дом блог страница 4

Националният събор на народното творчество – Копривщица е огледало на съвременната картина, каза пред БТА доц. Веселка Тончева

0



Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица е различно дотолкова, доколкото то е огледало на съвременната картина на жизненост и възпроизвеждане на традиционната култура, но всъщност идеята е съборът да запази своя облик и най-вече своята мисия като единствен форум с такъв мащаб и концепция в България. Това каза пред БТА етномузикологът и фолклорист доц. Веселка Тончева.

Събитието е организирано от Министерството на културата, Областната администрация на Софийска област, Община Копривщица съвместно с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, който си партнира с Института за изследване на изкуствата при БАН. То ще се проведе от 8 до 10 август с медийната подкрепа на БНТ, БНР и БТА.

ПРЕДИСТОРИЯТА

Доц. Тончева отбелязва, че създаването на Националния събор в Копривщица е предшествано от редица регионални събори, първият от които е „Странджа пее“ и се състои през 1960 г. в с. Граматиково, Малкотърновско. Следват и други подобни регионални събори – добруджански в Тервел (септември 1960 г.), родопски (Рожен, 1961 г.), на тракийската песен в Ямболския край в Елхово (май 1962 г.), на песните от Благоевградския край в местността Предела (септември 1962 г.), за надсвирване и надиграване в Сливенски окръг в местността Баните (септември 1962 г.) и др. Целта на тези събори е да бъде представена диалектната специфика на всеки регион и особено да се изтъкне регионалната и локална съхраненост на традициите, разказва тя. 

„Тъкмо на тази основа постепенно се ражда идеята за организиране на национален събор на народното творчество, който да е репрезентативен за фолклорното богатство на цялата територия на България. Предложението за провеждане на такъв форум именно в град Копривщица, като най-подходящо място в природно и архитектурно отношение, принадлежи на Райна Кацарова – етномузиколог и етнохореолог в Института за музика към БАН (днес Институт за изследване на изкуствата при Българската академия на науките, Сектор „Музика“)“, припомня тя.

Доц. Тончева посочва, че първият Събор се провежда през август 1965 г., сцените са едва три, а тематичното разделение е на певци, инструменталисти и танцьори. Постепенно с времето и с провеждането на събора на всеки пет години „естрадите” (сцените) стават седем, а принципът на разделението им регионален. И така ще е и в XIII издание на Събора. Сцените от последния събор през 2022 г. вече са шест и в рамките на три дни на тези сцени ще се представят различните фолклорни области на България.

В РЕГИСТЪРА НА ЮНЕСКО

Етномузикологът и фолклорист припомня, че след подадена кандидатура, подготвена от експерти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (проф. д. изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл. ас. д-р Лина Гергова), от 2016 г. Националният събор на българското народно творчество в Копривщица е вписан в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО и, по думите й, това е едно безспорно признание за неговата значимост в културния календар на България, но и като явление в световен план.

„Съборът мотивира хиляди участници да изпълняват музикален, танцов фолклор и обредност от своя регион, но е и предизвикателството да продължават да се издирват и съхраняват старите местни песенни, танцови и инструментални образци“, казва тя.

Доц. Тончева отбелязва, че на откриването тази година ще прозвучи „космическият“ глас на България – Валя Балканска, участвала и на откриването още на Първия събор. „Тогава тя е едва 23-годишна и е запечатана на лента в документален филм на БНТ. Бистришките баби и архаичната полифония и танц, на които те са носители, са всъщност първото българско вписване в листата на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2005 г. Последното признание на България през 2021 г. е уникалното пеене „на високо“ от Сатовча. То също, както и редица други традиционни изпълнения, ще прозвучат на откриването на Събора на 9 август“, казва тя.

ПРОМЕНИТЕ

По думите на доц. Тончева традиционната култура е като един жив организъм, тя „реагира“ на промените в социокултурния контекст, което води до промени и в това, което се представя на събора. „Например нашите предходници, основали и журирали събора, не допускаха съпровод на акордеон, тъй като той е европейски инструмент, навлязъл в музикалната ни практика през 20-30-те години на ХХ век и влияещ върху „природата“ на традиционната ни песен със западно-европейската хармония, с която я озвучава. Днес обаче вече акордеонът се е наложил като „народен“ инструмент и поради тенденцията за драстично намаляване на традиционното инструментално изпълнителство, той вече се ползва като масов съпровод на народната песен“, уточнява тя.

СЪБОРЪТ КАТО ЛИЧНО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Доц. Веселка Тончева разказва, че посетила Събора в Копривщица за първи път като студентка и специализант по етномузикология на акад. Николай Кауфман. „И сега като седнах да смятам, установих, че през 2025 г. ще е седмото издание, на което присъствам вече като експерт и част от журито. Идеята на нашия научен ръководител в Музикалната академия беше да ни командироват с една колега, за да се учим да записваме, да наблюдаваме, да придобиваме опит, да се докоснем на живо до тази култура, която изучаваме. И преживяването безспорно беше вълнуващо“, спомня си тя.

Разказва, че тогава била в началото на пътя си като етномузиколог и теренист, тъкмо започвала събирането на материали за дипломната си работа и това било шанс да види моментната картина на „звучащата“ музикалнофолклорна България на поляните над Копривщица.

„Беше като приказка с часове да слушам например родопски песни само на една от сцените, докато в съседство са Добруджа и Тракия… Постепенно с годините и с натрупването на опит връзката ми с този събор ставаше все по-дълбоко професионална, но неизбежно и лична. Чаках го като преживяване, а в последните години съм част и от организацията му. Това е една доста висока отговорност, защото е важно как съборът ще продължи да „живее“ и какво ще се представя на сцените му като традиционно наследство и култура“, отбелязва етномузикологът и фолклорист.

БЪДЕЩЕТО

Доц. Веселка Тончева казва, че й се иска Съборът в бъдеще да е максимално близък до своето начало и до своя тогавашен облик, но по думите й това е невъзможно – нито бабите са същите от преди 60 години, нито репертоарът и стилът на изпълнение могат да се „консервират“ или „замразят“ непокътнати във времето.

„И все пак, функциониращият модел на Събора в Копривщица е ориентиран към представянето, макар и на сцена, на регионалното, локалното и селищното наследство в неговия жизнен вид, но наред с това и към стимулирането на процесите по съхраняването и поколенческото му предаване. Ние, като изследователи сега смятаме, че това е един възможен modus vivendi на това наследено знание, но времето ще покаже какви са перспективите на тази форма, възникнала преди 60 години и оцеляла до днес“, отбелязва тя.

Както БТА писа, над 6000 участници от близо 800 формации се очаква да вземат участие в Тринадесетото издание на Националния събор на народното творчество в Копривщица, който ще се проведе тази година на 8, 9 и 10 август. Съборът се провежда от 1965 г. на всеки пет години в първата пълна седмица на месец август. В Националния събор на народното творчество в Копривщица ще вземат участие носители и наследници на локално нематериално културно наследство – певци, свирачи, танцьори, игрохорци, разказвачи на народни предания, приказки и анекдоти и други словесни форми, групи за народни обичаи от всички области на страната, които представят местни традиции, предвижда статутът на събора. 



Източник БТА

БТА :: Катастрофа в района на моста над река Марица затруднява движението на пътя Пловдив

0



Катастрофа в района на моста над река Марица затруднява движението на пътя Пловдив – Стара Загора, съобщиха от Областната дирекция на МВР в Пловдив. Инцидентът е станал около 17:30 ч. 

По първоначални данни, моторист се е блъснал в бус и е отскочил в лентата за насрещното движение, където се е ударил в други два автомобила. На място е било изяснено, че преди инцидента бусът бил ударил отзад други две коли.

