дом блог страница 3252

Ясен е човекът, който ще поеме много важен пост в държавата!

Областният управител на Ловеч Георги Терзийски ще бъде назначен на инфарктния пост директор на Агенция Пътна инфраструктура. Това потвърдиха пред БЛИЦ източници от Министерския съвет. Ползващият се с доверието на строителния бранш, Терзийски бе и зам.-областен управител в кабинета „Борисов 2“. Той е магистър по икономика и по право – съответно от УНСС и Русенски университет „Ангел Кънчев“. Работил е в частния сектор, бил е и директор на Инспекцията по труда в Ловеч (2006-2009 г.), общински съветник в мандата от 2011 г. до постъпването му на работа като зам.-областен управител.  Терзийски разполага с богат административен опит, което ще му помогне и при заемането на новата позиция. Неговите колеги от Ловеч са убедени, че той ще се справи с нелеката задача да поеме диригентската палка в пътищата. https://www.blitz.bg

Император Хирокито към Тодор Живков: „Добре дошли отново след 3500 години!“ Каква е “българската следа” в Япония…?

Става въпрос за водената от Тодор Живков българска делегация на международното изложение EXPO – 70 в Япония. После Живков още два пъти посещава Япония. Според участник от делегацията при визитата на Живков на учудването му от особеното отношение към него и обръщението „братовчеде“ той му обяснил, че японските легенди сочат началото на благородническото потекло на императора (той се води син на Слънцето) от конен народ, дошъл в Япония от Азия 1000 г. Пр. Хр. и създал военната организация и военни традиции в Япония.“

 

Бележка от редактора на списание „Ави-Тохол“ към публикацията „Кой съм аз или житие Рода българского“ от Айгир Сверисон
Император Хирокито към Тодор Живков при посрещане на българската делегация за популяризиране честването на „1300 годишнината“: „Добре дошли отново след 3500 години!“

В този постинг ще се опитам да потърся обяснение на “българската следа” в Япония. Естествено е в началото да започна с малко история на Япония от
Academic dictionaries and encyclopediashttp://dic.academic.ru http://dic.academic.ru(преводът от руски е от мен):

