Сондата Хюгинс каца на спътника на Сатурн – Титан. Наречена на името на холандския астроном Кристиян Хюгинс, сондата Хюгинс е космически апарат с форма на чиния, създаден от Европейската космическа агенция, за да кацне на повърхността на Титан, най-голямата луна на планетата Сатурн. Изстреляна е от апарата в орбита Касини на 24 декември 2004 г. и се приземява на Титан на 14 януари 2005 г. Касини и Хюгинс са разработени като част от международен проект между европейски и американски учени, започнал през 1997 г. Целта на проекта е чрез изучаването на атмосферата на Титан да се хвърли светлина върху произхода на живота на Земята.

Умира Дечо Таралежков – български композитор, кларнетист, алтсаксофонист. Завършва Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” през 1951 г. и Българска държавна консерватория, специалност “Кларнет” (1955 г.). Учи композиция при проф. Ал. Райчев. Работи като отговорен редактор на забавните предавания в Българската национална телевизия през 60-те и 70-те години. Директор е на дирекция “Забавно изкуство” и директор на фестивала “Златният Орфей” (1984-1989 г.). Аранжира шлагерите от 60-те години на ХХ в. “Сън сънувах”, “Закъснели срещи”, “Една българска роза”. Автор е на музиката към театралните спектакли и ТВ мюзикъли “Криворазбраната цивилизация”, “Вражалец”. В началото на 80-те години на ХХ в. сътрудничи на групите “Сигнал” и “Фоноекспрес”. Член е на Съюза на българските композитори. Носител е на орден “Кирил и Методий” I ст.

Умира Камен Калчев – български писател. Завършва гимназия в София през 1934 г. Осъден е за антидържавна дейност, лежи в Софийския затвор (1935-1936 г.). Следва администрация и финанси в Свободния университет в София от 1937 г., работи като счетоводител в дружество “Петрол”. След 9 септември 1944 г. е редактор във вестник “Септемврийче” (1945 г.), сп. “Пламъче” (1945-1950 г.), сп. “Септември” (1950-1953 г.), главен редактор и директор на издателство “Български писател” (1957-1962 г.), главен редактор е на Издателството за литература на чужди езици, председател на Съюза на българските писатели (1962-1964 г.), заместник-председател на Съюза на българските писатели от 1974 г. Първия си разказ – “Кучешки живот”, публикува през 1935 г. в сборника “Сигнали”. Печата разкази и очерци. След 9 септември 1944 г. създава над 30 книги с разкази, повести, романи, романизирани биографии, пътеписи, мемоари, драми и произведения за деца.

Умира Георги Трайков – български политик; член в БЗНС от 1918 г. Участва в Септемврийския селски бунт в с. Гебедже (днес Белослав), Варненско. Министър е на земеделието в периода 1946-1949 г. Под негово ръководство се провежда заседание на ВС на БЗНС, където се гласува ръководната роля на БКП с цел изграждане на социализма (30 октомври 1948 г.); на практика се ликвидира БЗНС като политическа партия и се налага еднопартийното управление в България. От 1974 г. е председател на БЗНС. Председател е на Президиума (1964-1971 г.) и е председател (1971-1972 г.) на Народно Събрание. От април 1972 г. е зам.-председател на Държавния съвет и председател (от 1974 г. – почетен председател) на Националния съвет на ОФ.

Кралица Маргрет ІІ Датска се възкачва на трона. Тя е първата кралица на Дания от 1412 г. и е първият датски монарх, който не се казва Фредерик или Кристиян, от 1513 г. насам. Маргрет ІІ е родена през 1940 г. и е най-голямата дъщеря на крал Фредерик ІХ и кралица Ингрид, дъщеря на шведския крал Густавус VІ. Правото на принцеса Маргрет за възкачване на трона се създава през 1953 г. чрез новата конституция, която позволява женското наследяване на престола. Маргрет става член на Държавния съвет през 1958 г. През 1968 г. се омъжва за французина Сомт Анри дьо Лаборд дьо Монпеза и става майка на двама синове. Със смъртта на баща й през 1972 г. Маргрет става първата датска кралица след Маргрет І, управлявала в края на ХІV и началото на ХV век.

