Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим.

И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то:

В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него – величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане – 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи.

А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх:

„Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут“.

През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал.

Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни.

https://www.pravoslavieto.com

• На древния арамейски език \- езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най–близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване– едно непрестанно изкачване на душата – нагоре и нагоре – към Създателя. Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически обекти по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума – поклонение.

По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град, но най–удачно е това да стане в Страстната седмица преди Великден – деня на Неговото Възкресение.
Старият Йерусалим, основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу – от източното подножие в долината Кедрон – добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим, като предобраз на Небесния Йерусалим – т.е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Това е Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст – възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата – след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие, за да мине през нея отново Спасителят.
Точно срещу Златната порта, от другата страна на долината Кедрон е Гетсиманската градина – по времето на Иисус е била осеяна с маслинови дръвчета и кипариси, с малки карстови дупки в каквито вероятно са смятали да пренощуват Иисус и учениците му след Тайната вечеря. Подобна атмосфера има градината на тукашния руски манастир „Св. Мария Магдалина“. Под него е „Църквата на всички нации“ – католически храм. Издигнат е над скалата, край която Иисус отправя последната си молитва преди залавянето. Наблизо е станало и предателството на Юда. Особено мистична е Гетсимания на свечеряване, когато поклонническият поток е отшумял и вечерната тишина потапя човек в драматизмът на нощта, когато Иисус е предаден и заловен.
В Гетсимания е и друга светиня – Голгота – хълмът, където преди 2000 години Христос изкупи със страданието и кръвта си греховете на цялото човечество. Божият гроб е единствената точка във Вселената, където Светата евхаристия – символизираща саможертвата на Сина Божий, се отслужва на същото място, където е извършена истинската саможертва. Чашата с причастието – пресътворени и съединени в едно хляб и вино като плът и кръв Христови – се освещава върху същата гробна плоча, върху която е било положено Христовото тяло. И пак тук – пред входа на гроба–пещера се четат евангелските слова, които разказват за събитието, станало тук 33 години след раждането на Христа. Пред духовния взор на поклонника се разиграва великото тайнство на Възкресението – камъкът, който закрива пещерата, е отместен от невидимата ръка на Бога, гробът е празен и младеж с искрящи бели дрехи посреща жените–мироносици с думите: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тука. Той Възкръсна!“
Най–вълнуващият за християните маршрут в Йерусалим започва при някогашната римска крепост Антония – до Лъвската порта, северно от Златната. По времето на Иисус това място е извън очертанията на еврейския Йерусалим. Тук след бичуването на Спасителя Пилат оправдателно си измива ръцете и го осъжда на смърт чрез разпъване. На това място се издига храм, в чийто купол е изобразен голям трънен венец – спомен за Христовите страдания. Оттук тръгва „Виа долороса“ – Пътят на Страданието, или Пътят на Кръста. Това е тясна, каменна улица, често преминаваща в стълбища. Специални маркери има на местата, където е спирал Христос по пътя към Голгота – съхранили паметта за последните мигове на Спасителя, за мъките му и за великата му любов към света. Втората спирка е там, където Иисус взима кръста си, четвъртата напомня за последната среща с майка му, петата бележи мястото, където Симон Киренеец поема кръста, за да помогне на Иисус…“Пътят на Страданието“ свършва в църквата на Божи гроб. Обикновено поклонниците най–напред се спират на „Плочата на помазанието“, която е точно срещу входа. Но за да извървите целия земен път на Спасителя, трябва първо да се отбиете вдясно от входа. Малка вита стълба ще ви изкачи на Голгота – възвишението, върху което е разпънат Иисус. Тук е 11 и 12 спирка от „Виа долороса“. Преди 2000 г. мястото е било извън Йерусалим, в непосредствена близост до стените му. Отдалече скалистият венец на хълма приличал на човешко чело и затова го наричали Голгота– т.е. Лобно или Челно място (на старославянски лоб е чело). Стъклена витрина покрива къс разцепена скала от Голгота – евангелието разказва, че когато Иисус издъхва на кръста, става земетръс и скалите се напукали. До тази скала е мястото на най–великата жертва в историята на човечеството. Всеки може да коленичи под малък олтар и може да докосне скалата, в която е стоял забит кръстът с разпънатия Христос. Точно тук невинната кръв на Спасителя попила в земята, за да обнови света от недрата му. Под хълма Голгота в далечни библейски времена е погребан Адам– Христовата кръв достигнала  ерепа му и така първите хора били опростени, а човешкият род – изкупен. След Голгота друга стълба ви връща на „Плочата на помазанието“ – тук съгласно древния юдейски обичай, тялото на Иисус е помазано с благовония и завито в бял плат. След което е пренесено и положено в изсечена наблизо скална гробница. Няколко метра след Плочата – вляво от входа – и вие сте пред заветната цел на поклонника–християнин. Божи гроб! Църквата на Божи гроб всъщност представлява един огромен храмов комплекс, побрал под общ покрив хълма Голгота, гроба Господен и храмовете на различни християнски изповедания – православни, католици, арменци, копти. Основната част от храма има кръгла форма – символ на безкрайността на Вселената. В центъра на тази ротонда е Гробът Господен – олицетворение на самия Бог, Творецът в центъра на цялото си Творение. Куполът, който се издига над ротондата и Божи гроб, е наричан омфлос – т.е. пъп, и всички християни смятат това място за пъп, център на света. Предверието на Божи гроб е миниатюрен параклис, наричан Църквата на ангела. По средата има малък олтар, в който е вграден къс от камъка, закривал гробницата. Върху този камък, дошлите да помажат тялото на мъртвия Иисус в неделната сутрин жени видели да седи ангел. От този камък той възвестява на човечеството великата вест – „Христос Възкръсна! Каменното ложе, върху което е лежало тялото на Бога и където три дни след разпятието Той възкръсва, е скрито под плочи от бял мрамор. Над него горят кандила на всички вероизповедания, стопанисващи Божи гроб.Това е блаженият град Йерусалим.