  “Археологическите изследвания сочат, че най-старото население на Япония са неолитни племена, наречени Аину (от около 10 000-5000 г. пр. н.е.). В по-късно време върху формирането на физическия тип и оформянето на културата на местното население немалко въздействие оказали народите от Североизточна Азия. Уместно е да се каже също така и за наличие на влияния от юга, с произход от Южен Китай или Югоизточна Азия. Най-ранният културен слой е наречен Джимон, по наименованието на древната глинена посуда. Тази култура се отнасяла към възникналото в 3-то хилядолетие пр. н. е.общество, чиито членове се занимавали с лов и събирачество, живеели в землянки и изработвали глинени изделия без грънчарско колело. Около 3 век пр. н. е. Джимон бил изтласкан в западните части на Япония от културата Яйой, за която е характерна глинена посуда, изработена с колело. Яйой било селскостопанско общество, занимаващо се в частност с отглеждане по китайски образец на ориз във влажните участъци и имащи черти, свойствени на китайската и корейската култура. Към 1 в. на бронзовата епоха широко се използвали производства на изделия, имащи церемониално значение, такива като огледала и камбани. Някои видове посуда започнали да бъдат произвеждани от желязо. Вероятно, самите знания по металообработване са дошли в Япония от континента. Джимон продължил да доминира в северните и източните части на Япония в продължение на много векове; при това в Яйой в централните и западните райони на страната, от средата на 3 век от н. е. прониква нов елемент – така нареченатаКултура на гробницитенаречена така заради голямото количество могили, в които са погребани останките на владетелите. По керамични изделия (ханива) и други находки вътре в погребенията и близо до тях, може да се направи извод за съществуването на воини-конници, чийто начин на живот имал много общо с начина на живот на управляващата класа от това време в КореяХората, погребани в тези могили, почти сигурно са се отнасяли към основателите на японската държава, макар ранните хроники, основани на устната традиция, да сочат, че императорската династия е много по-стара и носи началото си от простосмъртни, обитаващи о. Кюсю, и потомци на богинята на слънцето Аматерасу.”
Сега да разгледаме какво се твърди в Нихон Шоки – съставен през 720 г., (наред с Коджики). Това е един от най-древните исторически извори за японската история, в тези анали се разказва за космогонията (произхода на света) и за създаването на Япония. Според „Нихон Шоки”, първият император е водел със себе си конници, дошли от Южна Корея.
Това, както става ясно, го твърдят самите японци в своя най-древен исторически извор. Съвременните японски историци-изследователи откриват индо-европейски черти на идеологията на управляващите и точно посочват пътя и на проникването и в Япония:
Мой превод от английски:
Йошида Ацухико: “В брилянтна серия от книги и статии, Йошида Ацухико демонтстрира за удовлетворение поне на този автор – че значителен брой символи в японската митология (т. е. императорските регалии: огледало, меч, и мъниста за плодородие) са били оцветени от трите Индо-Европейски идеологически “функции”, идентифицирани от късния Georges Dumezil. Той изказва хипотезата, че тази тристранна идеология, заедно с разнообразието на други Индо-Европейски черти, е била пресенена в Япония от група конници от азиатстия континент, за които някои изследователи считат, че са нахлули в Япония през Корейския полуостров и се наложили като управляващ елит в късния 4-ти век от н.е. (Йошида 1962, 1974, 1977). Друг изследовател със значителен принос към това проучване е Обайаши ТарьоПървият, който е предположил, че Япония е била завлядяна от конници номади от Азиатския контитен бил Егамни Амио (1964, 1967). Виж също LEDYAR1D 1975 and LITTLETON 1985.)” C. SCOTT LITTLETON Yarnato-takeru: “Артуров” Герой в Японската Традиция
Ето как гореспоменатият Обайаши Тарьо, изследвайки японската митология, подчертава разпространението от Континента към Япония и то с посредничеството на Корея (Буйо-Когурьо); интересна е легендата, че японските императори като наследници и на богинята-дракон до император Оджин имали драконова опашка.
(Преводът на откъс от статията – от мен)
“Доколкото японската митология се състои от много компоненти, основната тема е да се обоснове произходът на суверенната власт, и митологията като цяло цели узаконяване на Императорското Семейство като управници на Япония. Въпреки че митът за убиването на осемглавата и осемопашата змия е оригиналния мит за местната власт, той е само второстепенен в Японската митологична система на Коджики и Нихон-шоки; преди всичко останало, главните разкази се състоят от митове за произхода на Императорското Семейство. Такамизгара – небесният господар, в тялото на Ниниги, внук на богинята на слънцето Аматерасу, слязъл на земята. Това станало на връх Такаширо в планината Химука в Тукашу, т. е. Кюшю. По-нататък се разказва, че ранното царство се преместило впоследствие от Кюшю в Кинки по море, когато Първият Император Джиму тръгнал на източен поход (експедиция) в Кинки.
Подобни истории, свързани с преминаване на реки и утановяване на древно царство се намират и сред митовете на Буйо-Кокурьо (Buyo-Kokuryo) и на Монголия. Във всеки случай, описания така японски мит следователно се е разпространил от Вътрешна Азия към Япония през Корея. В японската митология, все пак, държавността е свързана тясно както с небето, така и с океана. Богинята на слънцето Аматерасу, господар на небето, се родила когато Изанаки се пречистил чрез измиване в равнината Авакихара край устието на река Тахибана в Химука в Цукуши.
Освен това, Ниниги, който бил внук на Аматерасу имал три деца, две от които били Уми-саши-хико, Морски Късмет и Яма-саши-хико, Планински Късмет. Последният отишъл в двореца на морския бог под вълните и се оженил за дъщеря му Тойотама-химе, чийто внук бил Император Джиму. В Кожики и Нихон-шоки е записано, че тя се е трансформирала в оригиналната си форма на крокодил или дракон по време на раждането. Енциклопедия Jinten-czirtosho от 15 век казва, че съществувала народна легенда, че императорите чак до Император Оджин имали опашка на дракон, тъй като те били наследници и на богинята-дракон.
Връзката между държавната власт и дракон-змия е особено значима не само в Китай, но също и в Югоизточна Азия, по-специално в Камбоджа по времето на ерата Ангкор.” ASIAN MYTHOLOGY SEMINAR, “The Kyushu Myths Explicate Japan and Asia”, OBAYASHI Taryo
 

 

