През 1877 ръководителят на руската Гражданска канцелария  в България княз Владимир Черкаски лансира свой проект за границите на страната ни, който смело би могъл да се нарече най-максималистичния и най-пробългарския сред всички чужди проекти, създадени по време на Източната криза от 1875-1878.

Княз Владимир Александрович Черкаски (1824-1878) е убеден славянофил и участник в реформаторското движение в Русия през 60-те години на ХІХ век. По време на Освободителната руско-турска война е назначен за ръководител на Гражданската канцелария към руската армия, занимаваща се с администрирането на освободените български земи.

Проектът за „Голяма България“

Проектът на княза предвижда създаването на обширна българска държава на Балканите, надхвърляща в някои свои части обхвата на българското етническо землище – в нея, освен всички безспорни български земи в пределите на Европейска Турция, са включени и части от Албания (на запад), както и някои населени с гърци територии (на югозапад). Става дума за албанските райони около градовете Куршумлия, Прищина и Призрен и долината на река Бистрица, населена с гръцко население. В българските граници попада и Солун, където българите са малцинство, като същото важи и за северната част на Халкидическия полуостров. Същевременно, извън българските граници остава районът около градовете Узункюпрю, Малгара, Кешан и Енос, в югозападната част на Източна Тракия, населен с компактно българско население и влизащ в границите на българското етническо землище.

Границите на България според проекта на княз Черкаски

Проектът осигурява на България широк излаз не само на Черно, но и на Егейско море (с важното пристанище Солун) и я превръща в доминираща сила на полуострова (простираща се от река Тимок до река Ергене и от Килийския ръкав на Дунавската делта до планината Пинд). Нейната площ възлиза на около 220 хил. кв. км, което е близо половината от площта на Балканския полуостров.

За разлика от останалите руски проекти, този е сравнително добре проучен у нас. Може да се каже дори, че той е и най-популярният. Несъмнено, главната причина е, че препоръчва възможно най-широки граници (най-обширните от всички проекти по онова време) за България, поради което съвсем естествено се харесва на българите. Проектът се съдържа в една докладна записка на княз Владимир Черкаски, представена на руския военен министър граф Дмитрий Милютин в Плоещ в средата на 1877. Проучван е предимно от българския географ проф. Анастас Иширков, който го разглежда в редица свои публикации от началото на ХХ век. Не е известно към проекта да е имало карта. Именно професор Иширков за първи пръв картира границите на България според проекта на Черкаски в атласа „Българите в техните исторически, етнографически и политически граници”, издаден през 1917 в Берлин (с предговор на Димитър Ризов). В наши дни той е картиран и от историка Антон Ж. Иванов, който в една своя историческа карта от 2006 („Освобождение 3.03. 1878”) представя не само границите на България, но и тези на останалите балкански държави.

Въпреки наличието на споменатите публикации за проекта на княз Черкаски, към тях все още има какво да се добави. В настоящата статия  той е анализиран максимално подробно.

Голяма по обем информация за дейността на княз Черкаски и за неговите планове се съдържа в т. 1 на поредицата на генерал-майор Николай Овсяний „Руското управление в България в 1877-78-79” (С. Петербург, 1906), в която са публикувани редица важни документи и преди всичко важната за нас докладната записка на княза от средата на 1877 (точната й дата не е известна, но по косвени данни тя най-вероятно е писана в края на май или в началото на юни). Самият генерал Овсянийобяснява по следния начин причините, накарали княз Черкаски да напише своята докладна записка: „Незнаейки възгледите на нашето правителство за предстоящата ни дейност в България по нейното освобождение, княз Черкаски, отдавна интересуващ се от Източния въпрос и следящ за неговото развитие, счел за полезно да изкаже своя възглед за него, тъй като се придържал към възгледа, че Русия е длъжна да има на Изток напълно определена програма за действие. Съставената от него записка по този въпрос била представена на военния министър в Плоещ. В нея той настоявал на необходимостта за Русия и цяла Европа от окончателното разрешаване на Източния въпрос, като постоянна причина за вълнения и тревоги, при което Русия е била длъжна да получи на югозапад тези граници, които обезпечавали бъдещото й политическо и икономическо развитие. При решението на тази задача Русия се сблъсквала с интересите на няколко други европейски държави, главно Англия, в три точки: във въпросите: а) за Проливите б) за Константинопол и в) за съдбата на християнското население на Балканския полуостров”[1].

Основанията за изготвянето на проекта

В своята докладна записка княз Черкаски пише:

„Съглашението с Австрия вече набеляза съдбата на западните области на Турция. Ние нямаме нужда  да отстъпваме от това съглашение. Нека Австрия да вземе за себе си Босна и Херцеговина, само Сърбия и Черна гора да получат договорените за тях територии. За Албания също няма какво толкова да се грижим: каквото предложи Европа, това и ще примем. Но за сметка на това, съдбата на останалата част от Балканския полуостров, включваща България и участъци от гръцките земи, трябва да бъде обект на сериозно внимание. Трябва да имаме предвид, че ако не сме в състояние да направим тук нещо радикално, то, в крайна сметка, не трябва да допускаме нищо, което може да ни навреди”[2].

Според него, от най-голямо значение в източната част на Балканите е сблъсъкът между българи и гърци, в който Русия трябва да вземе страната на българите:  „Българите – това е народ и по религия, и по език, и по произход най-близък до руския. Те издигат нашата култура, отглеждат нашето духовно образование, от нас черпят и почти на нашия език предават всички елементарни начала на науките. Това е наше дете, което никога няма да тръгне срещу нас, на което е съдено да се развива не по друг начин, освен в тесен съюз с нас. Гърците – те са противоположност на българите, отдавна изгубили вяра, те са обърнали религията в занаят, в интрига, изпитващи към нас ненавист и ежеминутно готови открито да се превърнат в най-злите ни врагове, за да заслужат пред Европа някаква изгода. По хитрост, интригантство, умения да заблуждават Европа и да прикриват своите дела, за нас те са даже и по-опасни от поляците.

Българите гледат на нас, като на отци-просветители и спасители, гърците – като на угнетители и азиатски варвари. По политическите си стремежи те смятат себе си за единствения законен наследник на всички владения на турците на Балканския полуостров и са готови да изкоренят всичко, което им се изправи на пътя.

Този основен факт е длъжен да направлява всички наши решения. Стане ли дума за пълната независимост на Балканските области, или само за тяхната автономия, ние не трябва да изпускаме от внимание това, че всичко, което се отреже от България (като територия – Д.Й.), ще се падне веднага или след известно време, на гърците… „[3].

Княз Черкаски продължава: „Тъй като резултатите от войната далеч още не са известни, то и за съдбата на балканските християни следва да се допуснат няколко предположения. Като поставим на първо място това, че на нас е най-изгодно да добием пълната им независимост, допускаме, че Европа няма да създаде особени затруднения за тази сделка. В такъв случай, ще ни се наложи да намерим за нея практическа формула, главните основи на която, изглежда, биха могли да бъдат следните:

– По-голямата част от източната половина на Балканския полуостров трябва да състави Българско Княжество. Земите, невлизащи в това княжество, трябва да се присъединят към Гръцкото Кралство.

– Границите на България трябва да се простират: на запад – по чертата (линията) вече Височайше одобрена; на юг – от планините Пинд по река Бистрица (Индже-Карасу) до Солунския залив; през този залив и Салоникския (Халкидическия – Д. Й.) полуостров към Егейско море (при това Солун и езерото Бешик се отстъпват на България), по-нататък по морския бряг към устието на река Марица, нагоре по тази река до вливането (в нея – Д. Й.) на река Ергене, по Ергене и нейния приток Чорлу-дере до хребета Странджа, и накрая по водораздела на този хребет до Анастасиевската стена, или Константинополската територия; на изток – по брега на Черно море; на север – по Дунав.

