2001 г.

Джордж Буш-младши встъпва в длъжност президент на САЩ, Той е ХХХХІІІ президент на САЩ, от Републиканската партия. През 2001 г. печели изборите срещу Ал Гор от Демократическата партия с 327 гласа повече. В продължение на шест години (1994-2000 г.) е губернатор на щата Тексас. В периода 1968 – 1973 г. е професионален пилот. Развива бизнес с газ (1975 г.) и в енергийната индустрия (1980 г.). Преизбран е за втори мандат през ноември 2004 г., встъпва в длъжност през януари 2005 г.

Ясер Арафат става първият избран президент на Палестина. Той е палестински политик. Един от основателите (1957 г.) на Движението за национално освобождение на Палестина (Ал Фатах). От 1969 г. е председател на Организацията за освобождение на Палестина (ООП). Главнокомандващ е въоръжените сили на палестинската революция от 1972 г. и на армията за освобождение на Палестина от 1984 г. От 1989 г. е президент на държавата Палестина. След принципното споразумение между Израел и ООП през 1993 г. за въвеждане на палестинско самоуправление на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа и проведените избори Арафат е избран за президент на Палестинския национален съвет през 1996 г. През 1994 г. получава Нобелова награда за мир (с Ш. Перес и И. Рабин).

Русия и Казахстан сключват договор за създаване на единни въоръжени сили.

По инициатива на Софийския клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България се създава Федерация на клубовете за гласност и демокрация с председател Петко Симеонов.
Първият дисидентски Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България е създаден на 3 ноември 1988 г. в София, който на 2 декември 1989 г. е преименуван на Клуб за гласност и демокрация. Същия месец се преименува във Федерация на клубовете за демокрация. На 3 ноември 1991 г. провежда Национална конференция в Казанлък, на която се преименува в Партия „Либерали“. Тя е регистрирана през март 1992 г. В края на същата година се влива в Българска партия либерали (БПЛ).

Маргарет Тачър и Франсоа Митеран подписват договор за съвместно строителство на тунела под Ла Манш.
Ла Манш е проток между френското крайбрежие и остров Великобритания. Той свързва, заедно с Па дьо Кале, Атлантическия океан и Северно море. В периода 1987 – 1993 г. под Ла Манша се строи транспортен тунел (при едновременно напредване от английския и френския бряг).

В Будапеща е открита седмица, посветена на 1300-годишнината на българската държава.

Умира Амилкар Кабрал (псевд. – Абел Джаси). Роден е на 12 септември 1924 г. в Гвинея Бисау. Генерален секретар на Африканската партия за независимост на Гвинея Бисау и островите Зелени нос. Завършва лицей в Сан Висенте (о-ви Зелени нос) и Агрономически институт в Лисабон. Кабрал е един от основателите (1956 г.) на Африканската партия за независимост на Гвинея и островите Зелени нос. Автор на произведения по проблемите на национално-освободителното движение на португалските колонии. Участва в движението за солидарност на страните от Азия и Африка. Става жертва на политическо убийство.

В София се открива юбилейна изложба на Екатерина Савова-Ненова.

Джон Ленън се среща с родителите на съпругата си Йоко Оно в Япония.
Джон Ленън е английски рокмузикант (певец, поет, композитор, пианист), една от водещите личности в „Бийтълс“ и в съвременната рокмузика. Убит е в Ню Йорк на 8 декември 1980 г.

В периода 9 – 20 януари във Варшава се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на страните-членки на Варшавския договор. Обсъждат се плановете за създаване на многостранни ядрени сили на НАТО

Джон Кенеди полага клетва като президент на САЩ. В историята остават изречените от него думи “Питайте не какво страната може да направи за Вас, а какво Вие можете да направите за нея”.
Джон Фицджералд Кенеди е ХХХV президент на САЩ (1961-63 г.), от Демократическата партия. През 1941-1945 г. е морски офицер. От 1947 г. до 1961 г. е конгресмен. Провежда социално-икономически реформи, поддържа движението за граждански права на афроамериканците, но среща отпор в Конгреса; повишава ядрения потенциал на САЩ; подготвя държавата с въоръжени сили за бъдещи локални конфликти. Ориентира се към политика на намаляване на напрежението в отношенията със СССР, намира дипломатически изход от Карибската криза. Убит е в Далас на 22 ноември 1963 г.

