ВАТИКАНа, 9 май. /ТАСС/. Литургията за интронизацията на папа Лъв XIV ще се състои на площад „Свети Петър“ на 18 май. Това съобщи Префектурата на папския двор.
Преди това Лъв XIV, който беше избран на конклава предния ден, ще даде аудиенции на дипломатическия корпус и международни журналисти, отразяващи последните събития във Ватикана. Според приблизителни оценки, пресслужбата е получила над 4000 заявки за акредитация след смъртта на Франциск на 21 април. Първата подобна среща с представители на медиите е проведена от предшественика на настоящия папа, Франциск, след избирането му през 2013 г.
Още в неделя Лъв XIV ще произнесе първата си неделна проповед, а на 21 май ще проведе обща аудиенция.
Според широко разпространения график, за 25 май е планирана неделна проповед, последвана от церемонии в две папски базилики – Сан Джовани ин Латерано (Свети Йоан) и църквата „Дева Мария Велика“ (Манта Мария Маджоре). По-рано беше заявено, че за тези дати са планирани тържества по случай 1700-годишнината от Никейския събор (първият Вселенски събор) в Турция. Франсис е планирал да организира тези тържества преди 10 години.
Шведският парламент ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС.
Естонският парламент ратифицира Европейската конституция.
При атентат е убит чеченският президент Ахмад Кадиров. Мощната експлозия разтърсва стадион “Динамо” в Грозни точно в 10.35 часа местно време по време на концерт по повод Деня на победата. Сред жертвите от атентата е и председателят на Държавния съвет на Чечения Хюсеин Исаев. Ранен е и ген. Валерий Баранов, ръководител на военното командване за Северен Кавказ. При атентата са загиват над 14 души, а между 25 и 40 са ранените
Умира Борислав Шаралиев – български режисьор. През 1947 – 1950 г. Шаралиев учи във ВГИК. От 1951 г. до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна”. Той е председател на борда на директорите на Бояна филм през 1995 г. Дебютира с антифашистката драма “Песен за човека” (1954 г.). Самобитната му индивидуалност и яркият му постановъчен стил се разкриват в разнообразните по жанр и проблематика филми. Творчеството му е граждански ангажирано и защитава нравствените ценности. Режисьор е на “Две победи” (1956 г.), “В тиха вечер” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Васката” (тв, 1964 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Един снимачен ден” (тв, 1968 г.), “Сбогом, приятели!” (1970 г.), “На мястото на дървена Москва” (1971 г.), “Необходимият грешник” (1971 г., документален), “Очакване” (1973 г.), “Апостолите” (1976 г.), “Всичко е любов” (1979 г.), “Записки по българските въстания” (тв, 1981 г.), “Ударът” (1982 г.), “Борис Първи” (1985 г.), “Пльонтек” (1991 г.).
43-то издание на Евровизия в Бирмингам се печели от Дана Интернейшънъл от Израел с песента “Дива”.
Умира Марко Ферери – италиански режисьор. Ферери завършва ветеринарна медицина. През 1952 г. взема участие в снимането на “Шинел” (по Н. В. Гогол) на Алберто Латуада. През 1956 – 1960 г. работи в Испания с писателя-сатирик Робер Аскона, заедно реализират филмите “Гарсониерата” (1957 г.), “Хулиганите” (1959 г.), “Количката” (1960 г.), в които чрез гротеската и черния хумор критикуват обществото на потреблението. Завръща се в Италия през 1961 г. В своето творчество неуморно и последователно критикува отчуждението, фалша в брака и междуличностните отношения, консумативната стихия, клерикализма. Ферери се влияе силно от испанската литература и кино (Бунюел) и остава чужд на традициите на неореализма. Ферери снима “Кралицата на пчелите” (“Съвременна история”, 1962 г.), “Жената-маймуна” (1963 г.), “Сватбеният марш” (1966 г.), “Харемът” (1967 г.), “Човешкото семейство” (1969 г.), “Дилинджър е мъртъв” (1969 г.), “Аудиенцията” (1971 г.), “Лиза” (1972 г.), “Голямото плюскане” (1973 г.), “Не докосвайте жената в бяло” (1974 г.), “Истинската история на ген. Къстър” (1974 г.), “Последната жена” (1976 г.), “Сбогом, самецо” (1978 г.), “Търся убежище” (1979 г.), “Историята на една обикновена лудост” (1982 г.), “Историята на Пиера” (1983 г.), “Тялото божие” (1991 г.), “Дневникът на една мания” (1993 г.).