При подобно начертание на границите, много близко съвпадащо с историческите, етнографическите и религиозните предели на двете съперничещи си националности (българите и гърците – Д. Й.), се има предвид главно следното: да се обезпечат необходимите икономически условия за самобитното съществуване на Българското Княжество; да се сложи отрано предел на развитието на опасните гръцки претенции и да разграничи двете националности по възможност така, че те една на друга да се месят най-малко. България във всеки случай ще представлява компактно цяло, имащо свободен, широк достъп до Черно и Егейско морета, но не и съприкосновение с Мраморно море; Гърция, освен придобиването на Епир и Тесалия, ще получи всички Архипелагски острови (в Егейско море – Д. Й.), ще получи два основни полуострова (Салоникски и Галиполски) и ще граничи с Егейско и Мраморно море, но няма да има съприкосновение с Черно, където трябва да бъде съхранено преимуществено нашето, или въобще славянското, влияние.

Площта на княжеството приблизително ще бъде равна на 4.500-4.600 квадратни мили. Населението ще бъде около 5-5 1/2 милиона, в това число до 4-4 1/2 мил. българи с част от власите, сто хиляди гърци, 50 хиляди евреи, а останалото – турци, татари, цигани, черкези и разни други племена.

В числото на българите се включват няколко десетки, а може би и няколко стотин хиляди помаци (българи-мюсюлмани), но те далеч не са фанатици ( в това отношение те рязко се отличават от сръбските мюсюлмани в Босна), и както езикът, така и обичаите им са български. От мюсюлманите опасни са само турците и черкезите, но те не са много: едва ли повече от половин милион. Що се отнася до татарите, те винаги са живели в мир и съгласие с българите, а татарските Гираи даже са покровителствали българите и са били постоянни техни защитници пред турците.

При тези етнографически условия, вътрешното развитие и благоустройство на княжеството не може да срещне никакви сериозни затруднения.

Българското Княжество трябва да се смята за напълно отделено от Русия, но трябва първоначално да се намира под нейния протекторат. Самостоятелният му живот трябва да бъде подготвен от такъв статут, какъвто беше създаден в 1829-35 от граф Кисельов за румънските княжества.

Изборът на княза (с участието, или без участието на Европа) трябва преди всичко да отговаря на най-главното условие: той да бъде единоверен на българския народ. За народ, стоящ още на ниска степен на културно развитие, вярата е всичко. Всички опити да се създаде от България здрав, траен организъм няма да доведат до нищо, ако управникът бъде отделен от народа по вяра.

Столица на княжеството трябва да бъде Пловдив (Филипопол), като средоточен пункт на цялата територия, като главен разсадник на българската интелигенция, като град, свързан вече със света с железен път и, накрая, като пункт, удобен за противодействие на съседното гръцко влияние, което ще се стреми да завземе български територии и то може по-лесно и успешно да работи, ако столицата на новото княжество бъде преместена на север (например в Търново), или на северозапад (например в София).

Ако при осъществяването на тези основни положения за Българското Княжество се срещнат непреодолими препятствия, тогава трябва да се обърнем към друга комбинация, допускаща за християните вече по-тесни предели на автономия.

Тук преди всичко може да излязат наяве константинополските условия (Солзбъри), даващи на България почти същите граници в северната част, но съвършено изменящи южните й предели, и изискващи освен всичко разделянето на България на два вилаета, с центрове в Търново и София. При тези условия България никъде не се съприкосновява с Егейско море; цялото крайбрежие на това море, както и Мраморно, се оставят на турците, т.е. на гърците. Точно така към тях (т.е. в тяхна полза – Д. Й.) напълно се откъсват и санджаците Родосто, Галиполи и Одрин (Адрианопол). Всички южни и югозападни български епархии с големи маси българи остават за гърците. България се обрича на живот без свободни пристанища (понеже от тези, дадени й на Черно море, трябва да се преминава през Босфора и Дарданелите), без търговско развитие; тя предварително се поставя в положение на икономически роб на Гърция. …“[4].

По-нататък в докладната записка се казва:

„Ако в този труд (т.е. окупацията на Европейска Турция – Д. Й.) поискат да ни помогнат и други държави, ние можем да се отнесем към подобно предложение само с пълно съчувствие. Съгласно желанията на Австрия, тя може да заеме Босна и Херцеговина, на Италия може да й се предостави да заеме Албания, а ако поиска, и Епир и Тесалия, ако те не отидат към Гърция. На нас не ни е необходимо да поемаме върху себе си целия товар. Само е желателно в България ние да се разпореждаме сами, а в Константинопол – всички или никой”[5].

Интересен факт е, че княз Черкаски разделя (не в административен, а в историко-географски смисъл) България на три естествено обособени части – Придунавска България (Дунавският вилает плюс София и Ниш), Загора или Задбалканска България (Одринският вилает) и Долна (или Македонска) България (съответстваща на Солунския вилает и на по-големите части от Битолския и Скопския вилаети[6].

Генерал-майор Овсяний дава повече подробности каква е западната граница на България, без обаче да става ясно откъде точно е взел тази информация:

„Българското княжество, в пределите, проектирани от княз Черкаски, е имало още по-изгодни граници, от тези, които бяха обозначени в Санстефанския договор. Те са давали на княжеството свръх санстефанските граници: на запад – Ниш, Куршумлия, Лесковац, Прищина и Призрен, а на юг – цялото пространство до река Бистрица, град Салоники и всички земи, лежащи по брега на Архипелага (Егейско море – Д. Й.), от нос Лагос и по водораздела на хребета Странджа до така наречената Анастасиевска стена (съществуваща в Средните векове)”[7].

Генералът обаче не одобрява ощетяването на Сърбия от Черкаски:

„Гореизложеният план на кн. Черкаски има известна стройност и целесъобразност, но той представлява явна несправедливост по отношение на друга славянска държава – Сърбия. Сърбия първа започна борбата с турците за освобождението на славяните, понесе значителни жертви заради това, и се предлагаше да й се даде само поправка на границите, тогава когато редом с нея се създава значителна държава, за окръглянето на чиито граници се отнемат от Сърбия  даже нейните завоевания: Ниш, Куршумлия, Враня и други, и свръх това се дават свещените старо-сръбски градове – Призрен и Прищина… Такава постановка на въпроса неминуемо би довела до ожесточена вражда между двете славянски народности и би отвратила сърбите от Русия. Като се има предвид бъдещото обединение на славяните, – едва ли такава политика може да бъде полезна за Русия”[8].

Тук обаче трудно можем да се съгласим с мнението на генерала, просто защото поне част от изброените градове влизат в границите на българското етническо землище и присъединяването им  към България е напълно логично и справедливо.

Въпросът за Проливите

Според княз Черкаски, най-важен за Русия е въпросът за Проливите. Той вижда три възможни решения за него:

– Устието на Босфора да е под руски контрол, а входът през Дарданелите да бъде свободен за всички държави.

– Устието на Босфора да е под руски контрол, а входът през Дарданелите да е контролиран от англичаните или да бъде зает от друг чуждестранен гарнизон.

– Проливите да са съвършено свободни както за търговски, така и за военни кораби и на тях да няма никакви укрепления.

Според княза, за Русия най-изгоден е първият вариант, защото й осигурява пълен контрол над Черно море. При него защитата на Босфора може да се осъществи от смесен руско-турски гарнизон[9].

Княз Черкаски пределно ясно обяснява главната причина, поради която Русия се стреми да наложи контрола си над Проливите (и в частност поне над Босфора) – за да не допусне чужди военни кораби да проникнат през тях в Черно море и да застрашат южните й владения. Тук трябва да се отбележи, че Руската империя понася сериозни загуби по време на Кримската война от 1853-1856, когато голяма част от полуостров Крим е окупиран от англо-френско-турски войски, които са транспортирани до него с кораби през Черно море. Съвсем естествено е Москва да се стреми да предотврати евентуално повторение на тези неприятни за нея събития. Като цяло, целта й е да превърне Черно море в „руско езеро”, където корабите на нечерноморските държави да нямат достъп – положение, което ще обезопаси  и гарантира южните й граници при евентуална нова война със западните държави.

