2000 г.

Народното събрание (НС) прима на първо четене предложените от Министерския съвет промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). Според новите текстове, решенията за приватизацията на монополите в енергетиката, телекомуникациите и други сфери на обществените услуги да се вземат след одобрение от Народното събрание (НС).

1997 г.

На о-в Крит започва среща на министър-председателите и президентите на държавите от Югоизточна Европа. Обсъждат се регионалните проблеми.

Провежда се вторият тур на вторите преки избори за президент и вицепрезидент на България, спечелени от кандидатите на Обединените демократични сили Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев. Техни опоненти са Иван Маразов и Ирина Бокова, издигнати от БСП.

Демократът Уйлям Джеферсън (Бил) Клинтън е избран за президент на САЩ, след победа над Джордж Буш-старши.
Бил Клинтън е американски политик, 42-и президент на САЩ. Завършва Джорджтаунския университет във Вашингтон през 1968 г. Посещава Оксфордския университет и защитава научна степен в Йейл през 1973 г. Клинтън участва в президентската кампания на Джордж Макгавъм през 1972 г. Преподава в университета в Арканзас от 1973 г. до 1976 г.; избран е за главен прокурор на същия щат. Клинтън е най-младият губернатор (щат Арканзас, 1978 г.); на 46 години става най-младият президент на САЩ след Джон Кенеди.
По време на своя мандат като президент неговите национални приоритети включват опити за създаване на универсална здравноосигурителна система, подобряване на образованието, ограничаване на продажбите на лекото стрелково оръжие, засилване на законодателната защита на околната среда, подобряване на междурасовите отношения и защита на работниците по време на бременност и медицинска спешност. Неговата програма също така включва и преглед на програмите за получаване на доходите, разширяване на „войната срещу наркотиците” и увеличаването на средствата за правоналагащите органи. Във външната политика приоритети са намаляването на бариерите пред търговията, ограничаване на разпространение на оръжия за масово унищожение, посредничене при уреждането на ирландския мирен процес и близкоизточния конфликт.

За председател на XXXVI Народно събрание е избран Стефан Савов.
Стефан Савов е български юрист, преводач, политик. Той е роден през 1924 г. През 1948 г. завършва право в Софийския университет. Сътрудничи на вестник “Мир” от 1938 до 1942 г. и на вестник “Демокрация” от 1989 г. Осъден е от Народния съд на 15 години затвор. В периода 1966-1990 г. превежда 30 книги от испански и латино-американски автори : Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др. Представител е на Асоциацията на испанистите в България; член е на управителния съвет на Съюза на преводачите. От 1990 г. е председател на Демократичната партия. Член е на Ротъри клуб. Стефан Савов е съпредседател на парламентарна група на коалицията Народен съюз (БЗНС и Демократическата партия). Председател е на XXXVI ОНС (1991 г.-1992 г.). Стефан Савов умира на 8 януари 2000 г.

Независимото сдружение „Екогласност“ връчва в Народното събрание послание с над 11 000 подписа срещу проекта „Рила-Места“. Връчването е съпроводено с шествие, което е първата масова демонстрация срещу властта. В демонстрацията се включват около 4000 души.

Публикуван е указ за допълнение на Закона за народното здраве. Той предвижда създаването на Фонд „Здравно осигуряване“, като средствата се събират от задължителни вноски на гражданите и от държавния бюджет. Гарантира се безплатната медицинска помощ.

В Софийския университет е създаден неформалният Клуб за подкрепа на гласността и преустройството. Учредители са около 80, но година по-късно клубът наброява около 300 души. Сред създателите му са известни творци и учени като Желю Желев, Христо Радевски, Валери Петров, Радой Ралин, Блага Димитрова, Невена Стефанова, Чавдар Кюранов, Искра Панова, Марко Ганчев, Георги Мишев, Христо Радевски, режисьорът Дучо Мундров, професорът философ Кирил Василев, химикът академик Алексей Шелудко, повечето от които са членове на БКП. Клубът излиза с декларация, че ще работи на основата на конституцията от 1971 г. и при пълна подкрепа на решенията на Юлския пленум от 1987 г., т. е. – обявява се за реформиране на социализма в духа на „перестройката“.

Около 1000 съветски войници и цивилни афганистанци загиват в тунела Саланг в Афганистан, след като цистерна избухва край военен конвой.

Обявена е независимостта на Доминиканската република. Денят е Национален празник на страната. През 1967 г. Доминика става асоциирана държава към Обединеното кралство и формално поема отговорностите за вътрешните си работи. На 3 ноември 1978 г. Британската общност дава независимост на Доминиканската република от Обединеното Кралство. Скоро след независимостта през 1980 г. парламентарните избори са спечелени от Партията за свобода и министър-председател става Юджиния Чарлз, първият министър-председател-жена на Карибите.

