Умира графикът Стефан Кънчев (1915 – 2001). Роден е на 6 август 1915 г. в Калофер. Завършва специалност “Стенопис” при Дечко Узунов. Работи в областта на приложната графика – плакати, художествено оформление на книги, запазени марки, екслибриси, проспекти, каталози и др. Негови са емблемите на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Централен куклен театър, БНТ, “Панорама”, “Реклама”, “Петрол”, “Родопа” и много др. Носител е на много международни награди: награда от Световна изложба на запазената марка, организирана от Американския институт за графични изкуства (Ню Йорк, 1966 г.), награда на филателното изкуство за серия от марки (Франция, 1974 г.), от Международна изложба на запазената марка в Остенде (Белгия, 1994 г.) и др.

Открита е ТЕЦ „Варна“.

Папа Павел VI пристига в Колумбия на първото посещение на глава на Римокатолическата църква в Латинска Америка.

Името на Павел VІ се свързва със заключителната фаза на историческия Втори Ватикански Събор, осъвременил Католическата църква. Неговият понтификат продължава 15 години и е смятан за един от най-плодотворните в Католическата църква. В своята енциклика“Еклезиам суам”той потвърждава поетата от Папа Йоан ХХІІІ линия за диалог с християнските църкви и със секуларизирания свят. Подписва големите и новаторски съборни конституции; създава секретариат за отношение с не християните и невярващите; преобразува ватиканските служби; интернационализира кардиналската колегия, като включва в нея богослови и имена от Азия и Африка. Павел VІ пръв поставя проблема за мира в съвременния свят. Още в “Еклезиам суам” той говори за нуждата от “възпитание в духа на мира” и за “хармонично съжителство между народите” – теми, които по-късно ще бъдат на дневен ред на Хелзинската конференция за сигурност и сътрудничество в Европа.

Понтификатът му е потвърждение на идеята в енцикликата, че Църквата трябва да живее историята на човечеството не затворена в самата себе си, а в диалог със света. Павел VІ е и първият папа започнал международните апостолически пътувания.

С името на Папа Джовани Монтини се ражда и ватиканската политика към комунистическия блок, известна като “Остполитик”. През 60-те и 70-те години неговият глобален и мъдър поглед забелязва кризата на комунистическата система , насочена срещу Бога и срещу човека. Той разбира, че въпреки всичко Църквата трябва да продължава духовната си мисия и смята, че всяко завоювано пространство за религиозната свобода на човека е част от пътя към придобиването на пълната свобода и човешките права. Подписва договори с Полша, Югославия и Унгария.

Открита е ТЕЦ „Трайчо Костов“ в София.

Турция протестира срещу изпратената на 10 август 1950 г. нота от България, в която се отбелязва, че на 54 028 български турци вече са издадени задгранични паспорти, но само 15 835 от тях са получили турски входни визи и че турската страна създава пречки пред изселващите се. Според Турция Конвенцията за установяване, подписана между двете страни през 1925 г. , не предвижда масово изселване, нито срокове за приключването му. От турска страна се опасяват от инфилтрирането на шпиони. Отбелязано е още, че турската икономика не е в състояние да приеме такава вълна бежанци.

В периода 1950-1951 г. България напускат 156 410 турци, през 1969-1979 г. – 114 420, а през лятото на 1989 г. – над 220 000. В периода 1984 г. – 1985 г. се осъществява масово смяна на имената на българските турци.

На 8 май 1984 г. Политбюро на ЦК на БКП приема решение за продължаване на обичайните модернизационни мероприятия, с които да се подобри интеграцията на турското малцинство в българското общество.