Оказана е медицинска помощ на водача на мотора, който е бил контактен, без видими контузии. Предстои да бъдат направени тестове за употреба на алкохол.

Трафикът в района е затруднен, предприемат се действия за премахване на автомобилите.

На 13 юли сутринта при катастрофа между лек автомобил и мотоциклет на бул. „България“ в Асеновград загина моторист.

/НН/



Източник БТА

Потреблението на вода в три населени места в област Русе ще бъде ограничено

0



Потреблението на вода в три населени места в област Русе ще бъде ограничено. Това съобщи областният управител на Русе Драгомир Драганов.

Съществуващите водоизточници, които захранват селата Босилковци, Пейчиново и Брестовица пресъхват и затова се препоръчват ограничения във водоползването, съобщи за БТА специалистът по комуникации във „Водоснабдяване и канализация“ (ВиК) ООД – Русе Невена Ганчева. Тя уточни, че предложения за това са изпратени до Община Бяла, в която се намират селата Босилковци и Пейчиново, и до Община Борово, на територията на която е село Брестовица.

Кметът на Бяла Димитър Славов вече е издал заповед, че считано от 1 август през летния и есенния сезон на 2025 година забранява използването на питейна вода за напояване, поливане на зелени площи, миене на улици, моторни превозни средства, балкони, пълнене на басейни, пране на килими и други подобни дейности на територията на селата Босилковци и Пейчиново. При установено неспазване на забраната, съответните нарушители ще носят административнонаказателна отговорност по Закона за водите, се посочва още в заповедта на Славов.

Колегата му от Борово Валентин Панайотов каза за БТА, че също е подготвил подобна заповед. „В Брестовица живеят около 100 души и вярвам, че ще срещнем разбиране от хората. Загубите там са големи. С едно подаване от около 300 кубика вода на ден излизат 100. Затова успяхме да убедим строителите още през следващата седмица да започнем цялостен ремонт на водопроводната мрежа, въпреки че все още не е осигурено финансирането за целта. Във Волово, което се намира в близост, също имаше проблеми, но там се осигурили необходимото водоподаване“, каза още Панайотов.

Част от водопроводната мрежа в региона е силно амортизирана. Изградена е от азбесто-циментови тръби и съответно загубите по нея са много високи. В Пейчиново и Брестовица те достигат 84%, а в Босилковци около 79%, уточниха от Областната администрация в Русе.

Драгомир Драганов заяви, че при необходимост могат да се включат допълнителни водоизточници, които да гарантират захранването с вода в най-проблемните участъци. Към момента дренажът „Малък тетарлък“ в Босилковци е напълно пресъхнал, а този на „Голям тетарлък“ е чувствително намалял, както и на шахтовия и тръбния кладенец при помпена станция „Пейчиново“. Сходна е и ситуацията в Брестовица. Там дебитът на дренажите „Трите чешми“ и „Соук бунар“, а също и на шахтовия кладенец в село Волово са значително намалели.

Драганов коментира, че към момента няма населени места с режимно водоснабдяване или влошено качество на питейната вода. От неговата администрация припомниха, че захранването с питейна и битова вода в област Русе се осъществява посредством изградени кладенци и сондажи на естествени подземни водоизточници, а не чрез водоподаване от язовирите.

 



Източник БТА

Ще признае ли Германия Палестина?

0


През уикенда Хамас разпространи видеа, показващи израелски заложници, които са кожа и кости. Хората все още са в ръцете на Хамас – организацията, определена като терористична от САЩ, ЕС, Израел и други държави, и отговорна за кървавото нападение от 7 октомври 2023 година.

В същото време се съобщава, че израелският премиер Бенямин Нетаняху иска изцяло да окупира ивицата Газа, за да освободи останалите 50 заложници. А палестинското население там страда от глад.

Федералният канцлер Фридрих Мерц е потресен от кадрите. „Хамас измъчва заложниците, тероризира Израел и използва собственото си население в ивицата Газа като щит“, коментира той пред вестник „Билд“.

Френският президент Еманюел Макрон определи действията на Хамас като „безграничната безчовечност“ в своя публикация в социалните мрежи. Той подчерта, че незабавното освобождаване на всички все още намиращи се в Газа заложници е „абсолютен приоритет“ за неговото правителство. Мерц от своя страна заяви пред „Билд“, че „в бъдеще Хамас не би трябвало да играе никаква роля в Газа“. Сходно изказване направи и Макрон.

Франция и Германия не са единни по въпроса за Палестина

По отношение на признаването на държавата Палестина обаче Франция и Германия следват различен курс. Макрон обяви наскоро, че иска през септември в рамките на Общото събрание на ООН да предприеме такъв ход. Израел незабавно осъди намеренията на Париж, премиерът Нетаняху заяви, че това било награда за тероризма.

Въпреки това и Великобритания, и Канада искат да се присъединят към Франция, т.е. общо три от влиятелните държави в Г-7 са готови на такъв ход. Други страни от ЕС също заявиха подобно намерение. Федералното правителство обаче засега не планира такава стъпка – смята, че признаването на Палестинска държава ще има смисъл едва като резултат от преговорен процес.

Държава ли е Палестина?

Експертът по международно право Арон Дюмон обяснява пред ДВ, че за да бъде призната една държава за такава, трябва да са изпълнени три основни критерия.

Това е на първо място ясно очертаната територия, на второ – общ народ, и на трето – правителство, което да упражнява държавната власт. „Два от трите основни критерия са изпълнени. Но що се отнася до държавната власт, би могло да се каже, че тя още не съществува за държавата Палестина. Затова и все още не съществува държава.“

Специалистите по международно право водят спорове по дефиницията за признаване на една държава. Експертката по Близкия изток Муриел Асебург от фондацията „Наука и политика“ казва пред ДВ, че възможното признаване на Палестина от страна на други държави първоначално не би дало отражение върху живота на хората в региона. Защото и в момента много държави поддържат дипломатически отношения с Палестина. Става дума за Палестинската автономия, която се управлява от 89-годишния Махмуд Абас, който е спорна фигура сред палестинците. Избори на Западния бряг и в Източен Йерусалим не са провеждани от 20 години.

Повечето държави поддържат отношения с Палестинската автономия със столица Рамала, а не с Хамас, които управляват ивицата Газа и като терористична организация са определяни като напълно неприемлив партньор.

Признаването ще е трудно и поради това, че границите между Израел и палестинските територии не са изяснени, както и статутът на Източен Йерусалим. Израел де факто контролира големи територии на Западния бряг, които попадат в Палестинската автономия.

Политоложката Асенбург прави пред ДВ следния анализ: „Признаването на Палестинска държава би сигнализирало, че ние не само насърчаваме абстрактно решението с две държави, но искаме да допринесем за това наред с Израел да има и палестинска държава. За целта ще трябва да се предприемат и мерки за слагане на край на израелската окупация.“

Ще стане ли Палестина пълноправен член на ООН?

149 от 193-те държави членки на ООН и сега признават Палестина за суверенна държава. Експертът по международно право Дюмон посочва: „Не може да се каже, че ако толкова и толкова държави в света признават Палестина, тя е държава“. Пълноправното членство на Палестина в ООН засега изглежда по-скоро невероятно, изтъква Асебург. „Пълноправно членство в ООН засега не може да има, понеже за целта е необходимо решение на Съвета за сигурност на ООН. За него ще е нужно съгласието на САЩ, а такова не може да се очаква.“

От 2012 година Палестина има статут на наблюдателка в Общото събрание на ООН, обяснява Асебург. „Откакто Палестина има този статут, може да членува в много други международни организации – като например в Международния наказателен съд.“ Статутът на наблюдател се смята за предшественик на пълноправното членство в ООН.