Правителството на САЩ отправя нота, с която отхвърля българските обвинения към американския пълномощен министър в София Доналд Рийд Хийд (на снимката) и настоява българската страна да оттегли нотата си от 19 януари същата година, като в противен случай САЩ ще оттеглят своята мисия от България.
На 19 януари 1950 г. от българска страна е връчена нота в Държавния департамент на САЩ, в която се твърди, че в хода на процеса срещу Трайчо Костов се е установило, че пълномощният министър на САЩ в България Доналд Рийд Хийд е „поддържал отношения“ с осъдения за „измяна, шпионаж и предателство“ Трайчо Костов и така е проявил „грубо вмешателство във вътрешните работи на НРБ“. По тези причини българското правителство ще смята Доналд Рийд Хийд за „персона нон грата“ и моли за незабавното му отзоваване.

Хари Труман основава Централна разузнавателна група, която по-късно прераства в Централно разузнавателно управление. Централното разузнавателно управление е координиращ център на гражданското и военното разузнаване и контраразузнаване в САЩ. Контролира се от Съвета за национална сигурност. Създадено е през 1947 г. Седалището му е в Ленгли, щат Вирджиния. Организира разузнавателни действия и тайни операции в целия свят.
Хари С. Труман е американски държавник, ХХХІІІ президент на САЩ (от април 1945 г. до януари 1953 г.). Работи като писар, счетоводител, фермер, собственик на галантериен магазин. Завършва право. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Работи като съдия, председател на окръжния съд в щата Мисури (1926-1934 г.). Сенатор (1934-1944 г.), вицепрезидент (от януари 1945 г.). Труман дава заповедта за атомната бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагазаки (август 1945 г.). Участва в Потсдамската среща и подписва Потсдамските споразумения. След Втората световна война е принуден от агресивността на Й. В. Сталин да вземе курс за защита на демокрацията, свободата и независимостта на народите в Западна Европа и други части на света. Започва икономическа помощ на САЩ за възстановяване на разрушената от войната икономика на западноевропейските страни (доктрина “Труман”, план “Маршал”). Организира борбата на американското общество срещу тоталното настъпление на комунизма (приема се законът “Маккарти”).

Подписва се московско съглашение с Унгария.
Московските съглашения са исторически договори за сключване на примирие с Румъния, Финландия, България и Унгария и държавите участнички в антихитлеристката коалиция. Преговорите се водят в Москва от 1944 г. до 1945 г., подписани са договори за примирие с Румъния (12 септември 1944 г.), с Финландия (19 септември 1944 г.), с България (28 октомври 1944 г.), с Унгария (20 януари 1945 г.). За наблюдаване на спазването на условията по примирието са създадени съюзни контролни комисии във всяка страна под общото ръководство на Съветското главно командване, действащо от името на съюзните държави.

На заседание на Върховния съюзен съвет на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), състоящо се в периода 18 – 20 януари, д-р Георги Михов Димитров (Гемето) под натиска на съветските представители в СКК и на БРП (к) подава оставка от поста главен секретар на БЗНС. На този пост е избран Никола Петков.
Георги Михов Димитров (Гемето) е политически деец. Роден е на 15 април 1903 г. в с. Ени чифлик, Одринско (в Турция). Член е на БЗНС от 1922 г. Завършва медицина в Загреб през (1929 г.) и след завръщането си се отдава на активна политическа дейност. Включен е в Управителния съвет на БЗНС „Ал. Стамболийски“ (1932-1933 г.), а след това и в Постоянното присъствие на БЗНС „Обединен“ („Ал. Стамболийски“ и „Врабча 1“). След държавния преврат на 19 май 1934 г. е в опозиция на монархическия режим в страната. Възглавява полулегално дясната групировка в БЗНС „Александър Стамболийски“. През януари 1941 г. организира внушителна акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. След неуспеха на акцията минава в нелегалност, а скоро след това и емигрира вън от страната. От 1941 г. до 1944 г. е ръководител на проанглийския емигрантски Български национален комитет със седалище в Кайро и на нелегалния радиопредавател „Свободна и независима България“. Завръща се в България след политическата промяна на 9 септември 1944 г. и застава начело на БЗНС. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт, през 1945 г. е снет от ръководството на съюза, а скоро след това е изключен от неговите редове. През май същата година напуска страната. Две години по-късно заедно с други емигранти от други страни от Източна Европа създава т. нар. „Земеделски комитет“ („Зелен фронт“) със задача да се бори против комунистическите режими в техните страни. Заедно с това възглавява и Българския национален комитет, съставен само от български емигранти, който преследва същите цели. Умира във Вашингтон на 28 ноември 1972 г.