Подписана е спогодба между България и СССР за културно и научно сътрудничество.

Открит е Химкомбинатът във Видин.

В Чили встъпва в длъжност като министър-председател Салвадор Алиенде ­ първият социалист, застанал начело на правителството на държава от американския континент.
Салвадор Алиенде е чилийски политик и президент на Чили (1970–73 г. ). Роден е на 26 юли 1908 г. във Валпараисо. Политическата си активност започва през 20-те години на XX вek , когато е студент по медицина. През 1929 г. е приет в масонска ложа. През 1937 г. става депутат от Социалистическата партия. През 1945 г. е избран за сенатор от родната си провинция, където печели изборите с огромна преднина.
На изборите за президент от септември 1970 г. спечелва 36,3% от гласовете и след избори и в чилийския парламент става президент на страната.
По време на президентския период на Алиенде са национализирани ключовите отрасли на чилийската индустрия, в това число и добива на мед, който в голямата си част е в ръцете на концерни от САЩ. Политиката на Алиенде придвижда и отчуждаване на банките и провеждане на аграрна реформа, ощетяваща едрите собственици на земя. Всичко това води до изпадането на Чили в тежка икономическа криза, до нарастване на инфлацията на над 300% и до липса на инвестиции в страната. Икономическия и социален климат в страната се влошават и от наложеното от САЩ търговско ембарго.
На 11 септември 1973 г. в страната е извършен военнен преврат. На Алиенде му е предложено напусне страната , но той отказва. Същия ден той слага край на живота си, но според мнозина Алиенде е по-скоро убит, отколко се е самоубил.

Постигната е договореност за построяване на пряка железопътна линия между България и Турция.

Умира Николай Марангозов (псевдоним на Николай Нейков Цанев) – български поет. Той е роден през 1900 г. Завършва Априловската гимназия в Габрово през 1920 г. Работи и следва архитектура в Дрезден и Берлин (1923 г.-1932 г.). В България работи като архитект (негови са проектите на аерогарата в София, хотели в курорта “Дружба” до Варна и др.). Марангозов превежда от руски език.

Родена е Лилия Абаджиева – български театрален режисьор. Завършва специалност „Режисура за драматичен театър“ в НАТФИЗ. Работи върху текстове от класическата драматургия; стреми се да разрушава типичните представи на зрителя за класиката на театралната сцена. Постановки: „Мяра за мяра“ (1995 г.), „Женитба“ (1997 г.), „Хамлет“ (1997 г.), „Страданията на младия Вертер“ (1998 г.), „Ревизор“ (1999 г.), „Ромео и Жулиета“ (2000 г.), „Чайка“ (2001 г.), „Записки от подземието“ (2002 г.).

Открит е домостроителният комбинат „Земляне“ – София.

Политбюро на ЦК на БКП решава да се започнат преговори с Турция за договаряне начина на изселване на желаещите български турци. Турската страна две години не реагира на българското предложение.

Умира Протич Андрей Димитров – български учен и общественик, археолог, художествен критик, белетрист, изкуствовед. Член е на БАН от 1946 г. и е член-кореспондент на Румънската Академия на науките от 1930 г. Следва философия в Хайделберг и Лайпциг. Завършва германистика, философия и история на изкуството в Лайпциг през 1901 г. През Първата световна война (1915-1918 г.) е военен кореспондент, редактор е на вестник „Военни известия“ (1919 г.). През 1920-1928 г. е директор на археологическия музей, създател и организатор е на Художествения отдел в музея. Сътрудничи на много вестници, списания и литературни издания. Занимава се с литература, театър, музикална критика. Основните му трудове са в областта на театрознанието, изкуствознанието, историята на архитектурата. Много от монографиите му са издавани на немски, английски и френски език.

Съветският съюз изстрелва космическия кораб “Спутник-2”, на борда на който се намира кучето Лайка ­ първото живо същество, излетяло в Космоса.
“Спутник 2” е вторият космически съд, изпратен в земна орбита и първият с живо същество на борда. Отделна кабина е пригодена за кучето Лайка, като е поставена и телевизионна камера за наблюдение наред с всички биометрични уреди. Осигурена е и система за снабдяване с въздух, вода и храна. Мисията дава първата информация за поведението на живите организми в космическа среда.

Умира Анри Емил Беноа Матис – френски живописец, график, майстор на декоративните изкуства.
Анри Емил Беноа Матис е роден през 1869 г. Той един от лидерите на фовизма в началото на ХХ в. От първия период на творчеството му (90-те години на ХIХ в.) са картините “Седящ мъж”, “Голо мъжко тяло”, “Мъртвият Христос” и др. В началото на ХХ в. е неговият предфовистки период: “Автопортрет”, “Натюрморт в контражур”, “Млада жена с чадър” и др.; от последният му период са “Колаж в синьо”, “Четец на жълта маса”, “Радостта да се живее” и др. Матис е автор на витражи, гравюри, литографии.

