Русия изплаща предсрочно целия си дълг към Парижкия клуб на страните кредитори, като последната вноска възлиза на 23,7 милиарда долара.

Предсрочното погасяване на руския дълг е най-мащабното, регистрирано до този момент от Парижкия клуб. Разплащането е извършено в 9 различни валути.

На 16 юни Москва сключва споразумение с клуба, с което поема ангажимент да приключи изплащането на дълга си най-късно до 21 август.

Израелският кабинет дава окончателното си одобрение за евакуирането на последните седем от 25-те еврейски селища, които трябва да бъдат разрушени. 16 от министрите гласуват “за”, а четиримата представители на партията “Ликут” са “против”. Заселниците от колонията Санур на Западния бряг, която подлежи на евакуиране, в знак на протест замерят израелски военни с камъни и нарязват гумите на три от колите им. През този ден израелската армия евакуира 20 от общо 21 еврейски селища в Ивицата Газа. Евакуиран е най-големият район от селища около Гуш кати.

Прекратени са опитите да бъде достигната потъналата руската атомна подводница „Курск“. Водолазите обявяват, че никой от 118-членния екипаж не е оцелял. На 12 август 2000 г. по време на учения в Баренцово море край бреговете на Мурманск потъва руската атомна многоцелева подводница “Курск”. Операцията по изваждането продължава почти три години. По-голямата част от корпуса на „Курск“ е извадена през октомври 2001 г., заедно с телата на 59 моряци, както и три от общо 22 ракети „Гранит“, които са се намирали на борда. Цялата операция приключва през август 2003 г. След изваждането на „Курск“ от морското дъно и разпознаването на загиналите, останките от подводницата са изпратени в кораборемонтния завод „Нерпа“. Там е свалено ядреното гориво, а реакторният отсек е демонтиран и подготвен за продължително съхранение.

Правителствена комисия установява, че причина за потъването е експлозия на торпеда в носовия отсек на подводницата.

С два взрива е направен опит да се разруши бившият мавзолей на Георги Димитров. Сградата е досъборена механично.

В Лондон отваря врати изцяло обновеният театър „Глоуб“. Той се намира на същото място, където в театър със същото име през ХVІІ в. се изпълняват пиесите на Шекспир.

Китайската източна провинция Дзежянг е опустошена от тайфуна “Фред”. Бедствието убива над 700 души и причинява огромни материални щети. Това е най-страшната буря в страната от 160 години. Тя наводнява също така стотици домакинства в съседен Тайван. През същата година Китай е връхлетян от общо девет тайфуна.

Михаил Горбачов обявява, че контролира изцяло положението след 60-часовия опит за преврат в СССР.

През 1991 г. в отговор на разрастващия се сепаратизъм Михаил Горбачов предлага създаване на нов съюз – на независимите държави, в които участието да е на доброволни начала. Подписването на новия съюзен договор е планирано за 18 август 1991 г. Твърдолинейните комунисти в партията обаче са против всякаква реорганизация на СССР и организират преврат за свалянето на Горбачов от власт.

Президентът на Русия Борис Елцин организира съпротива срещу преврата (19-21 август 1991 г.) и това му носи допълнителна популярност. На практика с неуспешния преврат се слага и краят на СССР: използвайки отслабените позиции на Горбачов, Елцин подписва с президентите на Украйна и Беларус – трите страни-учредителки на СССР, споразумение за разпускането на Съветския съюз.

Латвия обявява независимост от Съветския съюз. Скоро след това държавата се присъединява към Организацията на Обединените Нации (ООН). На 4 май 1990 г. повече от две трети от делегатите в новия парламент, известен като Върховен съвет, гласуват за демократична и независима Латвия. Процесът е помрачен от убийството на петима души при нападение на латвийското министерство на вътрешните работи от страна на съветски отряди, известни като “черните барети”.

Турция затваря границата си с България, след като вече са се изселили 344 000 български турци.