Допълнително за индо-европейски черти в изследвания върху японския език и митология и други разсъждения от
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8071&st=20:
 “1. Езикови данни и изследвания:
„Смесеният алтайско-индоевропейски характер на японския език и неоспоримото наличие на алтайски и индоевропейски елементи в японски“ – В: Сб. в чест на акад. А. Теодоров-Балан. С., 1956, 323-327. от академик Стефан Младенов (15.12.1880-01.05.1963)
2. Фолклорно-митологични (сравнително антропологични) изследвания:
а) сагата за Yamato-takeru
б) легендата за Tetsujin (железния човек)
в) китайски успоредици- легендата за Wu Tzu-hsu.”
       “Произходът на митовете и на езическата религия и мотиви в Япония са основно полинезийски, и в допълнение алтайски, но този типаж (Yamato-takeru) се откроява и се свързва (може да се върже) единствено с мотивите и идеологията на нартско-сарматския епос (които пък има собствено развитие и при легендата за крал Артур). Очевидно мотивите на Yamato-takeru не са познати при алтайците (да не говорим за полинезийците).
За железния човек: Мотивите за железни хора (облечени с желязо хора) при алтайците, или по-скоро при тюрките – имат за своя произход в сагите и разказите за аланите. В някои от сагите героите са наречени алани (и това е така не само в алтайските саги, ами и в урогските; дори в съвременния мингрелския език „алан“ значи герой. Ясно защо – защото алтайците (визираме хуните) според източниците са лековъоръжени конни номади и ловци; същото се отнася и за пратунгусоманждурите.
Какво влияние са имали аланите върху Еразия (които да са били тези хора) преди прамонголската и тюркската експанзии?: Ам. Марцелин пише за тях, аланите, че практически са покорили една голяма част от Евразия. Влияние явно е било голямо, а те самите са архетип на военен народ (покоряват със сила останалите номади и придават името си на покорените). Подобно май трябва да кажем и за усуните, за които се смята че са в основата на познатите ни аси, вижте името овси/осети; интересен и произходът на името Азия, или на името на Азовско море.
Може би е интересно да се спомене че средновековните алани в състава на татарите (монголите) са хората, които завлядяват Китай (Пекин), и създават свой управляващ елит в монголската империя. Така че историята се повтаря.
Интересно е да се спомене че дори в генелогичната легенда на Чингиз хан присъства една аланка (Алан-гоя, „прекрасната аланка“ е майката на Чингиз).”
 Добавям и част от коментара на dalida  към постинга и “МИСТИКАТА БЪЛГАРИЯ”:
11. dalida – 23.10 18:38
“Освен това, последната новина която чух е че Европа ще се разширява още докато не достигне до Виетнам. Може би знае за предишната територия на Стара Европа (Евразия или Люмерия), без участието на природните сили, ще се обединяваме всички народи със сходни религии и азбуки. (В японската азбука намерих старобългарски руни), това е много интересно и ще продължа да търся еднаквост – подобия в азбуките на народите.”
След всичко написано дотук, нека обърнем поглед към Корея и нейната история – мястото, откъдето дошли конниците-държавотворци в Япония. За произхода и етимологията на името на управляващото кралско семейство на корейското древно царство Пекче:
(превод от руски от мен; източник: http://world.lib.ru/k/kim_o_i/pet3rtf.shtml)
В китайския източник “Чоушу” има важна информация, отнасяща се не толкова до древната история на Корея, но и до взаимоотношенията на древните корейски държави с другите алтайски племена. В “Чоушу” се споменава Пуе (puy), Елаха (?laha), Кенкилчи (k?nkilchi) и Елюк (?lyuk) като собствени имена или титли на управляващите кралство Пекче, явяващо се една от древните корейски държави. Това кралство владяло юго-западните области на Корейския полуостров от 18 г. пр.н.е. до 660 г. н.е.; “като в това време името на управляващото кралство Пекче семейство било Пуе.”
“Общоприето е да се счита, че семейното име Пуе е произлязло от названието на държавата. Държавата Пуе, явяващо се второта древна корейска държава, е образувано след Древния Чосон, управлявал района Манджурия и северните области на Корейския полуостров до 2 век н. е. в продължение на няколко столетия. Добре известно е, че двете древни корейски държави Когурьо и Пекче вероятно образували Пуе, като основателите и техните наследници, произлезли от кралското семейство на държавата Пуе. Що се отнася до названието на държавата “Пуе” – неговата етимология не е била изследвана до сега, с изключение на Ширатори. Съгласно Б. Д. Ли (1976:226), Ширатори представил доклад, където предположил, че названието на държавата Пуе е било образувано от названието на животно, т. е. от манджурски буксу (buxu) „елен“ < *буйю (buгu).
Сега пък, в този клип ще видите, че корейците считат владетелите си за наследници на българите!!!!! буйю (buгu)- Buyeo!!!
Ето накратко, основното съдържание на клипа, в превод с елемент на преразказ от мен:
      “Корейците и българите – отдавна разделили се братя?” е мотото под заглавието на текста към клипа, който авторът, Shin Yong Ha – университетски преподавател, определя като есе. И така:
Династия на народа Buyeo е един от преките предци на Han (Корейски владетели). Buyeo живеели около р. Songhua, р. Nun и Манджурските райони в Североизточна Азия до началото на 4 в. н.е. Според архивите на Трите кралства те са били: “големи, силни и смели … когато пътуват извън страната, те обличат бродирани копринени дрехи … украсяват шапките си със злато и сребро.”
Най-влиятелните членове на кралското семейство били Gochu-ga. Управленската аристократична система “ga”  и “Gochu-ga” били наследени от Koguryeo (корейската държава). Авторът намира успоредица в “Gochu-ga” на Buyeo и Българската империя Kochu-Bilgar (Купи-, кучи- болгар).
После цитира корейски изследовател на име Shin Chae Ho (1880-1936 г.), който казва, че е за народа Buyeo било характерно това, че използват думата “bul”, когато назовават своите нации – всеки път, когато се установяват в новозавладени земи. Той проследил група от народа Buyeo, която мигрирала около Китайската стена, но загубил следите им. Според него, тази група по неизвестни причини се придвижила на запад и стигнала до Кавказ, намиращ се между Каспийско море в Централна Азия, като наименованията които оставили по пътя си натам (планината Balgan/Baekdu/Бялата планина, езерото Buyeo, планината Balkan, езерото Balkasi(Балхаш) подсказват миграционния път на народа Buyeo от Изток на Запад през “Степния път”. Преди придвижването на Източните хора, Аварите, на Запад, Кавказкият регион е бил под управлението на Византийската империя. Мигриращите Buyeo се установяват около р. Дон и района на Северен Кавказ до 5 – ранен 7 в. н. е. От тогава западната история отбелязва Buyeo като Bulgar”. Така според Shin Chae Ho Bul-gar” означава “Bu” отBuyeoи “ gar” от системата за управление на Buyeo.
По-натам се проследява създаването на Велика България, нейното разпадане и по-нататъшното разселване на синовете на Кубрат, съответните им държави и т.н.
 Авторът прави следната съпоставка и намира съответни паралели и сходства:
– Хан Крум нарича Сердика – София, а името на древната Корейска столица е Соби (Sobi);
– Словореда в българския език намира за сходен с този на корейския;
Традиции и култура на Българите – фестивал на първото пълнолуние за годината (изгаряне на куп оризова слама, за да се изплашат лошите духове на годината и шамански песни;
– Черното (мастилено) родилно петно в областта на дупето при българските новородени бебета е доказателство, според него, че българите са част от Buyeo; българите са единствените хора, които имат този белег сред белите европейци.
Добавям тази снимка на открития в Корея, в древния град Сила меч с всички характеристики на тракийска символика и изработка и връзката под нея, като допълнение на този постинг (23.03.2011 г.):