Умира Спас Иванов Икономов – български журналист. Дълги години е репортер и редактор на вестник „Народни права“ (1888-1932 г.). Известен е с репортажите си от фронта по време на Балканската (1912-1913 г.) и Първата световна война (1914-1918 г.). Редактира всекидневника „Ново време“ (1930-1934 г.) и седмичника „Акцизен преглед“ (1938-1944 г.).

Родена е Лулу (псевдоним на Мари Лори) – английска поп-певица и актриса.
Пее от 15-годишна възраст. Псевдонима „Лулу“ приема през 1964 и работи с групата „Лувърс“. Световна известност носят песента и ролята от филма „На учителя с любов“ (1967 г. с участието на Сидни Поатие). Поддържа популярността си с участия в телевизионни шоу-програми и музикални спектакли в Лондон. Албуми: „Don’t Take Love for Granted“ (1979 г.), „Very Best“ (1980 г.), „Lulu“ (1981 г.), „Take Me to Your Heart Again“ (1982 г.) и др.

Създадено е Министерство на външната търговия.

Основано е ТАБСО – българо-съветско акционерно дружество за гражданска авиация. От 1966 г. дружеството се преобразува в стопанско обединение БГА „Балкан“.

Започва фестивал на съветските филми в България, посветен на 30-годишнината от Октомврийската революция в Русия.

Комитетът на началник-щабовете на САЩ разработва списък с цели в СССР, по които трябва да бъдат нанесени ядрени удари в случай на война.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.), след седемдневни упорити боеве, Втора българска армия освобождава Подуево. Това настъпление е част от т. нар. Косовска операция.
Косовската операция е настъпателна операция на българската армия срещу войски на Третия райх (повече от две дивизии), разположени в района на Майдан планина, Преполац и планината Голак. Проведена е в периода 21 октомври – 21 ноември 1944 г. Целта й е да се прекъсне пътя на оттеглящите се от Гърция група армии „Е“ на Вермахта.
Втора българска армия, Бронираната бригада, IV конен полк, съвместно с X бригада от Югославските народоосвободителни войски и български партизански отряд от района на Полатна, предприемат настъпление и в периода 21 октомври – 6 ноември пробиват успешно отбраната на противника и завземат град Подуево. До 21 ноември хитлеристките войски са напълно разгромени и са освободени Прищина, Вучитрън и други населени места в Косово поле.
С Косовската операция завършва първата фаза на участието на България във Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция.

Започва Общо събрание на вносители на филми, производители на български филми, кинопритежатели, оператори, режисьори и лаборанти. Възстановен е Съюзът на филмовите дейци. За председател е избран Александър Вазов.
Александър Георгиев Вазов е български кинорежисьор и сценарист, един от създателите на българския игрален филм. Творчеството му в областта на киното започва от 1922 г. в Берлин, а след това продължава в Италия, Швейцария и България. Завършва кинорежисура в Мюнхен. Дълги години работи в областта на научнопопулярното кино – започва през 1929 г. с „В царството на розите“. След 9 септември 1944 г. се насочва изцяло към него – „Бактериофаги“, „Имунизацията на децата“, „Нутрията“, „Полезни и вредни“, „Конят – боен другар на войника“, „Етеричните масла“, „Владимир Димитров-Майстора“ (1955 г.), „Български тютюн“ (1957 г.), „Родно море“ (1962 г.). Ал. Вазов е един от основателите на Съюза на бълг. филмови дейци (1934 г.), чийто председател е до 1953 г. Опира се на литературната класика – „Грамада“ (1936 г.), и на фолклорните мотиви – „Настрадин Ходжа и Хитър Петър“ (1939 г.).

Чан Кайши предава 15-те китайски дивизии в Бирма под английско командване.
Чан Кайши (Цзян Цзеши) е китайски политик и държавник. Роден е на 31 октомври 1887 г. Завършва Военна академия за низш и среден клас офицери в Баудин (Северен Китай) през 1906 г. Спечелва конкурс и място в японската военна академия (1907-1911 г.). През 20-те години на двадесети век постъпва в партията “Гоминдан”, привърженик е на нейното ляво радикално крило, верен последовател на идеите на Сун Ятсен. Като главнокомандващ на Национално-революционната армия участва в Северния поход на Мао Дзедун (1926-1927 г.). На 12 април 1927 г. предотвратява опита за преврат и ликвидира метежа, организиран от агентите на Коминтерна в китайското национално-освободително движение. Създава централизирано управление в Китай. Председател е на ЦК на “Гоминдан” от 1926 г., президент на Република Китай, и главнокомандващ въоръжените сили. В периода 1930-1934 г. извършва пет похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. След нападението на Япония на 7 юли 1937 г. обединява национално-патриотичните сили за борба с окупаторите; влиза в съюз с Китайската комунистическа партия. След капитулацията на Япония и победата на народната революция (1949 г.) Чан Кайши се оттегля на остров Тайван. Умира на 5 април 1975 г. в Тайпе, Тайван.

