Средно на 300 години има катастрофален трус у нас, казва в интервю за „Монитор“ директорът на сектор „Сеизмология” към Геофизичния институт на БАН
– Проф. Ботев, преди няколко дни у нас имаше лек трус в района на язовир „Доспат“, днес (бел.ред. – вторник) край Симитли. В същото време обаче земетресение от 4,1 по Рихтер разлюля Вранча. Трусове бяха регистрирани в турския курорт Бодрум, но и в Пелопонес. Какво се случва на територията на Балканския полуостров?
– Както е известно, Балканският полуостров е една от най-активните зони в т.нар. Алпо-Хималайски сеизмичен пояс и това касае най-вече страните, разположени на юг от нас. Става дума за Гърция и западното крайбрежие на Турция. Малко по-силни земетресения през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха достатъчно силни, за да разтревожат населението там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната активност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча. То има пряко отношение към нас, защото там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните недра са много малко. Това е т.нар. горна мантия, която е значително пластична и сеизмичните вълни се предават на голямо разстояние без затихване за разлика при повърхностните трусове, които затихват много бързо в условията на земната кора. Но както казах, там земетресенията са много повече в мантията, където много по-лесно се разпространяват сеизмичните вълни и са по-опасни за нашата страна. Нека припомня, че през март 1977 година имаше земетресение в Свищов, което отне живота на повече от 120 души. То беше с магнитуд 7,4. Такива трусове във Вранчанското земетръсно огнище са с периодична повтаряемост средно на около 40 години. В момента сме в очакване на такова силно земетресение и румънците отдавна са обявили готовност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е около 300 години, но за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на около 1000 години.
– Това означава ли, че все пак може да се прогнозира донякъде сеизмичната активност?
– Да, може да се прогнозира донякъде, но хората не се интересуват от години, а искат да знаят с точност по дни и дори с часове. Ефектът от трус на повърхността в района на планината Вранча не е толкова голям, в Букурещ разстоянието е към 200 км в дълбочина и земетресение с магнитуд 7 не е със смъртоносна опасност за Букурещ. Но при 7,5 става опасно и сградите, които не са обезопасени за такава сила, може да се разрушат.
– Доколко сградите може да издържат, особено ако са ново строителство?
– Новото строителство на територията на нашата страна отдавна се съобразява с изискванията на сеизмичните районирания. След 1977 година започнаха глобални изследвания, но картата, предложена през 1979 година, не се прие. Причината беше, че наложихме по-високи изисквания към строителството. Сами разбирате, че гилдията не е готова да влага повече средства. Но през 1986 година имаше земетресение в Стражица и там бяха разрушени над 8000 къщи. То е в район със свлачище и с паянтово старо строителство. Затова бяха разрушени толкова много сгради. Тогава се започна мощно строителство, но имаше проблеми с финансирането и всъщност бяха довършени само няколко.
– На какво се дължат слабите трусове у нас обаче?
– Нека поясним, че много по-силните земетресения при съседите се дължат на раздвижване на остатък от подпъхната от преди стотици хиляди години под Карпатите понтийската плоча. Тя е формирала Карпатската дъга и на ръба й е разположено огнище Вранча. В резултат на смилането и откъсването на съответните парчета се получава придвижване на това тяло в средата на горната мантия, което всъщност представлява земетресение. В Гърция и западното крайбрежие на Турция пък причината за трусовете е друга. Това са движенията покрай конкретни разломи на части от Анадолската плоча в Турция в северноегейската микроплоча. На юг са разположени други разломи, свързани с подпъхването на средиземноморската плоча под Егейската дъга и от това са огнищата на юг в Гърция.
– Въпреки че тези дни имаше струпване на няколко труса на Балканския полуостров, може ли да има реакция у нас?
– Ефектите у нас са много по-големи от Вранча за разлика от другите, понеже земетресенията са приповърхностни в рамките на силно нееднородната земна кора, а не долу в мантията. В Северна Гърция трусовете са до 30 км дълбочина и вълните от тях, които се разпространяват до България, затихват много бързо. Причината е, че те са основно в недрата на силно нееднородната земна кора. Вранчанските земетресения идват от дълбоко, минавайки само през мантията като дъга и затова на нашата територията разрушенията могат да са по-значими. Въпросът е, че след 1987 година най-после беше приет новият правилник за строителство. Можем да кажем, че след 90-те години, ако са съблюдавани изискванията, Вранчанските земетресения вече не би трябвало да са толкова опасни за сградите от новото строителство в нашата страна. А разположените на юг земетресения – в Западна Турция и Северна Гърция, до нас са по-слаби ефектите след затихване на енергията на сеизмичните вълни. Значително по-опасни за нашата страна са нашите локални трусове. Ако има земетресение в района на София, а такива условия има за магнитуд 7, защото това е т.нар. Витошки разлом, той може да бъде по-опасен. Но не би трябвало сградите, строени след 1987 година и тези слез 2014 година, съобразени с европейските норми за устойчивост на сеизмични влияния, да са с риск от разрушение. Но знаете, че в централната част на столицата има сгради на по сто години и никой тогава не се е съобразявал с изискванията.
– Често казвате, че когато има затишие, то е преди буря. Може ли да очакваме такава?
– Имате известни основания, но само за райони със сеизмична активност с висок сеизмичен фон. Например Маришкият разлом, Благоевград са с голяма опасност, Крупнишкия разлом до Струма също. Но ако ме питате във времето имаме ли някакви доказателства за предстояща активност, можем да кажем, че сме се освободили от много големите напрежения, характерни за катастрофалните земетресения от началото на миналия век. А за да се натрупат следващи напрежения за катастрофални земетресения, за всяка зона ще ни трябват средно по около 1000 години. Това означава, че средно за страната ни се получава по около 270-300 години. Допускаме, че в района на Витошкия разлом може да се достигне до максимум 7, докато Крупнишкият разлом вече е регистрирал активност близо 8. Така че там е много по-голяма опасността и имаме реална повторяемост. Установили сме, че има такива разкъсвания с достатъчно голяма амплитуда, характерна за магнитуд 7, само 3 на брой. След като в началото на миналия век там са станали две земетресения с магнитуд 7, сега не би трябвало да очакваме скоро време да се натрупат такива напрежения. Скоростта на натрупване на напрежения в нашата страна е много по-малка в сравнение с нашите съседи. Скоростите на придвижване на микроплочите в Егейско море и Западна Турция достига около 20-25 мм, в Крит 35 мм годишно. В нашата страна е най-много по 3-4 мм годишно. Имаме десетки пъти по-голяма скорост на натрупване на напрежение при съседите. В този смисъл сме Обетована земя. И при нас има силни земетресения, за един месец имахме и много микротрусове, които не се усещат. Усетено е само едно на 30 април в района на Провадия. Като попитахте има ли връзка между трусовете, бих казал, че няма пряка връзка между отделните сеизмични зони, особено като говорим за слаби земетресения.
Визитка:
През 1979 г. е завършил СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Физика”
Специализирал е в Москва
От самото начало на кариерата си работи в Геофизичния институт при БАН
Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година
https://www.monitor.bg
