Столичният общински съвет (СОС) отнема почетния златен знак на София на либийския лидер Муамар Кадафи. Почетният знак е бил връчен на Кaдафи през 1978 г. с решение на Софийския градски народен съвет.

В МВР са представени част от разсекретените документи от архива на бившата Държавна сигурност, несъдържащи класифицирана информация.

Архивът на МВР условно се дели на две големи части – служебен и оперативен масив. Документите до които всеки желаещ ще има достъп, са от служебния масив. На документите, които не съдържат класифицирана информация, ще им бъде премахнато нивото на секретност. Сред разсекретените документи са фондове на УБО 1947 -1956 г., които съдържат материали за работата на отдел 8-ми на ДС, документи за предаване на имуществото на бивши царски дворци на обществени организации за отчуждаване на недвижими имоти, включително за обект в Бояна. Разсекретени са документи за работата на отдел 6-ти “Следствен”-на ДС от 1949 до 1978 г., Документите се отнасят за следствените дела от ДС. Той съдържащ материали за разкрити конспирации, опозиционни групи- материали за Коста Лулчев и за процеса срещу Никола. Петков. Разсекретен е и фонд “Разработка на полицейския архив” от 1950 – 1961 г.,. Той съдържа материали срещу бивши полицейски служители, справки за съдебни и следствени дела срещу членове на БКП. Фондът на 9-ти отдел на ДС за периода от 1948 до 1961 г. също е разсекретен. Този отдел се е занимавал с разработването на служителите на МВР. Документите на политическия отдел на Народната милиция от 1948 до 1961 г. също става обществено достояние.

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин участва в Брюксел в заседание на Съвета по общи въпроси и външни отношения на ЕС. Министър Калфин и неговите колеги от страните членки на Съюза обсъждат дневния ред на предстоящата на 15 и 16 юни 2006 година, Среща на върха на ЕС. Министрите се обединяват около мнението, че предстоящото заседание на Европейския Съвет трябва да отправи кратко и ясно послание към гражданите по отношение на бъдещето на европейското семейство, като бъдат посочени досегашните резултати от периода на размисъл, последвал отхвърлянето, от страна на Франция и Холандия, на проекта за Конституционен договор.

На съвместно заседание на външните и военните министри, на което присъства и министър Веселин Близнаков, е изслушан Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана, който излага възможностите на ЕС за отговор на кризи и извънредни ситуации. По тази тема бившият френски министър на външните работи и бивш еврокомисар Мишел Барние излага съдържанието на доклада, с изготвянето на който беше специално натоварен от Европейския Съвет. Обсъдена е и гражданско-военната координация при управление на операции.

Иранският парламент одобрява с огромно мнозинство закон, който налага на правителството на страната да гарантира производството на ядрено гориво и обогатяването на уран. Текстът е приет от 188 депутати “за” от общо 205 присъстващи, с викове “Аллах е велик” и “Смърт за Америка”. Законът, озаглавен “Получаване на ядрени технологии за мирни цели”, задължава “правителството да осигури на Ислямска република Иран и на нацията, ядрени технологии за мирни цели, както и да гарантира цикъла на производство на ядрено гориво”.

Група от 300 афганистански духовници заплашват с мюсюлманска свещена война, ако до три дни не им бъдат предадени американските военнослужещи, които са осквернявали свещената книга на мюсюлманите Корана, по време на разпити на афганистански пленници в американската военна база Гуантанамо. Заплахата идва, след като 16 души загиват, над 100 пострадват при ожесточените анти-американски протести, които заливат страната след като стана известно за поругаването на мюсюлманската светиня от американските войници.

15 май се чества като Международен ден на семейството от 1994г. Денят на семейството е обявен с решение на Общото събрание на ООН на 20 септември 1993 г.

Едит Кресон става първата жена министър-председател на Франция.

Картината “Портрет на д-р Гаше”на Ван Гог е продадена на търг, проведен от “Кристис” за рекордната сума 82,5 млн. долара.

Винсент Вилем ван Гог е роден на 30 март 1853 г. в Зюндерт, Холандия. Той е един от най- великите художници в историята на европейското изкуство. Развива цялата си художническа дейност през последните 10 години от своя живот. Автор е на над 900 картини и около 1100 рисунки. Заболява от психична болест и умира на 29 юли 1890 г., когато е едва на 37 години. В последните години от живота си е лекуван от доктор Гаше в Париж, което го вдъхновява да създаде едноименната картината. Ван Гог не е особено известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж са изложени 71 от неговите произведения. Една от най-известните му творби е “Слънчогледите”,нарисувана през 1888 в Арл.

Съветският съюз започва да изтегля войските си от Афганистан.

На Третият световен шампионат по бокс в Мюнхен българският боксьор Исмаил Мустафов става първият български боксьор, спечелил световна шампионска титла.

