Умира художничката Лика Янко (1932 – 2001). Автор е на изложби, представяни в 20 страни. Родена е на 7 юли 1932 г. в София. Завършва Художествената академия при проф. И. Петров. Първата й самостоятелна изложба в София е закрита през 1967 г., наложена й е забрана за организиране на изложби до 1981 г. През 1981 г. се състои нейната втора самостоятелна изложба в София. Нейни картини притежават посолства и колекционери от Индия, Индонезия, Египет, Япония, САЩ, Венецуела, Аржентина, Мароко, Уругвай, Перу, Колумбия, Италия, Испания, Португалия, Франция, Германия, Англия, Австрия, Швейцария, Гърция, Югославия, Турция.

За първи път сателит е ремонтиран от космическа совалка. Космическата совалка “Чаленджър” пуска в открития космос германския научен сателит “СПАС” с помощта на дълга роботизирана ръка. Пет пъти астронавтите освобождават 15 футовия (около 4.6 м) сателит, който тежи 3200 фунта (около 1450 кг), като всеки път се опитват да отстранят повредата. След успешното извършване на задачата, астронавтите демонстрират важната способност да бъдат ремонтирани сателитни съоръжения от космическа совалка.

Астрономът Джеймс Кристи открива доказателство за съществуването на първата луна на Плутон. На снимка получена от него става видно, че орбитата на планетата е разтеглена. Освен това тези разтегляния променят местоположението си спрямо звездите с течение на времето. След елиминиране възможността тези разтегляния да се дължат на дефекти на телескопа или на звездите, на чийто фон е планетата, остава възможността те да се дължат на непознат спътник, движещ се около Плутон на разстояние 19 600 километра и с време за пълна обиколка 6.4 дни. Първата луна на Плутон е наименувана Харон, на името на лодкаря в гръцката митология, който прекарва душите на умрелите през река Стикс към подземния свят.

150 германски дивизии навлизат в СССР по 3000-километров фронт, с което се осъществява нападението на Германия, съгласно разработения план “Барбароса”. Въпреки постъпилите предварително сведения, Сталин отказва да повярва, че Хитлер ще наруши постигнатите между двете страни споразумения. Германските войски започват бързо настъпление.

“ Барбароса “ е кодово название, избрано от германското командване, за нападението над Съветския съюз през 1941 г. През ноември 1940 г. са начертани плановете и са одобрени от Хитлер в директива № 21, датираща от 18 декември 1940 г., озаглавена “Операция Барбароса”. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени на 15 май 1941 г., а до есента немците трябва да напреднат до линията, минаваща от Арххангелск до Волга.Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 г. 79 немски девизии, подкрепени от Румънски и финландски войски, пресичат границата. Три основни групировки – Група армии Север (фелдмаршал фон Лееб) трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец ; Център ( фелдмаршал фон Бок) трябва да предприеме двупосочно през Минск и Смоленкс към Москва; Юг (фелдмаршал фон Рундщед) трябва да превземе Киев, Украйна, басейна р. Дон и Черноморското крайбрежие. Тази най-голяма военна операция в историята се проваля по две основни причини: руските ресурси и издръжливост са по-големи от очакваните. Хитлер се намесва, давайки заповед за концентриране на войските срещу Москва, след като Ленинград вече е обкръжен, а в същото време придвижва танкови войски от центъра в южната посока и по този начин облекчава защитата на Москва. До настъпването на зимата само южната армейска група успя да изпълни първоначалните заповеди.

Президентът на САЩ Рузвелт подписва “Г1 Законопроект за правата”, като по този начин постановлението, което се отнася до привилегиите на ветераните се превръща в закон. Основните точки са три: четиригодишно обучение, гарантиран дом и работа и компенсация в случай на безработица. Този закон допринася за растежа на икономиката и трансформира обществото на САЩ, като така сбъдва мечтите на милиони ветерани.

Френското правителство начело с генерал Петен сключва сепаративен мир с Германия, според който формално запазва правото си да управлява страната, окупирана от хитлеристките войски.

Филип Петен е френски политик, маршал, член на Френската академия (1929 г., изключен през 1945 г.). По време на Първата световна война командва френските войски и побеждава германците при Вердюн (1916 г.). От 1940 г. е Министър-председател; сключва Компиенското примирие с Германия. Възглавява колаборационисткия режим „Виши“ (1940-1944 г.). Осъден е на смърт през 1945 г. Впоследствие присъдата е заменена с доживотен затвор.