Вследствие на отделяне на газ при езерото Ниос загиват 1746 души. Газът се разпространява в радиус от 20 километра, като около 4000 жители се евакуират и много от тях получават дихателни проблеми.

Езерото Ниос е вулканично и се намира в северозападен Камерун, близо до планината Оку. Под него се намира магма, която отделя въглероден окис във водите му.

Филипинският опозиционен лидер Бенигно Акуино е убит минути след като се завръща в родината си. 50-годишният Акуино прекарва последните три години в изгнание в САЩ, но се завръща в родината си, за да участва в изборите, които се очаква да се проведат през следващата година. Когато самолетът каца на летището в Манила, Акуино е арестуван и изведен от войници. Малко по-късно той е застрелян. Бенигно Акуино е роден на 27 ноември 1932 г. Той е главният опонент на управляващия президент Фердинанд Маркос (1917 г. – 1989 г.), който управлява Филипините от 1966 г. до 1986 г.

Умира Максим Исаков Наимович – български литературен критик и публицист. Роден е на 13 април 1921 г. в София. Завършва право в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” (1945 г.). Той е един от основателите на в. „Народна младеж“. Активен сътрудник на периодичния печат. След 9 септември 1944 г. работи като редактор в литературния печат. Пише очерци, разкази и повести. Негови съчинения са: „С въдица и кошче“ (1957 г.), „Девойката от фургона“ (1960 г.), „По пътищата на съвременността“ (1966 г.), „Едно поколение“ (1966 г.), „Срещи с поезията“ (1971 г.) и др.

Учените за първи път съобщават за парниковия ефект и свързаното с него евентуално глобално затопляне на климата на Земята.

Умира френският естраден певец Жо Дасен (1938 – 1980).

Умира историкът Иван Унджиев (1902 – 1979), водещ специалист по историята на Българското възраждане. Иван Унджиев е роден на 15 март 1902 г. в Тетевен. Завършва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, работи като учител, главен инспектор по история в МНП, заместник-директор е на Народна библиотека в София (1950 – 1953), научен секретар на Института “Ботев – Левски”, професор в Института за история при БАН. По-популярни трудове: “Васил Петлешков” (1935), “Васил Левски. Биография” (1952), “Карлово. История на града до Освобождението” (1968), “Христо Ботев” (1975, в съавторство с Цв. Унджиева), “Георги Бенковски” (1983) и др.

САЩ облекчава търговското ембарго спрямо Куба. Разрешено е на чужди филиали на американски компании в страни от Третия свят да търгуват с Куба, но търговията между САЩ и Куба все още е забранена.

На 19 октомври 1960 г. САЩ налагат търговско ембарго на Куба, с което се забранява всякакъв износ с изключение на храна и медикаменти. Вносът на стоки не се забранява.

Войски на държавите от Варшавския договор навлизат в Чехословакия в нощта на 20 срещу 21 август. Варшавският договор опита на чехословашките власти начело с Александър Дубчек за реформи на социализма – т.нар. „Пражка пролет“.

Умира Никола Тодоров Балабанов – български литературен историк и театрален критик. Никола Балабанов е роден на 11 ноември 1893 г. в София. Завършва славянска филология в Софийския Университет “Св. Климент Охридски” и специализира в Прага и Париж. Издава сп. „Завети“ (1934-1944 г.). Автор е на научнопопулярни статии за дейци на Българското възраждане: Р. Попович, д-р Петър Берон, Любен Каравелов, Неофит Бозвели, Добри Чинтулов, братя Миладинови. Съчинения: „Неофит Бозвели“ (1925 г.), „Театър и драма“ (1933 г.).

Изстрелян е космическият кораб “Джемини-5” с екипаж Г. Купър и Ч. Конрад. “Джемини” са серия американски двуместни космически кораби за полети в околоземна орбита. Теглото им е от 3,2 т до 3,8 т. Състоят се от херметична капсула (спускаем апарат) за двама астронавти и отделящ се нехерметичен отсек с оборудване и двигатели. Капсулата е с диаметър 2,25 м и дължина 5,7 м. Системата за осигуряване на жизнените процеси е разчетена за 14 денонощия. Кацането на Земята се извършва само върху вода.