Умира Андрей Димитров Германов – български поет. Той е роден на 17 юни 1932 г. в с. Яворово, Варненско. Завършва руска филология в СУ “Св. Климент Охридски” през 1955 г., след което работи като учител. Също така е редактор във в-к „Народна младеж“, редактор е в отдел „Поезия“ на издателство „Български писател“, заместник-главен редактор е на сп. „Съвременник“, главен редактор на сп. „Пламък“. Като лирик се утвърждава през 60-те год. Автор е на съчиненията: „Кълнове“ (1959 г.), „Работнически влак“ (1962 г.), „Равноденствие“ (1965 г.), „Късче мрамор от Акропола“, пътепис и стихотворения пише в съавторство със Сл. Хр. Караславов и М. Недялков през 1966 г., „Да ме запомниш“ (1967 г.), „Преображения“ (1968 г.), „Яростно слънце“ (1969 г.), „Мост“ (1970 г.), „Острови. Стихотворения“ (1972 г.), „Огледалце. Стихотворения за деца“ (1973 г.), „Стихотворения“ (1973 г.), „И оживяха в песента. Поема“ (1974 г.), „Парнас около нас. Дружешки шаржове, пародии, епиграми“ (в съавторство с Ив. Николов, 1974 г.), „Четиристишия. Стихотворения“ (1974 г.), „Самоубийствено живеем“ (1979 г.), „Други четиристишия“ (1980 г.), „Душа незащитена. Лирика“ (1981 г.), „Шаячни момчета. Спомени“ (1981 г.), „Стихотворения“ (1982 г.), „Златна светлина. Стихотворения“ (1983 г.), „Време за творчество. Интервюта. Статии“ (1986 г.), „Чешмата под снега. Стихотворения за деца“ (1987 г.), „Избрани преводи“ (1987г.) и др.

В Рим, в двореца „Венецио“, е открита изложбата „Български икони от IX -XIV век“.

Публикувано е съобщение за установяване на дипломатически отношения с Габон.

В Маалот, Израел (на 11 километра от ливанската граница) израелски войници атакуват сградата на местно училище, в опит да освободят младежите, взети за заложници от палестински бунтовници. 16 тийнейджъри и трима палестинци умират в атаката, а повече от седем деца са ранени. Смята се, че след като израелският отряд атакува училището, палестинците нападат младежите с ръчни гранати. В последвалата схватка загива и един израелски войник.

Когато в ранните сутрешни часове на деня, палестинците нахлуват в училището, вътре има около 100 ученика на възраст между 14 и 16 години. 50 души – ученици и учители успяват да избягат. Едно момче по-късно е освободено, тъй като трябва да предаде списъка със затворниците в Израел, които по искане на похитители трябва да бъдат освободени. Израелският парламент се събира на извънредна сесия и в 15 часа местно време е взето решение да започнат преговори с похитителите. Израелското правителство говори с похитителите чрез високоговорител и се съгласява да освободи 26 политически затворници, които лежат в израелски затвори. Споразумението да бъдат освободени израелските деца се проваля, когато палестинците в училището не получават кодовата дума, която чакат от организацията си в Дамаск. По-късно Шимон Перес обявява, че решението да се щурмува училището е взето в последната минута, заради опасността бандата да се самовзриви, заедно с децата в училището.

В САЩ започва издаването на списание Плейгърл, което е прототип на известното списание Плейбой.

На пазара излиза “Let It Be” – последната грамофонна плоча на Бийтълс. Английската рокгрупа е основана в Ливърпул, Англия, в края на 50-те години. Състав: Джон Ленън – вокал, китара, устна хармоника, клавишни; Пол Маккартни – вокал, китара, клавишни; Джордж Харисън – китара, вокал, ситар; Ринго Стар – ударни, вокал; Стю Сътклиф – бас (до 1961 г.); Пит Бест – ударни (до август 1962 г.). Още през 1955 г. Джон Ленън създава скифл-групата „Куоримен“, към която се присъединява същата година Пол Маккартни, а през 1958 г. и Дж. Харисън. Сменят названията на групата: „Johny and the Moondogs“ (1959 г.), „Long John and the Silver Beatles“ (1960 г.). Свирят в ливърпулските клубове „Казбах“ и „Кавърн“, правят турне в Шотландия. През август 1960 г., вече под името „Бийтълс“, заминават да свирят в Хамбург, Германия (с Пит Бест). Следващата година осъществяват и първите си записи в Германия (самостоятелно и като съпровод на Тони Шеридън). След завръщането си в Англия започват работа с Брайън Ъпстейн – мениджър на групата до 1967 г., когато умира. През 1962 г. Бест е заменен с Р. Стар; започват издаване на плочи с „Парлофон“, създаване на песни, които неизменно оглавяват британските хит-паради. „Бийтълс“ са наградени с ордена на Британската империя през 1965 г. Периодът от 1963 г. до 1966 г. е известен като „битълсмания“. Последният концерт на групата е през 1966 г. в Сан Франциско. През 1968 г. създават собствена компания „Епъл“. Въпреки усилията и добрите намерения, разпадането на групата завършва през 1970 г., когато всеки поема по собствен творчески път. Жанрово музиката на „Бийтълс“, търпи развитие: от скифл и рокендрол-подражанията, през бийт-музиката до по-твърдия рок и баладата. Групата осъществява и няколко филма: “A Hard Days Night”, “Help!”, “Magical Mystery Tour”, “Yellow Submarine”, “Let It Be”.