Германия и нейната отговорност спрямо Израел

Междувременно расте натискът върху германското правителство да прояви критичност по отношение на Израел. След съобщенията за намеренията на израелския премиер Нетаняху да окупира цялата територия на Газа, говорителката на „Левицата“ Леа Райзнер призова: „Необходим е политически натиск, включително над съюзниците“. По думите на Райзнер досегашната позиция на германското коалиционно правителство спрямо Израел била „атестация за провала на германската външна политика“.

Искания за признаването на Палестина се отправят постоянно, но засега Федералната република е далеч от подобен ход. Против него стоят особените ангажименти на Германия към Израел заради Холокоста – убийството на милиони на евреи във времената на националсоциализма. Оттам произлиза приемането на сигурността на Израел като част от националния интерес на Германия.

Федералният канцлер Мерц втвърди тона спрямо правителството на Нетаняху – той настоява за трайно примирие в Газа и за повече хуманитарни помощи през Израел за хората там. Същевременно обаче се въздържа от това да ядосва партньорската държава.

Както заяви Мерц, признаването на Палестина може да увенчае края на един процес за намирането на решение с обособяването на две държави. Засега той не възприема признаването „като правилна стъпка“.





Източник 24часа

Беседа за деца на тема „Рамсарските места в България“ ще се проведе в Националния природонаучен музей

0


„Рамсарските места в България“ е темата на презентацията с беседа за деца, която ще се проведе на 9 август в Националния природонаучен музей (НПМ – БАН), съобщават организаторите.

Събитието е част от Лятната програма за деца в музея. 

„Защо наричаме някои места Рамсарски, има ли такива места в България и защо са специални? Готов ли си да станеш откривател и да намериш 11-те табла в експозицията на музея, за да отговориш правилно на въпросите от нашата игра? Ще трябва да обиколиш 3 от етажите в музея. Не забравяй да заредиш мобилния си телефон, за да може да снимаш част от експонатите“, казват от екипа на музея.

Водещ на заниманията е Веселина Чирова, екскурзовод в НПМ-БАН. Заниманията се провеждат в група от максимум 15 деца и се провеждат всяка събота на юли и август. Всяка събота темите ще са различни, като всяка тема се повтаря два пъти дневно, уточняват организаторите.

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (на английски: Wetlands of International Importance), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година. В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара. Рамсарската конвенция влиза в сила у нас на 24.01.1976 г. България е осмата страна подписала конвенцията (бел. ред.).

Както БТА писа, лятната образователна програма за деца в Националния природонаучен музей при БАН се провежда през юли и август, всяка събота. Образователните презентации, беседи и игри са за деца над 8 години, с времетраене от 60 до 90 минути, в зависимост от темата.

/ВСР

/ХК/



Източник БТА

7 АВГУСТ: Международен ден на необвързаните

0
  • Всяка година на 7 август редица държави отбелязват Деня на необвързаните – неформален празник, посветен на неженените мъже, неомъжените жени и всички, които нямат сериозна връзка. Има и второ име – „Ден на необвързаните“ или „Ден на самотните сърца“.

Смята се, че Денят на необвързаните произхожда от Китай, страна, която е лидер по пренаселеност и е принудена да решава демографски проблеми. Но там се празнува на 11 ноември и си има свои традиции. И тъй като не само в Китай хората искат или могат да имат семейство и има много необвързани хора в различни страни, не е изненадващо, че има много хора по света, които искат да празнуват Деня на необвързаните.

Въпреки че по-голямата част от обществото възприема негативно „ергенския живот“, реалностите на живота показват, че съвременните мъже и дори жени, за разлика от своите предци, не бързат да се оженят. Предпочитат семейството – кариера, учене, свобода… Затова целта на празника е да покаже, че да си ерген не е непременно лошо или самотно. В крайна сметка този период може да бъде повод за личностно израстване, саморазвитие, забавление и създаване на нови познанства.

Не е тайна, че сред успешните и реализирани хора в своята област има много свободни и неженени ергени. Тази ситуация се обяснява по различни начини. Първо, брачната институция вече не играе толкова голяма роля в обществото, и второ, мнозина смятат семейството за пречка за успешна бизнес кариера (особено жените). Съвременните джаджи и технически устройства помагат на човек да подреди живота си и да организира ред в дома си. Жените също не винаги мечтаят за брак, а статусът на самотна майка не плаши нежния пол.

Някой цени свободата и независимостта, някой чака принц / търси единствения, някой търси, някой все още няма време… Психолозите обаче предупреждават, че убедените ергени имат много „скелети в килера“ които определят отношението им към противоположния пол.

Следователно днешната дата не е просто празник (или скръб) в чест на вашата самота, това е повод да помислите за собствените си постижения, да правите планове за бъдещето, като използвате свободата на избор. Това е уникална възможност да отпразнувате своята независимост и индивидуалност и има много възможности как. Можете да прекарате време с близки приятели или в приятна компания сред природата, да отидете на кафе или ресторант, да посетите изложби или кино, да играете игри или да правите това, което обичате. Ако сте необвързани, празнувайте този празник с удоволствие. В крайна сметка може би догодина той вече няма да има нищо общо с вас…

НА 7 АВГУСТ Е РОДЕНА ЖЕНСКАТА ЕМБЛЕМА В РАЗУЗНАВАНЕТО МАТА ХАРИ

0

Мата Хари е сценичното име на Маргарета Гертруд Зеле. Известна танцьорка на екзотични танци, тя беше смятана за най-добре платената куртизанка в Европа, но друг талант й донесе световна слава. Мата Хари също беше известен шпионин от Първата световна война.

Мата Хари (английски Mata Hari, истинско име – Margaretha Geertruida Zelle, холандски Margaretha Geertruida Zelle) е родена на 7 август 1876 г. в Леуварден (Холандия). Момичето рано остава сираче. Тя е отгледана от своя кръстник. Тя е обучена в Лайден и става учителка в детска градина.

Тя прекарва много месеци в интензивно изучаване на индонезийските традиции, особено чрез работата си с местна танцова трупа. По-късно, в Париж, тя за първи път участва като циркова ездачка под името „Лейди Греша Маклауд“. И през 1905 г. започва нейната голяма слава като танцьорка в „ориенталски стил“.

Изявява се под псевдонима Мата Хари, изпълнявайки професионално индийски и японски танци, в модни салони в Париж, Монте Карло, Берлин, Виена, Милано, Мадрид… Някои от нейните танци се доближават до съвременния стриптийз. Радвайки се на огромен успех сред мъжете, Мата Хари се смяташе за най-добре платената куртизанка в Европа.

Въпреки това, малко по-различна „поле на дейност“ й донесе световна слава – шпионаж. Смята се, че тази красива куртизанка не само е очаровала влиятелни мъже, но и понякога е научавала държавни тайни от тях (въпреки че трябва да се каже, че редица историци са съгласни, че нейната роля в световната история като шпионин е силно преувеличена).

През 1916 г. френското контраразузнаване има първите признаци за нейното участие в работа за Германия. Когато Мата Хари разбра за това, тя сама се обърна към френското разузнаване и им предложи услугите си. По време на разговора тя случайно споменава името на един от любовниците си, добре познат на събеседниците й германски агент по набиране на персонал.

През 1917 г. тя заминава на малка мисия в Мадрид. В резултат френските подозрения за шпионаж бяха окончателно потвърдени: те прихванаха радиообмен между германски агент в Мадрид и центъра, където той посочи, че агентът H-21, вербуван от французите, е пристигнал в Испания и е получил инструкции от немската гара, за да се върне в Париж.

Възможно е радиопрехващането да е специално разсекретено от германската страна, за да се отърве от двойния агент, като го предаде на врага.

