Със 157 гласа “за” , 54 “против” и един “въздържал се” депутатите избират Гергана Грънчарова за министър по европейските въпроси. След гласуването Грънчарова полага клетва. В решението, прието от парламента, се уточнява, че министърът по европейските въпроси не ръководи министерство. Като член на правителството министърът по европейските въпроси ще участва в управлението на страната и провеждането на държавната политика, като по този начин се осигуряват условия за подобряване на координацията и възможностите за по-оперативно вземане на решения, свързани с членството ни в Европейския съюз.

На двудневно посещение в България е еврокомисарят по селскостопанските въпроси Франц Фишлер. Той пристига за участие в конференцията „Общата селскостопанска политика и разширяване – възможности и перспективи“, организирана в София от Европейската комисия.

Умира Азаря Призенти Поликаров – български философ марксист, физик, академик (1984 г.). Роден е на 9 октомври 1921 г. През 1951 г. завършва физика във Физическия факултет на Московския университет. Работи в Института по философия при БАН от 1951 г., професор (1962 г.), доктор на философските науки (1964 г.). Чете лекции в Университета в Лайпциг (1956-1958 г.) и в Хумболтовия университет в Берлин (1958-1960 г., 1962 г.). От 1967 г. до 1970 г. е главен специалист в Отдела за философия на ЮНЕСКО в Париж. Участва в редколегиите на сп. „Философска мисъл“ (от 1951 г.), „Епистемология“ (от 1978 г., Генуа), „Нейчър енд систем“ (от 1979 г., Тусън, САЩ). Получава наградите: Орден „НРБ“, I степен (1981 г.), Димитровска награда (1974 г.). Автор е на трудовете: „Увод в теорията на относителността“ (1941), „Относителност и кванти. Философски проблеми на съвременна физика“ (1963 г., на руски език 1966 г.), „Методология на научното познание от методологична гледна точка“ (1977 г., на словенски език 1980 г.), „Очерци по методология на науката“ (1981 г.), „Науката и съвременния свят“ (1981 г.).

Премиерът Иван Костов представя в парламента актуализирана програма на правителството до края на мандата му. Според нея трябва да се разкрият 250 000 нови работни места, да се замразят цените на електро- и топлоенергията и да се повишат бюджетните заплати.

Ватикана поднася извиненията си на евреите за бездействието на католическата църква в годините на Холокоста.

Мисисипи става последният американски щат, който ратифицира 13-ата поправка в Конституцията, забраняваща робството.

За председател на парламентарната група на СДС е избран Стефан Савов. Той е роден на 8 януари 1924 г. в София. Неговият баща Димитър Савов е депутат в 24-ото народно събрание и министър на финансите в правителството на Иван Багрянов през 1944 г. Осъден на 15 години затвор от Народния съд. Стефан Савов завършва Първа мъжка гимназия – София. След това завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. Многократно е репресиран и изселван. През 1945 г. лежи в лагера в с. Босна. След това от 1947 г. до 1949 г. лежи в лагерите в Богданов дол и Белене. Дълги години е преводач на свободна практика. Сътрудничи на в. “Мир” и на в. “Демокрация”. В периода 1966-1990 г. превежда 30 книги от испански и латиноамерикански автори, сред които са: Асорин, Педро де Аларкон, Мигел Астуриас, Мария Матуте, Хосе Камило Села, Мигел Делибес, Ромуго Галиегос, Пабло Неруда, Хуан Карлос Онети и др. От 1977 г. до 1990 г. е член на Управителния съвет на Съюза на преводачите. Бил е председател на Асоциацията на испанистите в България. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Участва във възстановяването на Демократическата партия (ДП) и е неин лидер от 1990 г. Съпредседател е и на коалицията Народен съюз – БЗНС и Демократическата партия. Депутат е в VII Велико народно събрание и в ХХXVI, ХХXVII и ХХXVIII Народно събрание. За периода 1991-1992 г. е председател на ХХXVI Народно събрание.

Фигуристката Тоня Хардинг е лишена от състезателни права заради организиране на покушение срещу съперничката си Нанси Керигън.

Кенет Хюлет открива поредния, 106-и елемент – „сиборгиум“.