Умира Никола Илиев Сакаров – български общественик, политик и стопански деец. Роден е на 4 ноември 1881 г. в София. Завършва търговска гимназия в Свищов (1900 г.), следва философия в Германия и завършва с докторат Философския факултет на Берлинския университет по специалността полит. икономия, финанси и статистика (1904 г.). Член на БРСДП (т. с.) от 1904 г. Работи в Министерството на финансите (до 1911 г.). Многократно е избиран за общински съветник в София (1911-1925 г.) и народен представител в XVI-XIX НС (1913-1920 г.). Осъжда Септемврийския селски бунт (1923 г.). Редактор на в-к “Звезда” (1923-1924 г.). Оттегля се от активна политическа дейност (1925 г.) и става главен секретар на Профсъюза на железничарите (1926-1934 г.). Подуправител на Българска земеделска банка (1926-1933 г.) и един от основателите на Научното социологическо дружество (1932 г.). Народен представител в XXI (1923 г.), XXIV (1938-1939 г.) и XXV (1940-1944 г.) НС. След 19 май 1934 г. е в легалната опозиция. Трудове: “Бълг. държавни финанси” (1918 г.), “Тактиката на социалната демокрация” (1920 г.).

В предградието на Берлин Ванзее се провежда тайно съвещание на Хитлеристката Главна канцелария по имперската безопасност, на което е взето решение за създаване на концентрационни лагери за “решаване на еврейския въпрос”.

На среща в Берлин Хитлер и Мусолини си поделят зоните на влияние в Гърция и Албания

Правителството решава България да се присъедини към Тристранния пакт въпреки съпротивата на външния министър Иван Попов, след като научава за решенията на германско-италианската среща от 19-20 същия месец в Залцбург, където е договорено Вермахтът да нападне Гърция през България.
Тристранният пакт – 1940 г. (Берлински пакт) е съюзен договор между Германия, Италия и Япония. Подписва се на 27 септември в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Г. Чано, и на Япония – С. Курусу. С пакта се осигурява взаимодействието между тези държави при завладяването и преразпределението на света. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси. На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния и Словакия. България се включва в него на 1 март 1941 г., с което се слага край на политиката на неутралитет и страната ни става сателит на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. Страната ни скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Германия. Тристранният пакт престава да съществува след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939-1945 г.)

В периода 20 – 22 януари се състои неуспешна мисия на американския полковник Донован в София за предотвратяване сключването на съюз с Германия.

Франклин Рузвелт, за втори път полага клетва като президент на САЩ.
Той е ХХХІІ президент на САЩ (1933-1945 г.). Член е на Демократическата партия; избиран е 4 пъти. Завършва през 1904 г. Харвардския университет, през 1907 г. Юридически факултет на Колумбийския университет. От 1910 г. е сенатор от щата Ню Йорк, помощник морски министър (1913-1920 г.). От 1921 г. до 1933 г. заема отговорни постове в различни фирми и банки. През 1921 г. заболява и остава инвалид. През 1928 г. е избран за губернатор на щата Ню Йорк. Усъвършенства значително трудовото законодателство на щата. Избран е за президент на САЩ през 1933 г., сред това е преизбиран (1936 г., 1940 г., 1944 г.). Отменя сухия режим и успява да спре световната икономическа криза (1929-1933 г.), от която най-много са пострадали САЩ. Политиката му се нарича „Нов курс“. Провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическа криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. През 1939-1940 г. се обявява против съветско-германски договор от 23 август 1939 г. и политиката на СССР по отношение на Финландия и Пр***тика; провъзгласява „морално ембарго“ върху продажбата на въоръжение и военни материали на СССР. След началото на Втората световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американският конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и др. материали на страните, участващи във войната против хитлеристка Германия (заем – наем; ленд – лийз). След намесата на САЩ във войната на 11 юни 1942 г. подписва съветско-американски договор за принципите на взаимната помощ във воденето на войната против агресията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира на 12 април 1945 г.