Роден е Георги Мишев Иванов – български белетрист. Завършва журналистика в Софийския университет през 1958 г. Член е на Комитета за защита на Русе (1988 г.), за което е изключен от БКП. Мишев е депутат в VII ВНС (1989-1990 г.). Дебютира с творби за деца. Първите си разкази за възрастни печата в списание “Септември” през 1961 г. Работи като сценарист: “Ако не иде влак”, “Момчето си отива”, “Преброяване на дивите зайци”, “Селянинът с колелото”, “Щурец в ухото”. Автор е на белетристичните книги “Синеокият рибар” (1958 г.), “Две момчета и Олимпи” (1961 г.), “Осъмски разкази” (1963 г.), “Хлапето” (1964 г.), “Адамити” (1966 г.), “Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази” (1967 г.), “Матриархат” (1967 г.), “Носачи на жалони” (1968 г.), “Приказки по домофона” (1969 г.), “Есенен панаир” (1970 г.), “Гумена глава” (1971 г.), “Отдалечаване” (1973 г.), “Вилна зона” (1976 г.), “Произведено в провинцията” (1980 г.), “Бозайници” (1982 г.), “Дами канят” (1986 г.), “Четиво за мислещи тръстики” (1992 г.).

Родена е Моника Вити – италианска актриса. Участва във филмите „Приключението“ (1960 г.), „Нощта“ (1961 г.), „Затъмнението“ (1962 г.), „Червената пустиня” (1964 г.), „Тереза крадлата“ (1973 г.), „Аз знам, че ти знаеш,че аз знам“ (1982 г.), „Франческа е моя“ (1986 г.). Режисьор е на „Тайният скандал“ (театрална постановка, 1990 г.).

Умира Ян Бодуен де Кортене (Иван Александрович) – руско-полски езиковед, основоположник на Казанската и Петербургската лингвистична школа, един от най-забележителните представители на славянското сравнително-историческо езикознание. Професор е в Казанския (1875-1883 г.), Юриевския (дн. Тартуски; 1883-1893 г.), Краковския (1893-1899 г.) и Петербургския (1900-1918 г.) университети. Член е на Петербургската Академия на науките от 1897 г. Установява „несъвпадението на физическата природа на звуковете с техните значения“. Определя морфемата като основна единица на морфологично равнище. Влияние: в трудовете на Л. В. Шчерба (от 1909 г.), а по-късно и в трудовете на Пражкия лингвистичен кръжок (Н. С. Трубецкой, Р. О. Якобсон). Анализира понятието „родство на езиците“, като прави обзор на славянските езици. Автор е на изследвания по руски и полски език. Редактира и допълва „Тълковен речник на живия великоруски език“ на В. И. Дал.

Роден е Збигнев Цибулски – полски актьор. Учи в търговската академия и в Ягелонския университетт в Краков. След завършване на Висшата театрална школа в Краков (1953 г.) работи като актьор и режисьор в театрите в Гданск и Варшава. Дебютира в киното през 1955 г. във филма на Вайда “Поколение”. Става световно известен след участието си в “Пепел и диамант” през 1958 г. Следват “Любовта на двадесетгодишните” (1962 г.), “Тяхното бъдеще” (1963 г.), “Салто” (1965 г.), “Шифри” (1966 г.), съавтор е на сценария на “Довиждане, до утре” (1960 г.), в който изпълнява една от централните роли. През 60-те години на миналия век се снима в “Престъпникът и господарката” (1964 г.) и “Разводи няма да има” (1964 г.).
През 1969 г. на негово име е учредена престижна награда за актьорски постижения в националното кино. Снима се още в: “Три старта” (1955 г.), “Краят на нощта” (1957 г.), “Кръст за храброст” (1959 г.), “Влакът” (1959 г.), “Куклата” (1961 г.), “Как да бъдеш обичана” (1963 г.), “Да обичаш” (1964 г.), “Ръкопис, намерен в Сарагоса” (1965 г.), “Утрешното Мексико” (1966 г.), “Престъпникът оставя следи” (1967 г.).

В Ню Йорк под реката Хъдсън е открит Холандският тунел. Това е първият в света подводен транспортен тунел.

Роден е Георги Свежин – български поет, драматург и журналист. Завършва медицина в София. Заместник-главен редактор е на вестник “Здравен фронт”; редактор е във вестник “Работническо дело”,“Пламък”; главен редактор е на вестник “Пулс”; “Съвременна мисъл”; “Мисъл” (до 2000 г.). Директор на Националния музей на българска литература. Стихосбирки: “Непреклонна младост”, “Всеки смята себе си за гений”, “Дяволски трели”, “Очите парят”, “Злото от срам не умира”, “Диагнози” и др.