Хавайските острови стават 50-тият щат на Америка. Хавайските острови са изолиран архипелаг в средата на Тихия океан, на около 2550 мили югоизточно от Лос Анджелис. Първоначално са населявани от полинезийци, докато през 1778 г. капитан Джеймс Кук не посещава островите. Архипелагът се състои от 8 главни острова: Оаху, Хауаи, Мауи, Кауаи, Молокаи, Ланаи, Кахулауе и Нийхау заедно със серия по-малки. Това е най-дългата островна верига в света.

Умира Стеван Христич – сръбски композитор и диригент, член на сръбската академия на науките и изкуствата (от 1950 г.). Той е роден на 19 юни 1885 г. в Белград. От 1904 г. до 1908 г. учи в Лайпцигската консерватория при С. Крел, Р. Хофман (теория) и А. Никиш (дирижиране). От 1908 г. е преподавател в Сръбското музикално училище. Започва да дирижира от 1912 г. в Националния театър. В периода 1924 – 1934 г. е директор на Националния театър. Автор е на балета “Охридска легенда” (1947 г.), на музикални драми, рапсодия за пиано и оркестър, симфонични и вокални съчинения, музика към театрални спектакли и филми. Един от основателите и първи проф. (1937-1950 г.) на Музикалната академия.

Умира Харалд Улрик Свердруп – норвежки полярен изследовател, метеоролог и океанограф, член на Норвежката Академия на науките и Националната Академия на науките на САЩ. Харалд Свердруп е роден на 15 ноември 1888 г. в Согндал. Професор е в Геофизическия институт в Берген (1926-1930 г.) и Калифорнийския университет (1936-1948 г.); директор е на Скрипсовския океанографски институт в Калифорния (1936-1948 г.) и Норвежкия полярен институт (от 1948 г.), професор е в университета в Осло (от 1949 г.). През 1918-1925 г. е ръководител на научните изследвания в полярната експедиция на Р. Амундсен на кораба “Мод”; проучва динамиката и режима на водите в Източносибирско море. През 1931 г. Свердруп ръководи научните изследвания в полярната подводна експедиция на “Наутилус”.

Провежда се втори съдебен процес срещу стопански дейци, обвинени в „саботажи“ и „вредителство“. Седем от тях са бивши заместник-министри (един от тях – Боню Петровски, който е бивш заместник-министър на външната търговия, получава доживотна присъда), а петима са директори на държавни стопански обединения.

Първият съдебен процес е проведен в периода 3 – 6 април 1950 г. и е насочен срещу 12 ръководни стопански дейци, обвинени в участие в „трайчокостовската заговорническа организация“ и в „саботажни и вредителски действия“. На 7 декември 1949 г. започва съдебен процес срещу Трайчо Костов и още 10 задържани, повечето от които видни стопански дейци. Те са обвинени в организиране на заговор срещу „демократичния държавен строй“, в издаване на държавна тайна на чужди разузнавания и във връзки с „титовистите“. Пред съда Трайчо Костов се отрича от изтръгнатите с насилие „самопризнания“ при следствието, а когато му е дадена последната дума, заявява, че никога не е бил в служба на английското разузнаване, не е участвал в „престъпните заговорнически планове на Тито и неговата клика“ и винаги се е отнасял „с уважение и почит към Съветския съюз“.