На конгрес на Демократическата партия Стефан Савов е преизбран за председател.

Демократическата партия е възстановена на 19 декември 1989 г. Регистрирана е през април 1990 г. Пръв председател на партията става Борис Кюркчиев, който е обявен за неин почетен лидер. От октомври 1990 г. председател на ДП е Стефан Савов. ДП е съучредител и член на Съюза на демократичните сили (СДС) до септември 1994 г. От октомври 1994 г. е съучредител на коалиция Народен съюз – БЗНС и ДП. От 1996 г. е съучредител и на коалицията Обединени демократични сили. Демократичната партия е пълноправен член на Европейския демократичен съюз от октомври 1995 г. Печатния й орган е седмичникът в. „Знаме“. След смъртта на Савов през януари 2000 г. за председател на ДП е избран Александър Праматарски.

На референдум проведен в Швейцария 75% от населението гласува против влизането на страната в ООН.

В град Есен, ФРГ, започва седмица, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

Започва Общото събрание на ООН, което продължава до 11 април. По време на събранието е приета Виенската конвенция относно международните договори за продажба на стоки. Тя регламентира сключването на договори за продажба и определя правата и задълженията на продавача и купувача. Конвенцията е ратифицирана с Указ № 264 от 13 март 1990 г.

Арестуван е карикатуристът Тодор Цонев, автор на многобройни карикатури на Тодор Живков и приближените му. Органите на сигурността правят обиск в дома на Цонев и изземват карикатурите му, но не ги унищожават. Художникът е освободен на 22 март, но е поставен в творческа изолация. От януари до март 1990 г. в София е организирана изложба на неговите карикатури.

Терористи от “Червените бригади” отвличат бившия министър-председател на Италия Алдо Моро, който по-късно е открит мъртъв.

Моро е лидер на лявоцентристкото крило на Християндемократическата партия. Той е юрист, професор по углавно право.

В Джорджия (САЩ) неизвестен извършител ранява скандалния американски издател Лари Флинт. Той е улучен с два куршума в стомаха и остава инвалид за цял живот.

Самолет ТУ-134 на БГА „Балкан“ с редовен полет София – Варшава се разбива в 13,52 ч. край врачанското село Тлачене. Загиват всичките 73 души на борда. Сред жертвите е Жулиета Шишманова (на снимката), треньор на националния отбор по художествена гимнастика. В самолетната катастрофа умират и гимнастичките Румяна Стефанова, Албена Петрова и Валентина Кирилова, пианистката на националките Снежана Михайлова и съдийката Севдалина Попова. Причината за трагедията не е установена и до днес.

В Париж е открита изложба „Български икони IX-XIX век“.

Американски войници избиват цялото население на с. Сонгми в Южен Виетнам. Убити са 567 човека, в това число жени и деца.

Умира Атанас Генов Гърдев – български фаготист и педагог, професор по фагот и тромпет. Следва в Пражката консерватория, която завършва през 1929 г. като ученик по фагот на Ф. Долейш и Й. Фюгерипо, а по композиция – на Р. Карел. Гърдев е първият български фаготист с висше образование по специалността. Свири в оркестъра на Народната опера в София (1929-1931 г., 1932-1937 г.), в Царския военен симфоничен оркестър (1937-1942 г.) и в Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията по радиоразпръскване (1945 г.). Преподавател е в БДК (1932-1962 г.). Ученици на Гърдев са П. Кърпаров, К. Коцев, М. Минев, Х. Прошков и др.

СССР пуска в космоса спътника “Космос – 1”.

В Ню Йорк е представен първия автомобил на слънчеви батерии.

Родена е Кристина Константинова Белчева – българска актриса. Завършва специалност “Актьорско майсторство” във ВИТИЗ “К. Сарафов” (днешен НАТФИЗ). Три сезона е актриса в Драматичен театър – Ловеч и четири сезона в Младежки театър – София. Хоноруван преподавател е по медийно поведение в Музикалната академия “Панчо Владигеров”. Носителка е на национални награди по художествено слово. Кристина Белчева е член на СБЖ.

Родена е Изабел Юпер – френска актриса. Завършва Парижката консерватория. В киното е от 1971 г., дебютира с “Фаустин и прекрасното лято”. Филмографията й включва “Валсиращите” (1974 г.), “Розовата пъпка” (1975 г.), “Дюпон” (1975 г.), “Съдията и убиецът” (1976 г.), “Доктор Франсоаз Гаян” (1976 г.), “Изтърваните деца” (1977 г.), “Плетачката на дантели” (1977 г.), “Виолет Нозиер” (1978 г.), “Сестрите Бронте” (1979 г.), “Лулу” (1979 г.), “Крилете на гълъба” (1980 г.), “Наследството” (1980 г.), “Истинската история на дамата с камелиите” (1980 г.), “Да се спасява, който може” (1980 г.), “Чистка” (1981 г.), “Дълбоки води” (1981 г.), “Вратите на рая” (1981 г.), “Форел” (1982 г.), “Страст” (1982 г.), “Историята на Пиера” (1983 г.), “Подписано Шарлот” (тв, 1986 г.), “Кактус” (1987 г.), “Бесове” (1987 г.), “Историята на една жена” (1988 г.), “Мадам Бовари” (1991 г.), “След любовта” (1992 г.), “Наводнение” (1994 г.), “Церемонията” (1995 г.; награда за най-добра женска роля от Венеция), “Брак по сметка” (1996 г.), “Училище за страсти” (1998 г.), “Прислужникът” (2000 г.), “Пианистката” (2001 г.), “8 жени” (2002 г.), “Двама” (2002 г.), “Обещаният живот” (2002 г.), “Вълчи времена” (2003 г.).

Публикувана е редакционна статия на в. „Работническо дело“ под надслов „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“. Целта на заглавието е да се внуши, че статията изразява мнението на „Партията“. Към Димитър Димов отново се отправят упреци, че положителните герои в романа са описани с по-малко внимание от отрицателните и се изисква борбите на работническата класа да се поставят в центъра на романа. По този начин Димов е заставен да преработи романа си в духа на дадените от Вълко Червенков указания.

До публикуването на статията във в. “Работническо дело” се стига, след като на 8, 11 и 13 февруари 1952 г. в Съюза на българските писатели започва обсъждане на романа „Тютюн“ на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват автора в „надкласова“ гледна точка, космополитизъм, „несчитане“ със социалистическия реализъм. Романът става обект и на публикации в периодичния печат. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа в духа на отправените критики. Направени са му няколко редакции въведени са нови герои, увеличава се и обемът на романа През 1992 г. той се появява отново в първоначалния си образ.

Умира Алфред Франсоа Лакроа – френски минералог, член на Френската АН. През 1887 г. завършва Фармацевтичния институт в Париж. От 1893 г. е професор в Националния музей за естествена история, където работи до края на живота си. От 1914 г. е несменяем секретар на Френската академия на науките. Автор е на трудове по теоретична и регионална минералогия и по вулканология. През 1902 г. Лакроа описва изригването на вулкана Мон Пеле на остров Мартиника. През 1930 г. му е присъден медала „Пенроуз“ на Американското геологическо дружество. В негова чест е наречен минерала лакруит (Na4Ca2Al3 [PO4] (OH,F)8.

Започва двудневната среща в Залцбург на регентите проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Н. Михов с Адолф Хитлер. При завръщането им на 20 март в София те научават, че Германия е окупирала Унгария.

След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., е избрано регентство, поради непълнолетието на цар Симеон II. В разрез с Търновската конституция неговият състав е гласуван от ХХV ОНС и в него е включен член от царската фамилия – принц Кирил Преславски.

Роден е Иван Иванов – български скулптор. Той е възпитаник на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Иванов участва в над 50 общи художествени изложби в България, Белгия, Италия и др. Автор е на пластични пана и стенна украса.

Роден е Бернардо Бертолучи – италиански режисьор и сценарист. Негови филми са „Преди революцията“ (1964 г.), „Конформистът“ (1969 г.), „Стратегията на паяка“ (1970 г.), „Последно танго в Париж“ (1972 г.), „ХХ век“ (1976 г.), „Луната“ (1979 г.), „Трагедията на смешния човек“ (1981 г.), „Последният император“ (1987 г.), „Чай в пустинята“ (1990 г.), „Малкият Буда“ (1993 г.), „Открадната красота“ (1996 г.).

Умира Мара Иванова Белчева – българска преводачка и поетеса. Тя е съпруга на Христо Белчев. След неговата смърт следва филология в Женева. Дълги години я свързва приятелство с П. П. Славейков. През Междусъюзническата война 1913 г. е медицинска сестра, след това – учителка в София. Автор е на: „На прага стъпки“ (1918 г.), „Пенчо Славейков. Бегли спомени“ (1923 г.), „Сонети“ (1925 г.), „Избрани песни“ (1931 г.).

Умира Сър Джоузеф Остин Чембърлейн – английски общественик, политик и държавник. Той завършва елитарно училище в Ръгби и Кеймбриджкия университет. От 1892 г. е член на Парламента. От 1902 г. до 1929 г. заема поста министър в много министерства. Води борба за утвърждаване ръководната роля на Великобритания в Европа. Стреми се към икономическо и политическо укрепване на Германия, за да балансира положението в Европа против Франция и да служи като бариера срещу Съветска Русия. Значителен успех за тази политика е сключването на Локарнските договори (1925 г.). В последните години от живота си в Парламента той изказва тревога от агресивните стремежи на Германия. Носител е на Нобелова награда за мир през 1925 г.

В Горковския автозавод е произведен първия съветски лек автомобил “М-1”.

Заводът е открит на 1 януари 1932 г. Още същата година е произведен и първият 1,5-тонен камион ГАЗ-АА. В довоенните години са създадени и два модела на леките автомобили ГАЗ-М1.

Умира Джон Джеймс Рикард Маклауд – английски физиолог, шотландец по произход. Учи в университетите в Абърдийн и Лайпциг. От 1918 г. живее в Канада. Изучава диабета. През 1922 г., заедно с Ф. Бантингъм и други, Маклауд открива инсулина. Той е лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина за 1923 г. (съвместно с Ф. Бантингъм).

Роден е Методи Георгиев Андонов – български режисьор и педагог. Работи в Държавния сатиричен театър, а след това и в телевизията. В киното дебютира през 1968 г. с „Бялата стая“. За този филм получава „Златна роза“ във Варна. По Б. Райнов снима още: „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971 г.) и „Голямата скука“ (1973 г.). Най-добрият му филм е „Козият рог“ (1972 г.).

Умира Август фон Васерман – германски микробиолог. През 1906 г., заедно с А. Найсер и К. Брук, предлага серологичен метод за установяване на сифилиса в човешкия организъм.

Изменен е Законът за защита на държавата. Увеличени са наказанията за много от провиненията. Прибавени са още 7 нови члена, а част от съществуващите са изменени като целта е увеличаване присъдите със смъртно наказание.

Със ЗЗД се забранява съществуването на всички видове организации, групи, сдружения и други, които използват нелегални структури и революционни методи за постигане на своите цели. Чрез този закон правителството на Ал. Цанков се стреми да узакони разправата с политическите си противници и терора след Юнското и Септемврийското въстание от 1923 г. ЗЗД е гласуван от ХХI ОНС на 4 януари 1924 г. и влиза в сила с Указ № 2 от 23 януари 1924 г. През април 1924 г., въз основа на закона, Върховният касационен съд обявява за разтурени БКП, Партията на труда, Комунистическия младежки съюз, Общия работнически синдикален съюз и кооперация „Освобождение“, като имотите им се отнемат. Впоследствие ЗЗД многократно е допълван и променян. През юли 1934 г. ЗЗД е допълнен отново, с което се намаляват възможностите за обжалване на произнесените присъди. Най-големи промени в закона са направени по време на Втората световна война, до 9 септември 1944 г. Санкциите се увеличават и се налагат и за най-малки прояви на неподчинение. Смъртното наказание заляга в почти всички текстове на ЗЗД, като то не се отменя дори когато касае непълнолетни. ЗЗД е премахнат от правителството на ОФ с наредба-закон на 16 октомври 1944 г.

Полицията в Рим забранява освиркването и всички други прояви на недоволство от играта на актьорите в театрите.

Роден е Михаил Швейцер – руски режисьор. През 1944 г. завършва ВГИК. Дебютира в игралното кино с “Пътят към славата” (1949 г.). След това се снима в “Ножът” (1954 г.), “Чужда кръв” (1956 г.), “Стегнат възел” (1957 г.), “Мичманът Панин” (1960 г.), “Възкресение” (1962 г.), “Време, напред!” (1966 г.), “Златният телец” (1968 г.), “Въртележка” (1970 г.), “Бягството на мистър Маккинли” (1975 г.), “Смешни хора” (1978 г.), “Малки трагедии” (тв, 1980 г.), “Мъртви души” (тв, 1984 г.), “Кройцерова соната” (1987 г.), “Маяковски” (1990 г.).

Роден е Джон Адисън – британски филмов композитор. Автор е на музиката за филмите: „Човекът помежду ни“ (1953 г.), „Комедиантът“ (1960 г.), „Самотният бегач на дълги разстояния“ (1962 г.), „Том Джоунс“ (1963 г.), „Обичаният“ (1964 г.), „Атаката на леката бригада“ (1968 г.) и др.

Роден е Тонино Гуера – италиански сценарист, поет и прозаик. В киното работи от 1953 г. Сътрудничи при написването на сценариите на най-големите италиански и френски режисьори. Подпомага и Тарковски при снимането на „Носталгия“ (1983 г.). Сценарист е на филмите: „Хора и вълци“ (1956 г.), „Приключението“ (1960 г.), „Нощта“ (1960 г.), „Затъмнението“ (1962 г.), „Червената пустиня“ (1964 г.), „Брак по италиански“ (1964 г.) „Фотоувеличение“ (1966 г.), „Имало едно време“ (1967 г.), „Слънчогледи“ (1969 г.), „Хора против“ (1970 г.), „Забриски пойнт“ (1970 г.), „Делото “Матей“ (1972 г.), „Амаркорд“ (1974 г.), „Лъки Лучано“ (1974 г.), „Височайшите трупове“ (1976 г.), „Дивите легла“ (1978 г.), „Пеперуда на рамото“ (1978 г.), „Христос се спря в Еболи“ (1979 г.), „Тайната на Обервалд“ (1980 г.), „Тримата братя“ (1981 г.), „Идентификацията на една жена“ (1982 г.), „И корабът пътува“ (1983 г.), „Хаос“ (1983 г.), „Кармен“ (1984 г.), „Пътуване до Китира“ (1984 г.), „Джинджър и Фред“ (1985 г.), „Пчеларят“ (1986 г.), „Хроника на една предизвестена смърт“ (1987 г.), „Пейзаж в мъглата“ (1987 г.), „Да забравиш Палермо“ (1990 г.), „Щъркел на един крак“ (1990 г.), „Всички са добре“ (1990 г.), „Събота, неделя, понеделник“ (проект), „Отвъд облаците“ (1995 г.- сценарий). Сценарист и режисьор е на „Моменти на любовта“ (1989 г.).

Родена е Иванка Димитрова – българска драматична и филмова актриса. През 1942 г. работи в Скопския народен театър, а през 1944-1945 г. във фронтовите театри. Играе и в постановки на народния театър „Иван Вазов“. Димитрова се снима във филмите „Данка“ (1952 г.), „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.). Режисьор е на „Антигона“ (1992 г.).

Умира Яков Михайлович Свердлов (истинска фамилия Янкел) – руски политик, член на РСДРП от 1901 г. Участва в революцията (1905-1907 г.) в Урал. През 1906 г. е арестуван и осъден (1907 г.) на 2 години затвор. След излизане от затвора продължава да работи като професионален функционер на болшевишката партия. Няколко пъти е арестуван и заточаван. След Февруарска революция се завръща в Петроград и се включва в дейността на болшевишката партия, член и секретар на нейния ЦК. Председател е на ВЦИК (1917 г.). Секретар на ЦК на РСДРП (б), председател на комисията по създаване на първата съветската конституция. Като председател на ВЦИК Открива законно избраното в демократичните избори Учредително събрание (6 януари 1918 г.) и след като то отказва да признае законността на болшевишкото правителство, заповядва то да бъде разпуснато, а депутатите му са изгонени от Петроград. През юли 1918 г. нарежда да бъдат ликвидирани императорът и всички членове на фамилията Романови, останали в Русия след Октомврийската революция.

В САЩ за първи път е изпробван безжичен телефон за свързване със самолет.

Великият княз Михаил Александрович, брат на Николай ІІ, се отказва от престола в полза на Учредителното събрание.

Със Закон за управление на държавните и на гарантираните от държавата дългове е създадена съответна „Дирекция“ начело с Никола Стоянов.

Формирано е коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партии начело с водача на народняците Иван Ев. Гешов.

Иван Гешов завършва финансови и политически науки в Манчестър, Англия. След завръщането си в България се занимава с търговия. По време на Априлското въстание през 1876 г. изпраща редица дописки до английския в. „Таймс“, с които информира английското и европейското общество за жестокостите на турските власти. Заради това е задържан и осъден на смърт. Благодарение на застъпничество на английския и американския консул в Пловдив Гешов е спасен. След Освобождението той взема дейно участие в обществено-политическия живот на Източна Румелия. Като един от лидерите на Народната (съединистка) партия е неколкократно депутат в Областното събрание. През 1879-1880 г. е и негов пръв председател. От януари 1882 г. до ноември 1883 г. е директор (министър) на финансите. През декември 1883 г. Гешов се прехвърля в Княжеството, където е назначен за директор на Българската народна банка. От 26 август до 18 ноември 1886 г. е министър на финансите. Отново заема тази длъжност от 19 май 1894 г. до 26 август 1897 г. Същевременно от 19 май до 17 септември 1894 г. е и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 31 юли 1896 г. до 26 август 1897 г. е управляващ Министерството на търговията и земеделието. След смъртта на д-р К. Стоилов през 1901 г. Гешов става председател на Народната партия. Този пост той заема до 1920 г., когато тя се слива с Прогресивнолибералната партия в Обединена народнопрогресивна партия. От 1898 г. до 1924 г. Гешов е председател на Българското книжовно дружество (от 1911 г. – Българска академия на науките). През приблизително същия период той е и председател на Българския Червен кръст. Автор е на мемоарни съчинения: „Балкански съюз. Спомени и документи“ (1915 г.), „Спомени из години на борби и победи“ (1916 г.) и др.

Роден е Георги Енев Боршуков – български журналист, автор на многобройни проучвания из историята на българската журналистика. Следва инженерство във Виена. През 1926 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. След това специализира в Париж. Главен редактор е на вестник „Дъга“ (1934-1944 г.). Боршуков е ръководител на катедрата по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски” за периода 1965-1970 г. Автор е на: „Новата организация на света“ (1945 г.), „Социалистическият печат в България. Т. I“ (1946 г.), „Оформяне и производство на вестник“ (1957 г.), „История на българската журналистика“ (1965 г.).

Роден е Александър Романович Беляев – руски писател, преводач и публицист. Той е един от основоположниците на руската научнофантастична литература. Автор е на „Главата на професор Доуел“ (1925 г., нова редакция 1937 г.), „Островът на загиналите кораби“ (1926-1927 г.), „Над бездната“ (1928 г.), „Човекът амфибия“ (1928 г.), „Борба в ефира“ (1928 г.), „Скок в нищото“ (1933 г.), „Въздушният кораб“ (1934-1935 г.), „Звезда КЕЦ“ (1936 г.), „Небесен гост“ (1937-1938 г.), „Лаборатория W” (1938 г.), „Под небето на Арктика“ (1938 г.), „Ариел“ (1941 г.), „Когато светлината угасне“ (публикувано 1960 г.) и др. Беляев е автор на статии и преводи.

По подозрение в революционна агитация е арестуван украинският поет Иван Франко.

Иван Франко е роден на 27 август 1856 г. Завършва гимназията в Дрогобич. През 1875 г. постъпва във Философския факултет при Лвовския университет. От 1878 г. заедно с М. Павлик издава сп. “Громадски приятел” (нееднократно спирано от властта). През 1890 г. след излизането си от затвора, заедно с Павлик и О. Терлецки основава Руско-украинската радикална партия, която защитава интересите на украинските селяни и занаятчии. През 1894-1897 г. издава сп. “Живот и слово”. През 1893 г. защитава докторска дисертация във Виенския университет. Става доцент в катедрата по украинска литература и етнография в Лвовския университет и почетен д-р на Харковския университет (1906 г.). Превежда от руски, полски, немски, английски, чешки, френски език. Занимава се с научна дейност. Има трудове в областта на етнографията, историята, икономиката, фолклористиката и литературознанието. Автор е на сборника със стихове “От върховете и низините” (1887 г.), сборника със стихове и поеми – “Увяхнали листа” (1896 г.), “От печалните дни” (1900 г.), “Sempertiro” (1906 г.); социално-философските поеми “Смъртта на Каин” (1889 г.), “Иван Вишенски” (1900 г.), “Мойсей” (1905 г.) и др. Франко полага основата на нов етап в развитието на украинската литература. В неговите очерци, разкази, повести и романи е изобразен животът на различни съсловия. Автор е на повестите: “Boa constrictor” (1878 г.), “Борислав се смее” (1881-1882 г.), “Захар Беркут” (1883 г.); романите “Лел и Полел” (1887 г.), “Кръстопътища” (1900 г.); драмата “Откраднатото щастие” (1891 г.) и др. В литературната критика и естетика е последовател и продължител на идеите на руските революционни демократи. Неговото име носят Лвовският университет и Киевският държавен театър.

В Москва се състои премиерата на увертюрата “Ромео и Жулиета”, на Пьотр Чайковски.

Пьотр Илич Чайковски е роден през 1840 г. във Воткинск. Учи право в Петербург, след което следва в консерватория при видния руски композитор и пианист А. Рубинщайн. Първите си творчески опити прави в областта на клавирната пиеса, песента и камерната музика. След завършване на консерваторията се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Н. Рубинщайн за преподавател. Създава оркестрови, камерни произведения, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония “Зимни мечти”. Скоро изоставя педагогическата дейност и се отдава на творчество. Завършва оперите “Войвода” и “Ундина”. През 70-те години създава много произведения, между които някои от първите си шедьоври – увертюрата-фантазия “Ромео и Жулиета”, Първия концерт за пиано и оркестър (1874 г.), операта “Ковачът Вакула”, която по-късно преработва като “Черевички”, както и първия си балет “Лебедово езеро” (1876 г.). През 1877 г. и 1878 г. се появяват 2 от най-значителните и най-често изпълнявани негови произведения – Симфония №4 и операта “Евгений Онегин”. С това започва световната слава на Чайковски. Той прави големи концертни обиколки в целия свят. Произведенията му звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните 10 години от живота на композитора са свързани с най-високите постижения в творческата му дейност: Пета и Шеста симфония, оперите “Мазепа”, “Дама пика” и “Йоланта”, балетите “Спящата красавица”, “Лешникотрошачката” и много др. Чайковски умира през 1893 в Санкт Петербург.

Роден е Максим Горки (псевдоним на Алексей Михайлович Пешков) – руски писател. Започва да пише през 1892 г. и бързо става известен. През 1910 г. участва в революционните движения, а през 1917 г. се присъединява към болшевиките. Автор е на разкази, романи („Тома Гордеев“, „Майка“) и пиеси („На дъното“, „Еснафи“, „Дачници“ и др.). Повечето от произведенията на Горки са преведени на български език.

Умира Никола Пиколо (Никола Савов Хаджиилиев) – просветен деец и лекар. Първоначално той учи в родния си град, след което продължава образованието си в гръцко училище в Букурещ. Негов учител е К. Вардалах. Известно време учителства в Букурещ и на о. Хиос, после се установява в Одеса, където се занимава с театрална дейност. Участва в гръцкото националноосвободително движение. За целта пътува до Лондон, за да спечели английското обществено мнение за гръцката кауза. През 1829 г. Пиколо завършва медицина в Пиза и работи като лекар в Париж. През 1830 г. се премества в Букурещ и в продължение на едно десетилетие е лекар при ген. П. Д. Кисельов. В следващите години, без да се отказва от лекарската си професия, той започва усилено да се занимава с научна дейност. Интересите му са насочени в областта на старогръцката литература. Пише и стихове, превежда от гръцки и други езици. Пиколо подготвя за издаване древногръцки съчинения: „Допълнение към гръцката антология“, „История на животните“ от Аристотел, „Дафнис и Хлоя“ от Лонг, превежда и „Реч за метода“ от Р. Декарт и др. Той подпомага с материални средства образователното дело в Търново.