Маргарета Зеле, известна на всички като Мата Хари, е призната за виновна и екзекутирана на френския военен полигон във Венсен на 15 октомври 1917 г.

Както сега твърдят историци и юристи, френският военен съд напълно манипулира фактите. Мата Хари наистина източваше пари от елита в Германия и Франция, но никога не продаваше информацията. Според адвокатите процесът срещу Мата Хари беше показателен: Франция се нуждаеше от шумен случай, който да демонстрира колко добре работят френските разузнавателни служби. Имаше и друга причина: забавленията на богатите парижани дразнеха обикновените французи, чиито роднини умираха във войната по това време.

Астън Вила разгроми Рома в контрола – Футбол свят – Италия

0


Астън Вила унижи Рома с 4:0 в приятелска среща, играна в английския град Уолсол. Бирмингамци не оставиха никакви шансове на съперника си, като головете за тима на Унай Емери отбелязаха Емилиано Буендия (15‘), Джейкъб Рамзи (17‘), Оли Уоткинс (40‘) и Донийл Мален (85′). Двамата наставници стартираха със състави, близки до най-доброто, с което разполагат, но тимовете се оказаха твърде неравностойни.

Още в 15-ата минута аржентинецът Буендия откри след страхотно изпълнен пряк свободен удар. Само две минути по-късно Юри Тилеманс изведе отлично Джейкъб Рамзи, който останал очи в очи с вратаря на Рома Свилар удвои – 2:0 за Астън Вила. Тоталната доминация на „виланите“ продължи и в 40-ата минута Оли Уоткинс също се разписа, след като с глава се възползва от центриране на Буендия – 3:0.

На почивката Унай Емери направи доста промени в състава си, а по-късно същото стори и наставника на Рома Джам Пиеро Гасперини. Италианците обаче така и не успяха да стигнат до почетен гол. Най-близо до гол за Рома бе влезлият от пейката Матиас Соуле, който получи пас от Артьом Довбик на границата на наказателното поле, но за негов малшанс стреля в напречната греда на резервния страж на бирмингамци Марко Бизо. Пет минути преди края на редовното време Донийл Мален със самостоятелен пробив оформи разгромното 4:0 за Астън Вила.



Източник Gong.bg

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА – 7 АВГУСТ

0

 

КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА: 1786 – На този ден се поставя началото на съвременния алпинизъм 1924 г. – Приет е Закон за борба със скъпотията 1947 – Завършва плаването на Тур Хейердал, прекосил Тихия океан със сала “Кон-Тики” 1959 – Американският сателит “Експлорър 6” праща първите снимки на Земята, направени от космоса 1960 – Кот Д`Ивоар обявява своята независимост 1960 – Фидел Кастро национализира напълно американската собственост в Куба 1981 – В околоземна орбита е изведен изкуственият спътник на Земята “Интеркосмос-България” 1990 г. – Андрей Луканов връчва на Великото Народно Събрание оставката на правителството си 1996 – НАСА съобщава за открита примитивна форма на живот при изследване на метеорит, паднал на Земята преди 13 000 години

ПРАЗНИЦИ:

 

2027 – астероид (137108) 1999 AN10 ще премине 388 960 km (0,0026 AU) от Земята

2020 г.– Самолет Boeing 737-8NG на Air India се разбива при кацане в индийския град Кожикоде .

2020 г. – Умира Le Kha Phieu (р. 1931), виетнамски политик и държавник, генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Виетнам (1997 – 2001).

2019 г. – Умира – Кари Мълис (р. 1944 ), американски биохимик, Нобелова награда за химия (1993)

2008 г. началото на войната в Южна Осетия .

2005 г. Спасителната операция край бреговете на Камчатка приключи успешно : британската безпилотна дълбоководна подводница “ Scorpion “ освободи дълбоководната пилотирана подводница AS-28 “ Priz “ от кабелите на подводната хидрофонна система и спаси всичките седем водолаза .

1998 г.

Извършени са атентати срещу американските посолства в Найроби, Кения, и Дар Ес Салам, Танзания, в резултат на които загиват над 130 души, а над 1000 са ранени.

1996 г.


НАСА съобщава за открита примитивна форма на живот при изследване на метеорит, паднал на Земята преди 13 000 години. Според съобщението микроскопични форми на живот може би са съществували на Марс преди около 4 млрд. години. Съобщението е направено на пресконференция, дадена от изследователи от НАСА и представители от различни университети. Изследванията се основават на обстоен анализ на древен марсиански метеорит, на който е дадено името “Алан Хилс” или ALH 84001. Космическото тяло е открито в Антарктика през 1984 г. Според учените в състава на метеорита влизат органични съединения, които са непогрешимо доказателство за това, че някога на червената планета е имало живот. Открити са изключително малки едноклетъчни структури, които приличат в известна степен на земни бактерии. Засега не са открити следи от по-висши организми.

 

1990 г.


Партията Африкански национален конгрес на Нелсън Мандела прекратява 29-годишната си борба срещу управлението на белите, което открива пътя към официални преговори за премахване на системата на апартейд в ЮАР (политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в Южноафриканската република от 1948 г. до 1990 г.).

Нелсън Ролихлахла Мандела е южноафрикански политик, водач на Африканския национален конгрес. От 1962 г. до 1990 г. е в затвора. Превръща се в един символите на борбата срещу апартейда. През 1993 г. получава, заедно с Фредерик де Клерк, Нобелова награда за мир. Нелсън Мандела е президент на ЮАР от 1994 г. до 1999 г.

 

1990 г.


Започва американската военна операция “Пустинен щит” в Саудитска Арабия.

На 2 август 1990 г. механизирана пехота и танкове на Иракската републиканска гвардия навлизат в Кувейт и установяват контрол над държавата. В отговор започва американската операция “Пустинен щит”, като целта е спиране на нахлуване в богатата на нефт територия на кувейтската съседка Саудитска Арабия. На 7 август започва разполагането на американските части. ООН осъжда иракското нападение и анексиране на Кувейт и дава ултиматум за незабавно и безусловно оттегляне на иракските сили. След неспазването на ултиматума на ООН от страна на иракския диктатор Садам Хюсейн на 17 януари 1991 г. коалиционните сили под американско командване започват въздушни удари над иракски цели. На 24 януари започва нападението на сухопътните коалиционни части, а на 27 януари столицата на Кувейт е обявена за свободна, което е причината президентът Буш да спре войната.

 

1981 г.


В околоземна орбита е изведен изкуственият спътник на Земята “Интеркосмос-България”. Институтът за космически изследвания към БАН участва в изготвянето на апаратура за следните спътници: „Интеркосмос“- 8, 12, 14, 19; „Интеркосмос-България-1300“ и „Mетеор-Природа“, „Вертикал“ – 3, 4, 6, 7, 9 и 10, както и в изготвянето, и осъществяването на научната програма на първия и втория български космонавти на борда на „Салют-6“ и „Mир“, космическите станции „Вега“, „Aктивен“, „Гранат“, „Интербол“, „Апекс“ и „Фобос“.

 

1974 г.

Френският каскадьор Филип Пети преминава по въже, опънато между двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк.

 

1964 г.


През август 1964 г. президентът Линдън Джонсън съобщава на Конгреса, че виетнамски катери са нападнали американския флот в Тонкинския залив. На 7 август Конгресът приема Тонкинската резолюция, която дава на Джонсън право да започне война срещу Северен Виетнам.

 

1960 г.


Фидел Кастро национализира напълно американската собственост в Куба.

Фидел Кастро е роден на 13 август 1926 г. Завършва право в Хавана през 1950 г. Той е кубински революционер, генерален секретар на Комунистическата партия на Куба (1965 г.) и председател на Република Куба. През 1959 г. сваля режима на Фулхенсио Батиста и превръща страната в първата комунистическа държава в западното полукълбо. През 1976 г. става председател на Държавния и на Министерския съвет и президент на републиката.

 

1960 г.


Кот Д`Ивоар обявява своята независимост.

През декември 1958 г. Кот Д`Ивоар става автономна република в рамките на Френската общност в резултат на референдум, който донася статут на общини на всички членове на бившата Федерация на Френска Западна Африка, с изключение на Гвинея, която гласува против присъединяването. Кот Д`Ивоар става независима на 7 август 1960 г., като с това членството в общността отпада. Съвременната политическа история на страната е тясно свързана с личността на Феликс Уфуе Боани, първи президент на републиката и лидер на Демократичната партия. Той е един от основателите на Демократичното Африканско Представителство, водещата междутериториална политическа партия преди независимостта (партията не развива дейност само в Мавритания). Боани за първи път се появява на политическата сцена като утвърден лидер с основаването на Африканския Аграрен Синдикат през 1944 г., който спечелва по-добри условия на работа за африканските фермери. Уфуе Боани утвърждава позицията си като водеща фигура в Западна Африка с въвеждането на Кот Д`Ивоар, Нигер, Буркина Фасо и Бенин в Съвета на Съглашението, местна организация, стимулираща икономическото развитие.

 

1960 г.


Роден е Дейвид Духовни – американски актьор. Учи английска литература в Принстън, а дипломата си получава от университета Йейл. Успоредно със ученето в Йейл започва да посещава актьорски курсове в Ню Йорк. Първата му работа в киното е малка роля в “Работещо момиче” (комедия с Харисън Форд, Сигорни Уивър и Мелани Грифит). По-късно се включва за няколко епизода в “Туин Пийкс”, където играе агент на ФБР. По-късно се снима в сериала “Дневниците на червената обувка”, а след това изпълнява и ролята на ФБР-агента Фокс Мълдър в “Досиетата Хикс”, която му носи най-голяма популярност.

 

1959 г.


Американският сателит “Експлорър 6” е изстрелян от полигона в Кейп Канаверал и става първия спътник, изпратил снимки на Земята.

“Експлорър 6” е малък сферичен сателит, създаден да изследва поточна радиация от различни енергийни източници, галактически космически лъчи, геомагнетизъм, радиопредавания в горните слоеве на атмосферата и приливи на метеоритен дъжд. Също така апаратът тества сканиращо устройство за фотографиране на земната облачна обвивка. Сателитът е изстрелян в силно ексцентрична елиптична орбита. Четири слънчеви платна, монтирани в средата на апарата, зареждат батериите с енергия, като само три от тях успяват да се разгънат напълно. Това е причината само 63% от очакваната енергия да се доставя, като този процент с времето спада. От апарата са извлечени общо 827 часа аналогови и 23 часа дигитални данни.

 

1958 г.


Умира Карл Спенсър Лешли – американски психолог и физиолог, представител на съвременната невропсихология. Той е роден на 7 юни 1890 г. в Дейвис, Западна Вирджиния. Преподавател е в Минесота (1920-1926 г.) и Харвард (1935-1955 г.). Става професор през 1920 г. Научните му интереси са в областта на изследването на мозъчната дейност във връзка с поведението на човека. Експериментално доказва несъстоятелността на съществуващите представи за мозъчната локализация, съгласно които дори най-сложните мозъчни функции са тясно свързани със специфичния анатомичен субстрат, като противопоставя на това схващане разбирането за пластичността на висшите раздели на главния мозък и функционалната многозначност на мозъчната структура. Трудовете на Лешли са отправен пункт за разработката на съвременните схващания за мозъчната организация на висшите психични функции при човека.

 

1947 г.


Завършва плаването на Тур Хейердал, прекосил Тихия океан със сала “Кон-Тики”. С пресичането на океана, по време на което са изминати над 8000 морски мили, Хейердал доказва възможността полинезийските острови да са заселени с преминали по същия път жители на Америка.

 

1944 г.

Приета е Декларация на „13-те“ водачи на опозицията (с комунисти) за скъсване на съюза с Германия и за възстановяване на конституционното управление.

 

1944 г.


По време на Втората световна война генерал Дуайт Айзенхауер премества своята щаб-квартира от Лондон в Реймс (Франция). Завършва Военна академия в Уест Пойнт (1915). Служи на различни места в САЩ и в чужбина. От 1922 г. заема щабни длъжности. По време на Втората световна война (от 1942) командва американските войски в Европа. Той е върховен главнокомандващ на съюзните експедиционни сили в Северна Африка и Средиземноморието и съюзническите експедиционни сили в Западна Европа (от декември 1943 г.). Командва операцията „Оверлорд“ и окупационните сили на САЩ в Германия (1945). Началник-щаб на американската армия (от ноември 1945 г.). Върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО (1950 – 1952). Става 34-ят президент на САЩ (1953 – 1961).

 

1943 г.


Роден е художникът Николай Майсторов. Завършва Художествената академия в София. Има много самостоятелни и колективни изложби в България, редица европейски страни, Америка и Азия. Много галерии и колекции в цял свят притежават негови платна.

 

1943 г.

Роден е Кирил Кавадарков – български актьор. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (1967 г.) в класа на Методи Андонов. Работи в театъра в Толбухин (Добрич). В следващите години е част от актьорските състави на театрите във Варна, Пловдив и Пазарджик. От 1976 г. започва с участия и в Народния театър „Иван Вазов“. През 1981 г. е удостоен със званието заслужил артист.

 

1942 г.


По време на Втората световна война (1939-1945 г.) започва битката между САЩ и Япония за Гуадалканал. Гуадалканал е остров и част от архипелага и от островната държава Соломонови острови. Въздушното сражение, проведено край острова по време на Втората световна война между САЩ и Япония, е преломен момент във войната срещу експанзията на Япония.

В множеството ожесточени боеве американските ВМС успяват да установят почти пълно превъзходство във водите около Гуадалканал, благодарение на което увеличават числеността на войските си на острова до близо 50 000. На 7 януари 1943 г. щатската морската пехота преминава в настъпление. Японските сухопътни части не са в състояние да окажат продължителна съпротива и получават заповед за постепенна евакуация. Последният японски войник напуска острова на 7 февруари 1943 г. и битката за Гуадалканал приключва. В нея японците губят 24 600 души и общо 47 големи бойни плавателни съда – 1 самолетоносач, 2 линейни кораба, 5 крайцера и 12 ескадрени миноносеца. Американските загуби се равняват на 6700 души, 2 самолетоносача, 8 крайцера и 15 ескадрени миноносеца. След победата при Гуадалканал американският флот окончантелно овладява инициативата в акваторията на Тихия океан. Япония е принудена да се откаже от мисълта за по-нататъшно придвижване на юг.

 

1941 г.


Умира Рабиндранат Тагур – индийски писател хуманист и обществен деятел, известен с прозвището “каби гуру” (свят учител). Той е роден на 6 май 1861 г. в Калкута. Пише на бенгалски език. Основава училище в имението на баща си. Пише стихове, проза и драми, композира песни и балади, рисува. Мислител, философ и просветител. Многостранното му творчество включва: стихове (“Гитанджали”, 1912 г.,), романите “Гора” (1907-1910 г.), “Дом и свят” (1915-1916 г.), повести, разкази, пиеси, публицистика против феодализма и религиозните догми, против безправието на жените, расовата дискриминация и кастовата система (“Кризата на съвременната цивилизация”, 1941 г.). Издава книги по езикови и литературоведски въпроси, философия и религия. Съставя текста на индийския химн и на песента “Моя златна Бенгалия” – химн на Бангладеш. Лауреат на Нобелова награда за литература за 1913 г. (за стихосбирката “Гитанджали”). Тагур посещава София през 1927 г. и изнася беседа и рецитал по свои произведения в Свободния театър.