Решението е подкрепено и от Тодор Живков. Той предлага „всички партийни държавни и стопански организации да провеждат партийната политика към групата на българските граждани с турско-арабски имена, наричани в документа „български турци“ при зачитане на Конституцията“. С това решение се набелязват и редица мероприятия за икономическото развитие, патриотичното възпитание и приемането във ВУЗ на младежи от тази етническа група. В документа обаче не е споменато за необходимите мерки, които трябва да се вземат, и е изготвено допълнително решение, утвърдено с протокол №371/1984 в отдел „Деловодство“ на ЦК. С него се набелязват серия мероприятия срещу протурската и проислямска пропаганда, срещу учители „български турци“ с националистически и други прояви, за материална и социална подкрепа на браковете между българи и „български турци“. В изказването си Живков подкрепя и двата проекта и посочва, че по етническия въпрос решенията следва да се изпълняват при пълна секретност.

Посочва се още, че е необходимо да се работи за повсеместна употреба на български език. Дадени са указания говорещите друг език, особено турски, да не бъдат обслужвани в обществени заведения и учреждения. За успешно решаване на въпроса е посочено, че е необходимо изселване на някои националисти, настроени протурски.

Извън протокола Живков заявява, че е взел еднолично решение за смяна на имената на “българските турци”. Това решение е подкрепено от министър – председателя Георги Атанасов. Предвидено е решението на Тодор Живков да бъде реализирано чрез партийния апарат на БКП под ръководството на премиера Г. Атанасов и на държавните репресивни органи под ръководството на министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов. Указания от Тодор Живков Атанасов и Стоянов получават на 10 декември 1984 г. На проведено съвещание на ръководството на МВР е разпоредено да бъде предприето преименуване на българските граждани с турски имена във всички окръзи.

С решение на Политбюро на БКП в края на месец декември 1989 г. е отречен т.нар. “Възродителен процес”. През 1991 г. прокуратурата на въоръжените сили повдига обвинения срещу Димитър Стоянов, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Георги Атанасов и Петър Младенов. Делото многократно е внасяно от прокуратурата за разглеждане във Върховния съд, като е връщано за доразследване.

На две заседания на германската Главна квартира, състояли се на 22 и 24 август, Хитлер се изказва за организиране на „вътрешен преврат“ в България.

Роден е Петър Младенов (1936 – 2000). Завършва Московския институт за международни отношения. Член е на ЦК на БКП от 1971 г. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП, на който пост е до 2 февруари 1990 г. Заема и отговорни държавни постове: министър на външните работи (декември 1971 – ноември 1989 г.), председател на Държавния съвет (ноември 1989 – април 1990 г.), президент (председател) на Народна република България (април – юли 1990 г.). Умира на 1 юни 2000 г.

Роден е американският генерал Норман Шварцкопф. Главнокомандващ на съюзните войски по време на войната в Персийския залив през 1991 година.

Роден е Карлхайнц Щокхаузен – германски композитор, виден представител на музикалния авангардизъм. През 1951 г. завършва кьолнското Висше музикално училище, а по-късно посещава уроци по композиция при Ф. Мартин, О. Месиан и Д. Мийо. От 1953 г. работи в студията за електронна музика на Западногерманското радио в Кьолн. Голяма част от творбите му (“Контрапунктове”, 1959 г., “Моменти”, 1962 г., и др.) имат експериментален характер. Музиката му е типичен представител на елитарното изкуство.

Роден е Борислав Шаралиев – български режисьор. В периода 1947-1950 г. учи във ВГИК. От 1951 г. до пенсионирането си работи в СИФ “Бояна”. Председател е на борда на директорите на Бояна филм през 1995 г. Самобитната му индивидуалност и яркият му постановъчен стил се разкриват в разнообразните по жанр и проблематика филми. Творчеството му е граждански ангажирано и защитава нравствените ценности. Режисьор е на: “Две победи” (1956 г.), “В тиха вечер” (1960 г.), “Двама под небето” (1962 г.), “Васката” (тв, 1964 г.), “Рицар без броня” (1966 г.), “Един снимачен ден” (тв, 1968 г.), “Сбогом, приятели!” (1970 г.), “На мястото на дървена Москва” (1971 г.), “Необходимият грешник” (1971 г., документален), “Очакване” (1973 г.), “Апостолите” (1976 г.), “Всичко е любов” (1979 г.), “Записки по българските въстания” (тв, 1981 г.), “Ударът” (1982 г.), “Борис Първи” (1985 г.), “Пльонтек” (1991 г.). Умира на 9 май 2002 г. в София.