Албуми: „Please, Please Me“ (1963 г.), „White the Beatles“ (1963 г.), „A Hard Day’s Night“ (1964 г.), „Beatles for Sale“ (1964 г.), „Help“ (1965г.), „Rubber Soul“ (1965 г.), „Revolver“ (1966 г.), „Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band“ (1967 г.), “Magical Mystery Tour” (1967 г.), „The Beatles“ (1968 г., известен като „Белият албум“), „Yellow Submarine“ (1969 г.), „Abbey Road“ (1969г.), „Let it Be“ (1970 г.), “1962-1966” (1973 г.), “1967- 1970” (1973 г.), „Live At The BBC“ (1994 г.), „Anthology I” (1995 г.), „Anthology II“ (1996 г.), „Anthology III“ (1996 г.), „Yellow Submarine Songtrack“ (1999 г.); „The Beatles 1” (2001 г.), “Let It Be…Naked” (2003 г.).

Президентът Ричард Никсън назначава първите жени генерали в американската армия. Това са Ана Мей Хайс (на снимката) и Елизабет П. Хойсингтън.

След серия от тестове в Тихия океан, Великобритания пуска първата си Водородна бомба.

Бомбата е по-скоро експериментална, отколкото завършено оръжие. Проектът е част от термо-ядрената програма, която започва през декември 1954 г. с цел създаване на мегатонна водородна бомба, със мощността на един милион тона тротил. Тестът е проведен на висока надморска височина на територията на безлюден остров.

Подписан е Австрийският договор за независимост.

Когато Карл Велики покорява държавата на аварите, той поверява управлението на Marchia Austriaca (Източна марка, т. е. Източната погранична област) на маркграфове, които постепенно увеличават първоначалните си владения чрез присъединяване на съседни земи – Тирол, Щирия и др., и издействат от императорската титлата „наследствен херцог“. Рудолф Хабсбургски, избран за император на Германия (1273 г.), прави синовете си владетели на Австрия, Щирия и Карниола и по този начин основава Хабсбургската династия. Тя заема непрекъснато императорския престол от ХV в. до XX в. От XVI в. под властта на Хабсбургите Австрия се оформя като многонационална монархия, съперник на Османската империя. От 1804 г. Австрия е империя. Воюва с Прусия за хегемония в Германия, завършила с поражение за Австрия във Австро-пруската война (1866 г.). През 1867 г. Австрийската империя се преобразува в дуалистична монархия – Австро-Унгария. След Първата световна война се разпада, създадени са: Австрия, Унгария, Чехословакия; част от територията на империята влиза в Югославия, Полша, Румъния и Италия. От 12 ноември 1918 г. Австрия е федеративна демократическа република, чиято федерална конституция е в сила от 10 ноември 1920 г. През март 1938 г. Германия окупира Австрия (аншлус). Освободена е през 1945 г. След капитулацията на Германия е разделена на 4 окупационни зони. В резултат на мирния договор между СССР, САЩ, Великобритания и Франция, от една страна, и Австрия, от друга, на страната е върнат статутът на независима република (15.05.1955 г.). На 26 октомври 1955 г. Австрийският парламент приема Закон за постоянен неутралитет на Австрия. От 1945-1966 г. на власт са коалиционни правителства на Австрийската народна партия и Австрийската социалистическата партия. На 24 май 1992 г. за федерален президент е избран Томас Клестил (преизбран на 19.04.1998 г.); федерален канцлер – Виктор Клима (28.01.1997 г.). През 1999 г. за федерален канцлер е избран националистът Йорг Хайдер, а през 2002 г.- Волфганг Шусел.

В Пазарджишки затвор умира политикът Атанас Димитров Буров. Той е роден на 30 януари 1875 г. в Горна Оряховица. Завършва икономически и правни науки в Париж. След като се завръща в България става един от лидерите на Народната партия и като такъв заема важни държавни постове – подпредседател на ХV ОНС, министър на търговията в правителството на Ст. Данев (1913 г.) и в коалиционното правителство на Ал. Стамболийски (октомври 1919 г.– май 1920 г.). Противник е на управлението на БЗНС, организира участието на привържениците на Конституционния блок за акцията в Търново през септември 1922 г. След неуспеха на акцията е принуден да емигрира. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. се завръща в България и става един от основателите на Демократическия сговор. Атанас Буров е министър на външните работи в правителството на А. Ляпчев (1926–1931 г.). Отново участва в управлението на страната за кратко време като министър без портфейл в правителството на К. Муравиев (2–8 септември 1944 г.). По време на Втората световна война 1939–1945 г. Атанас Буров, симпатизирайки на Франция, взема участие в буржоазната опозиция. Като противник на отечественофронтовската власт е репресиран.

Признат е за почетен гражданин на Г. Оряховица през 2000 г.