В тази връзка князът задава реторичния въпрос: „Нима на нас ни е изгодно това на неприятелска морска сила вечно да й бъде открита възможността да извършва десанти на нашите черноморски брегове, да подстрекава татарите и планинците, да им доставя оръжие и фанатици-предводители и да постави на карта владичеството ни в Крим и Кавказ?”[10]. По въпроса за Константинопол княз Черкаски пише следното: „Константинопол – на нас не ни е нужен. … … пита се: да се остави ли Константинопол на турците, или да стане свободен град? В интерес на Русия и цяла Европа е по-изгодно Константинопол да бъде свободен град. Подобно решение завинаги приключва Източния въпрос, докато при турското господство източната хроническа болест все още ще продължава, и може при известни обстоятелства да има за нас и Европа най-неизгодните и бедствени поврати.

Против указаното решение обикновено възразяват, че свободният град безусловно ще се подчини на английското влияние, което ще го направи свърталище на всички революционери, на световните интернационалистии, накрая, че разграничението на константинополската територия ще представлява голяма практическа трудност. …”[11].

Князът предлага два различни варианта за граници на свободния град: „Що се отнася до разграничението на константинополската територия, за него помагат както самата природа, така и историческите предания. За азиатската част – няма какво да се говори, нека Скутари да остане за турците. В Европа за граница може да служи или днешният предел на уезда Неваи-Хербаа, почти съвпадащ със съществуващата в средните векове Анастасиевска стена (на Черно море – западно от Деркос, на Мраморно – Силиври), или – чертата от Кючук-Чекмедже до Чифликан, където турците сега мислят да издигнат непрекъсната укрепена позиция. В първия случай площта на константинополската територия ще има около 2100 квадратни километра с население около 600 хил. жители, при това в нея ще влязат около Деркос и Чаталджа островчета българска земя. Във втория – площта ще се ограничи примерно (до) 700 кв. км. с население 570 000 души, и българското население ще се среща (само) в самия град.

В двата случая цялата константинополска територия (с изключение на североизточния й ъгъл между Буюк-дере на Босфора и Килия на Черно море, чиято съдба зависи от решението на въпроса за Проливите) трябва да се подчинява на муниципалните власти, в чийто състав следва да влязат, освен местните, още и международни представители за опазване на международните интереси”[12].

От цитата не става ясно, дали ако бъде предпочетен вторият вариант за граница (линията Кючук Чекмедже – Чифликан), Гърция ще получи излаз на Черно море между въпросната линия и Анастасиевата стена. Като се има предвид обаче нежеланието на княз Черкаски да допусне гърците в Черно море, вероятно тясната крайбрежна ивица между Анастасиевата стена и територията на Свободния град Константинопол е предвидена за България – още повече че князът изрично отбелязва съществуването на българско население около Деркос и Чаталджа.

Според княз Черкаски, ако бъде допусната да охранява Босфора, Русия следва да постави под свой контрол североизточната част на Цариградския полуостров до линията между селищата Буюкдере и Килия.

Заключение

Проектът за границите на България е само част от идеята на княза за цялостно прекрояване на Балканите, предвиждащо пълното прогонване на турците от полуострова. В него се съдържат (резюмирани накратко) следните основни положения: турското господство на Балканите напълно се ликвидира, а в източната и централната част на Балканския полуостров се създава обширната нова независима държава България със:

– Северна граница река Дунав, от Килийския ръкав на Дунавската делта до устието на река Тимок

– Западна граница, която отначало следва старата сръбско-турска граница от устието на река Тимок до една точка западно от град Куршумлия, а после представлява криволичеща линия западно от градовете Куршумлия, Прищина, Призрен и вероятно Дебър и Охрид и, накрая, по северната част на билото на планината Пинд.

– Южна граница по река Бистрица от големия и завой недалеч от град Гревена до нейното устие в Солунския залив, после през Солунския залив и централната част на Халкидическия полуостров до Орфанския залив, по-нататък – по егейското крайбрежие до устието на река Марица, след това по реките Марица, Ергене и Чорлу дере до планината Странджа, после по билото на Странджа до Анастасиевата стена и накрая по стената до Черно море.

– Източна граница е Черно море от началото на Анастасиевата стена до Килийския ръкав на Дунавската делта.

Австро-Унгария получава Босна и Херцеговина.

Сърбия и Черна гора получават известно териториално разширение, което обаче не е конкретизирано от княза (вероятно той има предвид териториите, предвидени за тях в споразумението от Райхщад). Вероятно те получават и независимост.

Албания става или независима държава, или се предоставя на Италия.

Гърция присъединява Епир, Тесалия, Халкидическия полуостров (без Солун), всички острови в Егейско море и югозападната част на Източна Тракия (между реките Марица и Ергене и бреговете на Егейско и Мраморно море).

Константинопол (Цариград) става свободен град. Той включва известен хинтерланд в източната част на Цариградския полуостров, за чиято западна граница князът предлага два възможни варианта. От територията му се изключва североизточната част на Цариградския полуостров до линията Буюкдере-Килия

Русия получава контрол над Босфора, като разполага войски в североизточната част на Цариградския полуостров (до линията Буюкдере-Килия).

Италия може да получи Албания, а също Епир и Тесалия (ако последните две области не бъдат присъединени към Гърция).

От всички описани в проекта граници на България, най-неясна изглежда западната. Северната й половина може да се даде само приблизително – по билото на планината Копаоник, през централната част на Косово поле (западно от Прищина) и най-вероятно по река Бели Дрин.

От изнесените факти се вижда, че като цяло планът на княз Черкаски (който безспорно има своите сериозни основания) е по-скоро нереалистичен, защото е прекалено максималистки и не е съобразен с интересите на останалите Велики сили и на балканските държави. Той облагодетелства главно България и Русия и може да бъде наложен само при пълната победа на Русия над западните сили и Османската империя в една общоевропейска война. Затова не е чудно, че е пренебрегнат от руското държавно ръководство, залагащо по онова време предимно на по-умерени варианти. От българска гледна точка обаче, той е най-изгодният от всички познати досега чужди проекти за българските граници, тъй като осигурява на възкръснала България обширна територия, създаваща изключително благоприятни за нейното бъдещо развитие условия и предопределяща превръщането и във водещ фактор на Балканите.

Бележки:

[1] Овсяный, Н. Р. Русское управленiе въ Болгарiи въ 1877-78-79 г.г. I. Завъдывавшiй гражданскими дълами при Главнокомандовавшемъ Действующей армiи д. с. с. князь В. А. Черкасскiй. С. Петербургъ, 1906, с. 42-43.

[2] Пак там, с. 172-173.

[3] Пак там, с. 173-174.

[4] Пак там, с. 174-177.

[5] Пак там, с. 180-181.

[6] Пак там, с. 182.

[7] Пак там, с. 45-46.

[8] Пак там, с. 46-47.

[9] Пак там, с. 44.

[10] Пак там, с. 171.

[11] Пак там, с. 166-167.

[12] Пак там, с. 168.

* Докторант във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“

{backbutton}

https://geopolitica.eu/

Министерският съвет решибезвъзмездно да предостави за управление на археологическа недвижима културна ценност – публична държавна собственост, на Община Балчик за срок от 10 години. Археологическата културна ценност с категория „национално значение“ се намира в област Добрич, община Балчик, град Балчик и представлява „Античен храм на богинята Кибела“.

Предоставянето на недвижимата археологическа културна ценност ще допринесе за обогатяване културно-историческото наследство на местно ниво, ще подпомогне популяризирането на недвижимата ценност и превръщането й в съществен фактор за разширяването на културния туризъм. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Историческия музей в град Балчик. НДТ

• ОЩЕ ЗА ХРАМА НА КИБЕЛА

От 18 до 25 май се провежда третият етап на обследване състоянието на есенниците и прогнозни средни добиви, съотнесени към целия размер на площи с пшеница и ечемик в областта.