Тодор Александров нарежда да се създаде Помощна организация на ВМРО в Пиринския край начело с Алеко Василев (Алеко паша). До края на годината там са разстреляни двама окръжни управители, един околийски началник, двама кметове, полицаи и войници. Регламентацията на положението в района е по Временни наредби от 5 септември.

Лидерът на ирландската партия „Шин Фейн“ – Майкъл Колинс е убит от засада.

Роден е американският писател фантаст Рей Бредбъри. Автор на „451 градуса по Фаренхайт“, „Марсиански хроники“ и др.

Съглашенското командване разрешава на румънската армия да се установи по южнодобруджанската граница. През декември войските на Антантата се изтеглят от Добруджа.

Разгромена е Дунавската сръбска дивизия от настъпващата Първа армия.

В Цариград започват турско-българските преговори за мир.

Роден е Стоян Цеков Даскалов – български писател. Завършва славянска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1942 г. Първата му публикация е от 1930 г. в сп. „Светлоструй“. Работи като учител, редактор във в-к „Часовой“ (заедно с Д. Чавдаров-Челкаш). Участник е в Отечествената война. Главен редактор е на сп. „Дружинка“ в годините между 1947-1956 г., редактор е в сп. „Български воин“ от 1957 г. до 1958 г., сценарист е в Българска кинематография. В белетристичното му творчество намират отражение животът на селянина, промените в бита и психологията му вследствие от новите икономически условия. Автор е на множество книги за деца и сценарии на филми. Сред по- известните му съчинения: „Мъка“ (1935 г.), „Магдина чука“ (1940 г.), „Под ямурлука“ (1941 г.), „Път. Роман в три части“ (1945 г.), „Мелницата Липовански“ (1951 г.), „Своя земя“ (1952 г.), „Първа дружба“ (1957 г.), „Стубленските липи“ (1960 г.), „Село край завод“ (1963 г.) и много др. Умира на 18 май 1985 г. в София.

Роден е Дън Сяопин – ръководител на Китай след смъртта на Мао Дзедун от 1977 до 1987 г. Поставя началото на реформите в Китай, които водят до бързото икономическо развитие на страната.

Роден е изкуствоведът Александър Обретенов (1903 – 1990). Следва музика в Лвов (тогава в Полша, 1925 г.), а след това архитектура. Завършва образованието си във Виена през 1929 г. В България сътрудничи на сп. „Архитектура“, сп. „Хиперион“, „Научна мисъл“, „РЛФ“, „Заря“ и др. Статиите му са насочени срещу модернизма и формализма. След 1932 г. е пълномощник и член на ОК на партията в София, Бургас и Русе. Интерниран, преминава в нелегалност от 1941 г. След преврата на 9 септември 1944 г. е завеждащ сектор „Пропаганда на марксизма-ленинизма“ и преподавател по марксистко-ленинска естетика във ВИТИЗ и Висшия инженерно-строителен институт. Той е председател на Камарата на народна култура и заместник-главен редактор на в-к „Раб. дело“ от 1945 – 1948 г. От 1947 г. е доцент по научна философия. В периода 1952 – 1966 г. е редовен професор в Държавна политехника ВИАС. Александър Обретенов е основател и главен редактор на в-к „Народна култура“ (1957). От 1959 г. е директор и създател на Института за изкуствознание при БАН. В периода 1959 – 1963 г. е секретар на Съюза на българските художници. Създател и пръв главен редактор е на сп. „Проблеми на изкуството“, сп. „Архитектура“. В теоретичните си трудове разработва проблеми на изобразителното изкуство, архитектурата, музиката, театъра, естетиката и културата при социализма. Автор е на съчиненията: „Борба за социалното изкуство“ (1950), „Пролетарски патриотизъм и интернационализъм“ (1950 г.), „Изкуство и съвременност“ (1960), „Културната революция в Б-я“ (1968), „За социалното изкуство и социалната култура“ (1973), „Социалната функция на архитектурата“ (1978). Умира на 19 септември 1990 г. в София.

Умира Димитър Василев Македонски – български възрожденски книжовник – публицист, историк и етнограф. Той е роден през 1847 г. в с. Емборе, Кайларско. Учи в българско училище в Цариград. Учителства на различни места, работи като книжар в Битоля в периода 1875-1876 г. Сътрудничи на цариградския български периодичен печат. След Освобождението е учител в София, Плевен и Лом; прокурор и адвокат. Издава в-к “Съгласие”. Той е един от редакторите на в-к “Светлина” и “Македония”. През 1897 г. заминава като редактор на в-к “Новини” за Цариград. През 1867 г. издава “Буквар за употребение в македонските училища” и “Кратка священа история за училищата по Македония”. Събира фолклор, който обнародва в “Българский народен сборник” на В. Чолаков. Пише исторически и етнографски статии в “Периодическо списание на Българското книжовно дружество” (1891 г., 1892 г.). Превежда исторически съчинения от гръцки език.

Родена е американската писателка Дороти Паркър (1893 – 1967), автор на „Роди се звезда“.

Умира Ян Непомукен Неруда – чешки писател. Роден е на 9 юли 1834 г. в Прага. Започва да пише на 23-годишна възраст стихотворения („Гробищни песни“, „Балади и романси“ и др.), а по-късно – очерци, разкази, критика. Определян е за основател на чешката реалистична проза.

Разформирован е Първи артилерийски полк заради участието му в преврата на 9 август.

На 8 срещу 9 август 1886 г. е извършен държавен преврат от група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княз Александър I Батенберг. Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и Р. Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното училище и части от Струмския полк те обезоръжават охраната около двореца в София и заставят княза да подпише прокламация към българския народ, че се от казва от заемания престол. Тъй като акцията няма подкрепата на българската общественост, не завършва с успех. Против превратаджиите се обявява Ст. Стамболов, който по онова време е председател на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той извършва контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от пределите на Княжеството, е повикан да се завърне обратно и заеме българския престол. Макар и да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отказва да встъпи отново на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този повод от руския император. С повторна прокламация към българския народ той известява, че се отказва от българския престол, и след като назначава Регентски съвет в състав: Ст. Стамболов, П. Каравелов и С. Муткуров, напуска България. След неуспеха на преврата участвалите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят убежище в Румъния, а после и в Русия. Държавният преврат бележи началото на един повратен момент в новата политическа история на България. Той поставя началото на българската криза, която продължила цяло десетилетие и приключва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 г. за законен български владетел.

Избухва дипломатически конфликт с Румъния за възвишението Арабтабия край Силистра.

От 22 до 31 август се състои събор на митрополитите и духовенството в София по уредба на църквата в Княжеството. На събора е одобрена записката на архиерейското събрание в Търново от 1 май.

На архиерейско събрание на митрополити и епископи от Княжеството е осъдено в Търново на 29 март 1879 г. църковното устройство на Българската екзархия и е изготвена записка от 1 май.

Сюлейман паша решава да прегрупира своите войски, като премине в тила на шипченските защитници и прекъсне пътя за Габрово. Руското командване организира прехвърляне на подкрепления за Шипченския отряд.

През 1877- 1878 г. се води война между Русия и Турция, която довежда до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на Българската държава. Войната е предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878 г., с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875 г., Априлското въстание 1876 г. в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