Роден е Крис Кристоферсън – американски кънтри-певец, китарист, композитор, филмов актьор. Учи в Оксфорд, работи в армията, а от 1965 г. е в Нешвил, където започва кариерата си като нощен портиер на студио. Печели популярност като певец в края на 60-те год. в стила кънтри-рок. През 70-те год. са известни дуетите му с Р. Кулидж (тогава негова съпруга) и Б. Стрейзънд. Записва съвместен албум с У. Нелсън, Бренда Ли и Доли Партън (1983 г.). Участия в киното: “Пат Гарет и Били дъ Кид”, “Алис не живее вече тук”, “Роди се звезда”, “Конвой”, “Вратите на рая”, “Борсови игри”, “Неприятности в резерв”, “Хилядолетие”, “Когато няма къде да се скриеш”, “Самотна звезда” (1996 г.), “Блейд” (1998 г.) и др., играе в телевизионните филми “Кръв и орхидеи” и “Америка” (1987 г.). Има издадени над 12 албума. Албуми: “Kris Kristofferson” (1970 г.), “Me and Bobby McGee” (1971 г.), “The Silver Tongued Devil and I” (1971 г.), “Border Lord” (1972 г.), “Jesus Was a Capricorn” (1972 г.), “Spooky Lady’s Sideshow” (1974 г.), “Who’s to Bless.. and Who’s to Blame” (1975 г.), “Surreal Things” (1976 г.), “The Best of …” (1976 г.), “Songs of Kristofferson” (1977 г.), “Easter Island” (1978 г.), “Shake Hands with the Devil” (1979 г.), “To the Bone” (1980 г.), “My Songs” (1984 г.), “The Best of Kris Kristofferson, Vol.1” (1984 г.), “The Man and His Songs” (1985 г.), “Repossessed” (1986 г.), “Third World Warrior” (1990 г.), “Legendary Years” (1990 г.), “The Best of Kris Kristofferson, Vol.2” (1990 г.), “Singer” (1991 г.), “Songwriter” (1991 г.), “Live at the Philharmonic” (1992 г.), “Help Me Make In through the Night” (1992 г.), “Moment og Forever” (1995 г.).

Умира Мориц Шлик – австрийски философ и физик, организатор и ръководител на Виенския кръжок, един от лидерите на логическия позитивизъм в ранния етап от развитието му. В основата на философските му възгледи е понятието “сетивно дадено”, което говори за сетивните преживявания на познаващия субект. Според него цялото научно знание представлява обобщение и концентриране на “сетивно даденото”. Оттук произтича формулираният от него принцип за верификацията: всяко истинско научно знание трябва да бъде редуцирано към “сетивно даденото”. Твърденията на логиката и математиката са несвойствени към сетивно даденото. Те не изразяват знанията за света, а са само схеми за разсъждения. Той тълкува по същия начин и законите на природата: като синтактични правила на научния език. Характерният за възгледите му тесен емпиризъм обаче е подложен на критика дори от неговите съмишленици – Карнап и Нойрат.

Мориц Шилик е роден на 14 април 1882 г. в Берлин.

Вирджинските острови за първи път получават конституция, призната от САЩ. Конгресът приема проект, наречен “Оргеник акт”, като по този начин е поставено началото на гражданското законодателство на островите. Двата колониални съвета са преименувани на муниципиални, като им се дава правото да приемат закони и да налагат вето. Едни от основните точки в постановлението са правото на глас и преразпределението на имуществото. В следствие на това контролът върху островите попада в ръцете на богатата прослойка на обществото.

Умира Симон Аскенази – полски историк и политик. Професор в Лвовския университет и автор на съчинения върху историята на Полша през ХVIII в. и началото на ХIХ век.

Роден e художникът Димитър Георгиев Казаков – Нерон (1933 – 1992). Завършва ВИИИ “Н. Павлович” през 1965 г., специалност графика. Оригинален и самобитен живописец, график и приложник. Участва в изложби от 1965 г. Представя свои творби в Сао Паоло, Турция, Берлин и др. Има награди за графика. Негови произведения притежават галерии в България, Сао Паоло, парижкият Лувър и др. Умира на 16 януари 1992 г. в София.

Германският канцлер Адолф Хитлер издава декрет, с който забранява всички опозиционни политически партии в страната.

Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шикългрубер) е германски диктатор. Той е лидер (фюрер) на Германската националсоциалистическа работническа партия от 1921 г. и идеолог на нацизма. От 1933 г. е райхсканцлер. През 1934 г. след смъртта на П. фон Хинденбург заема и президентския пост и се обявява за райхсфюрер. Подготвя Германия за война и за „световно господство“. Експанзионистичната политика на Хитлер в Рейнската зона (1936 г.), Австрия (1938 г.), Чехословакия (1938 г.) и Полша (1939 г.) довежда до разпалването на Втората световна война. Носи главна отговорност за масовото унищожаване на евреи, на мирно население и на военнопленници в окупираните страни. В края на войната се самоубива.

Дейци на Западнопокрайнската революционна организация „Въртоп“ взривяват бомба на Нишката жп гара. В отговор на 22 юни под натиска на Великобритания и по нареждане на временно председателстващия правителството външен министър Атанас Буров са арестувани 25 македонски дейци.

Вътрешната Западнопокрайнска революционна организация „Въртоп“ е основана на 16 декември 1928 г. На 6 юни 1929 г. дейци на Западнопокрайнската революционна организация „Въртоп“ извършват два бомбени атентата в бързия влак Белград-Цариброд. По време на процеса във Враня, който се състои в дните между 6-7 ноември 1929 г. на трима българи им е издадена присъда задържане под стража.

Умира Феликс Клайн – германски математик, член-кореспондент на Германското АН (1913 г.).

Феликс Кристиан Клайн е роден на 25 април 1849 г. в Дюселдорф. През 1865 г. постъпва в Бонския университет и учи при Ю. Клюкер. През 1868 г. е доктор по философия на Бонския университет. От 1872 г. е професор по математика в Ерланген , в Мюнхенското висше техническо училище (от 1875 г.) и в Лайпцигския университет (от 1880 г.). През 1886 г. е професор в Гьотингенския университет, където остава до края на живота си. Основните му трудове са по неевклидова геометрия, теория на непрекъснатите групи, теория на алгебричните уравнения, теория на елиптичните функции, теория на автоморфните функции. Своите геометрични идеи представя в съчиненията “Сравнително разглеждане на новите геометрични изследвания” (1872 г.), наречено още Ерланденска програма. Стреми се да разкрие вътрешните връзки между отделните клонове на математиката и между математиката и физиката и техническите науки. Заедно с немския физик А. Зомерфелд създава 4-томния труд “Теория на пумпала” (1910-1923 г.), в което систематизира и създава стройна теория на жироскопа. Създава “Енциклопедия на математическите науки” (“Enziclopädie der mathematischen Wissenschaften”). Отделя голямо внимание на математическото образование. Преди Първата световна война организира международна комисия за реорганизация на обучението по математика.

Роден е Александър Янков – български юрист, професор по международно право. В периода 1976-1980 г. е постоянен представител на България в ООН . Депутат е в VII ВНС (1990 г.). Член е на Комисията на ООН по международно право. Член е на Американската и Френската асоциация по международно право, на Института по международно право в Женева. Председател е на Българската асоциация по международно право.

Учредено е Задгранично представителство на БЗНС в Прага начело с Райко Даскалов и други земеделски емигрантски дейци.

Задграничното представителство е организационен център на БЗНС. Поставя си за цел да ръководи земеделските сили вън и вътре в страната и да обедини тяхната дейност в тежката обстановка след държавния преврат на 9 юни 1923 г.. През февруари 1924 г. Задгранично представителство подписва съглашение с БКП за създаване на единен фронт. Впоследствие обаче не спазва това споразумение. През 1925 г. земеделската емиграция се разцепва. В резултат на това възникват и две задгранични представителства: едното – дясно крило, ръководено от Ал. Оббов и К. Тодоров, и другото – центристко крило, начело с Н. Атанасов и Хр.Стоянов. След амнистията през 1932 г. по-голямата част от земеделците -емигранти се завръщат в България, с което се слага край на задграничните представителства.

Гърция обявява война на България в хода на Междусъюзническата война. Същия ден Първи полски артилерийски полк води сражения със сърбите при Плочо, Чука и Острика, Македония. 30-ти Солунски пехотен полк води тридневни сражения срещу сръбските войски в района на Криволак.

По време на Междусъюзническата война (1913), в сражения срещу сръбските войски, загиват опълченците от Първа Дебърска дружина на Македоно-одринското опълчение: редниците Симеон Кузманов, Ново Теофилов и Спас Новов от Ябланица, Дебърско, Ефрем Начов от Селце, Дебърско, Йосиф Христов от Галичник, Дебърско, Данаил Димитров от Тресанче, Дебърско, Марко Спасов от Неуези, Дебърско.