Роден е Емил Русев Табаков – български диригент и композитор. Завършва Музикалната академия в София, специалност “Контрабас” при проф. Т. Тошев, “Дирижиране” при проф. В. Симеонов и “Композиция” при проф. М. Големинов. Дебютира като диригент на 17 години със Симфоничния оркестър в Русе. През 1977 г. печели награда на Международния конкурс за млади диригенти “Николай Малко”, Копенхаген, Дания. От 1976 г. до 1979 г. е диригент на Русенската филхармония; от 1979 г. до 1987 г. – на камерен оркестър “Софийски солисти”, от 1987 г. до 2000 г. – на Софийската филхармония. В периода 1986-1990 г. реализира поредица от образователни концерти със Софийската филхармония, ежемесечно излъчвани по БНТ. Между 1994 г. и 1999 г. е художествен директор и диригент на Белградската филхармония. През 1997 г. е министър на културата на България в служебния кабинет на Стефан Софиянски. От 1999 г. е музикален директор на Новогодишния музикален фестивал, организиран от НДК в София. Гастролира като гост-диригент на симфонични оркестри по целия свят. Репертоарът на Табаков обхваща широк кръг от симфонични и оперни произведения от различни стилове и епохи, повечето от тях дирижира наизуст. Дирижира симфониите на Малер, Брамс, Скрябин, клавирните концерти на Бетховен и много др. Автор е на огромно количество музикални произведения: 5 симфонии, “Концерт за 15 струнни инструмента”, “Концерт за контрабас”, “Концерт за ударни инструменти”, “Концертна пиеса за симфоничен оркестър”, “Концертна пиеса за тромпет”, 2 балета, “Реквием за солисти, хор и оркестър”, “Концерт за оркестър”, камерни инструментални произведения (“Етюд за 12 контрабаса”) и др.

Представители на САЩ, Англия, Русия и Китай се събират в Дамбъртън Оукс, близо до Вашингтон, за да планират създаването на ООН.

Организация на Обединените Нации (ООН, UN) е политическа международна организация, създадена по инициатива на участниците в антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война. Създадена е на 26 юни 1945 г. на международната конференция в Сан Франциско. Учредители на ООН са 50 държави. Приетият Устав влиза в сила на 24 октомври 1945 г. Този ден е обявен за международен ден на ООН. За седалище на организацията е избран гр. Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. Целите на ООН, записани в Устава са: поддържане на международния мир и сигурност, предотвратяване и премахване на заплахите за мира и прекратяване на агресивните актове, уреждане или разрешаване с мирни средства на международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, развиване на дружеските отношения между нациите чрез уважаване принципа на равноправието и самоопределянето на народите, осъществяване на сътрудничество при разрешаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер; уважаване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и религия; осъществяване на централизация чрез съгласуване действията на държавите, насочени към достигане на тези цели. Главни органи на ООН са: Общо събрание, Съвет за сигурност на ООН, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство на ООН, Международен съд на ООН и Секретариат.

От 1997 г. главен секретар на организацията е Кофи Анан. В ООН членуват 193 държави. България е член от 14 декември 1955 г., като е била три пъти непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (1966, 1986-1987, 2002-2003); както и председател на Съвета за сигурност през септември 2002 г.

Умира Хенрик Понтопидан – датски писател. Понтопидан е роден на 24 юли 1857 г. във Фредерисия. В творбите си описва предимно живота в датската провинция. Автор е на социално-критическата психологическа трилогия „Обетована земя“ (1891-1895 г.), на философските романи „Щастливецът Пер“ (1898-1904 г.), „Царството на мъртвите“ (1912-1916 г.). Лауреат на Нобелова награда за литература през 1917 г.