Умира Уйлям Фелер – американски математик. Член е на Националната академия на науките на САЩ. Завършва Загребския университет през 1925 г. Доктор по философия е на Гьотингенския университет от 1926 г., преподавател е в Принстънския университет (професор е от 1950 г.). Създава трудове по теория на вероятностите и нейните приложения в генетиката, физиката, икономиката. Получава ценни резултати от изследвания в областта на пределните теореми на теорията на вероятностите и теорията на дифузните случайни процеси. Автор е на популярен учебник по теория на вероятностите.

Еисаку Сато е избран за трети път за министър-председател на Япония. Сато Еисаку е японски политик, министър-председател в периода 1964-1972 г., брат е на Набосуке Киши. Роден е през 1901 г. След взимането на диплома по право в Имперския университет на Токио през 1924 г. започва работа в министерството на железниците. През 1947 г. е назначен за заместник-министър на транспорта. През 1948 г. напуска министерството и влиза в политиката като либерален демократ-член на долната камара на Диета. Заема множество министерски постове в следващите няколко правителства – министър на строежите (1952-53 г.), министър на финансите (1958-60 г.), министър на науката и технологиите (1963-64 г.). През 1964 г. заема поста министър-председател от Хаято Икеда, подал оставка поради здравословни причини. Чрез неговите преговори през 1965 г. е подписано споразумение, което нормализира отношенията на Япония с Южна Корея, а през 1969 г. подписва договор със САЩ, който довежда до възстановяването на японския суверенитет на Окинава през 1972 г. Сато не предвижда общественото недоволство от клауза в договора, според която американски войски имат право да останат на територията на острова, което става причина за оставката на Сато през 1972 г. скоро след като договорът влиза в сила. Сато получава Нобелова награда за мир през 1974 г.

Поставя се начало на космическата поща. За начало на Космическата поща в историята на пощенските съобщения се смята кореспонденцията (писма и вестници), доставена на борда на космическия кораб “Союз-4” на летеца космонавт на СССР В. Шаталов от летците космонавти Евгений Хрумов и Алексей Елисеев с космическия кораб “Союз-5”. Писмото, доставено на “Союз-4”, е подпечатано със специално клеймо с дата 14 януари 1969 г. През същата година американските космонавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин доставят писмо на Луната, подпечатано със специален печат. България има космическа поща от 1979 г., осъществена от първия български космонавт Г. Иванов.

Проведено е съдебно дело срещу отец Дамян Гюлов – основател и редактор на католическия в. „Истина“. Обвинен е в антинародна дейност и е принуден да признае, че е поддържал „връзки с чужди разузнавания“, като е предавал сведения от военен, стопански и политически характер на Ватикана, Англия и Франция. Осъден е на 12 г. строг тъмничен затвор. Серията съдебни процеси в България срещу католически свещеници започва с делото на Асен Чонков, енорийски свещеник в с. Бърдарски геран, Никополска епархия. Той е арестуван през юли 1950 г. като предполагаем главен организатор на спонтанните бунтове в региона срещу насилственото събиране на т. нар. държавни доставки на зърнени храни. В обвинителния акт на врачанския окръжен прокурор Асен Чонков е определен като “привърженик на монархофашистката власт” и “саботьор на отечественофронтовските инициативи”. За тези провинения е осъден на 15 години затвор. Следва процесът срещу Дамян Гюлов. Третият съдебен процес е на 3 юни 1952 г. Подсъдими са софийският свещеник капуцин Роберт Прустов и неговият помощник-домакин Стефан Цоков. Двамата са обвинени в шпионаж и противодържавна дейност. Роберт Прустов е осъден на 20 години лишаване от свобода, 22 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество. Стефан Цоков е осъден на 10 години лишаване от свобода, 12 години лишаване от граждански права и конфискация на цялото имущество. На 6 юни 1952 г. в Пловдив е организиран съдебен процес при закрити врати, на който е разгледано делото срещу свещеник Йосиф Тончев, капуцин. Обвинението срещу него също е в шпионаж. Йосиф Тончев е осъден на смърт и екзекутиран на 23 януари 1953 г. През юли 1952 г. са арестувани 40 души, сред които един епископ, 25 свещеници и една монахиня, те са обвинени в шпионска и подривна дейност срещу народнодемократичната власт. На 3 октомври е произнесена присъдата. Четирима души са осъдени на смърт чрез разстрел: Никополският епископ Евгений Босилков – пасионист, и успенците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Другите присъди варират от 3 до 20 години лишаване от свобода – двама са осъдени на 20 години затвор, шестима на 15 години, двама на 14 години, единайсет души получават по 12 години, деветима по 10 години, четирима съответно по 8, 6, 5 и 3 години, и двама по година и половина. Смъртните присъди са изпълнени в 23,30 часа на 11 ноември 1952 г. в Софийския затвор.
На 29 октомври 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда делото на епископ Иван Романов, наместник на Софийско-Пловдивската епархия. Обвинението е шпионаж. Произнесената присъда е 12 години лишаване от свобода. На 8 януари 1953 г., епископ Иван Романов умира в затвора. От 2 до 4 декември 1952 г. Софийският окръжен съд разглежда още едно дело на католически свещеници и цивилни лица, обвинени в шпионаж. Обвиняемите са 10 души. Един е осъден на смърт, един на 20 години, двама на 15, двама на 12, двама на 10 години и двама на 6 години лишаване от свобода.