• Via Dolorosa в буквален превод от латински означава „Пътят на болката“. Всъщност това е улица в стария Йерусалим, по която е минал с кръстния си товар Исус Христос към мястото на разпятието – Голгота, показва справка в Укипедия. По Via Dolorosa са девет от четиринадесетте спирки по Кръстния път на Христос.

Последните пет спирки са на територията на храма на Божи Гроб.
Кръстният път започва от т.нар. Лъвска порта на Йерусалим, в близост до мястото, където се е намирала крепостта Антония, и води към западната част на Стария Йерусалим и Храма на Божи Гроб. Описанието на този маршрут на Кръстния път е направено за първи път в края на XIII век от доминиканския мисионер Риколдо да Монтекроче и той е установен през XIV век от францискански монаси.
В Йерусалим хиляди вярващи изминават Пътя на болката, по който е започнал последният земен път на Христос към Голгота. Традицията на поклонничеството води началото си от 12 век, когато Йерусалим бил столица на кръстоносците. През следващите три века култът към „страстите Христови“ и Кръстния път станали особено популярни в цяла Западна Европа. В различни европейски градове се появили много църкви и олтари в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота. По този маршрут в Йерусалим се извършва настоящият Кръстен път, като по него има четиринадесет „станции“ или спирки, като осем от тях са отбелязани с малки параклиси. Те са свързани с различни събития от Евангелието – осъждането на Христос на кръстна смърт, носенето на кръста, свалянето на Христос от кръста, полагането на Христос в гроба и др. На всяка една от тези спирки се четат специални молитви. Петте последни „станции“ се намират в самия храм: три от тях – на Голгота; четвъртата – пред Камъка на помазването, където поставили след свалянето от кръста тялото на Христа и където Йосиф Ариматейски го умил с благовония; петата – самата гробница, параклисът над гроба.

Снимки: Йоанна и Димитър ДУКОВИ и Херцел ПЕТЕЛ /от гр. Несциона, Израел/