989 г.), „A Question of Time“ (1990 г.), „Somethin’ Else“ (1993 г.), „Cities of the Heart“ (1994 г.), „Monkjack“ (1995 г.), „Sitting On Top Of The World, Live“ (1997 г.), „Shadows In The Air“ (2001 г.).

Роден е Борислав Николов Ралчев – български политик. През 1963 г. завършва специалност „Право“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Специалист е по наказателно право. От 1964 г. до 1965 г. е съдебен изпълнител във Варненския районен съд. От 1965 г. до 2001 г. работи като адвокат във Варна. Председател е на Съвета на Адвокатската колегия във Варна. Член е на Висшия адвокатски съвет. Бил е съдружник във фирмите „Алфа Тенгри“ ООД, „Тиферет“ ООД , „Билдинвест“ ЕООД , „Нон стоп Гард“ ООД . Член е на Съвета на директорите на „Финтех-България“ АД. Основател и пръв председател е на Управителния съвет на движение „Гражданска инициатива“- Варна. Бил е член на Гражданското обединение на демократичната общност и негов председател във Варна. Независим кандидат е за кмет на Варна на местните избори през 1999 г. Член-учредител е на партията НДСВ от 6 април 2002 г. На учредителното събрание е избран за член на Контролния съвет на НДСВ. Депутат е от Варна в XXXIX НС (Парламентарна група на НДСВ). Член e на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси. Ръководител на Делегацията в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество. Председател e на Временната комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Венцислав Върбанов. Депутат e от Варна в XL Народно събрание. Заместник-председател е на ПГ на НДСВ.

Премиерът Стоян Костурков подава оставка.
Стоян Костурков е роден в Панагюрище през 25 ноември 1866 г. Завършва Петропавловското духовно училище в Лясковския манастир и една година следва право в Женева. След като се завръща се в България работи като учител в Панагюрище, Пазарджик, Хасково, Враца, Варна и София. Той е един от създателите на Радикалдемократическата партия. Костурков е неин секретар от 1906 г. до разтурянето и през 1934 г. Участва в издаването на нейния печатен орган в. „Радикал“ и в редактирането на сп. „Обществено развитие“ и сп. „Демократически преглед“. В правителството на Ал. Малинов (21 юни–28 ноември 1918 г.) и в това на Т. Теодоров (28 ноември1918 – 6 октомври 1919 г.) е министър на просветата. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. Костурков застава начело на онова крило на Радикалната партия, което не се съгласява с включването и в Демократическия сговор и по-късно участва в образуването на Народния блок. По време на управлението на блока (1931–1934 г.) той е назначен за министър на железниците. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. Костурков се обявява в защита на евреите и на Търновската конституция. През 1945 г. ръководената от него Радикална партия се включва към ОФ, а той е избран за министър на просветата. Костурков издава книгата „Върху психологията на българина“.

След едномесечна правителствена криза е формиран коалиционен кабинет на Демократическия сговор и Националлибералната партия на Боян Смилов и Христо Статев. Министър-председател остава Андрей Ляпчев.

Умира Хенри Райдар Хагард – английски писател и публицист. Роден е на 22 юни 1856 г. Получава юридическо образование, работи като колониален чиновник в Южна Африка. Романи: “Рудниците на цар Соломон” (1885 г.), “Дъщерята на Монтесума” (1893 г.), “Прекрасната Маргарет” (1907 г.), “Пръстенът на Савската царица” (1910 г.), “Деца на бурите” (1913 г.), “Свещеното цвете” (1915 г.) и други. Привърженик е на консерватизма (“Селска Англия”, 1902 г.).

В София излиза брой първи на вестник „L`echo de bulgarie“. Изданието е близко до Министерството на външните работи и изповеданията и просъществува до 5 юни 1923 г. Редактори са Г. Филипов, Сп. Мирчев и др. След 1923 г. вестникът продължава под заглавие „La Bulgarie“ до 1935 г.

В Бекешчаба, Унгария от помешчиците братя Жилински е убит политикът Андраш Ахим. Той е лидер на Алфьолдската независима социалистическа партия, основана през 1906 г. Партията застава начело на селското движение в Унгария през 1906-1911 г. През 1905 г. е депутат, но на следващата година е лишен от мандат. Отново е избран в парламента през 1910 г. Ахим критикува политиката на управляващите, настоява за национализация на земята на едрите собственици и на Църквата и за предаването й на селяните.