Моето обобщение:
 – Конници, курганна култура, проникнали/а от Корейския полуостров, които поставят началото на социалната йерархия и обединяването на племената – 3-4 век;
– Първият император е пряк потомък на богинята на слънцето и Суджинското светилище е посветено на нейния култ = Култ към слънцето;
– Първият император е потомък също така и на богинята-дракон (според японска легенда императорите имали драконова опашка) – да си припомним значението на дракона във Волжка България например, както и българските легенди за хората-змейове, които имали крила под мишците си;
– Корейските древни държави – управлявани (и повлияни) от кралското семейство на държавата Пуе (произход на името от „елен“ < буйю (buгu). Корейците се считат за наследници на древна българска династия от владетели Buyeo; (Авитохол на древен български означава „дете на сърна, отгледано от сърна“. Счита, че е първият цар на българите, които пристигат (завръщат се) от равнините около Памир и Тяншан в Армения и Северен Кавказ през 165 (153) година от н.е. и според Именника на българските царе е живял почти 300 години, той е от най-древната царска династия на света Дуло, от която е и Кан Кубрат.)
– Индо-европейски елементи в японския фолклор и митология;
– Старобългарски руни в японската азбука.
“Една част от българите остават на Балканите след Черноморския потоп, а другите започват да се предвижват на изток, из Евразия. Стигнали са до земите на днешна Япония преди 2 866 години. Японците ни го съобщават по символичен начин:
На 15 май 2009 г. от 10:10 ч. в присъствието на Техни Императорски Височества Принц и Принцеса Акишино на Япония и президентът на Република България Георги Първанов, ще се проведе тържествена церемония по откриването на новия Музеен център на тракийското изкуство в Източните Родопи в с. Александрово, общ. Хасково, съобщиха от пресслужбата на Японското посолство. Центърът е изграден в рамките на Програмата на японското правителство за културна безвъзмездна помощ на стойност 2 866 000 щ. д., отпусната по проект на Националния институт за паметници на културата към Министерството на културата за консервация и реставрация на уникалната тракийска гробница край с. Александрово. На събитието от японска страна ще присъстват още Н. Пр. Цунехару Такеда, извънреден и пълномощен посланик на Япония в България, както и представители на строителната компания – изпълнител на проекта „Ивата Чидзаки” – клон България и фирмата-консултант JA. Официални гости от българска страна са министърът на културата на Република България проф. Стефан Данаилов, областният управител на Хасковска област Райна Йовчева и кметът на община Хасково Георги Иванов./БГНЕС /”

ЕС прилага нови правила за международните бракове

От днес започва приложението на правилата на ЕС за имуществото на международните брачни двойки или регистрирани партньорства, съобщи Европейската комисия.
Тъй като не е било възможно да се постигне единодушие сред всички държави в ЕС, правилата ще се прилагат в 18 страни. Те важат за Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция.

Установяват се ясни правила при развод или смърт и ще се сложи край на успоредните и противоречащи си производства в различни държави от ЕС, свързани например с имущество или банкови сметки.