В хода на Междусъюзническата война Първа Българска армия на генерал-лейтенант Васил Кутинчев овладява Княжевец, а на 24 юни – Пирот.

Генерал Васил Кутинчев е военен деец, генерал от пехотата. Роден е в Русе на 25 февруари 1859 г. Завършва Военното училище в София. По време на Сръбско-българската война 1885 г. взема участие в боевете при Сливница, Драгоман и Цариброд и в превземането на Пирот. От 1908 г. до 1912 г. е началник на Първа Армейска област. По време на Балканската война 1912–1913 г. е командващ Първа българска армия, която воюва при Чаталджанските позиции. През Междусъюзническата война 1913 г. командва Първа, а след това и Втора българска армия.

В София е основан Общ независим съюз на свещеническите братства с орган в. „Съветник“, който отхвърля зависимостта си от Светия синод.

Открита е първата в Европа въздушна пътническа линия – между немските градове Фридрихсхафен и Дюселдорф (350 км), обслужвана от дирижабъла “Германия”.

Издаден е първи такрир на екзарх Йосиф I за съставянето на Светия синод и на Смесения съвет в Цариград на основата на четирите епархии във вилаетите, подкрепен от българското правителство.

Екзарх Йосиф I е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (дн. БАН).

Роден е германският писател Ерих Мария Ремарк – Ерих Паул Ремарк (1898 – 1970). Учи в католическата семинария в родния си град, участва като доброволец в I световна война на Западния фронт, където е раняван неколкократно. След войната сменя различни професии – работи като учител, счетоводител, кореспондент, амбулантен търговец, посредник на фирма за надгробни паметници, свири на орган в църква През 1920 г. излиза първата му книга – малкият роман „Мансардата на бляновете“. 3 години след издаването й писателят започва да публикува програмни есета с литературното име Ерих Мария Ремарк. Като редактор на хановерския в-к „Ехо континентал“ пътува в Италия, Швейцария, България и Турция. От 1925 г. е фоторедактор на берлинския спортен двуседмичник „Шпорт им билд“. В периода 1927-1928 г. издава „декадентския“ роман „Спирка на хоризонта“. През 1929 г. публикува романа „На Западния фронт нищо ново“ (излизал през 1928 г. като подлистник във „Фосише цайтунг“). Само до края на 1929 г. романът е преведен на 12 езика (вкл. и на български език ), а в Германия са продадени 1 500 000 екземпляри. Известността на Ремарк нараства, а норвежкия писател и актьор Бьорн Бьорнсон официално предлага на Ремарк да бъде присъдена Нобелова награда за литература (наградата е дадена на Т. Ман). През 1931 г. публикува романа „Обратният път“.

През 1933 г. нацистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“ заедно с творби на Х. Хайне, Б. Брехт, Ст. Цвайг, Х. Ман, Л. Фойхтвангер; правят се опити и за физическа разправа с Ремарк. Той емигрира от Германия през 1932 г, от 1939 г. живее и работи в САЩ. В емиграция създава още 10 романа, сред които особено популярни са „Трима другари“ (1937 г.), „Триумфалната арка“ (1946 г.), „Искрица живот“ (1952 г.), „Време да се живее и време да се умира“ (1954 г.), „Черният обелиск“ (1956 г.), „Нощ в Лисабон“ (1962 г.), „Сенки в Рая“ (1971 г., посмъртно).

Провежда се четвъртото заседание на Берлинския конгрес. Английският делегат граф Солзбъри прочита английското предложение, което предвижда разкъсване на Санстефанска България. Северна България със Софийски окръг образува васално на султана Княжество. Южна България, преименувана на Източна Румелия, става автономна област под върховенството на султана. Македония се връща на Османската империя.

Части на Долнодунавския отряд под командването на ген. Аполон Цимерман извършва десант при Галац и започва да настъпва в района на Северна Добруджа.

През 1877-1878 г. се води война между Османската империя и Русия. Тя е предизвикана от борбата на българския народ за национално освобождение и изострянето на отношенията между Великите сили във връзка с т.нар. Източен въпрос. Международното движение в защита на поробените балкански народи (особено след Априлското въстание), неуспехът на Цариградската конференция и отхвърлянето на Лондонския протокол от османското правителство правят войната неизбежна. На 12 април 1877 г. тя е обявена от руския император Александър II с подписването на манифест в Кишинев. Сформирани се две армии – Дунавска (554 500 души), заедно с Българското опълчение, и Кавказка (112 600 души). На страната на Русия се включват и Румъния (56 000 души), Черна гора (26 000 души) и Сърбия (от декември 1877 г. с 40 000 души).