Роден е Чарлз Бронсън – американски актьор. Бронсън участва във филмите: „Великолепната седморка“ (1960 г.), „Имало едно време на Запад“ (1969 г.), „Червено слънце“ (1971 г.), „Смъртно желание“ (1974 г.-1988 г.), „Уличният бияч“ (1975 г.), „Убийството“ (1987 г.), „Белият бизон“ (1991 г.), „Без връщане“ (1991 г.), „Морски вълк“ (1993 г.), „Смъртоносно“ (1994 г.). Чарлз Бронсън умира през 2003 година.

Унгарският парламент лишава Хабсбургите от правата им към престола на Унгария.
Хабсбурги е династия, управлявала в Австрия (1282-1918 г.), в Чехия и Унгария (1526-1918 г., от 1867 г. – в Австро-Унгария), в Испания и владенията й (1516-1700 г.). Представителите й са императори на Свещената Римска империя (1437-1806 г., с изключение на 1742-1745 г.). Предполага се, че родоначалник на Хабсбургската династия е Гунтрам Богатия (средата на Х в.) от Горен Елзас. Хабсбургите са графове (от 1090 г.), ландграфове (от 1135 г.), ландграфове на Горен Рейн и Средна Швейцария.
В швейцарската област Ааргау е построен замъкът Хабсбург (ок. 1020 г.), от където идва името на династията. На 3 април 1919 г. Учредителното събрание на Австрийската република приема закон за лишаване на Хабсбургите от всички права, изгонването им от Австрия и конфискация на цялото им имущество.

Антантата връчва отговор на българското възражение по мирния договор след края на Първата световна война и незначително поправя военните и репарационните клаузи. Дава се 10-дневен срок за окончателно приемане на договора.
Ньойският мирен договор е договор за мир, наложен на България след поражението и в Първата световна война от 1914-1918 г. Документът е подписан на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Ал. Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция 1919-1920 г. Договорът влиза в сила на 9 август 1920 г. България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България се задължава да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 тона въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с Западните покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място и се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война през 1939 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

В Германия започва Ноемврийската революция, която премахва монархията в Германия и създава Ваймарската република. Начало на Ноемврийската революция поставя въстанието на военните моряци в Кил, което обхваща цялата страна. На 9 ноември монархията е свалена. На 11 ноември е сключено Компиенското примирие. Създадено е правителство – т.нар. Съвет на народните пълномощници, в което влизат лидери на Социалдемократическата партия и на Независимата социалдемократическа партия. През месец януари 1919 г. работниците от Берлин и други градове въстават, но са разгромени. Убити са К. Либкнехт и Р. Люксембург. Приетата от Учредително събрание Ваймарска конституция оформя установяването на република в Германия.

В хода на Първата световна война (1914-1918 г.) български войски завземат Прилеп.

В хода на Балканската война Първа и Трета Българска армия започват атака на укрепената линия при Чаталджа.
Балканската война се води между Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя през 1912–1913 г. Една от целите на Балканския съюз е отнемането от Турция на областите Македония, Одринска Тракия и Северна Албания, което останало в пределите на Турция. Османската империя губи войната и според Лондонския мирен договор (1913 г.) е принудена да отстъпи териториите на запад от линията Мидия (Черно море) – Енос (Бяло море).

Роден е Алфредо Стреснер – парагвайски държавник и професионален военен. От 1948 г. е бригаден генерал, от 1952 – главнокомандващ военните сили на Парагвай. През 1954 г. застава начело на военен преврат, който сваля президента Ф. Чавес. Установява режим на военнополитическа диктатура. През 1973 г. е преизбран за пети път за президент.

В Исси, Франция излита първият самолет, направен изцяло от метал. Управляван е от пилотите Понш и Принар.

Умира Константин Величков – български възрожденски деец, поет, общественик, живописец, един от най-образованите хора на своето време. Роден е в Пазарджик през 1855 г. Стипендиант е във френския султански лицей в Цариград в периода 1868-1874 г. В Цариград пише и поставя драмата си “Невянка и Светослав”. В родния си град е учител и председател на читалище “Виделина”. Включва се в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. Лежи около 4 месеца в турските затвори, а по-късно описва преживяното в мемоарите си “В тъмница” (1899 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач в руската армия. След Освобождението развива бурна обществена дейност в столицата на Източна Румелия Пловдив. Участва в редактирането на вестник “Народний глас”, списание “Зора”, в съставянето и издаването на “Българска христоматия” (заедно с Иван Вазов), в редакционния комитет на списание “Наука”. Пише “Мортагон” – двуактен фарс, драмите “Отечество” и “Вичензо и Анжелина”. След Съединението (1885 г.) се премества в София, където се проявява като русофил против режима на Стефан Стамболов. Доброволен емигрант (учи живопис във Флоренция, посещава Рим, работи в Екзархията в Цариград, в българската гимназия в Солун). В кабинета на Константин Стоилов е министър на обществените сгради и съобщенията, министър на народното просвещение, министър на търговията. По негова инициатива се основава Рисувателното училище (Художествената академия). През 1899 г. редактира списание “Летописи”, от 1902 г. до 1904 г. е дипломатически представител на България в Белград. Член е на Българското книжовно дружество (днес БАН) от 1884 г. Поради заболяване и несъгласие с политиката на управляващите емигрира. Костите му са препогребани в България през 1909 г.