Нелсън Мандела е избран за президент на ЮАР. Той е първият чернокож президент в историята на страната.
В Йерусалим се състои венчавката на Ала Пугачова и Филип Киркоров.
Подписано е споразумение за търговия и икономическо сътрудничество между България и Европейската общност в Брюксел.
В Народното събрание е внесена подготвената от Клуба за подкрепа на гласността и преустройството “Декларация за основните принципи за гласност и преустройство в Народна република България”. Издигат се искания за правова държава, политически плурализъм, свобода на словото, равноправие на националните малцинства и други. Декларацията е подкрепена със 131 подписа.
Умира Любомир Панайотов Пипков – български композитор, музикален педагог и общественик. Син на П. Пипков. Следва в Държавната музикална академия (БДК, 1924 – 1926 г.), възпитаник е на Ив. Торчанов. Завършва Екол Нормал Мюзик в Париж (1932 г.). Негови преподаватели са П. Дюка и М. Боанже. Работи като корепетитор в Софийската опера, а по-късно е неин хормайстор и диригент (1944 – 1953 г.). Първият секретар на Съюза на български композитори (1947 – 1957 г.). От 1948 г. е професор в класа по вокални ансамбли в Музикалната академия, завежда Катедрата по оперно-сценично изкуство (1962 – 1974 г.). Пипков е един от основоположниците на българската филмова музика: филмите „Тревога“ (1951 г.), „Септемврийци“ (1954 г.), „Земя“ (1957 г.), „Командирът на отряда“ (1959 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.). Пипков е един от създателите на дружество „Съвременна музика“ (осн. 1933 г.). Първите си музикални творби – малки клавирни пиеси, Соната в 3 части и 22 вариации за пиано, създава в началото на 20-те години. Други негови произведения са Първи струнен квартет (1928 г.), Соната за цигулка и пиано (1929 г.), Клавирно трио (1931 г.), симфоничната поема „Сватба“ (1934 г.), операта „Янините девет братя“ (1937 г.), Клавирен квартет (1939 г.), Първа симфония (1940 г.), масови песни („Шумете, дебри и балкани“, „Химн на българските въстаници“ и др.), операта „Момчил“ (1948 г.), Концерт за цигулка (1951 г.), Втора симфония (1954 г.), „Оратория за нашето време“ (1959 г.), операта „Антигона’43“ (1963 г.), 5 песни по чужди поети (1964 г.), Трета симфония (1965 г.), Трети струнен квартет с тимпани (1966 г.), Четири мадригала (1968 г.), Четвърта симфония (1970 г.), Метроритмични картини и студии (1971 г.), „Пролетни приумици“ (1972 г.), „Приглушени песни“ (1972 г.) и други.
В Конгреса на САЩ започват дебатите по откриване на процедура по обвиненията срещу президента Ричард Никсън заради аферата “Уотъргейт”.
Във Вашингтон се провежда най-голямата протестна демонстрация срещу войната във Виетнам, в която участват повече от 100 хиляди души.
Умира Рене Маран – карибски писател. Рене Маран пише на френски език. Творчеството му е посветено на хората, природата, фолклора, историята на Африка. Известни негови произведения са романът “Човек като всички” (1947 г.), историческият труд “Пионерите на империята” (т. 1-2, 1943 – 1946 г.). Носител на Голямата литературна награда на Френската академия (1942 г.).
На церемония в Париж ФРГ официално се присъединява към НАТО.
Робърт Шуман представя своето предложение за създаване на единна Европа, което е крайно необходимо за поддържането на мирните отношения в региона.
Принцът на Монако Рение III се качва на престола.
Роден е Били Джоел – американски поппевец и пианист. Големите му успехи са от края на 70-те години, когато в продължение на три поредни години печели 5 награди „Грами“. Много от песните и албумите му заемат челни места в световните класации. Някои негови албуми са „Cold Spring Harbor“ (1972 г.), „Piano Man“ (1973 г.), „Street Life Serenade“ (1974 г.), „Turnstiles“ (1976 г.), „The Stranger“ (1977 г.), „52nd Street“ (1978 г.), „Glass Houses“ (1980 г.), „Songs in the Attic“ (1981 г.), „The Nylon Curtain“ (1982 г.), „An Innocent Man“ (1983 г.), „Greatest Hits, Vol. I, II“ (1985 г.), „The Bridge“ (1986 г.), „Konquett“ (1987 г.) и др.