Дунавската армия е с главнокомандващ великият княз Николай Николаевич. Формира три отряда: Източен (около 70 000 души), командван от престолонаследника Александър Александрович, Западен (около 35 000 души), командван от генерал Н. П. Криденер, и Преден (около 12 хил. души), командван от генерал-адютант Й. В. Гурко. На 15 юни 1877 г. главните сили на руската армия начело с генерал М. И. Драгомиров форсират Дунав при Свищов. Предният отред освобождава Търново на 25 юни 1877 г., преминава Стара планина, води тежки боеве при Стара Загора и Нова Загора на 18 и 19 юли 1877 г. с части от корпуса на Сюлейман паша. На 20 юли 1877 г. Предният отред е разформирован и включен в новосъздадения Южен отряд на генерал Ф. Ф. Радецки. На 9-11 август 1877 г. Орловският и Брянският полк и 5 опълченски дружини водят ожесточени боеве на Шипченския проход.

Западният отред заедно с румънските войски влиза в Никопол на 4 юли 1877 г. и предприема атаки за превземането на Плевен на 8 и 18 юли, 30-31 август 1877 г., достига линията Лом – Берковица. Плевен е блокиран на 1 септември. На 28 ноември 1877 г. Осман паша, който няколко месеца задържа Плевен, капитулира. На 23 декември 1877 г. руските войски влизат в София.

Разгром на Вейсал паша в сражението при Шипка – Шейново на 27-28 декември 1877 г.

На 1 януари 1878 г. Дунавската армия започва общо настъпление. В 3-дневни бойни действия при Пловдив армията на Сюлейман паша е отблъсната от направлението Пловдив – Одрин към Родопите. На 8 януари 1878 г. е превзет Одрин без да се водят бойни действия. Турските войски търпят поражение и в Кавказ. В резултат Османското правителство иска мир. На 19 февруари (3 март) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор, чрез който се признава освобождаването на всички български земи. На Берлинския конгрес е заменен с Берлинския договор.

Наводнение нанася огромни щети във Вердун и Тулуза, Франция. Жертвите, които бедствието взима са над 1000 души.

Роден e Иван Димитров Шишманов – български литературовед и критик, етнограф, фолклорист, общественик, действителен член на БКД (1902 г.) и на други чуждестранни АН. Той е син на Д. Шишманов. Учи в Педагогическото училище във Виена по предложение на Ф. Каниц, през 1882 г. завършва . Работи като учител в Свищов през 1882-1883 г. Следва философия в Йена през 1884 г. и в Женева в периода 1885-1886 г., завършва в Лайпциг с докторат. Участва като доброволец в Сръбско-българска война (1885 г.). В чужбина посещава лекции по философия и психология, по древноизточни и нови литератури, по културна история, филология, етнография и др. Сближава се с видни представители на прогресивната научна мисъл и особено с М. Драгоманов (жени се за неговата дъщеря Лидия Драгоманова). Той е един от основателите на Висшето училище в София (дн. СУ). Настоява и съдейства за превръщането на Висшето училище в университет. Редовен професор и титуляр на катедрата по сравнителна литературна история в СУ”Св. Климент Охридски” в периода 1911-1918 г., 1924-1928 г.; чиновник в Министерството на просвещението (началник на отделение). В продължение на 40 години чете лекции по културна история, всеобща история на литературата, история на източните литератури, теория на нар. поезия, начало и развитие на литературната история, сравнителна литературната история на Италианския ренесанс, сравнителна история на западноевропейски литератури. Иван Шишманов е основател и редактор на “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Участва в редактирането на сп. “Български преглед” (1893-1900 г.). Първоначално отхвърля предложението да стане министър на народното просвещение. Приема едва през 1903 г. с изричното условие да му се даде възможност да осъществи мащабната си и дълбоко обмислена културно-просветна програма. Прави нововъведения в учебното дело и свързва името си с основаването и развитието на Народен театър в София, Музикалното училище в София, Художествената академия, Етнографския музей, Българско археологическо дружество, читалища, библиотеки, изложби и др. След освиркването на цар Фердинанд на 3 януари 1907 г. и затварянето на университета напуска министерския пост в знак на протест; заминава за Швейцария. Завръща се в България през 1909 г. Иван Шишманов е избран за председател на Учредителния конгрес на Общия читалищен съюз . Посещава Норвегия и Дания, води преговори с Г. Брандес. В периода 1918-1919 г. е пълномощен министър в Украйна. Председател е на българската секция на Паневропейския съюз и на българската секция на ПЕН-клуба (1926 г.). Умира на 23 юни 1928 г. в Осло, Норвегия, където заминава, за да участва в конгреса на ПЕН-клуба. Спечелва си име на верен приятел и безкористен “меценат” на родното изкуство; особено плодотворна се оказва дружбата му с Ив. Вазов.