Обнародван е Закон за инспектората по труда, чрез който е създадена Инспекцията по труда.

Обявена е независимостта на Панама. Денят е Национален празник на страната.

Започва Третият конгрес на македонската емиграция, в който участват 26 делегати. Председател на Върховния комитет е генерал Данаил Николаев (до 6 март 1897 г.), подпредседател е Йосиф Ковачев (председател през март-юни 1897 г.).
Върховният македоно-одрински комитет (ВМОК) е легална организация на македоно-одринските дружества в България. Комитетът е образуван на 19 март 1895 г. в София под името Македонски комитет, с председател Трайко Китанчев. На първия си конгрес приема устав и програма. През декември същата година се преименува на Върховен македонски комитет, а през 1901 г. на ВМОК. Бори се за политическа автономия на Македония и Одринско, гарантирана от Великите сили. Средствата за постигане на тази цел са: печатно слово, агитация и митинги, изпращане на делегации и петиции до европейските правителства. С цел да привлече вниманието на световната общественост през лятото на 1895 г. изпраща в Македония четири отряда и няколко малки чети в състав около 800 души. Частичен временен успех е постигнат само в Мелнишко. Въоръжената акция завършва с поражение. Под натиска на Великите сили князът и правителството на К. Стоилов оттеглят временно подкрепата си за Върховния комитет. Наскоро след неуспеха на въоръжената акция умира председателят на комитета Трайко Китанчев. След него за председатели са избирани Д. Николаев, Й. Ковачев, Б. Сарафов, Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев. Сложни са отношенията му с Вътрешната македоно–одринска революционна организация (ВМОРО). Различията се дължат най-вече на тактиката на националноосвободителната борба. ВМОРО разчита най-вече на организираната борба на населението в Македония и Одринско, а ВМОК – на решаващата помощ на България и нейната армия. Независимо от различията съществуват и моменти на ползотворно взаимодействие, особено през май 1899 г., когато за председател на Комитета е избран Борис Сарафов. ВМОК помага на ВМОРО с пари, оръжие, боеприпаси, литература и военни кадри, които обучават българското население в Македония и Одринско на военно дело. ВМОРО подпомага ВМОК да приеме на VII си конгрес (1900 г.) революционните методи на борба. Установеното единодействие между двете организации не се възприема от някои среди в Княжеството и те предприемат мерки за неговото прекратяване. Това довежда до разцепление в комитета. На Х конгрес на ВМОК, проведен в края на юли 1902 г., наред със старото ръководство, възглавявано от Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев, се избира и ново начело с Христо Станишев. То продължава линията на единодействие с ВМОРО. Въпреки противодействието на ВМОРО за преждевременно обявяване на въстанието ВМОК под ръководството на Ст. Михайловски и ген. Ив. Цончев предизвикват въстание през септември 1902 г. в Горноджумайско ( Благоевградско), което завършва с поражение. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) ВМОК сформира няколко чети. След поражението на въстанието комитетът се опитва да създаде свои бази в някои райони, но поради противодействието на ВМОРО не успява. През 1905 г. ВМОК престава да съществува като самостоятелна организация.

Роден е контраадмирал Сава Николов Иванов. Завършва Военното училище в София през 1910 г., както и морски кадетски корпус в Санкт Петербург, Русия (1914 г.). Има специализация по морско въздухоплаване в Германия (1915 г.). През 1915 г. става командир на кораб, от 1918г.до 1919 г. е началник на водосамолетната станция във Варна, а в периода 1928 – 1931 г.- началник на Морското училище. През 1931 г. става командир на Минната дружина; 1932 г. – на Морската бригада; в периода 1933 г. – 1935 г. – командир на Дунавската флотилия (Началник на Дунавските бази – 1934 г. ). В периода 05.12.1935 г. -01.04.1937 г. е командир на Морската дивизия. От 1923 г. е член на Главното управление на Български Народен Морски сговор. Написва и издава 16 книги, превежда 32 и пише 372 статии. Умира на 1 април 1958 г. в София.

