Умира писателят Петър Карапетров (1900 – 1980). Роден е на 23 януари 1900 г. в Казанлък. Следва право и дипломация в София. Основател и редактор е на библиотеките: “Древна България” (до края на 1935 – 160 книги) и “Български исторически романи” (до края на 1935 г. – 27 романа). Автор е на исторически романи “Богомили” (1927), “Мечът на хановете” (1929), “Последният жрец” (1930), “Размирни години” (1934), “Дионисий” (1934), “Детелин войвода” (1936) и др. Пише либретото за операта “Алцек” от Маестро Атанасов.

За първи път в САЩ преди самолетните полети пътниците са сканирани с електронни металотърсачи.

Американският баскетболен отбор „Харлем Глоубтротърс“ претърпява поражение, което прекъсва серията от 2495 игри без загуба. Рекордът им остава ненадминат и днес.

Умира германският физик Макс Борн (1882 – 1970). Един от създателите на квантовата физика. Лауреат на Нобелова награда за физика за 1954 г.

За първи път в историята на папството римският папа Павел VI отива на посещение в Израел.

Състои се годеж на американската актриса Грейс Кели и принца на Монако Рение.

Състои се премиера на филма на режисьорите Антон Маринович и Стефан Сърчаджиев „Наша земя“ по сценарий на Анжел Вагенщайн и Хаим Оливер. Филмът представя живота в едно българско село на южната граница, в който се преплитат гранични инциденти, коопериране на земята, преследване на „народните врагове“ и „вредители“. В ролите: Апостол Карамитев, Милка Туйкова, Любомир Кабакчиев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева, Георги Георгиев-Гец.

В Торино, Италия, умира д-р Христо Татарчев (1869 – 1952). Деец на македоно-одринското национално-освободително движение, един от основателите на ВМОРО. Роден е в Ресен на 16 декември 1869 г. Участва в подготовката на Съединението на България. Доброволец е в Сръбско-българската война (1885). Участва в заседанието на 23 октомври 1893 г., на което се полагат основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Избран за председател на Централния й комитет. През август 1902 г. е задграничен представител на ВМОРО в София. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903) полага усилия да направлява въстаническата борба, тъй като Задграничното представителство остава единственият ръководен орган на организацията. През 1908 г. отново е включен, този път като допълнителен член, в Задграничното представителство на ВМОРО. Полкови лекар в Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Близък приятел на Иван Михайлов. Автор на статии в пресата, на мемоари и т.н. На 23 октомври 2010 г. костите му са положени в Софийските централни гробища.

Студио “Уорнър Брадърс” показва първия цветен документален филм.

Студио „Уорнър“ е американско продуцентско филмово студио. Основано през 1925 г. в Бърбанк, Холивуд, от братята Уорнър (Хари, Албърт, Сам и Джак), емигрантско семейство на полски евреи. Произвеждат първия звуков филм в историята на киното – „Певецът на джаза“ (1927 г.). През 30-те г. правят социално-реалистични, гангстерски филми и мюзикъли.

Провеждат се преговори между представители на правителството и на опозицията за прилагане на Московското решение за включване на двама души от опозицията в бъдещото правителство. След консултации с американския политически представител Мейнард Барнс, Никола Петков и Коста Лулчев решават да поставят предварителни условия, каквито Московското решение не предвижда: за цялостна реконструкция на кабинета, като министерствата на вътрешните работи и правосъдието се отнемат от БРП (к); за нови парламентарни избори и за отстраняване на „партийния елемент“ от армията. Целта на опозицията е да се провокира отново намеса на САЩ и Англия и да не се позволи признаване на резултатите от бойкотираните от нея избори.

Родена е американската актриса Даян Кийтън. Първата й мащабна роля е във филма „Кръстникът“. Става популярна с филмите на режисьора Уди Алън. Участва във филмите „Бащата на булката“, „Клуб „Първа съпруга“, „Невъзможно твой“ и др.

Роден е испанският крал Хуан Карлос І.

В Сан Франциско започва строежът на моста „Голдън Гейт“. Той е дълъг 1280 м, с шест платна за автомобили и два тротоара, висящ на две главни колони, високи по 227 м.

Умира американският политик Калвин Кулидж (1872 – 1933). Кулидж е 30-ият президент на САЩ (1923 – 1929), кандидат на Републиканската партия. Роден е на 4 юли 1872 г. в Плимут, Върмонт. Завършва право в Амхърст Колидж. Представител е на Масачузетс в Сената от 1906 г. Председател е на Конгреса от 1911 г., губернатор е на щат Масачузетс (1918 – 1919). Вицепрезидент е на САЩ (1921 – 1923). Избран е за президент през 1923 г., след смъртта на републиканеца Уорън Хардинг.