Роден е Майк Олдфийлд – английски музикант, певец и композитор. Започва професионалната си кариера на 14 години в дует със сестра си Сали. През 1968 г. излиза дебютният им албум „Sallyangie“. На 16 години Майк Олдфийлд свири на баскитара в групата „Whole World“, с която през 1971 г. записва албума „Shoting At The Moоn“. Истинският успех за Майк Олдфийлд идва с албума „Tubular Bells“ (1973 г.), издаден от „Virgin Records“. Сложната 49-мин. композиция включва рок и фолкмотиви е изпълнена на 30 различни инструмента, на които свири само Майк Олдфийлд. Албумът е 1 в английската класация месеци наред (продадени са 16 млн. копия в целия свят). “Tubular Bells“ създава условията за по-късното развитие на new age (ню ейдж) музиката. Албумът печели „Грами“ за най-добра инструментална композиция (1974 г.). През 1974 г. излиза албумът „Hergest Ridge“. След 1978 г. Майк Олдфийлд се обръща към дискомузиката – албумът „Incantations“ (1978 г.). През 1979 г. излиза „Platinum“, който е с клубна насоченост, а през 1980 г – „QE2“, с който Майк Олдфийлд окончателно влиза в попмузиката – тенденция, продължила до края на 80-те год. на ХХ в. През 1992 г. заедно с продуцента Треворн Хорн Майк Олдфийлд издава „Tubular Bells-II“, който отново е на върха на английските класации. След поредица от успешни албуми през 1998 г. се появява „Tubular Bells III“. Дискография: „Tubular Bells“ (1973 г.); „Hergest Ridge“ (1974 г.); „The Orchestral Tubular Bells“ (1974 г.); „Ommadawn“ (1975 г.); „Mike Oldfield“ (1976 г.); „Incantations“ (1978) г.; „Exposed [live]“ (1979 г.); „Platinum“ (1979 г.); „Airborne“ (1980 г.); „QE2“ (1980 г.); „Five Miles Out“ (1981 г.); „Crises“ (1983 г.); „The Killing Fields [Original Soundtrack]“ (1984 г.); „Discovery“ (1984 г.); „Islands“ (1987 г.); „Earth Moving“ (1989 г.); „Amarok“ (1990 г.); „Heaven’s Open“ (1991 г.); „Tubular Bells II“ (1992 г.); „The Songs of Distant Earth“ (1996 г.); „Women of Ireland“ (1996 г.); „Voyager“ (1996 г.); „Tubular Bells III“ (1998 г.); „Guitars“ (1998 г.); „The Millennium Bell“ (1999 г.); „Tres Lunas“ (2002).

Роден е Георги Бакалов – съвременен български историк, византолог. Той завършва СУ “Св. Климент Охридски”, където впоследствие е преподавател по византийска история. От 1995 г. е професор. От 2000 г. чете лекции по „Обща история на Християнската църква“ в Богословския факултет във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на съчиненията : „Средновековният български владетел“ (1985 г.), „Въведение в християнството“ (1993 г.), „Византия. Културно-политически очерци“ (1994 г.) и др.

В хода на Втората световна война българските войски влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.

Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др.

В САЩ за пръв път се появяват в продажба найлоновите торбички.

По време на Втората световна война германски войски окупират Амстердам и нахлуват в Северна Франция.

Умира генерал-майор Христофор Георгиев Хесапчиев. Той е роден в Габрово на 6 февруари 1858 г. От 1920 г. е член на БАН. Завършва военното училище в София (1879 г.), специален курс на Константиновското пехотно училище (1880 г.), Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1883 г.) и висша офицерска кавалерийска школа (1885 г.). По време на Сръбско-българската война (1885 г.) е помощник-началник на щаба на войската. Участва в боевете при селата Алдомировци и Раяновци (5 ноември). Христофор Хесапчиев заема редица ръководни постове: началник е на военното училище (1885 г.-1893 г.), началник е на Учебно-информационното бюро при щаба на войската и втори редактор на военните издания, командир на VI пехотен полк (1896 г. – 1898 г.). Изпълнявал е също така длъжностите: военно аташе в Белград (1899 г.-1904 г.), дипломатически агент в Белград (1904 г.-1905 г.), дипломатически агент и пълномощен министър в Букурещ (1905 г.-1911 г.). Автор е на трудове и учебници по тактика и военна топография.

В София започва издаването на в. “Нова Камбана“, информационен всекидневник. Продължение е на в. „Камбана“ (1907–1919 г. и 1925–1935 г.). Директор-издател е Л. Т. Поповски. Редактори са Тр. Доброславски, П. Карчев и Г. Ив. Вълков. Поддържа връзки с Политическия кръг „Звено“. Сътрудници във всекидневника са Т. Павлов, Г. Бакалов, Н. Вапцаров, Мл. Исаев, Б. Делчев и др. Последният брой на в. “ Нова камбана” излиза на 15 октомври 1938 г.

На конгреса на Демократическия сговор групата на проф. Александър Цанков се отцепва от групата на Андрей Ляпчев.

Формиран е нов кабинет на Андрей Ляпчев.

Андрей Тасев Ляпчев е български държавник, икономист и кооперативен деец. Един от лидерите на Демократическата партия и Демократическия сговор.

Андрей Ляпчев е роден на 30 ноември 1866 г. в Ресен (Македония). Учи в Битоля, Солун, Пловдив, следва финансови и стопански науки в Цюрих, Берлин и Париж. Редактира вестниците „Хр. Ботьов“, „Млада България“, „Реформи“ (орган на Македонския комитет), „Пряпорец“. Андрей Ляпчев е един от основателите на Съюза на земеделските кооперации и на Съюза на популярните банки. След 1908 г. заема многократно поста министър. Той е министър-председател в периода 4 януари 1926 г. – 29 юни 1931 г. По време на управлението си сключва Бежанския заем и Стабилизационния заем. Андрей Ляпчев умира на 8 ноември 1933 г. в София.