Умира Константин Григоров Халачев – български военен деец, подпоручик.
Константин Халачев е роден през 1861 г. Като емигрант във Влашко става доброволец в Сръбско-турската война (1876 г.). Сражава се при Гредетин, Бабина глава и др. След избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.) постъпва в Българското опълчение и е зачислен в 3-та рота на 5-та опълченска дружина. Участва в боевете при Стара Загора, на Шипка и Шейново. Константин Халачев е награден с Георгиевски кръст IV степен. След Освобождението постъпва във Военното училище в София (пети випуск – 1884 г.). Служи в 5-ти пехотен Дунавски полк, а в Сръбско-българската война (1885 г.) командва 8-ма рота от полка.

В хода на Сръбско-българската война( 1885 г.) започва боят при Врабча между Трънския прикриващ отряд и настъпващата в пълен състав сръбска Шумадийска дивизия. Отрядът има състав 1 дружина от 4 пехотен Плевенски полк, 1 запасна рота от 1 Софийски пехотен полк и взвод от тридюймовата (76 мм) артилерийска батарея. Отрядът заема височините около с. Врабча. Усилен е от 3 пехотна дружина на 5 пехотен Дунавски полк. Сърбите започват настъплението на 3 ноември 1885 г. Под силния им натиск българските подразделения започват организирано оттегляне към Секиричкия мост. Положението овладява 4 дружина от 5 пехотен полк с командир капитан М. Маринов. Те настъпват към височината Драговски камък и към края на деня спират Шумадийската дивизия.

Роден е Якуб Колас (псевдоним на Константин Михайлович Мицкевич) – белоруски писател и обществени деец, академик на Белоруската Академия на науките от 1928 г. Завършва Несвижката учителска семинария. Работи като учител в Пински уезд (околия). За участие в нелегалния учителски конгрес през 1906 г. е осъден на 3 години затвор (от 1908 до 1911 г.). Служи в армията от 1915 г.. Започва да печата от 1906 г. Публикува сбирка със стихове “Печални песни” (1910 г.), сборника “Разкази” (1912 г.) и “Родни образи” (1914 г.). Основна тема в поезията и прозата му е животът на трудовото селячество: стихосбирка “Ехо” (1922 г.), се събират с алегорични разкази “Приказки за живота” (1921 г.), повестта “Из просторите на живота” (1926 г.), поемата “Нова земя” (1911-1923 г.), романтичната поема “Симон музикантът” (1917-1925 г.), трилогията “На раздяла” (1923-1954 г.), повестта “Тресавище” (1934 г.), поемата “Къщата на рибаря” (1947 г.) Колас е депутат във Върховния съвет на СССР на II и III конгреси.

Роден е Степан Юринич – български зоолог, обществен и културен деец, действащ член на БКД от 1900 г. Юринич е хърватин по произход. Доцент е във Висшето училище в София (днешен Софийски Университет “Св. Климент Охридски” от 1893 г. Юринич е пръв български професор по зоология от 1904 г., ректор на Софийския Университет в периода 1911-1912 г. Научните му трудове обхващат безгръбначните и гръбначните животни. Автор е и на политически, исторически и др. съчинения и статии, превежда български лититературни произведения на хърватски език.

В султанския дворец Гюлхане в присъствието на всички европейски посланици тържествено е прокламиран Гюлханският хатишериф. С този реформен акт султан Абдул Меджид декларира намерението си да продължи модернизирането на османската държава.
Гюлханският хатишериф e прокламация на султан Абдул Меджид. Издадена е под натиска на западните европейски сили с оглед да се пресече руското влияние на Балканите. Прочетена е в султанския дворец в павилиона на розите Гюлхание, откъдето носи и името си. Гюлханският хатишериф набелязва основните принципи на проектираните държавни реформи в Османската империя. В него се говори за гарантиране на живота, честта и имота на всички поданици на империята без оглед на тяхната вяра и народност, изравнява гражданските права на мюсюлманските и християнските народи, предвижда военна повинност и за мъжкото християнско население, нарежда данъчното облагане да се извършва според възможностите на данъкоплатците, премахва системата на данъчното откупуване, предвижда и някои съдебни мерки, които наподобяват гражданската съдебна процедура на западноевропейските държави, набелязват се и мерки за преустройството на административния апарат. Всички тези реформи, които провъзгласявали ерата на Танзимата, остават на книга. Те са посрещнати с яростна съпротива от османската феодална аристокрация и духовенството. Тъй като този акт е наложен на Високата порта против нейното желание, тя не предприема никакви действия за практическото му реализиране. Гюлханският хатишериф не е преведен на български език. Въпреки това той подтиква борбата на българското население за извоюване на известни, макар и минимални, права. С това Гюлханския хатишериф довежда до изостряне на отношенията между българите и османската феодална власт, а от друга страна – между Русия и Османската империя и стоящите зад нея западни европейски държави.