Арестуван е о. з. ген. Димитър Томов – активен участник в завземането на властта на 9 септември 1944 г., член на БРП (к), заемал отговорни длъжности във Военното министерство. В обвинителния акт от 23 май му се приписват „престъпления“ като „предателство“, „саботаж във войската“ и „лично облагодетелстване“. Така на практика започва да се прилага Сталиновата формула за „врага с партиен билет“. Смъртната присъда е изпълнена на 25 август 1948 г.

Родена е Фей Дънауей – американска актриса. Създава поредица от запомнящи се женски образи: „Бони и Клайд“ (1967 г.), „Споразумението“ (1969 г.), „Малък голям човек“ (1970 г.), „Тримата мускетари“ (1973 г.), „Ад под небето“ (1974 г.), „Трите дни на Кондора“ (1975 г.), „Очите на Лора Марс“ (1978 г.), „Порочната лейди“ (1982 г.), „Казанова“ (тв, 1987 г.), „Христофор Колумб“ (1991 г.), „Луди шофьори“ (1991 г.), „Аризонска мечта“ (1992 г.), „Темпо“ (1993 г.), „Дон Хуан Де Марко“ (1995 г.), „Пияници“ (1996 г.), „Хотел “Дънстън Чикс“ (1996 г.), „Албинос алигатор“ (1996 г.), „Аферата Томас Краун“ (1999 г.), „Жана Д’Арк“ (тв, 1999 г.), „The Yards“ (2000 г.), „Жълта птица“ (2001 г.), „Проповедта“ (2001 г.), „Mid-Century“ (2002 г.), „El Padrino“ (2003 г.).

Областта “Кралица Мод” в Антарктика става владение на Норвегия. Владението на Норвегия е обект на Антарктическия договор, но не е признато официално. “Кралица Мод” се намира между ледниците Стенкъмб-Уилс и Шинан в Антарктика. Площта й е приблизително 2.5 милиона кв. км, покрита е с ледена покривка. Земята е наречена на името на Мод Шарлот Мери Виктория, внучка на кралица Виктория, по-късно кралица на Норвегия (като съпруга на крал Хаакон VІІ).

Жителите на Скопие Димитър Шалев, Григор Атанасов и Димитър Илиев връчват петиция на главния секретар на ОН Ерик Дръмонд за защита на българите във Вардарска Македония. През май те и унгарецът от Войводина Емерих Прокопи основават в Женева Бюро на малцинствата в Югославия.

Роден е Васко Абаджиев – български цигулар виртуоз. Получава признание на 6 години, наричан е „дете чудо“ и „Паганини на ХХ век“. Концертира от 1932 г., свири в „Мюзикферайн“ (Виена, 1932 г.) пред музиканти като Дж. Енеску, Я. Кубелик, Ж. Лафит; работи с диригентите В. Фуртвенглер, К. Бьом, Е. Клайбер, Х. Абендрот, В. Менгелберт (1938-1945 г.). Автор е на много пиеси за цигулка, квартети и др. През 1950 г. се завръща в България; изнася поредица от концерти под диригентството на С. Попов, В. Стефанов, Вл. Симеонов, К. Илиев, Д. Петков. На много от концертите му акомпанира П. Владигеров. Заминава за Унгария през 1956 г., по-късно се установява в Германия (ФРГ). Носител е на Извънредно отличие от конкурса „Изаи“ (Брюксел, 1937 г.); I награда от конкурса „Крайслер“ (Лиенс, Белгия, 1938 г.).