Започва двудневната национална конференция на БЗНС, свикана от левите сили в съюза, подкрепени от БРП (к). Избран е нов Управителен съвет и ново Постоянно присъствие. Никола Петков не е съгласен със свикването на конференцията и не присъства, но въпреки това е избран за главен секретар на съюза, с което се поставя началото на Български земеделски народен съюз „Никола Петков“. Численият му състав е над 50 000 души, включени в около 2000 селски и градски дружби. След обединението от 11 октомври 1945 г. с групата на БЗНС „Врабча 1“ численият състав на БЗНС „Н. П.“ достига 80 000 души. В съюза се оформят три групи: пладненци, гичевисти и балансиращи, между които съществуват тактически различия. БЗНС „Никола Петков“ е главната опозиционна сила на отечественофронтовската власт. Съюзът се бори за възстановяване на Търновската конституция без монархическия институт, за запазване на капиталистическата стопанска система, против съветския икономически модел. Обявява се срещу социалистическото преустройство на селското стопанство и създаването на трудовите земеделски кооперативни стопанства. Освен това се противопоставя решително на опитите на БРП (к) да установи пряк контрол над властта и бойкотира парламентарните избори за XXVI ОНС през 1945 г. В изборите за ВНС през 1946 г. Българският земеделски народен съюз „Никола Петков“ влиза в съюз с БРСДП (о) и независимите интелектуалци и получава 1 205 530 гласа. За активната му дейност против отечественофронтовската власт в парламента и извън него правителството започва репресии против съюза и неговите дейци. В началото на май 1947 г. е спрян неговият печатен орган в. „Народно земеделско знаме“. През следващия месец Никола Петков е лишен от депутатски мандат, арестуван е , предаден е на съд и е екзекутиран. Със специален закон от 26 август 1947 г. съюзът е забранен. Мнозина от неговите видни дейци са подложени на преследване и малтретиране, други излежават присъди в затвори и лагери.
В Австрия е заловен лидерът на германските нацисти Херман Гьоринг.
Светът научава за подписването на безусловната капитулация на хитлеристка Германия, поради което денят е обявен и се празнува като Ден на победата. Актът за капитулацията е подписан в нощта на 8 срещу 9 май 1945 г., когато в Западна Европа и САЩ е все още 8 май, а в СССР и страните от Източна Европа 9 май. Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия, страните държави от бившия социалистически блок и Израел – на 9 май.
Освободена е Любляна, столицата на Словения. На 11 април 1941 г. Италия окупира Любляна. Година по-късно градът е обграден от 34-километрова телена ограда и е защитен с 69 бункера, с което се превръща в своеобразен концентрационен лагер. На 9 май 1945 г. двадесет и девета дивизия и седми корпус на армията за национално освобождение освобождават Любляна. Ден по-късно, на 10 май, е сформирано и първото словенско правителство.
Бенито Мусолини обявява присъединяването на Етиопия към Италия.
Роден е Албърт Фини – английски актьор и режисьор. Завършва Кралската академия за драматични изкуства. Играе в Шекспировия мемориален театър в Стратфорд на Ейвън и в Бирмингамския репертоарен театър. В киното се появява през 1960 г. с филма “Комедиантът”. Режисьор и изпълнител е на главната роля в “Чарли Бабълс” (1966 г.).
Родена е Гленда Джаксън – английска актриса. Завършва Кралската академия за драматични изкуства, играе в Кралския Шекспиров театър. В киното дебютира през 1965 г. Играе във филмите „Влюбени жени“ (1970 г., „Оскар“), „Неделя, проклета неделя“ (1971 г.), „Тройно ехо“ (1973 г.), „Малко, но от класа“ (1973 г.), „Романтичната англичанка“ (1975 г.), „Лекарски визити“ (1979 г.), „Завръщането на войника“ (1982 г.), „Дневникът на костенурката“ (1985 г.), „Последният танц на Саломе“ (1988 г.), „Кралят на вятъра“ (1989 г.), „Домът на Бернарда Алба“ (телевизионен, 1991 г.), „Джери Спрингър в неделя“ (документален, 1999 г.), „Уилям Шекспир“ (2000 г.).