Иван Шишманов е автор “Тарас Шевченко – неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождението” (1914 г.), “Литература и образование. Тенденция в изкуството” (1926 г.), “Иван Вазов. Спомени и документи” (1930 г.), “Епиграми и портрети” (1931 г.), “Литературна история на Възраждането в Италия” (1934 г.), “От Паисий до Раковски” (1944 г.), “Епиграми” (1968 г.), “Студии, рецензии, спомени, писма” (1969 г.), “Избрани съчинения”, в 3 т. (1965-1971 г.) и др.

Роден e Максимилиан фон Шпее – граф, немски вицеадмирал. Служи във флота от 1878 г.. От 1912 г. командва ескадра крайцери в Тихия океан. През Първата световна война (1914-1918 г.) ръководи похода на ескадрата към бреговете на Южна Америка, където на 1 ноември 1914 г. в бой до нос Коронел разбива английската ескадра, но на 8 декември 1914 г. е разгромен от силна английска ескадра в боя до Фолклендските острови. Загива на 8 декември 1914 г. на флагманския крайцер “Шарнхорст”.

В Цариград е свикано събрание на представители на местната българска колония, което решава да започне изграждането на нов по-представителен български храм. За целта събранието приема “Устроение на Народната Българска Църква в Цариград”.

Роден е английският писател Хенри Райдър Хагард (1856 – 1925). Автор на „Рудниците на цар Соломон“.

Роден e Пол Чарлз Морфи – американски гросмайстор, един от най-силните шахматисти в света в средата на ХIХ в. (по това време не съществува официалната титла “световен шампион”). Завършва колеж в Спринг Хил и Юридически факултет на Луизианския университет. През 1857 г. побеждава в Първия американски шахматен конгрес, през 1858-1859 г. играе партии с най-силните шахматисти на Европа, между които А. Андерсен, Д. Бьорт, Д. Харвиц, Л. Паулсен, И. Льовентал и др. Престава да се състезава вследствие на душевно заболяване.

Умира на 10 юли 1884 г. в Ню Орлиънс.

Високата порта разрешава изнасянето на „излишните“ зърнени храни от българските земи, „след като са изпълнени вече нарядите, определяни всяка година според установения ред за държавните складове“.

Високата порта е наименование на учрежденията на великото везирство и на Държавния съвет (Дивана) в Османската империя. До XVIII в. под Висока порта се разбира личната резиденция на великия везир, а след това – върховното управление на империята. Просъществува до 1 ноември 1922 г.. В преносен смисъл Висока порта означава правителството на Османската империя.

Според други източници до 1728 г. терминът “ Висока порта “ се отнася пряко до султанския дворец и диван с техните служби, след това до учрежденията, намиращи се под прякото ръководство на великия везир. Обхваща вътрешното и външното министерство, държавния съвет, секретариатите на министерствата.

Наполеон Бонапарт абдикира за втори и последен път след поражението при Ватерло. Наполеон Бонапарт е френски император. Роден е в град Аячо на остров Корскика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796-1797 г.) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798-1799 г. организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната му грешка в руския поход е не толкова военна, колкото политическа Вместо да даде свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война за защита на вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. „100 дни“. Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта на му са публикувани неговите „Мемоари от о-в Света Елена“ и „Мемоари“, продиктувани по време на заточението.

Роден e Джузепе Мацини – един от водачите на италианското национално-освободително движение, публицист и литературен критик. Основател на Сдружението “Млада Италия”, по чието подобие по-късно се развиват национално-освободителните движения на балканските държави. След Революцията 1848 – 1849 г. е начело на Триумвирата на Римска република от 1849 г. След поражението емигрира в Швейцария, после във Великобритания. През 1860 г. участва в Похода на “Хилядата” на Джузепе Гарибалди. Умира на 10 март 1872 г. в Пиза.