Умира Арне Гарборг – норвежки писател, представител на либералното културно движение „Млада Норвегия“. Поддържа движението за национален език. Автор е на реалистичния роман „Селски студенти“ (1883 г.), „Уморени души“ (1891 г.), „При мама“ (1810 г.). Превежда „Одисея“ на норвежки език (1918 г.).

Умира Ото Либман – германски философ, представител на ранното неокантианство. Доцент е в Тюбинген от 1865 г., професор е в Страсбург от 1872 г. и Йена от 1882 г. В съчинението си „Кант и епигоните“ (1865 г.) призовава за връщане „назад към Кант“. Отхвърляйки понятието „вещи в себе си“, строи своя философия върху тези положения на Кант, които смята за непреходни – априоризма и феноменализма. Основното в идеалистическата система на Либман, е идеята за иманентните закономерности на съзнанието, които определят целия свят на човешкото познание.

Роден е Васил Чертовенски – български писател-хуморист и сатирик. Завършва гимназия в Габрово (1931 г.). От 1931 г. живее и работи в София. Участва в Отечествената война като журналист-доброволец в редакцията на вестник “Народна войска”. Работи като журналист във вестник “Народна войска” (1946 г.), “Отечествен фронт” (1948 г.), “Работническо дело” (1950 г.), “Стършел” (от 1950 г.). За пръв път печата през 1949 г. във вестник “Стършел”.

Умира Зиновий Рожественски – руски морски офицер, вицеадмирал (от 1904 г.), генерал-адютант (от 1904 г.). Завършва Морско училище през 1870 г. и Михайловската артилерийска академия през 1873 г. Участвува в Руско-турската война от 1877-1878 г. Заедно със С. О. Макаров (също бъдещ адмирал) създават минното оръжие и миноносците като бойни кораби и ги използват във войната от 1877 г. Рожественски е един от създателите на българската военна флотилия в Русе. След войната служи в Балтийския флот. Началник е на Главния морски щаб от 1903 г. Командващ е на Втора Тихоокеанска ескадра от април 1904 г., извършила поход от октомври 1904 г. до май 1905 г. В Цушимското сражение (1905 г.) действа твърде пасивно, което е една от причините за разгрома на Втора Тихоокеанска ескадра. В сражението е ранен тежко и пленен от японците. След завръщането в Русия е съден от военноморски съд, оправдан и пенсиониран (1906 г.).

Умира Ернст Абе – немски физик оптик. Създател е на технологията в основните клонове на оптико-механичната промишленост. Професор е по теоретична физика в Йена от 1870 г.; директор на астрономическата обсерватория в Йена (1877-1890 г.). Създава теорията на микроскопа (1872 г.) и разработва конструкцията на много оптически устройства, носещи неговото име. Работи заедно със собственика на оптическата фабрика Карл Цайс, след чиято смърт през 1888 г. наследява предприятието.

Приема се Закон за полицията в селските общини.

В Рим се състои премиерата на операта “Тоска” от Джакомо Пучини.
Пучини е италиански композитор, роден на 22 декември 1858 г. в Лука. Решава да започне да пише опера, след като чува Аида на Верди през 1876 г. Учи в Миланската консерватория. Първата му опера Le villi (1883 г.) е поставена благодарение на спонсорството на приятелите на композитора и се радва на огромен успех. Втората, Едгар (1889 г.) няма успех, но “Манон Леско” (1893 г.) донася международно признание на композитора. Пучини е автор на оперите – „Бохеми“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Турандот“ (завършена от Ф. Алфано, поставена е през 1926 г.).

Роден е Иван Димов – български драматичен и филмов актьор. Учи в драматичната школа към Народния театър, от 1922 г. до 1961 г. е в трупата на Народния театър. В киното работи от 1931 г. Участва във филмите „Безкръстни гробове“ (1931 г.), „Страхил войвода“ (1938 г.), „Изпитание“ (1942 г.), „Калин Орелът“ (1950 г.), „Под игото“ (1952 г.) и др.