Умира Гаврил Димитров Генов (псевдоним Цонев) – деец на българското и международното работническо и комунистическо движение. Роден е на 1 февруари 1892 г. в с. Живовци, област Монтана. По време на Септемврийския селски бунт ръководи въоръжените действия във Врачански окръг (1923 г.). След смазването на бунта се оттегля в Югославия. През 1925-1926 г. е член на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). От 1927 г. е в СССР, където работи в Селския интернационал и българската секция на ИККИ. Завършва международната Ленинска школа. Редактор е на съчиненията на В. И. Ленин на български език.

Роден е Хачо Бояджиев – български телевизионен и филмов режисьор, професор. Завършва Софийски университет „Климент Охридски“ и Националната академия за театрално и филмово изкуство. Защитава докторат по кино- и ТВ-режисура в Англия. Асистент-режисьор е на Рене Клер – 1962 г. Главен режисьор е в Българската национална телевизия (1971-1979 г.). Генерален директор е на Българската национална телевизия (1993-1995 г.). Създател е на българския телевизионен мюзикъл – „Криворазбраната цивилизация“ (197 г.), „Вражалец“ (1976 г.), „Мисия във Виена“ (1976 г.), „Зех тъ, Радке, зех тъ“ (1977 г.), „Рогоносец без рога“ (1977 г.), на ТВ шоу програми – „ТВ мюзикхол 72“, „Аз съм Лили“ (1974 г.), „Добър ден, довиждане“ (1979 г.), „Ретробуфофест“ (1983 г.), „Съзвездия – ‘83“, „Ах, този театър!“ (1985 г.), „ТВ карнавал“ (1988 г.), „Телеразада“ (1992 г.). Създава силни постановки в ТВ театър – „Автобиография“ (1977 г., по Бранислав Нушич), „Макбет“ (1977 г.), „Харолд и Мод“ (1978 г.; 2002 г.). Работи и в областта на игралното кино – „Чопър“ (ТВ, 1981 г.), „Тази хубава зряла възраст“ (1985 г.), „Човек на паважа“ (1987 г.), без да постигне значим художествен резултат.

Роден е Едуин Олдрин – американски астронавт, полковник от ВВС. Завършва Военната академия на САЩ (1951 г.). Служи в различни части на ВВС. През 1959 г. постъпва в Масачусетския технологичен институт. През 1963 г. защитава докторска дисертация и е приет в групата на астронавтите в НАСА. Лети в Космоса от 11 до 15.11.1966 г. (заедно с Дж. Ловел) като втори пилот на космическия кораб „Джемини-12“. Прави 59 обиколки около Земята за 94 ч и 35 мин. Излиза в открития Космос за 2 ч и 10 мин. След полета участва в разработката на техниката по сближаване на орбитите на космическите кораби „Джемини“ и „Аполо“. От 16 до 24.07.1969 г. осъществява първия полет на американски пилотиран кораб до Луната (заедно с Н. Армстронг и М. Колинс) като пилот на лунната капсула на космическия кораб „Аполо-11“. Прилуняването става на 20 юли 1969 г. в района на Морето на спокойствието. На 21 юли 1969 г., 20 мин. след Армстронг, слиза на повърхността на Луната и пребивава там повече от 1,5 ч. Общата продължителност на пребиваването му на Луната е 21 ч и 36 мин. На негово име е наречен кратер на обратната страна на Луната.