 

1938 г.


Умира Константин Сергеевич Станиславски (К. С. Алексеев) – руски актьор, режисьор, педагог и теоретик на театъра. Роден е на 17 януари 1863 г. в Москва. Учи в “Алексеевския кръжок”, който поставя водевили и оперети. През 1888 г. основава (заедно с режисьора А. Ф. Федотов и педагога Ф. П. Комисаржевски) Дружество за изкуство и литература. Първите му режисьорски опити са “Плодовете на просвещението” от Л. Н. Толстой, 1891 г.; “Потъналата камбана” от Хауптман, 1898 г. През 1898 г. съвместно с В. И. Немирович-Данченко основава Московския художествен театър (МХТ), в чиято трупа влизат актьорите от Дружеството за изкуство и литература и ученици на Немирович-Данченко от музикално-драматичното училище към Московското филхармонично дружество. Първият спектакъл на трупата е “Цар Фьодор Йоанович” от А. К. Толстой (1898 г.) Истинското начало на МХТ и на новото сценично изкуство обаче е свързано с поставянето на пиесата “Чайка” от Чехов (1898 г., режисьори Станиславски и Немирович-Данченко). Следват “Вуйчо Ваньо” (1899 г.), “Три сестри” (1901г .) и “Вишнева градина” (1904 г.) от Чехов; през 1902 г. пиесите на М. Горки “Еснафи” и “На дъното” (заедно с В. И. Немирович-Данченко). Станиславски поставя още “Драма на живота” от Хамсунг и “Животът на човека” от Андреев (1907 г.), а по-късно “Д-р Щокман” от Ибсен. През 1912 г., заедно с Л. А. Сулержицки, организира при МХТ “Първа студия”. След 1917 г. поставя пиесите “Горещо сърце” на Островски (1926 г.), “Безумният ден, или Сватбата на Фигаро” на Бомарше (1927 г.), спектакъла “Брониран влак 14-69” на Вс. Иванов (1927 г.), ръководи постановките на спектаклите “Унтиловск” на Л. Леонов (1928 г.), “Мъртви души” по Гогол (1932 г.), “Таланти и поклонници” от Островски (1933 г.) и др. Стреми се към реформиране на сценичното изкуство и музикалния театър. От 1918 г. е ръководител на Оперната студия към Болшой театър, по-късно на Оперен театър “К. С. Станиславски”. През 1935 г. създава Оперна драматична студия. Съвременният театър е изграден върху теорията на Станиславски.

 

1936 г.


Роден е Стефан Цанев – български поет и драматург. Завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски” (1959 г.) и драматургия в Московския кино институт (1965 г.). Работи като кореспондент на в. “Народна младеж” в Родопите и инструктор към ОК на ДКМС в Перник (1959-1960 г.). Редактор е в Студията за игрални филми (1965-1967 г.), “Театър 199”, “Театъра на окръзите” (1970-1973 г.) и в театър “София” (от 1973 г.). Член е на СБП. Негови пиеси са “Истинският Ивайло” (1963 г.), “Бунтът на статуите” (1967 г.), “Събота’23” (1971 г.), “Джуджето и седемте снежанки + 1” (1976 г.), “Носете си новите дрехи, момчета!” (1977 г.), “Единадесетият час” (1978 г.), “Процесът против богомилите” (1978 г.), “Рицарят на печалния образ” (1979 г.), “Величието и падението на Стефан Стамболов”, “Анна, Анна и Антарктида” (1978 г.), “Рицарят на печалния образ” (1978 г.), “Любовни булеварди” (1982 г.), “Животът – това са две жени” (1983 г.), “В неделя господ си почива” (1984 г.), “Най-чудното чудо” (1985 г.), “Последната нощ на Сократ” (1986 г.), “Тайната вечеря на дякона Левски” (1987 г.), “Страшният съд” (1988 г.), “Другата смърт на Жана д’Арк” (1990 г.), Параноя” (1991 г.), “Пир по време на демокрация” (1992 г.) и др. Негови стихосбирки са“Часове” (1960 г.), “Композиции” (1963 г.), “Хроники” (1965 г.), “Перигей, или най-голямото приближаване на Земята” (1967 г.), “Аз питам!” (1975 г.), “Анините приказки” (1976 г .), “Реквием” (1980 г.), “Лирика” (1983г .), “Поеми” (1984 г.), “Небесни премеждия” (1986г .), “Сезонът на илюзиите” (1988г .), “Спасете нашите души!” (1992 г .) и др. Пише романите “Мравки и богове” (2001 г.), “Моят втори живот” (2002 г .).

 

1932 г.


Роден е Христо Друмев – български юрист и културен деец. Завършва Право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи в импресарския отдел на Българската концертна дирекция. Културен аташе е на България в Париж и Бон. Зам.-генерален директор на ДО „Театър и музика“, директор на БКИЦ „Витгенщайн“, Виена. От 1990 г. е генерален директор на НДК. През декември 2002 г. получава орден „Стара планина“ I-ва степен. Капитан е на националния отбор на България по спортен бридж.

 

1928 г.

На 7, 11 и 30 август се изпращат британски и френски ноти против опитите на България да закупи автоматично оръжие (датски картечници), забранено по Ньойския договор (аферата „Мадсен“), и за борба срещу навлизането на чети на ВМРО във Вардарска Македония.

 

1927 г.


Принцът на Уелс и вицепрезидентът на САЩ откриват Моста на мира между Форт Ейром (Онтарио-Канада) и гр. Бъфало, САЩ.

Причината за построяването на моста става факта, че международният железопътен мост, построен през 1873 г., не обслужва нуждите на пешеходния и автомобилния трафик. През 1919 г. Алонсо Кларк Матър представя идеята да бъде построен мост, който да отразява сътрудничеството между САЩ и Канада. На 6 август 1925 г. строежът е одобрен, като финансирането възлиза на 4.5 млн. долара. Мостът е построен на около километър южно от международния железопътен мост. Той се състои от 5 арки над реката Ниагара. Общата дължина на съоръжението е 1 770 метра, като то се състои от 9 000 тона стомана за основите и още 800 тона за подсилване. На 13 март 1927 г. първата кола минава по моста. На 1 юли 1927 г. Мостът на мира е отворен за обществено ползване, като официалната церемония по откриването се състои на 7 август 1927 г.

 

1925 г.

Роден е Климент Цачев – български писател. Следва право (1947-1951 г.) и българска филология (1951-1956 г.) в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в Радио София (1949-1950 г.), във в. “Народна младеж” (1950-1951 г.), във в. “Литературен фронт” (1953-1954 г.), “Труд” (1956 г.), сп. “Наша родина” (1958-1959 г .), “Пламък” (1965-1967 г.), “Народна култура” (1968 г.), “Профиздат” (1973 г.). Завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1975 г.). През 1955 г. работи в Румъния. Специален кореспондент на в. “Народна младеж” и в. “Литературен фронт” в Русе (1956-1958 г.). Драматург на Плевенския театър (1963 г.) и на театър “София” (1969-1970) г. Член е на СБП. Печата за първи път стихотворения във в. “Отечествен фронт” през 1945 г. Автор е на стихотворни сборници, белетристични книги и пиеси, в които преобладава нравствено-етичната тематика. Превежда от румънски език. Негови съчинения са “Стихотворения” (1948 г.), “Първи сноп” (1951 г.), “Дни и хора” (1954 г.), “Нови стихотворения” (1957 г.), “От много любов” (драма, 1958 г.), “Горчив залък” (1960 г.), “Завръщане на земята” (драма, 1963 г.), “За любовта” (1966 г.), “Момчетата станаха мъже” (1966 г.), “Наследството на бащите” (драма, 1967 г.), “Сбогуване с пролетта” (1967 г.), “Шепа пръст” (1967 г.), “Августовско безверие” (1968 г.), “Войници” (1968 г.), “Изстрел. Некролог” (пиеси, 1968 г.), “Свят широк” (1968 г.), “Благословен живот” (1971 г.), “Цената на доверието” (драма, 1971 г.), “По-просто от истина” (1973 г.), “Шест делника и един празник” (1974 г.), “Осем новели за любовта” (1976 г.), “Есенни дъждове” (1977 г.), “Имаше такава песен” (1977 г.), “Жестокост” (1978 г.), “Дом като другите” (1980 г.), “Сътворението на земята” (1980 г.) и др. Умира на 19 март 1996 г. в София.