Към 15.05.2020г. засетите площи в област Добрич с царевица за зърно са 971 211 дка, а с маслодаен слънчоглед – 808 621 дка.

В Област Добрич са се регистрирали четирима розопроизводители, като един от тях отглежда насаждения в област Стара Згора. В областта се отглеждат общо 379 дка розови насаждения от вида „Дамасцена“, като 308 дка са в  община Добричка, а 71 дка са в община Балчик.

Наблюдава се намаляване на площите с маслодайна рапица през настоящата година за сметка на увеличаването на площите със слънчоглед и царевица в областта. Площите с пшеница запазват тенденцията си, като са намалели само с около 5000 дка спрямо предходната година. При лавандуловите насаждения се наблюдава увеличение с около 4000 дка спрямо 2019 г.

• ЦАРЕВИЦА ЗА ЗЪРНО

• МАСЛОДАЕН СЛЪНЧОГЛЕД

• Маслодайна рапица

• ПШЕНИЦА

• ЛАВАНДУЛА

Инж. Десислава ИВАНОВА,

директор на ОД „Земеделие“  – Добрич

На 19 май, около 13:50 часа е получено съобщение за възникнал трудова злополука в склад на територията на град Генерал Тошево. Установено е, че при ремонтни дейности, 37-годишен мъж пада от строително скеле. Вследствие на инцидента, пострадалият е настанен в МБАЛ Добрич със счупен първи ломбален прешлен. Уведомена е Инспекция по труда град Добрич.

На 19 май по ул. „Хан Тервел” в град Добрич е установен лек автомобил „Рено”, обект на ПЗО от град Генерал Тошево. Работата по случая продължава.

На 19 май е получено съобщение за извършена кражба на сумата от 100 лева от частен имот на територията на с. Одринци, обл. Добрич. От проведените незабавни ОИМ и ПСД е установен извършителят на деянието. С полицейска мярка за срок от 24 часа е задържана 40-годишна жена от с. Одринци. Работата по случая продължава.

На 19 май в градски парк на град Генерал Тошево е извършена проверка на криминално проявен 26-годишен мъж. В хода на проверката е установено бяло прахообразно вещество с тегло 1 грам, реагиращо на амфетамин. Задържан за 24 часа. По случая е образувано бързо полицейско производство.

Да се изправим, защото търпението ни преля!
Да се изправим срещу нахалството на властта!
Да се изправим за работата и доходите си!
Да се изправим срещу корупцията и мачкането на законите!
Да се изправим за правата и достойнството си!
Изправи се, България!

Елате на седящ протест, за да станат и да си тръгнат управляващите.

Елате, донесете си и стол. Бъдете един от всеки десет, които ще седнем, за да станат те от главите ни. Съгласно изискванията, допускат се само групи до десет.

Протестът ще се проведе на 23 май (събота) от 11:00ч пред Министерски съвет.

Изправи се, България!

Изправи се.БГ

Правителството одобри новите държавни гаранции за кредитиране на студентите и докторантите

Министерският съвет одобри максималния размер на новите държавни гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД). Държавната гаранция за кредитите, които ще се отпускат през 2021 г. е в общ размер до 40 млн. лв. Същият е определен от Министерството на образованието и науката след извършен анализ на базата на реални данни за кредитирането по Закона за периода 2010 – 2019 година, както и в резултат от извършена оценка на тенденциите и очакванията на кредитните институции за развитието на кредитирането по ЗКСД.

Анализът на резултатите от програмата за кредитиране на студентите и докторантите през отчетния период показва, че 20 954 студенти и докторанти са се възползвали от възможността да изтеглят кредит по Закона на обща стойност 143 097 396,34 лв. Средният размер на кредитите за разглеждания период е 6 829,12 лв.

От 2011 г. тенденцията е към ежегодно намаляване на броя на кредитите, а от 2015 г. и значителен спад по отношение на изпълнението на лимитите по гаранционните споразумения. Прогнозата за очаквания брой на договорените кредити през 2021 г. показва, че общият брой на договорените кредити за заплащане На таксите за обучение и за издръжка ще бъде 480.

С оглед на гореизложеното размерът на новите държавни гаранции за 2021 г. е определен до 40 млн. лв., от които лимит до 30 млн. лв. по гаранционните споразумения за 2021 г. с осемте банки, подписали типов договор за кредитиране на студентите и докторантите, и резерв до 10 млн. лв. за подписване на гаранционни споразумения с новите банки, подписали типов договор за кредитиране на студентите и докторантите през 2021 г.

Максималният размер на новите държавни гаранции се одобрява ежегодно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, съгласувано с министъра на финансите.

Одобрена е актуализираната национална научна програма „Петър Берон и НИЕ“

Министерският съвет одобри актуализираната Национална научна програма „Петър Берон. Наука и иновации с Европа“ (ННП Петър Берон и НИЕ), приета през 2018 г. Тя се изпълнява на конкурсен принцип от Фонд „Научни изследвания“, а се наблюдава и координира от Министерството на образованието и науката. Срокът на изпълнение е 7 години, като бюджетът на програмата бе 1 300 000 лв. за първата година, и може да нарасне до 1 900 000 лв. за всяка следваща година. През 2019 г. бяха финансирани 7 от 13 подадени проектни предложения на обща стойност 420 000 лв. с двугодишен период на изпълнение.

С актуализацията се предлага освен стандартните грантове по европейската процедура Мария-Склодовска Кюри – Индивидуално финансиране – Стандартен грант да бъдат включени като допустими по програмата и реинтеграционните – Мария-Склодовска Кюри – Индивидуално финансиране – Реинтеграционен грант, оценени с не по-малко от 80% от максималния точков актив по съответната процедура. Предлага се също така всички проектни предложения по грантовете, получили по европейската процедура повече от 80 т., да се финансират директно – без да се класират заедно с подадените на национално ниво.

С приемането на предложените промени се приоритизират проектните предложения оценени високо, но нефинансирани поради недостиг на средства в европейската процедура.

Целта на ННП „Петър Берон и НИЕ“ е да ускори реинтеграцията и кариерното развитие на учени в български висши училища и научни организации, като по този начин емиграция на научен потенциал се замени с взаимноизгодна научна мобилност. Очаква се по този начин да се повиши броя на утвърдените и водещи учени, които не само създават и развиват съвременни научни изследвания, но и въвеждат най-новите научни идеи и постижения в образователния процес във висшите училища.

Отпускат се 3 700 000 лева за 2020 г. за допълнителни стипендии на докторанти

Правителството отпусна средства в размер на 3,7 млн. лева за 2020 г. за допълнителни стипендии на докторантите в държавните висши училища и научни организации.

Разпределението на допълнителните средства се извършва пропорционално на получената стойност на индекса на интензивност на научната дейност за съответната година на всяко висше училище или научна организация и съответния брой действащи докторанти, обучавани в редовна форма на обучение.

За всяко висше училище или научна организация индексът на интензивност на научната дейност се изчислява по формула. Съгласно направените изчисления средства за допълнителни стипендии през 2020 г. следва да получат БАН, ССА, НИМХ и 17 държавни висши училища. Потенциални бенефициенти през 2020 г. са над 2 100 редовни докторанти. Средствата се предоставят на положително атестираните докторанти до 2 месеца след приключване на атестацията. С одобрението на допълнителните средства, размера на индивидуалната допълнителна стипендия, която следва да получи един редовен докторант през настоящата година ще бъде между 435 лв. (за Аграрния университет, гр. Пловдив) и 3887 лв. (за БАН) на годишна база.

Осигуряването на допълнителни стипендии ще окаже решаващо влияние за привличането и задържането на младите учени в страната, както и за реализацията на докторантите като качествени преподаватели и изследователи.