В Хага на конференция по репарациите след Първата световна война (1914-1918 г.) България подписва спогодба за облекчаване изплащането на задълженията й по Ньойския мирен договор.
Ньойският мирен договор е договор за мир, наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918 г.). Подписва се на 27 ноември 1919 година в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки – от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.), която е свикана от съглашенските държави победителки в Първата световна война за изработване на мирните договори с победените държави от Централните сили. Парижката мирна конференция започва работата си на 11 януари 1919 г. в Париж и изработва договорите с Германия, Австро-Унгария, България и Турция. Главна роля в нея играят представителите на Англия и Франция. Конференцията одобрява и Устав на Обществото на народите.
Ньойският мирен договор влиза в сила на 9 август 1920 г. Според договора България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България се задължава да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) – Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 тона въглища. Наред с това България губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема и Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и град Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни свои територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер само на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция се прилага и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие се използва от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война (1939-1945 г.). През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

Роден е Иван Ганчев Врачев – български общественик, военен и политически деец, ген.-полковник (1961 г.). Участва в Отечествената война (1944-1945 г.) като командир на рота. Завършва Военна академия на Генералния щаб в Москва (1956 г.). Началник на Генералния щаб (1960-1962 г.) и първи министър на отбраната (1962-1966 г.). Първи зам. председател (1967-1973 г.) и председател (1973-1976 г.) на Комитета по туризъм. Автор на мемоари. Умира на 17 февруари 1994 г. в София.

Вестник “Правда” обявява, че Максим Горки “е изменил на революцията“.
Максим Горки (псевдоним на Алексей Михайлович Пешков) е руски писател. Започва да пише през 1892 г. и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционни движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор е на разкази, романи („Тома Гордеев“, „Майка“) и пиеси („На дъното“, „Еснафи“, „Дачници“ и др.).

Умира Ричард Додридж Блекмор – английски писател. Роден е 7 юни 1825 г. в Бъркшир. Учи в Оксфорд. Работи като юрист и учител. Известни произведения: сборник „Стихове на Мелантер“ (1854 г.), исторически романи „Лорна Дун“ (1869 г.), „Момичето на Скера“ (1872 г.) и др.

Умира Константин Никифоров (К. Н. Попконстантинов) – български офицер, майор (1885 г.). Роден е на 19 октомври 1856 г. в Габрово. Завършва Михайловската артилерийска академия в Русия (1883 г.). Работи за организирането на българската артилерия. Той е първият българин – министър на войната (1885-1886 г.), заел този пост след Съединението, когато руски военни инструктори напускат страната. За по-малко от два месеца подготвя армията за Сръбско-българската война (1885 г.). След детронирането на княз Александър I Батенберг напуска войската и се отдава на литературни занимания. Автор е на „Ръководство за артилерията“ (в 2 части, 1889-1891 г.).

Роден е Димитър Атанасов Гюдженов – български художник, професор. Следва известно време в Париж. Прави изложби в Берлин, Виена, Прага и в България. Негови картини – „През Морава“, „През гробищата“, „Вечер в Стара планина“, „Черепишки манастир“, „Хан Кубрат“, „Борис в манастир“ и др. Автор е на 15 исторически картини със сюжети от I и II българско царство, репродуцирани за учебни пособия по българска история. Умира на 25 август 1979 г. в София.

Подписана е Българо-турска конвенция за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, съгласно която: княз Александър I поема поста на генерал-губернатор на Източна Румелия за 5 години; Портата присъединява Кърджалийско и Тъмръшко; Княжеството поема изплащането на румелийския дълг; смесена българо-турска комисия преработва Органическия устав и го представя за одобрение на Великите сили, като дотогава областта се управлява според „добрата воля“ на княза; между Княжеството и Портата да се сключи военен съюз.