Новите правила изясняват кой национален съд е компетентен да помогне на двойките при управлението на тяхното имущество или при поделянето му при развод, раздяла или смърт. Изяснява се кое национално право има предимство, ако са приложими правилата на няколко държави. Ще бъде улеснено признаването и изпълнението в една държава от ЕС на съдебно решение по имуществени въпроси, постановено в друга държава от Общността.

Държавите от ЕС, които не участват в прилагането на новите правила, могат да се присъединят по всяко време. Дотогава те ще продължат да прилагат своето национално законодателство към трансгранични случаи, свързани с имуществото на съпрузи и регистрирани партньори, се посочва в съобщението.  https://frognews.bg

България е на 77-мо място с индекс за възприятие на корупцията от 42 точки за 2018 г.

България се намира на 77-мо място с индекс за възприятие на корупцията от 42 точки за 2018 г. Това обяви по време на пресконференция в Националния пресклуб на БТА Калин Славов, изпълнителен директор на българското представителство на Асоциация „Прозрачност без граници“ – част от международната организация за борба с корупцията – Transparency International. Той представи проучване на корупционния индекс за 2018 г.
В класацията за 2018 г. участват 180 страни. Малко преди нас – на 73-то място, са държави като Суринам и Тунис, а след нас – на 78-мо място, са африканските страни Буркина Фасо и Гана.
Индексът за възприятие на корупцията /CPI/ e комплексен индикатор за оценка на нивото на корупцията в публичните институции, създаден през 1995 г. Стойности под 50 пункта са индикатор за системен проблем в противодействието на корупцията. Индексът е създаден на базата на 13 различни изследвания, проведени от 12 независими една от друга авторитетни международни институции.
Средната стойност на индекса за държавите-членки на ЕС за 2018 г. е 64.6. Водеща позиция в класацията имат скандинавските държави – Дания, следвана от Финландия и страни като Швеция и Швейцария. Оценките там свидетелстват за ефективно прилагани правила, регулиращи поведението на институциите и политиците.
Тенденциите в Индекса за възприятие на корупцията у нас за периода 2012-2018 г. показва „почти права линия“ – колебанията се изразяват в една точка, заяви изпълнителният директор Калин Славов. Той уточни, че индексът не измерва субективното усещане за корупция, изразяващо се в подкупи и шуробадженащина, а нивото на административна и политическа корупция. У нас, за да бъде съставен индексът, са използвани данните от десет различни изследвания. Пет от тях представляват оценка на финансови и икономически институции и пет на изследователски организации в сферата на административното управление и политиката.
Ваня Нушева заяви, че в сравнение с държавите, които се присъединиха към ЕС след 1994 г., страната ни заема последно място. Индексът от 42 пункта се различава сериозно от общата регионална стойност на индекса за Централна и Източна Европа, чиято средна стойност е 56 пункта. Лидер в класацията е Естония със стойност от 73 пункта, следвана от Словения и Полша с 60 пункта. „Като цяло регионът успява да прехвърли критичната стойност от 50 пункта, което е показател за справяне с проблема с корупцията“, коментира Нушева.
Позитивният резултат на Естония, Словения и Чехия е резултат от успешни реформи, проведени през последните години.
Сред държавите, които не показват съществено развитие, са България, Румъния и Сърбия. Нушева коментира, че те онагледяват тенденцията за практически застой в борбата с корупцията. Известни промени в стойностите на индекса в положителна насока имат страни като Македония, Сърбия и Черна гора, отбеляза още Нушева.
Съществено отстъпление от борбата с корупцията като тенденция се откроява в страни като Турция и Унгария.
По отношение на положителния пример с Естония, Нушева уточни, че става въпрос за успешно проведена административна реформа, въвеждане на електронно правителство, прозрачно функционираща администрация. За Чехия, която също регистрира устойчиво покачване на стойностите на индекса с 10 пункта, реформата се изразява в засилен контрол върху изразходването на средства от обществени поръчки.

http://www.bta.bg

За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest

МЕЖДУНАРОДНА АКАДЕМИЯ ПО КАБАЛА: КЪДЕ СЕ КРИЕ ТАЙНАТА НА КНИГАТА „ЗОАР“?