Умира Лев Троцки (Лейба Давидович Бронщейн) – известен функционер на ВКП (б), публицист, общественик, държавник. Роден е през 1879 г. в Херсонска губерния. Един от идеолозите на т. нар. класова борба. През 1905 г. е осъден на заточение в Сибир, но успява да избяга. След Февруарската революция в Русия, заедно с група други болшевики тръгва от САЩ и през Канада, пристига в Русия, където става най-близкия приятел и сътрудник на В. И. Ленин. Той е един от организаторите и ръководителите на въоръжения болшевишки преврат от 25 октомври 1917 г., народен комисар на външните работи в правителството на В. И. Ленин. Ръководител е на делегацията, която изработва и сключва Брест-Литовския мирен договор между Съветска Русия и Централните сили. Народен комисар по военните и морски дела (1918-1924 г.). Успява да създаде силна и дисциплинирана армия, като привлича за служба в нея голяма част от офицерите на старата руска армия. Развива и усъвършенства т. нар. теория на перманентната революция, според която болшевишката партия трябва да създава революционна ситуация в съседните страни и да изпраща революционери, които да извършват там социална революция. По такъв начин идеите на социализма ще завладеят целия свят. След смъртта на В. И. Ленин, през 1927 г. е изключен от партията и от ръководните органи на Коминтерна и заточен в Казахстан. През 1929 г. е изгонен от Русия в Турция. Там живее няколко години (на о-в Принкипио в Мраморно море), след което се преселва в Мексико. Убит е от агента на КГБ Рамон Меркадер, който е осъден за този акт на 30 години затвор. През 1970 г. Меркадер излиза от затвора; през 1972 г. е удостоен със званието “Герой на Съветския Съюз”.

Роден е кънтри певецът Кени Роджърс. Професионалната си кариера започва като солист на джаз-трио, работи като солист на фолк-поп група, а през 1967 г. основава „Фърст едишън“. В кънтри-музиката успех му донася песента „Люсил“ (1977 г.). Популярни стават дуетите му с К. Карнис, Доти Уест, Ш. Истън, Д. Партън. Участва в телевизионния филм „Комарджията“ (1979 г.) и издава едноименен албум. Дискография: „Love Lifted Me“ (1974 г.), „Kenny Rogers“ (1975 г.), „Daytime Friends“ (1977 г.), „Love or Something Like It“ (1978 г.), „The Gambler“ (1979 г.), „Gideon“ (1980 г.), „Kenny“ (1980 г.), „Share Your Love“ (1981 г.), „Ruby Don’t Take Your Love to Town“ (1981 г.), „Love Will Turn You Around“ (1982 г.), „We’ve God Tonight“ (1983 г.), „What About Me“ (1984 г.), „The Kenny Rogers Story“ (1985 г.), „The Heart of the Matter“ (1985 г.), „They Don’t Make Them Like They Used to“ (1986 г.), „I Preffer the Moonlight“ (1987 г.), Christmas in America“ (1989 г.), „Something Inside So Strong“ (1989 г.), „Love Is Strange“ (1990 г.), „Some Prisons Don’t Have“ (1991 г.), „Back Home Again“ (1991 г.), „Lucille“ (1992 г.), „Heart to Heart [RCA]“ (1992 г.), „If Only My Heart Had A Voice“ (1993 г.), „Timepiece“ (1994 г.), „The Gift“ (1996 г.), „Across My Heart“ (1997 г.), „Branson City Limits [live]“ (1998 г.), „Christmas from the Heart“ (1998 г.), „She Rides Wild Horses“ (1999 г.), „Christmas Greetings“ (2000 г.), „Christmas [Empire]“ (2000 г.), „Christmas Wishes from Kenny Rogers“ (2000 г.), „There You Go Again“ (2000 г.), „The Way It Used to Be“ (2001 г.).

Роден е Йозеф Лауфер – чешки естраден певец. Учи актьорско майсторство, кино- и телевизионна режисура в Театралната академия в Прага (1965 г.), работи в театър „ABC“. През 1963 г. е солист на група „Олимпик“. Лауфер е певец с разностранни качества (владее четири езика, танцува отлично и пее в различни стилове), Лауфер бързо печели популярност в цяла Европа. Осъществява концертни турнета в СССР, САЩ, Куба, Италия, Франция, Швеция, Англия, ГДР, България и др. От 1973 г. работи със собствената си група „Голем“. Играе във филмираната версия на мюзикъла „Джентълмени“ и в телевизионния сериал „Пазар на сензации“.

Роден е Оскар Кристанов – български режисьор-документалист, създал филмите: “Ятаци” (1974 г.), “Въздухът” (1975 г.), “Хосе Санча” (1980 г.), “Ахмед” (1984 г.), “Вапцаров – Фернандес” (1992 г.), “Едуард Захариев и документалното кино”.