Роден е германският философ и социолог Макс Шелер (1874 – 1928), един от създателите на философската антропология, аксиологията и социологията на знанието. Изучава принципите и методите на логиката и етиката и тяхното взаимоотношение. В началото на ХХ в. се включва в кръга на последователите на феноменологията на Хусерл, опитвайки се с помощта на феноменологичния метод да обоснове етиката и религията. За разлика от Кант разглежда априоризма не като формален, а като материално-екзистенциален. Изгражда философията на културата на основата на “философията на живота”. Според философските възгледи на Шелер всеки човешки акт е двойствен: той е едновременно духовен и витален. Шелер е автор на трудовете: “Чувството на неприязън в израждането на моралното” (1912), “Формализмът в етиката и материална етика на ценностите” (1913 – 1916), “Бъдещето на капитализма” (1914), “Към феноменологията на трагичното” (1914), “Геният на войната и герм. война” (1915), “Любов и познания” (1916), “За чувството на страдание” (1916), “Към идеята за човека” (1918), “Причините за омразата към немците” (1919), “За вечното в човека” (1921), “Проблеми на една социология на познанието” (1924), “Човекът и историята” (1926 г.), “Човекът в епохата на изравняването” (1927), “Мястото на човека в Космоса” (1928). Умира на 19 май 1928 г.

Роден е генерал-лейтенант Иван Луков (1871 – 1926). В историята на българската армия името и дейността на генерал-лейтенант Иван Цонев Луков оставят забележителна следа. Роден е в Габрово. На 2 август 1891 г. е произведен в подпоручик. След четиригодишна стажировка като взводен командир и полкови оръжейник на 8-и приморски полк през 1895 г. той е един от офицерите, приети в щаб офицерския курс (1895 – 1897) към Военното училище. След нови три години като командир на рота през 1899 г. постъпва в Николаевската академия на ГЩ на руската армия. От 1901 г. последователно Иван Луков преминава през длъжностите младши и старши адютант на бригада в 4-а преславска дивизия, служи като военен аташе в Париж и Санкт Петербург и началник на щаба на 1-ва пехотна софийска дивизия. На тази длъжност той организира работата на щаба в Балканската война. В това си качество има заслуги за успеха на Лозенградската и Люлебургаз – Бунархисарската операция, както и за марша до Чаталджа. След войните е началник на Военното училище и на 38-и пехотен одрински полк.

През Първата световна война е началник на оперативния отдел и помощник на началника на щаба на Действащата армия ген. Жостов. След неговата смърт вече като генерал-майор Иван Луков ръководи щаба на Действащата армия от 1.09.1916 г. до декември 1917 г., когато поема командването на 2-ра армия. Член на делегацията по подписването на Солунското примирие, след което отново поема ръководството на щаба на армията до 7 януари 1920 г., когато е изведен в запаса. За цялата си кариера е награждаван с множество ордени и военни отличия. Умира на 17 април 1926 г. в София.

В периода 22-26 август Васил Левски пребивава заедно с воеводата Панайот Хитов и Иван Попхристов Кършовски (писар на четата на Хитов) в Белград в “Хайдут Велковото кафене” (където вероятно е имало и хан).

Дванадесет държави подписват Женевската конвенция, регламентираща лечението, защитата и отношението към ранените по време на война. Тогава е избран и символът на Червения кръст – червен кръст на бял фон.

Роден е френският композитор Клод Дебюси (1862 – 1918), един от основоположниците на импресионизма. Считан за един от най-важните композитори на ХХ век. Дебюси печели Наградата на Рим през 1884 г. с академичната си кантата “Гениалното дете”. Заедно с Ерик Сати, Клод Дебюси членува в Кабалистичния Орден на Кръста на Розата на Станислас де Гайта и Жозефин Пеладан.

По-значими произведения: „Следобедът на един фавн“, „Бергамаска сюита“, „24 Прелюдии“, „12 етюда“, „Арабески“, операта „Пелеас и Мелизанда“. Умира от рак на 25 март 1918 г., по време на германските бомбардировки на Париж през Първата световна война.

Във Видин пристига ръководителят на унгарската националноосвободителна революция Лайош Кошут. След поражението на революцията една част от участниците в нея търсят убежище в Османската империя. Първоначално Високата порта приема емигрантите във Видин, а впоследствие ги разпределя в няколко града, като най-компактна е групата, която се установява в Шумен. Според някои източници емигрантите са около 890-900, според други – 1469 души. По-късно повечето от унгарските и полските патриоти се прехвърлят към Западна Европа или САЩ, но някои от тях остават да живеят в пределите на Османската империя.