Пусната е първата американска валута. Това е една от първите мерки, които Конгресът предприема. В обръщение са пуснати 2 милиона в банкноти. Английската банка и парламент отказват да приемат колониалната монетна система.

Отменено е робството в Англия. Като следствие много чернокожи от американските колонии посещават Англия. В края на 18 век в Англия живеят между 5 и 7 хиляди чернокожи. Повечето от тях са свободни, но има случаи на отвличане на хора от ловци на роби.

Роден e Вилхелм фон Хумболт – германски филолог, философ, лингвист, държавник. Той е брат на А. фон Хумболт. Учи право в университетите във Франкфурт на Одер и Гьотинген в периода 1787-1789 г. В годините между 1801-1810 г. е пруски резидент при папския двор. Като директор на Департамента по изповеданията и просвещението, в началното училище въвежда методите на Песталоци, преустройва Пруската АН. Той е един от основателите на Берлинският университет. Като министър на вътрешните работи (1819 г.) прави несполучлив опит за създаване на нова конституция на Прусия. Хумболд е един от най-видните представители на класическия немски хуманизъм от времето на Гьоте и Шилер. Подобно на Хердер той вижда целта на историята в осъществяване на идеала за “хуманност”, който се основава на духовното формиране и разкриване на човешката индивидуалност с цялата пълнота на нейните способности. Свободното вътрешно саморазвитие на индивида и нацията, която Хумболд също счита за духовна творческа индивидуалност, определя и границите на държавната дейност – защита на външните граници и осигуряване на вътрешния правен ред (“За границите на дейността на държавата”, 1792 г.). Смята, че осъществяването на хуманистичния идеал е възможно в античността, а в новото време се реализира един висш художествен идеал – пробуждане на цялостния духовен свят като единство от способностите на човека (“За “Херман и Доротея” от Гьоте”, 1799 г.), а способността, която може да създаде такова единство, е творческото въображение. В областта на филологията е един от основоположниците на философията на езика като самостоятелна научна дисциплина. В труда си “За различията в строежа на човешките езици и неговото влияние върху духовното развитие на човешкия род”, който представлява увод към издадената посмъртно негова книга“За езика кави на о. Ява” (1836-1839 г.), разглежда езика не като нещо завършено, а като непрекъснат процес на духовно творчество, като “формиращ мисленето орган”, който изразява индивидуалния светоглед на народа и по този начин определя всички духовни отношения между човека и света. Лингвистичните идеи на Вилхелм фон Хумболд повлияват развитието на езикознанието като научна дисциплина: психологическата школа от ХIХ в. (Х. Щайнтал, А. Потебня и др.), нем. неохумболтианство, американска етнолингвистика от ХХ в.Умира на 8 април 1835 г. в Тегел.

Роден е Джордж Ванкувар – английски мореплавател. Взема участие във Втората и Третата експедиция на Дж. Кук (1772-1779 г.). През 1790-1795 г. прави околосветско плаване, по време на което стига до заливите на Аляска (до залива на Кук). Изследва откритите от Кук Хавайски острови и Тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка между полуостров Кенай и п-в Калифорния. Заедно с Х. Бодега-и-Куадра (ръководител на испанската експедиция) открива и изследва остров, наречен по-късно на негово име. Продължава изследването на архипелага Кралица Шарлот, Александровия архипелаг и др. острови ок. Аляска. Умира на 10 май 1798 г. близо до Лондон.

По разпореждане на Чарлз II е създадена Кралската гринуичка обсерватория. Строежът на обсерваторията е по проект на сър Кристофър Рен и започва на 10 август 1675 г. Завършен е на следващата година. Джон Флемстийд е назначен за първия кралски астроном. Първите дейности, извършвани в обсерваторията са навигация, следене на времето и определяне на местоположението на звездите. През 1767 година обсерваторията започва да публикува Алманах по мореплаване, който определя географската дължина на Гринуич като база за определяне на астрономическото време. Популярността на алманаха сред навигаторите има голяма роля при възприемането на Гринуичкия меридиан за главния меридиан на Земята ( 0° дължина) и на международните времеви зони.

В доминиканския манастир Света Минерва, Галилео Галилей се отрича от своите схващания за света. Ден по-рано, на 21 юни 1633 г. астрономът Галилео Галилей осъден от Инквизицията на задържане под стажа.