Роден е Умберто Еко – италиански семиотик, професор в Болонския университет, съосновател на Международната асоциация за семиотични изследвания (IASS). Автор на „Името на розата“, „Махалото на Фуко“, „Баудолино“, „Островът от предишния ден“ и др.

Дадена е политическа амнистия за престъпления до 31 януари 1931 г. и за земеделската емиграция (без нейното ръководство и без комунистите емигранти). През юли 1932 г.

министър-председателят Никола Мушанов и Димитър Гичев се срещат в Швейцария с ръководителите на земеделската емиграция Христо Стоянов, Александър Оббов, Коста Тодоров и Недялко Атанасов и се споразумяват за тяхната амнистия.

Роден е Зулфикар Али Бхуто (1928 – 1979). Президент на Пакистан през 1971 – 1973. През 1977 г. е заловен, а две години по-късно – убит от политическите си противници.

В САЩ са публикувани първите в света подводни цветни фотографии.

Родена е Мария Шел – германска и австрийска актриса от швейцарски произход.

Сключен е международен договор, забраняващ използването на подводници срещу търговски кораби.

Умира Ернст Хенри Шекълтън – английски изследовател на Антарктида.

Роден е Фридрих Дюренмат – швейцарски писател (пише на немски език).

Правителството прекъсва всякакви контакти със Светия синод поради бойкота му спрямо провеждането на църковно-народния събор. Под натиска на обществеността на 21 януари е постигнат компромис.

Ньойският мирен договор е ратифициран от Народното събрание. Подписан е на 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919 – 1920). Влиза в сила на 9 август 1920 г. На България са наложени репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години. България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Страната ни губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. На България е отнето правото да има наборна армия, като на нейно място се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която е използвана за насилствено прогонване на българското население от Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939 – 1945).

В Русия е въведен нов правопис.

В хода на Първата световна война българската армия овладява Браила (Румъния).

В село Врабево, Ловешко, е роден генерал Добри Джуров (1916 – 2002). Участва в съпротивителното движение и във Втората световна война. Командир на партизанска бригада „Чавдар“. След 1945 г. е народен представител, министър на отбраната, кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

В Ниш по време на Първата световна война се провежда среща между цар Фердинанд I и кайзер Вилхелм II. Царят е произведен в чин фелдмаршал от германската армия и от австрийската армия, а на 7 януари – за генерал-фелдмаршал на Българската армия.

Излиза решение на Светия синод за създаване на две проповеднически мисии за новите земи: Гюмюрджинска (епископ Йосиф Драговитийски, д-р Ст. Цанков, йеромонаси Евгений и Платон, йеродякони Евтимий и Максим и В. Янакиев) и Неврокопска (митрополит Теодосий бивш Скопски, протойерей Кр. Попов, йеромонаси Амвросий и Паисий, йеродякони Климент и Антим, свещеник Михаил Химитлийски и Ив. Георгиев). Епархиите командироват по 10 свещеници в тяхна помощ. Гюмюрджинската мисия е разделена на два клона с центрове в Даръдере (днес Златоград) начело с епископ Йосиф и Тополово начело с йероманах Евгений и е подпомогната от четата на Тане Николов, а в Неврокопската мисия действа четата на Христо Чернопеев. Митрополит Максим Пловдивски провежда покръстването в своята епархия с помощта на 6 пунктови комисии в Пазарджик, Тополово, Станимака (днес Асеновград), Чепеларе, Устово и Райково.

В австрийската преса е публикувано съобщението за откритото от Вилхелм Рьонтген лъчение, придобило по-късно широко разпространение в медицината. Вилхелм Рьонтген е германски физик. През 1895 г. открива нов вид лъчи, наречени от него Х-лъчи, по-късно – рентгенови. Основните му трудове са върху магнетизма, пиезоелектрическите и пироелектрическите свойства на кристалите и др. През 1901 г. получава Нобелова награда за физика.

Направена е първата сполучлива снимка на Северното сияние.

В София започва да излиза вестник „Македонски глас“, редактиран от Димитър Ризов и Илия Георгов. Вестникът е издание на дружеството на македонската емиграция „Македонски глас“, начело с Васил Диамандиев. Дружеството е създадено през декември 1884 г. в София. Вестникът излиза до септември същата година, когато е провъзгласено Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Част от статиите се печатат на френски език. Вестникът е внасян нелегално в Македония. Пропагандира прилагането на чл. 23 от Берлинския договор (1878), който е за реформи в земите, останали под османска власт. На 25 януари 1887 г. излиза юбилейният брой 35 на „Македонски глас“, издаден по повод 25-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.

В хода на Руско-турската война (1877-1878 г.) Западният отряд започва да настъпва към Пловдив. Освободено е село Вакарел.