Одобрени са 1,5 млн. лева за финансиране на национална научна програма

Министерският съвет одобри 1 500 000 лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) за 2020 г. за финансиране изпълнението на планираните дейностите през първата година на Националната научна програма (ННП) „Създаване на база данни на кръводарителите в Република България за маркери на трансмисивни инфекции“, одобрена с Решение № 262 от 21.04.2020 г. на Министерския съвет.

Националната научна програма за създаване на база данни е на обща стойност 4,5 млн. лева и е със срок на изпълнение до 31.12.2022 г. Тя е разработена като продължение на изпълняваната в периода 2018-2020 г. ННП „Разработване на методология за въвеждане на NAT технология за диагностика на дарената кръв в трансфузионната система на Република България“, по която със средства на МОН са закупени, монтирани, инсталирани и въведени в експлоатация 6 медицинска апарата за извършване на диагностика на трансмисивни инфекции.

Новата програма е насочена към идентификация и систематизиране на информацията по отношение на разпространението на вирусите на HIV, хепатит В и хепатит С сред кръвните донори, както и оценка на риска на същите вируси сред донорите в България чрез изследване на тяхното разпространение и честота. Двата показателя се допълват, тъй като предоставят информация за миналия и текущия риск от инфекция. Разпространението на трансмисивни инфекции в глобален аспект е от изключителна важност за научните изследвания, тъй като тези инфекции заемат значителен дял в човешката патология, представляват сериозно предизвикателство и имат нов потенциал за епидемично разпространение. Инфекциите предавани по кръвен път, и по-конкретно хепатитните вируси В (HBV), С (HCV) и вирусът на придобития имунен дефицит (HIV) имат способността да предизвикват в редица случаи хронични инфекции с тежки усложнения, затова информацията за тях е крайно необходима.

Националната научна програма предвижда извършването на 40 000 тествания на година и анализ на натрупаните данни от медицински изследвания и разработване на нови модели и софтуер за обработка на данни. С изпълнението й ще се предостави на научните среди в България достъп до систематизирана информация, която ще може да бъде анализирана, обобщавана и използвана за различни научни цели.

Допълнителни средства се отпускат за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2020 г. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно- туристическа дейност в държавните детски градини към министъра на отбраната и държавните висши военни училища.

Средствата в размер на 10 580 лв. се предоставят за децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение в държавните висши военни училища за учебно-тренировъчната и спортно­състезателната дейност, и за материално-техническото им обезпечаване. Средствата се определят за бюджетна година съгласно разработени неутвърдени проекти.

Необходимите средства се осигуряват ежегодно със Закона за държавния бюджет и се разходват на базата на представени разчети за броя на децата от детските градини към министъра на отбраната и за курсантите и студентите в редовна форма на обучение за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР за 2020 г.

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2020 г. Средствата в размер до 10 000 000 лв. за 2020 г. са за финансово обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи.

Допълнителни 200 390 лева се отпускат за стипендии по програмата за закрила на деца с изявени дарби

Правителството одобри допълнителни разходи/трансфери за 2020 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г.

С постановлението се предлага да бъдат осигурени средства за изплащане на стипендии на ученици от училищата по изкуствата към Министерството на културата и на стипендии и на еднократно финансово подпомагане на учениците от общинските и частни училища през 2020 година.

От общо 200 390 лева, 181 170 лева са предназначени за изплащане на продължаващи стипендии от 2019 година и на стипендии за първо тримесечие на 2020 година на учениците от училищата по изкуствата към Министерството на културата. Останалите 19 220 лева са предназначени за изплащане на продължаващи стипендии на учениците от общинските и частни училища от 2019 година.

Необходимите средства за изплащане на стипендиите, посочени в чл. 1 от проекта на постановление, са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2020 г.

Целта на предложения проект на постановление е осигуряването на средства за осъществяване на финансово подпомагане на децата с изявени дарби за разширяване на възможностите им за изява и поощряване на развитието на техните творчески заложби.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството прехвърли на община Червен бряг собствеността върху имот – частна държавна собственост, намиращ се в местността „Гърбовица“, гр. Червен бряг. Теренът е с площ 7178 кв. м и попада в границите на общински обект от първостепенно значение. Ще се използва за укрепване на свлачище, засягащо третокласния път Плевен – Радомирци – Червен бряг, при входа на гр. Червен бряг, източно от квартали 41,43 и 44. Предвижда се изграждането на укрепителни геозащитни дейности на територията, засегната от свлачищни процеси.

Министерският съвет прие също така решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност – публична държавна собственост, на община Балчик за срок от 10 години. Археологическата културна ценност с категория „национално значение“ се намира в област Добрич, община Балчик, град Балчик и представлява „Античен храм на богинята Кибела“.

Предоставянето на недвижимата археологическа културна ценност ще допринесе за обогатяване културно-историческото наследство на местно ниво, ще подпомогне популяризирането на недвижимата ценност и превръщането й в съществен фактор за разширяването на културния туризъм. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Историческия музей в град Балчик.

Правителството предостави за управление имот – публична държавна собственост, на Министерството на културата. Имотът се намира в гр. София, район „Средец“, м. „Центъра“, бул. „Патриарх Евтимий“ № 2. Теренът е с площ от 2182 кв.м заедно със съществуваща сграда. До момента се е ползвал от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), но е с отпаднала за Комисията нужда. Имотът е необходим на Министерството на културата за изпълнение на функциите му.

Етиопия открива почетно консулство в България

Правителството прие решение да бъде открито почетно консулство на Федерална демократична република Етиопия в Република България, ръководено от почетен консул. Новооткритото почетно консулство ще бъде със седалище в София и с консулски окръг, обхващащ територията на страната ни.

Сейфе Бекеле У. Арегай ще изпълнява функциите на почетно консулско длъжностно лице на Етиопия в България. Завършил е висшето си образование като строителен инженер в България. От дълги години живее в нашата страна и има българско гражданство. Председател е на Дружеството на етиопците в България.

България и Гърция се споразумяха спътниковите им мрежи взаимно да обслужват териториите на двете страни

Министерският съвет одобри Споразумение между Комисията за регулиране на съобщенията на Република България и Министерството на цифровото управление на Република Гърция за взаимно включване на техните територии в зоната на обслужване на спътниковите мрежи.

Споразумението ще доведе до разширяване зоната на покритие, увеличение на броя на потребителите на българските спътникови системи и ще осигури условия за навлизане на повече оператори на българския пазар.

Аналогични споразумения са сключвани до този момент с Армения и Кипър.

Одобрена е българската позиция за неформална видеоконференция на министрите на туризма на ЕС относно последиците от разпространението на COVID-19 върху туризма

Министерският съвет одобри позиция на България за участие във втора неформална видеоконференция на министрите на туризма на Европейския съюз (ЕС) относно последиците от разпространението на COVID-19 върху туризма, която ще се проведе на 20 май 2020 г. в рамките на Хърватското председателство на Съвета на ЕС.

Втората видеоконференция на министрите на туризма на ЕС е в продължение на първоначалните обсъждания на най-добри практики и идентификация на пътищата за засилване на подкрепата за сектора на туризма на ЕС. Основна цел на втората видеоконференция на министрите на туризма на ЕС е обсъждане на приетия на 13 май 2020 г. Пакет на Комисията относно туризма и транспорта през 2020 г. и след това.

Пакетът включва информация относно туризма и транспорта през 2020 г. и след това, общ подход за премахване на ограниченията за свободно движение на вътрешните граници на ЕС по етапен и координиран подход, аналогичен на премахването на вътрешните ограничения, обща рамка за подкрепа за постепенното възстановяване на транспорта при осигуряване на безопасността на пътници и персонал, препоръка за повишаване на атрактивността на пътническите ваучери като алтернатива на възстановяването на средства и общи критерии и принципи за постепенното и безопасно възстановяване на туристическите дейности и по-специално здравни протоколи за местата за настаняване.