Роден е Чавдар Атанасов Добрев – български театровед, литературен критик. Завършва унгарска филология и журналистика в Будапеща (1955 г.). Работи като редактор в издателство „Народна култура“, в Студията за документални филми, сътрудник на Министерството на външните работи. Защитава дисертация в Академията за обществени науки в Москва, доктор на изкуствоведските науки от 1975 г. От 1963 г. до 1969 г. е ст. н. с. в Института за изкуствознание при БАН, негов зам.-директор от 1974 г. Редактор във в. „Литературен фронт“, сп. „Съвременник“, секретар на секция „Критика“ при СБП. Преводач и редактор на унгарска художествена литература. Някои негови съчинения са: „Литература и хуманизъм“ (1967 г.), „Театър и време“ (1967 г.), „Овладяване на човешкия свят“ (1968 г.), „Забранените плодове на познанието“ (1982 г.) и др.

Картината „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи е открадната от Лувъра от италианския сервитьор Винченцо Перуджа. Намерена е през 1913 г.

Мона Лиза или La Gioconda, Джокондата – „веселата жена“ е картина, нарисувана с маслени бои върху дъска от топола през XVI век от Леонардо да Винчи и е една от най-известните картини в западната история на изкуството; малко други картини са толкова известни и репродуцирани. Картината е собственост на френското правителство и се съхранява в Лувъра в Париж.

На картината е изобразена жена, която гледа към наблюдаващия я и с „загадъчна усмивка“ на уста.

Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. „Мона“ е често срещано в италианския език сливане на „мадона“, което значи „моята дама“, еквивалент на английското „Madam“; така името на картината означава „Madam Lisa.“

Алтернативното заглавие Джокондата е женската форма на Джокондо. На италиански giocondo означава също и ‘весел, жизнерадостен’, следователно „gioconda“ означава „весела жена“. Заради усмивката, това име придобива двойно значение.

През XIX век и Мона Лиза и Джокондата са вече утвърдени имена на картината. Преди да се утвърдят тези двете имена, картината е била назовавана с много и различни описателни изречения като „неизвестната флорентинска дама“ и т.н.

Роден е Боян Василев Атанасов – български юрист. Завършва право в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи като дипломат в Лондон, Париж, Лисабон и Вашингтон. Преводач от английски, португалски, френски език. Превежда книги на Ж. Амаду, Ъ. Хемингуей, Д. Дефо, У. Фокнър, Волтер и др. Умира на 24 ноември 1997 г. в София.

Роден е писателят Ангел Каралийчев (1902 – 1972). Завършва гимназия в Търново, където публикува в ученически издания. Следва химия в Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, завършва дипломатическия отдел при Свободния университет (1928). Публикува своя творба за първи път през 1919 г. През 1924 г. излиза сборник разкази “Ръж”, през 1925 г. – първата му детска книга “Мечо”. Сътрудничи на леви издания, след 1925 г. се ориентира към сп. “Златорог”. След 9 септември 1944 г. продължава да участва в литературния живот на страната. Създава повече от 20 книги за възрастни и 15 за деца. Един от най-добрите разказвачи на детски приказки в България. Автор на пътеписи, пиеси и стихотворения. През 1954 г. излизат очерците за Г. Димитров “Наковалня или чук”. Превежда произведения на руската класическа литература. Други негови съчинения са: “Приказен свят” (1929), “Лъжовен свят” (1932), “Земята на българите” (1939), “Старопланински бунтовници” (1939), “Тошко Африкански” (1940), “Росенският камен мост” (1941), “Соколова нива” (1946), “Житената питка” (1948) и др. “Избрани произведения” в 2 т. излизат през 1972 г. под съставителството на С. Султанов. Умира на 14 декември 1972 г. в София.

Създадена е компанията “Кадилак”, клон на концерна “ Дженарал Моторс”, за производство на луксозни автомобили.