Американците Ричард Бърд (на снимката) и Флойд Бенет извършват първия полет над Северния полюс.
Роден е Булат Шалвович Окуджава – руски поет, автор на песни, писател. Булат Окуджава участва като доброволец в Отечествената война на СССР. Създава стотици стихотворения, 4 исторически романа, сценарии за филми. Негови стихосбирки са: „Лирика“ (1956 г.), „Острови“ (1959 г.), „Веселият барабанчик“ (1964 г.), „По пътя към Тинатин“ (1964 г.), „Великодушният Март“ (1967 г.), „Арбат, мой Арбат“ (1976 г.), повести: „Бъди здрав, учениче!“ (1961 г.), „Фронтът приближава към нас“ (1967 г.), „Мерси, или Похожденията на Шипов. Старинен водевил“ (1971 г.) и други. Негови романи са: „Пътешествието на дилетантите“ (книги 1 и 2, 1976-1978 г.), „Среща с Бонапарт“ (1983 г.); киносценарии. Популярни са песните му от филмите „Белоруската гара“, „Капките на датския крал“ и др. Има издадени албуми в СССР, Полша, Франция.
Англия и Франция подписват договор, с който разделят сферите си на влияние в Близкия Изток.
Умира Ярослав Франтишек Вешин – военен художник. По народност Вешин е чех. Той учи живопис в Прага (1880 г.), специализира в Мюнхенската художествена академия (1880 – 1883 г.) при К. Пилои, О. Зайц и Йозеф Бранд. Докато живее в Мюнхен (1897 г.), създава първите си картини – „В мъглата“ (1883 г.), „Цигански табор“, „Начало на роман“ (1885 г.) и др. Идва в България като преподавател в Рисувалното училище в София (1897 – 1904 г.) по покана на министъра на Народното просвещение К. Величков. В България преминава вторият период на творчеството му. Вешин се увлича от общия културен подем след Освобождението и като творец се насочва към битовата живопис и българското село – „Вършитба“ (1900 г.), „Орач“ (1899 г. ), „Връщане от пазар“ (1898 г.), „Пред хана“ и др. Той създава значителни произведения на военна тематика – „Маневри край с. Горубляне“ (1899 г., „Самарското знаме“ (1902 – 1911 г.), „Маневри на Шипка“ (1902 – 1910 г., няколко картини) и др. Дълги години е художник при Военното министерство. Създава серия от картини, свързани с Балканската война – „Атака“ (1913 г.), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913 г.), „Пред Одрин“ (1913 г.), „Обоз при р. Еркене“ (1914 г.). Има големи заслуги за развитието на български реалистично изкуство.
В хода на Балканската война 1912–1913 г. край река Ангиста, Сярско, напредващи гръцки войски са спрени със сила от Сярската бригада на Македоно-одринското опълчение. На 11 май гръцкият и сръбският посланик в София колективно протестират пред министър-председателя Иван Ев. Гешов (на снимката).
След предателство турските власти успяват да арестуват в Горна Оряховица Иван Панов Семерджиев, Георги Измирлиев-Македончето и други местни дейци. След като са изправени на съд всички те са осъдени на смърт. Иван Панов Семерджиев и Георги Измирлиев-Македончето са обесени на 28 май 1876 г. Когато увисва на въжето Георги Измирлиев-Македончето изрича думите “Сладко е да се умре за свободата на Отечеството!”.
Роден е д-р Димитър Янев Станчов – български дипломат. Д-р Димитър Станчов е наследник на богати българи, преселили се от Албания. Той завършва гимназия, а после право в университета във Виена. От 1887 г. до 1895 г. е на служба в двореца, отначало като частен секретар, а после като началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. Д-р Димитър Станчов е дипломатически агент в Букурещ, Виена и Петербург. Като дипломат във Виена получава съгласието на Ватикана за преминаването на български престолонаследник в лоното на Православната църква. През 1906 г. в кабинета на Д. Петков е министър на външните работи. В периода февруари – март 1907 г. е министър-председател на България. Пълномощен министър в Париж (1908 – 1915 г.), Рим (1915 г.), Лондон (1920 – 1924 г.). Подава оставка (октомври 1924 г.) като се разграничава от политиката на Ал. Цанков. До края на живота си служи безпристрастно като дипломат на България. Женен е за графиня Ана Грено.