С помощта на свои приятели Георги Раковски отпътува тайно от Цариград към Марсилия.

Султан Махмуд ІІ се разпорежда да започнат мирни преговори с Русия. Мирните преговори завършват с подписването на Одринския мирен договор през 1829 г., който слага край на Руско-турската война 1828-1829 г. Договорът е подписан на 2 септември в Одрин. По силата на този акт Османската империя се задължава да изпълни условията на Акерманската конвенция от 1826 г. и да отстъпи на Русия областта по долното течение на р. Дунав и по Кавказкото крайбрежие на Черно море. Заедно с това тя разрешава на руски граждани да търгуват свободно из обширните й пазари, свободно корабоплаване през Проливите и пр. Със специални клаузи се признава вътрешната автономия на Сърбия, както и на двете дунавски княжества – Влашко и Молдова. Гърция също получава автономия. Единствено непроменено остава положението на българския народ, който не крие голямото си разочарование от този факт. Поради това след оттеглянето на руските войски от Балканския полуостров значителни части от българското население от Източна България напускат родните си огнища и се заселват във Влашко, Молдова и Южна Русия.

Роден е Рудолф фон Йеринг – германски юрист. В годините между 1842-1892 г. е професор в университетите в Базел, Рощок, Кил, Виена, Гьотинген. Автор е на юридическите трудове: „Духът на римското право“, „Борбата за право“, „Целта в правото“ и др. Учението му оказва влияние върху формирането на някои юридически доктрини на ХХ в. – „юриспруденция на интересите“ в Германия, юридическия прагматизъм в САЩ и др. Умира на 17 септември 1892 г. в Гьотинген.

Умира Жан Оноре Фрагонард – френски живописец и график. Той е роден 5 април 1732 г. в Грас, Прованс. Учи при Ж. Б. С. Шарден и Ф. Буше в Париж. От 1756 г. до 1761 г. работи в Италия, където рисува цикъл пейзажни рисунки от околностите на Рим и Неапол. Продължава традицията на “галантния” жанр на Буше. Картините му се отличават със свежест и изискан декоративен колорит, плавни композиционни ритми, изпълнени с чувствителност и пълнокръвна наслада от живота. Негови са творбите: “Въртележка” (1766 г.), “Празник в Сен Клу” (1775 г.), “Бедното семейство”, “Децата на фермера” и др.

Роден е френският мореплавател Жан Франсоа ла Перуз. Неговата експедиция прави едни от най-значимите открития в Тихия океан. Експедицията му претърпява крушение през 1788 г. и не се завръща във Франция. Мястото на нейната гибел е открито 40 години по-късно от техния сънародник Дюмон Дюрвил.

Започва Гражданска война в Англия, след като крал Чарлз I организира армията си срещу пуританските сили на парламента. През 1641 г. в Англия се прави опит за установяване на републиканската форма на управление. Това става с т.нар. Пуританска революция, водена от Оливър Кромуел. За да узурпира властта, Кромуел подстрекава социалните низини на бунт и извършва цареубийство, екзекутирайки крал Чарлз І Стюарт. Революцията довежда Англия до гражданска война, глад и външнополитичски проблеми, и не успява да утвърди републиката. Двадесет години по-късно монархията е възстановена.

Със сражението при Босуърт завършва спорът за английския престол, известен като войната между Червената и Бялата роза. В него армията на крал Ричард ІІІ е разбита от войските на претендента за трона граф Хенри. Кралят е убит, а победителят заема неговото място под името Хенри VІІ. С това е поставено началото на династията на Тюдорите.

1456 г. – Влад Дракула , който е прототип на героя в романа на Брам Стокър „ Дракула “,  става владетел на Влахия .

1382 г. – Руската войска използва за първи път артилерия при отбраната на Москва от татарите.

1244 г. – Турската армия превзема Йерусалим.

565 г.

За първи път се съобщава за чудовище в Лох Нес, Шотландия.