Родена е Пенка Касабова – българска педагожка, избрана за пожизнен секретар на Фондацията за предучилищно възпитание в България (основана през 1940 г.). Сестра на Г. Милев. От 1919 г. до 1925 г. работи в Американска детска градина; учи при Елисавета Кларк. Продължава обучението си в Националния колеж за образование в Чикаго. Завръща се в София през 1929 г. и учителства в курса на Американската детска градина към Института за детски учителки. Изнася многобройни лекции из цялата страна, с които популяризира идеята за ранното възпитание на децата. Издава сп. “Първи стъпки”. След 9 септември 1944 г., по покана на О. Василев, работи в Българското радио, води детския радиочас. Работи като главен инспектор по предучилищното възпитание в Министерството на просветата; през 1948 г. е уволнена по политически причини. Сътрудник на сп. “Свободна България”. По-късно завежда детския отдел в издателство “Народна младеж”. Умира на 13 септември 2000 г. в София.

Започват боевете за връх Шипка. Командваната от Шакир паша колона достига до Орлово гнездо. До вечерта са предприети осем последователни атаки, отбити от българските опълченци.

Епичните боеве се водят на най-високите точки на Шипченския проход – връх Свети Никола (днес връх Столетов), връх Шипка и Орлово гнездо от 21 до 23 август 1877 г. между войските на Сюлейман паша и руско-българския отряд на ген. Н. Г. Столетов. След боя при Стара Загора Сюлейман паша, след като попълва армията си с хора, оръжие и боеприпаси, насочва войската си (27 000 редовна войска – без башибозука, и 34 оръдия) към преминаване на Шипченския проход. На 19 август ген. Столетов съобщава, че целият корпус на Сюлейман паша е построен срещу Шипка, че силите му са огромни, но че неговите бойци (36-ти Орловски пехотен полк и пет български опълченски дружини – 5500 души с 27 оръдия) ще се бият докрай и че подкрепления „са крайно необходими“. Но ген. Радецки, чиито войски са разположени на фронта от Севлиево до гр. Елена, счита, че придвижването на турците към Шипченския проход е само демонстрация и че главният удар ще бъде нанесен откъм Осман Пазар (днес гр. Омуртаг).

В отбраната на Шипченския проход българските опълченци се сражават героично – по своята самоотверженост и смелост не отстъпват на руските вoйници. На 21 август сутринта войските на Реджеб паша започват атака срещу позициите на връх Св. Никола, а челните части на Шакир паша настъпват срещу Орлово гнездо. На първия ден са отблъснати 7 атаки. На следващия ден турците не атакуват, но престрелките не стихват. Шипченци спечелват едно цяло денонощие, което е от огромно значение за успеха на отбраната. Решителният и най-тежък бой започва на 23 август. Още призори турците откриват артилерийски огън по цялата позиция. Около 10 ч. турците получават шест табора подкрепление. Към обяд всички турски атаки са отбити, но положението остава тежко. Патроните и снарядите са на привършване. Към 17 ч. настъпва критичният момент в тази героична епопея. По скатовете лежат труповете на повече от 1380 защитници. В боя се хвърлят всички, включително и тежко ранените. В последния момент пристига помощ. Ген. Радецки пристига с две сотни казаци и взвод планинска артилерия. Шипка е спасена, а армията на Сюлейман паша не успява да се съедини с войските на Мехмед Али паша и да подпомогне Осман паша, отбраняващ Плевен, и заедно да изтласкат руската Дунавска армия северно от р. Дунав. По време на 3-дневните боеве загубите на Шипченския отряд възлизат на 3100 руски войници и офицери и 535 български опълченци, а загубите на противника – на повече от 8200 души.

По инициатива на Кириак Цанков в Букурещ е създадено „Българско човеколюбиво общество“.