България приветства усилията за гарантиране на максимална координация по отношение на датите за възобновяване на туризма между съседните региони на база на координирано оценяване на епидемиологичната ситуация между държавите членки и Европейската комисия.

Считаме, че следва да се обърне внимание на възможностите за изграждане на общоевропейска стратегия за туризъм, основана на задълбочена оценка на нейното въздействие за преодоляване последиците за сектора, с фокус върху ролята на маркетинга на дестинация Европа включително по отношение на трети страни. Това би дало всеобхватна посока за просперитет и устойчивост на туризма в ЕС.

Съвет „Общи въпроси“ ще проведе заседание на 26 май 2020 г. чрез видеоконферентна връзка. Съветът ще обмени мнения по мерките за деескалация на кризата, породена от CОVID-19, представени в Пакета за туризма и транспорта, приет от Европейската комисия на 13 май 2020 г. Българската страна приветства предложените мерки и насоки в пакета на Комисията, включително тези за поетапно премахване на ограниченията за свободното движение и отварянето на границите. Сред останалите теми от дневния ред на Съвета се предвижда обсъждане на въпроса за върховенството на закона в контекста на пандемията COVID-19 и темата за Конференцията за бъдещето на Европа.

Правителството одобри също доклада на България от видеоконферентна среща на високо равнище на министрите на земеделието и рибарството на държавите членки на ЕС, проведена на 25 март. По време на нея бяха обсъдени ефектите от кризата върху секторите на земеделието и рибарството, свързана с пандемичното разпространение на COVID-19 и наложените ограничителни мерки на национално и общоевропейско равнище. Делегациите на държавите-членки отправиха предложения за мерки на европейско ниво, които да гарантират продължаващото ефективно функциониране на агрохранителната верига и продоволствената обезпеченост на европейските граждани.

Министрите приеха мерките, предложени от Комисията, свързани с координацията и осигуряването на „зелени транспортни коридори“. Част от държавите- членки, включително България, призоваха за осигуряване на приоритет при транспортирането на хранителни продукти и суровини, включително и живи животни при преминаване през границите. Те поискаха от Комисията да продължи планирането и предлагането на мерки на европейско ниво, като по-специално акцентираха върху такива, свързани с осигуряване на допълнителни средства на европейско ниво и извънредни пазарни мерки и възможност за насочване на национални средства.

Европейският комисар по земеделие подкрепи изразената позиция на България за отлагането на дебатите по Европейския зелен пакт. По думите му, за ЕК е от първостепенно значение запазването на агрохранителната верига като важен инструмент за справяне с безпрецедентната криза.

Правителството се запозна и с резултатите от видеоконференцията на министрите на транспорта на Европейския съюз за въздействието на COVID-19 върху транспорта, която се проведе на 29 април 2020 г. По време на срещата беше поставен фокус върху необходимостта „зелените коридори“ да продължат да функционират плавно за гарантиране на доставките на стоки от първа потребност. Министрите се обединиха около приемането на хармонизиран европейски подход за временното удължаване на валидността на документи и сертификати, свързани с предоставянето на транспортни превози.

В рамките на срещата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков подчерта, че транспортният сектор е изключително важен за функционирането на Единния пазар и защити предоставянето на нужните гъвкавост и сигурност чрез определени дерогации на съществуващото европейско законодателство, за да се избегнат допълнителни негативи за отделните видове транспорт.

В областта на автомобилния транспорт Европейската комисия одобри исканията на България за временни изключения от правилата относно времето за шофиране и почивка на водачите. Българската страна изрази позиция, че Пакетът за мобилност I е замислен в коренно различни икономически условия и настоящите му текстове са с категорично негативен нюанс предвид последствията от пандемията.

За железопътния транспорт България подчерта, че усилията следва да бъдат насочени върху непрекъснатостта на услугите. Голяма част от държавите членки посочиха пред ЕК, че за ограничаване на загубите е нужна целенасочена политика за подпомагане на сектора.

По отношение на въздухоплаването България и мнозинството държави членки подкрепиха компенсирането на пътниците с отменени полети чрез временна система от ваучери.

Предписанията на ЕК за създаването на специални транзитни коридори на летищата за бързо преминаване на сменните екипажи в морския транспорт бяха подкрепени от министрите. България предложи всяка държава членка да обяви контактна точка за корабни екипажи, която да подава данни към Европейската агенция за морска безопасност.

На 5 май се проведе неформална видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика на Европейския съюз. Срещата беше посветена на демографските предизвикателства вследствие на пандемията COVID-19 и мерките за икономическо възстановяване и социална сигурност.

Министрите дискутираха мерките за премахване на ограниченията и за възстановяване, но също така и въздействието на пандемията върху основните демографски тенденции. По време на дебатите те се обединиха около позицията, че разпространението на коронавируса оказва огромно въздействие върху живота и работата на хората в цяла Европа и по света. Това изисква обща реакция със средносрочни и дългосрочни мерки и политики както на национално равнище, така и на равнище ЕС. На европейско ниво ефективното координирано изпълнение на действията и препоръките от Пътната карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19 са важна предпоставка за възстановяване на националните и европейската икономики.

Открива се процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Иканталъка 2“

Министерският съвет взе решение да бъде открита процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Иканталъка 2″, община Каварна, област Добрич. С нея се цели обезопасяване на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.

Процедурата се провежда по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на концесията да е 20 години. Той е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.

Размерът на Минималното годишно концесионно възнаграждение е 4 996,54 лева без ДДС. Той е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

С настоящото решение се цели да се обезпечи морски плаж „Иканталъка 2″, община Каварна, област Добрич със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги.

Одобрено е искане за получаване на подкрепа по Програмата на Европейския съюз за подкрепа на структурни реформи

Със свое решение правителството одобри искане за получаване на подкрепа по Програмата на Европейския съюз за подкрепа на структурни реформи (Програмата).

В края на януари 2018 г. България е изразила желание да направи доброволен принос към финансовия пакет на Програмата в размер на 1,5 млн. евро за реформиране на институциите, управлението, администрацията, икономическите и социалните сектори, в отговор на икономическите и социалните предизвикателства и с цел увеличаване на конкурентоспособността, растежа, заетостта и инвестициите. Финансирането е било за сметка на техническата помощ по Оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ). Доброволната вноска е прехвърлена на ОПДУ, а прехвърлянето на средствата е одобрено с РМС № 306 от 4 май 2018 г. Със средствата са били финансирани три проекта през 2018 г. – „Усъвършенстване на регулаторната рамка по несъстоятелността“, „Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики“ и „Реформа на платежния ред по Гражданския процесуален кодекс чрез система за централизирано електронно обработване на делата в производството по платежни нареждания“.

През 2019 г., с РМС № 555 от 24 септември 2019 г., в рамките на оставащите средства по вноската е било одобрено искане за подкрепа за изпълнение на проект „Укрепване на административния капацитет на Национална агенция за приходите при мониторинга и контрола на електронната търговия (етап 2)“, което е било с цел завършване на прегледа на правната рамка, свързана с контрола на електронната търговия в България, изготвяне на препоръки за законодателни промени и по-нататъшно разработване на стратегия за контрол на електронната търговия.

Към настоящия момент средствата, които не са използвани от прехвърлената
доброволна вноска, са в размер на 100 420 евро (196 404 лева). Те не подлежат на обратен трансфер, а следва да бъдат усвоени в рамките на Програмата, съгласно правилото N + 3.

С одобреното днес предложение за искане на подкрепа се предвижда
неизползваният ресурс да бъде за финансиране на втората фаза на проекта на Висшия съдебен съвет – „Реформа на заповедното производство по ГПК чрез създаване на централизирана електронна система за разпределение и обработка на заповедните дела в България“, който е продължение на проекта от 2018 г. „Реформа на платежния ред по Гражданския процесуален кодекс чрез система за централизирано електронно обработване на делата в производството по платежни нареждания“. Искането ще бъде изпратено от министъра на финансите до Службата към Европейската комисия за подкрепа на структурни реформи. След като то бъде одобрено, Службата, съвместно с националните институции, ще изберат изпълнител на дейностите.