Роден е Николай Вранчев – български писател и преводач. Най-значителното литературно дело на Вранчев е издаваната от него в продължение на десетки години библиотека „Ралица“, предназначена за учениците от гимназията. С нея той си спечелва името на един от големите български преводачи и познавачи на класическата западноевропейска и световна литература. Тя включва над 50 книги. Връх в преводаческата дейност на Вранчев е преводът на „Илиада“ и „Одисея“. Автор на пътеписи, спомени, разкази, преводач на Омир, Есхил, Данте, Шекспир, Шилер, Гьоте, Хайне. Той е един от добрите познавачи на родопския бит и традиции, на местните говори и психологията на родопчани. Съчинения: „По висините на Родопа“ (1930 г.), „У дома“ (1935 г.), „Там, де лимоните цъфтят. Пътни картини от Гърция: видяно и бленувано“ (1939 г.), „Българи мохамедани (помаци)“ (1948 г.) и др. Умира на 14 февруари 1953 г. в София

На 13 и 20 януари се провеждат избори за ІІ Народно събрание, спечелени от Либералната партия.
Либералната партия е политическа организация, изразяваща интересите на дребните и средните собственици. Образува се през октомври-ноември 1879 г. Видни нейни дейци са Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков, които са водачи на либералното течение по време на Учредителното събрание (1879 г.). Във външнополитическата си ориентация се обявява за сближаване с Русия. След извършването на държавния преврат през 1881 г. от княз Александър I Батенберг правителството на Петко Каравелов е отстранено от власт. След държавния преврат и отмяната на Търновската конституция сред либералите се формират две крила: умерено начело с Драган Цанков и непримирими – с Петко Каравелов и Петко Рачов Славейков. Привържениците на Драган Цанков настояват за възстановяване на Търновската конституция в рамките на утвърдения от Великото народно събрание режим на пълномощията (1881–1883 г.). Сподвижниците на Петко Каравелов и Петко Рачов Славейков се обявяват решително срещу режима на пълномощията и повеждат борба за пълно възстановяване на Търновската конституция. В началото на септември 1883 г. княз Александър I Батенберг назначава за министър-председател Драган Цанков, който съставя правителство от умерени либерали и консерватори. След като на 5 декември 1883 г. кабинетът прокарва през Народното събрание изменение на конституцията, князът съставя правителство само от либерали. На проведените през май 1884 г. парламентарни избори непримиримите либерали печелят пълно мнозинство. Съставено е правителство начело с Петко Каравелов. През лятото на 1886 г. поради остри различия с Петко Каравелов Стефан Стамболов и неговите последователи напускат Либералната партия и полагат основите на самостоятелна Народнолиберална партия. През 1887 г. се отделя и групата на Васил Радославов, която образува Либерална партия (радослависти). През 1896 г. течението, ръководено от Петко Каравелов, се преименува в Демократическа партия, с което фактически се прекратява дейността на старата Либералната партия. Печатни органи: вестник „Целокупна България“, вестник „Независимост“, вестник „Търновска конституция“.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се състои първата среща на главнокомандващия руската армия великия княз Николай Николаевич с турските пълномощници в Казанлък.
Николай Николаевич е руски велик княз, син на император Николай I и брат на император Александър II, генерал-фелдмаршал. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е главнокомандващ руската армия, действаща на Балканите.

Части от отряда на ген. Александър Струков влизат в Одрин.

Закрива се Цариградската конференция.
Цариградската конференция се провежда в периода 23 декември 1876 г. – 20 януари 1877 г. В нея участват посланиците на Великите сили – Англия, Германия, Австро-Унгария, Италия, Русия и Турция. Първоначално (от 30 ноември до 10 декември) маркиз Р. Солсбъри – специален английски пълномощник, и граф Н. П. Игнатиев се договарят относно политическото устройство на българските земи и на Босна и Херцеговина. След това започват предварителни заседания (11 – 22 декември) без турски представители. Приема се общото становище да се образуват 3 автономни области, от които 2 – населени с българи. Изработва се проект за органически правилник за двете български области. Руският проект предвижда единна българска автономна област, включваща Мизия, Тракия и Македония. Срещу него възразява австро-унгарският външен министър граф Г. Андраши. Маркиз Солзбъри също възразява срещу голяма българска автономна област и се стига до идеята за две области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София (без Беломорието и Одринска Тракия и по-голямата част от Родопите, въпреки българския им характер). В органическия устав се предвижда основна административна единица да бъде кантонът с 5 до 10 хиляди души, прегрупирани според религиозната им принадлежност (християнски и мюсюлмански). Няколко кантона образуват санджак, който се управлява от мютесариф (християнин или мюсюлманин, според мнозинството на населението в санджака), който се назначава от Високата порта. Няколко санджака образуват област, управлявана от валия, назначаван за срок от 5 г. от Високата порта със съгласието на Великите сили. Валията да бъде християнин, може и чужденец. 30 % от данъците се прибират от османското правителство. Съдебната система да бъде устроена според османския граждански закон. Турската армия остава в областните градове и крепостите, създава се милиция и жандармерия, чиито офицери се назначават от Високата порта. По време на цариградската конференция не се стига до окончателно решение.