Роден е първият канцлер на Западна Германия Конрад Аденауер (1876 – 1967). Федерален канцлер (1949 – 1963). Министър на външните работи (1951 – 1955) на ФРГ.

В Париж е открита сградата на националния оперен театър “Гран опера”.

Проведен е вторият разпит на Васил Левски.

На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е организирана очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На следващия ден за одобрение специалната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, участвали в обира при Арабаконак.

По време на борбата за църковна независимост група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Р. Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква, въпреки изричната забрана от страна на патриарха. На 12 януари 1872 г. в Патриаршията е организирано събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия.

В разгара на борбата за църковна независимост в Пловдив гръцки свещеник успява да подкупи едно заптие и с негова помощ се опитва да влезе с взлом в българската църква, за да скрие светена вода. След този инцидент напрежението в отношенията между българи и гърци в Пловдив започва да ескалира.

В Сопот е роден генерал Георги Вазов (1860 – 1934). Брат е на писателя и поет Иван Вазов и на ген. Владимир Вазов. Завършва Одеското пехотно училище и Руската военноинженерна академия. Един от организаторите на русофилския преврат на 9 август 1886 г. Емигрира в Русия, където служи в Закаспийската област около 10 години. След завръщането си в България е инспектор на инженерните войски (1904 – 1908). По време на Балканската война (1912 – 1913) в Одринската операция командва Източния сектор. Ръководи сектора по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет. На неговия участък са превзети първите фортове Айвазбаба, Айджиолу и др. Участва в пленяването на Шукри паша.

Министър е на войната от 27 юни до 28 август 1913 г. Автор на няколко труда за войните през 1885 г. и 1912 – 1913 г. Умира на 13 август 1934 г. в София.

Роден е Кинг Кемп Жилет (1855 – 1932). Създател на самобръсначката.

Будапеща е окупирана от австрийска войска.

Роден е германският химик Карл Освалд Енглер (1842 – 1925). Чуждестранен член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1913). Основните му изследвания са по химия и технология на нефта. Предлага теория за органичния произход на нефта (1890). Разработва прекисната теория на окисляването. Умира на 7 февруари 1925 г. в Карлсруе, Германия.

В Санкт Петербург, Русия, на 24 декември 1838 г. (5 януари 1839 г. – нов стил) е роден Николай Петрович Линевич (1839 – 1908). Генерал от пехотата (1903). Участва в Руско-Турската война (1877 – 1878).

Умира Алексей Григориевич Орлов – руски военачалник и държавник, генерал-аншеф (1769 г.), граф (1762 г.).

Отряд от 300 войници на Осман Пазвантоглу превзема Свищов.

Американците разбиват английската кавалерия в Северна Каролина.

Умира Елисавета Петровна – руска императрица от 25 ноември 1741 г. до 1762 г. По време на управлението й Русия участва във Войната за австрийското наследство и в Седемгодишната война. Императрица Елисавета е сред най-популярните руски монарси, тъй като отстранява чужденците, управлявали през предишните години. Отменя смъртното наказание. В Петербург по време на управлението й е построен Зимният дворец, както и църквата в Смолни.

На руския престол се възкачва Петър III.

Петър III (Карл Петер-Улрих) e роден през 1728 г. Става руски император през 1761 г. Син е на Ана Петровна и на херцог Карл Фридрих Холщайн-Готорп, внук на Петър I Велики. Сключва мир с Фридрих II, връща в Русия 17 000 емигранти, премахва Тайната канцелария и позволява на дворяните да пътуват извън империята. Въвежда пруска система на управление. Става непопулярен заради неморалния си живот и презрението си към руските народни обичаи. Отчуждава се от войската, като се обкръжава с немци. Убит е след дворцов преврат, организиран срещу него от съпругата му Екатерина II Велика през 1762 г.

При Тюркхайм френските войски на маршал Тюрен разбиват немската армия, чиято цел е превземането на Елзас.

Роден е Шах-Джахан (1592 – 1666) – император на Великите Монголи. Построява мавзолея Тадж Махал, едно от чудесата на световната архитектура.

Катерина Медичи умира на 69-годишна възраст във френския град Блоа.

Роден е Франсиско Суарес – испански теолог, представител на късната (т. нар. втора) схоластика, йезуит.

В битка при Нанси (в периода XIII-XVIII век е резиденция на лотарингските херцози) наемната швейцарска пехота и елзаско-лотарингската войска на лотарингския херцог разгромяват рицарската конница на бургундския херцог Карл Смели, а самия той умира. Това води до разпадането на Бургундското херцогство, Бургундия е присъединена към Франция.

1444 г.

Варненски кръстоносен поход: В Битката при Куновица турците са победени от кръстоносците на крал Владислав III Варненчик и Янош Хуняди и много турски командири, включително Махмуд бей, зет на султан Мурад II, са пленени.