Одобрени са промени в Методиката за оценка на потребностите за хората с увреждания

Правителството одобри промени в Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания. Допълненията предвиждат при обявена извънредна епидемична обстановка, изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите за лична помощ да не се осъществява чрез личен контакт между социалните работници и хората с увреждания и посещения в дома.

За тази цел социалните работници ще продължат при обявена извънредна епидемична обстановка да правят необходимите интервюта с хора с увреждания по телефона или електронната поща.

Измененията целят да продължи процесът по противоепидемичното предпазване и ограничаване на заразата сред гражданите, като същевременно се осигуряват условия да получат необходимата им асистентска подкрепа.

Индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания ще продължи да се извършва

по телефона

При обявена извънредна епидемична обстановка, индивидуалната оценка на потребностите на хората с увреждания от лична помощ ще продължи да се прави от социалните работници по телефона или по електронната поща. Това предвиждат допълнения в Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания, които бяха одобрени от правителството.

Посещенията на социални работници в домовете на хора с увреждания за изготвяне на индивидуална оценка бяха прекратени по време на извънредното положение с цел ограничаване на контактите и предпазване от заразяване с вируса COVID-19. След отмяната на извънредното положение промяната в организацията на работа на социалните работници ще остане в сила при обявена извънредна епидемична обстановка.

По този начин ще се гарантира изпълнението на противоепидемичните мерки за ограничаване на заразата сред гражданите и ще се гарантира тяхната безопасност. Същевременно няма да прекъснат дейностите по административните процедури, за да може хората с увреждания да получат необходимата им асистентска подкрепа.

Близо 70 млн. лева от ОПОС се пренасочват в подкрепа на малкия и среден бизнес във връзка с COVID-19

Министерският съвет прие решение за изменение на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г,“ (ОПОС), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ) на Европейския съюз и държавния бюджет.

С одобреното изменение на програмата 69 853 000 лв. се пренасочват към оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“, от които 49,5 млн. лв. по линия на ЕФРР и 20,4 млн. лв. по линия на КФ.

Пренасочването е съгласно взето решение на национално ниво за преразпределяне на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове между оперативните програми в подкрепа на мерки за минимизиране на отрицателните последици от разпространението на COVID-19. По този начин ще се подпомогне процесът по осигуряване на подкрепа за българската икономика по отношение на малкия и среден бизнес, за да се гарантира последващото излизане на предприятията от настоящата криза с минимални сътресения и при възможно най-благоприятни условия, както за работниците, така и за техните работодатели.

Финансирането от близо 70 млн. лв. ще бъде осигурено от недоговорен или спестен до момента ресурс по оперативната програма.

С одобреното изменение са прехвърлени и финансови средства между приоритетните оси, в резултат на което са актуализирани финансовите таблици и стойностите на индикаторите за резултат и изпълнение.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа

Правителството одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. С промените се въвеждат мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2017/1129 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно проспекта, който трябва да се публикува при публично предлагане или допускане на ценни книжа до търговия на регулиран пазар, който отменя Директива 2003/71 /ЕО, и се усъвършенства националната правна уредба.

Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129, изготвяне и публикуване на проспект се изисква при извършване на публично предлагане на ценни книжа и/или допускане до търговия на регулиран пазар, като със ЗИД на ЗППЦК се изисква проспектът да бъде одобрен от Комисията за финансов надзор (КФН). Когато се изисква проспект по Регламент (ЕС) 2017/1129 (извън изключенията по чл. 1 параграф 4 от Регламента), се въвежда праг на национално ниво от левовата равностойност на 3 000 000 евро, под който проспектът се замества от документ по правилата на многостранна система за търговия, съответно от документ за публично предлагане. Това предложение се очаква да има положителен ефект върху достъпа до финансиране на МСИ чрез капиталовия пазар, както и общо за капиталовия пазар, особено в контекста на създалата се кризисна ситуация с COVID-19.

Прецизира се и понятието за публично дружество, като се пояснява, че едно дружество става публично при кумулативно наличие на условията емисията акции да е вписана с цел търговия на регулиран пазар в регистъра на КФН и да е допусната до търговия на регулиран пазар. Прецизират се понятията за „емитент“, въведени в ЗППЦК чрез Регламент (ЕС) 2017/1129 и Директива 2004/109/Е0 с оглед различните изисквания към лицата, произтичащи от обхвата на посочените актове.

Предлагат се промени в Търговския закон, които произтичат от промяната в определението за публично предлагане съгласно Регламент (ЕС) 2017/1129.

Във връзка с въвеждането на мерки в националното законодателство за осигуряване на условия за прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) 2017/1129 се налагат промени в таксите, събирани от КФН по Раздел III на тарифата в Приложение 1 по чл. 27, ал. 1 от ЗКФН. В съответствие със Стратегията за развитие на капиталовия пазар, КФН няма да събира такси за одобрение на проспект за публично предлагане на ценни книжа в срок до 01.01.2021 г.

Правителството прие Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана

Министерският съвет прие Наредба за планиране на граждански ресурси за отбрана. С наредбата се актуализират и усъвършенстват етапите, процесите и процедурите по възлагането на военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи и на юридическите лица.

Прецизира се обхватът на методическото ръководство и контрол на държавните органи по отношение на подчинени административни структури и юридически лица с възложени военновременни задачи.

Наредбата е фокусирана към иницииране процес по актуализация на военновременните задачи на държавните органи и юридическите лица и разработване на актуализирани военновременни планове на задължените субекти.

Наредбата се приема в изпълнение на изискванията на чл.22, ал.2, т.22 и т.23 и чл. 34 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Наредбата за приобщаващото образование ще важи и за децата, които не са обхванати в обучение от разстояние

Правителството прие промени в Наредбата за приобщаващото образование, които ще позволят в допълнително обучение да бъдат включени и ученици, които по време на извънредното положение не са участвали в обучение от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии или частично са се обучавали с учебни материали на хартиен носител. Промените ще осигурят и възможност на децата в детските градини, които не владеят български език, да се включат в допълнителни форми на педагогическо взаимодействие през неучебното време с обща продължителност до 40 астрономически часа.

Допълнителното обучение на учениците ще се провежда индивидуално или в групи с до 10 ученици, с обща продължителност до 120 учебни часа. То ще се осъществява доколкото е възможно присъствено, за което училището ще създаде организация за стриктно спазване на предписаните противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването, като няма да се допуска струпване на ученици и учители.

Тези мерки ще се реализират до края учебната 2019-2020 година, вкл. по време на лятната ваканция. Промените ще осигурят възможност на учениците да усвоят учебното съдържание за съответния клас за учебната 2019-2020 година и да се предотврати възникването на обучителни затруднения, които често са причина за отпадане на ученици от училище, а на децата в детските градини, за които българския език не е майчин — да се включат в обучение чрез допълнителни модули, за да овладеят българския език.

Дирекция „Международни проекти“ – МВР ще осъществява функциите на Програмен оператор по Норвежкия финансов механизъм

Министерският съвет прие промени в Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Уреждат се функциите на дирекция „Международни проекти“ – МВР по отношение изпълнението на ангажиментите на Програмен оператор на програма „Вътрешни работи“, финансирана по Норвежкия финансов механизъм.

В това си качество, директорът на дирекцията следва да организира и провежда процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и да възлага и провежда обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки.

Аналогичен подход е възприет по отношение на обществените поръчки, финансирани със средства по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“. Постановлението не води до въздействие върху държавния бюджет.

Одобрени са 852 хил. лв. допълнителни средства за подпомагане дейността на две болници и за ремонт на сградата на Софийската света митрополия

Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери за 2020 г. по бюджета на община Севлиево в размер на 150 хил. лв. за закупуване на нови диализни апарати за дейността на МБАЛ „Д-р Стойчо Христов“ ЕООД, гр. Севлиево, както и 400 хил. лв. за община Тутракан за изпълнение на дейности, свързани с енергийната ефективност на МБАЛ Тутракан ЕООД, гр. Тутракан.