Испания и Ватикана сключват конкордат, според който католическата църква получава пълен контрол над образованието и цензурата в Испания.

Умира Григорий Иванович Угрюмов – руски живописец. През 1785 г. той завършва Петербургската художествена академия, а през 1790 г. и Художествената академия в Рим. Угрюмов преподава в Художествената академия в Санкт Петербург от 1791 г. Оказва влияние върху руската живопис, в която основна тема става историческото минало на руския народ.

По време на бал с маски в Стокхолм кралят на Швеция Густав ІІІ е смъртоносно ранен. Той става жертва на заговор на шведската аристокрация.

Густав ІІІ е роден през 1746 г. Става крал на Швеция през 1771 г. Въвежда либерални реформи в държавата. Открива Музикалната академия, Стокхолмската опера и Кралския балет.

Роден е Джеймс Медисън – американски политик. Той е четвърти президент на САЩ (1807-1817 г.), от партията на републиканците. Медисън завършва колежа в Ню Джърси, днешния Принстънски университет. Участва във Войната за независимост на Северна Америка, довела до създаването на САЩ. Той е един от авторите на проекта за Конституцията на САЩ. Заедно с Т. Джеферсън основава Републиканската партия. В периода 1801-1809 г. е държавен секретар. По време на президентския му мандат избухва войната с Англия (1812-1815 г.).

Роден е Джузепе Мария Креспи – италиански живописец. Автор е на пасторални, митологични, религиозни и жанрови картини. Известна е серията “Седемте тайнства”, 1708-1712 г. Използва светлинни ефекти и богата на оттенъци землиста гама, които придават на битовите мотиви романтична емоционалност.

Роден е Питър Корнелис Хофт – холандски писател. От 1598 г. до 1601 г. учи във Франция и Италия. През 1606-1607 г. следва правни науки в Лайденския университет. От 1609 г. Хофт е бургмистър в Майден. Оглавява т. нар. Майденски кръжок, изиграл важна роля в развитието на хуманистичната мисъл. Особено влияние върху неговия светоглед оказват античността и Италианският ренесанс. Автор е на пиесите “Ахил и Поликсена”, “Тезей и Ариадна” (1614 г.). Автор е на трагедиите със сюжети от националната история – “Герард ван Велзен” (1613 г.) и “Бато, или Произход на холандците” (1626 г.). Неговият пасторал “Гранида” (1615 г.) е образец в този жанр. Като поет Хофт усъвършенства формата на сонета (сборника “Емблеми на любовта”, 1611 г.). В последното десетилетие от живота си той пише историческа проза и превежда съчиненията на Тацит. Произведението му “Нидерландски истории” (кн. 1-20, 1642 г. ) обхваща историята на холандската провинция от 1555 г. до 1587 г.

Великият могол Бабур покорява Северна Индия, след като разбива индийците в битката при Кхануа в района Агре.

Захирудин Мухамад Бабур е владетел на Фергана (държава в Средна Азия). Той е потомък на Тимур. Основава династията на Великите Моголи. Бабур наследява властта над Фергана през 1494 г. Ранният му живот е белязан от борбата за утвърждаване на властта и възвръщане на владението на Самарканд (столицата на Тимур) от узбеките. През 1504 г. Бабур завзема Кабул и създава държава в Афганистан. След провала на последния му опит за възвръщане на Самарканд от 1512 г., Бабур започва набези на юг в Индия. През 1525 г., отговаряйки на покана от губернатора на Пунджаб да свали от власт султана на Делхи, Бабур започва инвазия. Въпреки че армията му е малка, той успява да победи султана при Панипат през 1526 г. и завзема Делхи и Агра. Бабур завзема почти цяла Северна Индия. Автобиографията му, “Бабурнама”, е най-значимият му труд. Бабур е наследен от сина си Хумаюн.

По време на първото околосветско пътешествие португалският мореплавател Фернандо Магелан достига бреговете на Филипините.

Карл V дава на Магелан средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка и навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. След като пресича Тихия океан стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Магелан загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. По този начин е установено единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.