 

1924 г.


Приет е Закон за борба със скъпотията, който създава общински комисарства по продоволствието начело с Главно комисарство към МВРНЗ и установява контрол върху търговията с хранителни стоки (до юни 1925 г.).

 

1923 г.

Умира Илия Куртев (И. К. Добрев) – български обществен деец, политик. Роден е на 2 юли 1858 г. в Стара Загора. Учи в родния си град и учителства там. Взема участие в Руско-турската война (1877-1878 г.), в подготовката на Съединението (1885 г.), в Сръбско-българската война (1885 г.). Уволнен е от армията през 1895 г. Председател е на дружество “Сливница”.

 

1922 г.

Умира Стоян Дринов – български писател и преводач. Роден е в Панагюрище през 1883 г. Учи в родния си град, а след това в Пазарджик. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като учител и като библиотекар в Народната библиотека. Член е на Съюза на българските писатели. Сътрудничи на списанията за деца „Веселушка“, „Детска радост“, „Другарче“ и „Светулка“, редактор е на списание „Люлка“. Пише предимно за деца. Автор е на книгите „Кукувица кука“ (1919 г.), „Весели случки“ (1925 г.), „Изворче“ (1929 г.), „Съчинения. т. I“, (1938 г.), „Люлка“ (1957 г.), „Верни-неразделни“ (1964 г.), „Хорце“ (1990 г.) и др. Превежда творби на А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Майн Рид и др.

 

1921 г.


Умира Александър Блок – руски поет, публицист и писател, представител на символизма. Роден е на 18 ноември 1880 г. Завършва славянска филология (1906 г.). През 1904 г. издава първата си стихосбирка „Стихове за прекрасната дама“. След революцията от 1905-1907 г. пише „Куликово поле“, 1908 г., „Волни мисли“, 1907 г., „Ямбове“, 1907-1914 г., цикъла „Снежната маска“, 1907 г., „Фаина“, 1907-1908 г., „Възмездие“ 1908-1913 г., „Кармен“, 1914 г. Поезията на Блок е преведена на много езици.

 

1919 г.

Роден е Дако Даковски – български кинорежисьор. Завършва право в СУ „Климент Охридски“, след това кинорежисура във ВГИК, Москва (1952 г.). Участва като доброволец в Отечествената война. Артист в студийния „Опитен театър“ на Стефан Сърчаджиев (1939-1941 г.) и в театъра в Скопие (1941-1944 г.). Главен секретар, а в последствие и председател на Съюза на българските филмови дейци (1954-1962 г.).

Режисьор е на „Под игото“ (1952 г.), „Неспокоен път“ (1955 г.). „Героите на Шипка“ (1955 г.) е кино продукция със СССР, в която участва като актьор. Негови са и филмите „Тайната вечеря на Седмаците“ (1957 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.), „Калоян“ (1963 г., завършен от Юри Арнаудов). Умира на 28 януари 1962 г.

 

1908 г.

Основани са Български конституционни клубове в Кратово и Крива Паланка.

На 20 юли във Велес и Битоля са основани първите Български конституционни клубове от легализирани дейци на десницата на ВМОРО. На 27 юли в Солун е основан клуб и изработените от него програмни документи са приети и от останалите клубове. Подобни клубове са учредени на 31 юли в Скопие, на 2 август – в Куманово, на 5 август – в Тетово, на 6 август – в Щип, на 10 август – в Гостивар и Одрин, на 15 август – в Кочани и Сяр, на 29 август – в Цариград.

 

1903 г.

Роден е Луис Лейкли (1903 – 1987) – американски антрополог и археолог. Пръв изказва мнението, че човечеството се е зародило на африканския континент.

 

1900 г.


Умира Вилхелм Либкнехт – германски публицист и социалист. През 1848 г. възнамерява да основе република в Германия. През следващата година взема участие в Баденската революция, после бяга в Швейцария. В Лондон се сближава с К. Маркс. През 1862 г. се връща в Германия и след 7 години основава заедно с Бебел в-к „Фолксщаат“, орган на най-крайния социализъм. От 1867 г. до 1870 г. е депутат в Северногерманския Райхстаг. Ръководител е на нелегалната Германската социалдемократическа партия през 1878-1890 г. Той е един от основателите и лидерите на Втория интернационал.

 

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) започва преместването на Главната квартира на руската армия от село Тръстеник (днес град) в село Горна Студена, Търновско.

 

1876 г.


Родена е Маргарета Гертруда Целе, известна като Мата Хари – холандска куртизанка, танцьорка и предполагаема шпионка по време на Първата световна война в полза на Германия. Осъдена и разстреляна от французите през 1917 г.

 

1876 г.


В Букурещ започва да излиза редактираният от Стефан Бобчев политически в. „Стара планина“.

Стефан Бобчев основава и дълги години ръководи Дружеството на българските публицисти и писатели. Издава и редактира вестник „Стара планина“, списание „Юридически преглед“, списание „Българска сбирка“ и др. Издава редица студии, сборници, трудове, по-важните от които са: „Писма за Македония и македонският въпрос“, „Източна Румелия“, „Българско обичайно наказателно право“, „Българско обичайно съдебно право“ и др. Той е един от инициаторите за създаването на Висшето училище (СУ „Св. Климент Охридски“). Бобчев е преподавател в него по българско и славянско право и по история на каноническото право от 1902 г. до 1927 г. По негова инициатива се създава и Балкански близкоизточен институт, в който той е директор и преподавател по съвременна политическа и социална история.

 

1875 г.


Роден е Николай Максимович Тулайков – руски агроном, агрохимик, академик (1932 г.), подпредседател на ВАСХНИЛ (1929 г.). Завършва Московския селскостопански институт (1901 г.), професор по частно земеделие в Саратовския селскостопански институт (1920 г.), известен специалист в областта на почвознанието, агрохимията, физиологията на растенията, борбата със засоляването на почвите и др. Автор е на повече от 400 научни труда. Преследван е от болшевишката партия и репресиран през 30-те години. Умира в затвора през 1938 г.

 

1865 г.


Тодор Бурмов започва да издава в Цариград в. „Время“. Вестникът излиза всяка събота. Последният му брой е отпечатан на 21 януари 1867 г.

Тодор Бурмов е обществен, политически и държавен деец, книжовник, член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Роден е през 1834 г. в село Нова махала. Завършва Киевската духовна семинария, след което става учител в Габрово. През 1860 г. заминава за Цариград. Става редактор на списание „Български книжици“, а по-късно и на вестник „Съветник“ и вестник „Время“. Включва се в църковно-националната борба, като чрез редица публикации доказва правото на българския народ да има независима църква. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) сътрудничи на княз Черкаски в Канцеларията за гражданско управление. След Освобождението е един от най-изявените дейци на умереното русофилско крило на Консервативната партия, като редактира и нейния пръв печатен орган вестник „Витоша“. През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. – пръв губернатор на София. През 1879 г. той е първият министър-председател на България след Освобождението и едновременно министър на вътрешните работи. От 1881 г. до 1883 г. е член на Държавния съвет. Автор е на книгата „Българо-гръцката църковна разпря“.