Роден е Джон Дос Пасос – американски писател, публицист. Първите му романи – „Посвещение на един млад човек“ (1920 г.) и „Трима войници“ (1921 г.) – го приближават до „изгубеното поколение“ (формулировка на Г. Стайн). Начало на формалистични експерименти в творчеството му е романът „Манхатън“ (1925 г.). Най-значителното му произведение е трилогията „САЩ“ – „42-ри паралел“ (1930 г.), „1919“ (1932 г.) и „Големите пари“ (1936 г.), която представя панорама на живота в САЩ от 20-те години на ХХ в. След Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) скъсва отношенията си с левите кръгове. Автор е на трилогията „Щат Колумбия“ (1939-1948 г.), романа „В средата на века“ (1961 г.), на автобиографичната книга „Добрите времена“ (1966 г.).

Приема се закон за пенсиите на военните лица и чиновниците по военното ведомство – държавни пенсии за изслужено време и инвалидност.

Български чети водят сражение за освобождаването на Кюстендил. Освободени са Чирпан и Дупница. Сюлейман паша изтегля турските части от Пазарджик.

Роден е Алберт Швайцер – изследовател на философията на културата. Получава образование в университетите на Страсбург, Берлин и Париж. От 1899 г. е д-р по философия, от 1900 г. д-р по теология и през 1913 г. – д-р по медицина. В 1928 г. е удостоен с франкфуртската Гьотева награда, през 1952 г. получава Нобелова награда за мир. Известен е и като концертиращ органист и музиковед. Неговите изследвания върху творчеството на Бах помагат за възраждане на интереса към музиката му и оказват влияние върху съвременния стил на изпълнението й. Занимава се с анализ на критерия за оценка на индивидуалния стил на художника и проблемите при взаимодействието на различните видове изкуства. Светогледът му се формира под влияние на “философията на живота” и на учението на Шопенхауер за състраданието. В учението му етиката органично се слива с философията на културата. Като критерий за развитието на културата приема равнището на хуманизма, достигнато от обществото.

Специалната следствена комисия в София изготвя заключителния протокол, в който предлага Васил Левски да бъде осъден на смърт.
На 26 декември 1872 г. Васил Левски пристига в Къкринското ханче, откъдето възнамерява да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. На 27 декември 1872 г. призори турски заптиета обграждат Къкринското ханче и след кратка схватка арестуват Васил Левски. На 28 декември 1872 г. Васил Левски е отведен в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. На 4 януари 1873 г. призори Васил Левски е докаран в София. Организирана е очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов.
Васил Левски (Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Апостолът) е виден деец на националнореволюционното движение, революционен демократ, идеолог и организатор на българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Роден е на 19 юли 1837 г. (6 юли стар стил) в Карлово. Осъден е на смърт и е обесен на 18 февруари 1873 г. (6 февруари стар стил) г. край София (на мястото на днешния паметник в центъра на столицата).

Добродетелната дружина подготвя „Програма за политически отношения на сърбобългарите или на тяхното сърдечно отношение“. В програмата се предвижда създаването на една голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За владетел на държавата е посочен сръбският княз Михаил Обренович.
Освен членовете на Добродетелната дружина в съставянето на програмата участват още Найден Геров (на снимката) и сръбският дипломатически агент в Букурещ Кота Магазинович. Основният замисъл на Програмата е с подкрепата на Русия да се създаде една югославянска държава (Българо-Сърбия) с общо народно събрание.
Българска добродетелна дружина, Комитет на „старите“, е обществено-политическа организация на българската емиграция в Букурещ, изразяваща интересите на по-заможните кръгове в нея. През 1862 г. Попечителството се преименува в Българска добродетелна дружина или само Добродетелна дружина. Макар че приема формата на благотворителна организация, то фактически си поставя и определени политически цели. Както Попечителството, така и Добродетелна дружина в своята дейност се придържат към съветите на руската дипломация. Най-изтъкнати нейни основатели и ръководни дейци били братята Евлоги и Христо Георгиеви, д-р Г. Атанасович, Ив. Бакалоглу и др. По въпроса за освобождението на България от османско иго Добродетелната дружина разчита главно на помощта на Русия. Дружината оказва материална помощ за формиране на четите на П. Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година подпомогнала също и организирането на Втората българска легия в Белград.