Умира Жан Франсоа Миле – френски живописец и график, представител на Барбизонската школа. Роден е на 4 октомври 1814 г. в Грюши, Нормандия Учи при П. Деларош в Париж (от 1837 г.). Работи в Париж, а от 1849 г. в селцето Барбизон до Фонтебло. Представя свои картини в Парижкия салон (от 1840 г.). Рисува пейзажи, жанрови композиции и портрети. Основна тема в творчеството му е селският труд (“Селянки с наръч дърва”, ок. 1858 г.). Умира 20 януари 1875 г. в Барбизон

Умира Иван Фьодорович Паскевич – руски офицер, генерал, фелдмаршал, пълен кавалер на Георгиевския кръст и на всички руски ордени. Роден е на 8 май 1782 г. Завършва Пажеския корпус в Санкт Петербург (1800 г.). Участва в Руско-турската война (1806-1812 г.), в Отечествената война и похода в Европа (1812-1813 г.). По време на Кримската война е главнокомандващ руските войски на Западното направление на дунавския театър на военните действия. Поддържа борбата на българите за национално освобождение и приема много български доброволци в руската армия.

Роден е Стефан Бобчев – обществено-политически и книжовен деец. След Освобождението Стефан Бобчев завършва право в Москва (1880 г.). Член е на Българското книжовно дружество (БКД). Заема различни административни постове в Източна Румелия. Депутат е в VІІІ, ІХ, ХІІІ и ХІV Обикновено Народно събрание. През 1911-1912 г. е министър на просвещението. Дълги години преподава в Софийския Университет и е един от основателите и пръв ректор на Свободния университет. Умира на 8 септември 1940 г.

Китай отстъпва Хонконг на Великобритания.
От 1840 г. до 1842 г. се води англо-китайска война, по време на която Великобритания завладява Хонконг. През 1898 г. Китай дава под аренда на Великобритания Хонконг за 99 години. През 1984 г. англо-китайско споразумение предвижда възстановяването на суверенитета на Китай над Хонконг през 1997 г. На 1 юли 1997 г. Хонконг е върнат на Китай.

Английският крал Чарлз I е изправен пред специален трибунал, създаден от Парламента, по обвинение в държавна измяна, а след няколко дни е осъден на смърт и обесен като “тиранин и враг на кралството”.

Умира Мустафа I – турски султан. Втори син на султан Мехмед III. Роден е на 1592 г. Наследява брат си Ахмед I на 22 ноември 1617 г. На 26 февруари 1618 г. е детрониран от сина на Ахмед I – Осман II. На 19 май 1622 г. след падането на Осман II, отново се качва на престола. Оставя управлението на империята на готвача Мере Хюсеин. Еничарите негодуват срещу неговия любимец, искат отстраняването му от власт. Под натиска на еничарите, великия везир Кеманкеш Кара Али паша поема властта в свои ръце и поставя на престола Мурад IV (30.08.1623). Умира в Истанбул на 20 януари 1639 г. след колабс

Инквизицията признава Джордано Бруно за еретик.
Бруно е италиански философ. Развива системата на Николай Коперник като приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 години в затвора, е изгорен на клада в Рим. Негови съчинения са „За причината, началото и единното“ (1584 г.), „За безкрайността, вселената и световете“ (1584 г.), „За монадата, числото и фигурата“ (1591 г.).

В Краков е провъзгласен за крал Владислав I, поставил след няколко успешни сражения срещу Тевтонския орден основите на обединената полска държава.

Календарът е на Агенция “Фокус”