Елън Чърч става първата стюардеса в света. На борда на три-моторен “Боинг” тя лети от Оукланд, Калифорния до Чикаго, Илинойс.

За първи път във филма “Plane Crazy” на екрана се появява образът на анимационния герой Мики Маус.

Роден е драматургът Драгомир Асенов. Драгомир Асенов е псевдоним на Жак Нисим Меламед. Той живее в София от 1936 г. През 1953 г. завършва право в СУ “Св. “Климент Охридски”. Драгомир Асенов изпълнява длъжностите главен редактор на списание „Родна реч“, заместник – главен редактор на в.“Литературен фронт“, секретар на СБП. Сред по-известните негови творби са: „Нашият взвод“ (1956 г.), „Кафявите хоризонти“ (1961 г.), „Рожден ден“ (драма, 1965 г.), „Рози за д-р Шомов“ (драма, 1967 г.), „Горещи нощи в Аркадия“ (пиеса, 1970 г.), „Наградата“ (пиеса, 1981 г.), „Елегия за едно женско сърце“ (1984 г.), „Избрани произведения“ (в 3 т., 1983 г.-1984 г.), „Елегия за едно женско сърце“ (роман, 1984 г.) и др. Сценарист на „Най-тежкият грях“ (1982 г.) и „Тази кръв трябваше да се пролее“ (1985 г.). Умира в София на 19 юни 1981 г.

Българският поет и литературен критик Гео Милев е арестуван и обявен за “безследно изчезнал”. Ден преди това той е осъден по ЗЗД на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години заради поемата му “Септември”.

Роден е Александър Цветков Геров – български поет. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Участва в конспиративна дейност през 1944 г., за което е арестуван. Редактор е в Радио София (1944 г.-1952 г.), в сп. „Киноизкуство“ (1953 г.-1955 г.), в. „Кооперативно село“ (1963 г.), в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. „Заря“, „Литературен глас“, „Светлоструй“, в сп. „Изкуство и критика“ и „Златорог“. Автор е на стихосбирките „Ние хората“ (1942 г.), „Два милиарда“ (1947 г.), „Най-хубавото“ (1958 г.), „Приятели“ (1965 г.), „Свободен стих“ (1967 г.), „Любовна лирика“ (1983 г.), „Внезапни стихотворения“ (1986 г.), „Книга за Тамара“ (1991 г.), на сборниците с проза „Усмивка под мустак“ (1960 г.), „Щастие и нещастие“ (1963 г.), „Фантастични новели“ (1966 г.). Умира през 1997 г. в София.

Роден е Пол Антони Самуелсън– американски икономист. Завършва университетите в Чикаго и Харвард. Учи при такива забележителни личности като Найт, Шумпетер, Вайнер, Леонтиев и Хансен. Академичната кариера на Пол Самуелсън е свързана с Технологическия институт в Масачусетс, където през 1947 г. става професор. Забележителните му разработки в различни области на теорията на икономиката започват с концепцията му за потребителския излишък, която излага през 1938 г. Пол Самуелсън извлича кривата на търсенето от изявените предпочитания на потребителите. Техническия му принос в развитието на икономиката се свързва с теорията за мултипликатор-акселератор на търговския цикъл, опростяването на теорията за общото равновесие, така че тя да стане приложима към конкретни проблеми, теорията за изявените предпочитания за благоденстващата икономика, чистата теория на обществените разходи, която отчита както частните, така и обществените стоки, и теоремата за изравняването на фактора на производство и цената. Някои икономисти определят ХХ в. като “век на Самуелсън”. Пол Самуелсън непрекъснато популяризира своите идеи и чрез серии от статии, които в продължение на месеци се публикуват във в-к “Нюзуик” и в-к “Ню Йорк Таймс”. През 1970 г. Пол Самуелсън получава Нобелова награда за икономика.

Роден е Жак Битев Гатеньо – български писател. Той е автор на литературно – критически материали, преводач е на поезия и проза от испански и френски език. Сътрудник е към вестниците „Валог“, „Кадима“, „Светлоструй“, „Литературен преглед“ и др. Автор е на съчиненията : „Животът ни е ясен“ (1940 г.), „Сърцето на Испания. Литературно- критически портрети“ (1941 г.) и др.

В София излиза първи брой на „Учителска искра“. Изданието е орган на Социалдемократическата учителска организация и излиза 3 пъти месечно до 28 юли 1923 г. Редактори са П. Ралев, Г. Кръстев, Т. Стоилов, Л. Кандев, М. Станев и др. От 15 ноември 1923 г. под името „Учителско единство“, продължава да излиза до 24 май 1924 г.

Основан е град Лас Вегас в щата Невада, след като на търг са продадени 110 акра (0.4 km²) земя, която по-късно става център на града.

Лас Вегас е град в Северна Америка. Населението му е 183 000 жители, а с предградията – 536 000 жители. Лас Вегас е известен с многобройните си игрални домове – „Индустрия за отдих и развлечения“ . Развита е химическата, полиграфическата, стъкларската, електротехническата, хранително-вкусовата промишленост. Лас Вегас е основан през 1855 г., но е град от 1905 г.