Роден е Йосиф Антонов Ковачев – педагог, обществен и държавен деец, действащ член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Роден е в Щип. Завършва Духовната семинария в Белград. По-късно със средства от Одеското българско настоятелство заминава за Киев, където завършва Духовната академия. Завръща се в българските земи и учителства в Габрово, Щип и Прилеп. За пръв път използва звучната метода и класно-урочната организация на обучение. В Щип създава първото мъжко педагогическо училище. През 1872 г. е назначен за училищен инспектор в Кюстендил. След Освобождението е началник на народното просвещение в Пловдив, а след това е училищен инспектор в Софийската губерния. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879 г.). От 1880 г. до 1887 г. заема длъжностите главен секретар на Министерството на вътрешните работи, член на Държавния съвет и е кмет на София. Развива активна обществена дейност. От 1887 г. до края на живота си е преподавател по педагогика във Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски“). Издава първия български учебник по педагогика „Школска педагогия или методическо ръководство за учителите и управителите на народните школи“. Автор е и на редица други педагогически помагала и учебници – „Буквар по нагледната и гласна метода“, „Ръководство за първоначалното обучение в четенето и писането по звучната метода“ и др. Умира на 31 октомври 1898 г.

Умира Джордж Бъркли – ирландски философ, привърженик на идеалистическата школа. Според неговата теория за “субективния идеализъм” или “имматериализма” човек може да знае директно единствено усещанията и идеите за предметите, но не и абстракции като “материя” например. Най-значителните му философски произведения са: „Опит за нова теория на зрението“ (1709 г.), „Трактат върху принципите на човешкото знание“ (1710 г.), „Три диалога между Хилас и Филонус“ (1713 г.) и др.

Умира Едмънд Халей – английски астроном и геофизик, член на Лондонското Кралско дружество от 1678 г. Учи в Оксфордския университет, професор е по математика в Оксфорд през 1703 г., от 1720 г. е назначен за директор на Гринуичката обсерватория. През 1676-1678 г. съставя първия телескопен каталог на звездите в Южното небесно полукълбо. През 1682 г. открива първата периодична комета (Халеева комета) и предсказва нейното завръщане през 1758 г., открива собственото движение на звездите (1718 г.), някои отклонения в движението на Луната и планетите (1720-1738 г.). В резултат на експедицията през 1698-1700 г. съставя първата подробна геомагнитна карта (1701 г.). Със собствени средства издава “Математически начала на натуралистическата философия” на И. Нютон. Превежда от арабски език и издава през 1710 г. математическите трудове на Аполоний Пергски.

В Нюрнберг, Германия, е изобретен кларнетът. Неговият изобретател е Йохан Кристоф Денер. Музикалният инструмент се състои от цилиндрична дървена тръба и е наследник на по-стар инструмент, наречен “шалюмо”, първият истински единичен дървен духов инструмент. Йохан Кристоф Денер заедно с помощта на сина си Якоб подобряват този инструмент, като добавят два ключа и увеличават диапазона му с повече от две октави. Също добавят елемент за уста и подобряват края на инструмента, като по този начин създават съвременния кларнет. През 1843 г. кларнетът е допълнително подобрен, когато Клозе прилага флейтови ключове в кларнет. Моцарт е първият композитор, който ползва кларнета в симфония.

Роден е Жан Батист ван Ло, френски портретист и художник. Роден в Екс-ен-Прованс, ван Ло е обучаван в техниките на изобразителното изкуство от баща си Абраам ван Ло. В ранна възраст ван Ло прави няколко рисунки, с които украсява църквата и няколко обществени сгради в Екс, по-късно в Тулон. Учи в Рим под ръководството на Бенедето Лути. Рисува “Бичуване на Христос” в църквата Санта Мария в Монтичели. В Торино рисува Шарл Еманюел ІІ, дук на Савоя. След като се премества в Париж става член на Кралската академия по рисуване и скулптура. В Париж ван Ло създава няколко олтара и възстановява творбите на Франческо Приматичио във Фонтенбльо. През 1737 г. се премества в Англия, където създава портрета на Коли Сибър и Оуън МакСуайни. Ван Ло рисува още сър Робърт Уолпол, както и принца и принцесата на Уелс. Поради влошаващото се здраве художникът прекратява престоя си в Англия и се връща първо в Париж през 1742 г. и по-късно в Екс, където умира на 19 декември 1745 г.

По заповед на кардинал Мазарини е арестуван лидерът на френската опозиция принц Конде.
Джулио Раймондо Мазарини е френски политик и държавник, кардинал от 1641 г., доктор по право; италианец по произход. Пръв министър (1643-1661 г.) по време на непълнолетието на Луи XIV. Постига политическа хегемония на Франция в Европа.

В Рим по заповед на католическата църква са изгорени еврейските книги.