    Какво е това реалност? Това, което виждам, чувам, вкусвам, пипам или усещам с обонянието си. Това са моите  сетива, чрез  които възприемам света около мен.  И всички ние възприемаме този свят с едни същи сетива. И защо, ако има нещо извън моята…(нашата) реалност, аз не съм в състояние да го видя или усетя. Не, че много хора се интересуват от това, но все пак има и такива, които искат да разберат – зад предела на тази реалност съществува ли нещо друго. Има ли изобщо нещо извън нея, или това е всичко, което ни е дала природата. Мозъкът ни работи едва на 10  процента, очите ни виждат само определен светлинен спектър, а слухът ни възприема звуци в определен диапазон. Защо? Нали сме най-съвършеното същество на земята?  А нямаме такава способност да възприемаме цялото мироздание. Дори и съвременната наука не може да даде обяснение, защо сме устроени така. Защо възприемаме толкова ограничено света? И ако го възприемаме по друг начин, какво от това? Не, че 90 и повече процента от хората това ги вълнува, но ако искаме да разберем защо сме тук и какъв е смисълът на съществуването ни, тези въпроси вървят ръка за ръка. Изписани са томове с какви ли не теории и книги с предположение за реалността, за бъдещето ни, но няма единно доказателство какво ще се случи с нас утре, след 5 год. или след 100. Малко хора си задават  въпроса дали – ако знаем бъдещето си, това ще е за добро или лошо. Или може би Природата умишлено ни  поставя в такава ситуация, че сами, разбирайки, че се намираме в почти задънена улица, да поискаме да разкрием по-дълбоко нейната същност. Онази скрита част, която може да се окаже основа или корен на съществуването ни. Ако се научим обаче да разчитаме кабалистичните източници и книги, които са ни оставили мъдреците, ще разберем защо всичко се е случило така в историческия порядък от време  до ден днешен и какво предстои. И тук се сетих за една особена книга, за която дори и в Уикипедия няма истинско описание. Защо? Защото това е необичайна книга. Това е книга, която включва в себе си всичко – цялото мироздание и нас в това мироздание. Цялата история и нас в тази история. Цялото бъдеще и нас в това бъдеще. Това е най-загадъчната книга, не само по съдържание, а и по нейното написване и достигането й до нас. Това е книгата „Зоар“. Голяма част от обичащите да четат, ще кажат „аз не съм чувал за такава книга“. Или, ако съм чувал, то е нещо мистично и неразбираемо. Вярно е! Дори да я намериш и четеш, няма да я разбереш. Не защото в оригинал е написана на арамейски език, тя днес е преведена на почти всички езици,  а защото е написана на нивото на висшата реалност, която ние така или иначе не можем да  усетим. И в крайна сметка, какво толкова съдържа тази книга, че е толкова ценна?

„Дълбочината на мъдростта, съдържаща се в книгата «Зоар», е заключена с хиляди ключове, а човешкият език е беден и оскъден, и не може да ни послужи за достойно и достатъчно изразяване, за да ни донесе пълния смисъл, макар и на едно предложение от книгата «Зоар» до самия край.“ Така е описана „Зоар“ във филма „История на Кабала“.

Няма друга книга, около която да съществува такава тайнственост, спорове, загадки, колкото са се натрупали за тези дълги години около книгата „Зоар“. Историята на нейното написване, изчезването й, появяването й отново в наши дни, прилича по-скоро на голям детективски роман. Книгата  „Зоар“, означаваща „сияние“,  е книга, съдържаща предсказания, които могат да разшифроват само кабалистите. Тя е написана в средата на втори век, в малката пещера Идра Раба, закътана в горите на гр. Цфат, в Израел, в подножието на планината Мирон. Защо в пещера? Защото, както обикновено, по това време такива хора са били преследвани, измъчвани и убивани заради притежаваната мъдрост и знание. Написана е от един от най-големите кабалисти – Рашби, заедно с неговите 9 ученика. Книгата е написана на арамейски. В нея пише за всичко – за мира и за войната, за човека и властта, за съзиданието и разрушението, за управлението на вселената и за бъдещето на човечеството. За пророчествата на Нострадамус, всички открития на Галилей, на Нютон, на Айнщайн,  всичко е   записано в тази книга. Книгата „Зоар“ е короната на науката Кабала. Не е случайно, че тя има специално място в съкровищницата на човешкото наследство.  И не е случайно, че тя събужда такъв респект. В тази книга има велик дар, който ние сме получили пряко от онези, които  са я написали. Това е особена  сила, която е способна да ни доведе до добрина, безкрайност и съвършенство. „Зоар“ е била скрита 900 год. от написването й през втори век, тъй като тези, които са я написали, разбрали, че по това време хората не са били готови за нея и би могло  да  разберат погрешно съдържанието й. И за това тази книга е затворена, зашифрована. За разбирането й трябва да се знае кодът. И как да разбием този код и да разкрием написаното като в сейф? Ключът към книгата „Зоар“, това е правилното възприемане на реалността. Написано е „Човекът, това е малък свят“ и в това се заключава цялата тайна. Как аз възприемам света около мен. И тук скептиците ще кажат, какво има толкова за възприемане и какво има толкова тайно. Имам 5 сетива и с тях възприемам реалността. Такава, каквато я възприемат всички. Да! И точно в това се крие тайната. Че светът извън нас е илюзия. И ето, аз веднага изригвам, реагирам и започвам да се съпротивлявам на това твърдение. Не мога да го повярвам. Категорично това не е истина. Това наистина е някаква мистика.