Галилео Галилей е италиански учен енциклопедист и астроном, един от създателите на естествознанието. Известен е със своите открития в областта на астрономията и физиката. Той пръв защитава пред църквата твърдението на Коперник, че Земята се върти около Слънцето. Основател е на експерименталната наука в Италия. Открива закона за изохронизма на малките трептения и използва това откритие за стенните часовници (с махало). Открива също термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне, полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба през 1609 г. Венеция. Галилей отстоява твърдението, че Слънцето, а не Земята е център на планетната система и че Земята се върти около Слънцето, както и други планети, които отразяват неговата светлина. След това откритие е обявен за еретик от схоластиците и Римския двор. Поканен да се откаже тържествено от теориите си. Той обещава да го направи, но въпреки това през 1632 година излага писмено всички доказателства за проповядваните от него учения.

През 1633 година Инквизицията принуждава Галилей, който по това време е на 69 години, да се отрече пред инквизиторския съд от всичките си учения.

Сключен е мирен договор между Фердинанд (Австро-Унгария) и Султан Сюлейман Велики. Фердинанд е брат на Римския император и управлява част от Унгария, докато Джон Заполиа, подчинен на Сюлейман, управлява другата. Фердинанд Претендира за “Кралска Унгария”, която включва днешна Словакия и западна Хърватия, като временно са фиксирани границите между Хабсбургите и Отоманците. Сключеното примирие разделя Унгария между Хабсбургите и Заполиа, но след смъртта на Заполиа унгарските територии попадат в ръцете на Фердинанд.

На десетгодишна възраст Ричард Втори става крал на Англия, след като умира дядо му Едуард Трети. Година по-рано умира най-големият син на Едуард и баща на Ричард – Едуард Черният принц. Едуард Трети боледува известно време преди смъртта си, като управлението на страната е в ръцете на сина му Джон. Ричард Втори е крал на Англия в периода от 1377 до 1399 г.

Умира Пиер Де Тарантез, Папа Инокентий Пети. Той е роден в Савой, югоизточна Франция през 1225 г. и е римски папа от 21 януари до 22 юни 1276 г. Присъединява се към Доминиканския орден, където придобива голяма слава като проповедник. Той има желание за обединение с Източната църква. Папата продължава да изпраща легати при Михаил Седми Палеолог, император на Източната империя, във връзка с решенията на Втория съвет в Лион, по което време умира. Папа Инокентий Пети е автор на няколко труда по философия, теология и канонически закон, включително коментари на писма до Павел и на мисли на Петер Ломбард.

Победа на българската армия, командвана от хан Крум, в битката при Версиникия (с. Маламирово, Ямболско). Византийската войска отново е разбита. Император Михаил І Рангаве (811–813 г.) се спасява с бягство, но е принуден да се откаже от престола и да приеме монашеството.

Битка при Версиникия е сражение между български и византийски войски край крепостта Версиникия, разположена северно от Одрин. Предприета е от византийския император Михаил I Рангаве с цел да спре настъплението на българския владетел хан Крум (803-814 г.) към Източна Тракия. Византийците претърпяват поражение, което позволява на българските войски не само да завземат почти цяла Източна Тракия, но и да стигнат до стените на Цариград.

Хан Крум е български хан от 802 до 814 г. Неговата политиката по отношение на Византия първоначално е миролюбива. Възползва се от победата на франките над аварите и включва в пределите на България част от техните владения през 805 г. През 807 г. византийският император Никифор I Геник предприема поход срещу българите, но стига само до Одрин. В отговор Крум започва действия на юг. През 808 г. разгромява византийците в долината на р. Струма, а през 809 г. превзема Сердика (дн. София). Отхвърляйки мирните предложения, византийския император нахлува в Българя и превзема столицата Плиска, опожарява я и отнася съкровищата на владетеля. Хан Крум организира засада, като разгромява Никифор при оттеглянето му във Върбишкия проход Източно от Стара планина на 26 юли 812 г. В чест на победата българският владетел заповядва от черепа на убития император да бъде изработена ритуална сребърна чаша. Предлага мир на новия император Михаил I Рангаве, но получава отказ. През 811-813 г. войските на хан Крум превземат и опустошават много византийски крепости в Източна Тракия, а населението им е преселено отвъд р. Дунав. Крум нанася ново голямо поражение на византийците при Версиникия, близо до Одрин на 22 юни 813 г.; достига и обсажда Константинопол, където по време на преговорите е направен опит да бъде убит. Тъй като няма достатъчно сили за атака, българският владетел се оттегля. Умира в периода на подготовка за завладяване на византийската столица на 13 април 814 г.