Умира Луи Жозеф Гей – Люсак – френски физик и химик. Гей – Люсак открива закона за разширението на газовете (Гей-Люсакови закони), също и закона за съединението на газовете. Той е член на Парижката академия на науките (1806 г.). Заедно с френския химик Л. Тенар получава циан (1815 г.). Гей – Люсак е основател на обемния химически анализ. Така се усъвършенства производството на сярна киселина.
Умира Йохан Кристоф Фридрих Шилер – германски поет, драматург, изкуствовед, историк. Шилер е един от най-видните представители на Просвещението в Германия, сред основоположниците на новата немска литература. Йохан Шилер е роден на 10 ноември 1759 г. Завършва латинското училище в Людвигсбург (1772 г.). Продължава обучението си във военното Карлово училище (по-късно академия), където изучава право и медицина. Там се запознава с моралистичната философия на А. Фергюсън и А. Шефтсбъри, с идеите на английските и френските просветители, с творчеството на Шекспир, Лесинг, с произведенията на поетите от “Буря и натиск”. Върху неговите възгледи оказват влияние и немската антифеодална публицистика и освободителното движение в Америка. След завършване на Академията (1780 г.) Шилер е назначен за полкови лекар в Щутгарт. В първата си драма “Разбойници” (1781 г.) изразява своя протест против феодалните порядки в Германия. В Щутгарт издава поетичната “Антология на 1782 год.”, създава драмата “Заговорът на Фиеско от Генуа” (1782 г.) със сюжет от италианския Ренесанс. Завършва драмата “Луиза Милер” (впоследствие преименувана “Коварство и любов”) в Бауербах. През 1785 г. пристига в Лайпциг, а след това отива в Дрезден. В периода 1783 – 1787 г. работи над драмата “Дон Карлос” – със сюжет от испанската история от ХVI в. След напускането на Ваймар (1787 г.) започва нов етап на неговото творчество. Шилер изучава история, философия и естетика. През 1788 г. редактира поредица книги под названието “История на забележителните въстания и заговори”, написва “История на отбраната на Нидерландия от испанските нашественици” (излиза само I т.). През 1789 г. със съдействието на Гьоте, с когото се запознава през 1788 г., заема длъжността екстраординерен професор по история в Йенския университет. През 1793 г. публикува “История на тридесетгодишната война”. Шилер е привърженик на философията на Кант, чието влияние се усеща в неговите естетически трудове “За трагическото изкуство” (1792 г.), “За грацията и достойнството” (1793 г.), “Писма за естетическото възпитание на човека” (1795 г.), “За наивната и сантименталната поезия” (1795 – 1796 г.). От 1795 г. до 1798 г. редактира сп. “Ди Орен”, пише баладите “Водолаз”, “Ръкавица”, “Поликратовият пръстен” и др. Публикува трагедията “Валенщайн” (1800 г.), прераснала в трилогия: “Лагерът на Валенщайн”, “Пиколомини”, “Смъртта на Валенщайн” – със сюжет от Тридесетгод. война; “Мария Стюарт” (1801 г.), “Орлеанската дева” (1801 г.), “Месинската невеста” (1803 г.), “Вилхелм Тел” (1804 г.). Последните месеци от живота си работи над трагедията “Дмитрий”, която остава незавършена поради внезапната му смърт.
Роден е Джон Браун – американски борец за правата и свободите на чернокожите. Той е един от ръководителите на лявото крило на аболиционисткото движение. На 16 октомври 1859 г. с отряд от 18 души завладява правителствения арсенал в Харпърс Фери, Вирджиния. Групата е обкръжена и разбита от правителствените войски. На 2 декември 1859 г. Джон Браун е обесен. Името му става символ на борбата на негрите за освобождение от робството.
Бенджамин Франклин публикува първата американска карикатура.
Христофор Колумб със 150-членен екипаж се отправя на своето четвърто, последно пътешествие към Америка.
Предводителят на кръстоносците Балдуин Фландърски е провъзгласен за владетел на Константинопол.