В Русе Стоян Михайловски написва текста на песента „Върви народе, възродени“. През 1900 г., по случай деня на Св. Кирил и Методий, химнът по музика на Панайот Пипков е изпълнен за първи път.

Михаил Афанасиев Булгаков – руски писател и драматург, майстор на гротеската. Завършва медицина в Киевския университет (1909-1916 г.), след това работи като лекар в Смоленския край и в Киев. Започва да пише през 1919 г. През 1920 г. и 1921 г. живее във Владикавказ, а през 1921 г. се преселва в Москва, където сътрудничи на вестници и списания. Първият му роман „Бялата гвардия“ е отпечатан в сп. „Русия“ (1924 г.), но не изцяло; единствената му публикувана приживе книга е сборника „Дяволиада“ (1925 г., 5 разказа). По инициатива на МХАТ М. Булгаков създава на основата на романа “ Бялата гвардия“ драмата “ Дните на Турбини “ (1926 г., забранена от РАПП в периода 1929-1932 г.); първа сатирична пиеса – „Зойкина квартира“ (1926 г.; играна през сезона 1926/27 г., но отпечатана едва през 1982 г.), втората – „Багровий остров“ (1927 г.), има само няколко представления. Втората драма на Булгаков „Бег“ (1927-1928 г.) е забранена преди премиерата. Лично Сталин се разпорежда Михаил Булгаков да продължи работа в театъра, като лично го информира по телефона на 18 април 1930 г. През 1930-1936 г. Булгаков работи като асистент-режисьор в МХАТ. През 1936 г. Булгаков преминава в Болшой театър, където е оперен либретист и преводач. Всичко, написано от него, остава в ръкопис. Вече на легло, ослепял, той диктува поправките към романа „Майстора и Маргарита“ (1928-1940 г.). През 1941 г. в Ленинград и в Москва за кратко се играе пиесата му „Дон Кихот“ (1938 г.), а през 1943-1948 г. – драмата „Последни дни“ (1934-1935 г.). След смъртта му е заличен от литературните истории и плановете на издателствата; съпругата му Елена Сергеевна Булгакова запазва литературното му наследство до 1955 г., когато в печата и на театрална сцена се появяват творбите на Булгаков, благодарение на подкрепата на К. Паустовски и В. Каверин. Михаил Булгаков е сред най-значителните руски и световни писатели на ХХ в. Булгаков умира на 10 март 1940 г. в Москва.

Умира Емили Елизабет Дикинсън – американска поетеса, публикува приживе анонимно само 8 от 2 000 си стихотворения. Първата й посмъртно издадена книга е „Стихотворения“ (1890 г.).

Роден е Добри Колев Терпешев – български политик, деец на БКП. Член е на БРСДП от 1902 г. Осъждан е за антидържавна дейност на смърт през 1912 г. и 1925 г. От 1938 г. е член на ЦК на БКП. Член е на Политбюро (1943 г., 1944-1950 г.). Добри Терпешев е министър без портфейл в правителството на К. Георгиев (1944-1946 г.). Министър е на труда и социалните грижи през 1950 г. Обвинен е в деструктивна фракционна дейност и изваден от състава на ЦК на БКП през юли 1957 г. Умира на 26 януари 1967 г. Посмъртно реабилитиран политически с решение на Политбюро на ЦК и на Бюрото на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП от 8 януари 1990 г.

Роден е Владимир Попанастасов (В. П. Кръстев) – български поет и публицист. През 1908 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като съдия в Карлово и Цариброд и помощник-прокурор в Стара Загора (1909-1912 г.). Участва като офицер в Балканските войни (1912-1913 г.). Автор е на хумористични и сатирични стихотворения, фейлетони, разкази, писани предимно във в-к „Българан“ (1904-1909 г.). Сътрудничи на много периодични издания: сп. „Художник“, „Демократически преглед“, „Свято дело“, „Македонски преглед“; на вестниците „Илинден“ (1907-1908 г.), „Гражданин“ и др. В книгата „Легенди“ (1909 г.) помества свои поеми и стихотворения на исторически и библейски теми.

Умира Георги Нейчов (Г. Н. Вълков) – български революционер, участник в националноосвободителното движение. Той е роден през 1848 г. в Панагюрище. Завършва Пловдивското епархийско училище и работи като учител и читалищен деец в родния си град. Взема участие в подготовката на Априлското въстание (1876 г.). В неговия дом Райна Княгиня с помощта на жена му извезва знамето на въстанието, там стават и срещите с Г. Бенковски. Представител е на Панагюрския комитет на събранието в Оборище. След разгрома на въстанието е заловен и заточен в Мала Азия.

През нощта на 16 срещу 17 май близо до с. Български косуй (дн. Пожарево), източно от Тутракан, се прехвърля четата на Таньо Стоянов, наброяваща около 20 души. Четата има за цел да подпомогне въстаниците от II – Сливенски, революционен окръг. Предварително е съгласувано едновременното преминаване на две емигрантски чети в българските земи – тази на Стоянов и тази на Христо Ботев. Общият замисъл е да се подсили въстанието и в Западна, и в Източна Стара планина и да се разединят силите на турците. Таньо Стоянов слиза на българския бряг на 16 срещу 17 май, а Ботев – по обяд на 17 май.