 

1848 г.


Умира Йонс Якоб Берцелиус – шведски химик и минералог. Един от основоположниците на съвременната химия. Роден е на 28 август 1779 г. Член е на Шведската АН (1808 г.), от 1810 г. неин президент, а от 1818 г. – постоянен секретар. През 1820 г. става почетен член на Петербургската АН. Има изключителни заслуги за експерименталното доказване на атомната теория за строежа на веществата, нейното развитие и внедряване в химията. Съставя по собствени данни таблица с атомните маси на 41 елемента; предлага да се обозначават елементите с началните букви на техните гръцки и латински наименования. При изследването на различни минерали и руди, заедно с Хизингер, открива церия (1803 г.), селена (1817 г.), тория (1828 г.). Пръв получава в свободно състояние силиций, титан, тантал и цирконий (1824-1825 г.). Предлага първите формули на някои органични киселини (1815 г.). Когато открива органични съединения с еднакъв състав и различни свойства, Берцелиус нарича явлението изомерия (1830 г.).

 

1834 г.


Умира Жозеф Мари Жакард – френски механик. През 1801 г. създава тъкачния стан, наречен на негово име, който прави преврат в текстилната индустрия.

 

1819 г.


Освободителната армия, под ръководството на Симон Боливар, побеждава испанците и освобождава Богота.

Симон Боливар е латиноамерикански революционер и политик. Роден е през 1783 г. във Венецуела. Оглавява борбата за независимост на днешните Венецуела, Колумбия, Еквадор, Перу, Панама и Боливия. В определени периоди Боливар е президент на Велика Колумбия, Перу и наречената на негово име Боливия.

 

1803 г.


Започва първото околосветско плаване на руския мореплавател Иван Крузенщерн. Негов помощник е Юрий Фьодорович Лисянски, който командва ветрохода „Нева”.

Иван Фьодорович Крузенщерн е руски мореплавател, адмирал (1842 г.), член на Петербургската Академия на науките от 1806 г. Завършва Морски кадетски корпус през 1788 г. и участва в Хохландското сражение. Изучава морското дело в Англия (1793 г.). Плава на руски военни кораби в Атлантическия, Тихия и Индийския океан, след което се завръща в Кронщат (1799 г.). През 1802 г. е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.), в която влизат корабите “Надежда” (под негово командване) и “Нева” (с командир Ю. Ф. Лисянски). Експедицията плава в Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Крузенщерн провежда широки океанографски и метеорологични изследвания, поставя началото на системни дълбоководни изследвания на океана. Описва част от Курилските острови, крайбрежието на остров Сахалин, Камчатка и някои японски острови. Резултатите от океанологичните и етнографските му изследвания са публикувани в тритомния труд “Пътешествия около света през 1803-1806 г. с корабите “Надежда” и “Нева”. Става инспектор (1811 г.), а по-късно директор на Морския кадетски корпус (1827-1842 г.). Публикува двутомен “Атлас на Южното море” (1823-1826 г.), съдържащ историко-географски анализ на много руски и чуждестранни източници. Крузенщерн е член-учредител на Руското географско дружество, член е на Лондонското географско дружество и на други дружества. Неговото име носят географски обекти (проливи, острови, планини, носове) в Тихия океан. Иван Фьодорович Крузенщерн умира през 1846 г.

 

1786 г.

На този ден се поставя началото на съвременния алпинизъм. Джак Балма и Мишел Пакар покоряват връх Монблан ( 4807м.)

 

1782 г.


Генерал Джордж Вашингтон създава и учредява почетния знак за военни заслуги ”Пурпурно сърце”. Отличието се дава за необикновена смелост и изключителна вярност при военна служба. “Пурпурно сърце” първоначално представлява парче лилав плат със сърцевидна форма, поръбено със сребърна сърма, като се носи на лявата страна на униформата.

Отличието е възстановено през 1932 г., като датата съвпада с 200-годишнината от раждането на Джордж Вашингтон. Медалът се присъжда на всеки служещ в армията, получил бойни рани или увреждания вследствие на службата. Кандидатите за отличието трябва да подадат молба, а между 1932 и 1942 г. са раздадени около 78 000 медала. От 1942 г. медалът вече се присъжда и на служещи във флота.

 

1782 г.


Умира Андреас Сигизмунд Марграф – германски химик, член на Берлинската АН (1738 г.). Открива фосфорната киселина и магнезия. С помощта на микроскоп открива (1747 г.) кристали захар в тънки резени от корени на цвекло.

 

1316 г.


Йоан XXII (Жак Д’Юз) става 194-тия папа. Той е роден през 1245 г. в Каор. Заема папския престол до смъртта си. Учи право в Париж и Орлеан. Ръкоположен е за епископ на Авиньон през 1310 г. и кардинал-епископ на Прото през 1312 г. Обявява Людовик Баварски за еретик през 1324 г. Папа Йоан XXII е администратор и консервативен теолог относно светските дела на Църквата. През понтификата му Папската курия се реорганизира, като се обръща специално внимание на приходите и е съставен първият пълен опис на активите на Папството. Променя границите на диоцезите. Автор е на популярната молитва Anima Christi. Умира на 4 декември 1334 г. в Рим.

 

1106 г.


Умира Хенрих IV – крал от 1056 г. и император от 1084 г. Роден е на 11 ноември 1050 г., син е на Хенрих III. По време на малолетието му в Германия се засилват князете, които разпиляват кралските владения. Действията на Хенрих IV за укрепване на кралската власт в Саксония довеждат до Саксонското въстание (1073-1075 г.), което той потушава трудно. Стремежът му да запази за себе си правото на църковни церемонии в Германия и Северна Италия го довежда до конфликт с папа Григорий VII, който го отлъчва от Църквата и го сваля от престола. Хенрих. IV е принуден да отиде на покаяние при папата в Каноса (януари 1077 г.). Отново е отлъчен от Църквата (1080 г.), завладява Рим и е коронован от поставения от него антипапа Климент III, но отстъпва пред съюзниците на Григорий VII – южно италиански нормани. Обединението на папите и немски князе и неуспешният трети поход в Италия (1090-1097 г.) предизвикват въстание срещу Хенрих IV и той се признава за победен. Успява да избяга от плен и по време на подготовката на нова война.

 

936 г.


Отон І Велики става германски крал. Той укрепва немския Райх и осъществява големи постъпки в посока на светското влияние в папската политика. Управлението му е считано за истинското начало на Свещената Римска империя. По време на властването си Отон потушава бунтове, инициирани от доведения му брат, от по-младия му брат и от собствения му син, като разширява границите на държавата посредством постоянна война. Отон успява да накара папа Йоан ХІІ да го коронова като император, като по-късно го сваля от власт и поставя папа Лъв VІІІ на негово място. Отон подписва документ, с който се налага ратифициране от страна на императора на папския избор (вероятно Лъв VІІІ съдейства за това). Въпреки че военните действия са чести, Германия е стабилна под управлението на Отон Велики и в страната процъфтява един своеобразен малък ренесанс на културата.

 

 

626 г.


Завършва десетдневна аварска обсада на Константинопол, в която участват славяни, българи и други народи. Обсадата започва на 29 юли. Славяните са леко и тежко въоръжени пехотинци, чиято задача е с лодките си еднодръвки да осъществят морската обсада. След ожесточено сражение те претърпяват поражение. Хаганът нарежда да бъдат избити, което предизвиква гнева на всички славянски войници, които се оттеглят от полесражението. Хаганът е принуден да свали обсадата.

 

 

http://focus-news.net

Последни новини

Клюки

ndt1.eu