Може и така да е! Но квантовата физика миналия век доказа, че цялата действителност пред мен зависи от мен самия и тя  се променя (както казват изследователите) в зависимост от наблюдателя. А наблюдателят съм аз. И какво излиза, ако аз променя себе си като наблюдател, променям и действителността около себе си. Тук не става въпрос да си сменя дрехите, а вътрешни свойства и състояния.

Та книгата „Зоар“ е написана по необичаен начин. И авторите – 10 кабалисти, са започнали да измерват, да чувстват, да виждат какво е свойството отдаване, свойството на Мирозданието. Разкрили са висшето състояние на Вселената. Разкрили са кода на съществуването ни извън нашите 5 сетива.

И защо ни е това? На кого е необходимо всичко това? Освен на малкото любопитни многознайковци, които искат да знаят  всичко и да изтъкват колко са велики. Може и така да е. Но тази древна наука казва съвсем друго. И то е да достигнем и разкрием тази висша реалност, която е основа на съществуването ни. Разкривайки я, ще разберем и смисъла на съществуването ни като цяло и смисъла на съществуването на всеки един от нас поотделно!

Георги ГРАДИНАРОВ

 

3 ДВОЙКИ ОТ ДОБРИЧ С РЕПРОДУКТИВНИ ПРОБЛЕМИ ПОЛУЧИХА ФИНАНСИРАНЕ ОТ ОБЩИНАТА ЗА ИНВИТРО ПРОЦЕДУРИ  

Първите три от общо петте одобрени двойки, кандидатствали за финансово подпомагане за лечение на репродуктивни проблеми, вече получиха финансиране от Община град Добрич. Припомняме, че за 2018 г. Общината предвиди 15 000 лв. за подпомагане лечението на семейства и двойки с репродуктивни проблеми, с постоянен и/или настоящ адрес на територията на градa. Сумата за двойка-заявител е в размер до 3 000 лв. и е за една инвитро процедура в рамките на календарната година. Всички двойки, получили финансовата помощ, се свързаха с общинска администрация, за да изразят своята благодарност за това, че в борбата с тази тежка житейска болка са получили както финансова, така и морална подкрепа. Семействата изразиха надежда тази инициатива да продължи и през следващите години.

За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest

ДА СЕ ПОСМЕЕМ НА „ЮНАЦИ С УМНИ КАЛПАЦИ“

ДТ „Йордан Йовков“ ни кани на 12 и 27 февруари от 19 часа в камерната зала на театъра – да се посмее заедно  с комедията „Юнаци с умни калпаци“.

Що е то ламя и има ли почва у нас?
Четирима „юнаци” с доста съмнителни геройства зад гърба си, са се наели с благородната задача да „пазят“ селото си от нападението на ламята, която не се знае каква е, къде е и кога ще дойде. Това пазене трябва да бъде възнаградено по някакъв начин, а той е – селото да ги храни и облича.
С много чувство за хумор авторът ни разказва една приказка, в която чрез алегория описва нашето общество и различните му представители.
Спектакълът е интересен както за възрастни така и за деца. Описва взаимоотношенията, характерите и народопсихологията ни.

В същото време показва и как трябва да се бориш за любовта си и същевременно да превъзпиташ мързеливците, ако изобщо подлежат на превъзпитаване.
В спектакъла ще видите познатите и не до там познатите лица и характери на любимите актьори от Добричкия театър – Петър Петков, Красимир Демиров, Филип Янев, Владимир Трендафилов, Татяна Христова и Любов Николова. Сценографията е дело на Димитър Митев. Режисьор е Костадин Бандутов.

ЗАПОВЯДАЙТЕ ДА СЕ ПОСМЕЕТЕ ОТ СЪРЦЕ!

За информация и билети: Билетен център на ДТ „Йордан Йовков“ – гр. Добрич /от 9.00 до 18.00 часа/ и на тел: 058/ 605 573

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ДОРА ГАБЕ” – ВЪЗХОДЯЩА СТАТИСТИКА

През изминалата година библиотеката отчита нарастване броя на ползвателите – 3 647, при 3 552 за предходната година, като увеличението засяга деца до 14 г. Посещенията са значително повече – 55 715, с над 4 000  в сравнение с предходната година. През 2018 г. заетите библиотечни документи са над 57 000. Библиографските справки и консултации са 22 000, с над 8600 повече в сравнение с предходната година. За местната общност са реализирани над 230 културно-образователни прояви. Увеличени са и справочно-библиографските и информационни начинания. Библиотеката регистрира 28 277 посещения на културно-образователни и информационни начинания от различни целеви групи – 10 626 от деца до 14 г., 5 230 от младежи до 28 г. и 12421 от граждани над 28 години. Библиотечният фонд в края на 2018 г. е 397 927 т. През годината са закупени 4 518 т. библиотечни документи, включително 585 т. детска литература. В читалните, за ползвателите са абонирани разнообразни периодични издания, от които 70 заглавия са набавени чрез покупка и 16 заглавия са получавани чрез дарения, от които 8 краеведски.

