Правителството одобри План за действие за държавните концесии за периода 2021 – 2027 година
Министерският съвет одобри приетия от Координационния съвет по концесиите План за действие за държавните концесии за периода 2021 – 2027 година. Планът е разработен в съответствие с Националната стратегия за развитие на концесиите в Република България за периода 2018 – 2027 година (Стратегията) и обхваща програмен период 2021 – 2027 г.
Планът за действие служи за определяне на концесиите, чрез възлагането на които ще се изпълнят целите и приоритетите, включени в Стратегията, за посочения програмен период. В него са включени планираните процедури за определяне на концесионер, които ще се провеждат по реда на Закона за концесиите и на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и планираните процедури за предоставяне на концесии за добив на минерална вода, които ще се провеждат по реда на Закона за водите, наричани „проекти за концесии“.
Проектите за концесии са определени по приоритетите и специфичните цели на Стратегията и са разпределени по години в зависимост от годината, през която се планира откриване на процедурата.
По предложения на министри в съответствие с провежданата от тях секторна политика, в Плана за действие са включени проекти за концесии по следните приоритети и специфични цели на Стратегията:
– По Приоритет 2: Услуги, свързани с техническата инфраструктура в областите транспорт, пътища и пътни съоръжения, транспортна инфраструктура в населените места, водоснабдяване и канализация, топлоснабдяване и третиране на отпадъците, Специфична цел 2.1. – „Транспорт“.
– По Приоритет 3: Природни ресурси – морски плажове; минерални води и др.: Специфична цел 3.1. – „Морски плажове“ и Специфична цел 3.2. – „Добив на минерална вода за бутилиране“.
С оглед публичност и прозрачност на държавната политика в областта на концесиите одобреният от Министерски съвет План за действие ще бъде публикуван в информационния раздел на Националния концесионен регистър.
Одобрен е списък на защитените от държавата специалности от професии и списъка със специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда за учебната 2021/2022 година
Правителството актуализира списъците на защитените от държавата специалности от професии и тези, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда за учебната 2021/2022 г.
От Списъка на защитените от държавата специалности от професии отпадат пет специалности, които вече не отговарят на критерия „Уникалност по териториален признак“ и се изучават в повече от четири училища в страната. Това са „Полиграфия“, „Металообработващи машини“, „Производство на месо, месни продукти и риба“, „Производство и преработка на мляко и млечни продукти“ и „Трайни насаждения“.
В същия списък се добавят 17 нови специалности – „Социална работа с деца и възрастни с увреждания и хронични заболявания“, „Подпомагане на деца“, „Подпомагане на възрастни“ „Български жестов език“, „Стругарство“, „Художествена тъкан“, „Плетачно производство“, „Минна електромеханика“, „Локомотиви и вагони, „Конструктивна реставрация“, „Декоративна реставрация“ и др. Те отговарят и на двата необходими критерия – „Уникалност по териториален признак“ и „Уникалност по съдържателен признак“.
Актуализира се и Списъкът със специалности от професии с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда. Към него се добавят 9 нови специалности – „Металообработващи машини“, „Осигуряване на продуктова информация“, „Социална работа с деца в семейства с риск“, „Производство и обслужване в заведенията за хранене и развлечения“, „Производство на кулинарни изделия и напитки“, „Спедиция, транспортна и складова логистика “, „Трайни насаждения“, „Производство на месо, месни продукти и риба“ (професия „Техник-технолог в хранително-вкусовата промишленост) и „Полиграфия“. На учениците, които се обучават в тези специалности, ще бъдат осигурявани стипендии за целия срок на обучението им.
Сдружение „Национален център за рехабилитация на слепи“ беше признато за национално представителна организация
Правителството призна Сдружение „Национален център за рехабилитация на слепи“ за национално представителна организация за срок от четири години. Сдружението осъществява дейност в обществена полза, като акцентът е извършването на основна рехабилитация, обучение, предпрофесионална и професионална подготовка и преквалификация на зрително затруднени лица за тяхното пълноценно приобщаване в обществото.
Правителството одобри бюджетната процедура
за 2022 г.
Министерският съвет прие Решение за бюджетната процедура за 2022 г. в срока, определен от Закона за публичните финанси. С Решението се създава необходимата организация и координация между отделните разпоредители с бюджет в процеса на бюджетно планиране и съставяне на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. и на проекта на държавния бюджет за 2022 година.
В решението са включени етапите, сроковете, разпределението на отговорностите и изискванията към разпоредителите с бюджет по съставянето на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. и на проекта на държавния бюджет за 2022 година. Определена е базата за разработване и актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. и за съставяне на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2022 година.
Програмен формат на бюджет за 2022 г. ще прилагат всички първостепенни разпоредители с бюджет, чиито бюджети са част от държавния бюджет, с изключение на Народното събрание и на съдебната власт. Това е поредният инструмент на правителството за повишаване на качеството на управление на публичните финанси, подобряване процесите на планиране и изготвяне на проектобюджетите на бюджетните организации, повишаване на прозрачността и отчетността на бюджетните системи.
Бюджетната процедура е съобразена със сроковете по прилагането на механизмите и мерките, заложени в основните етапи на Европейския семестър за координация на икономическите политики през 2021 г.
Спазването на процедурата създава условия за прозрачност и е елемент на доброто управление на публичните финанси. Тя обхваща всички бюджетни организации и юридически лица, контролирани от държавата и/или от общините, които не са част от консолидираната фискална програма, но попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“.
Щатът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се увеличава със 134 бройки, на Главна дирекция „Охрана“ – с 66
Персоналът на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) да се увеличи със сто тридесет и четири щатни бройки, а на Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) с шестдесет и шест щатни бройки, реши днес кабинетът с приемане на изменение на Постановление за определяне на второстепенните разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието.
Проектът на Министерския съвет е изготвен във връзка с осигуряване изпълнението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с който при приемането на бюджета на Министерството на правосъдието за 2021 г. са включени средства за увеличаване на персонала на двете специализирани дирекции с оглед обезпечаване на възложените им със закони функции.
Спецификата в правомощията на служителите в тези структури, които са включени и в системата за защита на националната сигурност, са свързани предимно с изпълнение на наказанията и осъществяване на охрана на съдебните сгради.
През последните години се наблюдава тенденция към намаляване на числеността на служителите при ГДО и ГДИН за сметка на увеличаването на ангажиментите по отделните направления на дейности. В ГДИН, въпреки необходимостта от засилени мерки за охрана в местата за лишаване от свобода, ежегодното редуциране на броя на държавните служители в бюджетната сфера засяга непосредствено и личния състав на пенитенциарната система, в следствие на което настъпват проблеми в организацията на охраната и лостовата служба в затворите. В ГДО се цели доизграждане на структурата на дирекцията, което ще доведе до изпълнение на функционалните задължения на служителите в пълен обем.
Правителството се разпореди с имоти
Министерският съвет прие Решение за обявяване на имоти – публична държавна собственост, за имоти – частна държавна собственост. Имотите са с предоставени права за управление на Министерство на отбраната и с отпаднала необходимост за ведомството и Българската армия. Като имоти – частна държавна собственост, с тях могат да се извършват разпоредителни действия, съгласно Закона за държавна собственост /ЗДС/ и Правилника за прилагане на ЗДС. Обектите със сменен статут се намират в общините Пловдив и Варна.
С друго правителствено решение се променя статутът на част от имот на пл. „Екзарх Йосиф“ № 6 в гр. Бяла от публична държавна на частна държавна собственост и се дава съгласие за премахването му. Решението е свързано с реализирането на инвестиционен проект за подобряване състоянието на сградния фонд за нуждите на органите на съдебната власт чрез изграждане на нова сграда – Съдебна палата. Частта от имота включва сграда на два етажа със застроена площ 286 кв. м и сграда на три етажа със застроена площ 45 кв. м, управлявани от Висшия съдебен съвет. Те са със сериозни дефекти и повреди в конструктивно отношение и не отговарят на изискванията за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони.
Правителството изменя също така свое решение от 2015 г. в частта, свързана с имот в с. Бохот, община Плевен с площ 20 762 кв. м, представляващ „Школа за обучение по Гражданска защита”, като го обявява за публична държавна собственост и го предоставя за управление на областния управител на Плевен. Досега имотът е стопанисван от Министерството на вътрешните работи, но е с отпаднала за ведомството необходимост.
На Областна администрация – Русе се предоставя управлението върху урегулиран поземлен имот е площ 990 кв. м, намиращ се в село Тръстеник, област Русе. Върху него е построена ветеринарна лечебница, представляваща масивна едноетажна сграда, със застроена площ от 155 кв. м. С решението на Министерския съвет имотът придобива статут на имот – частна държавна собственост.
От публична държавна собственост в частна държавна собственост се променя статутът на имот, който се прехвърля в собственост на община Стара Загора. Имотът се намира в град Стара Загора и представлява терен с площ 302 кв. м с четири сгради в него. Той ще бъде използван за изграждане на безплатен обществен паркинг за осигуряване на по-добри условия за паркиране за граждани и гости на града. Досега имотът е бил в управление на Министерството на вътрешните работи за изпълнение функциите на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, но е с отпаднала за ведомството необходимост.
Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта и Агенцията за хора с увреждания получават безвъзмездно части от имот – публична държавна собственост на ул. „Софроний Врачански“ № 106 в район „Сердика“, гр. София, за осъществяване на дейността им. Досега частите от имота са били с предоставени права за управление на областния управител на Софийска област.
Висшият съдебен съвет получава управлението върху част от имот – публична държавна собственост в град Кърджали за нуждите на Административен съд – Кърджали. Той представлява самостоятелен обект в студентско общежитие № 1, намиращо се на ул. „Булаир“ №12, и ще бъде използван за архивохранилище към съда. С решението на Министерския съвет поради отпаднала необходимост същото общежитие се отнема от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Другите два самостоятелни обекта в общежитието преминават в управление на областния управител на Кърджали.
Министерският съвет прие също Решение за учредяване на право на строеж на секциониран трансформаторен пост върху част от имот – публична държавна собственост. Съоръжението ще бъде присъединено към общите мрежи на изградения в същия имот Обект “Преустройство и разширение на УМБАЛ „Св. Екатерина“ ЕАД, Хирургичен блок, Блок „Б“. С реализацията на горепосочения обект ще бъде завършен един проект с 20-годишна история.
Правителството одобри Годишна програма за участието на България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 година
С Решение на Министерския съвет беше приета Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 година.
Годишната програма определя въпросите от европейския дневен ред, които са от приоритетно значение за страната през текущата година и формулира националния интерес по всеки един от тях. Тя гарантира координираното и ефективно участие на страната на всички нива в процеса на вземане на решения на ЕС и последователното прилагане на европейските политики.
Правителството одобри шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Португалското председателство на Съвета на Европейския съюз
С Решение на Министерския съвет беше приета Шестмесечна програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Португалското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2021 г.). Тя е оперативен документ, чиято цел е да насочи усилията на българската страна към отстояване на националните интереси и позиции по важните за България въпроси, включени в дневния ред на Съвета на ЕС по време на шестте месеца на новото Председателство.
Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и законодателни проекти (досиета) по време на Португалското председателство на Съвета на Европейския съюз (1 януари – 30 юни 2021 г.) включва конкретните теми/досиета и целите, които си поставяме по тях в различните формати на Съвета на Европейския съюз в областите „Общи въпроси“, „Икономически и финансови въпроси“, „Правосъдие и вътрешни работи“, „Земеделие и рибарство”, „Транспорт, телекомуникации и енергетика“, „Социална политика, заетост и свободно движение на хора“, „Конкурентоспособност“, „Гражданска защита“, „Околна среда“.
В Шестмесечната програма са включени общо 42 законодателни досиета и теми, които ще бъдат приоритетни за страната ни през следващите 6 месеца по време на Португалското председателство на Съвета на Европейския съюз, и по които ще се стремим в максимална степен да защитим националния интерес.
Правителството одобри отчет на шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Германското председателство на Съвета на ЕС
С Решение на Министерския съвет беше приет Отчет на Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли – декември 2020 г.). Отчетът предоставя систематизирана информация относно развитието на дебатите по приоритетните теми и досиета, включени в европейския дневен ред и определени като важни за България в Шестмесечната програма с приоритетните за Република България теми и досиета по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз (юли – декември 2020 г.).
В Шестмесечната програма бяха включени над 60 законодателни досиета и теми, които бяха приоритетни за страната ни през второто полугодие на 2020 г. по време на Германското председателство на Съвета на Европейския съюз и по които България се стремеше в максимална степен да защити националния интерес.
Голяма част от всички приоритетни досиета и теми бяха свързани с двете основни направления в бъдещото развитие на ЕС — новата Многогодишна финансова рамка 2021 — 2027 г. и Зелената сделка. Развитието по всички досиета и теми беше редовно докладвано на заседанията на Съвета по европейските въпроси.
Правителството изпрати на НС за одобрение Решението за собствените ресурси в бюджета на ЕС
Правителството предложи на Народното събрание да одобри Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета от 14 декември 2020 година относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и за отмяна на Решение 2014/335/ЕС, Евратом (Решението за собствените ресурси). След одобряването му, министърът на финансите трябва да уведоми генералния секретар на Съвета на Европейския съюз за приключване на процедурата в нашата страна.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България Народното събрание следва да се произнесе по Решението за собствените ресурси, предвид предмета на Решението и отражението на размера на вноската на България в бюджета на ЕС върху разходите от държавния ни бюджет. Одобрението му се налага и в изпълнение на чл. 311, ал. 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и във връзка с чл. 12 от самото Решение за собствените ресурси. Съгласно тези разпоредби, след приемането от Съвета на ЕС на Решението за собствените ресурси, то трябва да бъде одобрено от всички държави членки, съгласно техните съответни конституционни изисквания, и всяка държава членка следва незабавно да уведоми генералния секретар на Съвета на ЕС за приключването на тази процедура.
Решението за собствените ресурси ще влезе в сила на първия ден от първия месец, след получаване на последното уведомление, и ще породи действие със задна дата, считано от 1 януари 2021 година. Целта пред ЕС и България е своевременното му одобряване от всички държави членки, с оглед осигуряването на необходимите условия за финансиране на възстановяването от кризата заради епидемията от коронавирус, чрез Инструмента за възстановяване „Следващо поколение ЕС“, разпоредби за който се включват именно в Решението за собствените ресурси. Също така влизането в сила на Решението за собствените ресурси има важно значение за ЕС заради факта, че с него се регулира прилагането на системата на собствените ресурси, която осигурява основната част от финансирането на политиките и дейностите от общия бюджет на Европейския съюз.
Очакваното финансово отражение на Решението за собствените ресурси върху бюджета на страната ни е леко увеличение на разхода за вноската ни в бюджета на ЕС – средногодишно с около 4,17 % (по прогнозни изчисления за 2021-2023 г.), в сравнение с хипотеза, при която се допусне продължаване прилагането на настоящото Решение 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси.
Правителството одобри проект за Договореност за сътрудничество в областта на образованието и културата между България и Република Корея
Министерският съвет одобри проект за подписване на Договореност за сътрудничество в областта на образованието и културата между правителството на Република България и правителството на Република Корея за периода 2020 – 2023 г.
Сътрудничеството ще спомогне за реализиране на обмен на студенти, преподаватели, културни дейци и специалисти в горепосочените области, ще улесни взаимното представяне на културите на двете страни. Предвижда също насърчаване на директните контакти по линия на средствата за масово осведомяване и активизиране на човешкия обмен.
Проектът не предвижда допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на външните работи за 2020 г.
Отношенията между Република България и Република Корея в областта на образованието и културата се базират на сключена на 6 април 1994 г. междуправителствена спогодба за културно сътрудничество.
Одобрена е българската позиция за предстоящата неформална видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, част „Образование“
Министерският съвет одобри позицията на България за участие в неформална видеоконференция на Съвета по образование, младеж, култура и спорт на ЕС, част „Образование“, която ще се проведе на 22 януари. Темата на видеоконференцията е приносът на сектор „Образование и обучение“ в прилагането на принципите на социалните права, залегнали в Европейския стълб на социалните права като част от подготовка за Социалната среща на върха.
По време на дебатите България ще акцентира върху приноса на образованието и обучението в прилагането на принципите на социалните права. Тя ще посочи ролята на достъпът до висококачествено образование и грижи още в ранна детска възраст, които полагат основите за успешното учене през целия живот на всички деца, за социалната интеграция и личностното развитие, и по-късно – за пригодността за заетост.
България ще представи накратко предприетите действия, свързани с прилагането на принципите от Европейския стълб на социалните права, като постави акцент върху периодично осъвременяване на учебното съдържание, модернизиране на учебния процес, подкрепа на политиките за развитие на дуалното обучение и разширяване на системата за ограмотяване на възрастните. Акцент ще бъдат и предприетите действия за създаване на условия за улесняване на прехода на малките деца от семейната към образователната среда, осигуряване на достъп до формите на учене през целия живот и инвестициите в областта на дигиталното образование. Специално внимание ще бъде обърнато и върху осигуряването на условия за осъществяване на приобщаващо образование и прилагане на диференцира
Правителството одобри също резултатите от българското участие в неформална видеоконферентна среща на министрите на вътрешните работи, организирана от Германското председателство на Съвета на ЕС на 14 декември 2020 г. В рамките на срещата бяха дискутирали следните теми: пакта по миграцията и убежището; преразглеждане на времевия график за въвеждането на новата архитектура на информационните системи на ЕС; Заключения на Съвета относно вътрешната сигурност и Европейското полицейско партньорство/други въпроси, свързани с вътрешната сигурност.
Съветът на ЕС по околна среда проведе заседание на 17 декември 2020 г. в Брюксел. Министрите постигнаха съгласие по цялостната позиция на Съвета по проекта на Европейски закон за климата. Новият елемент, по който министрите се споразумяха, се отнася до залагането на ревизираната цел на ЕС за намаление на емисиите с 55% до 2030 г. в съответствие с насоките на Европейския съвет от 10 – 11 декември 2020 г. В рамките на дискусията България посочи, че отчита като стъпка в правилната посока направените промени от Германското председателство за отчитане насоките на лидерите. Страната ни, отново подчерта притеснителна липсата на някои ключови елементи като референцията към улесняващата рамка, принципът за технологична неутралност, разпределението на ползите и усилията и нуждата от гарантиране на справедлив социо- икономически преход. В заключение, беше посочено, че са въведени редица положителни изменения в текста, което позволява на страната да гласува „въздържал се“.
Съветът постигна единодушие по проекта на Национално определен принос на ЕС, който да бъде депозиран пред Секретариата на Рамковата конвенция по изменение на климата към ООН до края на 2020 г. С документа се заявява амбицията на ЕС да повиши намалението на емисиите си до 2030 г от 40 на 55%, с което остава лидер в международен план.
Министрите одобриха и позицията на Съвета за започване на преговори с ЕП по проекта на изменение на Регламента относно Орхуската конвенция, както и Заключения за постигането на кръгово и екологично възстановяване и относно ролята на цифровизацията за опазването на околната среда и климата. В рамките на заседанието министрите на околната среда обмениха мнения и относно наскоро представената от Комисията Стратегия за устойчивост в областта на химикалите – към нетоксична околна среда, която е първа политическа стъпка към амбицията за нулево замърсяване, включена в Европейската зелена сделка.
Неформална видеоконференция на министрите на земеделието на Европейския съюз ще се проведе на 25 януари. По време на нея се очаква Португалското председателство да представи своята работна програма, а също така и информация за развитието на преговорите по пакета за реформата на Общата селскостопанска политика след 2020 г.
На срещата ще бъдат обсъдени свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. По този въпрос страната ни е категорична в позицията си, че за всяко търговско споразумение е нужно да се направи предварителна оценка на очакваните ефекти от него. Република България е изключително заинтересувана от това преговорите по търговските споразумения да продължат с интензивни темпове. Страната ни остава в готовност да защити и отстоява своите офанзивни и дефазивни позиции при търговията с чувствителни български земеделски продукти. Стремежът към балансираност в търговските преговори ще доведе до ползи не само за Република България и ЕС като цяло, но в крайна сметка ще допринесе за ефективни и справедливи резултати за всички преговарящи страни.
В областта на рибарството основната тема на дискусия ще бъде изготвяне на насоки за определяне на възможностите за риболов за 2021 г., и на някои дълбоководни рибни запаси за риболовните кораби на Съюза за 2021 г. и 2022 г.
С 10 години се удължава концесионният договор за находище „Говедарника“ („Дружба“)
С 10 години ще бъде продължен концесионният договор за добив на оловно-цинкови руди от находище „Говедарника“ („Дружба“), разположено на територията на област Пловдив. Това реши Министерският съвет на днешното си заседание, приемайки искането за това от страна на концесионера – „Лъки Инвест“ АД. От дружеството мотивират искането си с наличието на оставащи запаси в находището, които биха останали неиззети. Възможността за продължаване на срока на концесионния договор до 10 години е регламентирана с чл. 36, ал. 3, от Закона за подземните богатства.
С днешното си решение Министерският съвет промени също обхвата и размера на дължимата от концесионера банкова гаранция. Занапред тя ще обезпечава изпълнението на всички договорни задължения и условия за осъществяване на концесията. До момента концесионерът е предоставял банкова гаранция в съответствие със старите правила, валидни към датата на подписване на договора. Актуализират се и договорните клаузи, регламентиращи контролните правомощия на министъра на енергетиката, както и отговорността на концесионера при неизпълнение на договорни задължения. Концесионният договор за находище „Говедарника“ („Дружба“) е сключен през 2000 година.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на отбраната
Министерският съвет одобри допълнителни разходи в размер на 150 000 000 лв. по бюджета на Министерството на отбраната за 2021 г., за осигуряване на второто авансово плащане по Договора между Министерството на отбраната и „FR.Lurssen Werfit GmbH & Co. KG” за реализация на Актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС”. Плащанията за изпълнение на договора между Министерството на отбраната и „FR. Liirssen Werfit GmbH & Co. KG” ще се осъществяват в рамките на одобрените разходи за отбрана за съответната година.
С реализирането на договора ще бъдат придобити два многофункционални модулни патрулни кораби, притежаващи способности да участват в широк спектър от морски операции на НАТО и ЕС, които да заменят част от наличните във ВМС кораби, неподлежащи на модернизация.
Преброяване 2021 ще се състои в периода 7 септември – 3 октомври
Министерският съвет на свое заседание прие Решение преброяването на населението и жилищния фонд в Република България да започне в 0,00 часа на 7 септември 2021 г. и да приключи в 20,00 часа на 3 октомври 2021 г.
Преброяването чрез попълване на електронна преброителна карта ще се проведе по интернет от 0,00 часа на 7 септември 2021 г. до 24,00 часа на 17 септември 2021 г.
Преброяването чрез посещение на домакинствата, сградите и жилищата от преброител ще се извърши от 8,00 часа на 18 септември 2021 г. до 20,00 часа на 3 октомври 2021 г.
Всички данни за населението и жилищния фонд, събрани по време на преброяването, ще се отнасят към 0.00 часа на 7 септември 2021 г., което е т.нар. „критичен момент на преброяването“.
Промяната в периода на провеждане на Преброяване 2021 се налага поради епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващия риск за здравето на преброителите и преброяваните от тях граждани, тъй като дейността изисква директен контакт с лицата и посещение на домакинствата и жилищата.
Периодът е съобразен с изискванията на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 2017/712 на Комисията най-голямото изчерпателно статистическо изследване да се осъществи през настоящата 2021 г. в целия Европейски съюз.
Одобрен е проект на изменение на споразумението между КЕВР и ЕБВР
Министерският съвет одобри проект на Споразумение за изменение на Споразумението за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, което ще бъде сключено с оглед удължаване на срока за изпълнение в цялост от страна на банката на договорените услуги.
ЕБВР подпомага и консултира Комисията за енергийно и водно регулиране в области като развитие на аналитичния и технически капацитет, по-ефективното осъществяване на правомощията на Комисията, произтичащи от динамично разширяващата се европейска регулаторна рамка, както и развиването на квалифицирани човешки ресурси. Обучението на персонала на регулатора ще доведе както до подобряване на ефективността на работа на Комисията, така и до повишаване на общественото доверие в институцията.
Министерството на правосъдието предлага създаването на Национален регистър на запорите за движими вещи
Министерството на правосъдието предлага изграждането на електронна информационна система „Национален регистър на запорите“ в Република България. Чрез нея информацията за движимите вещи с регистрационен режим, върху които са наложени запори по изпълнителните дела, ще бъде централизирана в единна база данни. Системата ще е достъпна за правоимащите органи и лица на територията на страната и извън нея.
Към момента в българското законодателство съществува нормативна празнота по отношение на възможността за информиране на заинтересованите страни преди извършване на покупко-продажба на движими вещи (пътно-транспортни средства, селскостопанска техника, пътностроителна техника и др.) относно наложени запори върху тях.
Предвидено е Националният регистър на запорите и системата за електронен публичен търг да функционират на основата на обща информационна система. Този подход ще позволи общ единен стандарт при изграждането на двете функционалности и автоматизирано движение на данни от регистъра на запорите на движими вещи към модула за продажбите и обратно.
Системата ще допринесе за развитието на електронните услуги, които се предоставят на гражданите и бизнеса, както и ще предостави възможност за взаимодействие между системи при проверка за наличие на запор върху вещ на дадено лице. Така ще се постигне максимална информираност на гражданите, бизнеса и държавните органи и ще се намали възможността за разпореждане със запорирани вещи.
Министерският съвет прие промени в Наредбата за документите, свързани с издаването на лицензи по Закона за хазарта
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за документите, необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта. С този нормативен акт се постига съответствие на Наредбата със Закона за хазарта (изм. и допъл. ДВ, бр. 69 от 2020 г.).
Направените промени са в следствие на поемането на функциите на регулатор на хазартните и свързаните е тях дейности от Националната агенция за приходите и са свързани с процедурите по издаване на лицензи и правилата за извършване на проверки по документите, представяни от искателите на лицензи.
Въвеждат се възможности регулаторът да изисква представяне на допълнителни документи и данни, свързани със сградите, в които организаторите на хазартни игри са разположили оборудването, необходимо за дейността им, както и за изясняване на взаимоотношенията между организаторите на хазартни игри и евентуални подизпълнители по отношение на условията за приемане на залози и изплащане на печалби в съответния пункт.
С Постановлението се отстраняват и терминологични несъответствия и непълноти.
Приета е Национална програма за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност
2021 – 2022 г.
Министерският съвет прие Решение за приемане на Национална програма за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно- туристическата дейност 2021 – 2022 г.
Националната програма е изготвена в съответствие с Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012 – 2022 г. (приета с Решение на Народното събрание, ДВ., бр. 96 от 2011 г.) и дава ясна насока и посочва конкретни действия и срокове за изпълнението на целите и задачите на стратегията.
Заложените приоритети в Националната програма отразяват ролята на държавата и местната власт и на спортните организации при реализацията на общите идеи за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност, съобразени с новите цели и приоритети, заложени в Закона за физическото възпитание и спорта и икономическите и социалните приоритети на Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017- 2021 г.
Визията на Националната програма за развитие на физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност 2021-2022 г. е изграждане на функционираща система за физическата активност, физическото възпитание, спорта и спортно-туристическата дейност в Република България, за насърчаване на физическата активност и практикуването на спорт и спортно- туристически дейности от гражданите като фактор за постигане на значителен социален ефект и имаща за цел да подкрепи развитието на спорта за високи постижения за издигане спортния престиж на нацията.
Програмата отчита и Целите за устойчиво развитие на ООН, най-вече Цел 3: „Здраве и благосъстояние“ и Цел 4 „Качествено образование“.
Оперативните цели на програмата включват развитие на детско-юношеския спорт и двигателната активност и спорта в системата на предучилищното, училищното и висшето образование; утвърждаване на спортните училища като институции за подготовка на резерв за спорта за високи постижения на Република България; научно и медицинско осигуряване на спортната подготовка; развитие на спорта за високи постижения и на спорта за всички; подобряване на спортната база в българските училища и на многофункционални спортни обекти и съоръжения за практикуване на спорт; борба срещу употребата на допинг; и разработване на механизми за насърчаване на доброто управление в спорта като начин за смекчаване на риска от корупция и манипулиране на спортни състезания.
Правителството одобри българската позиция за заседанието на Европейския съвет на 21 януари
Министерският съвет одобри днес позицията на България за заседанието на Европейския съвет, което ще се проведе на 21 януари 2021 г. чрез видеоконферентна връзка.
Заседанието ще бъде посветено на координацията между държавите-членки на ЕС по противодействие на COVID-19. Очаква се лидерите да обменят информация относно действащите мерки в страните, както и да обсъдят ситуацията във Великобритания във връзка с открития там нов, мутирал щам на коронавируса. Сред темите на разговор ще бъдат и имунизационните кампании, които се провеждат в държавите, сертификатите за ваксиниране и подкрепа за осигуряването на достъп до ваксини за трети страни.
Страната ни взе вече политическо решение да проучи възможностите за осигуряване на ваксини за държави от Западните Балкани и Източното партньорство. Това ще бъде осъществено след осигуряване на българските национални потребности, при спазване на националните процедури на страните за това и на условията на всяко от предварителните споразумения (АРА), сключени между Европейската комисия и производителите на лекарствени продукти.
България се присъединява към декларация на държавите от Европейския съюз в областта на микроелектрониката
България се присъединява към съвместна декларация на държавите членки на Европейския съюз в областта на микроелектрониката, реши правителството.
Инициативата за процесорите и полупроводниковите технологии има за цел укрепване на европейската верига на електрониката и вградените системи. Това ще включва конкретни усилия за укрепване на процесорната и полупроводниковата екосистеми. Ще бъде разширено индустриалното присъствие по веригата на доставки, за да се отговори на ключови технологични предизвикателства пред сигурността и обществото.
Държавите се обединяват около създаване на усъвършенствани европейски възможности за проектиране на чипове и производствени съоръжения.
Предоставят се 2,4 млн. лв. на 5 образователни институции за подобряване на материалната база
Правителството одобри допълнителни 2 412 525 лв. за 2021 г. за подобряване на материалната база в образователни институции в област Благоевград.
С отпуснатите средства ще бъде извършено цялостно обновяване на сградата на една детска градина, ще бъдат изпълнени мерки за подобряване на енергийната ефективност в две училища, а в други две училища ще бъдат изградени нови физкултурни салони.
Министерството на образованието и науката ще предостави 1,4 млн. лв. от необходимите средства, а останалите 1 млн. лв. ще бъдат осигурени от централния бюджет за 2021 г.
Правителството одобри 1,8 млн. лв. за финансиране на археологически проучвания на значими обекти
Със свое постановление правителството одобри допълнителни трансфери по бюджетите на някои общини в общ размер на 1,450 млн. лв. за финансиране на археологическите проучвания на значими за страната архитектурни обекти. От тях по бюджета на община Кърджали са предвидени 450 хил. лв. за консервация на Скален античен и средновековен град Перперикон и на Средновековната крепост Вишеград; за античен и средновековен град Мисионис, в община Търговище – 300,0 хил. лв.; за археологически проучвания и теренна консервация на императорските терми в римския град Рациария в община Видин – 300,0 хил. лв.; за проучванията на Античения град „Хераклея Синтика“ в община Петрич – 400,0 хил. лева.
Одобрен е и трансфер в размер на 350,0 хил. лв. за Българската академия на науките за продължаване на дейностите по археологическото проучване, реставриране и социализиране на праисторическия солодобивен градски център Провадия-Солницата.
Одобрени са и допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет в размер на 100,0 хил. лв. за Българската православна църква – Българска патриаршия за доизграждане на храм „Св. Цар Борис – Михаил Покръстител“, гр. Разград.
Допълнителните разходи/трансфери се осигуряват за сметка на предвидените и чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 г.
Правителството одобри доклад на енергийния министър за възможностите за изграждане на нова ядрена мощност в Козлодуй
На днешното си заседание Министерският съвет одобри доклад на енергийния министър за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“, в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси. Докладът на енергийния министър е изготвен на база на анализ на работната група с представители на АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ за възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на площадка номер 2.
Министърът на енергетиката следва да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на одобрената със заповед на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на нова ядрена мощност – ядрена централа, включващо рационалното използване на доставеното оборудване за АЕЦ „Белене“. Предвижда се министърът да организира изготвянето на модел за финансово структуриране на проекта за изграждане на нова ядрена мощност и на правен анализ на приложимата национална, европейска и международна правна рамка. В допълнение енергийният министър ще разреши продължаване на действията по проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност чрез използване на нови ядрени технологии за малки модулни реактори.