Одобрени са и разходи по бюджета на Министерския съвет за 2020 г. в размер на 302 хил. лв. за извършване на неотложни строително-ремонтни дейности на сградата на Софийската света митрополия.

Необходимите средства за двете общини се осигурят чрез преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2020 г., а допълнителните средства по бюджета на Министерския съвет са за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2020 г.

България помага на страни от Западните Балкани и Виетнам в борбата с COVID-19

Правителството ще отпусне финансова помощ на страни-партньори от Западните Балкани и Виетнам в размер на 224 781 лева за справяне с пандемията C0VID-19 и последиците от нея. Със сумата ще бъдат реализирани 6 проекта в изпълнение на общоевропейския подход „Екип Европа”.

Средствата ще бъдат насочени към два приоритетни сектора: здравеопазване и подпомагане на социално-икономическото развитие с акцент върху жени, деца, възрастни и хора с увреждания.

66 000 лева са предвидени за центрове за ранна и сензорна терапия в Скопие и Охрид. Средствата ще се използват за работа с деца с аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (АДХД) и синдром на Даун.

68 454 лева се отпускат на Белодробната болница в Брезовик, Черна Гора. Предвидено е закупуване на медицинско оборудване за бронхоскопия, необходимо за белодробни изследвания и лечение на болни с тежки респираторни заболявания.

25 000 лева са предвидени за Здравен дом в град Мостар, Босна и Херцеговина. Предвижда се средствата да бъдат използвани за закупуване на предпазни средства за медицинските работници и пациентите на здравното заведение с цел предотвратяване на разпространението на COVID-19.

25 000 лева са предвидени и за Здравен дом в град Баня Лука, Босна и Херцеговина. Предвижда се средствата да бъдат използвани за закупуване на предпазни средства за медицинските работници и пациентите на здравното заведение с цел предотвратяване на разпространението на C0VTD-19. Както и за предоставяне на храна и лекарства по домовете за пенсионери и други рискови групи от населението.

Сумата от 21 401 лева е предвидена за проект „Адаптиране на детска градина „Полетарац“ за град Тузла. Изпълнението на проекта ще утвърди подкрепата на България за образованието дори и в условията на криза.

18 926 лева се отпускат за Виетнам за справяне с разпространението на заразни болести в детска градина „Виетнам-България“. В детската градина, построена през 1981 г. с финансови средства от България като един от символите на българо-виетнамското приятелство, се обучават около 550 деца. Средствата са предвидени за закупуване на оборудване за медицински кабинет и апарати за пречистване на въздуха в помещенията.

Оказаната официална помощ за справяне с COVID-19 и последствията от пандемията в страните-партньори от Западните Балкани и Виетнам съответства на българските националните външнополитически приоритети.

Финансирането ще бъде осигурено от одобрените средства от бюджета на МВнР, предназначени за официална помощ за развитие.

Едноличните търговци, включително плащащи патентен данък, и земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, подават годишните си декларации за доходите до 30 юни 2020 г. Ако желаят да ползват отстъпка от 5% върху данъка си за довнасяне, тези лица следва да подадат годишната си декларация и да внесат дължимия по нея данък в срок до 1 юни.  До края на юни е и срокът, в който едноличните търговци и земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, трябва да декларират и внесат окончателните социални и здравни осигурителни вноски. Заедно с годишната си данъчна декларация, те подават и декларация образец  № 6 с общия размер на дължимите за предходната година осигурителни вноски.

От офиса на приходната агенция във Варна напомнят, че подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета  могат да се извършват чрез портала за е-услуги: https://inetdec.nra.bg/, с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП. Към момента близо 70 хиляди варненци имат активен ПИК, с който ползват около 37 групи е-услуги на НАП.

Подробна информация за данъчните и осигурителни правила по време на извънредната обстановка е достъпна в специална рубрика на сайта на НАП: https://nap.bg/page?id=762.

Информационният център на НАП отговаря на въпроси на клиенти на телефон: 0700 18 700 от 8.30 часа до 18.00 часа в делнични дни на цена, според тарифите на съответния оператор.

Виолета МАРИНОВА

1400 дружества са получили от Национална агенция за приходите разрешения за неотложни плащания в периода на извънредното положение. Чрез този механизъм на фирми, които са затруднени да обслужват задълженията си към бюджета и имат наложен от НАП запор на банкови сметки, се разрешава с част от постъпленията по тях да извършват неотложни плащания като заплати на персонала, плащания към доставчици и други подобни, а друга част отиват за погасяване на данъци и осигурителни вноски.

От 21 май се възобновяват спрените по време на извънредното положение изпълнителни производства по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително провеждането на публични търгове, както и образуването на нови изпълнителни дела, напомнят от приходната агенция.

„В периода на извънредното положение публичните изпълнители работиха гъвкаво и с пълно разбиране за сложната икономическа ситуация, в която се намира бизнесът. Правим всичко възможно и в момента действаме партньорски, като виждаме добросъвестно поведение при преобладаващата част от търговците в страната“, каза директорът на „Събиране“ в НАП Боряна Жилова.

Виолета МАРИНОВА

РИОСВ-Варна е издала принудителна административна мярка на всички собственици, чиито имоти попадат в засегнатото от разораване пасище в землището на каварненското село Видно, информират от Инспекцията в отговор на запитване от Дарик радио до къде е стигнала проверката по случая. Заповедта е за спиране на всички дейности,  свързани с обработка на земя, с изключение на паша, коситба и на дейности за възстановяване на типа природно местообитание „Понто-Сарматски степи“.

От екоинспекцията информират още, че след нанасяне на заснетите координатни точки и справка в регистъра на защитените територии в териториалния обхват на РИОСВ-Варна, и наличната към момента цифрова информационна система за защитените зони от екологичната мрежа „Натура 2000“, е установено, че разораната територия е на площ около 250 дка, а не както бе съобщено първоначално – 600 дка.

Експертите не са установили нови разорани или обработени площи със степна растителност след първоначално подадения сигнал от 10 април тази година.

За случая е уведомена Районна прокуратура – Каварна, с молба за извършване на проверка за наличие на извършено престъпление и установяване на нарушителите. По информация на Дарик радио е образувано досъдебно производство под наблюдението на Окръжна прокуратура – Добрич, за противозаконно унищожаване или повреда на  защитена територия или местообитание – предмет на опазване в защитена зона. Предвиденото по закон наказание за престъплението е лишаване от свобода до три години или пробация, както и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

В случай че не бъде установено престъпление, ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по екологичното законодателство, уточняват от РИОСВ – Варна. Съгласно Закона за биологичното разнообразие, за нарушение на забраните и ограниченията, определени в заповедите за обявяване на защитените зони и техните изменения, физическите лица се наказват с глоба от 100 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 5000 лв.

https://dnews.bg/

Във връзка с провеждането на бойни стрелби с формирования от Въоръжените сили на Република България на Зенитен полигон на ВВС – „Шабла“ в периода от 08 юни до 11 юни 2020 г. /резервен ден 12.06.2020 г./, и с оглед недопускане на инциденти, гражданите трябва да ограничат пребиваването си в района на стрелбите. Участъците от въздушното и морското пространство, намиращи се между нос Карталборун, нос Калиакра и линията, отстояща на 100 км от бреговата ивица, както и пространството над тях на височина до 40 км, се обявяват за „временно опасни“ от 08.00 ч. на 08.06.2020 г. до 20.00 ч. на 11.06.2020 г.

През указания период над населените места източно от град Добрич ще се извършват полети с военни самолети и вертолети, някои от които на малки височини.

С цел недопускане на инциденти, трябва всички граждани да ограничат движението си в района за времето на стрелбите.