В улеснение на гражданите библиотеката въведе автоматизирано информационно обслужване, а освен преглед на съдържанието на библиотечния фонд, регистрираните ползватели имат възможност за онлайн обслужване чрез Модул „Моята библиотека” с достъп до личен читателски картон и информация за заета литература, текущо състояние на заявки, възможност за онлайн презаписване на заета литература и др.

През 2018 г. в сектор Заемна за възрастни най-търсена е художествената литература – романтични романи, трилъри, фентъзи и исторически романи, теми, свързани с християнството, любовта и вярата. Читателите са заемали литература от различни отрасли на знанието – най-често от областта на обществените науки – политика, икономика, право, социология, книги за нравите, бита и обичаите, езотерика, психология, пътешествия, история , биографична литература. От българските автори най-голям интерес са предизвикали „Хавра” на Захари Карабашлиев, „Възвишение”и „Чамкория” на Милен Русков, „Смисълът” на Людмила Филипова, романите на Токораз Исто и др. Сред най-търсените от чуждестранни автори са романите на Даниел Стийл и Нора Робъртс, Джоджо Мойс, Майкъл Конъли, Джеймс Патерсън, Сара Дж. Маас и др. Тийнейджърите са предпочели фентъзи, романтични романи, българска проза. Най-често са заемали „Софийски магьосници” на Мартин Колев, „Измамен” на Станислав Койчев, „Всички наши тела” на Георги Господинов, „Вината в нашите звезди” на Джон Грийн, „Академия за вампири” на Ришел Мийд, „Защото никога няма да се срещнем” на Лия Томас. Освен задължителната учебна литература, децата до 14 г. са заемали най-често „Дневникът на един дръндьо” на Джеф Кини, „Похитителят на мълнии” на Рик Риърдън, „Тялото говори” на Цвета Белчева, „Невидим” на Станислав Койчев, „Малкият Българ” на Неделчо Богданов, поредицата за Хари Потър на Джоан Роулинг и др.

Регионална библиотека „Дора Габе” се стреми и да работи за максималното удовлетворяване на читателските потребности, да предоставя повече е-услуги на гражданите, да бъде водещ културно-информационен център за града и областта, активен партньор на образованието и социалните дейности.

За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest

 

„К 2” ООД стартира проект „Eфективно използване на ресурсите в „К 2” ООД“

„К 2” ООД стартира проект „Eфективно използване на ресурсите в „К 2” ООД“  по ДБФП № BG16RFOP002-3.004-0038-C01, финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Общата цел на проекта е подобряване на ресурсната ефективност и конкурентоспособност на „К 2” ООД. Тя ще бъде реализирана чрез постигане на следните специфични цели:

– внедряване на пилотно за България технологично решение, което ще бъде постигнато с въвеждане в експлоатация на ново производствено оборудване (Линия за автоматизирано производство на корпусна мебел с единен софтуер за управление и бар-код система)

– подобряване на информираността относно ефективното използване на ресурсите

– подобряване ефективността на производствения процес

– провеждане на събития за мултиплициране на резултатите от проекта

– публикации в традиционни и дигитални медии за мултиплициране на резултатите от проекта

Изпълнението на проекта ще позволи на фирмата да въведе мерки за ресурсна ефективност; да подобри информираността относно ефективното използване на ресурсите в бранша; да подобри ефективността на производствените процеси; да намали себестойността на продукцията и повиши конкурентоспособността на предприятието.

Проектът стартира на 19.11.2018г. и е с продължителност 20 месеца.

Общата стойност на проектa е 1 809 500.00лв., от които 923 652.50 лв. европейско и 162 997.50лв. национално съфинансиране.

За още интересни публикации ни последвайте в Google+ или pinterest

 

ОБЩИНА ДОБРИЧ ЗАПОЧВА МАЩАБНИ РЕМОНТИ В 3 УЧИЛИЩА И ДЕТСКА ГРАДИНА „ЗОРНИЦА“

2388 деца и ученици, както и техните преподаватели, ще се обучават и работят в напълно обновени и модернизирани сгради. Това ще се случи по проект на Община Добрич „Реконструкция и обновяване на образователна инфраструктура в Добрич I“. Проектът се финансира по Оперативна програма „Региони в растеж“ и е част от инвестиционната програма на Община Добрич. С бюджет от 6 193 021 лева ще бъдат изцяло ремонтирани и обновени четири учебни заведения в Добрич – Основно училище „Христо Ботев“, Езикова гимназия „Гео Милев“, Природо-математическа гимназия „Иван Вазов“ и Детска градина 32 “Зорница”.

Стартът на ремонтните дейности бе даден вчера – със символична първа копка в двора на Природо – математическа гимназия „Иван Вазов”.

Снимка Дарик радио

 

Последни новини

Клюки