Роден е Йосиф Лалев Петров – български поет дисидент. Родом е от с. Чирен, Врачанско. Първите му стихотворения срещу насилието са от 30-те години: „Април 1925“, „Тъжовна пролет“, „Дни“, „Селска орис“ и др. Член и деец е на БЗНС от 1933 г. Работи като учител в София и Бяла Слатина (1937-1942 г.). Стипендиант е в Германия (1942-1943 г.). Директор е на Занаятчийското училище във Враца (1943-1945 г.). Чиновник е в Министерството на земеделието (1945-1948 г.). След унгарските събития (1956 г.) е въдворен на о-в Персин край Белене (престоява до 1959 г.). Почетен председател е на VII Велико НС (1990 г.). През 1990 г. излиза книгата му „Вик от каторгата“. Други съчинения: „Родна земя. Стихове“ (1939 г.), „Под развети знамена. Стихове“ (1944 г.), „Селски и войнишки хуморески“ (1945 г.), „Босилкова китка. Народни мотиви“ (1946 г.), „Оранжева земя. Стихове“ (1947 г.), „Чорапът се разплита. Комедия“ (1948 г.). Умира през октомври 2004 г.

По време на Руско-японската война (1904-1905 г.) е поставено началото на Цушимското морско сражение между руския и японския флот в Корейския пролив до о-в Цушима. Втора руска Тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал З. П. Рожественски влиза в Корейския пролив с цел пробиване на път към Владивосток. Посреща ги японския флот, командван от адмирал Х. Того. В хода на боя японците проявяват по-бърза реакция и маневреност, в резултат на което за един ден успяват напълно да разбият руския флот, като унищожават много от корабите, други пленяват, а част от тях се предават в неутрални пристанища. Загубата в това сражение определя изхода на Руско-японската война и скоро след това е сключен мирен договор.

В Париж се откриват II Олимпийски игри.
Париж е избран за столица на II игри (14 май -28 октомври) по предложение на Пиер дьо Кубертен, който се противопоставя на идеята олимпиадите да се провеждат само в Гърция. Игрите продължават 168 дни, което силно намалява интересът към тях. Участниците са 1206 от 24 страни. Между тях има и 19 жени, състезателки по тенис и голф. Най-много медали печели Франция – 102 (29 златни). С 4 титли в леката атлетика герой на олимпиадата става американският студент Алабин Кренцлайн.

Открита е ЖП линията Ямбол-Бургас (110 км). Учреден е възпоменателен медал по този повод в три варианта: златен, сребърен и бронзов. Златният е даден само на княз Фердинанд и на княгиня Клементина.

Роден е Николай Василиевич Криленко – руски държавник, доктор на юридическите и обществените науки. През 1909 г. завършва Историко-филологическия факултет на Петербургския университет, а през 1914 г. и Юридическия факултет на Харковския университет. След като приключва с образованието си в Харковския университет емигрира в Швейцария. След завръщането си в Русия година по-късно Криленко е арестуван и по-късно е изпратен в действащата армия. По време на Февруарската революция 1917 г. е председател на полкови, дивизионен и армейски комитет. Той участва активно в организацията и провеждането на Октомврийската революция, след което е народен комисар по военните и морските въпроси в кабинета на В. И. Ленин. От 9 ноември 1917 г. Криленко е върховен главнокомандващ и народен комисар по военните въпроси. Работи в органите на правосъдието, организира съдилищата и прокуратурата в Съветска Русия, а след 1931 г. е и държавен обвинител по най-големите инсценирани политически процеси. Той е известен спортист и ръководител на Руското туристическо и алпинистко дружество, освен това е ръководител на Шахматната организация на СССР. Автор е на книги и брошури по теория и практика на държавата и правото. Криленко е обявен за “враг на народа”, съден е от извънреден съд и разстрелян на 29 юли 1938 г.

Църковно-народният събор в Цариград приема устава на Екзархията и го представя на Високата порта.
Върховната национална организация на Българската православна църква е учредена със султански ферман през февруари 1870 г. и просъществува до 1953 г. Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската Екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I.

Роден е Никола Атанасов Мушмов – български нумизмат и музеен деятел, член на Българския археологически институт, на Историческото дружество в София, член-кореспондент на Френската академия на науките, член е на Френското научно нумизматично дружество, на Английското кралско научно дружество, на Хърватия, Австрийското, Чешкото, Италианското, Румънското и други нумизматични дружества. Роден е в Струга. Следва политически науки в Сорбоната, но поради липса на средства прекъсва и се завръща в България. Секретар-счетоводител (1894-1918 г.) и уредник (1918-1931 г.) на Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София. Успява да откупи редица забележителни монетни съкровища от частни колекции. Работи в областта на античната и средновековната нумизматика. Автор е на 6 монографии и 87 научни статии и съобщения. Някои трудове: “Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе” (1912 г.), “Монетите и печатите на българските царе” (1924 г.), “Монетите и монетарниците на Сердика” (1926 г.), “Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)” (на френски език, 1934 г.) и други. Умира на 31 януари 1942 г. в София.