Роден е Васил Киров Кирков – български драматичен артист. Той е един от основателите на българския професионален театър. Следва драматично изкуство във Виена в периода 1893 -1894 г. Играе в Столичната драматична група (1890 г.), в театър “Сълза и смях” (1892 -1904 г.) и в Народния театър (1904 -1926 г.). Сред по-известните му роли са: Хамлет (от Шекспир), Принцът (“Емилия Галоти” от Лесинг), Ернани (от В. Юго), Освалд (“Призраци” от Ибсен), Боркман (“Джон Габриел Боркман” от Ибсен), княз Мишкин (“Идиот” от Достоевски), Хлестаков (“Ревизор” от Гогол) и др. Умира на 18 ноември 1931 г. в София.

Роден е Димитър Христов Матов – български езиковед, етнограф и фолклорист. През 1888 г. завършва славянска филология в Харков. В периода 1890-1892 г. специализира във Виена и Лайпциг. Преподавател във Висшето училище в София. Печата трудове в “Периодическо списание”, “Сборник за народни умотворения”, “Български преглед” и др. Димитър Матов е един от създателите на сп. “Книжици за прочит” и негов сътрудник. От 1892 г. до 1895 г. е съредактор (с Ив. Шишманов) на “СбНУНК”. Димитър Матов умира на 15 септември 1898 г.

Роден е Пиер Кюри– френски физик и химик. През 1898 г. открива радия и полония. В работата си, както и при откриването на радия, е дейно подпомаган от съпругата си – М. Склодовска-Кюри. Съвместно с брат си П. Ж.-Кюри открива пиезоелектричеството. Посочва радиоактивен метод за определяне геоложката възраст на скалите. През 1903 г. той и съпругата му Мария Кюри получават половината от Нобелова награда за физика, която разделят с проф. А. Бекерел. От 1904 г. е професор по физика в Сорбоната. През 1905 г. е избран за член на Френската АН. Една година по-късно, на 19 април 1906 г., загива при нещастен случай. Съпругата му наследява неговото място в университета и продължава сама изследванията.

В Лондон официално е открита третата Кралска Опера.

Роден е военният деец Рачо Петков Славейков. Той е син на Петко Р. Славейков. През 1870-1872 г. учи в Робърт колеж и в гимназия в гр. Николаев, Русия. След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. е доброволец в руската армия при княз Черкаски и като такъв участва в боевете на Шипка. След Освобождението продължава образованието си в Русия и през 1883 г. завършва Военното кавалерийско училище в Екатеринослав. При завръщането си постъпва на служба като кавалерийски подпоручик в Източна Румелия. След Съединението взема участие в Сръбско-българската война 1885 г. Убеден русофил, Славейков се включва през 1887 г. в организирането на Русенския бунт, поради което е осъден на смърт. Успява да избяга в Русия и завършва висша кавалерийска школа в Санкт Петербург. Завръща се, с разрешение на Стамболов, за да се прости с умиращия си баща през 1895 г. След като му е забранено да работи като военен се отдава на публицистична и преводаческа дейност. Като член на Демократическата партия Рачо Славейков сътрудничи на нейните печатни органи. Свързва се с лявото крило на ВМРО. Славейков смело и открито се противопоставя на корупцията в България.

Автор е на студии по военнотеоретични и практически въпроси, на статии по исторически, политически и литературни въпроси. Публикува материали в редица вестници и списания, сред които са „Пряпорец“, „Знаме“, „Мир“, „Демократически преглед“ и др. Съчиненията, които Рачо Славейков оставя, са “Отбраната на Шипка на 9, 10 и 11 август 1877”, “Спомени за Сръбско-българската война”, “Тракийският кон и тракийското коневъдство”, “Български народни обичаи и вярвания”, “Петко Рачов Славейков, 1827-1895” . Умира на 23 февруари 1931 г. в София.

Рама IV е коронясан за крал на Тайланд.

Роден е Иля Илич Мечников – руски зоолог и биолог, един от основоположниците на сравнителната патология, ембриологията, еволюционната биология, микробиологията. Завършва Харковския университет. От 1887 г. до смъртта си живее и работи в Париж. Ръководител е на лаборатория, а по-късно помощник-директор на Пастьоровия институт в Париж. Заедно с Н. Ф. Гамалея основава първата в Русия (втора в света) противобясна станция в Одеса. Обнародва трудове върху имунитета, открива фагоцитозата и др. Привлича вниманието на западноевропейците върху качествата на българското кисело мляко. Лауреат на Нобелова награда за 1908 г. Иля Мечников умира на 15 юли 1916 г. в Париж.

Цариградският патриарх Григорий VI назначава за търновски митрополит Неофит Византиос, а Неофит Бозвели за негов протосингел.

Сръбски парламентьори начело с Аврам Петрониевич пристигат в Пирот, за да склонят въстаниците към прекратяване на бунта.

Годините 1834-1837 са белязани с Берковско-пиротските въстания, въстания на българското население от Северозападна България за освобождение от османско владичество.