Руските войски нанасят поражение на французите в битката при Вязма.
Вязма е град в Европейска Русия, разположен на р. Вязма. Oснован е в началото на ХIII в., превзет е от литовците в началото на ХV в. През ХVII в. е под полска власт. През 1812 г. около Вязма се води голяма битка между русите и отстъпващите войски на Наполеон I, при която Вязма е почти разрушен.

С цената на 13 хиляди жертви пруските войски на Фридрих Велики побеждават австрийците в битката при Торгау.
Фридрих II Велики е пруски крал от 1740 г. от династията Хохенцолерни. Син е на Фридрих Вилхелм I. Роден е през 1720 г. Възприема идеите на Просвещението. Поощрява развитието на науката, литературата, изкуството и философията. В резултат на завоевателната политика (Силезийските войни 1740-1742 г., 1744-1745 г. и Седемгодишната война) територията на Прусия се удвоява. Умира през 1785 г.
Седемгодишна Война е война, водена между Прусия (в съюз с Великобритания, Хановер и Португалия) и Австрия (в съюз с Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция) за Силезия в периода 1756-1763 г. Предизвикана е от англо-френската борба за Северна Америка и от агресивната политика на Прусия. Пруските войски завладяват Саксония, Силезия и Померания. През 1761 г. Прусия е пред поражение, но руският император Петър III сключва (1762 г.) съюз с Фридрих II Велики. Екатерина II Велика го разтрогва, но не възобновява войната. Прусия подписва предварителен мир с Франция и примирие с Австрия. Войната завършва със сключването на Парижкия мирен договор 1763 г. – Великобритания получава френските колонии Канада, Луизиана, Флорида, част от Индия и др. Хубертсбургският мир 1763 г. признава владението на Силезия от Прусия – начало на хегемонията на Прусия в Германия. В резултат от Седемгодишната война Великобритания спечелва борбата с Франция за колониално и търговско господство.

В Англия започва управлението на Дългия Парламент, продължило 20 години.
Дългият парламент е название на английския парламент, използвано от Чарлз Първи през 1640 г. след Офицерските войни. Името идва от факта, че заседава почти непрекъснато по време на Английската цивилна война до 1649 г. След 1649 г. се нарича Ръмп Парламент и е с ограничен състав. Разпуснат е окончателно през 1960 г.

Английският парламент приема закон, според който крал Хенри VIII става глава на църквата вместо римския папа.
Хенри VIII е английски крал от 1509 г. от династията Тюдори. Син на Хенри VII. Роден е през 1491 г. Хенри VIII е инициаторът на Реформацията в Англия. Предизвиква схизма на църквата в Англия поради отказа на папата да анулира брака му с Катерина Арагонска. След като отстранява главата на църквата през 1533 г., сам оглавява Англиканската църква. Провежда секуларизация на манастирите. Издава закони против експроприацията на селските земи. След като обезглавява през 1536 г. Ана Болейн, Хенри VIII сключва брак с Джейн Сиймор (майката на Едуард VI), Ана Клевска, Катерина Хоуард (екзекутирана през 1542 г.) и Катерина Пар. Хенри VІІІ умира през 1547 г.

Христофор Колумб открива Доминика.
Христофор Колумб е европейски изследовател и търговец, прекосил Атлантическия океан и достигнал Америка на 12 октомври 1492 г. под флага на Кастилия. Роден е през 1451 г. в Генуа, умира на 20 май 1506 г. във Валядолид.
Първата експедиция на Колумб (1492-1493 г.) включва корабите “Санта Мария”, “Пинта” и “Ниня”. Те потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските о-ви пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до о-в Сан Салвадор от Бахамския архипелаг, където Колумб акостира на 12 октомври 1492 г. (официална дата на откриването на Америка).
Втората експедиция (1493-1496 г.), която Колумб оглавява с чин адмирал, се състои от 17 кораба с повече от 1 500 души екипаж. На 3 ноември 1493 г. открива островите Доминик и Гваделупа, а след това на северозапад – още около 20 от Малките Антилски острови, на 19 ноември – о-в Пуерто Рико, след което акостира на северния хаитянски бряг.
Третата експедиция (1498-1500 г.) се състои от 6 кораба, 3 от които Колумб повежда през Атлантическия океан, и на 31 юли 1498 г. открива о-в Тринидат, навлиза от юг в залива Пария, открива устието на р. Ориноко и п-в Пария, с което слага началото на откриването на Южна Америка.
Четвъртата експедиция (1502-1504 г.) включва 4 кораба, с които на 15 юни 1502 г. Колумб достига о-в Мартиника, на 30 юни – Хондураския залив; от 1 август 1502 г. до 1 май 1503 г. – карибските брегове на Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и Панама до залива Ураба. Откритията на Колумб са съпроводени с колонизация на земите, основно на испански селища и масово изтребление на коренното индианско население.