Кириак (Ячо) Антонов Цанков е български революционер и общественик. Роден е в Свищов през 1847 г. Цанков е син на Драган Цанков, сподвижник на Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски. Взема участие във всички революционни комитети, работили в Румъния за освобождението на България. През 1873 г. изработва прочутия “Мемоар”, който е поднесен на султан Абдулазис. След Освобождението (1878 г.) е депутат в Учредителното Народно събрание, а през 1883 г. – министър. Заема и различни дипломатически постове. Публикува писмата на Васил Левски и документи във връзка с преминаването на Ботевата чета в България. Умира в Букурещ на 21 октомври 1903 г.

По заповед на сръбския княз Милош Обренович, ръководителят на въстанието в Пиротско е екзекутиран на сръбско-турската граница, в присъствието на стотици жители от околните села.

Берковско-Пиротските въстания са две въстания на българските селяни в Берковско (1836 г. – 1837 г.) след непълното провеждане на поземлената реформа в Османската империя (1834 г.) и успешния бунт на сръбския Княз Милош Обренович срещу турската власт в Източна Сърбия (1833 г.). През юли-август 1836 г. въстават Пиротско, Берковско и Белоградчишко. Вдигат се около 4 000 души, въоръжени с коси; само 150 от тях имат пушки. Османското правителство сменя управителите на градовете, но въпросът за земята остава нерешен. Второто въстание се вдига през 1837 г.; като при него въстават около 2 000 души, почти без оръжие. Въстанието е потушено, а неговият водач Върбан Попов е обесен от турците на бесилка, построена с греди, взети от собствената му къща.

Роден е френският математик Огюстен Луи Коши (1789 – 1857). Коши е член на Френската академия, чуждестранен член на Петербургската Академия на науките (1831). Коши е един от създателите на теорията на аналитичните функции. Автор е на трудове по теория на числата, теория на диференциалните уравнения, математическа физика, теория на вероятностите, геометрия. Задачата на Коши е една от основните задачи в теорията на диференциалните уравнения. Състои се в намирането на такова решение на уравнението, удовлетворяващо т. нар. начални условия. Умира на 23 май 1857 г.

Умира Франц Ксавие Месершмит – австрийски скулптор; професор от 1769 г. Месершмит е роден на 6 февруари 1736 г. във Визенщайг, Вюртемберг, Германия. Учи в Мюнхен (1745-1750 г.), Грац (1750-1752 г.) и Виена (1752-1754 г.). Работи предимно във Виена; преподава във Виенската художествена академия от 1769 г. Автор е на много статуи и бюстове в стил барок и рококо: статуя на Мария Тереза (1764 г.) и Франц I (1766 г.), бюст на лекаря Г. ван Свитен (1769 г.); скулптури за фасадата на Савойския женски манастир (1767-1769 г.), “Характерни глави” (1770 г.) и др.

В София е обесен самоковският владика Симеон, който е сред организаторите на въстанието в Нишко и Пиротско. Заловен в Дупница, той е подложен на мъчения и след отказа му да приеме исляма, е екзекутиран.

Роден е италианският майстор Джузепе Гуарнери (1698 – 1744). Родоначалник е на една от най-известните фамилии за изработка на цигулки.

В хода на Ливонската война руските войски започват обсада на Ревел като целта им е да си осигурят достъп до Балтийско море. Борбата за крепостта се води близо 30 седмици и завършва с неуспех за обсадителите.

Ливонската война (1558-1583 г.) е военен конфликт между Русия и нейните северозападни съседи за контрол над днешната територия на Естония и Латвия, известна като Велика Ливония.

Роден е Филип II Август – френски крал (от 1180 г.) от династията на Капетингите. Син на Людовик VII. Разширява кралския домен близо 4 пъти и съдейства за обединението на политически раздробената Франция. Един от водачите на Третия кръстоносен поход. През 1202-1204 г. отвоюва от англичаните Нормандия, Мен, Анжу, част от Поату. В битката при Бувине през 1214 г. разбива англичаните и техните съюзници – германския император Отон IV и фландърския граф. Въвежда ново териториално-административно деление, създава Кралски съвет. По време на управлението на Филип II Август Париж става столица на Франция. Умира на 14 юли 1223 г.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: