Албания е позитивен пример в процеса на европейска интеграция за региона на Западните Балкани, защото напредъкът на страната е постигнат със собствени усилия и осъществени реформи, и може да разчита на подкрепата на България по своя път към пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС). Това заяви президентът Румен Радев на среща с председателя на албанския парламент Елиса Спиропали, съобщиха от прессекретариата на държавния глава. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Румен Радев и Елиса Спиропали се обединиха около позицията, че отношенията между България и Албания се развиват на основата на традиционно приятелство и партньорство. Двамата откроиха значението на активния и ползотворен диалог на най-високо равнище за укрепване на доверието и последващо задълбочаване на двустранното сътрудничество във всички сфери от взаимен интерес, информират от президентската институция. 

Румен Радев подчерта значението на двустранното партньорство между България и Албания в рамките на НАТО за сигурността на региона, а Елиса Спиропали отбеляза от своя страна, че Албания ще продължи да се утвърждава като фактор, който допринася за укрепването на сигурността и стабилността на Балканите.

Обща бе и позицията, че ускореното изграждане на Коридор VIII е от ключово стратегическо значение не само за стимулирането на икономическото развитие, на инвестиционния климат и инфраструктурната свързаност на страните по неговото протежение, но и за  цялостната сигурност и стабилност на целия регион.

Българското национално малцинство е отлично интегрирано в албанското общество и е активен фактор в развитието на приятелските отношения, които споделяме с Албания, подчерта президентът Радев. 

Държавният глава поздрави албанската страна за проведеното в съответствие с европейските стандарти преброяване на населението, както и за толерантното отношение към националните малцинства, които могат свободно да изявяват своята принадлежност, да съхраняват и развиват своя език, традиции и култура.

Елиса Спиропали се срещна днес с председателя на Народното събрание Наталия Киселова и участва в дискусия на „ПанЕвропа България“ в Централния военен клуб. Председателят на албанския парламент е в София на двудневно официално посещение по покана на Наталия Киселова. 

Пловдивската народна библиотека и Археологическият музей имат много дълъг период, в който заедно съществуват, и тази изложба е нещо изключително ценно, защото това е едно от най-големите богатства, запазващи нашата същност като нация и като народност. Защото тук, в тази колекция, която съхраняваме, има изключително ценни и редки образци, които никъде другаде в света не съществуват. Така че това за нас е голяма гордост и сме  радостни, че тази изложба, която е много добре оформена, много добре изпълнена, ще бъде на разположение на посетителите. Това каза директорът на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив – Димитър Минев, на откриването тази вечер на изложбата „100 години специални сбирки“ в Регионалния археологически музей в града.

Заместник-директорът на библиотеката – Антоанета Лесенска, каза пред гостите, че макар изложбата да е правена в рамките на третото издание на националният колоквиум „По следите на българската книга“, който се е провел през 2021 г. и е бил посветен на 100-годишнината от създаването на отдел „Специални сбирки“, специалните сбирки в Пловдивската народна библиотека не са на 100, а на много повече години, защото първите постъпления от колекцията са от 1880 година.

„Самият отдел формално е създаден през 2021 година заради една промяна в Закона за народното просвещение, която установява в Пловдивската библиотека да има специализиран отдел, който да събира ръкописи и старопечатни книги. Разбира се, регистрацията и опазването на колекциите, включени в специалните сбирки по-настоящем е била грижа на всички директори, като едва по-късно – в края на 30-те години, това е било задължение на главния библиотекар“, разказа тя. По думите ѝ е било много трудно да се композира такава представителна изложба, защото самите обекти натвърлят 10 000 и се е стигнало до компромиси по отношение на представянето на отделните сегменти от колекциите.

Според нея това са пет много добре организирани колекции, които предлагат един общ поглед върху притежанията на библиотеката. Уточни, че по-голяма част от тях постъпват в библиотеката и музея до Втората световна война. Голямото разкриване на колекциите се случва през 50-те и 60-те години, когато е създадени добър справочен апарат за работа с тях.  „Направихме нужното полиграфическото изпълнение на самата изложба да бъде на равнището, на което колекцията заслужава. По-голямата част от обектите понастоящем са достъпни в дигиталната ни библиотека. Можете да ги разгледате спокойно там, придружени с добри метаданни, включително и за научно изследване“, допълни Антоанета Лесенска.

„На 32 табла посетителите ще имат възможност да разгледат различни репродукции на едни от най-ценните издания, с които библиотеката разполага. По този начин искаме да обърнем внимание на една важна подробност в археологията, защото може би много хора ще се запитат защо тази изложба се прави в археологическия музей. Отговорът, който търсим, е връзката на археологическите находки с историческите сведения“, каза пред БТА Катерина Илиева, експерт „Изложби и събития“ в музея. 

По думите й това е една неразделна част от археологическата наука – обръщането към писмените сведения, а причината, поради която тази изложба гостува в Регионалния ахеологически музей е и дълбоката връзка с Народната библиотека „Иван Вазов“, тъй като двете институции имат имат общ произход. Те започват заедно своето съществуване през 1879 г., когато в града е открита областната библиотека с музей към нея. Те споделят много дълга история и се разделят чак през 1945 година, разказа тя.

„Тази изложба се осъществи благодарение на дългогодишото партньорство между двете институции, което се е запазило във времето. В момента е експонирана в току-що обновената ни зала. Тя ще бъде един различен акцент от цялата музейна част, но ще намери своите посетители, защото сега е най-високият сезон за посещение в музея откъм посетители, ценящи културата“, каза за БТА Светлана Петкова, завеждащ библиотека „Борис Дякович“.

Изложбата, която може да се разгледа до октомври, представя основните колекции в състава на специалните сбирки – не само като библиотечни съкровища, но и като свидетелства за интелектуалната история и културното многообразие на региона. Има визуални репродукции на ръкописни книги от XII до XVIII в., редки кирилски и венециански издания, възрожденска книжнина, архивни фотографии, както и малко познати документи от историческия архив на библиотеката.

Бранителят на испанския „Атлетик“ (Билбао) е със спрени състезателни права заради положителна допинг проба от полуфиналите на Лига Европа срещу „Манчестър Юнайтед“. 30-годишният централен защитник призна за наказанието сам в инстаграм профила си.

„Преди няколко седмици бях информиран за положителна допинг проба от първия полуфинал на Лига Европа срещу „Манчестър Юнайтед“. Трудно ми бе да повярвам, защото никога не съм приемал забранени вещества в живота си“, започна испанецът, който е на 30 г.

През 2016-а той диагностициран с рак на тестисите. Лекува се, но година по-късно се появи рецидив. Справи се и с него.

„Откакто преодолях болестта си, от години съм на лечение против косопад и след разследване на случая установихме, че положителният тест се дължи на това, че неволно съм приел превантивно лекарство против косопад, което е съдържало забранено вещество“, разкри Алварес.

Традиционно през лятото Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“ прави теренни проучвания в храмовете и не само на територията на самоковските села. Това лято членовете на асоциацията ще обходят селата Широки дол, Горни и Долни Окол и Злокучене. Днес те бяха в храма в село Широки дол, който според местния свещеник е един от най-старите на територията на общината. 

По думите на секретаря на „Онгъл“ доц. Константин Рангочев, проучванията са в троен формат. Има епиграфна част, където се описва какво е написал зографът на иконите и стенописите в храмовете. „Показваме каква е била културата и грамотността на нашите прадеди. Другата част от колегите се занимават с хореография и народни носии“, каза още Рангочев. Той посочи, че самоковската носия е била белодрешковска в края на XIX век, но днес никой не помни такава. Според него народните носии са се променили с времето. 

Рангочев добави, че от това лято имат и нов отдел в екипа заради липса на финансиране, който се занимава с изследването на стари хореографии. В Самоковско продължава да има хора (народни танци), които са уникални и локални, но през годините се променят. Чрез документирането на надписите на иконите и иконостасите от асоциацията проследяват историята на българския книжовен език – как се е развивал от Средновековието до наши дни.

По време на изследователската си дейност членовете на „Онгъл“ са попаднали на икона/стенопис, изобразяваща апостол от XVIII век и има манастирска хроника върху него. Предстои тя да бъде разчетена, защото все още няма яснота откъде идва тази хроника и от кой манастир се е озовала в Самоковско. 

В екипа на асоциацията има и студенти. Сред тях е второкурсникът Йордан Тенев, който учи история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Той каза, че това е много полезно, защото по този начин прилага знанията от университета на практика и това е най-прекият начин да научи интересни неща за храмовете. По думите на Тенев, той се докосва и повече до старобългарския език, който учи и в университета. 

Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл” осъществява от 1989 г. научни изследвания за българския народ в контекста на етнокултурните, верските, езиковите, социално-икономическите процеси у нас и на Балканите от древността до наши дни. 

Тя реализира всяка година теренни проучвания в селата от района. Обобщените резултати от проучванията през лятото ще бъдат представени по време на есенни научни четения на асоциация „Онгъл“ в Самоков. 

През 2023 г. теренни проучвания се състояха в село Радуил, а миналата година в село Говедарци. 

Чехкинята Катержина Синякова и нидерландецът Сем Фербеек спечелиха титлата на смесени двойки от турнира по тенис „Уимбълдън“, след като надвиха бразилката Луиза Стефани и британеца Джо Салисбъри със 7:6(3), 7:6(3).

Мачът продължи 121 минути, в които победителите записаха девет печеливши удара и направиха само четири непредизвикани грешки. Двата отбора бяха отлични на сервис и допуснаха само по един пробив, но чехкинята и нидерландецът се представиха далеч по-добре в най-важните моменти.

Синякова и Фербеек записаха четири на два минипробива в тайбрека на първия сет, а във втория не загубиха точка на собствен сервис и спечелиха първия мачбол.

През миналата година победители на смесени двойки станаха полякът Ян Зелински и тайванката Су-Вей Сие.

/ТС/

/АБ/

Все по-студена е всяка вълна,

ала надежда има една.

Ах, морето,

ах, морето

в мен остава.

Но навярно е, което ме спасява

Няма как да сбъркате една от най-обичаните песни на Тони Димитрова, но този път не я изпълнява тя, а Абдул от Занзибар. Той е екскурзовод в родината си и с припева на “Ах, морето” поздрави бургаската певица, докато тананика в тениска на футболния клуб “Лудогорец”.

“Тони Димитрова, аз съм Абдул Бербатов от Занзибар. Обичам ви, много поздрави от Бербатов.

Добре дошли в Занзибар, Хакуна Матата”, казва засмян гидът в клипа, който певицата публикува във фейсбук профила си.

“Изпратиха ми го хора, които са били там. Оказа се, че и други българи го познават. Той бил най-известният гид, но аз не съм ходила там. Толкова е сладурско, че не знам кой няма да се зарадва. Радвам му се, защото той целият е усмивка”, разказа Тони Димитрова пред “24 часа”. Дори нейна позната – поетесата Яна Вълчева, след като се върнала от Занзибар, помолила певицата да се подпише на свой диск за Абдул. “Изпращахме му твой диск с автограф миналата година. Голям сладур, разви си имиджа сред българските туристи с твоите песни!”, написа по-късно Вълчева като коментар под публикацията на Тони Димитрова.

“Аз съм най-добрият екскурзовод на български език в Занзибар и Сафари Танзания”, рекламира се гидът във фейсбук. Не е ясно защо носи фамилията Бербатов.

/ТС/