Роден е Владимир Минчов Вазов – български офицер, генерал-лейтенант, брат на Георги и Иван Вазови. Той завършва Военното училище в София и артилерийска школа в Русия. Взема участие в Балканската война 1912-1913 г. като командир на полк и се отличава в боевете при Гечкенли, Бунархисар, Люлебургас, Чаталджа и др. По време на Първата световна война 1914-1918 г. също ръководи крупни войскови части, с които се сражава в Битолско и Дойранско. След войната се демобилизира и участва в обществено-политическия живот на страната. От 1926 до 1931 г. Вазов е столичен кмет. Умира на 20 юни 1945 г.

Роден е Асен Николов Николов – български офицер, генерал-майор. Родом е от Търново. Той завършва Военното училище в София през 1885 г. и Щабофицерски курсове през 1900 г. По време на Сръбско-българската война 1885 г. е офицер в Трети пехотен полк и се сражава при Трън, Сливница и Пирот. През 1911 г. става командир на Деветнайсети пехотен полк. По време на Балканската война 1912-1913 г. се сражава при Петра, Караагач, Люлебургаз и Одрин. На 18 май 1913 г. е произведен в звание полковник. В Междусъюзническата война 1913 г. Николов воюва срещу гърците като командир на Седми пехотен полк. След войната е командир на Деветнайсети Шуменски полк. През Първата световна война командва Първа бригада от Шеста пехотна Бдинска дивизия, с която превзема Зайчар и Сако Бане. Асен Николов се сражава и в Добруджа (1916-1917 г.), а от май 1917 г. до септември 1918 г. е началник на Дванадесета пехотна дивизия, с която воюва на Македонския фронт. В края на войната Николов е началник на Втора пехотна Тракийска дивизия, с която се сражава при Велес, Щип, Куманово. До декември 1918 г. той е началник на четвърта Преславска дивизионна област. След Първата световна война излиза в запаса. Умира през 1928 г. в София.

Георги Раковски отпътува от Атина през Цетина и Триест за Белград. Посещенията в Гърция и Черна гора убеждават Раковски, че до общи действия срещу Високата порта не може да се стигне поради прекомерните териториални амбиции на управляващите в тези две страни.
Георги Раковски e първият идеолог на националното революционно движение. Раковски е съставител на „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили. Ръководният принцип на Раковски е „Наша свобода от нас зависи“. Според плана му в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото се предвижда да бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Появата му според Раковски ще разбуни народа. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Върховният организационен център също ще бъде изграден извън България. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г .) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство през 1863 г. Раковски основава сред българските емигранти революционна организация „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ през 1866 г. и разработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето“. До края на живота си той работи за осъществяване на революционните си планове.

Роден е Томас Гейнсбъроу – английски художник Той се смята за най-големия английски майстор на портрета от ХVIII в. Портретният стил на Гейнсбъроу се оформя под влиянието на А. ван Дайк и А. Вато. Творби : „Синьото момче“, 1770 г., портрет на херцогиня де Бофорт, около 1770 г., „Пердита“, 1781 г. и др. Гейнсбъроу умира на 2 август 1788 г. в Лондон.

Умира Антоан Фюретиер – френски писател. Роден е на 28 декември 1620 г. в Париж. Член е на Френската академия (от 1662 г.). Завършва юридическо образование. През 1653 г. публикува поемата “Пътешествието на Меркурий”. В сборникът “Различни стихотворения” (1655 г.) преобладават стихове, близки до жанра на моралистичната сатира. Значителна роля в установяването на битовия реалистичен роман на ХVII в. изиграва “Буржоазен роман” (1655 г.). Особено място в него заема полемиката с “прецизната литература”. През 1671 г. излизат “Морални басни и поеми”. Фюретиер е автор на “Всеобщ речник, съдържащ всички думи на френския език …” (1690 г.), който предизвиква възмущението на френските академици и през 1684 г. авторът е изключен от състава на Академията.

Четиригодишният Луи XIV става крал на Франция. До неговото пълнолетие страната се управлява от майка му Ана Австрийска, назначена за регент, и външния министър кардинал Джулио Мазарини, който продължава политиката на Ришельо. През 1661 г. Луи XIV поема властта и управлява в продължение на 54 години, като възстановява реда в държавните финанси, покровителства земеделието, насърчава индустрията, търговията, обществените предприятия и флота. Той преустройва армията и укрепва границите на държавата. Кралят съумява да подчини на волята си благородниците, парламента, буржоазията, дори духовенството. Води няколко войни, които допринасят за славата на Франция, но и я изтощават. Управлението му е период на развитие на литературата и изкуствата. Във „века на Луи ХIV“ творят Корней, Расин, Молиер, Лафонтен и Боало, Ла Брюер и Ларошфуко, Паскал, Пусен, Льо Лорен, Льо Брьон и др. Кралят умира през 1715 г.