През 1832 г. Високата порта ликвидира разложената военно-спахийска система и пристъпва към създаването на редовна армия. Заедно с това тя прокламира и аграрна реформа, която вдъхва известни надежди на поробеното българско население, че ще може да получи земя. Реформата обаче се провежда твърде половинчато, а в северозападните краища на България тя остава само на книга.

Подтик за въоръжена борба дава успешният бунт на сръбския княз Милош Обренович, който през 1830 г. успява да откъсне някои области от Източна Сърбия и да ги постави под своя власт. Това поражда надежда сред населението на Северозападна България, че чрез масово въстание и с подкрепата на княз Милош ще може да издейства от османското правителство известни свободи.

Първи се надигнат селяните от Берковско, Пиротско и Белоградчишко: в края на 1834 г. и началото на 1835 г. въстават 16 села. Поради големите обещания на местните османски първенци и отказа на сръбския княз да подкрепи надигналите се селяни въстанието е преустановено.

След като дадените обещания не са изпълнени, през май 1836 г. въстанието отново пламва, този път в Пиротско, Царибродско и Драгоманско, като най-масов характер придобива в Берковско. Начело на надигналите се там селяни застават местните селски първенци, предвождани от Манчо Пунин, поради което и самото въстание получава известност под името Манчова буна. Броят на въстаниците достига до няколко хиляди души. От тях обаче е въоръжена само една твърде незначителна част. В края на 1836 г. към берковските селяни се присъединява и населението на Пиротския край. Съвместните им действия завършват с неуспех главно поради липса на въоръжение. Освен това въстаналите и този път не са подкрепени от княз Милош. Въпреки поражението и на това въстание борбата на българите от северозападните краища на страната не престава.

През 1837 г. населението на Берковско и Пиротско се вдига отново. Една голяма група от въстаниците под ръководството на В. Панов и Кр. Пешин се събира в Чипровския манастир и води сражение с османските войски. Съпротивата им обаче е сломена пак поради липса на въоръжение и отсъствие на подкрепа от Сръбското княжество.

Умира Петър Ичков – сръбски политически деец, българин по произход. Влиятелен търговец; изнася стоки в Белград. Владее няколко европейски езика. Постъпва като преводач на турската дипломатическа служба във Виена и Берлин. В началото на ХIХ в. посредничи между българското правителство и Високата порта, като започва преговори, довели до сключването на т. нар. Ичков мир, по силата на който турците се задължават да изтеглят от сръбските земи всички еничари и кърджалии, а сърбите се задължават да плащат трибут. През 1807 г. Петър Ичков е председател на Белградския магистрат. Преди смъртта си е на австрийска служба.

Десетгодишният Наполеон Бонапарт постъпва в кадетското училище в Бриен.

По искане на цариградския патриарх Самуил, султан Мустафа III (1757 г.-1774г.) издава томос за унищожаване на Охридската архиепископия и включва епархиите й в диоцеза на Цариградската патриаршия. Последната постига целта си и се обявява за единствен духовен представител на християнското население в Османската империя.

След падането на България под византийско владичество през 1018 г. върховно управление на самостоятелната българска църква е установено в Охрид. Първоначално почти всички български земи са под духовната власт на Охридската архиепископия. След въстанието на Петър Делян през 1040 г. Северозападна България и Дръстърската област са отнети от нея и преминават под непосредственото подчинение на Цариградската патриаршия. По време на византийското владичество на силна ромеизация са подложени и останалите български земи. След освобождението на България от византийско владичество и възстановяването на Българската патриаршия в Търново през 1235 г., а така също и на Ипекската патриаршия, Охридската архиепископия запазва своето съществуване. Въпреки това влиянието й в духовния живот е чувствително намалено. През XIV в. то е ограничено само в земите на Вардарска Македония и Албания. След падането на България под османско владичество Видинска и Софийска епархия са под духовната власт на Охридската архиепископия. През XVIII в. със съгласието на османските власти нейното влияние се разпростра и над сръбските епархии.

Както по време на византийското владичество, така и по време на османското иго, Охридската архиепископия играе голяма роля за запазване на българското народностно самосъзнание. По-известни нейни йерарси са Йоан I Дебърски (1018 – ок. 1037 г.), Теофилакт Охридски (след 1084 – ок. 1108 г.), Димитър Хоматиан (1216 или 1217 г. – след 1234 г.), Прохор (1528 или 1529-1550 г.), Арсений II (1763-1767 г.) и др.

Английският адвокат Джеймс Пъкъл патентова изобретената от него картечница. Оръжието за първи път използва въртящ се барабан, с който се зареждат патроните. Картечницата търпи неуспех заради несъвършения си и несигурен кремъчен възпламеняващ механизъм. Оръжейни майстори обаче се възползват от новостите в нея, за да създадат свои подобрени варианти на пушка, която с едно зареждане стреля повече от веднъж. Картечниците търпят бурно развитие в Гражданската война в САЩ. Първообразът, създаден от Джеймс Пъкъл, и до днес се съхранява в Лондон.

Йохан Кеплер открива, третия си закон, обединяващ теорията за движението на всички планети в стройно цяло. Законът е поместен в съчинението “Хармонията на света”.